Нора Робъртс
Смърт край Змийската река (22)

22.

Една бира, помисли си Рийс. Ако жена не можеше да си позволи да си купи една бира, какъв смисъл има да работи? При това толкова усърдно, че гърбът я болеше след края на смяната.

Барът на Кланси бе претъпкан с местни хора и туристи, дошли на риболов или езда. Високият Рубен бе хванал микрофона и пееше „Ще си мислиш за мен“. Група каубои бе поканила няколко градски момичета да поиграят билярд. Топките тракаха весело в задната зала. Две двойки от Източното крайбрежие вдигаха чаши и си правеха снимки на фона на препарираните животни.

На бара, сложил крак на релсата, Ло гледаше мрачно бирената си бутилка.

— Ло страда — отбеляза Рийс.

Линда-Гейл сви рамене.

— Не е достатъчно. Този път ще трябва да се върне при мен с шапка в ръка. Мога да чакам — закани се тя като лапна една от солетите в черната пластмасова купичка на масата. — Влюбена съм в него откак се помня. И му отпуснах достатъчно време да приключи с обяздването на всички жени в района.

— Чудесна метафора — засмя се Рийс.

Но приятелката й не бе в настроение за комплименти.

— Реших, че Ло е по-див от останалите и го оставих да се налудува. Жените вечно скачат послушно, когато мъж като него щракне с пръсти.

Рийс вдигна ръка.

— Аз не скочих.

— Да, ама ти си луда.

— Вярно е. Предполагам, че това обяснява реакцията ми.

— Но съм готова да започна да градя остатъка от живота си — продължи Линда-Гейл като присви очи. — Ло или ще е с мен, или не.

Рийс се замисли.

— Мъжете са говеда.

— Разбира се. Но пък не си падам по жени, по дяволите. Така че все пак имам нужда от мъж, за да си оправя живота.

— И как ще го оправиш?

Линда-Гейл облегна лакти на масата.

— Искам да купя от Джоуни къщичката ми. Сигурна съм, че ще ми я продаде, ако я помоля. А когато реши да се оттегли, ще се кандидатирам за управителка на „Ангелска храна“.

Рийс кимна.

— Бива те за това.

— Адски си права. Освен това искам чифт сребърни свещници за трапезарията. Хубави свещници, които да оставя на дъщеря си. Ще ми се да имам най-вече дъщеря, но ще се радвам и на две деца. Момче и момиче. Разбира се, ми трябва мъж, който да стои до мен и да ме гледа с любов. Искам да чувам тропането на ботушите му пред вратата, докато приготвям вечерята. И от време на време да ми носи цветя, когато се прибира.

— Звучи добре.

— И да е страхотен в леглото. Да ме зашеметява от бурна страст редовно.

— Чудесни цели. Ло става ли за тях?

— Сигурна съм за секса, макар засега да не съм се радвала на цялото шоу — засмя се Линда-Гейл. — А за останалото? Има потенциал. Но ако иска да го затрие, не мога да го спра. Ще пиеш ли още една бира?

— Не, стига ми.

Линда-Гейл махна към бара, за да й донесат втора бира.

— Ами ти? Какви са твоите цели? — попита тя.

— На времето амбицията ми беше да ръководя най-добрата кухня в най-добрия ресторант в Бостън. Да стана един от петимата най-прочути готвачи в страната. Идеята за брак и деца бе някъде по-надалеч. Мислех, че ще имам предостатъчно време за тях. По-късно. Но след като ме раниха, единственото ми желание бе само да преживея до следващия ден.

— Който не е минал през същото, не знае какво си преживяла — замислено отсъди Линда-Гейл. — Но според мен най-разумното е да живееш, устремен напред.

— Сега например вече се замислям за собствено жилище. Допада ми да върша приятната си работа през деня, а после да отида да пийна с приятелка.

— А Броуди?

— Не мога да си представя, че ще настъпи момент, когато няма да го искам. Тази вечер влезе в кухнята и ме завлече отзад.

— Какво? Какво? — извика Линда-Гейл и остави бирата си толкова бързо, че пяната се разплиска по масата. — Как съм пропуснала това? Какво стана?

— Искаше да се прибера у дома с него.

— А защо седиш тук, наливаш се с бира и слушаш глупави песни?

Рийс стисна устни.

