Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Отнесени от вихъра (2)
Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Scarlett, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,1 (× 64гласа)

Информация

Сканиране
strahotna(2011)
Разпознаване и корекция
ganinka(2011)

Оформление: pechkov, 2011

 

Издание:

Александра Рипли. Скарлет — том І

Продължение на „Отнесени от вихъра“ от Маргарет Мичъл

Издателство „Хемус“, 1992

Американска. Първо издание

Редактор: Иван Тотоманов

Преводачи: фирма „Качин“

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художник-редактор: Веселин Цаков

Технически редактор: Веселин Сеизов

Коректор: Атанаска Йорданова

Формат: 32/84/108. Печатни коли: 32

Издателство „Хемус“ ООД

ДФ „Полиграфичен комбинат“ — София

Твърда корица — 39 лв. Мека корица — 34 лв.

 

Alexandra Ripley. Scarlett

The sequel to Margaret Mitchell’s „Gone with the Wind“

Warner Books, Inc., New York, 1991

© 1991 Stephen Mitchell Trusts

ISBN 954–428–012–X

 

 

Оформление: pechkov, 2011

 

Издание:

Александра Рипли. Скарлет — том ІІ

Продължение на „Отнесени от вихъра“ от Маргарет Мичъл

Издателство „Хемус“, 1992

Американска. Първо издание

Редактор: Иван Тотоманов

Преводачи: фирма „Качин“

Художник: Тотко Кьосемарлиев

Художник-редактор: Веселин Цаков

Технически редактор: Веселин Сеизов

Коректор: Людмила Стефанова

Формат: 32/84/108. Печатни коли: 28

Издателство „Хемус“ ООД

ДФ „Полиграфичен комбинат“ — София

Твърда корица — 39 лв. Мека корица — 34 лв.

 

Alexandra Ripley. Scarlett

The sequel to Margaret Mitchell’s „Gone with the Wind“

Warner Books, Inc., New York, 1991

© 1991 Stephen Mitchell Trusts

ISBN 954–428–012–X

История

  1. —Добавяне

5.

Шумът и блъсканицата на площад Петте ъгъла я ободриха. Безредието върху писалището, когато се прибра, и подействува по същия начин. Имаше нужда от живот и дейност около себе си след потискащата поредица смъртни случаи, работеше й се.

Бяха се натрупали купчини вестници, купища служебни документи от магазина й точно в средата на Петте ъгъла, неизброими сметки за плащане и циркулярни писма, които просто трябваше да се скъсат и изхвърлят. Скарлет въздъхна доволно и придърпа стола по-близо до бюрото.

Провери има ли мастило в мастилницата и пера за писалката. После запали лампата. Щеше да се мръкне много преди да свърши цялата работа. Може би щеше да поръча да й донесат вечерята на поднос, за да се нахрани, докато работи.

Енергично посегна към сметките от магазина, но ръката й застина във въздуха, защото погледът й спря върху голям, квадратен плик. Беше адресиран просто „Скарлет“ и почеркът бе на Рет.

„Няма да го чета сега — беше първата й мисъл, — само ще ми попречи да довърша цялата си работа. Не се тревожа от това, което пише вътре, никак даже, просто не ми се иска да го чета сега. Ще си го запазя за десерт.“ Скарлет посегна към счетоводните книги.

Но пресмятанията наум все се объркваха и най-накрая тя захвърли сметките. Пръстите й разкъсаха запечатания плик.

„Повярвай — започваше писмото си Рет, — в искреното ми съчувствие по повод сполетялото те нещастие. Смъртта на Мами е голяма загуба. Благодаря ти, че ме уведоми навреме, за да мога да дойда и да се простя с нея.“

Скарлет побесняла вдигна поглед от написаните със замах черни букви и заговори на глас:

— „Благодаря ти“, как ли не? А можа да излъжеш и нея, и мене, мръсник такъв!

Прииска й се да изгори писмото и да хвърли пепелта в лицето на Рет, да му изкрещи тези думи. О, тя щеше да му върне за срама пред Сюелин и Уил. Нямаше никакво значение колко щеше да се наложи да чака и да се подготвя, щеше да намери начин. Той нямаше право да се държи с нея по такъв начин, да се държи така с Мами и да се подиграва с последното й желание.

