Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (12)

Глава дванадесета

Патрик не можеше да си обясни защо предложи на Кити да започне да посещава училище. Може би причината се криеше в мъчителното за него положение — да живее под един покрив с нея, но да не може да я притежава. Откакто чаровната циганка се завърна в къщата, той не можеше да се съсредоточи върху сложните търговски операции, измъчваше го почти осезаема физическа болка, която нищо не бе в състояние да пропъди, но се сдържаше с неимоверни усилия на волята, защото разбираше, че девойката още не е готова да го приеме в леглото си. Оставаше му само да се надява, че принудителната им раздяла ще засили копнежа й по него. Когато бъде далеч от него, той отново ще може да се посвети изцяло на търговията.

Въодушевен от неочаквано високите печалби от търговията с вино, Патрик обмисляше идеята за голяма компания за производство и търговия с хранителни продукти. Така бе основана „Хинд Фууд Къмпани“, със седалище в Лондон, но притежаваща десетки предприятия в цяла Англия. Със своите филиали в Ню Йорк, Питсбърг и Чикаго, „Хинд Фууд Къмпани“ за кратко време се разрасна дотолкова, че засенчи такива световноизвестни конкуренти като „Линтън“, „Лайънс“ или „Тейт енд Лилс“. Компанията, в която Патрик О’Райли бе един от най-влиятелните членове на управителния съвет, се занимаваше с консервиране и бутилиране на храни. Именно „Хинд Фууд Къмпани“ изобрети метода за опаковане на продукти в тенекиени кутии. Патрик бе уверен, че доставките на хранителни стоки крият възможности за огромни печалби. Той откри кантора в Лондон и често изненадваше членовете на управителния съвет с необичайни предложения. Не след дълго Патрик стигна до извода, че нерентабилните дребни предприятия трябва да бъдат закрити, а останалите да се слеят в стройно организирана мрежа. Бързаше да увеличи печалбите си и за целта въведе строги правила за контрол на производството и разходите. Планираше да намали изкупните цени на селскостопанските суровини и да стандартизира обемите на опаковките. Това бе дългосрочна програма, но още през първите месеци печалбите започнаха да растат. Дори и Дизраели, премиерът на Англия, се заинтересува от нововъведенията на Патрик и посети експерименталното селище, в което, съдружникът му Самуел Хейнсуърт бе построил модерна фабрика, общежитие и училище за новопостъпващите. През коледните празници Патрик се върна в Болтън, доволен от успеха си в Лондон.

Отвън изтрополя карета и Патрик излезе, за да посрещне Барбара и Кити, завърнали се у дома за коледните празници. Барбара се спусна радостно към брат си и го прегърна. Нямаше търпение да му разкаже всички новини от училището. Той си отдъхна облекчено, когато тя най-после го остави и тръгна да търси мисис Томпсън. Останаха сами с Кити. Погледите им се срещнаха и той протегна ръка, за да й помогне да слезе от каретата. Патрик бавно я притегли към себе си и се наведе да я целуне. Тя понечи да каже нещо, но той притисна устните си към нейните.

— Толкова много ми липсваше… — прошепна младият мъж.

След като момичетата разопаковаха багажа си и се освежиха от пътуването, всички се настаниха около камината с чаша греяно вино в ръка. Барбара весело бъбреше, без да обръща внимание на погледите, изпълнени с копнеж, които си разменяха Кити и брат й.

— Отначало всички в училището ми изглеждаха толкова надути, че не можех да ги понасям, но нашата Кити на бърза ръка им даде да се разберат. Държеше се като принцеса и скоро започнаха да ни уважават.

— Хубаво е, че отново си у дома. Без теб къщата е пуста — многозначително рече Патрик, без да сваля поглед от Кити.

— Трябва да му кажеш, Барбара — обади се Кити. — Той рано или късно ще разбере.

Барбара му подаде писмо от директорката на училището. Патрик внимателно го прочете. Писмото беше много учтиво, но накрая ясно се казваше, че двете девойки не могат да се върнат в училището, защото влияят зле на останалите ученички.

