Нора Робъртс
Смърт край Змийската река (23)

23.

Броуди закара Рийс до ресторанта на Джоуни точно в шест. Вътре вече светеше. До бордюра стояха пикап и грозен зелен контейнер за боклук, пълен до половината със строителни отпадъци и боклуци.

Видът му накара Рийс да настръхне притеснено.

— Колко мислиш, че ще струва ремонтът?

— Нямам идея — сви рамене Броуди. — Мъжеството ми не се простира до строителните работи.

Застраховката е чудесно нещо, помисли си Рийс, но все пак имаше определена начална сума, която собственикът трябваше да плати. Когато влезе, откри Джоуни, застанала с ръце на кръста да гледа намръщено найлоновата завеса. Носеше работните ботуши, които Рийс бе видяла в дома й първия път, когато я посети, груб кафяв панталон и бежова каубойска риза. Единият джоб на ризата бе издут, вероятно от вечния пакет „Марлборо“.

Няколко мъже се бяха покачили на стълби зад найлоновата завеса.

Ресторантът миришеше на кафе и влага. Големият вентилатор продължаваше да се върти и да охлажда въздуха.

— Днес си на работа от единадесет — каза Джоуни.

— Искам да помогна в ремонта. А ако започнеш да спориш — добави Рийс, — ще напусна, ще се преместя в Джаксън и ще започна работа там. И тогава ще останеш не само без две сепарета, но и без готвачка.

Джоуни не помръдна.

— Момчетата работят вече цял час. Иди им приготви сериозна закуска.

— Как обичат яйцата?

— Пържени. На очи.

Броуди пристъпи към Джоуни, когато Рийс влезе в кухнята.

— Успя ли да поспиш малко?

— Ще си отспя, когато умра. Тук си само в ролята на шофьор и любовник или ще си предложиш услугите и за друго?

— Мога да върша няколко неща едновременно.

— Радвам се, бягай тогава отзад. Сигурна съм, че Рубен и Джо могат да използват помощта ти. Клиентите скоро ще започнат да пристигат, Рийс, приготви три закуски.

 

 

Рийс лично поднесе закуската на бара, Джоуни и Бебе домъкнаха още няколко маси, за да компенсират ограничените места. Редовните ранни посетители вече влизаха в заведението, а вечно сънливият сутрешен мияч се завлече в кухнята, за да започне работа.

Никой не се оплака заради неудобствата и бъркотията, но те бяха основната тема за разговор цяла сутрин. Изпитателни погледи се устремиха към Рийс, но тя се утеши с мисълта, че не можеше да очаква нещо друго. Все пак клиентите си изядоха храната, а точно в десет някой пусна джубокса.

Бе приготвила обедната супа и тъкмо правеше салца, когато Линда-Гейл влезе в кухнята.

— Ама че бъркотия. Сигурно си ми адски ядосана.

— Бях — кимна Рийс като продължи да реже лук. — Но после се замислих и реших, че вината не беше твоя. Поне не изцяло.

— Наистина ли? Чувствам се като пълна идиотка.

— Държа се като такава — ухили се Рийс и грабна шише с вода. — Но това бе само една от причините за побоя.

— О, Рийс, лицето ти!

— Не ми напомняй — изхленчи тя, но тъй като вече си бе припомнила, притисна студеното шише до бузата си. — Ужасно ли изглеждам?

— Разбира се, че не. Никога не би могла да изглеждаш ужасно.

— Адски зле, а? Благодарение на побоя в бара на Кланси и бъркотията тук, хората ще имат тема на разговор за дълго време.

— Ти нямаш вина.

— Така е — потвърди тя като си помисли, че дните, в които се чувстваше виновна, вече бяха отминали. — Наистина нямам.

— Някой знае ли какво точно е станало? Имам предвид, кой би направил такава гадост? — попита Линда-Гейл като се огледа наоколо. — Хубавото е, че Джоуни реши да боядиса целия ресторант, а не само тавана. Имахме нужда от освежаване.