„Ще го изгоря, няма да прочета останалото, лъжите му не заслужават да ги погледна!“ Заопипва за кибрита, но щом го намери, веднага го захвърли. „Ще умра от любопитство да разбера какво пише“ — призна си тя и отново сведе глава над писмото.

Рет заявяваше, че животът й щял да остане непроменен. Сметките за домакинството щели да се плащат от неговите адвокати, което уредил още преди години и всички пари, теглени с чек от банковата сметка на Скарлет, щели да се възстановят автоматично. Можела, ако поиска, да уведоми всички нови магазини, където ще открива сметки, за процедурата, вече използувана другаде — да изпращат сметките направо на адвокатите на Рет. Предоставяше й се и друга възможност — да плаща с чек, който да й се осребрява в банката.

Скарлет четеше очарована. Всичко, свързано с парите, я интересуваше, винаги я бе интересувало, откакто армията на Съюза я принуди да разбере какво означава бедността. Вярваше, че парите дават сигурност. Спестяваше собствените си доходи и сега остана изумена от изключителната щедрост на Рет.

„Какъв глупак, мога да го обера до шушка, ако поискам. Сигурно адвокатите му също отдавна се облажват от счетоводните книги.

Излиза, че Рет е невероятно богат, щом като може да харчи така безгрижно. Винаги съм знаела, че е богат. Не чак толкова обаче. Чудя се колко ли пари има.

Тогава той още ме обича — ето доказателството. Никой мъж няма да глези една жена така, както Рет ме глези години наред, ако не я обича безумно, а той ще продължи да ми дава всичко, абсолютно всичко, което поискам. Сигурно не е променил чувствата си, иначе би се възпрял. О, знаех си! Знаех си. Той всъщност не мисли това, което ми наговори. Просто не ми повярва, когато му казах, че вече разбирам колко го обичам.“

Скарлет притисна писмото на Рет до бузата си, сякаш държеше ръката, която го бе написала. Щеше да му го докаже, щеше да докаже, че го обича с цялото си сърце и тогава ще бъдат толкова щастливи — най-щастливите хора в целия свят!

Обсипа писмото с целувки и внимателно го пъхна в едно чекмедже. После въодушевено се зае със сметките. Деловата работа я вдъхновяваше. Когато камериерката почука на вратата и плахо попита за вечерята, Скарлет едва вдигна поглед.

— Донеси нещо за ядене тук — нареди тя, — и запали огъня в камината.

Ставаше студено с падането на мрака и тя бе изгладняла като вълк.

През нощта спа превъзходно. В нейно отсъствие магазинът бе вървял добре, вечерята също я удовлетвори. Хубаво беше да е отново у дома, особено с писмото на Рет под възглавницата.

 

 

Събуди се и лениво се протегна. Прошумоляването на хартия под възглавницата я накара да се усмихне. Позвъни да й донесат закуската и се замисли какво има да прави през деня. Първо в магазина. Кършоу добре водеше счетоводството, но никак не беше досетлив. Брашното и захарта се бяха свършили, без да му мине през ума да попълни запасите и сигурно не беше поръчал капка газ или съчка подпалки, въпреки че с всеки изминал ден времето застудяваше.

Предната вечер не бе успяла да прегледа вестниците, но ходенето до магазина щеше да й спести скуката от четенето. От Кършоу и служителите щеше да научи всичко, което си заслужаваше да се знае в Атланта. Магазинът бе най-доброто място за научаване на всички нови истории. Хората умираха да бъбрят, докато чакаха да се опаковат покупките им. Наистина, в половината от случаите тя вече знаеше какво ще излезе на първа страница, още преди вестникът да е отпечатан. Затова можеше направо да изхвърли цялата купчина вестници и пак да не пропусне нищо.

Усмивката й се стопи. Трябваше да има съобщение за погребението на Мелани и тя искаше да го прочете.

Мелани…

Ашли…

Налагаше се магазинът да почака. Имаше други задължения преди него.

„Кой дявол ме накара да обещая на Мели, че ще се погрижа за Ашли и Бо? Но аз й обещах. Най-добре да ида първо при тях. И да не забравя да взема със себе си Панзи, за да бъде всичко наред. Сигурно целият град не млъква след онази сцена на гробището. Няма смисъл да подхранвам клюките като отида да видя Ашли сама.“ Скарлет забърза по дебелия килим и яростно задърпа бродирания шнур на звънеца. Къде се бавеше закуската?