— Е, малки палавници, ще ми кажете ли какво сте направили? — попита Патрик, като едва успяваше да прикрие усмивката си. Барбара си отдъхна и припряно заговори:

— Не знам защо директорката не ни иска повече. Може би заради циганските танци на Кити, нали знаеш, че те са… малко шокиращи. А може и да е заради историята, която разказваше за красивия си любовник, който я прелъстил.

— Барбара, как можа да го кажеш! — извика Кити и избяга от стаята.

Барбара изгледа брат си с недоумение.

— Ама нали всичко това е само една измислица? Мислех си, че тази история няма да те ядоса толкова много, както ако ти кажа, че една вечер се преоблякохме като момчета и прекарахме нощта навън.

— По дяволите! И къде спахте през тази драматична нощ? — начумерено запита Патрик.

— В конюшнята, разбира се — спокойно отвърна сестра му.

— Мислех, че се страхуваш дори от сянката си.

— Да, но вече не съм такава. Реших да стана като теб и Джулия и открих, че животът може да бъде много забавен.

— Кажи на Кити веднага да слезе долу. Не, по-добре й занеси тази бележка. — Той набързо надраска нещо на един лист и го подаде на Барбара.

Кити избърса сълзите от лицето си и прочете бележката:

До лейди Неодобрение:

„Смятам, че не е необходимо да се връщате в училище. Не съм се надявал, че ще станете толкова изтънчена дама с благородни маниери.“

Лорд Негодник

Въпреки обидата си, младото момиче се засмя, но не показа бележката на Барбара. Двете слязоха долу.

— След като няма да се връщате в училище, може би е по-добре да отидем при Джулия — каза им Патрик.

— Утре трябва да се видя със Самуел Хейнсуърт, но след това ми се налага да замина за Лондон. По пътя ще вземем Тери, за да прекара празниците с нас. — Като видя, че Барбара се изчерви, той лукаво добави: — Тези ирландски цигани от семейство Руни са истински дяволи, нали?

 

 

Патрик отиде до „Роуз Бенк“, за да се срещне със Самуел Хейнсуърт. Мистър Хейнсуърт го разведе из огромната сграда на текстилната фабрика, из работните помещения, а накрая многозначително изгледа Патрик и каза:

— Този, който се ожени за дъщеря ми, ще притежава половината от всичко това.

— Предлагаш пълноправно партньорство, така ли? — заинтригувано попита младият мъж. — А какво ще остане за сина ти, Сам?

— Той не проявява интерес към работата, а освен това получи доста голямо наследство от покойната си майка. Реших да завещая всичко това на дъщеря си и на бъдещия си зет. — Той дискретно се изкашля.

Патрик много добре разбра за какво намеква Самуел Хейнсуърт и реши, че трябва добре да обмисли тази възможност.

 

 

Пристигнаха в Лондон, в къщата на „Кадогън скуеър“, и завариха приготовленията за Бъдни вечер в разгара им. Патрик знаеше отлично какво иска като коледен подарък — мечтаеше за среща насаме с Кити и се чувстваше развълнуван като неопитен юноша.

Кити също бе обзета от нетърпение и радостно очакване на Коледа и Нова година. Чувстваше, че в живота й приключва един период и започва нов. Патрик О’Райли й бе помогнал да се изскубне от мизерията и сивотата в тъкачницата, дори бе сторил всичко, което бе по силите му, за да възвърне жизнеността й и радостта й от живота. А освен това бе проявил нечувана щедрост, като пое всичките разноски за обучението й в престижното училище за млади дами, в което се приемаха само девойки от заможни и по-видни фамилии. Сега нямаше никакви пречки да я предпочете за своя съпруга, въпреки че бе старателно ухажван от дъщерите на най-богатите родове в Лондон. Макар че отначало той се държеше доста предпазливо с нея, сега Патрик не криеше, че чаровната ирландска циганка бе успяла да обсеби сърцето му. При всяко неволно докосване на ръцете, горещи вълни обливаха двете млади сърца. Стигаше му само да я погледне още при влизането й в стаята и погледът му се унасяше някъде надалеч, а зениците му потъмняха от трудно сподавяното желание.

