Елизабет Лоуел
Треска (7)

Седма глава

Лайза си тананикаше тихо, докато шиеше новата риза на Рей. Сива, блестяща, с леки нюанси на синьо и зелено — цветът на финия ленен плат, който кроеше, тя не свързваше с нищо друго, освен с очите му, когато я гледаше. А Рей винаги я гледаше. От момента, когато пристигна на ливадата на черния си кон до последния път, когато я погледна през рамо, възседнал Девил, преди да се загуби надолу по стръмния път към ранчото, Рей през цялото време я гледаше.

Но това бе всичко, което си позволяваше. Повече не я целуваше. Не хващаше ръката й и не й предлагаше да я учи как да работи с брадвата. Държеше се така, като че ли онези пламенни моменти близо до пъна за сечене на дърва никога не се бяха случвали. Той все още се смееше, задяваше я, докато я накара да се изчерви и я гледаше с очи, изпълнени с жажда, но никога не я докосваше. Единственият път, когато Лайза заговори за обичая с целувките за рождения й ден — и за недовършените целувки — той само се усмихна някак тъжно и й каза, че не той е имал рожден ден.

Тогава Лайза разбра, че Рей не само нямаше да я целуне отново, но дори внимаваше да не се докосне до нея случайно. Въпреки това идваше на ливадата почти всеки ден, понякога даже само за няколко минути. Въпреки смущаващата дистанция, която той умишлено поддържаше, Лайза инстинктивно усети, че тук го привличаше не само ливадата и го караше да изминава дългия път от ранчото.

Той е просто беден и горд, това е всичко, каза си Лайза, когато свърши с кроенето на последното парче от ризата. Не може да си позволи да се среща с жена, а в същото време е твърде горд, за да ме ухажва, щом няма пари в джоба си. Но празненството на шефа Мак е безплатно.

Тогава защо Рей не ме покани на това празненство? — попита я един присмехулен вътрешен глас.

Защото хубавите ризи струват пари, а когато отиват на празненство, хората се обличат добре, ето защо. Но тази риза ще бъде безплатна. Той не може да откаже да я приеме, защото тя е вместо онази, която скъса, когато сечеше дърва за мен.

Доволна от логиката на разсъжденията си, Лайза продължи да си тананика, докато изваждаше най-обикновените пособия, с които щеше да ушие ризата. Игла, конци, ножици и сръчността на пръстите й беше всичко, което щеше да използва, защото не разполагаше с друго. Но и не й трябваше. Беше ушила доста дрехи, откакто беше станала достатъчно голя ма, та да може да държи иглата, без да я изпуска. Кройката извади от старата риза на Рей, която внимателно разпра на съставните й парчета. Като ги на ложи върху плата, тя скрои новата риза. Единствената промяна, която трябваше да направи, бе да добави няколко сантиметра на раменете на ленената риза, тъй като старата му беше умаляла и се опъваше от силния му гръб и от мускулите на раменете, когато работеше.

Затрудниха я копчетата — какви копчета да й сложи? Бе си помислила да помоли Ласитър да й купи, но той идваше на ливадата само веднъж седмично. Освен това не й се струваше честно да го моли да губи от свободното си време, за да търси подходящи копчета за ризата на друг. Опита се да изработи копчета от дърво, но се получиха много груби за финия лен. След това намери разрешението на проблема буквално в краката си. Всяка година елените сменяха рогата си и им израстваха нови. Техниката на изработване на разни полезни инструменти от рога беше много стара, далеч по-стара от съвременната цивилизация. Изрязването на еленови рога и кости беше едно от тайнствените изкуства, на които Лайза се бе научила заедно с това как се изработва импровизиран нож от дялано стъкло.

Както при повечето примитивни техники всичко, което се изискваше, за да се направи някакъв предмет, беше време, търпение и пак време. А това не представляваше проблем за Лайза. На ливадата тя отново бе попаднала под въздействието на бавните ритми на времето според представите на примитивните народи, когато не беше трудно да се проявява търпение, тъй като нямаше за какво да се бърза. Доставяше й истинско удоволствие да вижда как постепенно копчетата се оформяха. Полирането на всяко едно от тях ставаше мъчително бавно, но на нея й беше приятно да си мисли за чувствителните пръсти на Рей, за усещането, което той ще изпита от сатенената гладкост на копчетата. Със същите чувства шиеше и невероятно финия ленен плат. Голяма част от удовлетворението й идваше от мисълта с какво удоволствие Рей ще носи ризата от мекия плат.

