Чарлс Шефилд
Отклонение (21)

Глава 21

Дариа се върна в тихата стая малко по-рано преди другите трима. През изминалите четири часа тя се бе убедила, че търсенето не води доникъде. А и беше уморена и отново гладна.

Въпреки това тя не можа да седне, докато не погледна във всяка от големите камери. Знаеше, че ковчезите ще бъдат празни. Нямаше никакъв смисъл зардалу да са се върнали в състояние на стазис, дори ако се допусне, че знаят как да включат камерите.

Но логиката нямаше нищо общо с нейното желание. Тя трябваше лично да види, за да е сигурна.

Няколко минути след това в залата тихо пропълзя Атвар Х’сиал. Точно на време. Тя и Дариа си кимнаха. Това беше всичко, което можеха да направят без Луис Ненда като преводач, но Дариа беше сигурна, че сикропеанката също не е открила нещо полезно. Само това можа да прочете по езика на тялото, точно толкова, колкото и Атвар Х’сиал от нея.

Ребка и Ненда дойдоха заедно. Изглеждаха ядосани и разтревожени.

— Нищо ли? — попита Дариа.

Двамата поклатиха глави едновременно.

— Нищо — отвърна Ненда. — Ни Строители, ни Посредник, ни зардалу. Мръсници! Ще ни трябват десет хиляди години да претърсим това място. Майната им! — също като Дариа, той и Ребка отидоха при камерите и надникнаха вътре, за да се уверят, че са празни.

— По-лошо е, отколкото мислех — каза Ненда, когато се върна. — Ат казва, че никъде не долавя миризма от тях. А тя от сто километра може да усети миризма от подмишница на комар. Такива смрадливи същества като тях трябва да вонят отдалеч. Всички са изчезнали. Какво ще правим сега, момчета и момичета?

Липсата на миризма беше убедила Ненда в изчезването на зардалу, не някакви аргументи, изтъкнати от Дариа или Ханс Ребка. Когато Атвар Х’сиал беше напъхала бялата си глава в една от големите камери и беше извадила с лапа следа от мазно петно, за да ги увери, че никъде в спиралния ръкав нищо не мирише така, Ненда веднага бе повярвал. Сикропеанците разпознаваха миризмите по-добре отколкото хората образите. Дариа провери по ред камерите и в една от тях долови слаб мирис на амоняк и гранясала мазнина.

Ребка седеше върху един от ковчезите, хванал в две ръце брадичка си.

— Какво ще правим? — повтори той. — Предполагам, че трябва да продължим да търсим. Посредника каза, че щом се съберат и трите вида, действието ще започне. Тогава не знаехме какво иска да каже, но сега знаем.

— Всички сме тук — каза Ненда. — Хора, сикропеанци и зардалу. Чудесно… Само дето не можем да намерим зардалу.

— Ние не можем. Но хващам се на бас, че Посредника може. Това е неговият дом.

— Да… но ние не можем да намерим и Посредника — Ненда отиде напред, застана пред камерата и погледна презрително към Ребка. — Страхотно, капитане. Ако сте толкова убеден, че Посредника ще ни намери, не разбирам защо си правим труда да го търсим.

Ребка не помръдна.

— Защото бих желал да му кажа за зардалу, преди те самите да му кажат — отвърна тихо той. — Просто в случай, че той не знае за тяхната репутация. Имате ли някаква идея, умнико? Готов съм за всякакви изненади.

— Това няма да помогне кой знае колко.

— Добре — Дариа застана между тях. — Това обаче ще помогне. Иначе ще кажа на Атвар Х’сиал да се заеме с вас. Мислех, че се съгласихме, че преди да сме се измъкнали от тази каша, не можем да си позволим да се караме и да се бием.

— Съгласих се да сътруднича. Но не съм казвал, че ще му се кланям или че ще се съгласявам с него, ако предложи нещо тъпо…

Ненда беше прекъснат от Атвар Х’сиал, която прелетя по въздуха и застана до него. Тя го сграбчи с една предна лапа с нокти и го дръпна назад, така че главата му се озова пред нейната раковина.