О, не, Панзи бе останала в Тара. Налагаше се да вземе някоя друга прислужничка — новото момиче, Ребека, щеше да свърши работа. Скарлет се надяваше, че Ребека ще й помогне да се облече, все щеше да се оправи някак. Искаше да побърза, да тръгне веднага и да приключи със задължението си.

 

 

Когато екипажът спря пред къщичката на Ашли и Мелани на Бръшлянената улица, Скарлет забеляза, че траурният венец е махнат от входната врата и капаците на прозорците са спуснати.

„Индия — веднага се сети тя. — Разбира се. Завела е Ашли и Бо да живеят у леля Питипат. Сигурно е страшно доволна от себе си“.

Сестрата на Ашли, Индия, беше както винаги неин непримирим враг. Скарлет прехапа устни и се замисли над дилемата. Беше уверена, че Ашли се е преместил при леля Питипат с Бо — това щеше да е най-разумното нещо. Без Мелани и без отишлата си Дилси нямаше кой да се грижи за къщата и да гледа сина на Ашли. При Питипат можеше да намери утеха, подредено домакинство и непрестанна любов към момченцето от жени, които го бяха обичали от самото му раждане.

„Две стари моми — помисли Скарлет презрително. — Готови са да обожават всеки, който носи панталони, пък било то и къси панталонки. Да можеше само Индия да не живее с леля Пити“. С плахата стара дама Скарлет можеше да се справи — тя не смееше да се възпротиви на коте, камо ли на Скарлет.

Но сестрата на Ашли беше съвсем различна. Индия щеше с най-голямо удоволствие да й се противопостави, да наговори ужасни неща със студения си, язвителен глас и да й покаже вратата.

Да не беше обещавала на Мелани… но нищо не можеше да се направи.

— Карай към дома на мис Питипат Хамилтън — заповяда тя на Елайъс. — Ребека, ти си върви вкъщи. Можеш да се върнеш пеша.

У Пити имаше достатъчно придружителки.

* * *

Почука, вратата й отвори Индия. Тя изгледа модния, гарниран с кожа траурен костюм на Скарлет и устните й се раздвижиха в строга, доволна усмивка.

„Можеш да се хилиш колкото си искаш, дърта гарга такава“ — каза си Скарлет. Траурната рокля на Индия беше от обикновен черен креп, нямаше дори и копче за украса.

— Дойдох да видя как е Ашли — каза Скарлет.

— Не си добре дошла тук — отвърна Индия и понечи да затвори вратата.

Скарлет я бутна.

— Индия Уилкс, да не си посмяла да ми тръшнеш вратата под носа. Дала съм дума на Мелани и ще я изпълня, та дори ако се наложи да те убия.

Отговорът на Индия беше да натисне с рамо вратата, за да устои на натиска на двете ръце на Скарлет. Недостойното боричкане продължи само няколко секунди. После Скарлет дочу гласа на Ашли:

— Скарлет ли е дошла, Индия? Искам да поговоря с нея.

Вратата се отвори широко и Скарлет победоносно влезе като отбеляза с удоволствие, че лицето на Индия е изпъстрено с червени петна от гняв.

Ашли идваше по коридора да я посрещне… Забързаните стъпки на Скарлет замряха. Той изглеждаше ужасно зле. Под бледите му очи бяха очертани тъмни кръгове, от ноздрите към брадичката се врязваха дълбоки бръчки. Дрехите сякаш му бяха големи — сакото висеше от приведената фигура като счупено крило на черен кос.

Сърцето на Скарлет се скъса. Вече не обичаше Ашли, както го бе обичала всички тези години, но той все още беше част от нейния живот. Имаха тъй много общи спомени от толкова дълго време. Не можеше да понесе да го гледа така съсипан.

— Скъпи Ашли — нежно се обърна към него, — ела да седнеш. Изглеждаш уморен.

Седяха на канапето в малкия, претрупан, натруфен хол на леля Пити повече от час. Скарлет почти не проговори. Слушаше думите на Ашли, който повтаряше едно и също и се губеше в объркания зигзагообразен низ от спомени. Разказваше за покойната си съпруга, за нейната доброта, всеотдайност, благородство, за любовта и към Скарлет, Бо и самия него. Гласът му бе тих и безизразен, помръкнал от мъка и безнадеждност. Ръката му сляпо потърси ръката на Скарлет и я стисна с такава отчаяна сила, че костите й изпукаха болезнено. Тя стисна устни и не се отдръпна.

