Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (25)

Глава двадесет и пета

Тази нощ Кити заспа чак на разсъмване. Дълги часове се мяташе в леглото, като напразно се опитваше да пропъди мрачните мисли. Нервите й бяха опънати до скъсване. Едва се сдържаше да не се разкрещи. И през следващите нощи не можа да се успокои.

Започна да избягва поканите за танци на приемите. Предпочиташе да стои при мъжете в залата за игра на карти, дори се увлече от страстните залагания на покер. Чарлз бе достатъчно благоразумен, за да схване, че нещо става с нея, и не се намесваше, но се стараеше да не я изпуска от погледа си. Веднъж, когато бяха седнали около масата за следобедния чай, откъм стълбата се чу изплашен вик. Чарлз Патрик се беше спънал на стъпалата.

— Веднага махни тези проклети ботуши! — изкрещя Кити.

— Какво става с теб, мила моя? — разтревожи се сър Чарлз. Досега не я беше чувал да крещи така яростно.

— Обича да се пъха в твоите ботуши за езда. Тази седмица за трети път се спъва с тях по стълбата. Ако падне още веднъж, ще ги запратя в камината, така да знаеш! И повече да не си го завел в конюшнята, чуваш ли какво ти казвам? Не искам, като порасне, да си счупи врата с някой жребец!

— Чарли, върни се в стаята си. И повече да не си се доближил до ботушите ми! А аз ще се постарая да успокоя майка ти. Хайде, Катлийн, престани да се ядосваш. Ела до мен. Искам да те утеша. Нали помниш как сме уреждали всички спорове, само ми кажи какво те измъчва.

— Нищо не се е случило. Само дето снощи загубих доста пари на покер. И на всичкото отгоре накрая заложих онези прекрасни обици, които ми подари за Коледа. Но и това не е всичко… За малко да изгубя онова имение в Кент, което ми подари през миналия месец, дори преди да сме го посетили. Напоследък никак не съм доволна от себе си, Чарлз. Ала най-лошото е, че не мога да си обясня какво става с мен.

— Поне в това мога да ти помогна — рече той и я покани да седне на канапето до него. Тя бавно се приближи и се отпусна до него. Чарлз хвана ръката й, постави я върху своята и заговори утешително:

— Още си прекалено млада, изпълнена с живот, или както казват старите хора, още не си прекипяла. Може би не си доволна от живота си и затова си толкова изнервена.

— Не те разбирам, Чарлз. Какво искаш да кажеш с тези думи?

— Ти си прекалено млада за мен, а аз не те задоволявам в леглото. В теб тлеят огнени страсти, които, за съжаление, едва сега се разгарят. Не, не ме гледай така учудено, скъпа. Това е самата истина. Аз винаги съм се стараел да бъда реалист и сега мога да ти призная, че очаквах това да се случи. Трябва ти любовник. Аз не съм толкова голям егоист, че да ти забраня подобно нарушение на брачната клетва. Само че… скъпа… държа да се спазва дискретността.

Тя го изгледа с широко отворени очи.

— Нима искаш да кажеш, че няма да възразяваш?

— Ще възразявам, и то как, затова не искам никога нищо да научавам за твоите похождения.

— О, Чарлз, винаги успяваш да ме развеселиш! — нервно се засмя Кити.

— Е, поне в това ме бива, така ли? Боже мой, не мога да понасям да си сърдита или недоволна от нещо, каквото и да било то. Дори от тук, от трапезарията, чувам стъпките ти, когато крачиш ядосано в стаите на горния етаж — пошегува се той, за да успокои разтревожената си млада съпруга.

— Лъжеш безсрамно, Чарлз! Това не са моите стъпки! Много добре знаеш, че детето не спира да търчи из стаите и шумът отеква и на долния етаж.

Сякаш нарочно точно в този миг от горния етаж отново се чуха детски стъпки. Кити скочи от креслото и се втурна нагоре по стълбите, а съпругът й се провикна след нея:

— Скъпа, спри! Не чуваш ли, че това е тропотът на слугите? Сигурно е онзи прислужник, когото изпратих да полира парапета на стълбата.

