Чарлс Шефилд
Отклонение (26)

Глава 26

През следващите двайсет и четири часа Джулиъс Грейвс научи онова, което Ханс Ребка и Дариа Ланг отдавна бяха разбрали — че Посредника има дневен ред и свое собствено разписание. Той нямаше намерение да се яви, само защото някой си желае да говори с него. Трябваше да почакат, когато на него му е удобно, а логиката на неговото удобство не можеше да се предвиди.

С известни изключения, другите оцелели приеха това ограничение. Те се концентрираха — върху яденето, пиенето и почивката — имаха нужда и от трите. Но Луис Ненда се луташе насам-натам, мърморейки, че да те наричат герой било по-лошо, отколкото да те наричат престъпник. Слепият и страдащ от безсъние Грейвс избра да последва примера му, обикаляйки из вътрешността на артефакта с Д’жмерлиа като негови очи и уши. Те бързо потвърдиха теорията на Дариа Ланг, че артефактът Серенити е гигантски, равен по обем и жизнено пространство на биосферите на дузина светове, но ако не се усвои умението на Посредника за преминаване през стени и подове, само малка част от него може да бъде опозната.

На Грейвс му липсваше това умение. С напредването на времето неговото вълнение нарастваше. Накрая той се върна в главната зала и все още неспокоен, се присъедини към останалите.

— Какво е това, което е толкова важно? — попита Бърди Кили. Той беше станал доверено лице на Грейвс, както и официален пазител на мозъка на Е. К. Тали, който носеше внимателно като човек, държащ в ръце неексплодирала бомба. — Тали не страда. Всъщност той не изпитва изобщо нищо. Сигурно е чудесно да можеш да се изключиш, когато положението стане гадно — Бърди усети незрящия поглед на Грейвс. — Във всеки случай с напускането на зардалу това място е достатъчно безопасно. Хайде, съветник, горе главата.

— Аз не се безпокоя за Тали. Не се безпокоя и за нас — Грейвс се спря замислено до една голяма камера за стазис на зардалу. — Безпокойството ми идва от това — той почука по камерата. — И онова, което е било вътре.

— От зардалу? Всички са мъртви.

— Мъртви? Можете ли да го докажете? — Грейвс затвори слепите си очи и се отпусна тежко, дишайки през устата. Както обикновено, когато говореше с Бърди, всичките му въпроси изглеждаха риторични.

— Аз зная, че те влязоха във вихъра — продължи Грейвс точно когато Кили се чудеше дали съветникът не е заспал. — Но кой може да каже, че наистина са мъртви? Професор Ланг е сигурна, че вихърът е част от транспортна система. Тя казва, че Посредника го е потвърдил или най-малкото не го е отрекъл. Транспортните системи не са конструирани така, че да убиват пътниците си. Да предположим, че зардалу са транспортирани безопасно… и пътуването им е свършило някъде в спиралния ръкав?

— Да предположим? — Бърди изсумтя. — Много важно! Те са изчезнали Бог знае колко отдавна, преди единайсет хиляди години или нещо такова и са оцелели само няколко. Аз не се страхувам от зардалу — „не и когато са мъртви или са на трийсет хиляди светлинни години от мен“, каза той на себе си. — Не виждам как до два дни могат да ни сторят нещо.

— Не от това се безпокоя! — тонът на Грейвс включваше „проклет идиот“, макар да не го изрече с думи. — Безпокоя се за тяхното проследяване. Ако този вихър е нещо като точка за преход от мрежата Боуз, следата на прехода намалява експоненциално с времето. Днес ние можем да открием къде точно са отишли. Утре ще бъде малко по-трудно. След седмица това ще бъде много трудна задача, а след месец — невъзможна, независимо с каква техника разполагаме. Зардалу може да са отишли някъде, където никой не е в състояние да ги намери. Какво ще кажете на това?

На Бърди не му се наложи да каже нищо поради връщането на Луис Ненда. Този герой по принуда кимна хладно на Грейвс и Кили и отиде до шкафовете с храна. Отстрани на тялото си носеше втора торба, много по-голяма от обикновените. Беше я направил от пояс, останал от зардалу. Той напълни торбата и джобовете на якето си с храна, която би стигнала за цяла седмица.

— Бих желал да има начин да я стоплим — изръмжа той.

— Студена е отвратителна — Ненда се обърна към Грейвс.

— Вашето приятелче се появи. В съседната зала е. Сам.

— Приятелче?

— Дъртият, дето стене и се оплаква. Посредника.

Грейвс веднага стана.

