Чарлс Шефилд
Отклонение (7)

Глава 7

Без помощта на радиофар никога нямаше да намерят кораба на Луис Ненда. Колкото повече „Съмър Дриймбоут“ се доближаваше до него, толкова повече Дариа се убеждаваше в това. Последните няколкостотин километра бяха летели през облак от отломъци — парчета от скална маса, воден и амонячен лед с размери от къща до грахово зърно. Дори и по-малките парчета можеха да бъдат опасни. В допълнение на това местните смущения разсейваха радиосигналите и определянето на точното местоположение на „Хев-ит-ол“ се превърна в налучкване. Нищо чудно, че радиофарът беше толкова слаб.

— Не разбирам защо в близост до техния кораб има толкова много отломки — оплака се Ханс Ребка. — Непрекъснато трябва да маневрираме, за да избегнем сблъскването. — Той беше на пулта за управление заедно с Калик. Дариа се върна на койките, а Д’жмерлиа остана на Дрейфъс-27 заедно с пълния запис на всичко видяно досега и инструкции да изследва и евентуално да възстанови старите минни шахти и тунели.

— Това не може да е случайно — Калик продължаваше да измерва разстояния и скорости и да определя траектории. Тя добави нови данни към вече изградената база, подсвирна и цъкна. — Ако тези отломъци са били в нормални орбити около Гаргантюа те са щели много отдавна да се разпръснат и да образуват голям о-о-облак в центъра, на който, да се намира планетата. Тъй като не са се разпръснали и тъй като и тук физичните закони са в сила… — тя се наведе, втренчила предните си очи в дисплея. — Тц-тц-тц. Имам обяснение. Кажете ми, ако вие също го в-в-виждате. Няма ли там нещо, някакъв друг обект, близо до мястото, където се намира „Хев-ит-ол“?

Дариа слезе от койката и отиде да погледне дисплея.

Между различните отражения, приблизително на мястото, където според изчисленията се намираше корабът на Луис Ненда, видя нещо, приличащо на блестящ светлинен кръг.

— Виждам нещо. Ханс, друг планетоид точно в средата на хаоса. Всъщност той обяснява съществуването му. Целият облак от отломки се върти в орбита около него, а той се върти около Гаргантюа.

— Аз съм с-съгласна. Той е попречил на отломките да се разпръснат.

— Но това прави нещата по-загадъчни — Ханс Ребка увеличи контраста на дисплея, за да се открои обектът по-ясно на фона. — Погледнете онова нещо. То е малко… не повече от няколко километра в диаметър. С обикновените методи на търсене никога не бихме го открили.

— Искате да кажете, че не може да има достатъчно маса, за да задържи нещо в орбита около себе си?

— Правилно. Но то задържа. И ние се устремяваме към него. Принуден съм да коригирам движението на нашия кораб.

„Съмър Дриймбоут“ се плъзгаше през плътна маса от обикалящи по орбита отломки. На дисплея образът на тялото пред тях стана по-голям и по-ясен.

— Вижте онова очертание — тихо каза Дариа. — Ако не е идеална сфера, то е достатъчно близко до нея, за да ме заблуди.

Калик беше заета да нанася последното местоположение на кораба на Ненда върху екрана на най-големия дисплей. Стана ясно, че другият съд се намира върху или много близо до кръглото тяло. Хименоптът мълчаливо разглежда комбинирания образ няколко минути.

— „Хев-ит-ол“ не се движи спрямо планетоида. Сигурно съществува достатъчно пп-пп-повърхностна гравитация, която го държи здраво на мястото му.

Ребка обърна „Дриймбоут“ и увеличи тягата.

— Калик, извърши изчислението вместо мен. Приеми, че онова нещо е с диаметър два километра и е направено от плътна скала. Каква трябва да бъде повърхностната гравитация? Бих искал максимално точна стойност.

— Ах! — хименоптът вдигна четири крайника до клавиатурата пред себе си. — Части от сантиметър за секунда — каза тя след няколко мига. — Може би една трихилядна от стандартната гравитация, не повече.