— Скапана причина за подновяване.

Линда-Гейл разтри гърба й нежно.

— Ужасно съжалявам за всичко.

— Не се тревожи.

— Ло не ми говори.

— Ще ти проговори. Но вероятно ти ще трябва да направиш първата крачка. Животът е прекалено кратък, за да го хабиш в игрички, когато желаеш нещо силно.

— Може и да си права. Рийс, ако се налага, можеш да се нанесеш при мен и да останеш колкото си поискаш.

— Благодаря — усмихна се тя и хвърли поглед през рамо. — Той ми отпусна две чекмеджета — додаде шепнешком.

Линда-Гейл ококори очи.

— О, Рийс! — прегърна я тя. — Това е страхотно!

— Става дума само за чекмеджета, Линда-Гейл. Но все пак има някакъв напредък.

— Линда-Гейл Кейс, не ти плащам, за да танцуваш — скара се Джоуни. — Рик е в ресторанта, Рийс. Иска да поговори с теб колкото се може по-скоро. Заведи го в кабинета ми, за да говорите спокойно.

— Да, предполагам, че така е най-разумно — съгласи се Рийс, но като се обърна, забеляза любопитните погледи на посетителите. — Не, мисля да проведем разговора в ресторанта. Хората съвсем ще развихрят въображението си по мой адрес, ако се уединя с шерифа.

Джоуни я изгледа одобрително и кимна.

— Браво на теб!

Рийс не си свали престилката и взе шишето си с вода. Рик стоеше облегнат на бара.

— Здравей. Защо не отидем да седнем отзад? — предложи й той.

— Тук си е добре. Пета маса е празна. Линда-Гейл — извика тя, без да сваля очи от Рик. — Ще донесеш ли кафе за шерифа? Пета маса.

Поведе го напред и седна.

— Мин иска ли да ме съди?

— Не — отговори той и извади бележника си. — Тази сутрин говорих с нея. Казва, че всъщност не си я ударила, други са те бутнали в нея. Свидетелите потвърдиха, че масата е паднала не по твоя вина, а когато други посетители се втурнали да се включат в побоя. Единодушно е мнението, че побоят е започнал заради малоумните действия на някои хора.

— Включително и моите.

— Е — усмихна се Рик леко, — очевидно предизвикваш… реакции. А сега — замълча той за момент като погледна найлоновата завеса. — Защо не ми разкажеш за това?

— След като излязох от участъка, Броуди ме докара дотук. Качихме се горе. Чух, че тече вода. Вратата на банята беше затворена, когато влязохме в апартамента. И изпод нея се процеждаше вода. Някой беше отвъртял крановете и запушил ваната. Стана наводнение.

— Някой?

Рийс бе готова за въпроса му и не потрепна, а отговори решително и твърдо:

— Не бях аз. Не бях в апартамента. Знаеш, че не бях, тъй като по това време седях в бара, а после и в участъка.

— Знам, че си седяла в бара час-два, а после още толкова и при мен. Доколкото разбирам, водата е текла известно време. Трудно е да уточниш точно колко.

— Не съм пускала водата. След смяната се качих горе само да си сменя обувките и…

— И?

Да проверя ключалките и прозорците, помисли си Рийс.

— И нищо. Смених си обувките и се върнах долу при Линда-Гейл. Не останах в апартамента повече от три минути.

— Влиза ли в банята?

— Да, отидох до тоалетната и проверих дрехите, които висяха на релсата, за да видя дали са изсъхнали. Това е. Нямах причина да пускам водата.

— Дрехите, които по-рано си занесла в хотелската пералня?

Добре, каза си тя. Добре.

— Да. Някой бе извадил дрехите, които сложих в сушилнята, и ги бе върнал в пералнята. Занесох дрехите си в хотела. Сложих ги в пералнята. После се прибрах у дома. Върнах се в хотела и ги сложих в сушилнята. Пак се прибрах у дома. И накрая, когато отидох да си ги прибера, бяха в пералнята.

