Нора Робъртс
Смърт край Змийската река (21)

21.

„У дома

Бях добре, щях да се оправя,

вече съм тук.“

Рийс не трябваше да е на работа чак до два часа. Зачуди се дали да не остане да се помотае из вилата на Броуди, да свърши някоя домакинска работа, да му помогне с прането. Нямаше да му пречи на писането, а и можеше да измисли каква супа да приготви за ресторанта на следващия ден.

Вече бе облечена и оправяше леглото, когато Броуди излезе изпод душа.

— Искаш ли нещо специално за закуска? На работа съм чак следобед, така че желанието ти ще бъде изпълнено. В гастрономическо отношение.

— Не. Ще хапна само малко попара.

— Добре — кимна тя като изпъна кувертюрата и си помисли, че няколко пъстри възглавници щяха да я разкрасят. — Ще приготвя италианска сватбена супа за Джоуни. Можеш да я опиташ на обяд и да прецениш дали ще изкара теста. А също гювеч или нещо друго, което лесно да затоплиш в микровълновата, тъй като съм вечерна смяна. А да, мислех си да ти помогна и с прането, докато съм тук. Имаш ли нещо за пране?

Сватбена супа? Да не би да бе някакъв намек? И сега искаше да му пере гащите? Господи!

— Хайде да отстъпим леко назад — каза той.

Рийс се усмихна озадачено.

— Добре.

— Не искам да започнеш да планираш закуска, обяд и вечеря или полунощна закуска всяка проклета сутрин.

Усмивката й се стопи и на лицето й се изписа изненада.

— Ами…

— И не си тук, за да переш, оправяш легла и готвиш гювечи.

— Не — бавно промълви тя. — Но след като бездруго съм тук, защо да не свърша нещо полезно.

— Не желая да се правиш на прислужница.

Отново усети отбранителността в тона си, която бе доловил и при доктора. И това го раздразни.

— Мога да се справям с домакинството си. Правя го от години.

— Не се съмнявам. Очевидно съм те разбрала погрешно. Мислех, че ти харесва да ти готвя.

— Това е различно.

— Различно от прането на моите и твоите дрехи в една и съща машина. Навярно това символизира връзка, каквато не искаш. Адски тъпо.

Сигурно беше права.

— Не искам да переш, нито да ми оставяш гювечи или нещо такова. Не си майка ми.

— Абсолютно си прав — кимна тя, като пристъпи към леглото, дръпна кувертюрата и смачка чаршафите. — Ето, по-добре ли е така?

— Кой се държи глупаво?

— О, ти със сигурност ще спечелиш първа награда. Наистина ли смяташ, че се опитвам да те хвана в капан, като ти пера мръсните чорапи и те храня с печено пиле и пирожки? Ти си идиот, Броуди, и имаш прекалено високо мнение за себе си. Ще те оставя да му се наслаждаваш сам.

Рийс тръгна решително към вратата.

— И в никакъв случай не съм майка ти! Тя дори не знае да готви, за бога!

Броуди се намръщи при вида на разхвърляното легло и раздразнено разтри скования си от напрежение врат.

— Да бе, мина адски добре — промърмори под нос, после потръпна, когато вратата долу се затръшна с такава сила, че зъбите му изтракаха.

Рийс грабна само нещата, които бяха наблизо, и скочи в колата си. Щеше да се тревожи за останалите си вещи по-късно.

Първо ще подбере съставките за супата от собствения си килер и запасите на Джоуни. После ще развали няколко долара и ще занесе прането си, само собственото си пране, до скапаните машини в мазето на хотела. И преди го беше правила.

Или просто ще тегли майната на всичко и ще се разходи с колата.

Насочи се към града несъзнателно.

— Какво става, по дяволите? Какво има сега? — промърмори раздразнено, когато колата й затрака странно и едва я докара до града. Халоса волана ядосано, после примирено отби към гаража на Линт.

Монтьорът излезе от сервиза с енергична походка. Ръкавите на любимата му бежова риза бяха навити и разкриваха мускулестите му ръце. От задния му джоб се подаваше изцапан с машинно масло парцал. Мърляво кепе бе кацнало на главата му.

Линт докосна шапката си, когато Рийс излезе от колата.

