Сузан Форстър
Безсрамна (25)

Глава двадесет и пета

Люк все още не беше мъртвопиян, но добре си беше подложил. Предметите му изглеждаха доста размазани, когато спря на едно кръстовище в Пасифик Хайтс, като се опитваше да реши дали живее нагоре или надолу по хълма. Зърна двете горди сиви викториански къщи надолу и кимна, доволен от себе си. Да, нещо му подсказваше, че това беше пътят. Прекарал бе целия следобед в „Рийли“, една кръчма наблизо, и все още щеше да е там и на път да има нужда най-малкото от куче водач, ако барманът не го бе потупал по рамото и не го бе посъветвал да се разходи и да подиша чист въздух.

Да подиша чист въздух? Отрезвителна мисъл. Потръпвайки от възможността животът му да придобие отново реални очертания, той пое към дома си, където пиенето беше безплатно, а вероятността да получи приятелски съвет — никаква. Сега, докато изкачваше скърцащите дървени стъпала на викторианската къща, погледът му бе привлечен от нещо бяло. Поколеба се и присви очи към късчето омачкана хартия, като си даваше сметка, че ще му е необходима по-голяма координация, отколкото имаше в момента, за да се наведе и да го вземе. Ако не бе забелязал пеперудата, може би щеше да продължи да се изкачва.

Любопитството го подтикна да му хвърли поглед отблизо. Алкохолът обаче го застави първо да седне. Така че той го направи с усилие.

Листчето беше от кухненско тефтерче. Виждал го бе на един рафт до стенния телефон в „Ехо“. Многоцветната пеперуда в горния ъгъл му помогна веднага да го познае. Това беше знакът на Джеси. Люк се зачуди кога бе написала бележката и защо. Адресът беше на тази къща — викторианската, — макар някои от цифрите да бяха толкова размазани, че едва ги разчете.

Сигурно бе изпуснала листчето, докато бяха на медения си месец, реши той. Някъде по времето между бавния танц и китайската аптека, може би? Напъха бележката в джоба на сакото си. През тялото му премина вълна на отчаяние. Ако имаше причина да седи на тези стъпала със замъглен поглед, то това беше Джеси. Може да бе постъпил благородно спрямо нея, като напусна града, за да й спести още болка, но какво, по дяволите, трябваше да направи с мъката, която беше легнала на плещите му?

Бъди мъж, Люк, помисли си той. Изсърбай кашата, която си надробил.

Работата — неговият предпочитан опиат — не действаше напоследък. Тя не можеше да запълни празнотите в живота му, нито тишината, когато сядаше да се храни сам, когато си лягаше и се събуждаше сам. Работата вече не вършеше работа… Така че той се бе обърнал към алкохола.

— Люк? Какво правиш там долу?

Зрението на Люк може да беше замъглено, но слухът му беше отличен. Знаеше точно коя е собственичката на сексапилния контраалтов глас. Сестрата на бившата му съпруга беше другата причина да се крие по баровете. Нямаше представа какво да прави с Шелби Флъд, макар да беше сигурен, че тя ще е щастлива да го подсети.

— Изтрезнявам — отвърна той и се изправи. Обърна се върху тясното стъпало. Усмивката й беше толкова лъчезарна, че го накара да се почувства много важен — може би като последния здрав мъж на планетата. Шелби умееше да го постига, помисли си. А и изглеждаше страхотно с тъмната си блестяща коса, паднала върху едното й око. Или може би той виждаше единично?

— Ще влезеш ли? — попита тя. — Имам вино с лед и дори ще ти изтъркам стъпалата, ако ме помолиш, както трябва.

— Съблазни ме с виното.

Докато стигна до площадката, където го чакаше, той си спомни една малка подробност.

— Поправи ме, ако съм те разбрал неправилно, Шелби, но не възнамеряваше ли днес да си намериш апартамент?

Тя сви рамене и широката, пухкава яка на бледосиния й пуловер се смъкна още по-надолу по голото й рамо. Господи, изглеждаше мека, топла и успокояваща. Шелби? Упокояваща? Да, беше пиян.

— Собственикът се отказа — обясни тя. — Но продължавам да търся. Междувременно наистина оценявам, че ми позволи да отседна тук, Люк. Искам да кажа, че така или иначе все те няма, имаш и много място, а на мен толкова ми харесва…

— Спокойно — отвърна той и махна с ръка. — Можеш да останеш, колкото е необходимо. Така или иначе утре пак заминавам — в програмата му имаше бизнес пътуване. Причината за изтрезняване беше тъпа, но трябваше да се отбие в офиса си в Денвър и да даде доказателство на своя благороден лейтенант Мери Грийнблот, че още е жив, преди да отлети за източното крайбрежие и да провери потенциалните инвестиции, които му бяха препоръчани от неговата бойна група.