Шерифът вдигна глава, когато Линда-Гейл му донесе кафето и рохко сварено яйце с препечена филийка за Рийс.

— Джоуни нареди да изядеш това. Шерифе, да ти донеса ли още нещо?

— Не, само кафе, благодаря.

— Линда-Гейл може да потвърди, че не останах в апартамента повече от две-три минути преди да отидем в бара.

— Разбира се — потвърждението на келнерката дойде след почти незабележимо колебание. — Изтича до горе и се върна за нула време.

— Ти не се ли качи с нея? — попита Рик.

— Не. Ползвах тоалетната на ресторанта, оправих си грима и си поиграх с косата си. Рийс вече ме чакаше, когато излязох. Не може да е била горе повече от две-три минути. Някой й прави мръсни номера, това е. Гнусна работа.

— Защо ми е да пускам водата? — настойчиво запита Рийс. — Канех се да излизам.

— Не казвам, че си го направила. Нито пък твърдя, че си причинила суматохата тук — Рик подръпна замислено ухото си и продължи. — Но понякога, когато човек има много неща наум, просто забравя. Тенджера на печката, включена ютия. Съвсем нормално.

— Не е нормално да пълниш ваната, ако не възнамеряваш да се къпеш, а после да излезеш и да оставиш водата да тече. И не съм го направила.

— Разбира се, че не си — каза Линда-Гейл като нежно разтри рамото й.

Рийс се зачуди дали бе доловила леко съмнение в успокоителния жест.

— Някой е бил в апартамента ми — продължи тя. — И това не е първият път.

Рик прикова очи в нея.

— Аз пък го чувам за първи път. Благодаря ти, Линда-Гейл. Ще те повикам, ако имам нужда от нещо.

— Хайде, Рийс, започвай да ядеш. Цял ден не си хапнала нищичко, а ако чинията се върне недокосната, Джоуни ще побеснее — каза Линда-Гейл, преди да се оттегли.

— Всичко започна след убийството — поде Рийс.

Разказа на Рик цялата история: картата, вратата, банята, опакованите й неща, купите и обувките, хапчетата и албума. Насили се да хапне малко като се надяваше, че действието ще направи показанията й по-надеждни.

Шерифът си водеше бележки и задаваше въпроси с хладен и спокоен глас.

— Защо не ми съобщи за тези инциденти преди?

— Защото знаех, че ще си помислиш точно това, което си мислиш в момента. Че съм направила всичко несъзнателно или просто си въобразявам.

— Не можеш да надникнеш в мозъка ми, Рийс — отвърна шерифът с глас, в който се долавяше предупреждение, че търпението му вече се изчерпва. — Забелязвала ли си някой да се мотае наоколо?

— Половината град се мотае наоколо.

— Кой има достъп до ключа ти?

— Държа го у мен. Резервният е в кабинета на Джоуни.

— Броуди има ли ключ?

— Не. Никой няма ключ.

— Да си се карала с някого от града?

— Не. Само дето халосах Мин в бара на Кланси снощи.

Рик се усмихна.

— Мисля, че можем да я изключим от списъка със заподозрените.

— Сигурно ме е видял.

— Кой?

— Мъжът край реката. Онзи, когото видях да души жената.

Шерифът си пое дъх и се облегна назад.

— Да те види от такова разстояние?

— Едва ли ме е разпознал. Но сигурно е забелязал човек на пътеката. А после никак не му е било трудно да разбере, че този човек съм аз. Целият град говореше за това. И сега се опитва да ме дискредитира като свидетел.

Рик затвори бележника си.

— Какво ще предприемеш? — попита Рийс.

— Ще си свърша работата. Ще проверя какво става. Следващия път, когато нещо необичайно се случи, веднага ми се обади. Не мога да ти помогна, ако не знам, че имаш неприятности.

— Добре. Идентифицираха ли вече жената?

