Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (6)

Глава шеста

Джонатан О’Райли очакваше пристигането на пратката с вино и спиртни напитки от спиртоварната — време беше да попълнят запасите в избата в къщата на „Кадогън скуеър“. Когато конският фургон пристигна, той прегледа квитанциите, подписа ги и двамата мъже, докарали пратката, започнаха да стоварят касите с бутилки в мазето.

За голямо нейно огорчение Кити бе изпратена в мазето за въглища. Младото момиче се закле, че никога повече няма да се захване с тази тежка работа и дори реши да се оплаче на Патрик, ако се наложи. В мазето завари двамата мъже да подреждат касите с вино. За нещастие, докато влачеше тежката кофа с въглища към стъпалата, Кити неволно бутна касите и осем от тях се събориха с трясък на пода. Момичето се вцепени, изплашено до смърт.

— Колко бутилки се счупиха? — едва успя да прошепне тя.

Около краката й бавно се уголемяваше локвата от вино, сред която плуваха парчета стъкло.

— О, господи, какво ще правя сега? — нещастно промълви девойката, докато сълзите се стичаха по бузите й и капеха в локвата.

В този миг се появи Патрик, следван от неколцина слуги.

— Какво, за бога, става тук?

Мъжете, които подреждаха касите, заговориха в един глас:

— Онуй хлапе е виновно, господарю! Бутна се в касите с вино и ги събори. Сега кой шъ ги плаща?

Кити не смееше да погледне към Патрик. Цялото й тяло трепереше като лист, ужасена от това, което неволно бе сторила.

— Веднага почистете! — сърдито извика Патрик към слугите и сетне добави с по-тих глас: — Изпратете ми сметката. А ти, Кити, веднага ела с мен.

Поведе я нагоре по стълбите и се насочи към спалнята си. Сълзите продължаваха да се стичат по бузите на младото момиче, а сърцето й уплашено се блъскаше в гърдите. Дали да заяви, че тя не е виновна, или да си признае всичко и да се остави на милостта на младия господар, надявайки се, че той няма да я накара да плати за щетите? Патрик тихо затвори вратата на спалнята си и се вгледа в нея. Извади голяма бяла носна кърпа от джоба си и нежно избърса сълзите й.

Девойката напрегнато го изгледа.

— Кити, не ми е приятно да гледам как слугуваш и се измъчваш от тежката работа. Искам да те отърва от всичко това.

За един кратък щастлив миг тя си помисли, че той ще я помоли да се омъжи за него, ала вътрешният глас й подсказа, че това едва ли ще стане толкова лесно.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.

— Първо ми кажи какво смяташ да правиш? — настоя той.

Кити разбра, че не я пита за злополуката в мазето, а за плановете й за бъдещето.

— Искам да правя всичко! — задъхано изрече тя. — Искам да видя всичко, да изпитам всичко, да се наслаждавам на всичко хубаво в този живот. Искам да пътувам, да посетя интересни места, да танцувам, да нося хубави дрехи, да живея в красива къща…

— Значи искаме едно и също — прекъсна я Патрик и лицето му се озари от очарователна усмивка. — Притежавам малка къща на „Халфмуун стрийт“. Искаш ли да живееш там? Ще се научиш да се държиш като лейди, ще носиш красиви дрехи, ще имаш слуги, които ще се грижат за теб…

— Сигурен ли си, че е редно да приема предложението ти?

— О, да, уверявам те, че няма нищо лошо в това.

— Кога ще отидем? — припряно попита момичето.

— Ако искаш, още сега ще те заведа там — засмя се той.

„Един ден той ще се ожени за мен — помисли си младото момиче и в гърдите му се надигна радостно вълнение, — но първо иска да ме превърне в истинска дама!“

Кити се втурна по стълбите към малката си стаичка на тавана, за да си вземе наметалото. Грабна картите за тарос и ги пъхна в чантичката. Измъкна гривната изпод дюшека, постави я на китката си и изскочи през вратата, без да се огледа назад. Сърцето й пееше от радост. Идваше й да се плъзне като малко дете по парапета, но видя, че Патрик я чака в преддверието и реши, че е срамота за една бъдеща лейди да се държи като хлапачка.