— Неприятности ли имаш? — попита.

— Така изглежда — отговори Рийс. — Едвам се движи.

— Нищо чудно, като се има предвид, че двете ти задни гуми са сплескани.

— Тъй ли? — изненада се тя. — Мамка му! Вчера си бяха съвсем добре.

— Може да си минала по нещо остро — подхвърли монтьорът, като коленичи и огледа задната дясна гума. — Май има и някакъв теч. Ще видя какво мога да направя.

— Имам резервна гума в багажника.

Господи, наистина ли щеше да й се наложи да купува две нови гуми?

— Ще се захвана с гумите веднага щом оправя спирачките ти. Искаш ли да те закарам донякъде?

— Не. С удоволствие ще се разходя.

Тя взе лаптопа си от задната седалка, после свали ключовете от апартамента от халката и ги прибра в джоба си.

— Колко смяташ, че ще ми струват новите гуми?

— Ще мислим за това, когато му дойде времето — рече Линт и взе ключа от колата й. — Ще ти се обадя.

— Благодаря.

Рийс метна дамската чанта на едното си рамо, компютърната — на другото и тръгна.

Денят беше чудесен за разходка, напомни си в опит да прогони отчаянието си. Имаше работа и покрив над главата си. И ако беше влюбена в кретен, щеше да се потруди да го забрави.

Ако се нуждаеше от нови гуми, просто щеше да ходи пеша, докато може да си ги позволи.

Колата не й трябваше точно в тази минута. И любовник не й трябваше. Самата тя си бе достатъчна. Нали точно това бе идеята й, когато напусна Бостън? Беше доказала, че може да действа, да оздравее и да си изгради нов живот.

А ако Броуди смяташе, че се опитва да го въвлече в живота си, беше не само кретен, но и прекалено самодоволен.

Бездруго имаше нужда от малко усамотение, за да си навакса с дневника. И да се отнесе сериозно към писането на готварската книга. Не че щеше да иска помощ от Броуди. Проклето копеле! Но не беше ли зле да подреди рецептите си и да напише сериозно въведение. Нещо като…

„Не трябва да си експерт, за да приготвиш добра вечеря. Не и когато си ръководен от експерт.“

— Не, това звучи прекалено надуто и снизходително — промърмори си тя.

„Писнало ли ви е от вечния въпрос «Какво има за вечеря»? Отчаяно желаете да откриете нещо ново и интересно за неделните обеди? Паникьосани ли сте от мисълта, че са ви възложили да приготвите ордьоврите за благотворителното събиране?“

— Хм. Прекалено простичко — каза Рийс на глас. — Но все пак е начало.

— Хей! Хей!

Рийс се закова на място и видя Линда-Гейл, коленичила в малкия си преден двор с няколко саксии с теменужки до себе си.

— Прекалено си заета да си говориш сама и не искаш да си побъбриш с мен?

— Сама ли си говорех? Обмислях нещо, а понякога, не се усещам, че си мърморя. Цветята ти са много красиви.

— Трябваше да посадя теменужките по-рано — затюхка се Линда-Гейл като бутна назад сламената каубойска шапка. — Студът не ги съсипва. Но все забравях. Какво правиш в тази част на града?

— Спуках гума. Или по-скоро гуми. Трябваше да откарам колата при Линт.

— Противна работа. Станала си доста рано. Реших, че днес ще останеш при Броуди.

— Той очевидно не искаше. Оправих му леглото и му предложих да изпера неговите неща заедно с моите. Реагира, като че съм насочила пушка към челото му и съм извадила свещеник от джоба си.

— Мъжете са говеда. Изхвърлих Ло от къщи оня ден. Вкисна се, когато не му позволих да ме чука.

— Да, мъжете са говеда.

— Да вървят по дяволите. Искаш ли да останеш да садим теменужки и да проклинаме мъжете?

— Наистина ми се иска, но трябва да свърша няколко неща тази сутрин.

— Добре, тогава довечера след работа ще отидем в бара на Кланси. Ще пийнем по няколко бири и ще попеем песни против мъжете.

Кой се нуждаеше от любовник кретен, когато си имаше приятелка?

— С удоволствие — съгласи се Рийс. — Ще се видим в ресторанта.