— Какво прави там? — не почака да чуе отговора. Излезе слепешком от залата, викайки към Ланг и Ребка, които разговаряха насаме. — Професоре! Капитане! Той е там. Имаме шанс.

— Шанс за какво?

Ханс Ребка разказваше брадати лъжи, но Грейвс отново не изчака отговора. Той позволи на Ненда да го преведе бързо през най-близките зали. Останалата част от групата ги последваха.

Съобщението на Ненда беше отчасти вярно. Творението на Строителите се виждаше наполовина — само опашката и долната част на сребристото тяло. Горната вероятно беше там, но тя беше скрита от тавана на залата, петнайсет метра над главите им.

Грейвс слушаше описанието на Ненда малко разочаровано.

— Но ако той се е забил горе как, по дяволите, се предполага аз да…

— Много лесно — Ненда кимна към Калик, която се беше появила заедно с Атвар Х’сиал и Д’жмерлиа. — Хайде, свържи ги.

Хименоптът се наведе на седем крайника — изгубеният осми бързо израстваше и беше дълъг почти педя — и скочи право нагоре. Тя сграбчи и разлюля бодливата опашка на Посредника. След няколко секунди хименоптът и главата започнаха да слизат.

— Зардалу си отидоха — започна Грейвс още преди главата-цвете на Посредника да се види напълно. — Но е от огромно значение ние да ги последваме веднага.

— Бъдете така любезен да пуснете опашката ми… — сребристият петоъгълник се обърна бавно към Грейвс. — Искането ви не може да бъде изпълнено. Зардалу наистина си отидоха. Това ми дава основание да смятам, че те изгубиха. Вие ги победихте и ги елиминирахте. Но изборът още не е свършил. Трябва ли да ви припомням, че само един вид може да бъде преценен като способен да работи със Строителите? Ако спра избора, преди да е завършен, аз ще бъда отстранен за несправяне със задачата.

— Вие не разбирате. Можете ли да гарантирате, че влезлите във вихъра зардалу са загинали?

— Един момент — посредника се сля в сфера, после също толкова бързо се превърна в бодливо, опашато чудовище. — На този въпрос не е лесно да се отговори — каза той, когато напълно се възстанови. — Зардалу са претърпели неструктуриран преход. Той не е строго забранен и поради това не е неизбежно фатален. Възможно е да са оцелели. Може би са живи. А може и да са мъртви. Какъв смисъл има въпросът?

— За вас може би много малък. За нас и всички интелигентни същества от спиралния ръкав — много голям. Ако съществува вероятност зардалу да са оцелели, наложително е да се върнем и да предупредим нашите хора.

— Наложително за кого? За мен и за моите господари не е наложително — Посредника заплува към Джулиъс Грейвс и застана достатъчно близо, за да може съветникът да се пресегне и да го пипне. — Вие изглежда не разбирате. Не съществува техническа трудност да ви върнем по домовете ви или на някое място в спиралния ръкав, та дори и извън него. Може би ще бъде възможно да определим и къде са отишли зардалу, макар това да е по-малко сигурно. Но тези въпроси са от научен характер. Отново ви казвам, процедурата по избора не е завършена. Остават хора и сикропеанци. Докато не остане само един вид, на вас не ви се разрешава да напуснете.

— Положението е безнадеждно — Грейвс се обърна към другите. — Съвсем безнадеждно. Работил съм с множество интелигентни видове из целия спирален ръкав, но с този… този сребрист мехурчест мозък не мога да се разбера. Няма база за преговори.

— Може би да. А може би не — Луис Ненда погледна към другите. — Вие съгласни ли сте със съветника? — Нито нещо ще изгубим, нито ще спечелим? Защото ако сте съгласни, имате ли нещо против аз да се опитам?

— Действайте — на лицето на Ханс Ребка се появи лека усмивка. — Опитайте с вашия подход.

— Добре — Ненда отиде и застана пред Посредника. — Процедурата по избора не е завършила, казвате вие. Приемам. Но зардалу отпаднаха от нея, така че тя ще бъде само между два вида: сикропеанци и хора. Така ли е?

— Заключението ви е правилно.

— И няма значение колко хора и сикропеанци ще се борят, нали? Вие нямахте нищо против да ни оставите да се справим с четиринайсет зардалу, макар че имаше само шепа хора и две извънземни.

— Според нашия опит бройката рядко е решаващ фактор.

— Съвсем вярно. Значи изборът може да се извърши, ако има само по един от всеки вид… Един човек и един сикропеанка?

— Напълно законно.