Патрик й помогна да се качи в каретата и се настани срещу нея. Девойката се облегна на тапицираната облегалка и затвори очи, за да се съвземе от неочакваното щастие.

Патрик хвърли бърз поглед към кочияша, сетне се обърна към нея и се усмихна.

— Къде отиваме? — осмели се да попита Кити.

— Първо ще те заведа при мадам Мартин на „Бонд стрийт“. Тя се представя за известна парижка модистка. Може би е видяла Франция само веднъж през Ламанша, и то когато не е имало мъгла, но това няма значение. Важното е, че тоалетите, които шие, са ненадминати.

— А не взима ли много скъпо? — засмя се Кити.

— Цените й са наистина безсрамно високи. Ще изпразни кесията ми, но съм решил да ти купя всичко, за което мечтаеш.

Тя го стрелна дяволито с поглед и отново се засмя.

— Няма да те разочаровам!

Младият мъж я погледна втренчено за миг.

— Ще ти припомня тези думи.

Тя се изчерви и сведе дългите си черни мигли. Пръстите й неволно докоснаха гривната и звънчетата иззвъняха.

— Откъде имаш тази гривна, Кити?

— Не мога да ти кажа — закачливо отвърна тя.

— По дяволите, Кити, не искам да приемаш подаръци от други мъже. Не съм предполагал дори, че познаваш други мъже, освен мен и баща ми. Господи! Нима това е подарък от баща ми? Той ти е купил тази дрънкулка, нали?

— Е, предполагам, че може и така да се каже — предпазливо отвърна тя.

Патрик сърдито я погледна и стисна устни. Видът му я изплаши.

— И какво му даде в замяна на гривната? — саркастично попита той.

Тя сведе поглед и смутено прошепна:

— Откраднах я, когато бяхме в Силвър Волтс.

Силният му смях я стресна. Кити също се засмя, успокоена, че той вече не й се сърди. Устните му докоснаха челото й.

— Ти си непоправима! — прошепна Патрик.

Близостта му я смути. Допирът на устните му й достави удоволствие, но девойката инстинктивно усещаше, че не бива да му позволява подобна интимност. Загледа се в скута си и поглади роклята си.

— Мразя кафявото! — внезапно избухна тя.

— Аз също — съгласи се младият мъж.

— Никога повече няма да облека тази рокля! — закле се Кити.

Мадам Мартин възторжено посрещна Патрик и го обсипа с комплименти и усмивки. Тя го помнеше много добре, защото само преди няколко дни младият Патрик О’Райли бе довел сестра си и бе купил доста скъпи тоалети, а на излизане от магазина обеща да доведе и по-малката си сестра. Модистката отведе Кити в тясната пробна, а Патрик остана в салона. Той се настани на канапето в стил „Луи XIV“ с чаша шери в ръка. Мадам Мартин облече Кити в светлорозова рокля от фин муселин, с волани по краищата, и я доведе при Патрик.

— Виж как изглежда сега сестра ти!

Патрик и Кити се спогледаха и избухнаха в смях.

— Изглеждаш възхитително, сладка моя, като глазура на торта. Мадам, трябва да ви призная, че тя не ми е сестра. — Той се усмихна очарователно. — Може ли да поръчаме пълен комплект дрехи? Тя се нуждае от всичко — бельо, рокли, пеньоари, нощници…

Модистката веднага разбра грешката си. Беше ги взела за брат и сестра, защото и двамата бяха с черни коси.

— Мадам, винаги съм изглеждала доста по-млада за годините си — самоуверено заговори Кити, — затова бих искала да ми изберете няколко рокли с по-дълбоки деколтета и по-широки фусти. Скоро ще навърша шестнадесет години.

