Елизабет Лоуел
Треска (8)

Осма глава

Лайза гледаше Рей с широко отворени очи. Поиска да му отговори — отвори уста, облиза устните си и се опита да мисли. Не бе възможно. Неговите думи звучаха непрестанно в съзнанието й и я караха да трепери. Не беше си помисляла какво може да последва след насладата от целувките му. А трябваше, и тя знаеше това. Беше невинна, но не и глупава.

— С-съжалявам — отрони тя безпомощно, като се ненавиждаше, че му причинява болка. — Не съм си представяла какво може да изпиташ ти. Нито за миг не съм искала да те огорча.

Когато Рей видя напрегнатото изражение на Лайза, той изруга грубо и изведнъж с див порив се надигна до седнало положение. Затвори очите си, защото ако продължаваше да я гледа, пак щеше да протегне ръка, да я целуне бавно, дълбоко, да я съблазни, без да й даде възможност да каже нито да, нито не.

Изведнъж той усети топлината на дъха й до ръката си в момента, преди нейните устни да докоснат кожата му. Когато тя протегна ръка към бузата му и прошепна извиненията си, той почувства, че цялото й тяло трепери и разбра, че сега Лайза изпитваше страх и разочарование точно толкова, колкото и страст. Тази мисъл му даде сила да се опомни, да охлади треската си, която бе достигнала до предела на способността му да се владее.

— Вината не е твоя — прошепна Рей, като леко придърпа Лайза в скута си, приласкавайки я с нежна прегръдка. — Аз съм виновен. Защото много добре знаех какво ще се получи. А ти не си знаела. — Той се усмихна тъжно. — Но това, което не знаех, е, че мога да желая жена така, както желая теб. Наистина съм изненадан. — Той докосна с устни бузата й и усети соления вкус на сълзи. — Не плачи, бебчо. Всичко е наред. Вече познавам себе си по-добре. Отсега нататък няма да позволя нито ти, нито аз да се окажем неподготвени и няма да ти сторя нищо, което ти не желаеш. Можеш да поискаш да те целувам или толкова рядко, или толкова много, колкото прецениш, по начин, който ти харесва, и когато поискаш. Само не се страхувай от мен. За нищо на света няма да те насилвам за каквото и да е, Лайза. Знаеш това, нали?

Думите му я успокоиха, но още повече я предразположиха лекуващите, нищо не искащи целувки, с които Рей обсипваше челото и бузите й, върха на носа и ъгълчетата на устните й. След известно време тя въздъхна дълбоко и гърдите й се отпуснаха. Той отметна косата й и я остави да падне над рамото му, така че копринените кичури се надиплиха като водопад по гърба му. Искаше му се да е гол, за да усети нежното докосване и тежестта на косата й. Обърна се и зарови лицето си в светлите, ароматни кичури и дълбоко пое дъх, галейки косата й с тъмната си буза.

Като виждаше какво чувствено удоволствие изпитва Рей от допира на косата й, стомахът й се сви от странна тръпка. Спомни си момента, когато се събуди и го завари със заровено лице в косата й, сякаш се къпеше в топлия й, ленен водопад. Спомни си как преди няколко седмици той допря предизвикателни те си, чувствени устни до дланта й, а след това в най-интимна ласка облиза с език кожата между пръстите й, как я ухапа, а тя изстена. Мисълта, че той обожава цялото й тяло, я накара да усети топлина, която направи кожата й свръхчувствителна. Вятърът подухна и тя спря да диша от лекия му като перце полъх върху все още голата й гръд.

— Лайза — прошепна Рей.

Тя се обърна и видя, че той гледа към гръдта й, която се издигаше между бледосините гънки на блузата.

— Имаш ли ми достатъчно доверие, за да ми позволиш да те погаля пак?

— Да. Не. О, Рей, имам ти пълно доверие, но не искам да усложнявам нещата за теб. Не е честно да те огорчавам, след като ти ме караш да се чувствам толкова добре.

— Няма нищо — отговори й той, като леко прокара ръка от коляното нагоре по бедрото й, до талията. — Всичко е наред, бебчо. Това ще достави удоволствие и на двама ни. Освен ако ти не искаш? — Той задържа дишането си, като се опитваше да се владее, и зачака, спрял ръката си точно под гръдта й.