— Няма да се върна, докато не се уверя, че той ме иска. Не се нуждая само от защита. Ако беше така, по-добре да си взема куче — решително заяви тя.

— Не загрявам.

— Ако търсех само защита, щях да си взема куче. Искам мъж, който да ме обича. И не желая да се чувствам като гостенка във вилата му. Досега дори не ми е предложил чекмедже от скрина.

Линда-Гейл се нацупи и облегна глава на ръката си.

— Мъжете са говеда.

— Така е. И съм бясна на себе си, задето съм влюбена в него.

Приятелката й я изгледа тъжно и чукна чаша в нейната.

— И аз съм като теб.

Хвърли поглед към бара и забеляза, че Ло споделяше неприятностите си с една от келнерките. Една от жените, за които бе сигурна, че е чукал.

— Хайде да потанцуваме.

Рийс примигна изненадано.

— Какво?

— Да отидем да проверим дали някой от рибарите иска да ни завърти по дансинга.

Дансингът представляваше плоска дъсчена площадка пред подиума. А рибарите изглеждаха доста пияни.

— Не ми се танцува — отказа Рийс.

— Аз пък ще отида да си избера един от групата.

Линда-Гейл порови из чантата си, извади червило и се разкраси в яркочервено.

— Как изглеждам?

— Малко опасна. Трябва да…

— Идеално — ухили се Линда-Гейл и се надигна. Тръгна към рибарите, облегна ръце на масата, около която седяха тримата мъже, и се наведе.

Рийс не чу думите й, но нямаше и нужда. Мъжете се ухилиха весело, Ло изглеждаше готов на убийство.

Лоша идея, помисли си Рийс. Подобни игрички винаги свършват зле. Но Линда-Гейл се понесе към дансинга с един от мъжете. Приятелите му заръкопляскаха. Тя сложи ръце на раменете му и се притисна към него.

— Давай, Чък! — изреваха двамата на масата.

Чък пусна ръце по задника на Линда-Гейл.

Въпреки значителното разстояние и гъстия цигарен дим Рийс забеляза как пръстите на Ло стиснаха здраво бутилката.

Да, идеята наистина беше ужасна, реши тя. Правотата й се потвърди, когато Ло тресна бирата на бара и тръгна към дансинга.

Рийс дочу откъслечни думи.

— Това си е моят задник, кретен такъв — каза Линда-Гейл.

— Гледай си работата, приятел — добави Чък.

След което бутна Ло. Ло на свой ред бутна Чък. С всичките си петдесет килограма Линда-Гейл бутна и двамата.

Надеждата на Рийс, че това ще е краят се изпари, когато приятелите на Чък се надигнаха от масата.

Малката група каубои, които играеха билярд, пристъпи напред. Все пак Ло беше един от тях.

Ще се озова насред пиянски побой, помисли си Рийс изненадано. Освен ако не успея да грабна Линда-Гейл и да избягаме.

Огледа се бързо, за да прецени разстоянието до вратата.

Сред шумната, скочила на крака тълпа забеляза мъж с оранжево ловджийско кепе. Сърцето й се сви. Скочи от стола и събори бирата си на пода. Чашата се разби с трясък като от изстрел. Рийс се спъна и се блъсна силно в един от каубоите, който на свой ред се удари в един от рибарите.

Размахаха се юмруци. Жените запищяха и се вкопчиха една в друга. Тела западаха по масите и бара. Разбиваха се чаши и бутилки. Рийс чу как някой въодушевено изкрещя „Уха!“, преди нечий лакът да я халоса по скулата и да я просне на пода сред разсипаната бира.

 

 

Вмирисана на бира и цигарен дим, притиснала торбичка с лед до пулсиращата си буза, Рийс седеше в кабинета на шерифа. Никога в живота си не се бе чувствала толкова унизена.

— Последното, което очаквах, е да те изкарам от пиянски побой.

— Плановете ми за вечерта не включваха подобно нещо. Просто се случи. Аз не съм се била.

— Бутнала си Джъд Хорст в някой си Робърт Гавин и така си предизвикала инцидента. Метнала си шише бира.

— Не я метнах! Съборих я на пода, когато се опитвах да стана от масата. И тогава се блъснах в Джъд. Беше случайно.

— Но си пила алкохол — отбеляза Рик.