Патрик се изчерви, изненадан от внезапната дързост на малката ирландка, а мадам Мартин учудено вдигна вежди. В нейната професия никой не се престараваше да следи за спазването на моралните норми, обаче деликатната ситуация й даваше право да удвои цената за тоалетите. Започна с по-скромните рокли за ежедневието, като избра, уж по случайност, доста скъпия бродиран муселин, след което се зае с подбора на вечерните тоалети. Донесе албуми с кройки и модели, поръчани от най-богатите клиентки в Лондон.

— Мадмоазел е надарена с толкова крехка фигура, че ще се наложи да отделя едно от моите момичета да стесни всички рокли.

Веднага щом останаха сами, Кити се възползва от паузата, повдигна полите на скромната кафява рокля и показа глезените си на Патрик.

— Виж, Патрик, вече имам копринени чорапи, точно такива, за каквито съм си мечтала още от Ирландия!

Слабините му се напрегнаха, пулсът му се учести. Момичето искаше само да му покаже глезените си, но в бързината, уплашена да не се върне мадам в приемната, Кити повдигна полите си доста по-високо и пред пламналия му поглед се очертаха извивките на бедрата й, дори и възбуждащите жартиери, от краищата на копринените й чорапи към най-интимните части на младото й свежо тяло. Патрик едва успя да прикрие набъбналата си мъжественост.

— От тези чорапи предлагат във всички нюанси. Може ли да си поръчам от розовите или от онези с телесен цвят?

— Не забравяй да вземеш и от черните — добави той с пресипнал глас, без да смее да помръдне, пристегнат в тесните си панталони.

За щастие в този момент Кити гледаше към едни елегантни обувки с панделки и тънки токчета. Тя ги обу и важно направи няколко крачки из стаята. Усети как самочувствието й веднага се промени. Повечето от роклите щяха да бъдат доставени след една седмица, но бельото, обувките и чорапите вече бяха опаковани в красиви кутии и можеха да ги вземат още сега. Мадам Мартин излезе от пробната, за да размени насаме няколко думи с Патрик, но в този момент помощничката й донесе четири прозрачни нощници.

— Тя решително отказа да ги пробва, мосю.

— Защо? — озадачено запита Патрик.

— Защото не може да повярва, че една дама може да облече подобна тънка и прозрачна дреха в леглото. Според нея нощниците трябва да бъдат вълнени, за да топлят.

— Опаковайте ги. Ще ги вземем всичките. Не е необходимо всяка дреха да се пробва в магазина, нали? — засмя се Патрик.

 

 

Когато напуснаха магазина, Кити бе облечена в жълта копринена рокля, която се стелеше богато надиплена върху опънатата фуста. Вдигната нагоре, косата й бе украсена с жълта копринена панделка, а в ръката си държеше чадърче в тон с роклята. Беше настояла да си сложи едновременно двата чифта ръкавици.

— Виж колко са красиви тези къдрички — възбудено рече тя и размаха ръце пред лицето му.

— Ти си по-красива от тях — промърмори той.

Харесваха й комплиментите, с които той започна да я обсипва, но гласът му звучеше толкова интимно, че Кити се изчерви от смущение. Не можеше да се отърве от чувството, че младият господар крие нещо от нея. С нетърпение очакваше какво ще стане, усещаше, че той крои нещо и смътно долавяше, че те двамата имат различни цели. Внезапно вниманието й бе привлечено от някакъв мъж, който биеше коня си насред улицата. Кити се втурна към непознатия, издърпа камшика от ръката му и гневно го удари по гърба.

— Сега и ти ще усетиш как се чувства бедното животно! — разярено извика тя с блеснали очи.

За миг Патрик остана вцепенен, но бързо се съвзе и застана между нея и каруцаря. Пред очите му изплува картина от миналото — красивата му майка с камшик в ръка наказва някой слуга за безочливото му поведение.

— Новите дрехи те промениха изцяло. Внезапно започна да се държиш като херцогиня — подразни я младият мъж. После й помогна да се качи в каретата и обясни на кочияша къде да ги закара. Настани се срещу нея, за да може да й се любува по време на пътуването.

— Нали се видя в огледалото на мадам Мартин? Не може да не знаеш колко си красива!

— Да, наистина изглеждам доста добре, нали? — закачливо попита тя.

