Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (26)

Глава двадесет и шеста

Изминаха две седмици. Кити и Чарлз закусваха в малката трапезария. Тя разсеяно ровеше в чинията, докато се опитваше да подреди мислите си. Тревожеше се за Чарлз. Изглеждаше й състарен. Не можеше да си позволи да му го каже открито, защото не искаше да го нарани, но и не можеше повече да мълчи.

— Чарлз, не изглеждаш добре. Моля те, скъпи, обади се на твоя лекар. Струва ми се, че напоследък се преуморяваш.

— Нищо ми няма. Само съм малко уморен. Всъщност се безпокоя много повече за теб. Чинията ти е пълна и не си изяла почти нищо от закуската си. Изглеждаш ми отслабнала. Може би момчето те преуморява. Мисля, че е време да му намерим някакво занимание, за да изразходва енергията си. По-добре да му наемем възпитател, преди напълно да сме го разглезили.

— Той е съвсем нормално момче, но съм съгласна с теб, че трябва да му потърсим домашен учител. Малко дисциплина няма да му навреди — усмихна се Кити.

— Така е по-добре! Обичам да те гледам усмихната, а не тъжна, каквато беше допреди малко. — Той повдигна вежди. — Предполагам, че не си последвала съвета ми, нали?

— За какво говориш, Чарлз?

— За предложението ми да си намериш млад любовник.

— О, това е моя тайна — подразни го тя. — Знаеш, че съпругът последен научава. Но не се опитвай да отклониш вниманието от себе си. Сега говорим за твоето здраве.

— Защо да не заминем някъде? Ще бъде добре и за двама ни. Не е зле да отидем до Ирландия. Ще посетим имението ми „Дрегоу Касъл“, в графство Армаг, в Ирландия.

— Звучи чудесно! Никога не съм ходила в тази част на Ирландия — възбудено възкликна младата жена.

— Освен това малкият Чарли ще може да лудува на воля, преди да му намерим някой строг възпитател. Ще наема лодка, за да ни превози до залива Дъндалк. Братовчед ти Патрик има яхта в Ливърпул, която винаги е на негово разположение, и той навярно няма да ни откаже тази услуга.

Кити се намръщи.

— Изглежда, той задоволява всичките си капризи.

— Катлийн, защо винаги си толкова студена, когато става дума за Патрик?

— Какво искаш да кажеш? — отпаднало попита тя.

— Ами не съм те чул нито веднъж да кажеш добра дума за него, а той е прекрасен човек.

— Прекрасен?

— Е, не искам да издавам тайни, но наскоро той е получил задача да отнесе секретно послание от нашето правителство до президента Линкълн в Америка. Задачата е много опасна и той рискува живота си.

Сякаш студена ръка сграбчи сърцето й. Припомни си думите на Патрик: „Искам само тази нощ да сме заедно… никога повече няма да те безпокоя“. Сигурно не е имал предвид, че ще загине. Не изглеждаше обезпокоен, но вероятно нарочно е искал да изглежда безгрижен и уверен в бъдещето.

 

 

„Дрегоу Касъл“ имаше доста зловещ вид, но въпреки това на Кити й хареса тишината и усамотеността на имението. Само едно крило бе обитаемо. Останалата част от замъка бе влажна, мрачна и запусната. Етажът, на който се настаниха Чарлз и Кити, се отопляваше денонощно с камини. Кати и Мими — двете прислужнички, които придружаваха Кити — се страхуваха от замъка и се кълняха, че той е пълен с привидения.

— Когато бях малък — каза Чарлз, — това място ме ужасяваше, така че много добре разбирам как се чувстват момичетата.

— Е, не искам Чарли да се изплаши от техните приказки. Ще трябва да измисля нещо, за да ги успокоя — рече Кити.

След десет минути Мими влезе в стаята.

— Мадам, чух шум от стъпки, когато отидох да донеса нещо от кухнята. Не искам повече да ходя там. — Тя трепереше.

— О, разбирам, че трябва да ти разкажа историята за духа, който обитава този замък. Когато е бил малко момче, дядото на Чарлз е имал любимо куче. То било много лакомо и непрекъснато стояло пред вратата на кухнята, а слугите го тъпчели с храна по цял ден. Когато настъпвало време за обяд или вечеря, то непрекъснато тичало след слугите, докато поднасяли храната. Според легендата всеки, който обича животните, може да чуе шума от стъпките на кучето.