— Утре? — тя изглеждаше искрено загрижена. — Надявам се, че ще се върнеш навреме за откриването? Наела съм „Нордпойнт яхт клъб“ за петък вечерта.

— Откриването? Какво си направила? Лодка ли си купи?

— Не точно — тя го подкани с пръст и се упъти прелъстително към фоайето. — Влез тук, скъпи. Тъкмо за това исках да говоря с тебе.

Люк разбра, че е загазил, когато тя му се обади миналата седмица и го покани на вечеря. И кой знае как случайната среща се бе превърнала в постоянно гостуване. Онзи ден бе говорила с недомлъвки за някаква сделка, но не бе казала нищо конкретно, а оттогава той я отбягваше. Очевидно сега щеше да научи важното. Хубав момент беше избрала. Беше прекалено размекнат, за да може да се бори.

— Насам — рече тя и го поведе към семейния салон, където до големия стол край огнището бе сложена сребърна кофа с лед.

— Топличко е за огън, но ти само се отпусни и се настани удобно, окей? Ще ти сипя малко шардоне.

Люк имаше усещането, че цялото това внимание ще му струва скъпо, но по всичко изглеждаше, че Шелби щеше да се окаже интересно развлечение. Винаги бе успявала в това. Всъщност беше толкова внимателна, че той нямаше друг избор, освен да се изтегне в стола и да се предаде на грижите й. Ето го агънцето, което слага крачета на табуретката, помисли си. Донесете ножа.

Когато свали сакото си, за да го закачи на облегалката на един стол, бележката на Джеси изпадна от джоба му и се понесе към пода, като за миг създаде илюзията за политнала пеперуда. Той я вдигна с намерението да я хвърли в огъня. Нямаше желание да пази потискащи спомени, слава Богу. Вместо да го стори обаче, я разгледа за миг. Дали зрението не продължаваше да му погажда номера, или в почерка наистина имаше нещо странно? Не го бе забелязал преди, но тя слагаше на i-тата вместо точка малка чертичка.

Импулсивно измъкна портфейла си от задния джоб на дънките и извади заплашителната бележка, която бе получил преди няколко седмици.

„Стой настрана от Халф Муун Бей.

Ханк Флъд е бил убит и аз имам нови доказателства, които те свързват с престъплението.“

Думите бяха написани с детски разкривен почерк, за да прикрият автора, и всички i-та бяха с точки, с изключение на последното, над което имаше нещо, наподобяващо чертичка. Беше го допуснала от нервност, предположи той. Беше толкова отчаяна и това го натъжаваше. Натъжаваше го, но не го учудваше. Джеси си имаше работа с луд. С него.

— Какво е това? — попита Шелби, връщайки се с виното.

Той я погледна неразбиращо и тя посочи омачканата бележка в ръката му. Хвърли последен поглед на двете бележки — едната напомняше за кошмара, с който бе започнало всичко, другата — за катастрофалния му брак, — после ги смачка и ги хвърли в огнището.

— Нищо важно — отвърна.

Шелби се усмихна.

 

 

— Точно с теб исках да говоря — прошумоля мекият като коприна глас.

Джеси моментално съжали, че е вдигнала телефона.

Обаждаше се Шелби и тя би предпочела по-скоро да мине по нажежена жарава, отколкото да разговаря със сестра си. Мел бе изпаднала в мрачно настроение след заминаването на Шелби и сега лежеше долу отново с пристъпи на астма. От друга страна, Джеси беше страшно любопитна да разбере какво ставаше в Сан Франциско.

— Шелби, заета съм — отряза я тя не особено любезно всъщност беше истина. Работеше върху встъпителната си реч за представянето на нов вид бизнес пред управителния съвет на „Уорнек“, както и на насоките в редакционната политика на компанията. Двамата с Мат се потяха върху нея вече цяла седмица, тъй като знаеха, че на управителния съвет ще му трябва нещо повече от esprit de corps, ще се нуждае от солиден план за изправянето на вестниците на компанията на крака.

— Все пак сигурно можеш да ми отделиш минутка — отвърна Шелби. — Мислех си, че ще се зарадваш да чуеш една добра новина.

— Много искам да чуя добра новина. Да не би да умираш?

— Джеси! Не можеш ли да не се държиш като кучка?