— Половин бира. Господи, седях в бар! Разбира се, че пиех. Всички други също пиеха. Но не бях пияна. Паникьосах се. Видях…

— Какво видя?

— Мъж с оранжево кепе.

Изморените очи на Рик внезапно я загледаха внимателно.

— Видя мъжа, когото преди това видя на реката?

— Не знам. Не го видях добре. Всичко стана адски бързо. Скочих, исках да избягам. Всъщност исках да го видя по-добре.

— Кое по-точно искаше?

— И двете — рязко отговори тя. — Бях уплашена. Съборих бирата. После се подхлъзнах. Това е всичко.

Рик въздъхна тежко. Тревожното телефонно обаждане на една от келнерките в бара на Кланси го бе вдигнало от леглото. Едва бе затворил очи, а му се наложи да стане и да разчисти бъркотията в бара.

Сега бе изправен пред имуществени щети, наранявания, вероятно граждански и криминални дела.

— Мин Хобалт твърди, че си я ударила. В друго от показанията се сочи, че си бутнала маса, а от нея тежка халба паднала върху крака на госпожица Ли Шанкс от Сан Диего. Туристката е със счупен палец на крака.

— Не съм удряла никого! Не и нарочно. Опитвах да се измъкна. Удариха ме в лицето. Бях уплашена. Паднах върху масата, не съм я събаряла. Удариха ме по лицето — продължи тя. — Цялото ми тяло е покрито със синини.

Шерифът си пое дъх.

— Кой размаха юмруци първи?

— Не знам. Онзи, когото наричаха Чък, бутна Ло. Ло също го бутна. После видях… видях кепето.

— Видя кепето.

— Знам, че звучи абсурдно. Наясно съм и че много мъже наоколо носят подобни кепета. Но бях нервна, тъй като разбрах, че ще стане побой, а после видях кепето и се вцепених. Разбираш ли?

— Кланси каза, че тъкмо отивал да прекрати свадата, когато чашата паднала на пода. Според него подействала като удряне на гонга на боксов мач. А после каубоят се блъснал в туриста и настанал пълен ад.

— Значи аз съм виновна — процеди Рийс мрачно. — Добре. Обвини ме в подстрекавано на бунт или в каквото искаш. Но ми дай един аспирин, преди да заключиш килията.

— Никой няма да те заключва, за бога — изстена шерифът като разтърка челото си. — Работата е там, че около теб вечно се случва нещо. Днес си имала проблеми в хотелската пералня?

— Аз…

Разбира се, че Рик знаеше за случилото се. Бренда беше приятелка на Деби, жена му. Рийс предположи, че е била основната тема за разговор около масата за вечеря в дома на шерифа.

— Това е друга история. Някой ми сви номер. Но според мен не е смешен.

Рик зачака обяснението й с вдигнати вежди. Рийс се зачуди дали е разумно да му казва истината.

Реши, че в момента истината щеше да прозвучи адски тъпо.

— Беше дребна работа. Без значение. Всички, които говорят със служителите в хотела ли разпитваш? Или само мен?

Очите му я загледаха студено.

— Върша си работата, Рийс. Може начинът, по който я върша, да не ти харесва. Но аз трябва да оправя бъркотията. Утре може да поговорим отново.

— Значи съм свободна да си тръгна?

— Да. Искаш ли доктор Уолъс да погледне бузата ти?

— Не — скочи на крака тя. — Не аз започнах побоя тази вечер. Нито пък го завърших. Просто се озовах насред него.

— Май ти е навик да се озоваваш насред нещо странно. Но ако скачаш и размахваш юмруци всеки път, когато видиш оранжево кепе, ще си имаме проблеми.

Рийс пое към вратата. Искаше да се прибере у дома и да побеснее на спокойствие. Но първо май трябваше да се справи с Броуди. Той седеше на стол във външния офис, протегнал крака и затворил очи. Тя се опита да го заобиколи.

— Замръзни, слабаче — нареди й Броуди се надигна лениво. — Дай да ти видя лицето.

— Няма какво да гледаш.

Той стигна до вратата първи и се облегна на нея.

— Миришеш като пода в бар.

— Прекарах известно време на пода тази вечер. Ще ме извиниш ли?

Броуди отвори вратата, но я хвана за ръка, когато излязоха навън.

— Хайде да не си губим времето с абсурдни спорове по въпроса дали ще те оставя да се прибереш сама. Късно е. Качвай се в колата.