— О, звучи много мило! Значи призракът съвсем не е страшен, нали? — попита Мими и упокоена излезе от стаята.

Чарлз бе смаян от разказа на съпругата си.

— И какво е станало с това малко кученце?

Кити разпери ръце срещу него и изръмжа:

— Драконът го изял!

— Мисля, че тя наистина ти повярва — засмя се Чарлз.

Кити сви рамене.

— Хората понякога са много доверчиви.

Чарлз изпитателно я изгледа.

— Надявам се, че няма да се опиташ да ме излъжеш, като съчиниш някоя приятна история, нали, Катлийн? Нали винаги ще ми казваш само истината?

Кити наклони глава и тихо отвърна:

— Не и ако истината ще ти причини болка, Чарлз. Не искам да страдаш.

 

 

Отново дойде есента. Въздухът стана хладен и още по-влажен, но Кити продължаваше всеки ден да излиза на езда. След дългите увещания на сина й тя се убеди, че няма друг изход, освен да му разреши да язди едно малко пони. Момчето беше на седмото небе от радост. Сър Чарлз предпочиташе да ходи на лов с двама от слугите и петте ловджийски хрътки. От наблюдателния поглед на Кити не убягна промяната, изписана по лицето на съпруга й, вероятно от редовните излети в горите около замъка.

Един ден Кити се сблъска на стълбите пред външната врата с непозната жена на средна възраст, която й съобщи, че се грижи за осиротелите деца в селата около замъка. Двете жени разговаряха повече от два часа. След като непозната си отиде, Кити със срам си припомни колко месеци беше пропиляла в суетни светски развлечения в шумния Лондон. Внезапно реши, че няма да е зле да убеди съпруга си да направят щедро дарение за местното сиропиталище и да се опитат да убедят другите благородници от графството Армаг да последват примера им. Знаеше, че не липсваха богати хора, които пръскаха хиляди лири за прищевките си. Може би в началото ще се наложи да им обясни по-подробно какви са целите на нейното благородно начинание. Заповяда на иконома на замъка да потърси девойки от най-близкото село, под предлог, че търси камериерки. За нейна изненада на следващия ден в замъка дойдоха десетина момичета. За съжаление нямаше толкова свободни места за прислужнички в домакинството на Кити и сър Чарлз Манчестър. Но Кити не бе забравила мрачните дни в Болтън, когато бе останала без средства за препитание, и се отнасяше съчувствено към смутените млади селянки. След консултация със съпруга си тя реши да наеме пет от кандидатките и те още на следващия ден се заеха с почистването на изоставените помещения в другото крило на мрачния замък.

Чарлз не спираше да се шегува с нея:

— Струва ми се, скъпа, че е трябвало да основеш агенция за камериерки и домашни помощнички.

Шегата му не беше лишена от основание, защото бюрото на Кити постепенно се запълваше с все повече писма, съдържащи молби до всичките й знатни приятелки в Лондон да я осведомят, ако някоя богата дама търси слугини за дома си в столицата или в някое провинциално имение.

Кити беше искрено щастлива, когато успя да уреди шест от момичетата, но преди заминаването им за Англия ги събра в салона си, за да им даде последни напътствия.

— Не трябва да забравяте, че за пръв път се разделяте за дълго със семействата си и в Англия ще бъдете съвсем сами. За съжаление още сте прекалено млади, неопитни и невинни за такъв порочен град, какъвто е Лондон. Затова се чувствам задължена да ви предупредя, че в столицата ви очакват безброй изкушения и съблазни, но вие на всяка цена трябва да се научите как да ги избягвате. — Кити млъкна и се замисли дали е разумно да им обяснява на дълго и на широко какви опасности крият претъпканите лондонски улици, но след миг реши, че не може да премълчава горчивата истина пред тези наивни момичета от глухата ирландска провинция. — Не забравяйте, че господарите често гледат на всяка новопостъпила прислужница като на част от собствеността си. А разглезените им синчета не пропускат възможността да съблазнят всяко миловидно момиче. Пък и не само синовете… — прошепна Кити. — Възможно е дори главата на семейството да се опита да прикотка някоя от вас в леглото си. Разбира се, само в часовете, когато съпругата му е извън дома. Не искам да ви изброявам колко разкази съм изслушала за господари, които непрекъснато се опитват да бръкнат под полите на нещастните си слугини, когато ги завардят в по-тъмните ъгли на къщата.

