Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (14)

Глава четиринадесета

След два дни Саймън пристигна на „Кадогън скуеър“ и взе Кити, брат й и Барбара. Когато каретата спря пред църквата на „Кързън стрийт“, Саймън неочаквано заяви:

— Кит и аз ще се оженим днес следобед, а вас двамата ще помолим да ни бъдете свидетели по време на брачната церемония.

— Саймън, но кога ти хрумна тази идея? Не може да излезем така набързо от къщата, все едно че отиваме по магазините, и да се венчаем надве-натри! — протестира Кити. — Та аз въобще не съм подготвена!

— Кит, нали знаеш, че всички членове на семейство О’Райли ще въздъхнат с облекчение, когато ги изненадаме приятно с вестта, че няма да им се наложи да пръскат пари заради теб. Освен това с теб сключихме делово споразумение. Забрави ли?

— Кити, не го слушай! — припряно се обади Тери и страхливо се сви в ъгъла на седалката. — Патрик ще бъде вбесен, когато узнае, че си се омъжила за Саймън без разрешението му.

— Така ли? Нима за всяко свое решение съм длъжна да питам мистър Патрик О’Райли? — ехидно подметна Кити.

— Ами… нали го познаваш… забрави ли какво изпитва Патрик към теб? — смутено попита брат й.

— И какво изпитва той към нея? — намеси се любопитният Саймън.

— Той си въобразява, че трябва да му принадлежа за цял живот, но аз ще се постарая да го убедя в обратното.

— Глупости! — прекъсна я Барбара. — Брат ми сега мисли само за едно: как по-скоро да се ожени за Грейс Хейнсуърт. Тогава твоите постъпки, Кити, не би трябвало да го интересуват.

— Да, точно така е! — ядосано избъбри Кити и тръсна глава. — Е, тогава докога ще чакаме в тази карета? Най-добре е веднага да се заемем с приготовленията за сватбеното тържество.

Кити се осъзна едва когато до слуха й достигнаха монотонните думи на свещеника. Той й приличаше повече на собственик на погребално бюро, отколкото на божи служител. Дори цветята й се струваха нереални. Напевният глас на свещеника я попита дали е съгласна да сподели остатъка от живота си с младия джентълмен, застанал от дясната й страна. Та тя всъщност едва го познаваше! Какво прави тук? От този злочест ден завинаги останаха празноти в паметта й. Ето че сега се връщаха с украсената карета в къщата на семейство О’Райли на „Кадогън скуеър“, а тя въобще не си спомняше кога изминаха обратния път. Саймън мърмореше нещо на ухото й, но омаяната девойка изобщо не чуваше думите му. Трябваше да напрегне цялата си воля, за да схване последните фрази.

— Приготви си багажа. Ще дойда да те взема след един час.

Следващото, което я извади от унеса й, беше прегръдката на Джулия и горещите й поздравления за неочакваната промяна в живота на Кити.

— Ах, скъпа, та твоята женитба бе тъй внезапна! Все едно че той те отвлече тайно от бащиния ти дом. Ами че ти нямаш никакъв чеиз! Но сега нищо друго няма значение. Сега ти вече си лейди Кроутър. И този път успя да ме изпревариш…

Кити не обърна внимание на хапливото подмятане на Джулия, а само се сви уплашено, притиснала дебелата вълнена нощница към гърдите си.

— О, трябва да намерим нещо по-съблазнително — продължи Джулия. — Ще ти дам една от моите копринени нощници с бродерия. Не, не се опитвай да протестираш.

Когато Джулия се върна с нощницата, Кити вече бе опаковала дрехите си.

— Дрехите ти не са много подходящи за пътуване — обади се Барбара.

— О, скъпа, струва ми се, че всичките ми дрехи са в окаяно състояние! Не мислех да се омъжвам толкова скоро и се чувствам много объркана.

— Глупости, отначало всяко момиче, което току-що се е омъжило, смята, че е направило ужасна грешка, но още на следващия ден нещата започнат да се подреждат. Ще видиш, че след няколко дни всичко ще бъде наред.

Кити усети, че всеки миг ще се разплаче и бързо рече:

— Благодаря ви за всичко, което сторихте за мен. И двете бяхте много мили и внимателни.

Терънс я чакаше в преддверието с малка чанта, в която бе побрал целия си багаж.