— Добре, тогава. В такъв случай какъв е смисълът да държим цялата тази банда? Нека останат само двама от нас, другите да си вървят. Аз и Атвар Х’сиал. Ние ще се бием помежду си.

— Не! — Грейвс енергично поклати глава. — Това е жертва, която няма да приема от никого. Да ви оставим тук, а останалите от нас се завърнат безопасно, би било…

— Хей, какво имате предвид, като казвате безопасно? За мен и за Ат връщането е различно от това за останалите от вас. Вижте какво ще се случи с нас, когато се върнем. Ние сме обвинени в сериозни престъпления и в мига, в който пристигнем в цивилизования свят, ще бъдем хвърлени в затвора или ще ни изтрият мозъците. Не е много приятно.

— Аз съм лицето, което повдигна тези обвинения — на мършавото лице на Грейвс беше изписана болка. — Аз ще подам молба обвинението да бъде снето. След онова, което направихте двамата с Атвар Х’сиал, за да ни спасите от зардалу…

— Вие можете да подадете молба, добре, но това ще ни спаси ли от бесилката? Едва ли. На мен ми се струва, че ние с Ат наистина не сме много по-зле тук, отколкото там. За останалите от вас нещата са съвсем различни. Вие трябва да се върнете у дома и да напишете вашите отчети за всичко, което се случи. Да преследвате зардалу също, ако има време, и те не са се скрили вдън земя. Но аз… — той вдигна рамене.

Главата-цвете кимна.

— Вашите препирни са без значение за моето решение. Предложението, което направихте обаче е приемливо. Ако останат един човек и една сикропеанка, за да завърши процесът на избор, другите могат да се върнат на спиралния ръкав, на последната точка, от която сте отпътували или на всяко друго място. Ако желаете, можете да отидете дори на мястото, където са отишли зардалу… стига там да има условия за живот.

— Не, благодаря — Ребка преустанови дискусията точно когато Грейвс се канеше отново да започне. — Преди да започнем преследването, трябва да предупредим други хора. Ще се върнем някъде, където е безопасно.

Той се обърна към Луис Ненда.

— Колкото до вас… досега не ми е било трудно да намеря какво да кажа. Този път не е така. Единственото, за което мога да се сетя, е, благодарност… От всички нас. И предайте тази благодарност и на Атвар Х’сиал.

Ненда се усмихна.

— Ще й предам след минута. Най-напред трябва да обясня на Ат какво е приела доброволно да направи.

Грейвс го гледаше с невиждащи очи.

— Шегувате се, нали? Атвар Х’сиал вече е дала съгласието си за вашето предложение!

— Разбира се, че се шегувам — Ненда се обърна небрежно настрани. — Не се безпокойте за това. Няма никакъв проблем.

Калик излезе напред.

— Значи се уговорихме. А Атвар Х’сиал, Луис Ненда и техните верни слуги, Калик и Д’жмерлиа, остават. Другите се връщат.

— Почакай! — Ненда вдигна глава. — Не съм казвал такова нещо — той погледна към Посредника и Ханс Ребка. — Ако не възразявате, Ат, аз, Д’жмерлиа и Калик трябва да си поговорим насаме. Само пет минути.

Той веднага подкара другите трима навън от залата, без да чака съгласие.

— Ти виждаш, Калик — отидоха в една по-малка зала, откъдето другите не можеха да чуят разговора, и Ненда заговори с необичайно тих глас: — Ти трябва да разбереш положението. Сега нещата са различни. Не такива, каквито бяха през добрите стари дни, преди да отидем на Куейк. Промениха се. И ти се промени, ти и Д’жмерлиа. Аз превеждах на Атвар Х’сиал докато вървяхме, и тя напълно се съгласи с мен. Няма да е справедливо да бъдете повече роби… никой от вас.

— Но господарю Ненда, ние желаем да сме роби! Д’жмерлиа и аз, ние ви последвахме от Опал само за да можем да сме с вас и отново да ви служим.

— Зная. Не мисли, че аз и Ат не го оценяваме — Ненда се просълзи. — Но това няма да помогне, Калик. Не и сега. След като ви оставихме на Куейк, вие сами решавахте какво да правите. Вие преценявахте, грижехте се сами за себе си. Опитахте вкуса на независимостта. Постигнахте независимост…

— Но ние не искаме независимост! — гласът на Д’жмерлиа премина в плач. — Макар Атвар Х’сиал да е съгласна с вас, това няма да стане. Не трябва да стане.