Момичетата се изчервиха и смутено се закискаха, притиснали уста с краищата на престилките, но тя не им обърна внимание и продължи с решителен глас:

— За нищо на света не трябва да позволявате на когото и да било, колкото и да е богат или знатен, да се гаври с вашата чест! И тогава, момичета, за ваша изненада ще установите, че господарите внезапно се започнали да ви уважават и ценят много повече отпреди.

Кити съзнателно си намираше по някаква работа през целия ден, за да не й остава време за блянове и мечти. При всяко утихване на острия и студен есенен вятър младата херцогиня непременно излизаше на езда. Но за съжаление и тогава не я напускаха мечтите й за промяна в живота й. В съзнанието й се запечата особено ярко един мрачен, но не особено хладен следобед, когато бе излязла навън само с оранжевата памучна рокля. Представи си как някакъв мъж се притиска към нея и поднася алчните си устни към нейните, все по-близо и по-близо. Тъкмо се готвеше да изкрещи от уплаха, когато разбра, че това бе нейният Патрик, окован с верига към нея, тя въздъхна облекчено, но в следващия миг могъщата му набъбнала мъжественост се впи между бедрата й. Той я събори на мократа трева и грубо я облада. Тя се сепна и видението мигом изчезна, ала продължаваше да усеща твърдата му плът дълбоко в себе си и тихо изхлипа. Не знаеше дали да се радва, или да страда, че всичко се оказа само сън.

След няколко нощи сънят й се промени — сега се виждаше в огромно легло, оградено с вити дървени колони с великолепна дърворезба. На гърдите й беше леко, сякаш най-после се бе завърнала у дома след дълго и изнурително пътешествие. Завесите се вееха около високите френски прозорци, в ъгъла на притихналата стая весело пращяха дървените пънове, оставени от някой слуга в камината. По стените танцуваха призрачни сенки. Тя седеше пред тоалетната си масичка и решеше косите си, а на устните й играеше закачлива усмивка. Като че ли очакваше някого. Внезапно вратата изскърца и дръжката на бравата бавно се завъртя. Тя се изплаши до смърт, но в следващия миг си припомни, че вратата е заключена. Отвън проехтяха яростни ругатни. Патрик затропа по вратата и се разкрещя:

— Ако още веднъж залостиш вратата, след като съм ти обещал, че ще те посетя в леглото, ще я разбия, ще се втурна вътре, ще те тръшна на леглото и ще те изнасиля, ясно ли е?

 

 

Чарлз се наслаждаваше от сърце на почивката в затънтеното имение, но ето че дойде денят, когато повече не можеше да отлага завръщането си в Лондон.

— Скъпа, нямаш ли желание най-после да огледаш онова ирландско имение, което вече е приписано на твое име? Можем да се отбием там по пътя към пристанището. Няма да се наложи много да се отклоняваме, а освен това не искаш ли да видиш брат си Терънс?

— О, Чарлз, та това е чудесно! Отдавна копнея да видя замъка „Уиндръш“, още от онзи незабравим ден, когато ми връчи нотариалния акт, с който ме направи господарка на това имение.

Той я целуна нежно.

— Никога не съм се чувствал така щастлив, както тази сутрин. — Погали гърдите й, а тя се изчерви от неочаквания интимен жест. — И никога няма да забравя радостите, с които ме дари, скъпа.

 

 

Още щом видя „Уиндръш“, Кити се влюби в него. Имението и замъкът приличаха на имението на О’Райли, което се намираше в долината на река Лайфи. Дори отначало й се стори, че се е завърнала у дома след дълго скитане в далечни краища. Ала видът на дядо й я шокира, толкова бе болнав и отслабнал. Кити побърза да сподели страховете си с Чарлз.

— Ако смяташ, че трябва да останеш за известно време, скъпа, аз нямам нищо против. Чарлз Патрик може да ти прави компания, а Кати и Мими ще ти помагат. Когато ми съобщиш, аз ще дойда да те отведа в Лондон.