— Още няма съвпадение със зъбните отпечатъци. Все още е неизвестна. Ти помисли ли по въпроса? Можеш ли да потвърдиш, че е същата жена, която видя край реката?

— Не мога. Не е същата.

— Добре тогава — надигна се той. — Имаш ли къде да живееш, докато ремонтират апартамента ти?

— Да, при Броуди съм.

— Ще поддържаме връзка.

Рийс се надигна и разчисти масата. В кухнята Джоуни се вторачи в недояденото яйце.

— Не харесваш как готвя ли? — строго попита тя.

— Не. Рик не ми вярва.

— Няма значение дали ти вярва или не. Все пак ще свърши работата, за която му плащат. Опечи няколко пържоли за обедния специалитет. Изоставаш с работата.

— Веднага се заемам.

— И направи картофената салата. Прочутият ти пресен копър е в хладилника. Използвай го.

 

 

Рийс тъкмо привършваше двойната си смяна, когато Рик най-после откри доктор Уолъс. Лекарят гребеше към брега с мощни, сръчни движения. Рик грабна въжето на лодката му и я върза за кея.

— Имаш ли риболовен билет? — попита строго.

— Да виждаш някакви проклети риби? Чу ли вица за горския, който видял жена да седи в лодка и да чете книга. Попитал я дали има риболовен билет. Тя му отговорила, че не лови риба, а просто си чете книгата. Горският казал: „Имаш оборудване за риболов, затова ще те глобя.“ Жената отвърнала: „Направи го, а аз ще те обвиня в сексуален тормоз.“

Рик зачака търпеливо докторът да извади тъмните си очила и да ги излъска в ризата си.

— Горският се възмутил: „Госпожо, никога не съм те тормозил сексуално!“ А жената рекла: „Да, ама имаш нужното оборудване.“

Рик се засмя весело.

— Хубав виц. Улови ли нещо днес?

— Не — отговори лекарят и метна въдицата си през рамо. — Но е чудесен ден за разходка по езерото.

— Така си е. Разполагаш ли с няколко минути?

— С повече от няколко. Днес е почивният ми ден. Бих се пораздвижил след дългото седене в лодката.

Тръгнаха бавно покрай езерото.

— Чух, че Рийс Гилмор ти е станала пациентка — започна шерифът.

— Знаеш, че не мога да обсъждам подобни неща, Рик.

— Не те моля да ги обсъждаш. Просто ще обмислим някои хипотези.

— Рискована работа.

— Ако ти се стори прекалено рискована, можеш да откажеш.

— Добре.

— Чу ли какво стана в ресторанта на Джоуни?

— Щети от наводнение.

— Взех показанията на Рийс. Твърди, че не е пускала водата във ваната. Убедена е, че някой прониква в апартамента й и злодейства. Някой бил извадил прането й от сушилнята и го върнал в пералнята в мазето на хотела, докато тя не е била там. Възможно е някой от местните жители да не я харесва, макар че според мен е много симпатична.

— Някои хора не обичат тъкмо симпатичните.

— Вярно е. Вчера едва не паднала в езерото. После се втурнала по улицата боса. Нахвърлила се на Бренда, защото някой й правел номера с прането. Снощи пък взела участие в побоя в бара на Кланси.

— Стига, Рик, чух за тази дивотия. Линда-Гейл искала да накара Ло да ревнува. Така започнало всичко.

— Все пак и Рийс е била замесена. Не сме имали толкова неприятности наведнъж преди тази жена да се появи в града.

— Мислиш, че тя е причината за всички проблеми? Защо би ги създала?

— Питам те съвсем хипотетично: ако имаш пациент с емоционални и психически проблеми, дали този пациент може да се държи нормално през повечето време. А понякога да халюцинира или просто да забравя.

— По дяволите, Рик, човек е разсеян понякога.

— Става дума за нещо повече от забравянето на ключовете някъде. Възможно ли е всичко това да не е истина и само да се върти из главата й, докторе?