Индия стоеше в сводестия коридор — мрачен, безмълвен зрител.

Накрая Ашли млъкна и завъртя глава като изгубил се слепец.

— Скарлет, не мога да живея без нея — изпъшка той, — не мога.

Скарлет дръпна ръката си. Трябваше да пробие черупката от отчаяние, която го притискаше или тя щеше да го убие — сигурна беше.

— Изслушай ме, Ашли Уилкс — започна тя. — През цялото време те слушах как се вайкаш, сега ти ме послушай. Да не мислиш, че си единственият, който обичаше Мели и зависеше от нея? Аз мога да кажа същото за себе си и то в много по-голяма степен, отколкото се допускаше, отколкото би предположил който и да е. Сигурно същото се отнася и за други хора. Няма обаче сега да лягаме и да мрем. А ти точно това правиш. Срам ме е за тебе. И Мели също я е срам, ако ни гледа горе от небето. Имаш ли представа какво преживя тя, за да роди Бо? Е, на мен ми е ясно как страдаше, и мога да те уверя, че такива страдания могат да сломят и най-силния човек. Сега си му останал само ти. Това ли искаш да види Мели? Че синът й е съвсем сам, по същество сирак, защото неговият татко е прекалено зает със самосъжаление, за да го гледа? Да не би да искаш да разбиеш сърцето й, Ашли Уилкс? Защото ти правиш точно това.

Скарлет го улови за брадичката и го обърна към себе си.

— Стегни се, чуваш ли, Ашли? Сега марш в кухнята да кажеш на готвачката да ти сготви нещо топло. И ще го изядеш. Ако повърнеш, ще ядеш пак. Освен това ще идеш при своето момченце, ще го прегърнеш, ще му кажеш, че няма нищо страшно, че баща му ще се погрижи за него. После ще изпълниш това обещание. Помисли и за друг, не само за себе си.

Скарлет избърса ръка в полата, сякаш допирът с Ашли я бе изцапал. След това излезе от стаята, като избута Индия встрани.

Докато отваряше вратата, до нея долетяха думите на Индия:

— Миличкият ми, бедничкият Ашли. Не обръщай внимание на ужасните неща, които ти наприказва Скарлет. Тя е чудовище.

Скарлет спря и се обърна. Извади визитна картичка от чантата си и я хвърли на масата.

— Оставям ти картичката си, лельо Пити — извика тя, — щом те е страх да ме видиш на живо.

После тръшна вратата зад себе си.

— Карай, Елайъс — обърна се към кочияша, — просто карай, все едно накъде.

Нямаше да може да остане в тази къща нито миг повече. Какво щеше да прави? Дали думите й бяха стигнали до Ашли? Беше се държала грубо, но така се налагаше, иначе той щеше да се удави в заобикалящото го съчувствие и съжаление. Но беше ли помогнала с нещо? Ашли обожаваше сина си, може би щеше да се съвземе заради Бо. Не, „може би“ не беше достатъчно. Беше длъжен. Тя щеше да го накара.

 

 

— Закарай ме до адвокатската кантора на мистър Хенри Хамилтън — нареди Скарлет на Елайъс.

„Чичо Хенри“ ужасяваше повечето жени, но не и Скарлет. Тя разбираше, че да израснеш в една къща с леля Питипат значи да станеш женомразец. Освен това знаеше, че той я харесва — казваше, че не е глупачка като почти всички жени. Беше неин адвокат и бе наясно колко я бива в деловите сделки.

Скарлет влезе в кантората му, без да изчака да съобщят за пристигането й; той вдигна очи от писмото, което четеше и се засмя.

— Заповядай, Скарлет — покани я той и стана. Да не си се разбързала да съдиш някого?

Тя се заразхожда напред-назад и не обърна никакво внимание на предложения стол.

— Искам да застрелям някого — започна тя, — но не знам дали това ще помогне. Нали когато Чарлс умря, ми беше завещал цялото си имущество?

— Разбира се. Сега се успокой и седни. Той ти остави складовете до гарата, които янките изгориха. Също земеделски имот извън града, който скоро ще се превърне в градски парцел, както се разраства Атланта.

Скарлет приседна на крайчеца на стола и впери очи в адвоката.

