Евелин Роджърс
Корона на славата (21)

Глава 21

Ели яздеше Дукесата, а Корд — коня на Кал. Препускаха из имението, но никъде не откриха Кал и белия мустанг.

Пушката лежеше в скута на Ели, а зареденият пистолет бе в джоба й. Тя бързо взе решението си.

Погледна към Корд толкова строго, колкото можеше.

— Върни се в „Короната“ и чакай Кал. Кажи му какво се случи.

— Не.

— Трябва да го направиш. Сър Саймън може още да е в безсъзнание. Той има нужда от помощ. Когато Кал се върне, няма да знае накъде сме тръгнали.

— Ще се сети. Идвам с теб.

Ели нямаше време да спори. Освен това Корд беше един Хардин, което беше по-важно от младостта му. Не би я послушал за нищо на света.

Ели никога не беше ходила в ранчото на Олдън Фаулър, но Кал й беше обяснил пътя. Тя заби пети в хълбоците на кобилата и се понесе нататък. Сякаш двата коня усещаха напрежението на ездачите си. Копитата им едва докосваха земята, докато препускаха през полята.

Някъде по пътя Ели загуби шапката си и косата й се разпиля зад нея. Но най-важното нещо в момента беше, че не е изгубила пушката си. Не бе имала време да облече палтото си, но не усещаше студа. Кръвта й се бе сгорещила от близкия до паника страх.

Страх не за самата нея и дори не за Корд. Страхуваше се за Катя Мърс.

Щом пред погледа й се показа къщата на Олдън Фаулър, тя спря кобилата си. Всичко изглеждаше съвсем спокойно. От комина се извиваше пушек, единственият знак, че жилището е обитавано.

Обзета от внезапна нерешителност, тя потри ръка в бедрото си. Трябваше да се изкачат по още един хълм и да слязат и щяха да са там. Но ако Фаулър ги видеше и направеше нещо на момичето? Ако решеше да застреля Корд? Би могъл да стреля от вратата и тя не би могла да го спре по никакъв начин.

Ако Корд не беше с нея, тя знаеше какво ще направи — щеше да отиде до къщата и да поиска да говори с Катя Мърс. Щеше да хвърли пушката си. Той нямаше как да знае за пистолета в джоба й.

Но Корд беше тук. Преди няколко седмици тя го покани да остане в „Короната“. Сега той имаше нужда от защитата й толкова, колкото и Катя.

— Трябва да се разделим — каза тя. Извади пистолета от джоба си и му го подаде. — Заобиколи къщата отдалеч и виж дали можеш да се промъкнеш вътре. Аз ще се опитам да му отвлека вниманието.

— Хубав план, мис Чейс. Жалко, че няма да свърши работа.

Тези думи обаче не излязоха от устата на Корд. Тя погледна назад през рамо и видя Олдън Фаулър, яхнал кобилата си. Над бялата яка на ризата широкото му плоско лице беше окървавено. Очите му гледаха студено и някак диво. Изражението му я изплаши, както и пушката, която беше насочена към нея. Може би това беше пушката, с която бе убил Бък Шанън, пушката, с която бе ранил Саймън Пенс. Ели не изпитваше никакво съмнение, че не би се поколебал отново да убие.

Двамата с Корд бяха така погълнати от съзерцаването на къщата, че не го бяха чули да приближава. Сърцето й биеше до пръсване.

— Пусни Корд — каза тя. — Искаш жени, не момчета.

— Ти нямаш никаква представа какво искам, мис Чейс — каза той и направи знак с пушката. — Хвърлете оръжието си и тръгнете бавно пред мен. — Погледна към момчето. — Ще допуснете голяма грешка, ако не ми се подчините. Ще ви застрелям и двамата.

Ели видя как гордостта и гнева в очите на Корд се борят със здравия разум. Той погледна към нея. Очите й бяха пълни с няма молба и здравият разум надделя. Направиха това, което им каза Фаулър, и насочиха конете си към каменната му къща.

Цареше тишина. Изви се вятър, който залюля люлеещия се стол на верандата. Сякаш някой призрак седеше в него, посрещайки последните пленници на Фаулър.

Ели и Корд слязоха от конете си и се качиха на верандата. Фаулър вървеше зад тях. Корд се обърна и Фаулър го удари с приклада на пушката си в слепоочието. Момчето падна. От разцепената кожа шурна кръв и потече по бузата му.

Ели извика и коленичи до него, но Фаулър й направи знак с пушката да се отдръпне. Корд изтри раната си с опакото на ръката.