Тя си тананикаше работна песен, чийто ритъм беше стар, колкото техниката, която използваше. Събра и сгъна заедно скроените парчета, за да ги ушие по-късно. Когато прекъсна работа, за да обядва, се сети, че бе сложила да се топли вода, за да се измие. Пробва колко се е стоплила водата във варела, който Рей бе преместил на слънце за нея. Водата беше копринена и топла. Тя гребна и напълни една тенджера, занесе я в хижата и се изкъпа добре, но с пестеливостта на човек, за който една кофа вода за къпане е полагащото му се от живота. Когато се изми, си облече една бледосиня блуза, която беше купена от някакъв пазар на открито в другия край на света. Имаше два чифта избелели и закърпени джинси. Едните съвсем се бяха скъсали на коленете, така че трябваше да ги отреже, както правеха тук, и така да станат на шорти. През август на високата ливада й беше достатъчно топло и можеше да си позволи удоволствието да пече голите си крака.

Когато Лайза излезе пак навън, умишлено се въздържаше да поглежда по посока на стръмния път. Ако изобщо днес Рей дойдеше на ливадата, то щеше да бъде късно следобед. Често той оставаше само за няколко минути, питаше я дали има нужда да й донесе нещо „отдолу“, дали се чувства добре, дали не се е порязала или не си е навехнала крака, за което би могла да се нуждае от неговите грижи. Тя все му отговаряше кратко с да или не, а след това известно време си говореха за ливадата, за тревите и за смяната на сезоните.

Гледаха се взаимно с очи, изпълнени с онова, което не бяха си казали и не бяха се осмелили да направят.

Лайза видя отражението си в останалата във варела вода и направи сладко-кисела муцунка. За времето, прекарано на ливадата, кожата й беше придобила златист загар, който сякаш говореше за чувствена зрялост, която дотогава й липсваше. Същото можеше да се каже за устата й. Устните й изглеждаха по-пълни, по-влажни, розово подканващи нежните целувки на Рей — обаче те все не идваха. Тя се събуждаше от забравените си сънища с набъбнали до болка гърди, а тялото й беше обхванато от онази първична треска, която Рей можеше да предизвика дълбоко в нея.

Лайза загреба още една кофа с вода от варела, разплете светлорусата си гъста коса и я потопи в кофата. Тя реши да измие косата си навън, защото знаеше от опит, че се разлива много вода, ако се мие в хижата. Иначе нямаше нищо против бъркотията. С удоволствие започна да се търка с изобилната ароматна пяна и да се облива с чистата, топла вода, под която косата й заблестяваше като сребро — жива и чиста. Разпусната, косата й беше дълга до бедрата, гъста и виеща се на меки къдрици. Тя грижливо избърса с кърпа дългите кичури и започна да ги разресва с уверени енергични движения. След това, почувствала се отпусната, прехвърли постелката си през оградата и я застла на ливадата. Излегна се по корем, като остави косата си да се разстила по гърба и бедрата, за да съхне. Ленивият бриз, топлото слънце и сънливото бръмчене на насекомите скоро накараха клепачите й да натежат. След известно време се поддаде на спокойствието на ливадата и заспа.

Когато Рей се промъкна през оградата, за един кратък миг, през който сърцето му едва не спря да бие, той си помисли че Лайза е гола и е покрита само от косата й, увила се нежно около бедрата. Косата й трептеше с всеки повей на вятъра като сребристо наметало. Когато беше сплетена на плитки, вдигнати на главата й, тази красота беше само загатната. Той стоеше като закован, притаил дъх, и се чувстваше като нарушител на уединението на някоя нимфа, която до този момент е била скрита от човешки поглед.

Тогава вятърът повя отново, като раздуха платинената й коса и откри земния цвят на износените й отрязани джинси. Рей въздъхна безшумно. Знаеше, че трябва да се обърне, да побегне към хижата, да развърже Девил и да запрепуска към ранчото. Знаеше, че ако се доближи и коленичи до Лайза, нямаше да може да се въздържи да не я докосне.