Да, помисли си, докато вървеше към дома си, притежаваше и още нещо. Имаше си Линда-Гейл Кейс.

А и езерото, каза си, като погледна към него. Синьо и невероятно красиво, оградено от раззеленените плачещи върби и нежните пъпки на дряновете.

Импулсивно потегли към водата, вместо да продължи към къщи. Остави чантите на земята и се събу. Нави крачолите на панталона, седна на брега и натопи крака във водата.

Ледена! Но не й пукаше. Седеше, натопила крака в сините води на Ангелското езеро, загледана във върховете на планината. А след малко щеше да готви супа, да пише готварска книга и да сортира пране. Какво по-нормално от това? Щеше да й се наложи да действа адски бързо, за да не закъснее за работа. Но това също бе нормално.

Легна назад и се загледа в небето, синьо като езерото, украсено с нежни бели облачета. Слънцето грееше силно, но вместо да извади тъмните си очила, тя заслони очи с ръка и се заслуша.

В плясъка на водата, предизвикан от доволно мърдащите й крака, в безгрижните птичи песни. Чу кучешки лай и шум от минаваща кола. Нервите й се отпуснаха.

Внезапният гърмеж я накара да скочи стреснато и едва не цопна във водата. Успя да се задържи на брега, но натопи единия си крак до коляното.

— Пикапът на Карл — напомни си гласно. — Просто проклетият пикап.

Видя вехтия автомобил, който трополеше към бакалията. Надигна се на лакти и колене и остана за момент така, за да си поеме дъх.

Изчерви се, когато забеляза Деби Марсдън, застанала пред агенцията, да я наблюдава.

— Да, това е лудата — промърмори Рийс раздразнено, като се насили да се усмихне и да махне с ръка. — Цамбурка из езерото с дрехи. Нищо особено.

Чудесният момент бе нарушен, затова тя грабна чантите и обувките си и тръгна боса към дома си.

Не ми пука какво мисли перфектната Деби Марсдън, каза си решително. Нито какво си мисли който и да било друг. Имам право да седя и да шляпам с крака във водата. Имам право да скачам като подплашен заек, когато чуя пикапа на Карл.

Свали мокрия панталон и обу сух. Събра прането си, взе праха и няколкото долара, които й бяха останали.

Пускам пералнята, после отивам и готвя супата, каза си тя. Връщам се и прехвърлям дрехите в сушилнята. После се захващам с готварската книга. Изнесе малката си кошница от апартамента и потегли към хотела.

Тъй като й се налагаше да мине покрай агенцията, се помоли Деби да не я види. Не притича покрай витрината, но определено ускори крачка и намали едва когато стигна до хотела.

— Здрасти, Бренда. Днес ми е ден за пране. Имаш ли дребни?

— Разбира се. Веднага — усмихна се Бренда широко и повдигна вежди. — Нямаш ли нужда и от обувки?

— Моля?

— Не носиш обувки, Рийс.

— О!

Господи! Рийс се вторачи в босите си крака. Изчерви се, но когато погледна Бренда, забеляза присмехулното й изражение и побесня.

— Е, просто съм забравила да се обуя. Знаеш, че умът ми не си е съвсем на мястото. Дай ми стотинките, моля — и остави банкнотите си на плота.

Бренда ги преброи и предупреди:

— Внимавай къде стъпваш.

— Ще внимавам.

Тъй като не можеше да се качи в асансьора, тръгна надолу по стълбите. Мразеше влажното хотелско мазе. Ако Броуди не бе такъв идиот, можеше да използва машината му и да избегне всички тези неприятности.

— Седем по едно е седем — започна тя като мина покрай сервизното помещение. — Седем по две е четиринадесет.

Повтори таблицата за умножение със седем, после с осем и излезе бързо от мазето. Тръгна по-бавно из фоайето на хотела и махна небрежно на Бренда. Но не извади късмет, когато мина покрай агенцията.

— Рийс — извика Деби и изскочи навън. — Добре ли си?

— Разбира се. Ти как си?

— Още е хладно за боси крака.

— Така ли мислиш? Реших да се позакаля. Надявам се да съм първата жена, стигнала боса до Скалистите планини. Това е мечтата ми от детска възраст. Чао!

Хайде, разнеси бързо клюката, помисли си тя, докато вървеше към дома си.