— Написах бележка на Патрик — колебливо каза той.

— О! — смаяно го изгледа сестра му.

— Исках само да му благодаря за всичко и да му кажа, че не исках да го напускам, но трябва да замина, за да се грижа за теб.

— Не мислиш ли, че Саймън ще се грижи за мен? — несигурно попита Кити.

— Не знам — откровено отвърна Тери.

Саймън пристигна да ги вземе и Кити и брат й се сбогуваха с Джулия и Барбара. Младоженката въздъхна с облекчение, че най-после ще потеглят, но когато се качи в каретата, с изненада видя двама младежи, нехайно облегнати на седалките.

— Не е ли чудесно? — засмя се Саймън. — Двама от най-добрите ми приятели, Брокингтън и Мадж, се съгласиха да ни правят компания и пътуването ще бъде по-весело.

— Здравейте — промърмори Кити и добави: — Мадж ли каза?

— Името му е Талмадж, но ти можеш да го наричаш Мадж, както всички нас — обясни съпругът й.

— Разбира се, че не бих могла да го наричам така! Мадж е женско име. Как е малкото ви име? — усмихна се Кити.

— Вивиан — провлечено отвърна високият слаб младеж, а другите двама се заляха от смях, сякаш това бе най-остроумното нещо, което бяха чували досега. Кити също се усмихна.

— Разбирам. Тогава е по-добре да ви наричам Мадж, както всички останали — кимна тя.

— О, между другото, забравих да ти кажа, че майка ми ти изпраща поздравите си заедно с ключовете за имението — каза Саймън.

— Значи най-после успя да прережеш пъпната връв, така ли, старче? — засмя се Брокингтън.

— Тя каза, че вече няма грижата за мен и сега Кити ще поеме ролята на строга възпитателка.

Тримата млади джентълмени отново избухнаха в смях.

— Хрумна ми много романтична идея — предложи Мадж. — Защо да не отидем до Елмс с шлеп?

— Наистина ли може? — въодушевено попита Кити. — Елмс на брега на реката ли се намира?

— Разбира се — отвърна Саймън. — Кажи на кочияша да поеме към брега на Темза.

Брокингтън отвори вратата и подвикна на кочияша:

— Карай към моста Уестминстър!

— По дяволите! — изруга Мадж. — Защо му каза да ни закара до Уестминстър? Много по-близо е мостът Ламбет!

— Не, най-добре е да се отправим към Воксхол! — извика Саймън.

Тери смутено се обади:

— Но, господа, не сме ли най-близо до моста Челси?

— Хм, може би този младеж има право… — замисли се Брокингтън. — Да не би да се опитваш да хитруваш, Саймън?

— Говоря истината, Броки — отвърна Саймън.

Когато пристигнаха на брега на Темза, Кити се изненада от огромното количество багаж, което тримата млади джентълмени бяха натоварили в каретата.

— Това са сватбени подаръци — заговорнически й намигна Мадж.

Наеха един шлеп и натовариха багажа на борда. Кити с удоволствие вдишваше речния въздух и се наслаждаваше на шумовете по реката. Саймън каза на лодкаря, че ще му покаже къде да акостира шлепът.

— Пристанът е между Уейбридж и Чертси.

— Не е точно там — обади се Брокингтън. — Намира се след Хемнтънкърт, но преди Чертси.

— И двамата грешите — поправи ги Мадж. — Всички знаят, че има пристани само при Ричмънд, Кингстън, Хемптънкърт, Уейбридж и Чертси.

Лодкарят поклати глава и хвана тежкото гребло.

— Всички имате право, момчета и няма що да спорите. Айде, време е да поемаме на запад.

 

 

Кити бе шокирана от занемарения вид на къщата в Елмс. В преддверието се извиваше красива стълба, която водеше към площадката на горния етаж. От двете страни на площадката имаше по три спални. Кухнята, малката трапезария, всекидневната, салонът и библиотеката се намираха на долния етаж. Къщата бе много красива с високи прозорци, но мебелите бяха овехтели и разнебитени, а завесите — избелели от слънцето. Дамаската на креслата беше разнищена и на места прокъсана, а всички килими в къщата бяха протрити и мръсни. Всичко бе потънало в прах и къщата се нуждаеше от основно почистване.