Тя мигом се изчервяваше до уши. Не можеше да преодолее тръпките, предизвикани от близостта му. Нито пък можеше да се оправдава пред себе си с непълнолетието си. Често улавяше погледа му, втренчен и прикован в алените й устни или във високите й гърди, издаващ едва прикрития копнеж да я сграбчи в обятията си и да я целува до захлас. Издаваше го и гласът му — пресипнал, сподавен от несподелената страст.

Но нищо не можеше да я убеди, че той страда много повече от нея. Според нея не той, я тя изгаряше от желание, от мъчителен копнеж да се слее с него. Дори когато се приближаваше с най-невинно намерение към креслото й, сърцето й се разтуптяваше тъй рязко, че й се струваше, че след миг ще изхвръкне от гръдта й. Гърлото й пресъхваше, губеше дъх и свяст. От най-леките му докосвания кожата й настръхваше, после я обливаше огнена треска, която заглъхваше бавно, прекалено бавно, едва когато той отдавна бе напуснал къщата. Понякога гласът й внезапно спадаше до шепот, но дяволитото момиче не пропускаше да се наслади на поразителния ефект на шепота й върху измъченото му лице. Очевидно Патрик О’Райли не би могъл да понася повече това безкрайно терзание.

За Бъдни вечер той покани Кити на вечеря в изискания ресторант „Клифърд“, разположен на „Флийт стрийт“. Когато влезе в каретата, женският усет й подсказа, че дългоочакваният и от двамата миг е предстоящ и нищо не може да промени съдбата им. Сърцето й изтръпна. Патрик я чакаше вътре, а на седалката до себе си бе оставил голяма правоъгълна кутия, опакована в луксозна хартия. Когато я отвори, пред смаяния й поглед изплуваха искрящите очертания на разкошна сибирска наметка от сребърна лисица.

— Това е само един скромен коледен подарък, скъпа — смутено измърмори той и постави кутията в скута й.

— О! — Кити не можа да сдържи изумлението си. Веднага я облече, но женският й инстинкт навреме й подсказа, че трябва да остави на треперещите му пръсти последния жест — закопчаването на сребърните катарами. Девойката не можа да се сдържи, сгуши се като котенце в лъщящата кожа и потъна в нея. С женствен жест загърна яката около лицето си и с доволна усмивка отърка бузата си в меката кожа.

Патрик веднага настръхна. В първите няколко секунди едва издържаше бясното пулсиране на кръвта във вените му. Струваше му се, че набъбналата му мъжественост ще разкъса впитите му панталони и ще изскочи пред смаяния поглед на красивата девойка. Обзе го непреодолимо желание да се нахвърли върху нея, да разкъса дрехите й, да я съблече докрай и да я обладае тук, на примамващо меката седалка на каретата… Наложи се да призове цялата си воля, за да се обуздае. Ако можеше да чете мислите му, Кити навярно би скочила в движение през вратата на каретата.

Патрик глухо изстена, с неохота отдръпна ръце от нея и се облегна назад. Не смееше да държи ръцете си близо до нейните, защото не беше уверен какво ще направят пръстите му в следващия миг.

Кити обаче мислеше само за възхитителния подарък и не скриваше радостта си.

— О, Патрик, благодаря ти, благодаря ти… — прошепна тя и го дари с най-лъчезарната от своите усмивки.

Ресторант „Клифърд“ се оказа разположен на партера на малък, но елегантен хотел. Кити с възторг огледа богато украсеното коледно дърво, окичено със сребърни камбанки, екзотични препарирани птички и красиви стъклени изрисувани топки. Очите й не можеха да се наситят на очарователната гледка.

— Тази вечер си по-прелестна от всякога — прошепна Патрик зад гърба й.

Тя се усмихна и весело поклати глава. Хората от съседните маси ги измериха с любопитни погледи. Струваше й се, че всички знаят за любовта им. Патрик тръпнеше от копнеж, лицето му се зачерви, погледът му беше странно разсеян. След като приключиха с вечерята, той я хвана за ръката и я поведе по тясната стълба към горния етаж. Измъкна някакъв ключ от джоба си и отключи една от вратите. Пред смаяния поглед на младото момиче се разкри разкошно обзаведен апартамент. Стените бяха скрити зад изящно изрисувани пана, на пода се виждаше приказен ориенталски килим в яркочервени тонове, а в ъгъла ги очакваше чудесна камина, в която весело искряха горящите пънове.