— Това? — попита тя с неочаквано висок глас, разкъсвана между нервността на девственица и треската, която обземаше плътта й чак до костите и изгаряше душата й.

Той се усмихна малко на една страна.

— Ръката ми, а след това устата ми. Ето така. Да се опивам от теб, да те вкусвам, да те любя.

Той се наведе и почти допря устните си до рубиненото връхче, което сякаш се бе устремило към не го и дори следваше движенията му. Вместо да обгърне или целуне чувствителната плът, той я духна, сякаш беше свещ върху торта за рожден ден. Смехът на Лайза от предизвикателната закачка се превърна в задавен вик, когато топлата му длан прихвана тежката й гръд. И сега той продължаваше да оставя без внимание настръхналата розова коронка и се правеше, че не забелязва колко болезнено копнее за ласките му.

Без да мисли, Лайза изви гърба си, като се опитваше да намали разстоянието между устата на Рей и своята гърда. Светът изведнъж се завъртя около нея, когато той я повдигна, обърна я и пак я положи на одеялото. Разлюля косата й, остави я да пада безредно над главата й и после зарови лявата си ръка в копринената й топлина, като я увиваше бавно около пръстите си, докато Лайза наведе главата си назад и изви като дъга гърба си.

— Още — каза Рей пресипнало.

Лайза не го разбра, но усещането как пръстите му масажират кожата на главата й се оказа така изненадващо приятно, че тя наведе главата си и се отърка в ръката му като котка. Гърбът й се изви още повече заедно с това движение, от което голата й гръд се втвърди и накара зърното да щръкне още.

— Така, бебчо — измърмори Рей, като мачкаше с пръсти върха на главата й и така я подтикваше да се приближи до устата му. Той бавно се наведе към нея, но без я допира, въпреки нямата молба на извития й гръб, като по този начин засилваше възбудата и на двамата. — Да, по-високо. Така ще ти хареса още повече… а също и на мен.

С гъвкава грация Лайза напълно изви гърба си, като доближи стегнатата коронка на гърдата си до устните на Рей. Само че не устните му я докоснаха, а горещият, влажен връх на езика му. Тази неочаквана ласка я накара да извие гръб като опънат лък. Дясната му ръка се плъзна под нея, за да я придържа, докато устата му бавно се затвори над гръдта й, като нежно, но лакомо поглъщаше първо твърдото розово връхче, а след това кадифения му ореол, и не спираше, дока то устата му не се напълни с нейната плът и езикът му я оформяше по свое желание, а зъбите му се стягаха в чувствено менгеме, с което я караше да се гъне и гърчи от наслада. Ноктите й се забиха в силните му рамене, а устните изговаряха името му всеки път, когато си поемаше дъх, дишаше накъсано, нагаждайки ритъма на дишането си към дърпането на гърдата й от устата му, като запалваше в тялото й изгарящ я огън.

С бързо движение на главата Рей се обърна и предяви претенции към другата й гърда, като я захапа леко през блузата със зъби, докато зърното щръкна гордо. Зъбите му се затвориха през плата изключително предпазливо, въпреки жаждата, която караше тялото да се тресе.

Гласът на Лайза се прекъсваше от вълните на наслада, които бурно я обхващаха. Тя не усети кога беше разкопчана и останалата част от копчетата на блузата й, нито пък кога беше съблечена. Усещаше само горещите, диви ласки върху голите си гърди, усещаше ги в една трескавост, която я обхвана изцяло. Когато той преплете пръстите си с нейните и опъна ръцете й над главата й, тя грациозно се изви към устата му, като гърбът и се превърна в напрегната извивка, а гърдите й бяха набъбнали и зачервени от жарта на неговите целувки.

— Не спирай — изстена Лайза. Тя се гънеше под Рей и се опитваше да облекчи приливите на болка в зърната си, като ги отриваше в твърдия му гръден кош. — Моля ти се, Рей, не спирай.

Твърдото вкарване на езика му между нейните зъби прекъсна молбите й. Тя яростно отвърна на целувката му, като й се искаше да смачка тялото си от притискане в неговото тяло, тресящо се от страст в отговор на нейното желание. Устните му се впиваха силно в нейните устни, като овладяваха нейните диви движения и бавно ги превръщаха в ритмичните движения на любенето. Тя не се противопостави. Искаше го толкова много, колкото и той нея. Никога не бе изпитвала такова неистово желание. Усети как краката му се настаняват между нейните и ги отварят. Тогава той внезапно се изви над тайното скривалище на нейната страст и тя извика от страх заради силното усещане, което я прониза.

