Чарлс Шефилд
Отклонение (16)

Глава 16

След като Атвар Х’сиал беше блъснала Джулиъс Грейвс в Бърди Кили, прекъснала връзката между мозъка и тялото на Е. К. Тали и запратила Д’жмерлиа в концентричните кръгове, Луис Ненда не се колеба.

Сикропеанката излезе от залата с широко отворени външни покрития на крилата. Ненда веднага я последва.

Нека сами се оправят с бъркотията!

Той мълчаливо ругаеше. Нямаше смисъл да крещи. Атвар Х’сиал имаше изненадващо добър слух, но тя не разбираше човешка реч. А когато летеше, феромонната му приставка беше безполезна, защото нямаше шанс необходимите молекули да дифундират до нейните рецептори.

Почти пълната тъмнина във вътрешността на „Глистър“ не беше от никакво значение за Атвар Х’сиал. Нейното зрение с ехолокация работеше толкова добре в абсолютна тъмнина, колкото и при най-ярка слънчева светлина, но за Луис Ненда тъмнината правеше нещата адски трудни. Сикропеанците се движеха с еднаква лекота както в светли, така и в тъмни стаи, стига да има въздух, който да предава звуковите вълни. Но с него не беше така. Той се блъскаше в тъмните стени, оплиташе се в мрежите, препъваше се в опънатите въжета, падаше по стръмните стъпала, без да знае какво ще срещне на дъното. И през цялото време нямаше ни най-малка представа накъде върви сикропеанката. Ненда се съмняваше, че и тя самата знае.

„Стига с това“ — помисли си той.

След едно сблъскване с невидима преграда Ненда намали темпото. Беше много лесно да изгуби съзнание, а той не можеше да си позволи това.

Добре беше, че можеше да я следва безпогрешно. Зардалската приставка беше конструирана да приема феромонна реч с всичките й нюанси, така че простото следване на миризмата на друг в стерилната вътрешност на „Глистър“ беше смешно лесно. Дори ако сикропеанката пресече собствения си път два пъти силата на следата щеше да му покаже къде точно е минала.

Коридорите на „Глистър“ се извиваха привидно безразборно. Ненда търпеливо следваше носените във въздуха молекули на сикропеанската физиология завой подир завой, накъдето и да водеха те. Единственото, за което можеше да е сигурен бе, че слизат по гравитационен градиент на региони е равномерно нарастващо поле. Но с по-силното поле нарастваше и опасността от нараняване при падане. Той още повече намали темпото уверен, че Атвар Х’сиал няма да избяга. Докато се движеше, Ненда правеше планове.

Една дума на Грейвс беше достатъчна да го убеди, че идеята да каже истината на съветника е ужасна. При събуждането той бе потиснал силното си желание за бягство, защото Атвар Х’сиал все още беше хваната в лотосовото поле. Тогава имаше смисъл да обвинява полето и да се прави, че е „забравил“ онова, което се беше случило на Куейк.

Разбира се, той си спомняше прекрасно всичко: бързото излитане от планетата, прихващането на „Хев-ит-ол“ от тъмната сфера, шеметното гмуркане в пространството, пристигането на Гаргантюа и малкия планетоид, който обикаляше около нея… И, накрая, оставянето на кораба на повърхността, докато сферата, която ги бе хванала и ги държеше, се премести вътре. Той си спомняше за събитията до пристигането на планетоида, когато оранжевият облак ги обгърна. Имаше дори смътен спомен, че беше пренесен надолу, надолу, надолу през много нива на вътрешността. След това всичко му се губеше до събуждането, когато видя Джулиъс Грейвс, наведен над себе си.

Споменаването от Грейвс за лотосовото поле му помогна да сглоби по-голямата част от останалото. Той и Атвар Х’сиал бяха хванати в полето. Но защо, след като щеше да има повече смисъл просто да ги убият. И накрая онзи луд робот о човешко тяло и кръгла черепна плоча ги извлече навън.

Жалко, че Атвар Х’сиал изгуби контрол над себе си, преди Е. К. Тали да може да изнесе и Калик. Ненда чувстваше отсъствието на своя хименоптски слуга. Няма значение. Имаше достатъчно време Тали да изнесе Калик сега… ако другите въобще можеха да върнат извадения мозък на Тали обратно в тъпата му глава и да го свържат така, че да работи.

Луис Ненда се спря. Намираше се в неосветен коридор, но силата на феромонната миризма нарастваше. Той се концентрира, генерира феромонно съобщение и чрез възлите на гърдите си го излъчи.

— Атвар Х’сиал? Къде си? Не мога да те видя… ти трябва да ме направляваш.