— Запазих за нас апартамента, който обикновено дават на младоженците — гордо заяви Патрик и ръцете му се плъзнаха по раменете й.

— За цялата нощ? — Тя го изгледа въпросително и в зениците й се разгоря онова пламъче, което неизменно го подлудяваше. „Мили боже, нима е решил да се преструваме на младоженци!“ Ръцете й се обвиха около врата му, той се притисна към нея и наметката й от сребърна лисица падна на пода. Младият мъж не пропусна да се възползва от мига и сведе устни към нейните. Те омекнаха под натиска му, разтвориха се и Кити си припомни с умиление колко бе шокирана, когато настойчивият му език за пръв път проникна в устата й по време на незабравимата им първа любовна нощ.

Патрик я грабна на ръце и я понесе към широкото кресло пред камината. Настани я в скута си, без да отлепя устни от игривите къдрици, закриващи нежните очертания на врата й.

Кити въздъхна замечтано. Може би това бе щастието? Да се е нахранила до насита, да има топла наметка от сребърна лисица и да седи пред камината в обятията на Патрик Джон Френсис О’Райли. Погали гъстите му вежди, а после спусна пръста си по очертанията на волевата му, арогантна брадичка. Не знаеше дали го харесва въпреки агресивното му отношение към нея. Или тъкмо заради това го обичаше? Знаеше само, че е заслепена от любовта си към него, че го жадува с всяка фибра от тялото си. Когато пръстите й се докоснаха нежно до горната му устна, Патрик игриво ги захапа. Тя веднага хвана ръката му и я поднесе към устните си, за да захапе пръстите му в отговор на предизвикателния му жест.

— Ако ме ухапеш по-силно, ще забия зъбите си в ръката ти! — закачливо прошепна девойката и Патрик простена, измъчван от непреодолима възбуда.

Знаеше, че може да бъде много по-настойчив в усилията си да я съблазни, но този път трябваше да се покаже като най-нежния любовник на света. Въпреки че едва се сдържаше да не се нахвърли върху нея, трябваше да изчака, докато в гърдите й се разгори пламъкът на страстта. Едната му ръка с деликатни движения галеше рамото й, а другата се спускаше крадешком към гърдите й. Чуваше запъхтяното й дишане, а това бе най-сигурният признак, че милувките му й се харесват.

Седнала в скута му, Кити усещаше набъбналата му мъжественост, гореща и втвърдена, опираща се до бедрата й. Вече бе разбрала, че сексът е нещо изключително важно за всеки човек, най-ценното преживяване за двама души, влюбени един в друг. С женския си инстинкт тя долови, че е готова да го приеме. Чувствата, които събуждаше в нея, бяха тъй прелестни, че се вкопчи в прегръдките му, омаяна от мъжествения му аромат.

Пръстите му постепенно напредваха сред многобройните кончета и панделки по тоалета й. В един момент Кити го целуна, с нежен жест спря настъплението на жадните му, треперещи пръсти.

— Скъпи, не трябва да ме разсъбличаш, преди да сме се изправили пред олтара.

— Пред олтара ли? — недоумяващо изсумтя Патрик.

— Нали тази нощ сме младоженци? — попита тя с неуверен глас.

— Младоженци? Откъде ти хрумна тази идея! Нищо смешно не намирам в тази шега… ако това наистина е шега. — Но в този миг видя как артерията на шията й запулсира и побърза да спре туптенето с устните си. — Ако някой ден се оженя, това неминуемо ще бъде брак по сметка, за дъщерята на някой заможен търговец от прославена фамилия… И тя ще ме обвърже с куп досадни задължения, с дом, семейство и деца… Не искам да развалям прекрасната ти фигурка с бебета и бременности. Искам те, Кити, само за себе си. Искам да дойдеш с мен във Франция. Или ако предпочиташ, да отплаваме двамата за Америка?

Стори й се, че някой я обля ведро с ледена вода.

— Не! Не искам! И не мога да го направя! — Отново се събуди непокорният й ирландски характер. Очите й диво засвяткаха. — Само ако ме докоснеш, ще те убия, кълна ти се!