— Рей!

— Спокойно, бебчо, спокойно — каза той, като се преборваше с нетърпящото отлагане туптене на собствената си кръв. — Няма нищо. — Той се обърна на една страна заедно с Лайза. Дълго време я галеше и утешаваше с гласа си, с ласки, с тялото си, с думи и милувки, които повече я успокояваха, отколкото запалваха огън в нея. — Ето така, скъпа. Дръж се за мен. Няма защо да бързаме. Тук сме само двамата и нашето взаимно наслаждение. Само ние и цялото време на света.

Лайза се притискаше в Рей, докато той я галеше бавно, спокойно, гласът му беше мек въпреки вълните от страст, които го пронизваха при всяко движение на гърдите й към него. След известно време той бавно разкопча ризата си и въздъхна на пресекулки, когато почувства как зърната й се сгушват в черните гъсти косми на гърдите му, докато достигнат до потъмнялата от слънцето кожа. Контрастът от сатенено гладките й гърди и твърдите му от работа мускули накара възбудената му плът да се напрегне още повече и да напира в плътно стегнатите му джинси. Той пренебрегна грубата нужда на собствения си пол, защото знаеше, че независимо дали Лайза ще стане негова любовница още сега или няма да пожелае от него нищо повече, освен целувките му, със своята невинност и почтеност тя заслужаваше далеч по-много от един прибързан, почти неумеещ да се владее мъж.

— Ти ставаш все по-красива всеки път, когато те погледна — каза Рей с дълбок глас, а дъхът му затопли ухото й. Той деликатно го захапа, а след това — по-силно, като се наслаждаваше на начина, по който тя се приближаваше към него, а не бягаше от ласки те му. Със силната си ръка той я прихвана през гърба, като нежно я притискаше и отриваше в гърдите си. — Дали съм ти приятен поне приблизително толкова, колкото ти — на мен?

Лайза се засмя на пресекулки, като вече не се страхуваше от ярките, неочаквани усещания, които без никакво предупреждение връхлетяваха върху тялото й. Сега тя беше любопитна, неспокойна, жадна да усети отново онази преобразяваща я наслада.

— Ти си ми двойно по-приятен. Петорно. Нищо не може да се сравни с това, което ти ми даваш.

Докато говореше, тя отвръщаше на нежния натиск на ръката му, като се гънеше бавно срещу него и изпитваше наслада от тръпките, които тръгваха от зърната й и стигаха до стомаха й, откъдето отново се разпръскваха из тялото й — бавно, горещо, като превръщаха костите й в мед.

— Харесва ли ти… — Гласът на Лайза изведнъж секна, тъй като коляното на Рей се пъхна между краката й и ги отвори. Топлата, твърда тежест на неговото бедро се плъзна нагоре, докато се притисна до нейната мекота, и я залюля, като изпращаше бавни, сладко прерязващи чувствени светкавици, които се разпростираха по цялото й тяло. Тя издаде нисък, неволен стон на изненада и го погледна със замаяни аметистови очи. Усещането беше толкова остро, колкото първият път, когато той легна между краката й, но въпреки това то беше сладостно до непоносимост.

— Какво да ми харесва? — попита Рей, като предпазливо се движеше между бедрата й, за да й даде възможност да свикне с този вид ласка. Тялото му се напрегна жадно, когато почувства нейната внезапна, гореща влага, тъй като Лайза беше понесена на вълните на удоволствието.

— Х-харесва ли ти да те докосна? — попита тя с треперещ глас.

— Да. — Той се наведе и бавно я целуна. — Искаш ли да ме докоснеш?

— Да, но…

— Но?

— Не знам как — призна му Лайза, като хапеше устни. — Искам да бъда добра за теб, толкова добра, колкото си и ти за мен.

Рей за момент затвори очи, като се бореше с подтика да постави ръцете на Лайза в долната част на тялото си, докато те започнат да търкат твърдата му, нетърпелива плът между краката му.

— Ако ми стане по-добре от това — каза той почти грубо, — може и всичко да свърши. — Той й се усмихна кисело. — Сложи си ръцете на мен. Където и да е. Навсякъде. Както ти харесва. Искам да бъда докосван от теб. Имам нужда от това, бебчо. Представа нямаш колко се нуждая от това.