— Хипотетично е възможно. Но това не означава, че нещата стоят така. Ако е просто разсеяна, не сме изправени пред престъпление. Но ако някой й причинява тези неща…

— Ще я държа под око.

Лекарят кимна и продължиха напред в дружелюбно мълчание.

— Май трябва да отида до хотела и да огледам пералното помещение — каза Рик.

Първо реши да се отбие в апартамента на Рийс. Вратата беше широко отворена. Силна рок музика се опитваше да заглуши тракането на чук върху длето.

Броуди бе коленичил в банята и се мъчеше да отлепи древния балатум.

— Не е обичайната ти работа — подвикна му Рик.

— Малко промяна — отвърна Броуди. — Грозна, потна, съсипваща промяна. Възложиха ми я, когато откриха, че нямам скрит дърводелски талант.

Рик се наведе.

— Подът е унищожен — отбеляза той.

— Така изглежда.

— Трябваше да ми съобщиш за инцидентите на Рийс преди доста време, Броуди.

— Изборът беше неин. И напълно я разбирам. Виждам по лицето ти, че все още не й вярваш.

— Не съм казвал подобно нещо. Но ми е трудно да разследвам, ако не знам как стоят нещата и не ги видя лично с очите си. Боядисал си драсканиците по стените.

— Първо направих снимки. Мога да ти дам копия.

— Добро начало. Никой от инцидентите не се е случвал в твоя дом или когато си бил с нея, нали?

— Засега не — отговори Броуди и продължи работата си. — Слушай, абсолютно ми е невъзможно да повярвам, че Рийс е оставила водата да тече. Тя проверява печката всеки път, когато излиза от кухнята. А също лампите и ключалките. Толкова педантичен човек няма да забрави водата пусната. А никога не би влязла във ваната, ако знае, че някой я чака долу.

— Не видях следи от насилване на ключалката.

— Явно човекът има ключ. Ще се погрижа да сменя бравата.

— Разумно. Запътил съм се към хотела да огледам пералнята. Искаш ли да дойдеш с мен?

— И да зарежа тази вълнуваща работа? — ухили се Броуди и остави инструментите. — Можеш да се обзаложиш, че искам.

 

 

Броуди си представи как се бе чувствала Рийс на път към мазето. Слабата крушка хвърляше сенки по ъглите. Отоплението боботеше, тръбите за водата гъргореха. Всички звуци отекваха зловещо в циментовия под.

Две перални и две сушилни. Автомат за прах и омекотител в миниатюрни пакети на астрономически цени.

Високо над машините имаше малък прозорец, през който се процеждаше слаба светлина.

— Асансьорите за гостите на хотела не слизат дотук — започна Рик. — Има вход и от задната страна на хотела, до машинното помещение. Два прозореца. Не е трудно да проникнеш тук, без да те забележат. Но все пак. Откъде ще знаят, че Рийс възнамерява да пере дрехите си?

— Минала е няколко пъти по улицата. Не е трудно да се досетиш, особено ако я държиш под око.

Рик огледа помещението.

— Позволи ми да те попитам нещо, Броуди. Ако някой иска да й навреди, защо не е наранил самата нея? Тя е убедена, че убиецът край реката й причинява всички проблеми.

— Аз я убедих в това.

Рик се облегна на пералнята, сякаш внезапно бе почувствал умора.

— Защо, по дяволите, го направи?

— Струва ми се логично. Играе си със слабостите й, плаши я, кара я да се съмнява в себе си. А също и всички останали да се съмняват в нея. Хитро и чисто. Но не означава, че няма да я нарани.

И затова, помисли си Броуди, няма да я пусна да ходи никъде сама.

— Струва ми се, че напрежението нараства — продължи той. — Този път не само Рийс пострада, но и Джоуни. Защото първоначалният му план се провали и Рийс не се предаде.

— Броуди, някога да ти се е случвало да забравиш, че си оставил мокрото си пране в пералнята?

— Разбира се. Но аз не съм Рийс.