Кити се успокои и се върна при креслото на мъжа си.

— Между другото знаеш ли как е започнал да говори синът ни напоследък? Не мога да си обясня откъде е успял да научи един куп улични думи. А още не е навършил три години… Като заговорих за годините, се досетих, че наближава твоят рожден ден. Как ще го отпразнуваме? Защо да не организираме бал с маски?

* * *

Кити прояви благоразумие и предложи по време на бала с маски да се сервират само ордьоври и студено телешко в импровизирания бюфет. Кой знае защо обаче Чарлз се заинати и отказа да навлече маскараден костюм. Вместо него облече редингота си и каза на Кити:

— Ако някой се опита да възразява, може да му отговориш, че съм се маскирал като Бо Брумъл, прочутия салонен ухажор и законодател на модата.

Повечето от дамите се появиха на бала с великолепни маскарадни костюми. Десетина от тях се бяха маскирали като Мария Антоанета, но преобладаваха тоалетите от Средновековието, със съответните сложни фризури. Джулия, с очарователна червена перука, се беше дегизирала като кралица Елизабет I и контрастираше ярко на Кити, нагиздена като циганка — роля, която й се отдаваше превъзходно. Никой от гостите не посмя да се появи без маска, затова й бяха потребни двадесетина минути, преди да разпознае някои от присъстващите. За нейна изненада под изпоцапания моряшки костюма тя откри министър-председателя на Англия. Кити се приближи до него и му намигна.

— Като ви видях в тези моряшки дрехи, милорд, веднага си спомних знаменитата ви фраза, че силата на Англия е в господството над моретата.

Когато сред тълпата Чарлз си проби път към нея, тя разговаряше оживено с Джулия.

— В този костюм на циганка изглеждаш доста дръзко, Кити. Не ти ли се струва унизителен за една херцогиня?

Кити се засмя и остави третата си чаша с шампанско на подноса в ръцете на слугата.

— Внимавай с храната, Джулия. Тази сутрин заповядах на готвачите ми да сготвят един таралеж. Да не си убола езика си на някой от бодлите му?

— Наближава полунощ, а още никой не се кани да си тръгва. Според мен балът ще има незапомнен успех — усмихна се сър Чарлз.

— Защото маските позволяват на гостите да се забавляват много по-добре. Нищо чудно да се наложи да сервираме закуска за стотина посетители — радостно въздъхна домакинята.

— Но аз се уморих. Ще се измъкна незабелязано по стълбите на горния етаж, за да подремна поне за половин час. Моля те, скъпа, постарай се никой да не забележи отсъствието ми. Не желая да огорчавам гостите ни.

— Не се страхувай, никой няма да се разтревожи. Не разбираш ли, че ще дочакат разсъмването и едва тогава ще започнат да се разотиват? Защо да не поканим гостите да се позабавляват с игра на карти? — предложи Кити.

— Едва ли някой ще иска да играе на карти, когато има толкова други забавления, а и не желая да ти развалям празненството с карти. Наистина ще си лягам. Забавлявай се, скъпа.

— След малко ще дойда при теб. Едва ли някой ще забележи отсъствието ми — засмя се тя. — Сигурен ли си, че не искаш да остана с теб?

— Сигурен съм, Катлийн. Ще изпия чаша бренди и ще изпуша една пура. Върни се при гостите. Ще се видим на сутринта.

Тя затвори вратата и тръгна по коридора. Шумът от залата стигна до нея, преди да се озове на площадката пред стълбището. Кити се олюля и се хвана за перилото на стълбата. Каза си, че не бива да пие повече шампанско и бавно заслиза надолу. Високите френски прозорци към градината бяха широко отворени. Една висока маскирана фигура се приближи към нея, хвана я за ръката и я поведе към градината. Тя се извърна към непознатия, но преди да успее да протестира, устните му се впиха в нейните.

— Какво правиш, Патрик? — задъхано прошепна тя.