Ръката на Лайза трепереше, когато я вдигна към лицето на Рей. Тя проследи тъмните извивки и на двете му вежди, линията на носа му, а след това и на ухото му. Когато тази ласка накара дъхът му осезаемо да спре, тя се върна към чувствителния край на ухото му, но този път го погали с уста. С котешка деликатност тя очертаваше извивката на ухото му с върха на езика си, докато усети чувствените тръпки, които преминаха през тялото на Рей.

— Ти харесваш това — промълви тя.

— О, не знам — каза той пресипнало. — Може да е просто съвпадение. Не е ли по-добре да опиташ пак.

Тя изглеждаше изненадана, но после се усмихна.

— Ти ме предизвикваш.

— Не, бебчо. Ти ме предизвикваш.

Той изръмжа гърлено, когато зъбите й се затвори ха върху ухото му — ласка, която беше научила от него.

— Да престана ли да те предизвиквам? — попита тя, като се разсмя на ръмженето му.

— Попитай ме пак след един час.

— Един час! — възкликна Лайза. Докато говореше, дъхът й затопляше чувствителното ухо на Рей. — Могат ли хората да издържат на толкова голяма наслада?

— Не знам — призна той, — но си струва човек да умре, за да разбере.

Отговорът на Лайза остана неизречен, защото успите й се заинтригуваха от разликата между усещането от бузата на Рей и от ухото му. Той не се оплака от това, че тя не поддържаше разговора, само леко обърна главата си, за да улесни устните й в тяхната нежна изследователска работа. Скоро те се натъкнаха на ризата му. Той се отдръпна за момент, съблече я и я захвърли настрани, без да погледне нататък. Но когато пак се приближи към Лайза, се изплаши, че може би свалянето на ризата е било грешка. Тя го гледаше така, сякаш никога не беше виждала мъж, гол до кръста.

— Да я облека ли пак? — попита той тихо.

Тя бавно премести погледа си и го погледна в очите.

— Какво?

— Ризата си. Да я облека ли пак?

— Студено ли ти е?

Рей издаде звук, който трудно би могъл да бъде определен като смях.

— По дяволите, как ще ми е студено! Просто ти изглеждаше… изненадана… когато си съблякох ризата.

— Спомнях си, когато ти дойде при потока, след като беше цепил дърва. Наплиска си гърдите и когато се изправи, капчиците блестяха като течни диаманти на слънцето. Исках да изпия всяка една от тях от кожата ти. Това би ли ти харесало?

— О, бебчо! — пошепна той.

Рей обхвана устата на Лайза със своята и продължително я зацелува, любеше я с бавните движения на езика си, и двамата разтърсени и възбудени от думите й. Накрая, неохотно, той я пусна, защото знаеше, че е на границата на загубване на контрол. Легна по гръб на одеялото, като сключи ръце под главата си, за да не може да се протяга към розововърхите й гърди, които надничаха така изкусително изпод разкопчаната блуза.

— Добра памет ли имаш? — попита я той е дрезгав глас.

— Казват ми, че е много добра.

— Затвори си очите и си спомни всяка капка вода, която си видяла по мен. Можеш ли?

Лайза затвори очи и се усмихна като насън.

— О, да!

— Те са твои, всяка една от тях. Всичко, което трябва да направиш, е да ги изпиеш.

Тя изведнъж отвори очите си. Погледна Рей, който се беше излегнал пред нея, наблюдавайки я със смесица от шеговитост и чувствена сериозност, която накара дъхът й да спре. Тя бавно се наведе над него, трепереща като него, когато устните й се докоснаха до кожата му.

— Ето тук имаше една — каза тя и го целуна по шията. — И тук… и тук — Тя не спираше, като се гушеше по продължение на ключицата към средата на гърдите му. — И тук имаше една сребърна струйка.

Рей затвори очи, когато розовият език на Лайза го близна по гърдите, разравяйки гъстите му косми, за да стигне до горещата му кожа под тях.

— Капките се стичаха надолу до токата на колана ти — припомни си тя колебливо. Думите й прозвучаха като въпрос.

— Боже, и аз така се надявам.