Прогони неприятните мисли, като започна да прави месни топчета за супата. Зачуди се дали да не остане боса и да даде на клюкарите още теми за разговор, но реши, че е прекалено глупаво. Изтича обратно до хотела и се пребори със страха си от мазето, за да прехвърли дрехите си от пералнята в сушилнята.

Още едно отиване, утеши се тя като се втурна към апартамента си. Щеше да има предостатъчно време да започне въведението за книгата си, докато дрехите й се сушаха.

След като включи лаптопа и потри ръце, се залови с дневника си.

„Бясна съм на Броуди. Оправих му леглото, а той реши, че очаквам венчална халка. Наистина ли всички мъже разсъждават по този начин? Ако е така, значи се нуждаят от сериозна терапия.

Предполагам, че вече не съм добре дошла в дома му. Направи за мен повече, отколкото очаквах, затова ще се опитам да съм му благодарна, а не само ядосана, но ще стоя далеч от него.

Кретен!

Междувременно, циментирах статута си като градската луда просто защото се разсеях и отидох до хотела боса. Опитвам се да не мисля по въпроса. Правя супа и проверих ключалката само веднъж.

Два пъти, по дяволите.

Май ще ми се наложи да купя две нови гуми. Господи, това е кошмарно. При сегашните обстоятелства нещо, което преди време бе само неудобство, се превръща в сериозен проблем. Нямам пари. Съвсем просто е. Е, ще ходя пеша следващите няколко седмици.

Може пък да стане чудо и да публикувам готварската си книга. Тогава ще имам сериозен приток на пари. Поне ще ме защитава от лошите неща.

Линда-Гейл сади теменужки. След работа отиваме в бара на Кланси, където ще оплюваме мъжете. Мисля, че имам нужда точно от това.“

Рийс доволно отвори нов файл и се заигра с различни идеи за въведението си.

Будилникът в кухнята иззвъня и й съобщи, че е време да си прибере дрехите от сушилнята. Тя изключи компютъра и отново потегли към хотела.

Реши да метне дрехите си в кошницата и бързо да се изнесе от зловещото мазе. Щеше да ги сгъне у дома. Можеше да остави супата да ври на бавен огън, докато бе на работа и да изтичва да я наглежда през почивките.

Надяваше се, че тази вечер ще е препълнено. Работата щеше да й помогне да се разсее.

Профуча през фоайето и си спести ненужните разговори, тъй като Бренда не беше на мястото си. Рийс дочу мърморенето й някъде отзад.

Е, човек трябва да е благодарен и на малкото.

Заповтаря си таблицата за умножение с дванадесет, докато бързаше надолу по стълбите.

Отвори вратичката на сушилнята и не намери нищо.

— Ама че… — изсумтя и отвори следващата сушилня като си помисли, че се е объркала, но тя също бе празна. — Абсурдна история. Никой не би слязъл тук, за да открадне дрехите ми.

И защо кошницата й беше върху сушилнята вместо върху малката масичка за сгъване, където знаеше, че я бе оставила? Тя предпазливо вдигна капака на пералнята.

Дрехите й бяха вътре. Мокри.

— Сложих ги в сушилнята! — нервно извика Рийс. — Това е третото ми идване тук. Третото. Не ги оставих в пералнята.

Тя яростно задърпа мокрите дрехи. Червен маркер падна на пода. Нейният червен маркер. Разтрепери се и го метна в кошницата при дрехите, които бяха изпъстрени с червени петна.

Някой й правеше номера. Някой искаше да я накара да повярва, че откача.

И можеше да е тук, в мазето, и дори в момента да я наблюдава.

Огледа се във всички посоки, изстена, грабна кошницата и побягна. Внезапното свистене от една от тръбите я накара да подскочи. Едва сдържа писъка си.

Този път не спря, когато стигна до фоайето, а се втурна към регистратурата. Бренда, която се бе върнала на мястото си, я изгледа ококорено.

— Долу има някой. Някой е слизал долу.

— Какво? Кой? Добре ли си?

— Дрехите ми. Някой е сложил дрехите ми в пералнята.

— Но… Рийс, ти ги сложи в пералнята — отчетливо произнесе Бренда, сякаш говореше на малоумно дете. — Не помниш ли? Слезе долу, за да си изпереш дрехите.