— Стига си ме разигравала! Аз не съм сляп, Кити. Искаш ме, и то не по-малко, отколкото аз теб. — Мъжът предпазливо пристъпи към вратата, за да спусне резето. — Мила моя, заклевам ти се тук, в този миг… ето, ако желаеш, ще коленича пред теб… винаги съм те уважавал, винаги съм бил на твоя страна, каквото и да направиш… — Ръката му с безкрайна нежност докосна лицето й. — Остави ме поне да те погаля, да ти се порадвам.

Очите й се свиха от безпомощна ярост.

— Ти вече достатъчно ми се нарадва! Ограби невинността ми, измъчи ме до смърт!

По дяволите, всичко започваше отново! Патрик стисна зъби, за да не избухне. Непременно трябваше да смени тактиката си. Но как да го стори, като нито веднъж досега не се бе молил пред жена? Ето че и това доживя!

— Кити, скъпа, поне ме изслушай… Кълна ти се, че ще ти дам всичко… всичко!

— Искам да се ожениш за мен! — заяви девойката с непреклонен глас.

— Ох, скъпа, искай всичко от мен, но само това не…

— Патрик О’Райли, защо загубваш дар слово, когато разговорът опре до болезнената тема за женитбата? Знам, че ирландците са най-упоритите същества на тази земя, но дори и сред тях ти си най-твърдоглавото създание. Дори и баща ти, твоят баща, намери кураж да ми предложи да се омъжа за него.

— Баща ми! — възкликна Патрик и лицето му внезапно почервеня.

Но Кити не му обърна внимание и продължи с още по-гневен глас:

— Макар че ти дължа благодарност, че ме измъкна от мизерията в Ирландия, аз и досега си оставам като дамгосана от бедността. Винаги ли ще трябва да се надявам само на милостта на богатите, да понасям безброй унижения, да преглъщам горчиви сълзи? — Гласът й се задави в ридания.

— Но, по дяволите, какво искаш от мен? — Яростта му бе изчезнала, като я видя разплакана и безпомощна.

— Не искам да бъда уличница, която да се продава за няколко гроша! Искам да бъда нормална, почтена и законна съпруга! — изохка Кити.

Очите му потъмняха.

— В такъв случай по-добре ще бъде да ти потърсим някой подходящ кандидат — сърдито процеди Патрик през зъби.

През целия път обратно до „Кадогън скуеър“ никой не посмя да наруши гробовната тишина в каретата. Върху лицето му, което тя обичаше повече от всичко на света, се бе спуснала непроницаема маска.

През следващите дни Кити и Патрик се стараеха да избягват срещите, но на Коледа бяха принудени да се съберат около празничната трапеза, заедно с всички останали обитатели на голямата къща. Държаха се прекалено вежливо един към друг, но за щастие в суматохата никой не им обърна внимание.

Джулия съобщи на присъстващите, че веднага след новогодишните празници ще организира голям бал. За нейна изненада брат й посрещна с радост това предложение.

— Надявам се, че ще поканиш кавалери за Кити и за мен — усмихна се Барбара.

— О, ще бъде пълно с млади мъже, но нима може да се намери кандидат за нашата бедна Кити? — насмешливо подхвърли Джулия.

— Защо, Джулия, та нашата Кити е истинска красавица! Четох сърцераздирателни истории за млади ирландски момичета, пристигнали тук, в Англия, с родителите си без пукната пара в джоба… Толкова бедни, че дъщерите и майките имали само по една що-годе прилична рокля и по тази причина не можели да излизат заедно по улиците. И въпреки това някои от тях се омъжили за видни и богати граждани. Ето, четох за някаква Елизабет, която била тъй очарователна, че херцог Хамилтън й предложил ръката и богатството си, макар че се познавали само от един месец.

Патрик отпусна сутрешния вестник и глухо промърмори:

— Той е известен пияница, който на бърза ръка й направи две деца и превърна живота й в ад.

— Да, но историята има и продължение — вирна брадичка Барбара. — Пиянството му го умори и на тридесет и три години Елизабет остана вдовица. И много скоро щяла да се омъжи за петия херцог Аргил.