— Нищо ми няма — каза той. — Копелето не ме удари силно.

Ели беше толкова изплашена, че дори не можеше да диша. Още по-лошо — не можеше да мисли. Без да обръща внимание на Фаулър, тя протегна ръка и помогна на Корд да се изправи, после двамата влязоха в къщата.

— Насам — изръмжа Фаулър, посочвайки една врата вляво от входната.

Отвориха я. Това беше салон. Първият истински салон, който Ели виждаше от много време насам. Точно срещу вратата, до огнището, Катя Мърс седеше, завързана за стола.

Обикновено грижливо подредената й коса сега беше разбъркана, роклята й беше скъсана на рамото, на бузата й имаше грозна рана. Устата й беше завързана с мръсен парцал, но очите й говореха по-красноречиво от думите. В тях Ели видя отчаяние и ужас, които й напомниха за един заек, който веднъж бе освободила от капан.

Без да чака за разрешение, тя отиде до момичето и развърза мръсния парцал от устата й.

Катя изплю конците и изригна поток от проклятия на немски.

Фаулър не изглеждаше впечатлен, но Катя не спираше. Изглежда месеците, прекарани в мълчание, бяха дали зелена улица на спотаения гняв за всичките мъчения, на които я бяха подлагали хората.

Ели се обърна към него.

— Какво си й направил?

— Нищо. Команчите я хванаха първи.

— С тях не се борих както трябва — каза Катя на английски. — Но няма да допусна отново същата грешка.

Корд тръгна към Фаулър, който насочи пушката си към вързаната жена.

— Още една крачка и ще я застрелям.

— Не блъфира — каза Ели. — И друг път е убивал.

Тънките устни на Фаулър се разтегнаха в усмивка.

— Сигурно имаш предвид Бък Шанън. Беше голям глупак, макар че ми вършеше добра работа. Наех го, за да изпълни едно мое поръчение. Съвсем просто поръчение. А той само ми докара неприятности на главата. Заслужаваше си да умре.

— Ти… — едва успя да прошепне Ели. — Ти си го накарал да убие баща ми.

— Това беше една от грешките на Бък.

— Защо? Защо е всичко това? Сигурна съм, че не си искал земята на баща ми, за да я обработваш. Кал ми каза, че ти не обработваш дори това, което вече имаш.

Усмивката на Фаулър изчезна, когато погледна отново към Катя.

— Тя разбира. Тя знае за набезите на диваците. Само че това, което направиха на Рутан, беше по-лошо от това, което причиниха на нея. — Той погледна към Ели, но очите му не я виждаха. Виждаха нещо друго, което за останалите беше скрито. — Одрали са кожата от стъпалата й. И са я накарали да бяга. Била е вързана за някакво пони. Нямала е друг избор. Кръвта й напоила земята. Ще притежавам всеки инч земя, по която са влачили бедното й тяло.

Катя потрепери и сведе глава. Ели се чудеше какви ли спомени предизвикват у нея думите на Фаулър. Сложи успокоително ръка на рамото на младата жена. С ъгъла на окото си видя как Корд пристъпва внимателно към Фаулър.

— А синът ти? — попита тя. — Имал си малко момченце, нали?

— Неговата смърт беше бърза.

Корд скочи, но Фаулър реагира мигновено и този път го удари с пушката в устата. Момчето падна на земята, а от сцепената му устна рукна кръв.

Само пушката, насочена към сърцето й, възпря Ели да се втурне да му помогне.

— Животно! — изсъска Катя.

— Започвате да ме нервирате — изръмжа Фаулър. — Първо индианката избяга, а след това трябваше да се задоволя със заместничка, която вече е била използвана от индианците. — Той огледа Ели. — А ти пък се обличаш като мъж. Но аз знам, че си жена. Може би по-късно ще дойде и твоят ред. А междувременно…

Той огледа тримата подред. Извади един нож от колана си и го плъзна по пода към Ели.

— Срежи въжетата. Ако се опиташ да направиш нещо друго, ще застрелям момчето.

Ели взе ножа. Дръжката от слонова кост бе топла от допира с тялото на Фаулър, а стоманеното острие блестеше, огрявано от огъня. Поемайки си дълбоко въздух, тя сряза въжетата, които привързваха китките и стъпалата на Катя. Правеше го бавно, несръчно, треперейки от страх и гняв, но най-накрая успя да освободи момичето, което заразтрива изтръпналите си крайници.

— Вън! — каза Фаулър, давайки знак на Катя с пушката да излезе.