— Хей, Ат! — извика Ненда. — Тина, престани с тези шеги.

Сикропеанката го изтегли близо до себе си и грубо го обърна с лице към входа на залата.

— Какво! — възлите на гърдите му пулсираха. — Сигурна ли си?

Той се изви и извика към Дариа:

— Зад камерите. Бързо! Вие също, капитане.

— Какво става? — Ребка слезе от камерата, на която седеше, но вместо да се скрие, се втурна напред.

— Ат казва, че усеща миризма на зардалу. Оттам! — Ненда кимна към входа. — И чува гласове. Слаби. Нещо идва.

— Кажете на Атвар Х’сиал и на Дариа да се скрият зад камерите. Вие също. Аз ще остана тук.

— Играем си на герои, а капитане? — Ненда потри голите си, покрити с възли гърди. — Правиш ми услуга — той се обърна. — Хайде, Ат, да се махаме.

Сикропеанката не помръдна. Тя се беше навела напред. Дългите й антени бяха максимално разгънати и отдалечени една от друга. Атвар Х’сиал дръпна Ненда по-близо до долната част на раковината си.

— Тръгвайте — нареди Ребка. — Вие двамата, какво чакате?

Но Ненда беше спрял, освободил се от обгърналите го предни крайници на Атвар Х’сиал и се взираше във входа.

— Промених мнението си. Ще остана.

— Защо, човече? — Ребка отиде при него. — Ако са зардалу, не трябва да стоим тук.

— Съгласен съм. Затова вие с професора се върнете вътре — Ненда обърна глава и хвърли далечен поглед на Ребка. — Ат казва, че е помирисала хименопт. Не просто някакъв дърт хименопт… Помирисала е Калик. Аз оставам.

Следващата минута бе изпълнена с напрегнато бездействие. От входа на залата нищо не се появи. Атвар Х’сиал не даде друга информация нито коментира думите на Луис Ненда. Дариа, чувствайки се глупаво и плахо, излезе иззад камерата и се присъедини към останалите трима. Ханс Ребка я погледна строго, но не й предложи да се върне.

Най-напред се почувства миризмата, слаба и непозната, носеща се с потоците циркулиращ въздух. Дариа не я разпозна. Буцата в гърлото й сигурно беше от нерви. Но тя проточи шия напред, като се мъчеше да види в мрака отвъд входа на тунела нещо, което се извисява три пъти по-високо от човек.

— Според Ат ей сега ще се появи — дрезгавият глас на Ненда беше преминал в шепот. — Още две секунди. Бъдете готови за изненада.

Бавно, по странен начин в тъмнината се движеше някакво тяло. В първия момент то почти не се виждаше, в следващия ясно се открои.

Дариа чу приличния на лай смях на Луис Ненда, застанал вляво от нея. Стори й се, че чу ехото от смеха. Заплахата беше дошла. Не беше седемметров сухоземен сефалопод, подпиращ се на масивни пипалообразни крайници. Приличаше на мъж с ръст малко под среден. На главата си имаше кървава превръзка, тромавото му движение показваше, че краката или централната му нервна система силно са увредени.

Мъжът продължи да се тътри напред, докато дойде на няколко стъпки от групата.

— Някои от вас не ме познават — каза той, — но аз ви познавам. Вие сте Дариа Ланг, Ханс Ребка, Луис Ненда и сикропеанката Атвар Х’сиал. Аз се казвам Е. К. Тали. Тук съм да ви предам едно послание и да ви задам един въпрос. Но първо ми кажете кой е водач на групата.

Ханс Ребка и Луис Ненда се втренчиха един в друг.

Накрая Ненда вдигна рамене.

— Продължавайте, бъдете мой гост.

Ребка се обърна към Е. К. Тали.

— Аз. Кажете въпроса?