— След това! Сложих ги в сушилнята, но сега ги открих отново в пералнята. Видя ме да се връщам, за да ги сложа в сушилнята.

— Ами… разбира се. Видях те да се връщаш и да слизаш долу, но може да си забравила да ги сложиш в пералнята. Сещаш се, както забрави обувките си. Аз самата вечно правя подобни неща — добави Бренда. — Когато съм разсеяна.

— Не съм забравила. Сложих ги в сушилнята. Виж — извади тя единствената си монета. — Само тя ми остана. Използвах останалите, за да изпера и изсуша проклетите дрехи. Кой е слизал долу?

— Слушай, успокой се. Не видях никого, освен теб да слиза долу.

— Може би си ти?

— Господи, Рийс — по лицето на Бренда се изписа искрена изненада. — Защо ми е да правя такова нещо! Трябва да се стегнеш. Ако имаш нужда от още дребни…

— Нямам нужда от нищо.

Обзеха я див гняв и паника. Рийс се втурна на улицата с кошницата с мокри дрехи.

Прибери се у дома, нареди си тя. Веднага. Заключи вратата.

Рязкото изсвирване на клаксон я накара да подскочи и да вдигне кошницата като щит. Загледа как собствената й кола се плъзна на обичайното си място до стълбите. От нея слезе Линт.

— Не исках да те уплаша — извини се той.

Рийс успя да кимне любезно. Защо я наблюдаваше по този начин, сякаш бе извънземна? Защо хората я гледаха така странно?

— Гумите са здрави. Просто бяха спаднали. Напомпах ги.

— О, чудесно. Благодаря.

— Реших да проверя и резервната ти гума, но…

Тя облиза устни нервно.

— Нещо нередно ли има с резервната гума?

— Работата е там… — притеснено поде той. — Гумата е заровена надълбоко.

— Не разбирам какво искаш да кажеш — отвърна Рийс като остави кошницата на стъпалата и се приближи до него. — В багажника няма друго, освен аптечка и аварийни инструменти.

Линт се поколеба, тя грабна ключа от него и отвори багажника.

Първо я блъсна вонята. После забеляза боклука. Багажникът бе натъпкан с боклук. Черупки от яйца, утайка от кафе, мокри хартии, празни консервени кутии. Сякаш някой бе изсипал цяла кофа в багажника.

— Не бях сигурен какво ще искаш да направя — обясни й Линт.

— Това не е мое дело! — извика тя като отстъпи назад. — Не съм го направила! Ти ли го направи?

Внезапното смайване, изписало се по лицето на Линт й напомни за изненаданото изражение на Бренда.

— Разбира се, че не, Рийс. Багажникът бе пълен, когато го отворих.

— Някой ми причинява това! Не съм го направила! Някой…

— Не искам да се крещи пред ресторанта — сгълча ги Джоуни, като излезе от задната врата на заведението. — Какво става тук? Господи, каква е тази смрад? — сбърчи нос и надникна в багажника.

— Не съм го направила — започна Рийс.

— Нито пък аз — бързо добави Линт. — Трябваше да проверя резервната гума и се натъкнах на това. Но Рийс ме обвинява, че аз съм натъпкал багажника й с боклук.

— Просто е разстроена. Мамка му, Линт, ти няма ли да побеснееш, ако ти се случи подобно нещо? Проклети хлапета — продължи малко по-меко Джоуни. — Най-вероятно банда келеши правят гадни номера на хората. Линт, отзад имам гумени ръкавици и препарати. Помогни ми да почистим колата.

— Аз ще я почистя — бързо се обади Рийс. — Линт, ужасно съжалявам. Просто не разбирам…

— Качвай се горе — нареди й Джоуни. — Отивай. Линт и Пийт ще почистят колата. Ще дойда при теб след минута. Не спори с мен — добави тя, когато Рийс започна да протестира.

— Съжалявам — повтори младата жена и изморено вдигна кошницата. — Ще ти донеса парите — обърна се към Линт.

— Няма за какво да плащаш — махна небрежно той. — Само въздух.

Джоуни го потупа по ръката.