— Романтични глупости! — презрително заяви Джулия. — Кити ще получи много предложения, но не и за брак.

Острите й думи жегнаха брат й.

— Много си злобна, Джулия. Разбрах, че Кити за малко не е станала твоя мащеха. Ако се бе омъжила за баща ни, той щеше да й остави всичко и ти нямаше да получиш нищо от парите му.

Двете момичета го зяпнаха смаяно.

 

 

Джулия бе поканила неколцина свои приятели, както и повечето от роднините на Джефри. Кити бе отрупана с покани за танц, а след като музиката спря, се намери заобиколена от мъже. Тя скришом потърси с поглед Патрик и видя, че той също не би могъл да се оплаче от липса на женско внимание. Младите момичета го гледаха свенливо и се изчервяваха, когато кажеше някоя по-солена шега, но омъжените жени се смееха високо и не се стесняваха да му отправят дръзки покани с погледи и жестове.

Кити забеляза Терънс, който танцуваше с Барбара, и приближи към него.

— Какво има, Кити? — попита брат й.

— Чувствам се ужасно. Предпочитам да стоя по-близо до вас, защото всички тези мъже са отвратителни.

— Защо? Нима онзи младеж, с когото танцува преди малко, те е обидил?

— Той се опита да ме целуне — възмутено отвърна тя.

— Ще отида да си поговоря с него — гневно се закани Тери.

— О, не, недей. Не е само той. Този, с когото танцувах преди него, пък се опита да си пъхне ръката под корсажа ми.

— Пред всички ли? — смаяно попита Барбара.

В този миг към тях приближи дребна жена, следвана от млад мъж.

— А ето те и теб, Барбара, скъпа. Спомняш ли си за мен? Аз съм Амелия Браунлоу, братовчедка на Джефри, а това е моят син Саймън. Отдавна исках да ви запозная. Саймън, това е Барбара, сестрата на Джулия, за която толкова много съм ти разказвала.

Красивият млад мъж погледна към Барбара и лениво се усмихна.

— За мен е удоволствие, мадам.

— Е, сега мога да ви оставя — доволно рече Амелия.

— Забавлявайте се!

— Всички майки си приличат! Слава на Бога, че се махна! — развеселено възкликна той. — Моля ви да я извините. Страхувам се, че се опитва да ме сватосва. — Погледна към Кити и Тери, които стояха един до друг.

— Сигурно сте брат и сестра. Приликата ви е поразителна.

— Това са Кити и Терънс Руни, наши братовчеди от Ирландия — представи ги Барбара.

Саймън се поклони пред Кити.

— Може ли да ви помоля за един танц, мадам?

Кити прие без колебание. Той изглеждаше на не повече от осемнадесет години и тя си помисли, че лесно ще се справи с един младеж на нейната възраст.

— Честно да ви кажа, ние се канехме да потърсим по-тихо място — предпазливо започна Кити. — Тази блъсканица, целият този шум само ме изтощава.

— Напълно съм съгласен с вас. Нека да си вземем нещо разхладително и да се усамотим някъде, например в библиотеката — обезоръжаващо се усмихна Саймън. Кити кимна, те си взеха по чаша пунш и се насочиха към библиотеката.

Още с влизането Саймън се насочи към малката масичка с напитки, взе гарафата с бренди и се приближи до камината.

— Струва ми се, че това е много по-добро от този буламач, който наричат пунш. — Вдигна чашата си и продължително я изгледа. — Вие рязко се отличавате от всички млади момичета, с които майка ми непрекъснато ме запознава. Те се опитват да остроумничат и неизменно ми задават тъпи въпроси от рода на: „Къде учите?“.

— А къде учите наистина? — засмя се Кити.

— Току-що ме изключиха от Оксфорд.

— Ние също сме изгонени от училище — намеси се Барбара.

— Прекрасно! Значи имаме обща съдба.

— Какво ще правите сега? — полюбопитства Кити.

— Смятам да се позабавлявам. Мисля, че има време за кариера.

— Сигурно сте много богат? — подхвърли Кити.