— Но това няма да е справедливо към теб, Чарлз. Предполага се, че трябва да заведа тези млади момичета в Англия, а сега се налага ти да се погрижиш за тях. Ще трябва да пътуват с теб, а това сигурно ще ти създаде доста главоболия.

Съпругът й дяволито я изгледа.

— Едва ли. Може даже да си помислят, че съм повел със себе си цял харем. Ще тръгна утре сутринта, докато времето все още е хубаво. От Ирландско море може да се очакват всякакви изненади.

Дядо й чезнеше от ден на ден. Вече се налагаше Кити и слугите да го отнасят до леглото. Тя спеше на долния етаж, за да бъде близо до него. Когато вечерта Тери се върна, тя му съобщи, че се налага да повикат лекар от Дъблин.

— Мисля, че това е най-доброто, което можем да направим. — Тери я погледна с благодарност. — Добре, че поне ти си тук.

Лекарят им каза, че с нищо не може да помогне на стареца. Според него Суоди имал тумор и дните му били преброени. Кити го помоли да й даде някакво лекарство, което поне да успокои болките на дядо й и той им предписа лауданум.

Лауданумът подейства като чудо. Само с една доза преди лягане старецът спеше непробудно през цялата нощ. Оказа се, че лекарят е сгрешил в прогнозата си. Мъченията му продължиха още дълги дни, а болките ставаха все по-нетърпими. Кити не се отделяше от леглото му, миеше го, хранеше го, утешаваше го. Тя писа на Чарлз, че до края на зимата ще остане в Ирландия. Знаеше, че съпругът й ще прочете между редовете нейното решение — Кити трябваше да остане докрай с дядо си. Въпреки изтощението и тревогата за Суоди, престоят в „Уиндръш“ й се отрази благоприятно. Обичаше старата къща и всяка дреболия в нея. Това бе място, в което се бяха раждали, бяха живели, обичали и умирали няколко поколения преди нея. На втори февруари, когато зимата още държеше земята в ледената си прегръдка, смъртта отнесе дядо й. Трябваше да скърби за него, но всъщност изпита облекчение.

Когато получи писмо от Чарлз, Кити опакова багажа си, сбогува се с Тери и веднага потегли за Англия. Съпругът й бе прекарал тежък бронхит, но Кити знаеше, че ако лекарите му бяха разрешили, той щеше да дойде да я вземе. Струваше й се, че каретата не се движи достатъчно бързо. Веднага щом кочияшът спря конете пред къщата им на „Стренд Лейн“, младата жена изскочи навън и се втурна по стъпалата. За нейна изненада Чарлз я посрещна на прага, облечен в пътнически костюм, с куфар в ръка.

— Защо не си в леглото? Къде си тръгнал? — гневно извика тя.

— Скъпа моя, исках да дойда при теб в Ирландия, но, както обикновено, ти ме изпревари.

— О, Чарлз, тревожех се до смърт за теб. Оздравя ли напълно?

— Да, остана ми само лека кашлица. Не, не, скъпа, не ме целувай, може да се заразиш.

Вечерта, когато се разположиха в креслата пред камината, Чарлз нежно й прошепна:

— Не знаеш колко много ми липсваше. Тази зима ми се стори най-мрачната в живота ми. Ти си единствената ми радост и светлина.

Кашлицата му я тревожеше, но Кити започна приготовленията за благотворителния бал, предназначен да събере пари за сираците в Ирландия. Джулия бе очарована, когато Кити я помоли да й помага, и двете жени прекарваха по цели дни в обсъждане на приготовленията.

— Трябва да се организират толкова много неща, че не знам откъде да започна — оплака се Кити.

— Ще основем комитет, а от теб искам да изпратиш поканите и да се появиш на бала с цялото си великолепие на херцогиня. Патрик се върна в Лондон — внезапно рече тя и се засмя.

— Благодаря на Бога, че е се върнал невредим от Америка. Нали не е ранен? — попита Кити.

Джулия отметна глава и весело се закиска.