Тъй като цялото тяло я болеше, а най-вече коляното, което бе ударила по време на побоя, Рийс не си направи труда да се разправя.

— Добре. Какво правиш тук?

— Линда-Гейл ми се обади. Смяташе, че може да се наложи някой да ти плати гаранцията — ухили се той като й отвори вратата. — Определено правиш живота ми интересен.

— Нищо!

— Аха, значи се придържаш към версията си?

— Да не мислиш, че е смешно? — вбесено попита тя.

— Забелязах няколко от класическите елементи на фарса. Да, мисля, че е смешно. Единствената друга жена, която някога съм вадил от участък, бе стриптийзьорка в Чикаго. Беше халосала с бирена бутилка някакъв тип, който започнал да я опипва, докато танцувала на ергенско парти. Но тя ми бе по-благодарна от теб.

— Линда-Гейл ти се обади, не аз — напомни му Рийс, като скръсти ръце и отчаяно си пожела да се добере по-скоро до аспирин и торбичка с лед. — Бездруго вината е нейна. Нищо нямаше да се случи, ако не бе решила да накара Ло да ревнува.

— Че защо ще го прави?

— Защото е влюбена в него.

— Влюбена е в Ло, затова предизвиква пиянски побой. Напълно разбираемо.

Да бе, ама само в смахнатия свят на жените.

— Добре, слабаче, твоето жилище или моето?

— Моето. Можеш да ме оставиш отпред и да смяташ самарянските си задължения за приключени.

Броуди подкара колата и забарабани с пръсти по волана.

— Искаш ли да знаеш защо се надигнах от леглото и дойдох да те взема, когато Линда-Гейл ми се обади?

Рийс затвори очи.

— Защото обичаш да си играеш на спасител на стриптийзьорки и откачалки.

— Може и така да е. Но може и да държа на теб.

— Може и да държиш. Уведоми ме, когато решиш какво е.

— Знаеш, че държа на теб, по дяволите. Защо иначе ще лежа в леглото и ще те проклинам още преди партньорката ти в престъпленията да ми се обади?

— Не знам.

— Мисля непрестанно за теб. А това ме побърква — негодуващо заяви той. — Ти ме побъркваш. Вечно си ми на пътя.

— Тъй като за втори път ми се мяркаш пред очите тази вечер, бих казала, че ти ми се изпречваш на пътя. Искаше да се махна от дома ти. Направих го. Искаше да отстъпя назад. Направих го. Ако капризите ти непрестанно се променят, вината не е моя.

— Ужасно си дебелоглава. Сутринта се почувствах притиснат. Още в ранни зори заговори за италианска сватбена супа, за бога.

— И какво лошо има в италианската сватбена супа? Беше един от специалитети ми, когато… О, идиот такъв! Заради сватбата ли? Трепериш при мисълта за сватба?

Броуди едва не се загърчи.

— Никой не трепери.

— Аз се каня да готвя, а в смотаната ти глава се пръква идеята, че вече съм готова да си шия сватбена рокля? Идиот.

Рийс дръпна дръжката на вратата, но Броуди сложи ръка върху нейната. Предпочиташе да е ядосан, отколкото притеснен.

— Оправяш ми леглото, предлагаш да ми изпереш дрехите. Питаш ме какво искам за закуска…

Рийс сложи ръка на гърдите му и го бутна назад.

— Спах в леглото, затова го оправих. Позволи ми да остана в дома ти, когато се нуждаех от безопасно място, а и бездруго се канех да изпера собствените си дрехи. Реших, че мога да ти се отплатя, като свърша някои от домакинските ти задължения. Обичам да ти готвя. По принцип обичам да готвя. Това е всичко.

— Каза, че ме обичаш.

— Да, казах. Но не помолих и ти да ме обичаш. Не поисках абонамент за списание „Булка“. Дори не съм те молила да ми освободиш едно от чекмеджетата си, за да оставя там някои от моите неща. Не съм искала от теб нищо друго, освен компания.

Беше кошмарно за него да се окаже толкова тъп.

— Добре де, реагирах прекалено…

— Така каза и преди. Изморена съм, Броуди. Ако искаш да си изясняваме отношенията, да го направим друг път. Искам да си легна.