— Не е точно така, но наистина ще стана богат, когато чичо ми, лорд Кроутър, опъне петалата. Тогава ще наследя богатството и титлата му.

— Е, значи няма нужда да си търсите богата наследница — усмихна се Кити.

— Не, но майка ми иска да ме ожени час по-скоро. Смята, че една съпруга ще ми помогне да улегна.

— Навярно не търсите жена на вашата възраст? — намеси се Тери.

— Това, което търся, е свободата, но никога няма да я имам, докато не се отърва от майка си.

— Ала когато се ожените, ще се наложи да се съобразявате не с една, а с две жени — изтъкна Тери.

— О, не, веднага след като ми намери съпруга, майка ми ще замине за Европа. С нетърпение очаквам да вдигне платната, за да си поживея — засмя се Саймън, погледна към Тери, а след това към Кити. — Но… не очаквам, че вие ще се съгласите да се омъжите за мен. Сигурно още не си търсите съпруг?

— Разбира се, че си търси — обади се Барбара.

— Аз нямам зестра и съм само една бедна роднина — избухна в смях Кити.

— Но имате много по-ценно богатство — красотата ви. Тя привлича мъжете, както светлината мами нощните пеперуди — галантно отвърна младежът.

Кити се изчерви и припряно надигна чашата с бренди, за да прикрие смущението си.

— Искаш ли да се видим утре, Кити? — Саймън внезапно премина на „ти“.

— Тя никога не излиза сама — намеси се Тери.

— Ами тогава можем да отидем някъде четиримата.

— О, Тери, нека да отидем, моля те — възкликна Барбара. — Ще бъде чудесно! Къде предлагаш да отидем?

— Можем да се отбием до Тетърсол и да погледаме конете — предложи Саймън и погледна към Терънс.

— Много хитро предложение — засмя се Кити. — Веднага ще спечелиш брат ми на своя страна.

— След това можем да помислим и за дамите — усмихна се Саймън. — Нагоре покрай реката има пързалки и множество сергии, където продават печени кестени и други лакомства. Освен това може да попаднем на някоя гледачка и да научим бъдещето си.

— О, звучи прекрасно! Нека да отидем. — Барбара умолително погледна към Тери.

Изглежда брендито ги бе замаяло, защото Кити отметна глава и се закиска.

— Ние с теб, Саймън, май доста си приличаме!

— За какво намекваш, Кити? — провлечено запита той.

— Умееш да караш хората да изпълняват желанията ти.

Той многозначително й намигна.

— Кити, защо не ни гледаш на карти?

— Мислех, че утре по време на разходката ще узнаем бъдещето си от някоя гледачка край реката — отвърна девойката, но извади от джоба си картите за тарос. — Ще гледам само на Барбара и на Саймън. Тери не обича да му гледам на карти.

— Какво да направим? — попита Барбара.

— Разбъркай тестето и си намисли някакъв въпрос, на който може да се отговори само с „да“ или „не“. След това ще разделиш с лявата си ръка картите на три купчини и ще избереш едната от тях.

Барбара избра средната купчина.

— Ще подредя в кръг седем карти. Това се нарича колелото на съдбата — започна да обяснява Кити. Тя отлично знаеше, че Барбара много обича този ритуал. — Картите ще ни кажат всичко за живота и смъртта, за доброто и злото, за любовта и омразата, за разума и глупостта, за успеха и неуспехите, за истината и лъжата, за всичко, което вълнува хората. Чашите означават любов, жезълът се отнася за работата, а мечовете предсказват нещастие.

Със сериозно изражение на лицето Барбара нареди картите.

Кити ги обърна и започна да говори:

— О, Барбара, твоите карти са много добри. Мога веднага да ти кажа, че отговорът на твоя въпрос е „да“ и че всичките ти желания ще се сбъднат. Първата карта символизира самата теб. Тя показва жена, която затваря устата на лъв. Това означава, че истинската сила е в нежността. Ти притежаваш духовна сила, която е много по-мощна от физическата. Втората карта, този поп с мечовете, който е много близо до теб, символизира прекалено строг и груб баща, но е заобиколен от шестте карти с жезлите, а това означава, че ще преодолееш всички трудности и ще успееш да осъществиш мечтите си, макар и с цената на много жертви. Тези две карти с чашите показват, че ще имаш късмет в любовта. Този млад мъж и тази млада жена, които държат чашите, означават, че скоро ще започнеш любовна връзка. Тази карта показва времето. На нея се вижда цифрата две, а това означава, че мечтата ти ще се сбъдне след две седмици или след два месеца, или след две години. Попът с жезлите винаги е с черна коса и черни очи. Той внезапно ще нахлуе в живота ти и ще те завладее завинаги. Последната карта, на която се вижда слънцето, подсказва, че те очакват много щастливи и радостни дни. Независимо от трудностите, накрая всичко ще завърши чудесно за теб.

— О, Кити, това е прекрасно! — радостно възкликна Барбара.

Саймън взе тестето и отново го размеси.

— Надявам се, че на мен няма да ми се паднат толкова хубави карти — пошегува се той.

Кити обърна картите на Саймън и се намръщи.

— Отговорът на твоя въпрос е „не“, обаче ти все пак ще успееш да осъществиш желанието си. Твоята карта е този рицар с мечовете и означава, че ти си твърдоглав, безразсъден, саморазрушителен и си склонен към престъпления. Отдясно на теб е колесницата, което обикновено е добър знак, но когато е обърната наопаки означава, че ти напразно пилееш силите и възможностите си, за да задоволиш капризите си. Освен това в близко бъдеще те очаква страхотен скандал.

— О, звучи ми доста зловещо — засмя се Саймън.

— Третата ти карта е картата на обесения. Тя показва млад мъж, висящ с главата надолу, а зад него се вижда кръст. Забележи, че той не е прикован към него, нито е завързан и може да се освободи, ако иска. Следващата карта е със седемте жезъла, което е знак за промяна. Ще имаш големи неприятности у дома. Четирите чаши подсказват, че имаш много приятели, устройваш шумни гуляи и си прекарваш доста весело времето.

— А, ето че стана по-добре — ухили се Саймън.

— Тази карта с десетте меча може да се тълкува по най-различни начини — продължи Кити.

— Каква ужасна карта! — обади се Барбара. — В гърба на този нещастник са забити десет меча.

— Тази карта невинаги означава смърт — успокои ги Кити. — Може да става дума за тайнствени сили. Когато се съчетае с картата на обесения, това може да означава, че ти си тръгнал по пътя на порока и не можеш да намериш спасителния изход. Дяволът те кара да затъваш в грях и да жадуваш за плътски наслади. Алчността и жаждата за развлечения могат да погубят душата ти.

— Май вече не представлявам никаква загадка за теб — намръщи се Саймън.

Вратата на библиотеката се отвори и влезе Патрик, съпровождан от една омъжена жена.

— Извинете, мислех, че тук няма никой — смутено промърмори той.

— Не се и съмнявам — хапливо се обади Кити. — Саймън, утре с удоволствие ще дойда с теб. Искаш ли да отидем да потанцуваме и да освободим стаята за тази по-възрастна двойка? — кисело попита тя.

 

 

Барбара и Кити спяха в една стая и когато вечерта си легнаха, Кити замислено я попита:

— Коя беше онази жена с Патрик?

— Една от многобройните му приятелки. Предполагам, че иска да си поживее, преди да се ожени — изкиска се Барбара.

Кити затаи дъх.

— Какво искаш да кажеш?

— Е, още нищо не е сигурно, но ми се струва, че е хвърлил око на Грейс, дъщерята на Самуел Хейнсуърт.

— Какво те кара да мислиш така, Барбара?

— Тя е пълна с пари, има огромна зестра и ще му донесе текстилните фабрики на баща си — отвърна с прозявка Барбара.

— Мислех, че ще предпочете някоя по-хубава от Грейс Хейнсуърт — сподавено промълви Кити.

— И аз така си мислех, но съм била много глупава. Патрик винаги ще има красиви жени за любовници. Бракът няма да промени начина му на живот.

Кити се сви в леглото и се опита да заспи, ала думите на Барбара не излизаха от главата й. „Господи — тихо се помоли девойката, — помогни ми да превъзмогна тази ужасна болка, помогни ми да спра да го обичам!“