— Какво говориш? Той придружаваше някакви американци в Лондон. Един от неговите представители в Америка изпрати в Лондон жена си и дъщеря си, за да ги предпази от ужасите на войната. — Джулия изви очи към тавана. — Само един глупак може да си въобразява, че жените са в безопасност в присъствието на брат ми.

 

 

Бронхитът на Чарлз рязко се влоши. Тя настоя той да си легне и изпрати слугата на „Харли стрийт“, за да повика личния му лекар. В крайна сметка Джулия трябваше сама да се заеме с подготовката на благотворителния бал.

— Опасявам се, че негова светлост е заболял от пневмония. Трябва да лежи в добре затоплено помещение и да взима тези лекарства. Ако няма подобрение, повикайте ме още утре сутринта.

На сутринта Чарлз не се чувстваше по-добре. Кити прекара нощта на канапето, което слугите внесоха в спалнята му по нейно настояване. Грижеше се сама за съпруга си и постепенно той започна да се подобрява. Тогава Чарлз Патрик също започна да страда от мъчителна, раздираща суха кашлица. Наложи се да остане в леглото си и Кити започна да се грижи и за него.

— Ти си уморена до смърт и ако не си починеш, ще се разболееш — упрекна я съпругът й. — Скъпа моя, през тази зима ти се струпаха толкова болести и грижи, че се чудя как издържаш. Не се безпокой за мен, погрижи се за малкия, но не стой по цяла нощ край леглото му.

Тя се усмихна, трогната от загрижеността му.

— Това е съдбата на всяка майка.

Най-после докторът ги успокои, че няма опасност нито за детето, нито за Чарлз.

— В случаи като тези медицината не може да помогне много и оставяме всичко в ръцете на природата. Струва ми се, че момчето има нужда от известни развлечения.

Кити му четеше приказки с часове, играеше с него на карти, изрязваше му фигурки от хартия. Увлечена в грижите за сина си, тя напълно забрави за предстоящия бал.

— Кати! — извика Кити. — Защо, за бога, никой не ми напомни, че остават броени дни до бала?

— Помислих, че сте се отказали от тази идея. Напоследък сте толкова преуморена.

— Но нали балът се дава от мое име? Трябва да присъствам, а не съм си поръчала дори роклята!

Тя разтвори широко вратите на гардероба.

— Не съм поглеждала тези рокли от миналото лято. О, те изглеждат толкова демоде. Тази светлозелената е любимата ми, също и бледолилавата, но и двете са изцапани. Къде са всичките рокли, които през есента взех със себе си в Ирландия? Само не ми казвай, че са още в сандъците! Мили боже, всичко става все по-зле. Къщата е пълна с прислужници, а няма кой да изчисти и подреди дрехите ми.

— Какво ще кажете за тази красива рокля от светлооранжев сатен?

Кити я облече, но роклята се оказа широка.

— Винаги ми е била малко широка, но сега съм отслабнала и ми виси като торба. Позлатената дантела е потъмняла, същото се отнася и за роклята със сребърната бродерия.

— А тази виненочервена рокля от брокат? Не си спомням някога да сте я обличали.

— О, може би тази ще стане. Напоследък бях заета прекалено много с грижи за съпруга ми и за сина ми и нямах време да мисля за тоалети. През тази зима се случиха толкова много неща, а на бала аз трябва да изглеждам безупречно.

— Извинете, мадам, но какво ще правим с косата ви?

— Господи, не съм ходила на фризьор от векове! Косата ми е толкова пораснала, че я свивам на кок. Не мога да я оставя свободно пусната, защото е много буйна и безформена. Ще трябва да я прибера с една от онези мрежички, които напоследък са много модерни. Потърси ми някоя, която да е в тон с роклята.

Кити критично се огледа в огледалото. Лицето й бе отслабнало и придобило жълтеникав оттенък.

В каретата си каза, че трябваше да избере друга рокля. Това, което бе взела за наситено червено, се оказа неприятно тъмнокафяво. Погледна разтревожено към Чарлз.

— Сигурен ли си, че тази вечер трябваше да идваш с мен, Чарлз?

— Сега е мой ред да се погрижа за теб, скъпа. Ти направи толкова много за мен — нежно рече той.

Тя не се осмели да му каже, че не се чувства добре, защото съпругът й щеше веднага да заповяда на кочияша да се върнат у дома.