Рик поклати глава.

— Ще се кача да поговоря с Бренда.

Завари я на регистратурата да говори по телефона с професионален тон.

— Ще ви очакваме на десети юли. Ще направя резервациите и ще ви изпратя потвърждението. Удоволствието е изцяло мое. Довиждане, господин Франклин.

Тя затвори телефона и се завъртя към шерифа.

— Тъкмо резервираха и втория ни апартамент за цяла седмица през юли. Това лято ще сме претъпкани, ако продължава по същия начин. Как си?

— Добре — отговори Рик. — Видя Рийс да влиза и излиза от пералнята вчера, нали?

— Разбира се. Казах на Деби…

— Сега трябва да разкажеш и на мен. Дошла е да си изпере дрехите.

— Да, носеше кошница с пране. И беше боса — завъртя очи Бренда. — Дадох й дребни за машините. Втурна се право надолу. Излезе след около не повече от десет минути. Следващия път, когато дойде, след половин час, беше обута. Слезе долу и се върна бързо. Не я видях да идва последния път. Сигурно съм била в задната стая. Но изскочи от мазето побесняла. Твърдеше, че някой е слизал долу.

— Ти видя ли някой да слиза?

— Не. Рийс каза, че някой сложил сухите й дрехи обратно в пералнята. Кой би направил подобно нещо?

— Но не си била на регистратурата през цялото време? — подсети я Броуди, после хвърли бърз поглед на шерифа. — Съжалявам.

— Няма нищо. Бренда, при последното идване на Рийс си била в задната стая. Колко време остана там?

— Ами не мога да кажа точно. Десет, петнадесет минути. Но през повечето време, когато съм отзад, чувам вратата.

— През повечето време — повтори Броуди.

— Е, ако съм на телефона, няма да я чуя, освен ако някой не позвъни на звънеца на регистратурата. Затова е сложен там — добави тя с отбранителен тон.

— Някой да е идвал насам да разпитва за Рийс?

— Не. Че защо? Слушай, харесвам Рийс. Симпатична ми е. Но вчера се държа адски странно. Никога не съм виждала човек да побеснее толкова заради мокрите си дрехи. Да не споменавам как казала на Деби, че тренира за маратон или нещо подобно и затова ходи боса. Звучи откачено, нали?

— Добре, Бренда. Благодаря ти, че ни отдели време.

Излязоха навън и Броуди подхвърли:

— Бренда наскоро ли си оперира чувството за хумор?

— Стига, Броуди, тя е свестен човек, знаеш го. Не можеш да очакваш всички да реагират като теб, тъй като не разбират какво става.

— А ти разбираш ли?

— Опитвам се. Донеси снимките от банята й колкото се може по-скоро. А като писател, вероятно би могъл да ми напишеш версията си за събитията и инцидентите. Отбележи датите и часовете.

Броуди се поуспокои.

— Добре, мога да го направя. Бива ме повече за писане, отколкото за дърводелска работа.

— Бъди съвсем точен — добави Рик. — Ако е нещо, за което Рийс току-що ти е съобщила, напиши ми го.

— Добре.

Шерифът спря за момент пред туристическата агенция. Вътре Деби обслужваше клиенти, затова той само почука по стъклото, махна и й прати въздушна целувка.

— Започва да се оживява наоколо — отбеляза, докато вървяха по тротоара. — Какво става между вас двамата? Сериозно ли е?

— Да, струва ми се, че става сериозно.

— Опитай се да не позволиш на чувствата си да повлияят на показанията ти. Влюбеният човек е склонен да разкрасява нещата.

— Тя не е луда, Рик. По дяволите, дори не е истински ексцентрична в някои отношения.

— А в други?

— Е, донякъде. Но кой не е? Хората тук смятаха и мен за ексцентричен, тъй като пиша за убийства. Не ловя риба, не стрелям по животни и не знам десетте хита в кънтри класацията.

Рик се усмихна.

— Броуди, хората все още си мислят, че си странен.