— Първо трябва да предам посланието. Аз съм само пратеник. Останалата част от групата, която дойде тук с мен, се състои от човеците Джулиъс Грейвс и Бърди Кили, ло’фтианеца Д’жмерлиа и хименопта Калик. Сега те са пленници на вида, известен в спиралния ръкав като зардалу. В мига, в който се опитате да ги освободите със сила, те ще бъдат екзекутирани. Трябва да добавя, че моето съгласие да изпълня тази мисия беше наложено със заплаха щяха да екзекутират съветника Грейвс, ако не изпълнех нареждането им. А сега въпроса. Има ли тук други членове на интелигентни същества от спиралния ръкав или вие сте единствени? Моля, отговорете високо и ясно.

— Не мога да дам определен отговор. Единственото, което мога да каже, е, че ние сме единствените тук, за които знаем.

— Логически по-ясен отговор не може да има. Сигурен съм, че този ще бъде удовлетворителен. Фактически…

Ребка и другите от групата вече не слушаха. Зад хуманоида се появиха и напълно го засенчиха три огромни фигури. Тази в средата носеше Калик, с увити здраво около корема й пипала, с глава, обърната надолу, така че да не може да използва лъскавото си жълто жило. Това вече беше достатъчно Ребка да ахне от изненада. Никакъв организъм в спиралния ръкав не можеше сам да задържи хименопта. Но Калик не се бореше. Очите й бяха отворени, един от задните й крайници беше извит под необичаен ъгъл. Страховита синя човка беше надвесена над гърба й, готова да кълве.

Две други зардалу носеха само импровизирани тояги, направени от извити части от контейнерите за храна. Те бяха почти еднакви на вид, с изключение на огърлиците от торбички с кръгъл отвор около тялото под цепнатите усти. От стегнатите торбички на зардалуто отдясно стърчаха светлосини овални тела.

Човката на зардалуто в средата се раздвижи и издаде висок тракащ звук. Калик отговори. Последва друга бърза размяна на тракания и свирения.

— Хей, Калик — извика Ненда.

Хименоптът не го погледна.

— Задачата на Е. К. Тали като посланик приключи — каза тя вдървено. — Той не може да общува със зардалу и се смята за излишен. Беше изпратен тук пръв като лъжлива цел, в случай, че е поставен смъртоносен капан около тази зала. Аз мога да общувам и с вас, и със зардалу. Следователно, аз ще бъда преводач на всички следващи послания. Лидер на зардалу е онази, който ме държи. За целите на посланието ще я наричаме Холдър.

— Негодници — прошепна Ненда достатъчно силно, за да го чуе Ребка. — Какво са направили с нея? Това не е моята, истинската Калик.

— Те дойдоха тук готови за бой — каза тихо Ребка. — Десет хиляди години в състояние на стазис и се събуждат, готови да завладеят Вселената. Внимавайте какво вършите и говорите. Не можем да си позволим да направим и един погрешен ход.

— Кажете ми, ако направя нещо такова.

Зардалуто отляво протегна две светлосини пипала от средата на тялото си и без усилие издърпа Е. К. Тали към себе си. В същия момент онова, което държеше Калик, я обърна във въздуха и я постави на земята пред Луис Ненда. Тя стоеше на присвитите си задни крака. Наредените в пръстен около главата на хименопта черни очи го гледаха, без да мигат. Ненда бавно кимна, без да каже нещо.

— Холдър знае, че вие сте предишният ми господар — каза Калик. — Тя ми нареди да ви кажа, че сега аз ще служа на нея и само на нея.

Луис Ненда тежко преглътна. Дариа виждаше как мускулите на челюстите му се свиват и разпускат.

— Чувам те — каза най-после той. — Кажи на Холдър, че съм получил посланието и съм го разбрал.

— И попитай — добави Ребка — какво искат от нас. Кажи й, че ние пристигнахме неотдавна. Не познаваме пътищата тук. Не знаем как да отидем до Посредника или до някой друг обитател на този артефакт.

— Холдър знае много от тези неща — каза Калик след нов кратък разговор със зардалуто, което стоеше зад нея. Хименоптът затвори очи по странен начин, преди да продължи: — Тя не знае желанията на Посредника и не иска да ги знае. Тя и нейните другари имат една-едничка цел. Ако им помогнете да я постигнат, вие и групата пленници ще останете живи. Ако не сътрудничите или се опитате да им се противите, или ги предадете, вие и цялото ви потомство ще загине.