Когато пристигнаха, балната зала в Уайтхол бе препълнена с гости. Докато Кити прекосяваше просторното помещение и любезно отвръщаше на поздравите, глъчката изведнъж стихна и всички впериха погледи в нея. Тя почувства как се облива в топлина и си помисли, че всеки миг ще припадне. Джулия величествено се приближи към нея, следвана от Джефри.

— О, Джулия, изглеждаш великолепно — искрено се зарадва Кити. Сестрата на Патрик бе облечена в рокля от пурпурно кадифе с широки ръкави.

— Съжалявам, че не мога да ти върна комплимента — снизходително я изгледа Джулия. — Роклята ти е доста демодирана.

Кити развеселено сви устни.

— Е, не е лесно да направиш херцогиня от една домашна прислужница.

— Не бива да се виждаме често, защото непрекъснато се караме — отвърна Джулия.

— Винаги е било така — пошегува се Кити.

— Не поглеждай към вратата, защото тъкмо в този момент влизат американците — предупреди я Джулия.

Въпреки това Кити не се сдържа и погледна. От двете страни на Патрик вървяха две красиви и елегантни блондинки. По-младата, на не повече от осемнадесет години, бе облечена в елегантна розова рокля. Всяка къдрица от косата й бе на място си, а прекрасната й кожа блестеше на меката светлина на свещите. Младото момиче гледаше с обожание своя придружител. По-възрастната дама беше по-слаба, но все още красива, в рокля от черна коприна.

— Чудя се с коя от двете Патрик прекарва нощите си? — промърмори Кити.

— Доколкото познавам брат си, може би обслужва и двете едновременно — подигравателно подхвърли Джулия.

— Това, което каза, е отвратително, Джулия — намеси се Джефри.

— О, просто се пошегувах — засмя се Джулия. — Много обичам брат си, въпреки че е голям донжуан. — Тя многозначително изгледа Кити.

Кити се смути, когато видя, че Патрик приближава към нея, подръка с младата американка. Вероятно бе решил да ги запознае. Той се поклони ниско пред Кити и любезно заговори:

— Може ли, ваша светлост, да ви представя мис Аманда Астор?

Девойката избухна в смях.

— О, Патрик, престани! — обърна се към Кити и обясни: — Той мисли, че съм много наивна и ще повярвам на всяка негова измислица.

Настъпи оглушителна тишина. Никой около тях не можа да повярва на ушите си. Долната устна на Кити се разтрепери за миг, но тя веднага я прехапа и тихо заговори:

— Искрено ви благодаря за посещението и ви поздравявам с добре дошли в Англия. Надявам се, че навсякъде ви посрещат добре.

Обърна се към Чарлз и тихо прошепна:

— Моля те да ме извиниш. Ще отида в стаята за дами.

Патрик студено изгледа компаньонката си.

— Да не би нейна светлост да не се чувства добре? — попита той сър Чарлз.

— Патрик, приятелю, много се безпокоя за нея. Напоследък й се струпаха много изпитания. Погреба дядо си в Ирландия, а когато се прибра в Лондон, аз се разболях от пневмония. На всичко отгоре Чарлз Патрик също се разболя от бронхит и тя от един месец не е прекарала една спокойна нощ.

— Има ли опасност за детето? — тревожно попита Патрик.

— Не! Много добре знаеш, че ако имаше, тя нямаше да бъде тук тази вечер.

— Моля те да предадеш на съпругата си моите най-искрени поздрави — смутено промълви Патрик, потискайки порива си да се втурне след Кити и да я притисне в обятията си. — Страхувам се, че може да се е заразила от детето.

— Опасявам се, че си прав. Ще я отведа у дома и ще я сложа да си легне.

Патрик стисна челюсти и прехапа устните си до кръв. Изгаряше от желание по нея, но не можеше да пристъпи обещанието, което й бе дал. Оставаше му само да се надява, че ако Кити се нуждае от него, ще намери начин да му съобщи и ще го повика.

В стаята за дами Кити се усмихна през сълзи.

— Надявам се, че тази малка, дебела и глупава американка ще си получи заслуженото, когато Патрик я представи на кралицата — ядосано прошепна тя, докато се оглеждаше в огледалото. — Никога не съм изглеждала толкова зле!