— Щеше да ме е срам да посрещна гости в тази къща — обърна се Кити към брат си, — но, изглежда, Саймън и приятелите му не обръщат внимание на тези неща. Започвам да се питам дали и техните къщи не са такива.

Терънс се засмя.

— Не знаеш ли, че и двамата са лордове?

— Боже опази! — смаяно възкликна тя.

Всички мъже отидоха в конюшнята и Кити реши да отвори кашоните с подаръците. За нейно разочарование се оказа, че вместо сватбени подаръци там имаше само бутилки с вино и бренди.

Саймън не й бе представил никакви слуги и тя се упъти към кухнята. Там завари само една старица, наведена над огнището.

— Здравейте, аз съм новата мисис Браунлоу. Може ли да повикате останалите слуги? Бих искала да се запозная с тях.

Възрастната жена проницателно я изгледа и промърмори:

— Тук сме само аз и Хобсън, моят старец. Той се грижи за градината, пазаруването и конюшнята.

— Но, мисис Хобсън, а кой тогава готви тук? — изумено попита младата жена.

— Аз.

— А кой чисти?

— Никой, както сама виждате.

— Но това е ужасно! Навярно бихме могли да наемем слугини от селото — предложи Кити.

— Никое от местните момичета няма да се съгласи — решително отвърна старицата.

— Но защо? — удивено попита Кити.

Мисис Хобсън поклати глава.

— Носят се какви ли не слухове за това място — загадъчно промърмори жената.

— Какви слухове? — разтревожено я изгледа Кити.

— Сама ще разбереш, госпожичке.

Младата жена реши, че трябва да се държи по-строго с тази непокорна готвачка.

— Трябва да приготвите вечеря за петима — високомерно нареди тя. — Изборът на меню оставям на вас, мисис Хобсън. Не искам от първия ден да се намесвам в работата ви, но ви уверявам, че ако не съм доволна, в тази къща ще настъпят доста промени.

— Е, позволете ми пък аз да ви уверя, мисис Браунлоу, че ако аз и моят съпруг не получим заплатите, които ни дължите, наистина ще настъпят доста промени тук.

— О, съжалявам, мисис Хобсън — разкаяно възкликна младата жена. — Колко ви дължи Саймън?

— Не сме получавали заплата за три месеца.

— Още сега ще говоря с него — обеща Кити, но мислено си каза, че ще го остави за утре. Когато излезе от кухнята, видя как Брокингтън и Мадж се втурнаха нагоре по стълбата, като трескаво сваляха дрехите си.

— Пияни са като лордове — пошегува се Саймън, когато видя смаяния й поглед. — Всъщност нямат търпение да се преоблекат, за да отидат на лов. Ще се върнем за вечеря. Ти се забавлявай сама.

— Саймън, почакай за миг, моля те. Разбирам, че нямаш намерение да бъдеш непрекъснато с мен, но ти дори не си ми показал стаята ми.

— Съжалявам, Кит — промърмори той, — но не бих искал да се превръщаш в отегчителна съпруга. Просто си избери една от стаите. О, всъщност мога да ти дам един съвет — стаите от лявата страна са по-хубави, така че ако ти се настаниш в една от тях, аз ще си избера стая отдясно.

В този миг на вратата се показа Тери, който недоволно клатеше глава.

„Изглежда, мистър Хобсън се грижи за конюшнята също както мисис Хобсън за кухнята“ — предположи Кити.

Младата жена се зае да разгледа стаите. Прерови къщата от тавана до мазето, надникна във всеки от шкафовете и долапите. В мазето откри малко въглища, напълни една кофа и я занесе във всекидневната. Внезапно пред очите й се появи спомен от миналото, които я накара да се засмее на глас. Отпусна се в едно кресло и промърмори:

— Ето че отново мъкна кофите с въглища. О, ако не се смея, ще се разплача. Защо, за бога, се забърках във всичко това?

В къщата цареше хаос и бъркотия. Кити се върна във всекидневната и още от прага я посрещна бурен смях. Мисис Хобсън беше сервирала някакво отвратително ястие — прекалено воднист бульон от доста стара кокошка. Зеленчуците бяха много малко, а хлябът — мухлясал. Но младите джентълмени на бърза ръка се справиха с мизерната вечеря, защото неуморно надигаха чашите с вино. Поне весели наздравици и дръзки шеги не липсваха. Накрая скочиха от столовете, отидоха в библиотеката и чевръсто се настаниха на креслата около масата за игра на карти.