А знаеше също така, че веднъж като я докосне, няма да може да се въздържи изобщо. Желаеше я толкова много, че не можеше да се довери на себе си.

Така че кажи й кой си.

Не! Не искам всичко да свърши толкова бързо. Никога през живота си не съм се чувствал толкова добре с някого. Ако станем любовници, ще трябва да й кажа кой съм и тогава всичко ще се развали.

Така че не я пипай.

Но Рей вече беше коленичил до Лайза и като усети копринената й коса да се плъзга между пръстите му, забрави за всичко друго. Леко повдигна четката за коса от отпуснатите й пръсти и започна да разресва сребърните каскади. Дългите, меки кичури сякаш бяха живи. Те се извиваха, като ги докоснеше, къдреха се сладко около ръцете му и прилепваха към пръстите му, сякаш мълчаливо го молеха за още ласки.

Той се усмихваше и я решеше с бавни, нежни движения, а когато не можеше да устои повече, зарови пръстите си дълбоко в затоплената от слънцето, блестя ща коса. Нейната прелест и мекота го накараха да потръпне. Той повдигна един кичур до устните си и зарови лице в неговия блясък, вдишвайки дълбоко аромата му.

Лайза се раздвижи и се събуди, изпълнена с нега, все още в плен на съня си, в който, както всеки път, когато заспеше, се появяваше Рей. Когато отвори очи, видя силните му гъвкави бедра, които се очертаваха под опънатите джинси, и собствената си светла разпусната коса, прилепнала към неговото тяло. Тя почувства тежестта на дългата си коса, хваната от ръцете му — безбройните копринени кичури сякаш образуваха чувствена верига, която я свързваше с него — и него с нея. Бавно обърна глава, за да види лицето му, заровено в косата й. Контрастът между неговата тъмна коса и нейните руси кичури, между твърдите му мъжествени черти и нейната женствена мекота, спря дъха й.

Тогава Рей отвори очите си и Лайза съвсем престана да диша. Зад черните му мигли пламтеше страст, мъчителна жажда и чувство, което меко отекна в нея, като я докара до състояние на треска. Погледна го в очите и там видя истината, която беше усетила още първия път, когато Рей дойде на ливадата и я завари като се опитваше да сече дърва. Нямаше защитни сили срещу първичната истинност на неговата страст, нямаше защитни сили, които да му противостоят.

— Опитах се да не те събуждам — каза той с дрезгав глас.

— Но аз нямам нищо против.

— А би трябвало. Ти си толкова невинна. Не бива да ме допускаш близо до себе си. Прекалено много ми се доверяваш.

— Не мога другояче — призна Лайза меко, но решително. — Родена съм да стана твоя жена. Знам това още от мига, когато се обърнах и те видях — приличаше на воин, възседнал кон, черен като нощта.

Рей просто не можеше да понесе честността и убедеността, които се четяха в красивите аметистови очи на Лайза. Черните му мигли се отпуснаха и през тялото му съвсем видимо премина тръпка.

— Не — възрази й той грубо. — Ти не ме познаваш.

— Знам, че си мъжествен и повече от достатъчно силен, за да ме нараниш, но също така знам, че никога няма да го направиш. Винаги си бил много внимателен с мен, по-мил и загрижен, отколкото повечето мъже към жените и дъщерите си. С теб се чувствам сигурна във всяко отношение. Знам това, както добре знам, че си интелигентен, с буен нрав, забавен и много горд.

— Ако един мъж не е горд и силен и е неспособен да се бори, светът ще се стовари върху него и ще го сплеска като сянката му в праха.

— Да, знам и това — съгласи се Лайза простичко. — Наблюдавала съм го в различни култури — без значение дали са на примитивни или на цивилизовани народи. — Тя погледна Рей, който бе навел глава над косата й и я галеше с бузата си. — А дали не забравих да спомена, че също така си много красив и всичките ти зъби са на мястото си?

Рей не можа да сдържи смеха си. Никога не бе познавал жена като Лайза — различна, чувствителна, почтена, винаги способна да се радва — и тази радост осветяваше всичко, което казваше или правеше.

— Ти си единствена на света, Лайза.