Както обикновено, беше му по-лесно да говори, докато предава химически генерираното съобщение. Не беше необходимо да се идентифицира. Ако сикропеанката получеше изобщо някакво съобщение, молекулната характеристика на Ненда щеше да е включена в него.

— Тук съм. Почакайте — молекулите на съобщението се бяха разпространили в тъмнината. Няколко секунди след това твърдата лапа на Атвар Х’сиал хвана ръката на Ненда. — Следвайте ме. Ако източникът на топлина пред нас е за вас ориентир и за зрителна радиация, кажете ми.

— Защо побягна така? — Ненда се остави да бъде воден в тъмнината, докато не видя да блещука светлина напред. — Защо не почака да извадят и Калик? Тя е моят хименопт… тя не трябва да работи за тях.

— Както Д’жмерлиа е мой и не трябва да служи на хората, но той служи — сикропеанката го въведе в дълга правоъгълна зала, затоплена и слабо осветена от червена светлина, излъчвана от стените. — Неуспехът да си върнем Д’жмерлиа и Калик е, признавам, достоен за съжаление, но аз го преценявам като необходим. Щом дойдох в съзнание, усетих опасност за вас и за мен. Съветникът Грейвс доминираше в онази група. Той имаше нескрито намерение веднага да ограничи нашата свобода. Не бях сигурна, че ще можем да предотвратим това. При недостатъчно разбиране на събитията винаги е по-добре да си запазиш свобода на действие. Следователно двамата трябваше да избягаме.

— Откъде знаеше, че ще те последвам?

Не последва специално съобщение, което да отговори на въпроса, но до рецепторите върху гърдите на Ненда достигнаха химичните послания на мрачен хумор.

— Добре, Ат. И на мен, както и на теб не ми харесва идеята да бъда заключен. Сега какво? Тук не сме в безопасност. Грейвс и останалите могат да дойдат всеки момент. Д’жмерлиа може да те проследи така лесно, както и аз. Нас все още ни застрашава голяма беда.

— Напълно съм съгласна — сикропеанката се наведе пред Ненда толкова низко, че сляпата й глава беше на нивото на неговата. Отворените жълти рога потреперваха от двете страни на лицето без очи. — Ние трябва да получим информация, Луис Ненда, преди да вземем решение. На мен ми липсват данните, които вие може би сте получили от Джулиъс Грейвс. Например, къде се намираме сега? Защо бяхме доведени тук? Колко време сме прекарали в безсъзнание? Къде е нашият кораб „Хев-ит-ол“ и дали е в изправност, за да избягаме с него?

— Мога да се опитам да отговоря на някои от тези въпроси.

Ненда потърка бузата си, докато излагаше в резюме собствените си преживявания след излизането от лотосовото поле. Бузата му беше покрита с четина от три-четири дни, но това не му говореше много; той нямаше представа колко бързо расте брадата вътре в полето. Част от казаното на Атвар Х’сиал сигурно бяха предположения.

— И така, ако вярваме на Грейвс — заключи той, — ние сме все още в кухия планетоид, въртящ се около Гаргантюа. Обзалагам се, че е същият, на който бяхме докарани след летния прилив. Грейвс казва, че той няма по-голяма представа от нас защо бяхме докарани тук или защо бяхме набутани в средата на онази стая като две дрогирани мухи. Можеш да си адски сигурна, че това не е било направено в наша полза. Не зная колко дълго сме държани там. Във всеки случай достатъчно, Грейвс и останалите да вземат кораба след летния прилив и да отлетят за Гаргантюа. Не ме питай откъде е дошъл онзи компютър със завързана на кабел кутия: мозък. Никога по-рано не съм виждал нито него, нито нещо подобно. Може би са го докарали от Опал. Мисля, че преди да тръгнат за тук са отишли обратно там, защото Бърди Кили също беше с тях.

— Аз открих присъствието на Кили. Не се плашете от него. Главната опасност идва от Грейвс и, може би, от хуманоида, но не и от Бърди Кили.

— Да. Грейвс ми каза, че желае да ни върне обратно у дома и да ни обвини в опит за убийство. Той ще направи всичко възможно да ни опази дотогава, иначе не би ми попречил да отида в лотосовото поле за Калик. Грейвс изглежда доста сигурен, че може да ни върне, за да ни съдят, така че трябва да има най-малко един кораб… онзи, с който те са дошли или „Хев-ит-ол“, а може би и двата. Ако намерим пътя към повърхността, трябва да можем да избягаме.

Голямата сляпа глава кимаше на една крачка от лицето на Ненда.

— Много добре, Луис. Имам още един въпрос: кога ще бягаме?

— При първа възможност. След не повече от няколко часа Грейвс отново ще попадне на следите ни. Защо да се мотаем тук?