— Хайде, Тери, ела при нас. Ако желаеш, можеш да ни правиш компания, Кити. Няма нищо по-добро от това да заложим по някоя и друга лира и да си прекараме приятно времето.

— Съжалявам, Саймън, но не обичам картите, дори не знам да играя покер, а пък Тери няма никакви пари.

— Глупости! — високомерно заяви Брокингтън. — Аз ще му дам достатъчно, за да може да залага.

Саймън и Мадж се развикаха, настоявайки Тери да седне при тях, за да попълни карето. След половин час залозите се вдигнаха толкова високо, че Кити се разтревожи не на шега, макар да съзнаваше, че всякакви опити да укроти страстите на пийналите картоиграчи са предварително обречени на неуспех. Затова въздъхна облекчено, щом видя, че Саймън с клатушкане се надигна от масата и се запъти към спалнята си. Изгледа го със свито сърце, защото очакваше, че ще й даде знак да я последва в леглото му. Но той не каза нито дума, само устата му се изкриви в умилостивяваща усмивка.

Тя остана за миг, вцепенена и безмълвна, до вратата на библиотеката, след което се втурна към спалнята си. Под халата си бе скрила бродираната копринена нощница, подарък от Джулия. И в този миг погледът й се замъгли и пред очите й изплува красивото лице на Патрик О’Райли. Неговата усмивка никога не би могла да бъде така угодническа и плаха. Можеше да бъде сурова, страстна, или арогантна и влудяваща, но никога така сладникава. „Ох, Патрик! Боже мой, нима никога няма да спра да го обичам…“ — прониза я тази ужасяваща истина.

Шумът от библиотеката нарастваше все повече и повече, но Саймън не почука на вратата на спалнята й. Постепенно смутената жена се успокои и накрая заспа, изтощена от бурните преживявания. До сутринта Саймън нито за миг не се появи в спалнята й.

 

 

Патрик още не бе съблякъл палтото си, когато попита къде е Кити.

— О, Патрик, нима не си чул най-вълнуващата новина! Кити вчера се омъжи! — извика Джулия.

— Какво! За кого се е омъжила?

— Как за кого! За Саймън, естествено.

— По дяволите! Как можа да й позволиш да извърши тази щуротия! Амелия още ли е в Лондон? — гневно изкрещя брат й.

— Хм, не съм сигурна, но май че… не зная… но ми се струва, че още не е тръгнала — заекна Джулия.

Той грабна шапката си и изхвръкна навън. Втурна се в къщата на Амелия Браунлоу и още от прага се развика като бесен:

— Ако не губим нито минута, ще успеем още днес да анулираме брака им.

— Да не си полудял! Те се ожениха с мое съгласие. Защо да искам да се анулира бракът им?

— Защото аз искам така! И това ти е достатъчно! Повече няма какво да се обсъжда.

— Не можеш да ме заставиш да ти се подчиня, Патрик О’Райли! По-добре се опитай да дойдеш на себе си. За моя Саймън няма по-подходяща съпруга от Кити Руни. Бракът им е законен и ти вече нищо не можеш да сториш. Остава ми, сър, само да ви пожелая приятен ден.

Патрик гневно тръшна вратата зад гърба си и пое обратно към „Кадогън скуеър“. В преддверието го посрещна Джулия и се разтрепери, щом видя яростно свитите му вежди.

— За бога, Патрик, успокой се! Нека да обмислим разумно ситуацията — помоли го тя със сълзи в очите. — Кити прие предложението на Саймън за женитба. Кое момиче би изпуснало шанса си?

— Ти си виновна! Ти я забърка в тази бъркотия! Ти и само ти! — изкрещя брат й. — Затова сега си длъжна да ми помогнеш да си я върнем обратно!

— Не, Патрик, аз не съм виновна, че Кити избра Саймън за свой съпруг. Те си подхождат по всичко — и по години, и по вкусове.

— Той сигурно я е отвел в Елмс? — застрашително се намръщи Патрик.

— Сигурно са там. Нали трябва някъде да прекарат медения си месец. Няма за какво да се сърдиш.