— И аз така мислех. Но тази гравитация вече действа върху нашия кораб, макар че сме все още на петдесет километра от него? Ако я екстраполирам до повърхността на обекта, сигурно ще се доближи до максималното. Това направо е невъзможно за никой от известните ни материали.

Докато Ребка говореше, „Дриймбоут“ рязко отскочи встрани. Дариа падна върху койката. Другите двама се спасиха, като се хванаха за контролното табло.

— Какво беше това? — Дариа още не беше станала и корабът отново подскочи, този път в обратна посока.

— Системата за избягване на сблъсъци с метеорити — Ребка отново се настани пред пулта. — Включих го на автоматичен режим, защото са много и не бях сигурен, че ще видя всички. Добре направих. Дръжте се, идва нов. Още един. Господи, идват отвсякъде!

Още докато говореше, последваха нови трусове, които го хвърлиха върху пулта. Той се хвана отчаяно за дръжките.

— Откъде идват? — всеки път, когато Дариа се опитваше да се изправи, корабът правеше скок в непредсказуема посока. Върху корпуса отвън се чу удар, достатъчно силен, за да ги изплаши. Няколко предмета в кабината, които не бяха добре закрепени, отхвръкнаха и се удариха в стените. — Можем ли да ги видим?

Как бе възможно обикалящи по орбита скални маси изведнъж от всички страни да се насочат към тях? Случайните процеси не протичаха така.

Калик, която имаше свободни ръце се справяше по-добре от Ребка. Без да каже нещо, той работеше на контролния пулт. Корабът се завъртя около оста си и Дариа почувства как към скоковете и движенията на системата за избягване на сблъсъци се прибави постоянна мощна тяга.

От мястото си на койката тя виждаше екрана на главния дисплей. На него се виждаше светъл кръг, заобиколен от ярки блестящи прашинки. Докато го наблюдаваше, кръгът се приближаваше към тях със застрашителна скорост. Когато изглеждаше, че ще се гмурнат точно в неговия център, корабът се завъртя около оста си и започна да намалява скорост. Дариа отново беше притисната по гръб към койката. Чу се шум от удар и сумтене. Ханс Ребка беше паднал на пода.

За две секунди тя почувства тялото си притиснато с огромна сила, после всякакво ускорение изчезна. Двигателят престана да работи. Дариа лежеше в условия на почти нормална гравитация. Тя повдигна глава.

Ханс Ребка се надигна с усилие от пода. Калик все още стоеше, стиснала с четири ръце контролния пулт. Хименоптът ги гледаше с наредените си околовръст очи и клатеше глава.

— Моите извинения. Не беше редно да предприемам такова действие, без да поискам разрешение. Прецених обаче, че за да оо-оо-оцелее кораба и обитателите му, трябва да го направя.

Ребка разтриваше дясното си рамо и бедро.

— По дяволите, Калик, не беше нужно да се паникьосваш. Системата за избягване на сблъсъци е проектирана да се справя с множество метеорити… макар че, трябва да призная, никога не съм чувал за такава бомбардировка.

— Нито пък ще чуете при нормални оо-оо-обстоятелства.

— Какво те накара да мислиш, че ще бъдем в по-голяма безопасност тук, на повърхността на планетоида? — Дариа погледна през илюминатора и потвърди първото си впечатление. „Съмър Дриймбоут“ беше кацнал върху твърда повърхност със значително гравитационно поле.

Калик посочи навън през същия илюминатор. Около плътната крива на планетоида се виждаше горната част на друг кораб.

— Две неща. Първо, от факта, че „Хев-ит-ол“ може да стои на повърхността с работещ радиофар и с работещи антени, следователно там не може да има непрекъснат дъжд от твърди материали. Преди да знаех какво активира системата за избягване на сблъсъци, реших, че това ще ни осигури безопасност.

— Скали и лед?

