Емилио Салгари
Тайните на Черната джунгла (19)

II. Негапатнан

Вилата на капитан Макферсън се издигаше на левия бряг на Хугли, пред малък залив, в който се поклащаха няколко гонки и лодки. Тя беше от онези сгради, които англичаните наричат бънгало — на един етаж, издигната на тухлени основи и покрив във формата на пирамида. Беше елегантна и много удобна. Чардак, поддържан от колони, който тук наричат варанга, обикаляше вилата и свършваше с обширна тераса, застлана с кокосови рогозки. Вдясно и вляво се виждаха постройки и навеси, определени за кухнята, конюшните, складовете и помещенията за сипаите, засенчени от огромни дървета, наречени пипал и ним, в голямата си част вече изчезнали в наше време край устието на Ганг.

Капитан Макферсън влезе в просторната си къща, като остави сипаите пред вратата, премина през редица стаи с проста уредба, но елегантни, с големи кресла, маси и масички от акажу, и се изкачи на терасата. Бхарата не закъсня да го последва, като побутваше пред себе си удушвача Негапатнан.

— Седни да поговорим — каза капитанът, като посочи на удушвача кресло от оплетени бамбукови пръчки. — Каза, че ме познаваш — стрелна той индиеца с остър поглед.

— Казах ти, че си капитан Хари Коришан — отвърна удушвачът.

— Откъде ме познаваш?

— Виждал съм те няколко пъти в Калкута. Една вечер дори те проследих, като се надявах да те удуша, но не успях.

— Долен убиец! — възкликна капитанът, побледнял от гняв.

— Не се ядосвай за дребни неща — каза усмихнат удушвачът.

— Знаеше ли, че дъщеря ми бе отвлечена.

— Да, защото аз бях този, който разби прозореца и отвлече дъщерята ти в нощта на 24 август 1852 година.

— Та ти дори не трепваш, като разказваш тези неща на бащата на онази нещастница.

— Негапатнан никога не е трепвал.

— Но аз ще те пречупя като тръстиково стебло.

— А тхугите ще те покосят като бамбукова фиданка.

— Любопитен съм да видя това.

— Капитан Коришан — каза важно удушвачът, — над владетелите на Индия има една скрита власт, която от нищо не се страхува. Коронованите глави се кланят пред името на богинята Кали, нашата господарка. Трепери, европеецо!

— Ако Негапатнан никога не е трепвал, капитан Макферсън никога не е изпитвал страх.

— Това ще ми кажеш в деня, в който коприненото ласо стегне гърлото ти.

— А ти ще ми го кажеш в деня, в който горещото желязо влезе в месата ти.

— За да умра сред мъчения ли си ме довел тук?

— Да, ако не ми разкриеш тайната на тхугите. Само при това условие можеш да спасиш живота си.

— Аха, искаш да ме накараш да проговоря. За какво?

— Аз съм бащата на Ада Коришан.

— Е, и?

— Още не съм загубил надежда да я видя в прегръдките си.

— Продължавай.

— Негапатнан, имал ли си дъщеря? — попита го капитанът със силно развълнуван глас.

— Никога.

— Поне не си ли обичал някога?

— Никого, освен моята богиня.

— Обичам тъй много тази си нещастна дъщеря, че съм съгласен да дам живота си за нейната свобода. Кажи ми, Негапатнан, къде е, кажи ми къде мога да я намеря.

Индиецът остана невъзмутим, като бронзова статуя.

— Ще върна живота ти, Негапатнан.

Индиецът пак не отговори.

— Ще ти дам колкото злато искаш и ще те заведа в Европа, за да се отскубнеш от отмъщението на твоите другари. Ще ти дам чин в английската армия, ще ти отворя пътя да стигнеш нависоко, само ми кажи къде е дъщеря ми.

— Капитан Макферсън — каза удушвачът със свъсено лице, — има ли твоят полк знаме?

— Да, що за въпрос?

— Не си ли се клел във вярност пред това знаме?

— Да.

— Би ли изменил на тази клетва?

— Никога!

— Е добре, аз също съм се клел във вярност на моята богиня, която е моето знаме. Нито свободата, която ми обещаваш, нито твоето злато, нито почестите ще разклатят вярата ми. Няма да говоря!

Капитан Макферсън се наведе и взе от земята един камшик. Лицето му бе почервеняло като огън, а очите му искряха от гняв.

— Чудовищно влечуго! — извика.

— Не ме докосвай, защото произхождам от раджа! — викна удушвачът, гърчейки веригите.

Вместо отговор капитан Макферсън вдигна камшика и беляза лицето на пленника с кървава бразда.

— Убий ме — викна оня с нечовешки глас, — убий ме, защото ако не го сториш, ще разкъсам месата ти като звяр.

— Да, изверг, ще те убия, не се страхувай, но бавно; ще изцедя кръвта ти капка по капка. Бхарата, завлечи го в подземието.

— Да го измъчвам ли? — попита сержантът. Капитан Макферсън се поколеба.

— Още не — каза. — Остави го двадесет и четири часа без храна и вода, като за начало.

Бхарата грабна удушвача през кръста и го отмъкна, без последният да окаже съпротива.

Капитан Макферсън хвърли бича далеч от себе си и взе да се разхожда по терасата, замислен и мрачен.

— Търпение — каза той през зъби. — Този човек всичко ще признае, дори да трябва да изтръгвам всяка негова дума с нажежено желязо.

Изведнъж спря и рязко вдигна глава. Откъм оградата се чу силен рев на слон, който е усетил приближаването на неприятел.

— Аха! — възкликна капитанът. — Ревът на Бхагавади.

Наведе се над парапета на терасата. Кучетата от бънгалото се разлаяха и над оградата се показа огромният хобот на слон, който нададе втори, още по-силен рев. Почти в същото време, на около триста метра от бънгалото префуча една черна маса с необикновена бързина и се скри в тревата. Поради неясната светлина, капитанът не успя да определи какво беше.

— Стража! — викна.

Часовоят излезе с карабина под ръка.

— Какво има, капитане — каза, като обърна глава нагоре.

— Видя ли нещо?

— Да, капитане.

— Човек ли беше, или звяр?

— Стори ми се животно. Скочи на триста метра от тук.

Черната маса отново изскочи и прелетя като мълния. Стражата сипаи нададе уплашен вик:

— Тигър!…

Капитанът стреля по животното, което бягаше към джунглата.

— Проклятие! — възкликна ядосан.

При изстрела за миг тигърът бе спрял, глухо изръмжа и още по-бързо се скри сред бамбуковите дървета.

— Какво става? — попита Бхарата, затичан към терасата.

— Наблизо има тигър — отвърна капитанът.

— Тигър? Невъзможно, капитане.

— Видях го със собствените си очи.

— Но нали избихме всички тигри?

— Изглежда някой е убегнал от карабините ни.

— Поне успяхте ли да го ударите?

— Не вярвам.

— Това животно ще ни създаде грижи, капитане.

— Не задълго, обещавам ти. Не обичам такива съседи.

— Няма ли да го подгоним?

Капитанът погледна часовника.

— Сега е три часа: След един час ще се кача на Бхагавади и след още два ще имам кожата на тигъра.