— Тогава предполагам, че искаш да ми кажеш някоя добра за теб новина.

Линията заглъхна за миг, преди Шелби отново да заговори.

— Организирам парти — рече бодро. — Поканена си, разбира се.

— Парти? — Джеси се опита гласът й да прозвучи равнодушно, но дишането й бе затруднено. — Това означава ли, че има нещо за празнуване?

— О, да!

Джеси долавяше вълнението в гласа на Шелби. Сестра й кипеше от емоции и за миг тя усети съжаление, че не може да сподели радостта от добрата новина, което би било нормално при сестри, които се обичат.

— Правя откриване на консултантската си агенция — обясни Шелби. — Получих началната сума, от която имах нужда, и това е начинът, по който искам да благодаря на инвеститорите.

— Наистина ли? Как успя толкова бързо?

— Люк — рече задъхано тя. — Той влага по-голямата част от парите. Дори ще ме подкрепи лично, като облече дрехите, които съм му избрала за партито. Все още се опитвам да го убедя да участва в рекламната ми кампания. Не мислиш ли, че от него би станал прекрасен манекен? Тъмни коси и очи? Много ми харесва лекото колебание в походката му, а на теб? Толкова е секси.

Гърлото на Джеси се стегна така, че не можеше да говори. Мислено видя как Люк бе вървял към нея в клисурата с насълзени очи, със затруднена походка. Някак си Шелби успя да оскверни дори личните й тайни спомени. Преглътна вбесено. Надявала се бе, нещо повече — молила се бе Люк да каже на Шелби да върви на майната си. Със сигурност не бе очаквала да чуе, че финансира бизнеса й и че тя избира дрехите му! Как добре се бяха уредили!

— Той е направо чудесен — продължи Шелби. — Позволи ми да остана тук, в къщата. Не знам какво бих правила без него.

— Позволил ти е… да останеш?

— О, да! Сега живея при него, не ти ли споменах?

Джеси едва не изпусна слушалката. Цялото й тяло трепереше и тя не смееше да диша, за да не би Шелби да разбере. Бе потиснала в себе си ужасяващите спомени от миналото, за да не се измъчва с образите на Люк и Шелби или още по-лошо — да си представя какво би могло да се случи помежду им сега, след като Шелби бе решила, че той е добра партия. Сигурно се бе опитвала да се убеди, че това е невъзможно, че Люк никога не би се оставил сестра й повторно да го съблазни. Каква огромна заблуда. От мисълта, че живееха заедно, че спяха заедно, й призля. Господи, не можеше да го понесе. Дланта й се сви около слушалката.

— Джеси, там ли си?

— Поздравления! — отвърна тихо Джеси.

— Джеси, надявам се, че…

Но тя не чу какво възнамеряваше да каже Шелби. Слушалката се бе изплъзнала от ръката й и бе паднала върху телефона, прекъсвайки връзката. Мина известно време, докато спре да трепери и успее да се отдалечи от бюрото. Отиде с подкосени крака до прозореца и се втренчи в белведера, където тя и Люк се бяха оженили.

Пълзящите рози бяха щедро разцъфтели, а призрачните лъчи на слънцето се изливаха върху градините, създавайки прекрасна картина от сякаш пречупена през призма светлина и многоцветните оттенъци на дъгата. Лекият дъжд и ярката светлина накараха Джеси да въздъхне болезнено. Не разбираше как белведерът можеше да изглежда толкова красив, толкова тайнствен, след като случилото се там предизвикваше такава горчивина и болка.

В очите й имаше сълзи — гневни, щипещи, парещи сълзи, — но тя не искаше да ги остави да потекат. Той не заслужаваше да я боли заради него. Беше се заклела, че никога вече няма да пророни сълза заради Люк Уорнек. Нито една. Достатъчно дълго бе позволявала да бъде жертва на прищевките им с Шелби. Имаше други начини да се справи с мъката и загубата, с предателството от страна на собствената плът и кръв. Имаше по-добри начини.

 

 

Лимузината докара пред „Нордпойнт яхт клъб“ тайнствена гостенка, облечена с прозрачен черен шифон и пера от марабу — тя беше сама и това, че беше без кавалер, събуждаше подозрения. През тялото на младата жена преминаха страх и вълнение, докато шофьорът заобиколи колата, за да й помогне да излезе. Той не можеше да свали очи от нея, когато тя отметна шифонените си поли, прехвърли крака навън и стъпи на земята с чаша шампанско в ръка.

Тя знаеше добре защо я зяпа.