— Не — черният череп бавно се заклати напред-назад. Видях обектите, които се сипеха над нас, и това беше втората причина за бързо спускане. Нападателите бяха тела от свободния Космос. Зная, че те избягват всяко значително гравитационно поле и поради това тук ще бъдем на по-сигурно място — хименоптът се обърна към Дариа. — Това не бяха нито скали, нито лед, професор Ланг. Атакуваха ни фейджи.

Ханс Ребка изглеждаше стреснат. Но Дариа се изправи и плесна с ръце от възбуда.

— Фейджи! Страхотно.

— Страхотно? — Ребка я изгледа недоумяващо. — Аз не зная какъв опит имате с фейджите, Дариа, но ще ви кажа следното. Те може да са бавни, но са много опасни.

— Тези фейджи не са много бавни — каза тихо Калик. — По-бързи са от всички, за които съм чела.

— Което ги прави още по-опасни — Ребка изгледа повторно възбудената Дариа. — Нима искате да загинете?

— Разбира се, че не искам. Двамата с вас го доказахме по време на летния прилив, а вие ми задавате такъв въпрос? — на Дариа й беше трудно да скрие усмивката си. — Аз не по-малко от вас искам да живея, но се поставете в моето положение. Аз ви доведох тук, по средата на нищото, като ви казах, че ще открием следи от строителите. И единственото, което намираме, са ужасни отломки от скала и изоставени стари мини. Допреди няколко минути мислех, че може би това ще е всичко, което ще намерим. Но вие знаете не по-зле от мен, че фейджите се намират там и само там, където има артефакти на Строителите. Дори те самите могат да са техни артефакти. Много специалисти поддържат тази теория — тя стана и отиде да погледне през илюминатора на кораба към блестящата и подозрително гладка повърхност на планетоида. — Бях права, Ханс. Почувствах го още на Куейк и сега го чувствам още по-силно. Ние отиваме там! Строителите са изчезнали много отдавна, но ние скоро ще открием къде са отишли.

 

 

Калик се втурна да облече един костюм, решена веднага да слезе на повърхността на планетоида. На неколкостотин метра пред тях се виждаше корабът на Луис Ненда и тя изпитваше неудържимо желание да отиде при него. Под въздействие на неудържимото желание да разбере дали нейният господар е жив или мъртъв тя забрави всяка предпазливост.

Наложи се Ханс Ребка изрично да й забрани, за да я спре.

— Категорично не — каза той. — Мога да ти посоча десет начини, по които можеш да загинеш, а сигурно има още двайсет други, които не са ми известни. Когато ти разреша да слезеш на повърхността, с теб ще дойде някой от нас. Засега ти забранявам — по негово настояване Калик се присъедини към другите двама, които оглеждаха околността.

Дори отдалеч тялото, на което лежеше „Дриймбоут“, имаше вид на аномална масивна сфера. След един час наблюдение и измервания установиха и други особености. Калик и Ханс Ребка най-сетне облякоха костюмите си и слязоха на повърхността на планетоида. Дариа, остана на кораба. Наблюдаваше тяхното придвижване и въвеждаше данни в бордовия дневник на „Дриймбоут“. Копие от тях отиде при Д’жмерлиа на Дрейфъс-27, заедно със съобщение за успешното кацане и местонахождението им. Дариа изготви друго копие за изпращане с теснолъчев предавател на Опал с молба да бъде препратено през мрежата Боуз до Сентинел Гейт.

Тя прегледа съобщението и се усмихна. „Скучна статистика — биха казали повечето хора. — Само факти.“ Но сред нейните колеги на Сентинел Гейт и специалистите от спиралния ръкав по Строителите тази скучна статистика щеше да предизвика голямо вълнение. Всичките до един биха пожелали да бъдат тук.

Тя наблюдаваше Калик и Ханс, които предпазливо се отдалечаваха от „Съмър Дриймбоут“, след това прегледа отново съобщението и го изпрати на Опал.

Температура на повърхността: 281 към повърхността на тялото е топла, над температурата на замръзване на водата, при съществуващата среда, далеч от Мандъл, тя би трябвало да е със стотици градуса по-студена.