— Чакай. Дявол да го вземе! — той се облегна назад и нервно прокара пръсти през косата си. — Прекалих тази сутрин. Ужасно съжалявам.

Рийс замълча за миг, после възкликна насмешливо:

— Олеле! Обзалагам се, че от изричането на думите те заболя не по-малко, отколкото мен ме боли лицето.

— Може би дори повече. Не ме карай да ги повтарям.

— Веднъж е достатъчно — потупа го тя по ръката и отново понечи да отвори вратата.

— Няма ли да почакаш? Господи! Чуй ме.

Тя се вгледа в измъченото му лице.

— Добре, слушам.

— Чудесно. Преди ми каза, че не искаш да се грижа за теб. И това не беше лошо, тъй като мисълта, че горя от желание да се грижа за теб, ме плаши. Но искам да съм с теб. Само с теб и с никоя друга. Може ли да се върнем на това?

Рийс отвори вратата, но спря и го погледна. Животът бе прекалено кратък. Кой знаеше това по-добре от нея?

— Това е единственото, което исках. Ще се качиш ли?

— Да.

Броуди я изчака да заобиколи колата и протегна ръце към нея.

— Ела тук за минута — наведе се той и нежно целуна наранената й буза. — Изглежда сериозно пострадала.

— Не е лъжа. Няма да съм много добра компания. Искам само гореща вана, няколко аспирина и меко легло.

— Нямаш меко легло.

— Ще се задоволя и с това — увери го тя и отключи. — Имам чувството, че съм участвала във футболен мач. В ролята на топката.

Рийс отвори вратата, но Броуди я дръпна назад и заслони тялото й със своето.

— Какъв е този звук? — попита тя. — Чуваш ли? Сякаш тече вода.

— Стой тук.

Разбира се, тя не можеше да остане сама отвън. Пристъпи предпазливо след него.

— В банята — прошепна. — Вратата е затворена. Никога не я затварям, защото трябва да виждам цялата стая, когато излизам от банята. Водата тече. Господи, има наводнение. Излиза изпод вратата.

Броуди отвори вратата рязко и водата се изля навън. Ваната преливаше. Няколкото дрехи, които Рийс бе решила да запази след инцидента в пералнята, плуваха вътре.

— Не съм оставяла крановете пуснати. Изобщо не съм ги пускала. Само се отбих тук и…

Без да каже и дума, Броуди зацапа по мокрия под, за да завърти крановете. Нави ръкава си и отпуши ваната.

— Закачих дрехите на релсата, преди да отида на работа. А след като смяната ми свърши, се отбих тук само да си сменя обувките. Нищо друго не съм пипала, преди да изляза с Линда-Гейл.

— Не твърдя противното.

— Подът е съсипан. Ще трябва да направя нещо… Господи, ресторантът! Водата сигурно капе от тавана.

— Обади се на Джоуни. Нека дойде и да донесе ключовете за ресторанта.

 

 

Джоуни се появи с ключовете и специална прахосмукачка. Огледа щетите с мрачен поглед и бутна уреда в ръцете на Рийс.

— Иди изсмучи водата. А когато свършиш, донеси прахосмукачката долу.

— Джоуни, ужасно съжалявам…

— Мълчи и действай.

След това отключи, влезе в ресторанта и запали лампите.

В северния ъгъл водата бе съсипала тавана. Мазилката се бе нагънала и разцепила. Две от сепаретата бяха наводнени.

— Гнусно копеле! — процеди Джоуни.

— Рийс не е виновна — започна Броуди, но Джоуни само размаха ръка към него, приковала очи в щетите.

— Имам нужда от вентилатори. И голям найлон, за да покрия дупката в шибания таван, преди гадният здравен инспектор да ми затвори ресторанта. Ако искаш да помогнеш, иди отзад и донеси големия вентилатор от склада. А после изприпкай до дома ми. Имам руло найлон в бараката.

Броуди се вторачи в тавана.

— Трябва ни и стълба.

— И тя е в бараката. Гнусно копеле!

 

 

Рийс плачеше, докато работеше. Вече бе пострадала не само тя, но и жената, чието единствено престъпление бе, че й даде работа, подслони я и й помагаше.

Бъркотията беше ужасна. Съсипан под и таван и Господ знае какво още.

Изпразни резервоара на прахосмукачката и започна да смуче водата отново. Вдигна очи, когато Джоуни влезе в апартамента.