— Виждаш ли? Това потвърждава моя аргумент — Ненда протегна ръка и почука по тесния гръден кош на Д’жмерлиа. — Само се чуй какво говориш? Атвар Х’сиал казва какво иска да направите и вие започвате да спорите. Бихте ли спорили преди два месеца?

— Никога! — Д’жмерлиа вдигна лапи да закрие фасетъчните си очи, ужасен от собственото си безразсъдство. — Да споря с Атвар Х’сиал? Никога! Господарю Ненда, с най-големи извинения и искрени съжаления…

— Недей, Д’жмерлиа. Ти доказа моето твърдение. Вие с Калик се връщате и започвате да помагате в управлението на спиралния ръкав. Вие сте толкова квалифицирани, колкото и всеки друг вид. Зная това от много време.

— Но ние не искаме да помагаме на спиралния ръкав!

— Кой иска? Това хората наричат задължение на интелигентните буболечки. Вие трябва да се върнете и да го поемете, въпреки че не желаете. Иначе дитроните ще организират нещата.

— Господарю Ненда, моля ви, кажете, че се шегувате! Дитроните, та те имат много по-малко мозък… от някои от нас.

— Преди да направиш наистина груба грешка, Д’жмерлиа, ще кажа да, шегувам се. Но не в това, че ти и Калик трябва да се върнете. Защото Калик е единственото интелигентно същество в спиралния ръкав, което е говорило със зардалу. Това може да се окаже важно.

Д’жмерлиа изпълзя напред и сложи глава близо до задните крайници на Атвар Х’сиал.

— Слушам ви, господарю Ненда, но не искам да си тръгна. Атвар Х’сиал е моята господарка, такава е още след като преминах фазата на ларва.

— Не ми ги пробутвай такива…

— Разрешете, Луис, ако обичате — феромонното съобщение от Атвар Х’сиал носеше следа от черен хумор. — С цялото ми уважение, силната ви страна е в бруталното действие, не в аргументираното убеждаване — високата сикропеанка се наведе ниско до пода и премести гладката си сляпа глава близо до Д’жмерлиа. — Хайде да разсъждаваме заедно, Д’жмерлиа. Съгласен ли си с мен, че всяко интелигентно същество или е роб, или не е роб? Че тези две състояния са единствените логични възможности?

— Разбира се — Д’жмерлиа, някога роб-преводач на Атвар Х’сиал, разбра всеки нюанс в значението на нейното химично послание. Той неволно потрепери, разбирайки, че каузата вече е обречена.

— Ти и Калик сте интелигентни същества, нали? — продължи Атвар Х’сиал.

— Да.

— Следователно, вие сте или роби, или не сте роби. Съгласен ли си?

— Така е.

— И ако не сте роби, тогава е глупаво да претендирате, че трябва да останете тук и да служите на мен и на Луис Ненда. Вие трябва да се върнете на спиралния ръкав с другите и да започнете да живеете като свободни същества. Свободните същества не трябва да живеят като роби. Вярно ли е?

— Вярно е.

— Но да предположим, че сте роби, и ти, и Калик. Тогава вие нямате друга възможност, освен да се подчинявате на заповедите на вашите господари. А тези заповеди са съвсем ясни: Луис Ненда и аз ви заповядваме да се върнете на спиралния ръкав и да помогнете за намирането на зардалу, ако са все още живи. Следователно, и в двата случая, роби или не, вие не можете да останете с нас тук.

— Благодаря, Ат — Ненда пристъпи напред и се поклони на сикропеанката. — Не бих могъл да го изложа по-добре — той се обърна към Д’жмерлиа и Калик. — Значи се разбрахме. Сега всички се връщаме оттатък. Вие ще кажете на Посредника и на другите, че сте готови да тръгнете. Нали?

— Да, гос… — Калик спря, преди да беше произнесла думата. — Да, Луис Ненда. Готови сме. Д’жмерлиа и аз сме съгласни, че трябва да се върнем в спиралния ръкав с другите. Ние нямаме никакъв избор. Искаме да добавим само едно нещо. Ако някога вие и Атвар Х’сиал имате нужда от нас трябва да изпратите само една дума: „Идвайте“, и ние ще побързаме да се озовем при вас.

Хименоптът докосна за част от секундата с черната си кръгла глава пода и се изправи в цял ръст. Тя и Д’жмерлиа, без да искат разрешение, излязоха от залата.

— И ние с радост ще дойдем — добави тя.

— С радост — повтори Д’жмерлиа. — Човек или сикропеанка трудно могат да го разберат… но наложената свобода не носи удовлетворение.