Форма: тялото има сферична форма в рамките на точността на наблюдение; радиус 1.16 километра.

Повърхностна гравитация: 0.65 G; при неговата големина би трябвало да е под една хилядна от тази стойност.

Маса: 128 трилиона тона.

Плътност: предполагаме, че съставът е хомогенен, 19 600 тона на кубичен метър, отбележете, че макар това да е по-малко от някои сикропеански търговски материали, той е около 1000 пъти по-плътен от естествения.

Атмосфера: 16 процента кислород, 1 процент въглероден двуокис, 83 процента ксенон, такава атмосфера е необичайна за една планета в спиралния ръкав; съдържанието на ксенона е с необичайно висока концентрация; тяло с такава големина не трябва изобщо да има атмосфера, отбележете, че тази атмосфера поддържа живот на всички същества от спиралния ръкав, дишащи кислород.

Състав на материала: външната повърхност има вид на гладък с топен кварц, вътрешният състав е неизвестен, но е непрозрачен за електромагнитна радиация с всякаква дължина на вълната.

Дариа спря да чете данните и погледна през илюминатора. Калик и Ребка се бяха навели близо до повърхността. Тя ги помоли за допълнителни данни за материалите навън, надявайки се да ги добави към описанието на планетата.

— Някакви резултати, Ханс?

Ребка се изправи.

— Не намерихме това, което желаете, но може би намерихме всичко, за което дойдохме. Не можем да отчупим образци. Повърхността е много твърда и е топлоустойчива. Но я облъчихме с подходящи импулси и наблюдавахме сеизмичните вълнови фронтове. Фазовите закъснения са доста странни. Смятаме, както и вие предположихте… че цялото тяло е кухо, може би със структура „пчелна килийка“.

— Добре. Ще добавя това към физическото описание. Когато се върнете, ще ми дадете по-подробни данни. Някакви други проблеми?

— Никакви за сега. След малко се отправяме към кораба на Ненда. Продължете наблюдението.

— Продължавам — към вече изготвеното съобщение Дариа прибави с голямо задоволство следното:

Общо описание: тялото изглежда е кухо, вероятно с вътрешни зали, при неговите аномални физически параметри то може да има изкуствен произход, възрастта на планетоида още не е установена, съществува голяма вероятност това да е артефакт на Строителите. В подкрепа на тази хипотеза говори фактът, че на по-малко от сто километра от повърхността на тялото се намират много фейджи.

Дариа спря. По-добре да се ограничи дотук. Лично тя беше сигурна, че е артефакт. И ако е така, трябваше да му се даде идентификационен номер, както на всеки друг известен артефакт на Строителите.

Тя добави една последна бележка към съобщението.

В универсалния каталог на артефактите на изкуствения планетоид е даден временен номер 1237 и временно име „Глистър“^[1].

— Дариа? — гласът на Ханс Ребка прозвуча точно когато тя добавяше последната бележка. — Дариа, сега сме над „Хев-ит-ол“. Изглежда е в добро състояние, но трябва вие лично да го видите. Можете ли да си облечете костюма и да дойдете тук?

— След пет минути съм при вас — Дариа предаде съобщението, остави „Съмър Дриймбоут“ на самозащита и мина през шлюза. За по-малко от минута беше навън.

Тя погледна нагоре. В далечината зад другия кораб се мержелееше Гаргантюа. Високо над главата и фейджите бяха невидими — твърде малки, за да се видят от петдесет или сто километра, — но тя не се съмняваше, че са все още там. Фейджите винаги бяха там, където не са желани.

И само какви фейджи?! Достатъчно интелигентни, за да проследят един кацащ кораб. Достатъчно бързи, за да изпреварят този кораб. Достатъчно дръзки, за да се приближат до него и да го атакуват.

Дариа тръгна бавно по изпъкналата лъскава повърхност. Хоризонтът беше само на неколкостотин метра. Корабът на Луис Ненда се показа. Тя непрекъснато вдигаше глава, за да се увери, че някой мародерстващ фейдж не се спуска към него.