Облеклото й беше предизвикателно до крайност. Подчертаващата всяка извивка на тялото й черна сатенена рокля с изкуствени диаманти по презрамките обгръщаше бедрата й, без да оставя никакво съмнение какво бе избрала като бельо — нищо. Отдолу беше розова и гола като новородено, а прилепналият, дълбоко изрязан корсаж галеше голите й гърди като ръцете на любовник.

Чорапогащите бяха единствената отстъпка по отношение на женския свян. Те бяха от ефирна черна коприна и правеха краката й да изглеждат безкрайни. А танцуващият ръб отзад оформяше прасците и им придаваше такава чувственост, каквато дори голата кожа не би могла. Една алена роза, затъкната в пищните й златисточервеникави къдрици, завършваше картината и обещаваше на авантюристично настроените представители на мъжкия пол от цял свят екзотика и еротика.

— Още шампанско, мисис Уорнек? — попита шофьорът и измъкна бутилката от ледената й сребърна поставка в лимузината.

— Защо не? — отвърна Джеси и вдигна кристалната чаша. Едва не го поправи. Съвсем не се чувстваше като мисис Уорнек тази вечер. Чувстваше се като двадесет и седем годишна жена, която най-сетне е решила да излезе от сянката на по-голямата си, заслепяващо очарователна сестра и да открие собствената си чувственост. Тази вечер Джеси Флъд се усещаше ужасно порочна. Не бе съзнавала до каква степен Шелби се бе забавлявала с всички тези думи, започващи с „в“ — вамп, вълчица. Не си бе давала сметка какво е мъжете да спират и да те зяпат така, сякаш не могат много добре да фокусират погледите си и да поемат докрай въздуха, който вдишват.

Харесваше й. Мммм, да, реши тя, усещайки хладната чаша до дланта си, когато шофьорът я напълни с пенесто шампанско „Дом Периньон“^[1]. Наистина.

Партито вече бе набрало мощ, когато тя влезе в остъкления танцов павилион на яхтклуба. Наоколо се суетеше малка армия от високопоставени гости с чаши в ръце, а някаква мургава певица пееше тихо и монотонно под акомпанимента на джазов оркестър. По стените и от тавана висяха плакати, които рекламираха „Портфолио“ — консултантската агенция на Шелби — като евтина, но обещаваща инвестиция за кариерата на всеки. В четирите ъгъла на помещението имаше въртящи се платформи, на които манекени представяха костюми а ла Шелби Флъд. Образите, които пресъздаваха, варираха от изискания мъж до непретенциозния и всички нюанси помежду им. Имаше дори манекени, които представяха мъжа домашар в разновидностите му на баща и син.

Джеси тайно си призна, че е впечатлена. Всичко беше много изискано и изтънчено и все пак малко прекалено консервативно за вкуса на Шелби. Сестра й очевидно наистина искаше да направи добро впечатление.

Самата кралица на външния вид стоеше до стъклената стена, която гледаше към бляскавите светлини на залива. Никак не беше учудващо, че Шелби бе заобиколена от група почитатели, които изглеждаха така, сякаш с удоволствие щяха да се откажат от уредените си срещи и да я замъкнат до най-близката яхта за частна консултация.

Шелби обаче явно бе решила да се държи възможно най-прилично. Облеклото й — изискано украсена бяла тясна рокля — беше секси и все пак подбрано с учудващ вкус. Поведението й едва намекваше за флирт. Каква ирония на съдбата, че Шелби бе решила да се държи прилично точно през вечерта, когато Джеси възнамеряваше да прави обратното. Вероятно съществуваше някакъв космически баланс, реши тя. Планетата, изглежда, можеше да издържи само по една фатална жена от семейство Флъд, иначе щеше да избухне.

Мехурчетата на шампанското погъделичкаха устните на Джеси, когато отпи от чашата си. Но безгрижието й се изпари, щом Люк се появи сякаш изпод земята. Движеше се в орбитата на Шелби и изглеждаше толкова мрачен и замислено романтичен, колкото тя беше сияйна. Двамата представляваха изумителна двойка, призна си Джеси, и почувства отчаяние само при вида им. Никога досега не бе виждала Люк в официално облекло и черният му кадифен смокинг, облечен върху изящна копринена жилетка рибена кост, прекрасно контрастираше с неприлично дългата му чуплива коса. Неспокойният поглед допълваше декадентския му вид на разбойник някъде от осемнадесети век — нехранимайко от аристократичен произход, хванат извън времето. Джеси трябваше да признае, че Шелби добре бе избрала облеклото му, и това я накара да почувства болезнена ревност.