Усмихвайки се, Лайза продължи надолу по ребрата му, като галеше с устни тялото му и пробваше гъвкавостта на плътта му със зъбите и езика си. Когато достигна до токата, тя спря, а Рей се изкуши да й каже, че водата се е стичала под дрехите му, та чак до стъпалата му, но дъхът му спря, когато тя го целуна по кожата точно над колана и започна да хапе навсякъде плоския му стомах. Той сключи пръстите си зад главата си, за да не се протегне към нея, когато нежните й устни безразборно го целуваха по ребрата, спирайки само за малко, когато откриеше зърната му, заровени под къдравите черни косми. Когато тя продължи нагоре към шията му, без да спре, той издаде неразбираем звук на разочарование.

— Ти пропусна няколко капки — уведоми я той с дебел глас.

— Така ли? Къде? Тук ли? — попита го Лайза, като докосваше ключицата му с език.

— По-ниско.

— Тук ли? — Устните й уловиха и игриво задърпаха косъмчетата, виещи се в средата на гърдите му.

— Вече си по-близо. Сега иди надясно.

— Твое дясно или мое дясно?

— И двете, скъпа. Ще я намериш.

Изведнъж Лайза разбра. Тя меко се засмя.

— Разбира се. Как можах да забравя, че водата се събираше там!

Рей не можеше да отговори, защото тя беше намерила плоското му зърно и го закачаше нежно, пламенно, със зъби и език, както той правеше с нея. От наслада той изстена дрезгаво. Когато пръстите й се заровиха и започнаха да мачкат дебелото килимче от косми на гърдите му, той изви горната част на тялото си, за да се засили натискът от нейното докосване. Ноктите й се впиваха в кожата му, като ръцете й плавно се извиваха, любувайки се на твърдите косми и стегнатите мускули, които тя търкаше с длани. Ръцете й блуждаеха нагоре и надолу по гърдите му, галейки го и уталожвайки чувствената жар на кожата му.

След време тя откри, че растителността под мишниците му беше нежна като въздишка. Усещането от нежната ямка я омайваше. Пръстите й се връщаха към нея отново и отново, също както устните й непрестанно се връщаха към малките твърди връхчета на зърната му до момента, в който той повече не можеше да издържи. Измъкна ръцете си, нарочно сключени под главата му, и придърпа Лайза над себе си така, че тя да го възседне. Преди да успее да каже и дума, блузата й бе свалена и изхвърлена, а гърдите й се оказаха чисто голи. Върховете им се втвърдяваха само от погледа му, сякаш му казваха, че тя жадува ласката му не по-малко, отколкото той се стреми към нея.

— Рей?

— Ела насам, малката ми — промълви той глухо.

Лайза бавно се наведе напред, поднасяйки гърдите си в ръцете на Рей. Когато топлите му пръсти намериха зърната й, тя се разтресе от острата пронизваща наслада, която този допир й даваше. Вече не можеше да овладее виковете, ритмично напиращи от нея, както и не можеше да спре треската, която прииждаше в тялото й и изостряше нейната чувствителност. Тя се гънеше бавно в ръцете му, когато той притегли още повече тялото й. Видя отворените му устни, видя крайчетата на зъбите му, докато езикът му кръжеше около зърното й, а после то се оказа в устата му, пленено от неговите горещи влажни ласки. С едно стенание тя изпъна цялото си тяло, оставяйки се на любовния му порив.

Ръцете на Рей се сключиха около тънката талия на Лайза, като я мачкаха, а устата му не спираше схватката си с гръдта й. Той обхвана пищните форми на ханша й, а пръстите му потъваха в плътта й с нежност, която караше костите й да отмалеят. Тези дълги пръсти се впиваха в бедрата й, после се отпускаха за малко, пак се впиваха и се отпускаха с плавни движения, които я довеждаха до трепет. Той плъзна палци под крачолите на срязаните й джинси, за да ги прокара изцяло по извивките на голата й плът.

— Рей — промълви Лайза, после потрепери, защото палците му се заровиха още по-надолу под избелялата материя.

— Какво? — прошепна той, докато извърташе главата си, за да обсипе с ласки другата й гърда.

— Вие ми се свят.

— И на мене, бебчо.

— Наистина ли?

— Кълна ти се. Ако не бях в легнало положение, сигурно щях да падна.

Лайза се засмя уморено, но с удовлетворение.

— Мислех, че ми има нещо.

— О, да, има ти, и още как. В твоето прекрасно тяло има достатъчно огън, за да стопи тази планина до самите й недра.

— Това… добре ли е?