Фейджите не влизаха в силни гравитационни полета — всъщност те ги отбягваха. Естествено. Това беше традиционна мъдрост. И до днес тя вярваше в нея. Но защо приемаше, че традиционната мъдрост се отнася и за фейджите и за ситуация като тази, когато всичко друго около тях беше нетрадиционно?

На Дариа й мина през ума, че когато беше слязла тук, долу, Калик беше поела по-голям риск, отколкото си даваха сметка. Чуждоземната повърхност на „Глистър“ сигурно не бе по-безопасна от пространството, изпълнено с връхлитащи фейджи. Но неистовото желание на Калик да знае какво се е случило с Луис Ненда, я правеше сляпа за риска.

Дариа стигна до шлюза на „Хев-ит-ол“. Едно беше сигурно — с оглед поведението на фейджите тя трябваше основно да преработи онази част от „Универсалния каталог на артефактите Ланг“, в която ставаше дума за тях. Точно навреме. Възнамеряваше щом се завърне у дома, да започне работа върху петото издание.

Щом се завърне у дома…

Преди да влезе в шлюза, Дариа огледа гладката, стъклена повърхност на „Глистър“. Малкият кораб, с който бяха пристигнали, беше единственият познат предмет. „Съмър Дриймбоут“ беше започнал живота си като тийнейджърска играчка и сега, далеч от дома, той изглеждаш странно самотен и беззащитен.

Дали „Съмър Дриймбоут“ ще празнува отново рождения си ден? И дали ти ще празнува своя?

Дариа затвори шлюза. Щом се завърне у дома. По-точно, ако се завърне у дома.

Артефакт: Фейдж

Изследователска история: За първите фейджи хората са докладвали по време на изследването извършено от Фламбо, през Е. 1233. Впоследствие станало ясно, че най-малко пет хиляди години по-рано сикропеанските изследователи са наблюдавали, но избягвали фейджите. Първото влизане на човек в търбуха на фейдж е било регистрирано през Е. 1234 по време на конфликта Мелстрьом (няма оцелели).

Системите за избягване на фейджи са влезли в широка употреба през Е. 2103 и сега са стандартна техника за изследване на Строителите.

Физическо описание: Всички фейджи външно са еднакви, а вероятно и вътрешно, макар функционално да са различни. Нито изследовател, нито сензор се е върнал, след като е попаднал във вътрешността на фейдж.

Фейджът има форма на сив, правилен додекаедър^[2] със страна четиридесет и осем метра. Повърхността му е с груба структура. По ръбовете има сензори за маса. В центъра на всяка страна може да бъде отворено гърло, което да погълне обекти с радиус до трийсет метра и очевидно безкрайна дължина. (През Е. 2238 Сойер и Скропа са подали на фейдж твърд силициев фрагмент от дендритен артефакт с цилиндрично напречно сечение и радиус двайсет и пет метра. Със скорост на поглъщане един километър на ден били погълнати четиристотин двайсет и пет километра от материала — колкото е била цялата дължина на фрагмента. В масата на фейджа, както и във физическите му параметри не е била установена никаква промяна.)

Фейджите се движат самостоятелно със средна скорост от един или два метра за стандартен ден. Никога не е видян фейдж да се движи със скорост по-голяма от един метър на час измерено по местната координатна система.

Предполагаема цел: Неизвестна. Поради това, че фейджите са били открити в близост само на около триста от хиляда и двестате известни артефакти, всяка връзка със Строителите е под въпрос. Те се различават силно по размер и брой от всички други структури на Строителите.

Има предположения, че фейджите са служели като големи контейнери за смет на Строителите, тъй като очевидно могат да погълнат и очистят всякакви материали, създадени от видовете, и всичко, направено от Строителите, с изключение на строителни обвивки и необичайни форми (например външната обвивка на Парадокс, повърхността на Сентинел и концентричните кухи тръби на Мелстрьом).

Из „Универсален каталог на артефактите“

Четвърто издание