— Иди отзад и кажи на Пийт да ти помогне. Следващата ти вечеря е за сметка на ресторанта.

— Как хлапетата са отворили багажника, Джоуни? Огледах го, със сигурност не е бил насилван.

— Господ знае как тия калпазани успяват да сътворят някоя дивотия. Или защо — добави, преди Линт да зададе следващия въпрос. — Но факт е, че багажникът е пълен с боклук. Така че вие с Пийт трябва да се погрижите.

Когато Джоуни влезе в апартамента на Рийс, я завари седнала на леглото. Кошницата с мокрите дрехи бе до краката й.

— Супата ухае чудесно — отбеляза Джоуни като се намръщи при вида на кошницата. — Дрехите ще мухлясат, ако не ги закачиш да съхнат. Защо не използва сушилнята?

— Мислех, че съм я използвала. Всъщност съм сигурна, че го направих. Но дрехите ми не бяха в нея. Намерих ги в пералнята.

— Какви, по дяволите, са тия петна по тях?

— Мастило. Червено мастило. Някой е сложил червения ми маркер в пералнята заедно с дрехите ми.

Джоуни изду бузи замислено. Отиде в кухнята и извади малка чинийка от шкафа. Върна се, седна до Рийс и запали цигара.

— Ще изпуша една, а ти ще ми разкажеш какво става.

— Представа нямам. Със сигурност сложих дрехите си в сушилнята, пуснах монета и натиснах копчето. Но когато се върнах, бяха мокри. В пералнята. Знам, че не съм слагала боклук в багажника, но е там. И не съм драскала по стените в банята.

— В моята баня? — извика Джоуни и бързо надникна да я огледа. — Не виждам нищо написано.

— Броуди боядиса. Не съм слагала туристическите си обувки в кухненския шкаф, нито фенера си в хладилника. Не съм направила нито едно от тези неща, но ето че продължават да се случват.

— Погледни ме. Погледни ме в очите.

Рийс я погледна и Джоуни внимателно я проучи.

— Случайно да си взимала някакви лекарства? Предписани от лекар или не?

— Не, само билковия чай, който доктор Уолъс ми приготви. И тиленол. Но всичките ми запаси от хапове се озоваха в хаванчето.

— Защо някой би направил това? Или някое от другите неща?

— За да ме накара да повярвам, че съм луда. И да ме подлуди, за което не е нужно много. Аз видях убийството, но никой няма да повярва на луда жена.

— Намериха труп…

— Не е на същата жена — прекъсна я Рийс като повиши глас. — Не е същата. Не е тя и…

— Престани — рязко й се скара Джоуни. — Няма да говоря с теб, ако не се успокоиш.

— Ти се опитай да останеш спокойна, когато някой ти погажда подобни номера. Бъди разумна и хладнокръвна, когато не знаеш какво ще ти се случи в следващия момент. Или кога ще настъпи следващият момент. Дрехите ми са съсипани. Едва събрах пари да ги изпера, а сега са унищожени.

— Можеш да пазаруваш на кредит от магазина на Мак. Ако искаш да ти дам аванс, щом се налага да си купиш нови дрехи.

— Не е там работата.

— Не е. Но е по-добре, отколкото извадено око. Откога се случват тези неща?

— Откак… почти откакто съобщих за убийството на жената. Не знам какво да правя.

— Трябва да поговориш с шерифа.

— Защо? — прокара ръце през косата си Рийс. — Да не мислиш, че върху боклука в багажника ми има отпечатъци?

— Все пак, Рийс.

— Добре — въздъхна тя тежко. — Добре, ще кажа на шерифа.

— Хубаво. А сега прегледай дрехите си, виж какво може да бъде спасено и ги окачи да съхнат. Ако имаш нужда от нова риза или бельо, изтичай до магазина през почивката си. Имаш около пет минути преди началото на смяната.

Джоуни загаси цигарата, стана и извади двадесет долара от джоба си.

— За боядисването на банята — каза тя.

— Не съм я боядисвала. Броуди свърши работата.

— Дай ги на Броуди, ако искаш да се правиш на идиотка.

Гордостта й се забори с практичността. Практичността надделя.

— Благодаря.

— Броуди знае ли за всичко това?

— Да. Като изключим нещата, които се случиха днес.