Тя се усмихна тъжно. Винаги е била единствена на света, където и да отидеше с родителите си. Винаги наблюдаваше отстрани, като публика, и не можеше да бъде участничка в шарената, изпълнена със страсти драма на човечеството. Мислеше си, че в Америка ще бъде различно, но се бе излъгала. Въпреки това, понякога, когато Рей беше до нея, не се чувстваше изолирана. А когато я целуваше, усещаше бавно обземащата я сладка треска на живота, която я съединяваше с него.

Лайза нерешително проследи с върха на показалеца си извивката на долната устна на Рей. Той се отдръпна от невинната, но възбуждаща ласка, защото нямаше доверие на собственото си самообладание. Тя отпусна ръката си и отвърна поглед от него. Беше твърде простодушна, за да скрие разочарованието и обидата си от неговото отдръпване.

— Съжалявам — каза тя. — Когато се събудих и те видях, ти беше заровил лице в косата ми и… — Изведнъж гласът й секна. Погледна назад над рамото си и му се усмихна, сякаш му се извиняваше. — Предполагам, че съм твърде неопитна с мъжете, за да разбирам правилно поведението им. Помислих си, че искаш…

Гласът й пак замря. Тя преглътна. Опитваше се да разбере какво е изписано на лицето му, но то не изразяваше нищо. Само очите му бяха живи, блестящи от треската, с която се преборваше. Но тя не знаеше това, знаеше само, че се беше отдръпнал от ласката й. Когато той затвори очи, тя видя суровата линия на стиснатите му челюсти и си внуши, че се опитва от любезност да й спести обяснението.

Тя се отдалечи малко от Рей и сега останаха свързани от дългите й блестящи кичури коса между неговите пръсти. Подръпна се леко, после още веднъж, за да се освободи, без да привлича вниманието му. Постепенно осъзна, че някаква нежна, но непреодолима сила я привличаше към него, като й напомняше, че копринената връзка на косата й имаше два края. Когато пак се обърна към Рей, той я гледаше с пламтящи очи.

— Трябва да говорим, малка моя, но не сега. Един единствен път в живота си искам да знам какво значи да те желаят като мъж. Просто като мъж на име Рей.

— Не те разбирам — прошепна Лайза, а Рей се наведе над нея, изпълвайки нейния свят.

— Знам. Но това го разбираш, нали?

Лайза леко простена, когато усети отново сладостта на решителните му устни. Те бавно и ласкаво ставаха напористи, докато разделиха нейните устни, за да я подготвят за нежното проникване на езика му. Но той го отлагаше, като леко докосваше с устни нейните чувствени устни, които с жадна готовност следваха изкушаващите му ласки. Тя изрече името му не толкова като дума, а като въздишка, което съвсем го разпали.

— Да? — отговори й Рей, като търкаше чувствителните й устни.

— Би ли…?

Думите й бяха прекъснати нежно, когато той захапа със зъби долната й устна. Тя изстена леко и гърлено от удоволствие, но милувката внезапно секна.

— Още — промълви тя. — Моля те.

Лайза не толкова чу, колкото почувства смеха му. Тя отвори очи и видя, че той я наблюдава с необикновено, сякаш осезаемо напрежение.

— Нещо неподходящо ли казах? — попита тя.

— Можеш да ми казваш всичко, каквото искаш — отговори й той с глас, изпълнен с вълнение от бушуването на кръвта му. — Харесва ми да те слушам, да те усещам как се подчиняваш на устните ми, да знам, че ме искаш. Това ми харесва най-много от всичко. Да знам, че ме желаеш и че аз, само аз съм те накарал да трепериш от желание.

— И думите ти част от това ли са?

— От кое това? — попита я той с усмивка.

— Това.

Лайза провря пръстите си в гъстата му, топла коса и придърпа главата му така, че устните му да се озоват до нейните. Със същата чувствена предпазливост, която той й беше показал, тя проследи извивката на устните му с върха на езика си, а после съвсем леко захапа долната му устна. Когато усети как по силното му тяло премина тръпка, тя се усмихна и бавно се отдръпна.

— Треперенето е част от кадифената треска, нали? — попита го тя нежно.

Рей затвори очи. Усещаше ударите на сърцето си, засилващи се от кръвта, забушувала в него. Мисълта да се люби с жена така откровено чувствена и чувствено откровена като Лайза го накара почти да загуби самообладание.

Но беше толкова невинна, че той се страхуваше да не я отблъсне от себе си, преди да може напълно да я възбуди.