— Отвличам те, скъпа. — Горещият му дъх опари ухото й.

Кити неохотно се отдръпна, но той бързо я вдигна на ръце и я понесе в тъмнината.

— Какво си решил да правиш с мен? — извика тя.

— Знаеш какво — тихо рече той.

— Веднага ме пусни или ще се разкрещя! — заплаши го младата жена.

— Можеш да крещиш колкото си искаш, но едва ли някой ще ти обърне внимание — засмя се Патрик.

— Защо правиш това?

— Защото ме изкушаваш, а аз не мога да ти устоя — промърмори той.

Каретата му бе скрита в мрака край оградата и въпреки съпротивата й Патрик я внесе вътре.

— Не мога да напусна празненството! Аз съм домакинята и всички ще забележат, че ме няма. Може би ще извикат полицията.

— Твоите гости ще помислят, че си на горния етаж, а Чарлз ще смята, че си с тях. Ще те върна утре преди разсъмване и никой няма да разбере.

— Защо ми причиняваш всичко това? — сърдито попита Кити.

Той я притисна към себе си.

— Ела с мен, скъпа, всичко ще ти обясня. Тази вечер приличаш на истинска циганка, волна и необуздана. Представям си, че съм твоят таен любовник, който, обезумял от несподелена страст, е решил да те отвлече на всяка цена.

Тя усети набъбналата му мъжественост и въпреки волята си настръхна от възбуда. Гласът му бе пресипнал от желание.

— Нека да сключим сделка, любов моя. Искам само тази нощ да сме заедно и аз ти се заклевам, че повече никога няма да те безпокоя.

Кити се поколеба, но знаеше, че Патрик винаги държи на думата си.

— Патрик, пусни ме, задушавам се. Не мога да мисля разумно, когато ме докосваш.

— И ти ми действаш така, котенце. Ти си упойваща като силно вино — прошепна той, но отслаби прегръдката си и тя се облегна на седалката.

Ала веднага почувства, че й липсват топлите му ръце и потръпна от студ. Патрик не я докосваше и Кити се приближи и се притисна към него.

— Студено ми е — стеснително прошепна тя.

Той взе наметката си от отсрещната седалка и я загърна с нея. В този миг каретата спря, Патрик скочи на земята и й подаде ръка да слезе.

— Ти си истински дявол! — възкликна Кити, като видя, че са спрели пред къщата на „Халфмуун стрийт“.

— Все едно, че си решила да продадеш душата си на дявола — засмя се младият мъж и леко захапа ухото й.

— Върхът на нахалството е да ме доведеш точно тук — възкликна тя с престорен гняв.

Патрик я настани на дивана и отиде да запали газената лампа. Прекрасното му лице изплува от мрака и гърлото й пресъхна от вълнение. Бе забравила колко красив и мъжествен бе той.

— Остани с мен тази нощ, любима. Не ме напускай — сериозно рече той.

В някакво отдалечено ъгълче на съзнанието й проблесна мисълта, че не би могла да му откаже. Той винаги постигаше своето. „Патрик О’Райли, винаги успяваш да ме хипнотизираш“ — отчаяно си помисли тя. Трябваше да признае, че любовта им е по-силна от чувството за дълг и вярност. За нея нямаше по-голямо щастие от това да бъде тук, сама с него. Патрик погали една от разбърканите й къдрици и я уви около пръста си.

— Искам да те любя така, че никога да не забравиш тази нощ. Позволи ми да изследвам тялото ти. Ще започна от пръстите на ръцете ти и ще стигна до пръстите на краката ти — прошепна той и целуна дланта на ръката й. Сетне обсипа с целувки копринената кожа от вътрешната страна на ръката й. — Бъди щедра с мен, любима. Знаеш, че съм луд по теб. — Устните му се сляха с нейните, а ръката му нежно погали гърдите й. — Ти си прекрасна, чувам как бие сърцето ти. И ти ме желаеш така страстно, както и аз теб…

Пръстите му започнаха нежно да я разсъбличат, а устните му я докосваха навсякъде.