Сърцето й се стегна, когато Люк дръпна Шелби настрана и зашепна нещо в ухото й. Това несъмнено беше свойски жест и задъханият смях на Шелби потвърди най-лошите страхове на Джеси. Той спеше с нея.

— Копеле — измърмори тя, неспособна да се овладее. Едно мускулче нервно затрепери на бузата й.

Неговото предателство я вбесяваше много повече от това на Шелби, осъзна Джеси. Започваше да свиква със сексуалните номера на сестра си. Гледаше гневно Люк и й се искаше той да обърне поглед към нея, да бъде привлечен от силата на женския й гняв. Но той дори не вдигна глава.

Тя се завъртя и обиколи помещението с вледеняващ син поглед. Така да бъде, помисли си, като отново се изпълни с решителност. Имаше и други начини да привлече мъжкото внимание, особено след като е… тайнствената гостенка. Първият, който хвана окото на Джеси, беше висок, доста привлекателен мъж с кестенява коса. Изглежда, беше сам и в момента си вземаше чаша шампанско от подноса на келнера, така че тя осъзна, че собствената й чаша е празна. Време беше за още шампанско.

Отиде да остави празната си чаша и уж случайно блъсна ръката на мъжа тъкмо когато се готвеше да отпие. Той едва не разля виното, но преди Джеси да приключи с прочувствените си извинения, придружени с пресекваща дъха готовност да го подсуши, те и двамата вече се смееха. По всичко личеше, че мъжът е омагьосан от нея.

— Искате ли да танцуваме? — попита той.

— Може би по-късно? — отвърна тя и го погледна изпод ресниците си с прелъстителна усмивка. — Аз съм привърженичка на бавните танци… а вие?

— Привърженик съм на всичко, което ще ви хареса — увери я той с дрезгав глас.

— О, та вие сте чудесен! — помаха му с пръсти, докато се обръщаше и отдалечаваше като си даваше сметка, че погледът му е прикован към чувственото поклащане на бедрата й. — По-късно — напомни тя и му намигна.

Той й изпрати целувка и Джеси се извърна, като направо не вярваше на очите си. Първото й завоевание. Господи, колко лесно беше! Сладкото момче само дето не бе започнало да рие земята като куче от радост. А хората казваха, че да правиш пари било трудна работа.

Джеси скоро откри, че прелъстяването е доста подценявано прекарване на времето. Достатъчно беше да присвие рамене, да примига изкусително с ресници и да навлажни устните си. Случайното сблъскване бе свършило толкова добра работа, че го приложи и на следващата си жертва: мъж със сребрееща на слепоочията коса, който имаше вид на брокер. За съжаление този път вложи малко повече чувственост и шампанското се разплиска от чашата му, като измокри смокинга.

Джеси дори не си направи труда да се извини. Просто взе няколко салфетки от подноса на минаващия келнер и започна да бърше снежнобелите гънки на официалната му риза.

— Някога да са ви казвали, че изглеждате страхотно мокър? — попита тя, като снижи гласа си до дрезгав шепот. — Знаех си, че ще сте такъв.

Той имаше напълно объркан вид.

— Нарочно ли се блъснахте в мен?

— Просто не можах да се въздържа — призна тя, изсмя се тихи и палаво се изчерви. — Нали няма да ми се разсърдите?

Той се изчерви почти колкото нея, после хвана плъзгащата се по ризата му ръка и я поднесе към устните си.

Неин беше — с мокрите гънки и всичко останало. Сладкото момче беше нейно.

Мъжът тъкмо целуваше страстно върховете на пръстите й, когато тя забеляза, че Люк ги наблюдава. Почти бе забравила за бившия си съпруг, колкото и невероятно да изглеждаше това. Малко се обезпокои от мрачния и гневен поглед на Люк, но твърде много се забавляваше, за да се остави да бъде разубедена от някакво си намръщване. И все пак се опита да измъкне ръката си.

— Вие сте опасна жена — измърмори възбудено брокерът и улови отново изплъзващите се пръсти.

— Нямате представа колко — рече Джеси.

— Аз обичам опасностите.

— О, така ли? — тя му отправи лукава усмивка и погледна към Люк. — В такъв случай няма да имате нищо против, че мъжът ми е ужасно ревнив?