— Всъщност ти си много ефектна жена. В Ланкашир имаме такава поговорка: „Дрехите правят човека“. Където й да те заведа, всички мъже няма да могат да откъснат погледите си от теб. А това никак няма да ми хареса — блясъкът в очите му обаче опровергаваше последните му думи.

— Ти се шегуваш с мен — засмя се Кити.

— Тъкмо обратното, скъпа моя, ти си тази, която си играе с мен — меко възрази Патрик.

Погледът му се задържа с копнеж върху сочните й червени устни.

— Защо ме гледаш така? — смутено попита тя.

— Как те гледам, Кити?

— Ами… сякаш си много изгладнял, а аз съм парче месо и всеки миг ще се нахвърлиш върху мен.

Той взе ръката й и поднесе връхчетата на пръстите й към устните си.

— С радост ще те изям — многозначително прошепна Патрик. — Дори само една хапчица от теб ще ме задоволи.

Тя го изгледа сериозно и поклати глава:

— Патрик, много добре знаеш, че това не е истина. Ти искаш да ме изядеш цялата.

Той се стъписа и се запита дали тя разбира двусмислието на отговора си. Невинаги успяваше да отгатне мислите й. В един миг тя бе малко момиченце, а в следващия се държеше така предизвикателно и съблазнително, че той моментално се възбуждаше.

Каретата мина покрай Тауър.

— О, Патрик, моля те, нека да разгледаме Тауър!

— Как мога да ти откажа нещо, когато си толкова очарователна? Но мисля, че първо трябва да хапнем нещо.

Каретата спря пред една къща.

— Да не би това да е странноприемница? — учудено попита девойката, докато слизаше от каретата.

— Да, това е една много стара кръчма, още от 1509 година, най-добрата на този бряг на Темза.

— Мислиш ли, че е благоприлично да влизам в такова заведение?

— Е, някои дами биха отказали, но нали сутринта ми каза, че искаш да опиташ от всичко?

Кити го хвана подръка и подканващо се усмихна.

— Тогава какво чакаме?

Той я поведе по стълбите и двамата влязоха в кръчмата. Кити забеляза, че всички мъже се извърнаха и я изгледаха с възхитени погледи. За нейна изненада тя бе единствената жена в кръчмата. Патрик поръча обяд за двамата: пай с месо, пушена херинга и печена пъстърва.

— Това е било любимото свърталище на лондонските крадци и контрабандисти, а също и на градския палач. Мястото за публичните екзекуции е било точно отсреща, от другата страна на улицата.

— Доста странно място… — потръпна младото момиче.

— Почакай, още не си видяла Тауър.

Вместо бяло вино, което вървеше с рибата, Патрик поръча медовина за нея и греяно вино за себе си.

— Харесва ли ти?

— Много е вкусно — усмихна се Кити. — Чувствам се като кралица Джинивра, за която пишат, че много обичала медовината.

— Но ти си много по-красива от нея — увери я той.

След обяда, както й бе обещал, Патрик я заведе в Тауър и й показа кралската съкровищница.

— Тук има три етажа с ризници и рицарски брони, но след това ни чакат повече от сто стъпала по обратния път надолу. Така че, скъпа моя, имаш ли нещо против днес да прескочим оръжейните зали?

— О, погледни един от свещените гарвани! Трябва да му се поклониш, Патрик.

— Аз също съм ирландец, забрави ли? — засмя се той.

— Това място ми навява скръб. А на теб? — замислено попита тя.

— Разбира се, скъпа. Тези стени са свидетели на много страдания и смърт. Ала нека не си разваляме деня. Ела да погледнем скъпоценностите. Те наистина могат да те накарат да потръпнеш от възхищение.

Кити захласнато гледаше кралските корони и скиптъри, инкрустирани с великолепни скъпоценни камъни.

— Обичаш ли диамантите, Кити? — прошепна той в ухото й.

— Харесвам перлите — тихо отвърна младото момиче.

— Но перлите са символ на сълзи — възрази Патрик.