— Не — изломоти той, триейки лицето си в гърдата й. — Повече от добре е. Невероятно и възбуждащо до безумие. Ти си ми липсвала през целия ми живот, а аз даже не съм знаел това.

Смехът на Лайза се превърна в стон, тъй като усещанията от чувствената битка на устата му с гърдата й я пронизваха като светкавици. Ръката му се вмъкна между краката й, дланта му я обхвана като купол и тя настръхна от изненадващото погалване.

— То е част от онова — прошепна Рей, като гледаше Лайза в очите, докато дланта му нежно я разтриваше.

— Онова? — попита тя задъхано.

А после мислите й се разпиляха в хиляди бляскави прашинки от удоволствие само след едно движение на ръката му. Лайза се гънеше, покорена от дланта му, а вълните на блестящата и коса го обливаха като водопад. Той изтръпваше от тяхната шептяща милувка.

— Там е къщата на кадифената треска — прошепна той съвсем до устните й. — Не я ли чувстваш, скъпа? Гореща и сладка, жадна и красива… толкова красива.

Рей издаде тих звук, когато Лайза потръпна в ръката му, защото разпалващата се жар в тялото й му отговори по-добре, от каквито и да е думи. Ръцете му се преместиха и копчето, закопчаващо талията на срязаните й джинси, се предаде, последвано от лекото шумолене на плъзгащия се надолу цип. Нежно, но неумолимо пръстите му се промъкнаха под колана й. От главата до петите, тя лежеше върху него, тръпнеща, без да отрони нито дума, когато усети, че последната част от облеклото й се приплъзна надолу през краката й, оставяйки я гола под слънчевите лъчи и пред мъжа, чиито очи пламтяха по-ярко от слънцето.

Рей държеше Лайза в обятията си, гола върху него, като я галеше с продължителни, нежни движения и се опитваше да смири безумната жажда в собственото си тяло.

— Р-рей?

— Спокойно, бебчо. Всичко е наред. Не се каня да правя нищо, което ти не искаш.

Тя издаде едва доловима въздишка и бавно се отпусна върху него.

— Така — промълви той. — Просто се отпусни и се радвай на слънцето, а аз ще се радвам на теб.

Само след няколко мига слънцето и галещите, любещи ръце на Рей изпариха неловкостта на Лайза, че е гола. Тя дишаше и се протягаше, изпълнена със сладостна нега. Скоро ръцете й зажадняха да галят Рей така, както той правеше с нея, но когато те се прехвърлиха от раменете към кръста му, джинсите му се оказаха там — една преграда, която й напомни, че тя е съблечена, а той не е.

— Така не е справедливо — прошепна тя.

— Ще издържа — успокои я Рей, по свой начин разбрал думите й.

— Не, имам предвид джинсите ти.

— Какво по-точно?

— Пречат ми.

Настъпи наелектризирано мълчание, а после Рей попита:

— Доколко си издържлива на шок?

— Напълно.

— Сигурна ли си?

— Да — отговори Лайза просто, като срещна погледа му. — Съвсем сигурна.

Щом осъзна думите й, Рей застина неподвижно.

— Не е необходимо да го правиш — леко я сряза той. Гласът му беше нервен от сдържаността, която сам си налагаше.

— Знам. Искам да…

— Но защо? — попита той разпалено, макар че отгатваше отговора в недовършеното й изречение.

— Не знам как. Но искам да те зарадвам… Така много искам.

Рей легна настрани, като здраво притисна Лайза до себе си и я целуна нежно.

— Ти ме радваш достатъчно — с дрезгав глас я успокои той.

Обсипа я с кратки хапещи целувки, преди да вмъкне езика си в сладостната тъма на устата й. Тя с готовност прие нахлуването му, приканвайки го дори още повече, като желаеше играта на езиците им не по-малко от самия него. Но Рей с неохота прекъсна целувката и се изправи. Събу обувките и чорапите си, разкопча токата на колана си и сведе поглед към Лайза.

Тя лежеше настрани, косата й се бе разпиляла около тялото й в копринен хаос, а розовите й зърна стърчаха изпод златистите кичури. Булото на косата й падаше от двете страни на бедрото й и разкриваше бисерна дъга от плът и светло нежно руно от много по-къси и много по-къдрави косъмчета.

— Все още не е късно да промениш решението си — прекалено сериозно каза Рей, като се чудеше дали не лъже.