С широко отворени очи Катя погледна към Ели и Корд, после отново към Фаулър.

— Не мога да ги оставя тук.

— Проклета да си, жено. Казах — вън! — Фаулър бе започнал да вика. — Доведи Хардин. Кажи му, че жената и момчето са при мен.

— Не! — извика Ели. — Той няма нищо общо с това. Ти искаш жена, нали така? — Тя приглади разпиляната си коса. — Мен не са ме докосвали индианци. Пусни Катя и момчето, а аз ще направя всичко, което поискаш.

— Ще го направиш така или иначе, без значение кой ще остане и кой ще си тръгне. — Той погледна към Корд. — Момчето остава. Жената си тръгва.

Катя бавно се изправи. Олюлявайки се, тя хвана ръката на Ели, за да запази равновесие. Когато застана стабилно на краката си, тя обърна студения си, гневен поглед към мъчителя си.

— Ти си зъл човек, хер Фаулър Рани Саймън, после ме заплаши с това, което смяташ да ми направиш. Но също така си и слаб. Не можеш да ми направиш нищо, което вече да не ми е било сторено. Какво би могло да ми попречи да избягам далеч оттук, без да се подчинявам на заповедите ти относно Калаган Хардин?

— Ако Хардин не е тук след два часа, ще убия момчето. Още два часа, и ще убия и жената. Разбира се, няма да я оставя недокосната. Може би ти не се страхуваш от мен, но тя се страхува.

Двете жени се спогледаха. Фаулър почти бе познал. Ели се страхуваше, но не за себе си. Страхуваше се за двамата Хардиновци.

Направи единственото, което можеше да направи. Прегърна Катя, без да я е грижа за насочената пушка на Фаулър.

— Внимавай. Саймън е в „Короната“ и е добре.

— А хер Хардин?

— Не знам. — Ели погледна към Корд, който все още лежеше на пода. — Наистина не знам.

— Аз ще го открия — каза Катя.

— Вземи Дукесата. Тя ще те върне в „Корона на славата“. Може би Барон ще ти помогне да го откриеш.

Хвърляйки на Фаулър поглед, изпълнен с презрение, Катя Мърс излезе.

В настъпилата тишина Ели чуваше единствено пращенето на дървата в огъня, дишането на Корд и ударите на сърцето си. Чу също така и тропота на копита, когато Катя се отдалечи от къщата.

Не го намирай, крещеше съзнанието й, но тогава се замисли какво щеше да означава това за Корд. Трябваше да вярва в способността на Кал да ги спаси. Когато си наумеше нещо, нищо не можеше да го спре.

Фаулър погледна Ели, после Корд и отново нея.

— Кой от вас двамата Хардин обича повече?

Това беше въпрос, на който Ели не искаше да отговори, дори и да можеше. Но въпреки това мислеше, че знае отговора. А той би бил истинска изненада за Корд.

— Това няма значение.

Фаулър отиде до огнището и застана до Ели. Насочи пушката към челото й, докосвайки кожата със студената цев.

— Седни — заповяда й. — Доста ще почакаме.

Бавно, страхувайки се да не прави резки движения, Ели седна на стола, на който преди бе завързана Катя. Погледна към въжетата в краката си и се зачуди дали не би могла да ги използва някак. Фаулър ги изрита надалеч, като не забеляза ножа, който тя бе покрила с крака си. Направи знак на Корд да дойде при тях.

— Ще пълзиш по пода — каза той. — Не искам отново да ми се нахвърлиш. Това ще струва живота на жената. Бих казал живота на снаха ти, но тя не ти е снаха, нали така? Брат ти и тя не си направиха труда да се оженят. Отвратителни са, трябва да се съгласиш с мен. И поне един от тях трябва да бъде унищожен.

Корд отвърна нещо на испански. Фаулър завъртя очи.

— Никой ли не говори английски тук?

— Не можеш да стоиш така с часове — обади се Ели. — Ами ако…

Прозорецът се пръсна на парчета и тя изпищя.

— Знам, че си навън, Хардин — извика Фаулър. — Очаквах те. Хвърли оръжието или жената ще умре. Пръстът ми е на спусъка.

Тишина.

— Така ли? — излая Фаулър. — Давам ти време, докато преброя до пет. След това ще остане само момчето да спасяваш.

Преди Фаулър да каже едно, пистолетът се показа през счупения прозорец и падна на земята. Кал се показа след него, покатери се и също влезе вътре.

Погледна към Корд, после към Ели.

— Не се тревожи, принцесо. Дойдох да те отведа вкъщи.