Очевидно бе изрекла магическите думи. Брокерът се извини и изчезна, вероятно за да изсуши мокрите си вечерни дрехи в тоалетната. А Джеси, чиито пръсти вече бяха свободни, огледа джунглата за по-интересна жертва. Кой би повярвал, че ще е толкова добра в тази работа? Цял живот бе гледала как го прави сестра й, но нямаше намерение да подражава на Шелби. Искаше тази вечерна авантюра да носи нейния уникален почерк. Шелби може да беше прекрасна, но нямаше буйна златисточервена грива, нито пък сексапилен малък белег над горната устна. И не беше тайнствената гостенка.

Оркестърът свиреше доста подходящ стар блус — „О, любими, къде може да си ти?“ — когато Джеси забеляза някакво златно божество — бляскав в синия си смокинг и с белия си сатенен шал мъж. За съжаление той стоеше точно до Шелби, от другата страна, на която бе застанал Люк. Не беше ли типично в стила на сестра и да монополизира най-привлекателните мъже? Това беше предизвикателство и Джеси реши да действа. Винаги се беше смятала за егалитаристка, готова да поддържа с всички сили честната игра и равните възможности. Освен това Шелби трябваше да се научи да дели.

Здрасти, красавецо, мислеше си тя, докато се вмъкваше в полезрението на божеството. Когато се увери, че е привлякла вниманието му, тя го повика с пръст и се усмихна загадъчно.

Кой, аз ли? — питаше учуденото му изражение.

Оркестърът изведнъж засвири по-силно и певицата поде някаква дрезгава интерпретация на „Скъпи, няма ли да се завърнеш у дома“. Опиянена едновременно от боязън и вълнение, Джеси се запъти към новата си плячка, съсредоточавайки всичките си сили в осъществяването на целта. Въоръжена с предизвикателна походка и жизнерадостна усмивка, тя си придаде и малко дързък вид. Това наистина беше забавно. Можеше само да предполага какво мислеха Шелби и Люк, но нито веднъж не погледна към тях.

— Познавам ли ви? — попита златното божество, когато тя приближи, и я изпи със сините си като океана очи. Джеси си даде сметка, че сигурно е с контактни лещи. Няма значение, рече си. В сравнение с мрачната заплаха в изражението на Люк той приличаше на ангел.

— А бихте ли искали? — на свой ред попита тя. Съзнаваше, че Люк наблюдава всяко нейно движение, слуша всяка нейна дума, и не можа напълно да овладее треперенето на гласа си. В старанието си да излъчва неустоим чар, тя не се бе замисляла, че ако добави и уязвимост към експлозивната смесица от чувственост и кипящ гняв, тогава именно ще стане неустоима. За всеки мъж наоколо, включително и за бившия си съпруг. Особено за бившия си съпруг.

Хубавичката певица молеше любимия си да се върне у дома, а замечтаният поглед на златното божество обхождаше формите на Джеси като полицейски фенер. На Джеси точно такова окуражаване й трябваше.

— Чу ли, сладурче? — тя се изсмя тихо, приближи до него и го смушка закачливо с хълбок. — Свирят нашата песен.

Безгрижността й се бе върнала в достатъчна степен.

Смехът му бе гърлен и силен.

— В такъв случай заведи ме у дома, любима — предложи той.

Джеси тръсна глава и улови изражението на Шелби. Разбра, че сестра й е готова да пламне като ракета земя-въздух. Щастливо приземяване, помисли си Джеси без разкаяние. Сестра й я бе огорчавала неведнъж. Това беше отплатата. Но мрачният поглед на Люк накара сърцето й да подскочи.

Време беше тайнствената гостенка да покаже какво може, реши пламенно Джеси. Намигна свенливо, хвана единия край на шала на партньора си и като се завъртя, бавно го привлече към себе си. Задърпа шала през рамо, докато той не се опря в гърба й, и тогава се впусна в порочен танц, като затресе всичко, включително и задника си, в ритъма на сантименталната любовна песен. Люшкащите се бедра показваха съвършено ясно какъв танц имаше на ум. Развратен и мръсен.

Около тях вече се бе насъбрала тълпа и чакаше да види какво щеше да направи Джеси, а тя се наслаждаваше на всяка секунда от тази лудост! Нищо чудно, че Шелби бе направила кариера със скандалното си поведение. В нарушаването на общоприетите норми имаше невероятна сила. Освен всичко друго съществуваше и елементът на изненада. Джеси се чувстваше така, сякаш беше в онази зона, където човек създава законите в движение — извън границите на етикета, но в рамките на позволеното, така да се каже.