Лайза се усмихна.

Без да откъсва поглед от нея, той разкопча джинсите си и ги свлече надолу заедно с бельото. Ритна дрехите встрани и застана, затаил дъх, като се молеше тя да е така издържлива на шок, както го увери, защото той бе по-възбуден, отколкото когато и да било в живота си. Желанието му бе тя да изпита същото удоволствие от това, каквото и той изпитваше, но тя бе неопитна и сигурно щеше да се изплаши.

Очите на Лайза така се разшириха, че заприличаха на аметистови езера върху смаяното й лице. Тя видя как буйно скача пулсът на слепоочието му, врата му и далеч по-надолу, където плътта му безкомпромисно се бе устремила напред.

Но точно тогава Рей се обърна и посегна към дрехите, които преди малко бе захвърлил.

— Не! — извика Лайза, като се надигна на колене сред облак от развята коса. Тя със замах прегърна краката на Рей и прилепи лицето си към най-изпъкналия мускул на стегнатото му бедро. — Не се страхувам. Наистина не. Виждала съм мъже почти без нищо, но не и… не и… Той просто ме смая.

Рей стоеше неподвижен и потръпна, когато косата на Лайза се спусна върху втвърдената му плът като набедреница от коприна.

— Той? — попита Рей с грапав като пила глас. — Много ти харесва тази дума, нали?

Тя вдигна поглед и видя искрящия хумор в разпалените му от страст очи, а кожата му пареше под бузата й. В този момент разбра, че инстинктът й не бе я подвел — Рей не би я наранил, независимо от могъществото на порива и жаждата му.

— Това — поправи се Лайза, нежно отривайки бузата си по цялата дължина на набъбналата му плът — ме смая.

— Бебчо — прошепна Рей, като коленичи, защото не можеше повече да стои прав, — решила си да ме ликвидираш. А аз едва издържам да чакам.

Той плъзна пръстите си под блестящата завеса на косата й, после я обхвана зад бедрата, като я привлече към тялото си. Дъхът на Лайза секна и сякаш остана така, тъй като пръстите му галеха бедрата й на долу и после се връщаха до дъното на ябълките й, и пак, и пак, като всеки път се плъзгаха все по-дълбоко между краката й, разделяйки ги малко по малко с всяка следваща ласка.

— Знаеш ли какво ми причини, когато ме отърка с бузата си? — попита той, като захапа ухото й, а после мушна в него езика си.

— Н-не.

— Това — прошепна той.

Лайза сподави един стон, защото дланта му се плъзна по корема й надолу, а пръстите му навлязоха в твърдите й къдрици и се добраха до кожа, която беше влажна и невероятно нежна. С всяко плъзгащо движение на пръстите му тя се разтреперваше повече. Зажумя и се полюляваше срещу него като цвете на вятър.

— Прегърни ме през врата — прошепна Рей, прониквайки все по-навътре в тялото й, за да я подготви за по-дълбокото сливане на телата им, което предстоеше.

Лайза сляпо му се подчини, като се вкопчи в него, защото той беше единственото истинско нещо на света, който сега сякаш се въртеше все по-бързо и по-бързо с всяко движение на пръстите му вътре в нея. Тя не изпитваше нито неловкост, нито свенливост от засилващата се интимност на ласките му, защото първичната треска, която той бе открил в нея, беше изпепелила всичко, оставяйки само жар и страст.

— Така, бебчо. Дръж се здраво и ме следвай. Аз знам къде отиваме.

Рей намери и заигра с чувствената пъпка, която вече не беше скрита в олтара на нейната женственост. При всяко погалване в кръг Лайза стенеше, понеже чувстваше как вълни от пулсираща жега я помитаха, докато не можеше вече да се сдържа и насладата й преля.

— Да — каза той, като хапеше врата й така силно, че оставаха леки следи, и започна да я предизвиква с онази част от тялото си, която беше толкова твърда, колкото Лайза беше нежна. — Още веднъж, мила. Още веднъж. Прави всичко заедно с мен. Така ще е по-лесно за теб, за мен, за двама ни. Точно така. Да.

Лайза едва чуваше думите, които я обгръщаха и я приобщаваха към Рей с такава сила, с каквато тя го беше прегърнала, а той нежно я опознаваше чрез тялото си. Усети се повдигната във въздуха и после — внимателно положена отново върху одеялото. Макар че той лежеше между краката й, не докосваше влажната плът, която бе предизвикал към живот. Тя отвори очи и неспокойно, трескаво повдигна глава.