Тогава, за пръв път в живота си, Патрик вдигна ръка и с все сила удари сестра си през лицето. Ужасената Джулия побягна към стълбата, задавена от сълзите си.

След това му се наложи да изтърпи и упреците на по-малката си сестра. Барбара се втурна да защити Джулия, настигна я, опита се да я успокои, а сетне се втурна надолу по стъпалата и се нахвърли върху Патрик.

— Да не си посмял да обиждаш повече сестра ни! Не те ли е срам да я обвиняваш, че тя е виновна за случилото се! Ако искаш да узнаеш истината, никой в тази къща не е по-виновен от теб, че Кити ни напусна завинаги! Кой се лигавеше с онази повлекана Грейс? Кой се държеше надменно с бедното ирландско девойче, както се отнасят надменните лондончани с неуките провинциалистки? Кой разби сърцето на Кити? А сега се връщаш и щом научи, че най-после си е намерила достоен жених, вместо да я завариш обляна в сълзи заради твоя милост, веднага избухваш и на всичкото отгоре се държиш като пълен простак! Искам веднага да се извиниш на Джулия, ясно ли е?

Той я изгледа с невиждащ поглед. Като че ли се чудеше дали да не се нахвърли и върху по-малката си сестра. Но Барбара не се изплаши и смело продължи:

— Струва ми се, че Саймън е много влюбен в нашата Кити. Ожени се за нея, без въобще да се поинтересува каква зестра ще му донесе, без дори да я докосне с пръст, без да я лъже, без да й сваля звезди от небето. Знаеш, че той няма да разполага с много пари, преди да наследи чичо си. А можеше с лекота да спечели ръката на сестрата на лорд Брокингтън, защото, ако слуховете не преувеличават, тази особа получава тридесет хиляди лири годишна рента.

— Мили боже, та това е два пъти повече от най-богатата зестра, за която някога съм чувал! — удиви се Патрик.

— Както и да е, човек не трябва да завижда на по-богатите от него, а да гледа само себе си. И близките си. Защо не се ожени ти за Кити, щом като я желаеш повече от всяка друга? Сам забърка кашата, а сега другите са ти виновни. Защото не умееш да се примиряваш със свършените факти, затова си така побеснял!

Патрик направи това, което всеки друг мъж би направил в неговото положение. Напи се като свиня. Но и това не помогна. Три седмици се сърдеше на всички и на всичко около него. Наричаше Кити с най-вулгарните имена, които му идваха наум. Никога нямаше да се примири с изгарящата мисъл, че тя бе предпочела онзи кучи син, Саймън Браунлоу, пред него, Патрик О’Райли. Чувстваше се предаден, опозорен, изоставен. Накрая реши да изтръгне проклетата ирландска циганка от сърцето си, затова трескаво се зае с последните приготовления за заминаването си за Америка.

 

 

През първата седмица от брачния си живот Кити почти не се срещаше със съпруга си. Саймън прекарваше цялото си време с приятелите си, при това предимно извън къщата. Кити не се опита да го убеди да й отдели някой и друг час, защото нямаше достатъчно коне, за да я взимат и нея на лов или на разходки. Вместо това се зае да помага на мисис Хобсън в кухнята, тъй като бе убедена, ме още на втория ден ще успее да промени решително нескопосаните менюта на старата готвачка. Към края на първата седмица, когато Мадж и Брокингтън се върнаха в Лондон, Кити с едва прикрита радост затръшна външната врата след тях, без да губи излишно време за сбогуване. Тези разглезени синчета всяка нощ се напиваха до безсъзнание, но цели часове не ставаха от масата за игра на карти. Очевидно влияеха твърде зле на Саймън. Той ги умоляваше със сълзи на очи да не си заминават, ала те не отстъпиха. Доскучало им в глухата провинция, отсякоха младите джентълмени и поеха към шумната столица. През следващите няколко денонощия Саймън бе тъй отчаян, какъвто Кити никога досега не го бе виждала. Тогава дойде първата изненада — Саймън й докара кон от Тетърсол. Тя едва сдържа сълзите си, когато узна, че това бил сватбеният им подарък от Патрик О’Райли.

— О, боже, как ще мога да му се отблагодаря? — изхлипа тя.