— Чудесни условия. Добре, разбирам. Каква е тяхната цел?

— Да бъдат пуснати оттук и да им се даде кораб. Трябва да им бъде разрешено да напуснат, без да бъдат преследвани, и да отидат, където желаят. За целта Холдър и другите знаят, че ще се нуждаят от помощта на съществата, които и да са те, които владеят това място. Тя знае, че не сте вие.

— Всичко това няма нищо общо с нас. Какво се иска от нас?

— Нещо съвсем просто. Холдър е разбрала, че владетелите на това място желаят да извършат свои експерименти, като използват зардалу, хора и сикропеанци. За тази цел желае да остави един зардалу. Тя вече го е избрала. Когато владетелите на този свят дойдат да се срещнат отново с вас, вие трябва да заявите, че ще си сътрудничите с тях само след като бъде изпълнено едно условие: след като им бъде осигурен напълно оборудван междузвезден кораб и на всички зардалу, освен едно, се разреши да напуснат и да отидат до избрано от тях място. След това вие, хора и сикропеанци, ще бъдете свободни да постъпите както желаете, да сътрудничите с владетелите тук или да се съпротивлявате.

— Кажи на Холдър да почака една минута — Ребка се обърна към Ненда и Дариа. — Чухте всичко. Мисля, че не можем да сторим нищо, освен да се съгласим или най-малкото да кажем, че сме съгласни. Но ние трябва да съобщим на Атвар Х’сиал какво става.

— Тя вече знае — каза Ненда. — Погледнете я — сляпата глава на сикропеанката бавно се поклащаше. — Аз излъчих феромонен превод още по време на изявлението. Атвар Х’сиал е съгласна, че нямаме друг избор, освен да сътрудничим.

— Дариа?

— Какво друго можем да направим, ако не искаме Бърди Кили или съветникът Грейвс да умрат?

— Нищо — Ребка отново се обърна към Калик. — Ти вероятно си го чула, но ето нашият официален отговор. Предай на Холдър, че приемаме условията. Кажи й още, че не знаем кога ще имаме контакт с Посредника или с някое от останалите същества, които контролират този артефакт. Но когато влязат в контакт с нас, ще им съобщим, че цената на нашето сътрудничество е да пуснат всички зардалу, освен едно, избрано от самите тях. И че отказваме да сътрудничим, докато не стане това.

Калик кимна и започна отново да щрака и да свири, провеждайки разговор със зардалу. Едно пипало се пресегна, хвана Калик през средата и я дръпна назад.

— Холдър ми нареди да ви кажа, че решението ви е умно — каза хименоптът. — Естествено заложниците ще бъдат задържани. Един от тях обаче е пред умиране и не си струва да бъде задържан. Холдър ще използва това същество като пример. Тя желае да ви докаже сериозността на намеренията на зардалу и да покаже на всички вас глупостта от евентуално предателство. Холдър ви предупреждава, да не се опитвате да ги последвате. Ще се върне, когато тя реши.

Калик престана да говори. Лидерката на зардалу се пресегна с друго пипало, хвана ранения крайник на Калик, измъкна го от ставата и го хвърли в краката на Луис Ненда. Калик изсвири от болка.

В този момент зардалуто, което държеше Е. К. Тали, го бутна напред. Грубата, с остър ръб тояга, която държеше, се издигна и се стовари върху главата на Тали точно над ухото. Цялата горна част на черепа падна отсечена на пода на залата.

Зардалу се оттеглиха в тунела с Калик. Тялото на Е. К. Тали остана да лежи проснато и неподвижно пред Дариа Ланг. Кръв шуртеше от обезобразената глава.

 

 

Тримата човеци не се втурнаха да вдигнат Е. К. Тали. Това беше оставено на Атвар Х’сиал, по-малко запозната с физиологията на човека и човешките потребности за оцеляване. Тя отиде при него, изправи осакатеното тяло и го занесе на мястото, където лежеше отсечената част от черепа.