— Рей?

— Ето ме. Целият съм твой. Нали това искаш?

— Да — прошепна тя и посегна надолу, за да го докосне така интимно, както той бе я докосвал.

Рей примижа, защото тръпка прониза цялото му тяло. Усещането от малката ръка на Лайза, сключена в кръг около него, беше по-възбуждащо, отколкото въображението му би допуснало.

— Бебчо — прошепна той, — нека…

Той облада овлажнелите й устни с цялата енергия на треската, която го изгаряше жив. Докато езикът й се триеше жадно в неговия, Рей започна да навлиза в тялото й, но почувства крехката бариера на нейната невинност.

— Рей? — промълви тя. — Рей.

Без да бърза, той плъзна ръката си към мястото, където телата им бяха започнали да се сливат, и като поклащаше плавно хълбоците си, галеше набъбналата пъпка на нейната чувственост.

Неочаквано Лайза изстена, тъй като треската лумна диво в цялото й тяло — една треска, разпалена от ръката на Рей и от неговата втвърдена плът. Той я изпълваше бавно, напредвайки нежно, като я галеше с ръка и тяло, докато насладата я понесе в ритмични вълни — наслада, толкова могъща, че напълно я погълна, разтапяйки я от любов към него отново и отново, и всеки път тя изричаше името му. Искаше да му каже, че не би могла да изпита по-възвишено удоволствие, достигащо почти до границата със смъртта, но покорно се отдаде на любовните тласъци, разлюляващи я отвътре. Дълбоко отвътре. А после той замря неподвижен, наслаждавайки се на агонизиращото удоволствие да бъде изцяло вътре в нея.

— Лайза — прошепна Рей. — Бебчо?

Тя бавно отвори очи, зашеметена от разпалващата се жар, предизвикана от сливането с него.

— Мислех… Мислех, че ще боли — призна тя.

— Боляло те е — отговори той дрезгаво. — Но болката е била приглушена от толкова много удоволствие, че ти не си я усетила. А сега боли ли?

Той направи бавно движение. Тя издаде тих, сподавен стон, който трябваше да бъде неговото име.

— Още — помоли тя отмаляла. — О, Рей, още. — Тя се вгледа в пепеливия блясък в очите му. — Да не би на тебе да не ти е хубаво?

— Хубаво? — Рей потръпна, тъй като отново се вмъкна изцяло в Лайза, изтегли се и я прониза още веднъж. — Толкова ми е хубаво, че нямам… думи. Ела с мен, бебчо. Отведи ме в твоето царство.

Той се движеше в нея с една агония на самообладанието, обуздавайки цялата си сила. Той никога не бе докосвал нещо, достойно за сравнение с кадифената треска на Лайзиното тяло, никога не бе вкусвал физическа близост, до такава степен дълбока, никога не бе допускал, че е способен да достигне неизмеримото чувствено изживяване, което изпитваше в момента. Той се движеше бавно в нея, дълбоко, изражението на лицето му бе изпълнено със страдание и възвишеност, желаеше това никога да не свърши, но и знаеше, че ако още дълго не даде воля на чувствата си, щеше да умре от сладостната агония.

Виковете на Лайза бяха като мълнии в трескавата тъма, която бе завладяла Рей, и му напомняха, че тя е от другата страна на екстаза и го зове. Той еднакво силно искаше да отиде при нея и да остане там, където е, разпалвайки треската и в двамата все повече и повече, докато му притъмня и тази тъма бе прободена от вихрушка от цветове, хиляди миниатюрни импулси пронизаха нервите му до върховно напрежение, трептящи, неудържими, жадни… С дрезгав, отчаян вик той се изви като дъга над нея, за да проникне до предел, и после се предаде на сладкия напор, взривил волята му и устремил се към облекчение.

Последната свързана мисъл на Рей беше, че бе излъгал — той всъщност не е знаел къде отиват. Лайза го бе завела в царство, в което никога не е бил досега, приласка го в кадифената треска на своето тяло, обгаряйки плътта му, срази го нежно и безпощадно, изгаряща и тя в това сливане на душите им в споделен екстаз, който можеше да се сравни със смърт и възкресение, събрани в едно.