— Не е нужно да благодариш на него, скъпа, достатъчно е да благодариш на мен — усмихна се Саймън. — Аз му написах писмо, в което му намекнах, че в моята конюшня няма подходящ кон за теб, но ти би искала да яздиш.

Младата жена бе шокирана от думите му.

— Саймън, не е трябвало да го правиш. Това е толкова унизително! Не искам никакви подаръци от Патрик.

— Глупости! Той е много богат. Аз не бих могъл да свързвам двата края без щедростта на приятелите си. Мадж винаги купува виното, а Брокингтън — брендито. Забрави за ненужните скрупули и си помисли как да кръстим кобилата.

Кити поклати глава.

— Ще я нарека Брендиуайн^[1], защото това е единственият ми сватбен подарък, който не е вино или бренди. — Тя протегна ръка и погали влажната муцуна на кобилата. Очите й се напълниха със сълзи при мисълта за Патрик. — Аз… аз не умея да яздя добре, Саймън — заекна Кити.

— О, стига с тези превземки! В къщата е пълно с панталони за езда, които носех, когато бях момче. Ела да ти намерим нещо подходящо.

— О, Саймън, не бих могла да нося панталони. Какво ще кажат хората?

— Какви хора? Тук сме само двамата.

Той я хвана за ръката и я поведе към тавана, пълен със стари дрехи, и започна да измъква най-различни кожени и кадифени панталони и ризи, украсени с дантела. Тя ги пробваше едновременно очарована и смутена, защото мъжките дрехи й отиваха. Съпругът й я гледаше с нескрито възхищение и одобрение.

— Ако си подстрижеш косата, двамата с Тери ще си приличате като близнаци — засмя се Саймън. — Почакай ме, Кит, ще отида да взема ножицата.

— Не, не бива да правиш това! — протестира тя.

— Стига, Кит, бъди по-смела. Ще бъде много забавно. Ще ми позволиш да отрежа поне малко от косите ти? — умолително я погледна той.

— Саймън, недей! Не искам да си подстригвам косата. Веднага се върни обратно!

Саймън се върна, но в ръката си държеше ножица. Тя с ужас разбра, че съпругът й няма да се откаже от налудничавата си идея. Въпреки протестите й, той я хвана здраво и смеейки се, приближи ножицата към къдриците й. Обзе я тревога от странното поведение на Саймън. Реши, че ще е по-добре да му позволи да отреже няколко сантиметра от косата й.

Кити забеляза, че Саймън лесно се отегчаваше и ставаше все по-неспокоен. Освен това установи, че той е изненадващо недозрял за възрастта си. Един следобед, когато двамата яздеха около имението, той й каза, че е уловил заек за вечеря, и извади един пор от торбата си. Тя мразеше поровете, ужасено скочи от коня и побягна към близките дървета.

— Кит, върни се, Кит. Не ставай дете — засмя се той.

— Не, аз ги мразя. Те са неприятни и злобни животни, а малките им червени очички ме плашат.

— Страхливка! — подразни я Саймън. — Ела да видиш колко добре съм тренирал тази гадинка.

— Не! Това е прекалено жестоко за бедните зайци. Не можеш да пуснеш това ужасно животно в зайчарника. Ще изплаши зайците до смърт и аз не искам да гледам това!

Той хукна след нея. Кити изпищя и се затича още по-бързо. Вече го познаваше достатъчно добре, знаеше за садистичните му наклонности и се страхуваше от него. Опита се да се скрие в храстите, но с един скок Саймън връхлетя върху нея и я събори на земята. Младата жена се опита да се отскубне от него, но се успокои, когато разбра, ме ръцете му са празни. Пръстите му неволно докоснаха гърдите й и той бързо се отдръпна.

— Кит, имаш прекалено големи гърди. Защо не ги превързваш, за да не се клатушкат толкова много?

— Аз съм жена, а не момче! — възмутено възкликна тя.

И в този миг разбра какво иска Саймън. Той я наричаше Кит — мъжката версия на името й. Искаше да носи панталони и да си отреже косата. Изпита неясно чувство на безпокойство.

Във вторник вечерта Саймън заяви, че повече не може да понася тази глуха провинция, и съобщи, че тримата с Тери ще заминат за Лондон.