— Какво прави тя? — попита Дариа Ланг с треперещ глас. — Та той е мъртъв!

Луис Ненда седеше тежко отпуснат на пода и си мърмореше. При думите на Дариа вдигна глава и побърза да се изправи на крака.

— Тя върши онова, което трябваше да свърша аз, ако имах малко ум в главата. Тали прилича на човек, но не е. Грейвс каза, че е хуманоид. На планетоида умът му беше направо изваден от главата, но това ни най-малко не го смути. Хайде, може би има начин да го накараме отново да функционира.

На пръв поглед изглеждаше, че няма никаква надежда. Тялото беше отпуснато и безжизнено, горната част на черепа беше отсечена, виждаше се счупената бяла черепна кост.

— Първо — каза Ненда, — трябва да спрем кръвотечението.

— Не — Ханс Ребка се пресегна към черепната кухина. — Черепът изглежда лошо пострадал, но това не е най-големият проблем. Трябва бързо да възстановим функционирането на мозъка, иначе с него е свършено. Кажи на Атвар Х’сиал да го държи. Здраво! — Ребка бръкна в черепа. Ръцете и краката на хуманоида бяха започнали да потръпват конвулсивно. — Вижте, тук е проблемът. Този удар е прекъснал нервната връзка. Опитвам се да я възстановя. Става ли нещо?

— Дааа. Да, наистина — отговори Тали с неясен, гъргорещ глас. — Благодаря… ви. Веднага ми стана ясно… че интерфейсът мозък-тяло е прекъснат, но без… сензорни входове нямах никаква представа какво стана след това. Нито можех… да съобщя за проблема — светлосините очи се отвориха, премигнаха и от тях покапа кръв. Тали се огледа — Сега функционирам. Говоря сравнително добре. Работя с резервните интерфейси. Засега те, изглежда, са достатъчни. Къде са зардалу?

— Отидоха си. За момента — Дариа беше взела от Атвар Х’сиал отчупената горна част на черепа и я гледаше отчаяно. Беше кървава маса, сплъстена коса и кост с остър ръб. — Отведоха Калик със себе си.

— Сигурно ще се върнат. Позволете — Тали се пресегна и взе частта от черепа си от ръцете на Дариа. Внимателно го разгледа. — Предната панта я няма, откъсната е. Но задните щифтове изглеждат незасегнати. Те може би ще го държат на място, при условие че не правя резки движения и държа главата си изправена.

Той замълча.

— Добре ли сте? — попита Ребка.

Тали махна с ръка към него.

— Пуснах диагностичните програми. Надявах се единственият голям проблем да е неизбежната некроза на черепа, лишен от захранване с кръв. Но сега зная, че има други, по-сериозни проблеми. Това тяло скоро ще умре. То не може да функционира повече от двайсет часа при непрекъснато действие. Може би два пъти повече, ако му се осигури подходяща почивка. След това няма да мога да се движа, после ще загубя всичките си сензорни входове. Важно е, преди да се случи това веднага да ви предам потенциално важната информация.

Докато говореше, Тали се мъчеше да намести откъснатата част от черепа си. След няколко секунди се отказа.

— Има също повече структурни повреди, отколкото предполагах. Ако направим добра превръзка, можем да забравим за черепа. Това е най-добрият резултат, който мога да постигна — той седна на пода, хванал с ръце главата си, а Ханс Ребка се зае грижливо да бинтова окървавената коса и черепа.

— Така — продължи Тали, — сега мога ли да говоря? Пригответе се да приемете информацията. Ще бъде трагедия, ако фактите, които вече съм събрал, не ви бъдат предаден поради повреди в моите собствени системи.

— Можете да започвате. Слушам ви — след епизода със зардалу Луис Ненда беше пребледнял, но не от страх. Сега той гледаше навъсено, ноздрите му се бяха разширили. — Желая да чуя всяка информация, която можете да дадете за тези сини копелета.

— Има един фактор, който според Джулиъс Грейвс е от изключителна важност. Той ме инструктира да ви го кажа, ако възникне евентуална възможност. Виждате ли пръстена от торбички около всяко зардалу?