— Би ли…? — Тя докосна устните му с връхчето на пръста си.

— Искаш да те целуна ли? — попита я той, отвори очи и ги впи в аметистовите дълбини на нейните очи.

— Да — въздъхна тя.

— Как искаш да те целуна? Така ли? — Той отри устните й с устни. — Или така? — Пак докосна устните й, но по-дълго. — Или пък така? — Този път езикът му очерта с топла, влажна линия устните на Лайза, след това навлезе между тях, после се задържа вътре в тях, докато тя започна нежно да стене и да се отваря за по-дълбока целувка. — Така ли искаш? — прошепна той.

Когато Лайза усети влажния напор на езика на Рей, цялото й тяло се напрегна. Той започна да гали устата й в бавен, чувствен ритъм, като я караше да се разтапя от наслада до него и бавно, дълбоко да повтаря ритъма на движенията му. Това, което беше за почнало с лека целувка, се превръщаше в чувствено тържество, за което беше копняла. Притискаше се в него, забравила предупреждението му да не му се доверява, знаейки само, че е в прегръдките му и че това е по-красиво дори от сънищата й. Когато той прекъсна прегръдката, тя издаде неразбираем звук на протест и силно го прегърна през врата, жадуваща още за неговата топлина и нежност.

— Ш-шт — каза Рей и леко захапа езика на Лайза. — Никъде няма да отида без теб. Ти ще бъдеш с мен докрай, ако ще това да ме убие… ще изминем заедно целия този път.

Той бавно се отмести, прилегна на одеялото, като целуваше блестящата й като коприна коса, която повдигна над главата й в сребърно-златен облак. Гледайки я в очите, той се прилепи до нея и проследи с пръсти очертанията на скулите й, а след това повтори ласката си в обратна посока, но този път с външната страна на пръстите. Тя хвана ръката му и я целуна, а после я захапа не чак толкова нежно по твърдата длан. В отговор той се засмя с гърлен, мъжки смях. Очите му потъмняха като опушен кристал, когато погледна устните й, а после извивката на гърдите й под блузата.

— Искаш ли пак да те целуна? — попита я той почти шепнешком.

— Да — отговори му тя, срещайки погледа му. — О, да, Рей. Искам.

— Къде? Тук ли?

Лайза се усмихна, когато той докосна с пръсти устните й.

— Или тук?

Тя потрепери, когато той очерта нежното й ухо.

— Или пък тук?

Пръстите му я погалиха по шията и спряха там, където се усещаше бързото биене на пулса й.

— А може би тук? — промълви той.

Този път пръстите му слязоха до трапчинката на гърлото й и след това бавно се плъзнаха под яката на блузата й. Тя нямаше сутиен, така че между кожите им нищо не притъпяваше яркото усещане, когато той погали твърдата извивка на гръдта й и хвана зърното й между пръстите си. Тя извика от изненада и страст и сложи ръката си върху неговата, като че ли за да спре толкова интимната ласка.

— Значи ли това, че не искаш? — попита я нежно Рей, като дърпаше силно кадифеното зърно с нежните си, сръчни пръсти.

Острото усещане прониза Лайза и я направи неспособна да отговори. Тя изстена леко и се изви от милувката на Рей, като държеше ръката му върху гръдта си.

— Така — измърмори той и продължи да стиска зърното й и да слуша сладките й викове, като съзнанието за нейното удоволствие напрягаше тялото му и го изпълваше с тежък наплив на кръв. — Кажи ми какво искаш, малка моя, и аз ще ти го дам. Всичко, всичко, каквото можеш да си представиш.

— Искам… — Гласът на Лайза секна, защото Рей продължаваше да мачка зърното й с твърдите си пръсти, като изпращаше пронизваща сладост по цялото й тяло. — Аз… — Гласът й секна отново.

Лайза се отказа от опитите си да говори. Държеше ръката на Рей върху гръдта си и се притискаше в дланта му, мълчаливо го молеше да продължава. Усмихнат, той плъзна ръката си под нейната в милувки, от които кожата й пламна от страст.

— Рей?

— Да? — попита той. Пръстите му разкопчаха първото копче на блузата й, после второто, след това — третото. Когато започна да издърпва дрехата й, Лайза издаде вик на изненада. Ръцете й хванаха краищата на полуразкопчаната блуза в опит да я затворят.