— И половината от къщата на леля Пити на Прасковената улица — отчетливо произнесе тя. — Нали така?

— Господи, Скарлет, само не ми казвай, че си решила да се преместиш там.

— Разбира се, че не. Но искам Ашли да се махне оттам. Индия и леля Пити ще го вкарат в гроба със своето съчувствие. Той може да се върне в своята къща, аз ще му намеря иконом.

Хенри Хамилтън я изгледа изпитателно с безизразните си очи.

— Сигурна ли си, че точно заради това искаш да се върне в своята къща — защото се измъчва от прекаленото съчувствие?

Скарлет настръхна.

— Глупости, чичо Хенри! На стари години ли ще ставаш клюкар?

— Не на мене ще си показваш зъбките, госпожичке. Седни на стола спокойно и изслушай няколко горчиви истини. Може да няма по-умна главица за сделки от твоята, но иначе си загубена като селски луд.

Скарлет се намръщи, но го послуша.

— Сега, за къщата на Ашли — бавно започна старият адвокат. — Тя вече е продадена. Уредих документите вчера.

Той вдигна ръка да възпре Скарлет, която понечи да каже нещо.

— Аз го посъветвах да се премести при Пити и да продаде къщата. Не заради мъката от асоциациите и спомените, които къщата ще му навява и не от загриженост за него или момчето, въпреки че и двете причини са сериозни. Посъветвах го да се премести, защото парите от продажбата му трябваха да спаси търговията с дървен материал, която вървеше към провал.

— Какво искаш да кажеш? Ашли няма представа как се правят пари, но все пак не може да се провали. Строителите винаги имат нужда от дървен материал.

— Ако строят. Просто се успокой за малко и слушай, Скарлет. Зная, че нищо на този свят не те интересува, ако не се отнася до самата тебе, и все пак — преди две-три седмици в Ню Йорк е имало голям финансов скандал. Един човек на име Джей Кук, който се занимавал със спекулативни сделки, се излъгал в сметките си и фалирал. Така завлякъл железницата си, известна като Северната тихоокеанска линия. Покрай него фалирали и някои други негови приятели, които участвували в железопътната и в още няколко спекулативни сделки. Фалитът им провалил куп други сделки извън свързаните с Кук. После разорените на свой ред завлекли други хора и сделки. Точно както се разпада къщичка от карти. В Ню Йорк нарекли това Паниката. Тя вече се разпростира. Смятам, че ще обхване цялата страна, преди да стихне.

Ужас сви сърцето на Скарлет.

— Какво ще стане с моя магазин? — изкрещя тя. — Ами парите ми? Банките сигурни ли са?

— Твоята е сигурна. Аз също си държа парите там, затова проверих. Всъщност Атланта едва ли ще пострада особено. Все още не сме достатъчно големи за едри сделки, а сега се провалят точно големите. Но деловата дейност е замряла навсякъде. Хората се страхуват да влагат средства в каквото и да било. Включително и в строителството. А щом никой не строи, няма нужда от дървен материал.

Скарлет се намръщи.

— Значи Ашли няма да има никакви печалби от дъскорезниците. Разбирам. Но ако никой не иска да влага средства, защо тогава къщата му се продаде толкова бързо? Струва ми се, че ако има паника, първите цени, които ще спаднат, би трябвало да са на недвижимите имоти.

— И то главоломно — засмя се чичо Хенри. — Ти си умна, Скарлет. Затова посъветвах Ашли да продава, докато може. Атланта още не е усетила Паниката, но скоро и това ще се случи. През последните осем години ние процъфтяваме — по дяволите, сега тук живеят над двайсет хиляди души — но не може да се процъфтява без някой и друг удар.

Той гръмко се изсмя, доволен от собственото си остроумие.

Скарлет се засмя с него, въпреки че не намираше нищо смешно в икономическия крах. Знаеше, че мъжете обичат доказателства за това колко им се възхищаваш и ги цениш.

Смехът на чичо Хенри рязко спря — секна като вода от внезапно затворена чешма.

— И така. Сега Ашли живее със сестра си и леля си по съвсем сериозни причини и по мой съвет. Но това не те устройва.

— Не, сър, изобщо не ме устройва. Той изглежда ужасно, а те още повече го разстройват. Прилича ми на ходещ труп. Говорих му, опитах се да го извадя от състоянието му, нахоках го здравата. Но не зная дали това подействува. А дори и да е така, няма да продължи дълго. Щом живее в онази къща.

