Макс Лундгрен
Момчето със златните панталони (1)

1

Историята, която искам да ви разкажа сега, е много странна. Когато я чух за пръв път, ми прозвуча съвсем невероятно. Но по-късно започнах да гледам на нея с други очи.

При едно пребиваване в Париж срещнах млад швед на име Матс Нилсон. Мълчалив човек с големи, тъмни очи. Мина много време, преди да го опозная. Нищо, че по една случайност деляхме хотелската стая и се хранехме заедно. Докрай не можах да разбера с какво всъщност се занимава.

Една вечер чух от него историята на момчето със златните панталони. Когато разказът свърши, навън вече се зазоряваше. Под очите на Матс Нилсон тъмнееха големи сенки, той ме погледна почти засрамено и каза:

— Не ми вярваш, нали?

Предпочетох да замълча.

— Да, не ми вярваш — повтори той. — И аз нямам начин да докажа, че говоря истината. Макар тя да е добре известна на още петима-шестима души. Без да броя баща си, който преживя всичко от начало до край. Но той и без това се помина преди една година.

— А другите? — попитах аз.

— Те ще мълчат до гроб. — Разсмя се и каза: — Кръст на тази история!

Аз обаче не забравих думите му. Според тях по време на въпросните събития Матс Нилсон и баща му живеели в Малмьо. И когато неотдавна ми се наложи да се преселя там, реших да проверя дали зад невероятната история не се крие истина. Започнах да разпитвам хората, да се ровя из стари вестници и с времето все повече се убеждавах, че Матс не ми е разправял врели-некипели.

Събрал съм вече толкова доказателства, че е редно да разкажа каквото знам.

Смятам, че цял свят трябва да узнае историята и участта на момчето със златните панталони.