— Не искаш ли да те галя? — попита я Рей меко.

— Аз… аз никога не съм… Не знам.

— Но тялото ти знае. Виж.

Лайза погледна гърдите си. Зърната й, които я боляха със сладка болка, бяха втвърдени и се очертаваха под мекия плат, сякаш се молеха пак да ги галят. Докато тя ги гледаше, Рей обгърна с пръсти върха на едната й гръд, а след това и на другата, като накара зърната да се втвърдят още повече, с което прониза със сладостно усещане цялото й тяло, до петите на краката й.

— Ще се почувстваш по-добре без блузата — прошепна Рей, като продължаваше да се усмихва на нежните стенания, които изтръгваше от Лайза. — Позволи ми да те видя, бебчо. Няма да те докосна, освен ако ти не поискаш. Съгласна ли си?

Лайза бавно кимна, защото не се доверяваше на гласа си. Не я интересуваше какво прави Рей, стига само да отговори с ласки на болката, която усещаше в гърдите си.

Без да отделя поглед от очите на Лайза, Рей бавно издърпа едната половина на не доразкопчаната блуза. С умишлено предизвикваща, чувствена предпазливост той придърпа блузата й през твърдия, висок връх на гръдта й, а след това подпъхна насъбрания плат под твърдата й плът. Той видя полузатворените й очи и усети тръпнещата й въздишка, когато гръдта й се напрегна от първата милувка на слънчевите лъчи. Зърното й глезено се цупеше в по-тъмен нюанс на розово, явен знак, че кръвта в тялото й се е разбунтувала.

— Да — прошепна Лайза, като се гънеше плавно и леко се извиваше. — Да. Толкова ми е приятно на слънце, че почти ме боли от него, но то далеч не може да се сравни с твоята ръка.

Той едва потисна един стон, когато чувствената жажда го удари болезнено като чук, жажда, която го втвърди до болка. Лайза беше много по-красива от очакванията му, много по-красива, отколкото беше възможно. Гръдта й беше гладка и едра, кожата й — безупречна като перла, а зърното й приличаше на малина, която приканваше да я вкуси с език.

Лайза усети жестокото напрягане на тялото на Рей и неочакваната неподвижност на лицето му, докато гледаше гръдта й, сгушена между гънките на блузата.

— Рей?

През него запулсира жежка вълна, когато чу Лайза да произнася името му с глас, преобразен от същата страст, която го докарваше до границата на способността му да се владее. Цялото му тяло се беше напрегнало така, че той едва можеше да говори.

— Ти ме изгаряш жив — успя да каже той с прегракнал глас, — а аз само едва те докоснах. Ти си така невинна, но аз не съм. Желая те толкова много, че чувствам слабините си като разкъсани. Искам да те съблека, да те чуя да извикваш името ми, когато те докосна там, където никой не те е докосвал. Искам да целувам всяка частица от тялото ти, да положа буза на корема ти, да прокарам език по голата му кожа, да вкуся гладката кожа между бедрата ти, да те докосвам и галя всякак, както един мъж може да докосва и гали една жена. Но ти си така дяволски невинна, че те плаша, дори ако не направя нищо повече, а само целуна връхчето на гръдта ти.

Лайза се опита за заговори, но не й се удаде. Думи те на Рей й действаха като милувки и спираха дъха й.

— Разбираш ли за какво ти говоря? — попита я той възгрубо. — Не за няколко горещи целувки, след които да се прибера вкъщи. Говоря ти за това да легна гол до теб и да те пипам така, както дори не можеш да си представиш, и когато се разпалиш и започнеш да викаш от желание, аз ще повторя всичко пак, докато така полудееш, че забравиш дори името си.

Очите на Лайза се разшириха, а устните й се разтвориха, за да си поеме въздух.

— И тогава аз ще те взема, ти ще ме вземеш и за дълго, много за дълго ще престанеш да съществуваш ти, ще престана да съществувам аз, а само ние двамата, сключени в онова взаимно удоволствие, заради което хората убиват или заради което могат да умрат — свърши Рей рязко. — Разбираш ли всичко това? Ако те докосна по начина, по който ме молиш да те докосна, ти няма да излезеш от тази ливада девствена.