— Поради една превъзходна причина — Атвар Х’сиал описа с многоставния си преден крайник дълга дъга, обхващайки залата, в която бяха. — Погледнете. Нямах време за пълен оглед, но докато вървях през залите на този планетоид, видях доказателства за техника на Строителите, каквато не е позната в спиралния ръкав. Това е къща, пълна с богатства, рог на изобилие с нова апаратура с толкова висока стойност, че не се подава на оценка. Всичко това може да бъде наше, Луис.

Ненда се пресегна и потупа набръчкания хобот на сикропеанката.

— Добре, стара ми Ат. Ти никога не се отказваш, нали? Никога. А хората казват, че съм бил алчен. Имаш ли някакви идеи как да избегнем намесата на Грейвс?

— Няколко. Но да караме подред — Атвар Х’сиал изправи крака и се надигна в пълен ръст. — Ако искаме максимална печалба, усилията ни трябва да са многоетапни. Ще ни трябва голям капитал, за да експлоатираме този планетоид. Ние трябва да планираме връщането си тук едва след като сме си осигурили подходящо финансиране. За целта, преди да напуснем, трябва да изберем няколко малки и достатъчно леки машини и оборудване, да ги вземем с нас и да ги продадем на най-богатите светове от спиралния ръкав. Аз бих могла да сторя това, но вие имате по-голям опит. Щом решим какво да вземем, трябва да избягаме от Джулиъс Грейвс и неговата група и да заминем.

— Тогава най-добре да действаме, преди те да са дошли да ни търсят — Ненда се пресегна, хвана един от предените крайници на сикропеанката и се изправи на крака. — Права си. Аз трябва да огледам техниката. Особено като зная, че не аз ще плащам за нея. Хайде да се захващаме за работа, Ат, и да изберем какво да вземем.

След първите няколко минути Луис Ненда беше готов да признае превъзходството на сикропеанката за изследване на „Глистър“. Той виждаше добре слепите тунели при достатъчно осветление, но Атвар Х’сиал с нейния чувствителен сонар и ехолокация можеше да „вижда“ зад завоите в коридорите и да узнае своевременно кога се приближават до открита площ. Тя вършеше това успешно и в пълна тъмнина.

След малко Ненда се отказа да се взира напред. Той се съсредоточи върху онова, в което беше най-добър — да ходи зад Атвар Х’сиал и да каталогизира наум новата апаратура и артефактите, покрай които минаваха. Изборът беше богат. След по-малко от половин час той се пресегна напред и почука по раковината.

— Смятам, че сме готови. Аз определих цените на половин дузина портативни апарати и мисля, че не бихме могли да пренесем повече.

Атвар Х’сиал спря и обърна бялата си глава.

— Вие сте експертът по стоки, които могат да се продадат, но все пак бих желала да чуя списъка.

— Добре. Ще ги кажа подред, най-напред най-доброто. Онази малка машина за производство на вода, която видяхме във втората зала. Помниш ли я? Никаква следа ни на източник на захранване, ни на източник на вода. Капацитет петстотин кубически метра чиста вода. Можем да сложим каквато си искаме цена и Ксераршоз или Сисити, или който и да било друг от прашните светове веднага ще я купи.

— Съгласна съм. В моя списък тя също стои на първо място. Знаете ли колко тежи?

— Мога да я повдигна, това е единственото, на което държа. Като номер две избрах кубичната кутия с универсални шарнири, три зали назад, онази, с отворения капак и синята мъгла над нея.

— Наистина ли? Видях я, но не намерих нищо забележително в нея.

— Така е, защото не гледаш с обикновено зрение. Когато погледнах в отворения капак видях звезди. А като я обърнах на шарнирите, видях Гаргантюа, направо през планетоида. Това е уред за гледане във всяка посока. Позволява да се виждат далечни предмети, без да пречат онези, които са наблизо. Чудесен уред за корабна навигация в прашни облаци. Моят избор номер три е по-трудно да се защити. Това е сферата, онази, която плуваше, без да е закачена за нищо в стаята, която току-що напуснахме.

— По мое мнение тя изглеждаше напълно безлична.

— Според мен също. Но тя беше много по-хладна от всичко около нея.

— Което трябва да е физически невъзможно.

— Затова я искаме. Невъзможните джаджи са винаги най-ценни. Нямам представа как работи, нито пък се интересувам. Но мога да ти кажа дузина места, където ще платят луди пари за нея, надявайки се да намерят вътре затворен топлинен радиатор с безкрайно голям капацитет. Номер четири…

— Достатъчно. Убедих се. Приемам вашия списък. Но има още едно нещо, което бих желала да направим, преди да съберем избраните апарати и да потърсим изход от планетоида — Атвар Х’сиал махна с един от предните си крайници. Жълтите рога се насочиха напред, разтворени максимално широко, и бавно сканираха пространството. — Напред има друга зала, отворена, с аномални акустични свойства. При определени честоти тя изглежда напълно празна. При други обаче открих един сферичен предмет в средата.