— Искаш ли да му се обадиш, преди да започнеш работа?

— Не. Очевидно му преча.

Джоуни изсумтя.

— От мъжете безспорно има полза, но ако изключим, че могат да те докарат до оргазъм, трудно е да се сетиш за какво още стават. Стегни се и слизай долу. Специалитетът тази вечер са ребра.

Рийс се надигна и срита кошницата.

— Ребра от какво?

— Бизон — усмихна се Джоуни. — Може би знаеш как да ги направиш по-изискани.

— Всъщност…

— Слизай долу и действай. Имам само две ръце.

 

 

Броуди се зачуди дали да метне пица в микровълновата и се сети за обещаното пиле и пирожки.

Рийс го бе направила нарочно, реши той. Беше му подхвърлила идеята за печено пиле и пирожки, за да го накара да мисли само за нея. За храната, поправи се той.

Просто бе искал Рийс да не напира толкова. Каза й да отстъпи леко, не нещо повече, нали? Но тя реагира прекалено бурно, както постъпваха всички жени.

Мъжът имаше право на малко пространство в собствената си къщи, нали? Малко уединение, без някоя жена вечно да се върти около него.

Имаше право да яде и замразена пица, ако си поиска. Но пък той не искаше. Желаеше хубава, топла храна. И знаеше къде да я получи.

Беше вечерял в ресторанта и преди Рийс да се появи в града, помисли си, докато крачеше към колата. Не отиваше в града заради нея. И ако Рийс иска да си вири носа, нейна си работа. Той очакваше само хубава храна.

Но когато паркира пред ресторанта, Джоуни бързо излезе навън.

— Идвам да поговорим.

— За какво? Рийс е…

— Да, за нея — прекъсна го тя и веднага забеляза каквото бе очаквала — човекът бе лудо влюбен. — Поразходи се с мен. Разполагам с десет минути.

Джоуни заговори бързо, за да не му даде възможност да я прекъсне.

— Каза, че ще се обади на шерифа, но още не го е направила. Опитва се да се справи сама. Боклукът в багажника й бе гадна работа. Не обичам такива неща.

— Всичко, което се случи, е гадно. Трябва да поговоря с нея.

— Ще й дам десетина минути почивка, ако иска. Иди отзад. Не искам да се разправяте в ресторанта.

Той я послуша, влезе в кухнята, мина покрай Пийт и хвана Рийс за ръката.

— Ела отзад.

— Заета съм.

— Работата ще почака — възрази той и я повлече към вратата.

— Чакай малко! Работя. Никой не влиза да те дърпа, когато работиш. Ако имаш да ми казваш нещо, ще почакаш, докато приключа.

— Защо, по дяволите, не ми се обади днес? И то след всичко, което се е случило?

— Както винаги, слуховете се разнасят бързо — кисело отбеляза Рийс. — Нямах желание да ти се обадя. Ако си тук да ме спасяваш, не си прави труда. Нямам нужда от герой. Трябва да си свърша работата.

— Ще изчакам края на смяната ти и ще те закарам у нас. А утре сутрин ще отидем да се видим с Рик.

— Не искам никой да ме чака. А и имам планове за след работа.

— Какви планове?

— Не те засягат. И няма да идваш с мен при шерифа. Не се нуждая от гувернантка, нито от рицар, нито от съчувствие, поне не повече, отколкото ти се нуждаеш от мен, за да ти оправям леглото и да ти пера дрехите. А и сега не ми е време за почивка.

Рийс му обърна гръб, но Броуди я хвана за ръката и я завъртя към себе си.

— Мамка му, Рийс — въздъхна той и се предаде. — По дяволите — тихо промълви. — Върни се у дома.

Младата жена се вторачи в него, после затвори очи.

— Идва ми неочаквано. Мисля, че и двамата трябва да помислим по въпроса. Трябва да сме сигурни какво означава връзката ни, както че и двамата я искаме. Хайде да поговорим утре.

— Ще спя в кабинета или долу на канапето — обеща й той.

— Не идвам у вас, за да ме пазиш. Ако между нас има нещо повече, нека изчакаме да видим какво ще стане. По-добре си изясни какво искаш, преди отново да говорим.

И тя го остави объркан и нервен, за да се върне пред скарата.