Погледна скептичното изражение на чичо Хенри. Лицето й се зачерви от гняв.

— Не ме интересува какво си дочул или какво си мислиш, чичо Хенри. Не преследвам Ашли. Обещах на Мелани на смъртния й одър да се погрижа за него и за Бо. Господи, по-добре да не го бях правила, но вече е свършено.

Избликът й накара чичо Хенри да се почувствува неудобно. Той не обичаше емоциите, особено женските.

— Ако заплачеш, Скарлет, ще те помоля да напуснеш.

— Няма да плача. Полудяла съм. Трябва да направя нещо, а ти не ми помагаш.

Хенри Хамилтън се отпусна на стола, положи ръце на заобления си корем и допря върховете на пръстите си. Придаде си съвсем адвокатски, почти съдийски вид.

— Ти си последният човек, който сега е в състояние да помогне на Ашли, Скарлет. Казах ти, че ще споделя някои горчиви истини, и ето ти още една. Верни или неверни, което всъщност никак не ме интересува, по едно време се бяха разнесли приказки за тебе и Ашли. Мис Мели те защити и повечето хора я послушаха, и то защото обичаха нея, а не защото ти им беше особено приятна.

Индия си мислеше най-лошото и го сподели. Около нея се оформи цяла групичка хора, които й вярваха. Положението не беше никак хубаво, но хората свикнаха, както всъщност става винаги. Нещата можеха да продължат така до безкрайност, даже след смъртта на Мелани. В действителност никой не обича прекъсванията и промените. Но ти не можеше да оставиш нещата току-така. О, не. Ти трябваше да направиш онази сцена буквално над гроба на Мелани. Да прегръщаш съпруга й, да го дърпаш встрани от мъртвата му жена, която според мнозина бе почти светица.

Чичо Хенри вдигна ръка.

— Знам какво ще кажеш, Скарлет, затова по-добре не си прави труда.

После отново допря пръстите на двете си ръце.

— Ашли едва не се хвърли в гроба и можеше да си счупи врата. Бях там. Видях. Не е там работата. Толкова умно момиче си, а изобщо не разбираш света.

Ако Ашли се бе прострял върху ковчега, всички щяха да кажат, че е било „трогателно“. Ако се беше пребил по този начин, щяха наистина да скърбят за него, но нали има правила как да се справяме със скръбта. Обществото има нужда от правила, Скарлет, за да не се разпадне. А ти наруши всички правила. Направи публична сцена. Посегна на мъж, който не е твой съпруг. На обществено място. Вдигна шум и прекъсна погребение — церемония, чийто правила са общоизвестни. Наруши последните обреди пред една светица.

В момента едва ли има дама в града, която да не е на страната на Индия. А това значи, че е против тебе. Нямаш никакви приятели, Скарлет. И ако решиш да правиш нещо с Ашли, той също ще бъде отхвърлен от обществото като тебе.

Дамите са против тебе. Бог да ти е на помощ, Скарлет, защото аз не съм в състояние да ти я окажа. Когато срещу тебе се обърнат християнки, по-добре не разчитай на християнско милосърдие или опрощение. Това не им е в душата. Нещо повече, няма да го допуснат и у другите, особено у мъжете. Те владеят мъжа си и телом, и духом. Ето защо винаги съм странял от погрешно наречения „слаб пол“.

Не ти мисля злото, Скарлет. Напротив, винаги съм те харесвал. Едва ли обаче мога да ти предложа нещо повече от добри пожелания. Ти обърка всичко, не зная как въобще ще можеш да го оправиш.

Старият адвокат се изправи.

— Остави Ашли там, където е. Скоро ще се появи някоя сладкодумна дамичка и ще го отвлече. Тогава тя ще поеме грижата за него. Остави също къщата на Питипат, включително твоята половина. И не преставай да изпращаш чрез мене пари за поддръжката, както винаги си правила досега. Така ще изпълниш обещанието си към Мелани.

Ела сега. Ще те изпратя до кабриолета.

Скарлет го хвана под ръка и притихнала тръгна с него. Вътрешно обаче кипеше. Трябваше да се сети по-рано, че не може да очаква помощ от чичо Хенри.

Налагаше се сама да провери дали той й е казал истината, дали има финансова паника и, преди всичко, дали парите й са в безопасност.