— Сега е мой ред — промърмори Кити и протегна ръка към копчетата на ризата му.

След няколко минути и двамата останаха без дрехи. Патрик я повдигна от дивана и я плъзна покрай гърдите си. След миг проникна дълбоко в нея, обхванал с ръце бедрата й, а тя уви ръце около врата му. Върхът на езика му се плъзна в устата й. Кити си помисли, че сърцето й ще се пръсне от неописуема наслада. Обви краката си около кръста му, а той бавно тръгна към леглото. Наведе се над него и тя отпусна глава на възглавницата. Патрик легна върху нея и засмука розовото зърно на гърдата й. Преплетените им тела сякаш се разтваряха едно в друго, любовта им бе всепоглъщаща и изгаряща, изпълнена с възхитителното очарование на спомените, примесена с тръпката на непознато досега усещане. Любиха се още няколко пъти и едва на разсъмване се отпуснаха изтощени в леглото.

— Мисля, че ще е по-добре и за двама ни, ако замина някъде надалеч — каза Патрик.

— Но нали ми каза, че в Америка ще има война — изплашено прошепна Кити.

— От войната могат да се спечелят много пари, скъпа.

— Не искам да се занимаваш с контрабанда на оръжие, Патрик.

— Не, оставил съм тази работа на съдружника ми. Изглежда, си забравила, че „Хинд Фууд Къмпани“ търгува с храни. Можем да получим поръчки от армията. Затова продадох тъкачниците. Ще има забрана за износ на памук от Америка, а нашите предприятия за хранителни продукти са в северните щати. Моите симпатии са на страната на Юга, но не съм толкова глупав, че да избера губещата страна.

— Откъде знаеш кой ще спечели войната?

— Знам. Достатъчно добре познавам положението в тази страна. Севера е по-жизнен и по-напреднал икономически и затова ще победи. Юга е по-изостанал.

— Нека да не говорим повече за войната — помоли го тя.

Той страстно я целуна и Кити пламенно му отвърна.

— Струва ми си, че си зажадняла за любов. Да не би Чарлз… не, по-добре да не знам! Не мога да понеса мисълта, че спите заедно. Макар да не мога да отрека, че той се държи много добре с теб.

— Той е много мил към мен и към Чарлз Патрик. — Тя прехапа устни, защото знаеше, че думите й му причиняват болка.

Патрик я притисна към гърдите си.

— Моля те само за едно, любима: никога, никога не спирай да ме обичаш!

Искаше да я люби така, че да забрави за всичко друго на света, така, сякаш им беше за пръв и последен път.

Притегли я към себе си и бързо проникна в нея.

— Искам да ти дам толкова много любов, но имаме само няколко часа — задъхано прошепна той. — Отдай ми се с цялото си сърце и душа. Обичай ме! Аз ти давам всичко от себе си, но в замяна те искам цялата!

Внезапно Кити бе обхваната от дива, необуздана страст. Никой, освен Патрик О’Райли, не можеше да я възбуди до лудост. Това беше тайната на тяхната любов. Тя бе върховно блаженство и страдание, страст и похот, нежност и дивашка пламенност.

Уморени и задоволени, най-сетне заспаха. Кити се събуди първа и уплашено се надигна от леглото.

— Патрик, събуди се, скъпи. Трябва да тръгвам. — Тя нежно го побутна по рамото.

Той прикри огорчението си.

— Позволи ми да ти помогна да се облечеш.

Когато влязоха в каретата, той я положи на коленете си, за да се насладят на последните мигове, които им оставаха да бъдат заедно. Каретата спря. Настъпи мигът на раздялата. Устните й бяха подути от многобройните му целувка и Патрик я целуна по челото.

— Не поглеждай назад.

Кити слезе от каретата все още загърната с неговата наметка. Пред къщата чакаха няколко карети. Една двойка се разхождаше с лодка по реката, а мъжът размахваше бутилка шампанско. Кити потръпна от студ и тръгна към къщата, надявайки се да се добере до спалнята си, без никой да я забележи.