— Смяташ ли, че може да намерим нещо особено ценно там? Няма смисъл да поемаме излишен риск само от чисто любопитство.

— Не мога да оценя стойността. Само ще ви кажа, че един предмет, прозрачен при определени акустични честоти, е потенциално толкова ценен за сикропеанското общество, колкото е ценно за хората стъкло, прозрачно за светлина с определена плътност. Зная къде точно бихме могли да продадем такова откритие. За мен то може да бъде най-ценното нещо на този свят.

Докато говореше, Атвар Х’сиал вървеше бавно напред и стигна до място, където тунелът завършваше със стръмен склон. Ненда отиде до нея и погледна надолу. Той се стресна, изруга и отстъпи назад. Тя не се впечатляваше от височините, което идваше от нейните далечни летящи прародители, но с него не беше така. Бяха на ръба на двайсетметрова шахта, която завършваше с дъно във формата на купа и леко извиваше настрани.

Атвар Х’сиал посочи към средата на залата.

— Там. Виждате ли нещо там?

— Да. Сребриста сфера.

Ненда отстъпи още една крачка назад.

— Не ми харесва това, Ат. Трябва да се махаме от тук.

— Един момент. Улавям с моите сетива, че тази сфера се променя. Виждате ли?

Ненда, приготвил се да се оттегли назад, погледна без желание.

Атвар Х’сиал беше права. Докато той гледаше надолу, сферата се променяше. И по някакъв начин това мамеше окото. Цялата й повърхност се накъдри, като при трептения на живак. Тези вибрации се превърнаха във вълни с нарастваща амплитуда, докато цялата форма не се промени. Нагоре се издигна петстранна, прилична на цвете глава, към пода на залата се източи тънка бодлива опашка.

— Ах! — в залата прозвуча един въздишащ глас. — Ааах! Най-после.

От отвора в центъра на деформираната сфера трепна зелена светлина. Тя освети сляпата глава на Атвар Х’сиал. Луис се скри зад нея.

— Най-после — повтори гласът. Прозвуча му стар като самото време. Из стаята се разнесе странна остра миризма. — Най-после… можем да започваме. Вие сте тук. Изпитанието е завършено. Задълженията на Чакащия свършиха, процесът на подбор може да започне. Готови ли сте?

Увисналото във въздуха в средата на залата същество не приличаше на нищо, което Луис Ненда беше срещал в трийсетгодишните си странствания из спиралния ръкав. Но какво виждаше Атвар Х’сиал? Сикропеанката изглеждаше замръзнала. Дългите й блестящи антени бяха разгънати. Съществото в средата на залата беше отчасти невидимо за нейния сонар. Виждаше ли го тя изобщо и разбираше ли опасността?

— Ат! — Ненда изпрати феромонен сигнал с максимална настойчивост. — Не зная дали ти получаваш от това нещо същото съобщение като мен, но повярвай ми, ние сме в беда! То ни иска. Не ми отговаряй, просто отстъпи назад.

— Вие сте видът — каза гласът и зелената светлина се фокусира върху сикропеанката. — Третият чакан вид. Не си отивайте… — Атвар Х’сиал най-после отстъпи крачка назад и се блъсна в Луис Ненда. — … преходът може да започне.

Луис Ненда се пресегна напред, сграбчи един от предните крайници на сикропеанката.

— Ат! Не му отговаряй. Да се махаме от тук! — той се обърна и направи една стъпка.

Ала много късно.

Преди да направи втората стъпка, подът под краката му изчезна. Той падаше свободно във вертикалната шахта. Луис Ненда погледна надолу. Нищо, само тъмнина, която объркваше окото. Погледна нагоре. Над него беше Атвар Х’сиал с напълно разперени покривала на крилата, с широко отворени рудиментарни крила, опънала всичките си шест крака. Беше се приготвила за твърдо приземяване върху Луис Ненда.

Той погледна отново надолу, търсейки дъното на шахтата. Не можа да види нищо, но при малките размери на планетоида краят на падането трябваше да е след не повече от една или две секунди.

И после какво? Нищо приятно, това беше сигурно.

Ненда се приземи и изруга. Ретроспекцията беше чудесна. Бяха прекалили с алчността. Той и Атвар Х’сиал трябваше да вземат всичко, от което имаха нужда, и веднага да напуснат.

Ненда погледна надолу в гъстата тъмнина и през ума му мина една последна мисъл: щяха да са по-добре, ако бяха останали с Джулиъс Грейвс. В момента едно дело от общ характер за опит за убийство определено изглеждаше за предпочитане.