— Плачът само ще ти осигури още вода за почистване — отбеляза тя.

Рийс избърса сълзите си.

— Много ли е зле долу!

— Достатъчно. Но поправимо.

— Ще платя…

— Имам застраховка. Копелетата трябва да ми я изплатят, след като ми съдират кожата всеки месец.

Рийс се вторачи в пода.

— Давам си сметка как изглежда отстрани и със сигурност знам, че не си в настроение да слушаш извинения. Но не съм оставила водата да тече във ваната. Дори не…

— Знам, че не си виновна, по дяволите.

Рийс вдигна глава изненадано.

— Знаеш?

— Никога нищо не забравям. Нали току-що ми се наложи да използвам проклетия си ключ, за да отворя вратата? Каза, че някой ти прави номера. А сега започва да тормози и мен. И съм бясна. Но първо да оправим бъркотията, а после ще решим какво да предприемем по отношение на гадняра — решително заяви тя като сложи ръце на кръста си. — Дюшемето трябва да се смени. Можеш ли да останеш при Броуди известно време?

— Да.

— Добре. Довърши тук и си опаковай нещата. Ще извикам майстори още утре сутрин.

Тя срита ядосано бюрото, после огледа за първи път лицето на Рийс.

— Къде пострада?

— В бара на Кланси имаше сбиване.

— Мили Боже! Вземи пакет замразен грах от фризера, преди да тръгнеш.

 

 

— Само докато мога да се върна обратно в апартамента.

Минаваше три часът, когато Рийс натовари последните си вещи в багажника на Броуди.

— Аха.

— Само за няколко дни.

Изтощена и отчаяна от вида на съсипания ресторант, Рийс се качи в колата.

— Няма да ти предлагам да ти пера дрехите. Без друго нямам късмет в това отношение.

— Добре.

— Джоуни ми повярва. Дори не се наложи да й обяснявам.

— Джоуни е умна жена. Вижда всичко.

— Човекът, който ме преследва, можеше да не прави мръсотии и на Джоуни. Нямаше нужда да я замесва в това.

Рийс се загледа през прозореца в тъмната повърхност на езерото. Животът й бе същият като неговия. Прекалено тъмен, за да видиш какво те очаква след миг.

— Може би се е надявал Джоуни да обвини теб, да те уволни и изрита от апартамента. И щеше да ти се наложи да напуснеш града. Целял е да ти отнеме чека и жилището. Хитър ход.

— Радвам се, че не ме преследва тъпак. Но по тази логика ти ще си следващият в списъка му. Не нося късмет на хората, Броуди.

— Не вярвам в тия неща — заяви той и паркира пред дома си.

Извади от багажника тежкия кашон с кухненските й принадлежности и метна компютърната чанта на рамо. Остави втория кашон и сака за нея.

Влезе вътре и пусна кашона на пода.

— Няма да подреждам нещата ти — каза й като взе втория кашон от ръцете й и го подреди до първия. — Качи се горе и вземи горещ душ.

— Мисля да се поглезя с вана — усмихна се Рийс и подуши ръката си. — Воня кошмарно.

— Не и ако си падаш по бира и цигари — ухили се той като извади замразения грах и й го подхвърли. — Не забравяй да го използваш.

Рийс се качи горе и напълни ваната с гореща вода. Накисна се и притисна граха към бузата си. Надигна се, когато Броуди влезе в банята.

— Аспирин — съобщи й и остави на ръба на ваната чаша с вода и шишенце.

Рийс излезе от банята издокарана в широка сива тениска на червени петна и фланелен панталон. Броуди стоеше до прозореца. Извърна се и се ухили.

— Хубав тоалет.

— Не ми останаха много неща.

— Добре. Можеш да ги прибереш там — махна той към скрина. — Освободих ти две чекмеджета.

— О!

— Това не е предложение за женитба.

— Добре. Ще разтребя утре. Сега съм ужасно изморена. Съжалявам, Броуди, про…

— Да, проверих. Вратите са заключени.

— Добре — пъхна се тя в леглото и въздъхна от удоволствие.

След минута лампата угасна, а матракът се размърда. Броуди притисна топлото си тяло до нея и я прегърна нежно.

Рийс го хвана за ръка. Заспа, вплела пръсти в неговите, прекалено изтощена, за да сънува.