— Като огърлица от мъниста около телата им? Разбира се. Трудно е да се пропуснат.

— Но вие вероятно не знаете какво представляват те. Това са репродуктивни торбички. Във всяко издуто мънисто се развива по едно малко. Зардалу изглеждат хермафродити и всяко от тях може да създаде многобройно потомство. Вие видяхте едно малко фактически да се появява. И още с раждането си те ядат ненаситно.

— Тук има достатъчно храна.

— Достатъчно за нас и за възрастните зардалу. Но невръстните са главно месоядни. Според Калик, зардалу смятат, че ако малките се хранят само с наличната тук храна, ще се развият непълноценно.

— Какво имате предвид под „непълноценно“? — попита Ненда. — Всички ние са храним с нея. Как така непълноценно?

— Не зная. Но Джулиъс Грейвс е убеден, че ако на зардалу не се даде възможност скоро да напуснат и да отидат, където желаят, не след дълго вие и заложниците ще се превърнете в храна за малките им. Техните искания трябва много бързо да бъдат изпълнени.

Дариа почувства, че й се повдига. Но Ребка само сви рамене.

— Значи малките ще ни изядат — каза Ненда. — Страхотно! Не разбирам защо информацията за това ще е от значение за нас. Какво друго имате да ни съобщите?

— Мога веднага да ви заведа в залата, където се намират зардалу. Ако искате, разбира се.

Ребка погледна другите.

— Не е точка първа от дневния ни ред, нали? Ние не знаем какво бихме правили, ако отидем при тях. Може би ще поискаме, но по-късно. Какво друго?

— Нещо, чиято стойност не може да се определи, макар Стивън Грейвс да смята, че е съществена. Единствена Калик може да общува с тях. В далечното минало хименоптите са били роби на зардалу, а хименоптският език не се е променил. Калик казва…

— Спрете за минута, Тали — прекъсна го Ребка. — Вие не преставате да ни натрапвате Калик казва това, Калик казва онова. Аз мисля, че ние не можем да вярваме нито дума от онова, което ни казва Калик. Тя изглежда е напълно под властта на зардалу.

— Да — Ненда поклати глава. — Така изглежда, но не е. Ние с Калик си имаме кодове, които използваме, когато не можем да говорим. Вие сигурно не сте забелязали трепкането на очите, когато тя пълзеше пред онази зардалу. В средата. Аз обаче го разчетох. Тя няколко пъти ми повтори: „Чакайте. Още не.“ Знаеше, че съм готов да избухна и ми каза, че не е време за това.

— Каза ли ви нещо друго? — попита Ребка. — Някакви подробности за техните оръжия, за техните слаби места?

— Хей, вие какво си представяте. Тези кодове с очи не са пълноценен език. Но ще ви кажа какво ми предаде Калик индиректно. Зардалу са силни. Нищо не може да задържи един зрял хименопт. Ние не бихме могли, ако се опитаме. Онова зардалу го е направило с лекота. Ако ще се бием с тях, ще ни трябва нещо специално.

— Но Калик беше отслабнала — каза Дариа. — Дори преди да й бяха откъснали крака, тя беше накрая на силите си. Може дори вече да е мъртва.

— Не — Ненда се обърна към Тали. — Вие просто не познавате нашите хименопти. Трябва да се случи нещо много повече от това, за да се безпокоим за Калик… Откъснатият крак вече отново израства. Но това прави въпроса още по-важен и това не е приятно. Вижте, щом зардалу е могло да я държи и е могло да й причини всичко това, нас ще направи на кайма. И като стана дума за кайма, нека да чуем останалото от Тали, преди малките зардалу да започнат да писукат за вечеря. Какво друго каза Калик?

Хуманоидът седеше и се държеше с две ръце за главата.