Докато теглеше весело откраднатия си товар към блестящия паркет на дансинга и по пътя правеше изкусни стъпки, изведнъж шалът увисна в ръката й. Тя осъзна, че бе изоставена, и потърси с очи мъжа.

Похотливата му усмивка я учуди и зарадва.

— Имам една идея — каза той и контактните му лещи заблестяха. — Мисля, че трябва да танцуваш за мен.

— За теб? Като обратното на „с теб“?

— Точно така, мила. Тази вечер си огън. Само ще ти преча.

Като си даде сметка за внезапната тишина в помещението, Джеси за миг се стегна и си зададе въпроса какво търси тук. Партньорът и току-що й бе отправил предизвикателство и тя не би могла да се отдръпне пред всички тези хора. Честно казано обаче, в ума й сега имаше, само един човек — един човек, който правеше отстъплението й невъзможно. Пое си дълбоко въздух и се пребори с тази своя стара, дяволска неувереност.

Отвърна на усмивката на златното божество с лукаво вдигнати вежди и хладна усмивка. И после, след като се завъртя и продължи напред страстно, тя развя шала зад себе си като пелерина.

Брадатият диригент й се усмихна закачливо, когато приближи до оркестъра.

— Бих искала да поръчам песен — обяви с глас достатъчно сексапилен, за да включи пожарната аларма.

— Обзалагам се, че е така, красавице.

Джеси бе очарована чак до лакираните нокти на краката си от широката усмивка и похотливия поглед.

— А аз пък се обзалагам, че знаете „Трудно е да намериш свестен мъж“, нали? — рече тя.

— Печелиш облога — той взе саксофона, поднесе мундщука към устните си и след няколко встъпителни такта засвири сантименталната любовна песен с такава пламенна чувственост, че Джеси си помисли дали няма да разтопи инструмента. Всеки рефрен беше толкова бавен и прочувствен, всяка нота бе изпълнена с тревожност и страст, заредена със секс. Той до такава степен се бе предал на музиката и й хвърляше такива премрежени погледи, че тя реши да приеме предизвикателството: да се отдаде заедно с него на блуса.

Вокалистката взе микрофона и запя и в същия момент Джеси се обърна към очакващата публика, тръсна медната си коса и смигна така, сякаш искаше да каже: „Още нищо не сте видели, драги мои.“ Покри голите си рамене с шала, сякаш беше екзотично наметало, започна да го дърпа напред-назад, да раздрусва рамене в такт с пламенната музика и същевременно да извива ханша си като змия. Никога в живота си не се бе чувствала толкова преднамерено и предизвикателно съблазнителна. Това беше лудост! Направо не можеше да повярва, че го прави, но вече нямаше как да спре. Тя не беше Джеси Флъд. Тя беше абстрактната жена, пожелала да се отдаде на ритъма на блуса и на учуденото възхищение на безмълвната тълпа наоколо.

Повечето от гостите я гледаха с широко отворени от изумление очи, но други вече бяха започнали да пляскат в такт с музиката, а подгизналият брокер подвикваше одобрително. Шелби никаква не се виждаше, но Люк беше тук и гневът му се покачваше като живака на термометър в зноен летен ден.

Зад Джеси певицата започна да се оплаква колко трудно е да намериш свестен мъж.

Джеси хвърли мрачен поглед на Люк, като му даде да разбере, че посвещава тази песен на него — Люк Уорнек. Той и отвърна със също толкова мрачен поглед, предупреждавайки я: ако сама не спреше с тази глупост, той щеше да я принуди. Но дори в сърцето й да се прокрадна колебание, тялото не пропусна нито един такт. Подчинявайки се на неустоимия импулс, тя започна мълчаливо да припява.

Влагаше такава страст, че хората се обръщаха към Люк, любопитни да видят новия обект на тайнствената гостенка. Дали й беше причинил болка? — питаха очите им. Окуражена, Джеси се подчини на един дори още по-опасен порив — като продължаваше да припява, тя започна бавно да се приближава към Люк, подчертавайки думите, че го вижда легнал в гроба.

Спря на по-малко от десет фута от него с издаден напред подобен на револвер хълбок, с трепкащ в ръцете й шал. Присвитият му поглед накара тялото й болезнено да потръпне. От него се излъчваше горещина, сякаш бе презареден с електричество. Но Джеси не можеше да бъде спряна. Това беше важен за нея ден и тя имаше среща със съдбата. Направи движение, като че ли измъква пистолет от кобура на хълбока си, вдигна показалец и го насочи към мястото между очите му.

— Бум — рече тихо, натискайки спусъка.