— Майката на Брокингтън дава голям бал. Ти ще бъдеш най-ослепителната дама на празненството. Искам и ти, Тери, да дойдеш с нас. Ще облечеш някой от моите костюми. Ела да се качим горе и да намерим нещо подходящо за теб — настойчиво се обърна той към брат й.

 

 

Саймън заведе Кити в „Харидж“, най-скъпия магазин в Лондон, и тя прекара няколко приятни часа в пробване на елегантни бални рокли. Младата жена се колебаеше между бледоморавата шифонена рокля и светлорозовата копринена рокля, но Саймън настоя да вземат една от белите рокли, с голямо деколте и много волани, плюс една прозрачна сребриста наметка. Цената се оказа невъобразимо висока, но съпругът й не обърна внимание на протестите й.

Двамата отидоха в ергенското жилище на Брокингтън, което се намираше на „Джърмин стрийт“.

— Не можех да пропусна бала ти тази вечер, старче. Купих бална рокля на Кит, но трябва да й намеря някой подходящ фризьор. Не мога да я оставя да изглежда като селянка, нали? — засмя се Саймън.

— Спомняш ли си онзи… приятел… не беше ли французин?

— Пиер! — извикаха двамата в един глас и съучастнически си намигнаха.

— Хайде да отидем да го потърсим. Ти ще дойдеш с нас, Тери — каза Саймън.

Пиер се оказа едно от най-странните създания, които Кити бе виждала. Той бе прекалено женствен и тя се запита дали не си бе сложил крем на устните. Миглите му бяха дълги и извити като на жена. Говореше превзето и непрекъснато жестикулираше, ала се справи много добре с прическата на Кити. Вдигна косата й нагоре, като остави един кичур да се спуска до рамото й. Прическата бе изключително подходяща за роклята й. Кити не можа да разбере защо Саймън й бе избрал рокля, която показваше гърдите й, след като винаги досега бе настоявал за обратното.

Когато пристигнаха на бала заедно с Брокингтън, те бяха посрещнати много сърдечно и топло. Кити неволно потърси лицето на Патрик сред елегантната тълпа. Не го откри и изпита смесено чувство на разочарование и облекчение. Скоро се оказа заобиколена от млади и модерно облечени кавалери. Терънс стоеше в единия ъгъл на залата и наблюдаваше сцената. Изведнъж с отвращение осъзна, че Саймън използва сестра му като примамка, за да привлече вниманието на младите и богати мъже. Ала не разбра, че и той самият бе използван за същата цел. С тях двамата Саймън лесно щеше да убеди десетина млади господа да гостуват в имението му през следващата седмица. Брокингтън имаше ангажименти за цялата седмица, но обеща на Саймън да го посети в Елмс, когато пристигнат и останалите гости, като доведе и Мадж със себе си.

— Ще им кажа да си доведат и конете, защото не мога да осигуря коне за всички — тъжно рече Саймън на приятеля си.

— Не се отчайвай, Саймън. Един ден ще имаш най-добрата конюшня в Съри.

На следващия ден Саймън и Кити отпътуваха за имението в Елмс. По пътя спряха в една ферма и Кити си помисли, че съпругът й иска да купи продукти за гостите. Собственикът на фермата продаваше диви патици, бекасини и яребици. Когато Саймън натовари един дървен кафез, Кити предположи, че е пълен с птици, които е решил да завъди в гората край имението.

Кити успя да поговори насаме с брат си едва след вечеря, когато Саймън вече бе порядъчно замаян от брендито.

— Какво има в онзи кафез? — попита тя, като дръпна Тери в отдалечения ъгъл на стаята.

— Лисица! — отвърна брат й. — Една малка лисичка. Смърди така ужасно, че се усеща на сто мили оттук.

— Разбирам. Той иска да я използва за лова. Това е толкова жестоко! Трябва веднага да я пуснеш на свобода — настоя Кити и тропна с крак.

— Кити, аз също не одобрявам лова на лисици, но не мисля, че имаме право да се намесваме. — Тери се поколеба. — Не се тревожа за себе си, скъпа, а за теб. Той е твой съпруг, а освен това се държи непредсказуемо. Не бих искал да ми бъде враг, нито пък да го видя как излива гнева си върху теб. Ще го заведа да си легне — промърмори Тери, вдигна Саймън и го поведе към спалнята му.