— Когато най-напред ни хванаха, тя ги слушала, преди те да се досетят, че разбира зардалски език. Между впрочем Калик няма високо мнение за тяхната интелигентност. Те не се тревожели от онова, което вече били казали пред нея дори след като научили, че разбира езика им. Калик чула голяма част от техния разговор. Очевидно тези зардалу са били хванати през последните дни на Голямото въстание от Чакащия или нещо като него. Тук били пренесени в състояние на стазис. По това време планета подир планета, управлявани от общността Зардалу се присъединявали към Революцията. Зардалу били поголовно изтребвани, били завладени и най-отдалечените им селища, а обитателите — избити. Онези четиринайсет индивида потърсили спасение в Космоса. Те са последните останали. Калик казва, че те според тях са единствените оцелели членове от техния вид.

— Надявам се да е права — каза Ребка. — Радвайте се, ако е така.

— Поради това, са решени да избягат на всяка цена оттук и да се скрият някъде, докато се възстановят. Тяхната сила винаги е била в голямата им плодовитост. При наличие на тиха планета, за едно или две столетия ще станат стотици милиони. Тогава ще се организират и ще бъдат готови отново да подновят завоевателската си политика.

Високата фигура на Атвар Х’сиал стоеше наведена и мълчалива по време на разговора. Сега тя се размърда и завъртя отворените си жълти рогове отстрани на главата към Луис Ненда.

— Аз съм съгласен с това — обърна се Ненда към другите. — Аз предадох на Ат, докато вървяхме, казаното от Тали. Тя направи важни изводи. Ако зардалу са били уловени близо до техните родни планети и приведени в стазис и сега току-що са излезли от това състояние възможно е да нямат представа къде се намират. Двамата с Ат не сме разговаряли с Посредника, но на мен ми се струва, че той се изразява малко неясно. А току-що излезлите от стазис зардалу, трябва да са адски объркани. Може би те мислят, че могат да се настанят в кораба, да излетят и да намерят място, отдалечено на няколко светлинни години, на което да се скрият. Това не е така, но нека не сме ние тези, които ще им го кажат. Ат смята, че ще е добре да им предоставим кораб и да им помогнем да излетят оттук… а после сините копелета да открият, че са на майната си на трийсет хиляди светлинни години от всичко познато.

— Това е чудесно — каза Ребка. — Стига Посредника да се съгласи. Но аз не вярвам. Ако той вече не им е казал къде се намират, сигурно следващият път, когато ги срещне, ще им каже.

— Не можем да му попречим да им каже. Но можем да се погрижим да не сме ние. И може би трябва, когато имаме възможност, да насочваме разговора в друга посока. Ако тези зардалу не са от най-умните същества, може би няма да е трудно — Луис Ненда погледна Е. К. Тали, чиято глава клюмаше върху гърдите му. — Хайде, какво друго трябва да ни съобщите?

Тали мълчеше.

— Оставете го на спокойствие — намеси се Дариа. — Не го ли виждате, че бере душа.

— Откъде знаете?

— Погледнете го. Той се олюлява.

— Може би по-късно ще стане още по-зле — Ненда се наведе над затварящите се клепачи на Тали. — Тялото си почива, но той не спи. И това може да е последният ни шанс. Ударете му шамар, професоре, изкарайте го от това му състояние.

— Не — този път се обади Ханс Ребка. — Вие не сте експерт по хуманоиди, Ненда. Нито пък аз. Тали познава състоянието на това тяло по-добре от който и да било човек. Ако той смята, че трябва да почива, нека почива. Ние не бива да му пречим.

— И какво се очаква да правим? Да седим и да чакаме зардалу да ни позвънят за вечеря?

— Повече или по-малко — Ребка отиде при Е. К. Тали и го помъкна по гладкия под до една стена. — Вече дни наред сме в движение. Всички изглежда сме готови да рухнем. Нуждаем се от почивка. Аз ще последвам примера на Тали и ще подремна. Ако сте умни, и вие ще направите същото. Можем да се редуваме да пазим. И ако искате да сте готови за действие, когато зардалу се върнат, по-добре се погрижете да не сте изтощени.

Той седна до Тали.

— В противен случай… Е, в противен случай, когато звънецът удари за вечеря, можете да откриете, че сте първото блюдо от менюто.