Когато поднесе дулото към устните си и издуха въображаемия пушек, гостите на партито зареваха, затропаха с крака, заръкопляскаха й накрая закрещяха одобрително. Джеси имаше невероятен успех.

Възбудата закипя из тялото й като шампанско. Беше абсолютно трезва, но никога не се бе чувствала по-замаяна! Пренебрегна мрачния поглед на Люк и се усмихна на шумните си почитатели. За голямо удоволствие на златното божество тя му изпрати задъхана целувка. И тогава, като знаеше, че ги държи в ръцете си, тя започна да дърпа късия край на шала, да го омотава около раменете и надолу по ръцете си, сякаш беше стриптийзьорка, която сваля ръкавицата си.

Изигра го, както трябва — въртеше хълбока си в такт с музиката и цупеше сочните си устни, съблазнявайки всеки истински мъж в помещението. Беше точно толкова безсрамна, колкото разправяха градските клюки. Но когато дойде моментът да хвърли шала към публиката, тя отново насочи вниманието си към Люк. Махна рязко с ръка и запрати „ръкавицата“ високо над главите на всички. Чуха се барабани и когато Люк се пресегна и улови шала във въздуха, оркестърът отново засвири със звън на чинели и вой на саксофони.

Певицата монотонно уверяваше любимия си, че го обича денем и нощем.

Помещението ставаше все по-шумно и възбудата беше като зараза, като отрова. Джеси се чувстваше опиянена. Отдаде се на музиката и тръсна глава назад, издавайки възбуждащ, задъхан стон. Миг по-късно бе извила гръб и се привеждаше към пода, кършеше тяло като момичетата от шоуто на Айк и Тина Търнър. Чувстваше се замаяна от някаква сила, която почти не разбираше, опиянена, готова на всичко. Имаше усещането, че бе преодоляла своя вътрешна бариера и се бе отскубнала на свобода.

Под надигащите се викове „давай, бейби“ тя се изправи и се завъртя ликуваща с гръб към тълпата, с присвити напред рамене и с тресящи се като на първокласна бар танцьорка хълбоци.

Дори да не успяваше напълно да осъзнае лудешкия триумф на мига, тя усещаше очите на Люк върху себе си и знаеше, че бе чакала цял живот, за да изнесе това представление. В идващите дни, когато щеше да мисли за тази вечер и да върти очи в недоумение какво я бе прихванало, щеше да си спомня усещането за опияняваща лудост, обзело я от сантименталната песен.

Музиката бе станала по-ритмична и Джеси влезе в такт с нея. Промуши пръст под украсената с диаманти презрамка на роклята и я смъкна от рамото си. Гърдите й се полюшваха под сатенените милувки на прилепналия корсаж. Усещането беше изненадващо приятно.

— Свали всичко! — извика някой.

Можеше ли? Щеше ли да го направи?

Отговори си на въпроса с тих смях и щракване на пръстите. Другата презрамка падна и заблестя над голата й ръка като гривна. Но точно когато се готвеше да изрита една от обувките си на висок ток, някаква ръка я сграбчи и я завъртя към вратата. Помещението се люшна пред очите й, когато се озова лице в лице с бившия си съпруг — човека, който толкова я бе наранил. Единственото нещо, което бе по-черно от кадифения му смокинг, беше злобното му изражение.

— Да се поохладим малко — изръмжа тихо той.

Джеси направи грешката да изхихика.

— На танц ли ме каните, сър? — запита тя, съпротивлявайки се, когато я придърпа към себе си.

Очевидно не! Тя загуби равновесие и като я придържаше, той я повлече, отвеждайки я от дансинга. Беше я стиснал толкова здраво, че краката й едва докосваха земята. Изглежда, ни най-малко не го беше грижа, че това е часът на свободата й или че тя пренаписваше своята история в тази вечер на вечерите.

Щом главата й се прочисти, Джеси заби пети в пода.

— Чакай малко! — тя се завъртя и преглътна думите си, когато срещна погледа в очите на Люк. Те направо горяха. Не се и съмняваше, че биха светили дори в тъмното. — Не съм готова да си тръгвам — додаде тя не кой знае колко убедително.

Люк взе шала, който му беше хвърлила, и го завърза около китките й, като го превърна в примка.

— Тогава се приготви, Джеси — предупреди я той с опасно тих глас. — Можеш да излезеш оттук доброволно, а мога и да те изведа като забързано на каишка разгонено коте. Избирай!

— Аз съм дяволски добра разгонена котка! — осведоми го тя възмутено.

— Добре тогава — и той стегна здраво примката.