Без да губи време, Кити се запъти към конюшнята. Малката червена лисичка примигна с очи, а в следващия миг зениците й се разтвориха и животното се сви в ъгъла. Започна да души тревожно и белите й остри зъби проблеснаха в мрака.

— Не се страхувай, красавице — нежно прошепна Кити. — Не искам да те нараня.

Младата жена извади една игла от косата си и с ловко движение отключи резето на кафеза. Малкото животинче разбра, че го освобождавали светкавично изчезна в мрака.

На другата сутрин Кити още бе в леглото, когато в коридора проехтя гневният глас на Саймън. Той бързо изкачи стъпалата и безцеремонно нахлу в спалнята й. За пръв път я виждаше в леглото.

— Кой от вас го е сторил? Ти или проклетият ти брат? — изкрещя Саймън.

— Не беше Терънс. Аз я пуснах — решително заяви младата жена.

Лицето му побеля от гняв и той се приближи към леглото й.

— Знаеш ли колко платих за тази лисица? Тя беше разгонена и миризмата й щеше да привлече всяка лисица в Съри.

— Изпитах съжаление към малкото нещастно животинче. Моля те, прости ми, Саймън.

— Ще те накажа така, че да ме запомниш завинаги! — злобно изсъска той.

Кити притегли завивките до брадичката си. За пръв път, откакто бяха женени, изпита страх от мъжа си.

— Няма да посмееш! — извика тя.

Той я сграбчи за китката и я измъкна от леглото. Саймън я стискаше силно и Кити не успя да се измъкне от хватката му. Притисна лицето й към коляното си, вдигна нощницата й и разголи задника й. Никога не се бе чувствала толкова унизена и безпомощна. Саймън вдигна ръка и с все сила я стовари върху голата й плът. Заболя я толкова много, че сълзи бликнаха от очите й, а от устните й се изтръгна ужасен вик. Той продължи да я бие, а виковете и молбите й явно му доставяха удоволствие.

Внезапно усети как членът му набъбна и се притисна към корема й. Кити извърна лице и изненадано го погледна. Очите му бяха разширени, той дишаше тежко, изпаднал в екстаз. Докосването до тялото му я изпълни с отвращение. Опита се да сдържи виковете си, защото разбра, че по този начин само усилва насладата му. Задникът й бе посинял от ударите му. Страхуваше се, че ще припадне от болка, когато внезапно той отметна глава назад, тялото му потръпна и се стегна, а устните му се извиха в странна усмивка. Ръцете му я отпуснаха. Кити избяга в банята. Заключи се, с треперещи ръце напълни легена с топла вода и клекна в него. Остана така, докато болката намаля и стана по-поносима. Тази ужасна случка окончателно потвърди опасенията й, че съпругът й не бе нормален мъж. Едва сега осъзна защо майка му толкова бързаше да го ожени.

Щом Саймън излезе от спалнята й, на вратата се появи мисис Хобсън, разтревожена от виковете на Кити. Когато видя зачервените й от плач очи, възрастната жена гневно стисна устни.

— Да не би и с теб да е вършил онези гадости? — сърдито процеди през зъби мисис Хобсън.

— Не… Да, но моля ви, не казвайте на брат ми, мисис Хобсън. Нека това остане между нас.

Мисис Хобсън я изгледа заговорнически и прошепна:

— Знам някои заклинания, които може би ще ти помогнат.

Кити я изгледа с интерес.

— Имате предвид магии? — въпреки болката тя се усмихна. — Струва ми се, че има нещо общо между нас двете. Аз съм циганка и също знам няколко клетви и магии.

— Всъщност аз вече му направих няколко магии — довери й мисис Хобсън. — Само трябва да изчакаме дали ще подействат.

— Какво сте направили? — развеселено запита Кити.

— Зарових пет късчета от син мрамор — тайнствено прошепна старицата.

— А повикахте ли тъмните сили на Небу?

— Не. Това някаква вещица ли е?

— Няма значение. По-добре е да не знаете. Може би най-разумното нещо, което трябва да направя сега, е да помоля съпруга ви да сложи резе на вратата ми.

— Да, това е добра идея. — Тя постави ръка на рамото на Кити и съчувствено промърмори: — Ще го преживееш, моето момиче.

— Не знам, мисис Хобсън. За да оцелееш в този жесток свят, трябва да имаш желязна броня.