— Всички ирландци знаят, че повечето хора ще изпитат мъките и страданията в този свят, преди да са навършили четиридесет години.

— Господи, тези мрачни мисли се дължат на това място. Хайде да се махаме оттук — засмя се той и я хвана за ръката.

По-късно, когато се разхождаха в парка, Патрик внезапно отбеляза:

— „Халфмуун стрийт“ е точно от другата страна на този парк.

— О, тогава защо не отидем пеша дотам?

— Разбира се, скъпа. — Той заповяда на кочияша да откара каретата и да остави покупките на мисис Харис. — Кажи й, че скоро ще се приберем. След това върни каретата на „Кадогън скуеър“. Днес повече няма да имам нужда от услугите ти.

Той я хвана за ръка и двамата обиколиха красивия парк. Кити важно държеше чадърчето в едната си ръка.

— О, Патрик, днес бе най-щастливият ден в живота ми!

Слънцето се скри зад облаците и хората наоколо започнаха да се разотиват. Двамата с Кити бяха сподирени от множество неодобрителни погледи и възгласи, защото не бе прието на публично място мъж и жена да вървят хванати ръка за ръка.

Преди да стигнат до площадката, вратата се отвори и мисис Харис се поклони на новия си господар.

— Добър вечер, мисис Харис. Това е новата ви господарка, Кит… ъ-ъ, исках да кажа Катлийн Руни.

— Добър вечер, мадам. — Тя направи още един поклон. — Покупките пристигнаха и аз си позволих да ги разопаковам. Те са в спалнята ви, мадам.

Мисис Харис остана много доволна, като видя колко млада е Кити. Беше сигурна, че лесно ще й се наложи. Беше очевидно, че негова светлост е влюбен до уши в нея, защото нито за миг не я изпускаше от поглед. Мисис Харис знаеше, че трудно можеше да се спори с Патрик О’Райли, когато изпаднеше в гняв, затова се поколеба за миг, преди да продължи:

— Милорд, съжалявам, че трябва да ви го съобщя, но готвачката днес въобще не се е появявала в къщата.

— Нищо, мисис Харис, в момента това няма значение. За щастие „Шепърд маркит“ е само на две крачки от „Халфмуун стрийт“. Можем да си поръчаме обед от ресторанта на Грейпс, ако бъдете така любезна да отидете дотам. Ще го направите ли заради мен?

— С удоволствие, сър — бързо отвърна икономката, успокоена, че господарят не се ядоса от думите й.

— Виното, което изпратихте, пристигна днес следобед. Изстудих една бутилка.

— Има ли счупени бутилки? — попита той и намигна на Кити.

— О, Патрик — засмя се Кити, — струва ми се, че оттогава изтече цяла вечност! Не мога да повярвам, че се случи днес рано сутринта.

— Хайде, ела, искам да ти покажа къщата, докато мисис Харис се погрижи за вечерята ни.

Беше очевидно, че това е ергенска квартира. Подът на всекидневната на втория етаж бе покрит с дебел ориенталски килим с ярки шарки. Пред малката камина бяха поставени две кожени кресла и канапе, тапицирано с виненочервено кадифе. В ъгъла се виждаше малко кокетно писалище, а по масичките наоколо бяха разпръснати вази с цветя. Къщата бе висока и тясна, а на третия етаж се намираше просторната спалня, точно над всекидневната. Леглото бе огромно, с брокатени драперии, подбрани в тон с тежките кадифени завеси пред високите прозорци. Гардеробът и високият скрин бяха изработени от полиран махагон, а пред леглото бяха постлани няколко килимчета от плюшено кадифе. Патрик отвори вратата на банята, за да я покаже на Кити.

— Ах, нима ще имам самостоятелна баня! — радостно възкликна тя. — От всичко най-много ми харесва банята, Патрик. По цял ден няма да излизам оттук.

Патрик бе поласкан от ентусиазма и искрената й радост.

— О, кой е поставил този красив сапун и тази скъпа пудра?

— Аз, разбира се — усмихна се той.

Кити свали ръкавиците и си изми ръцете със сапуна, ухаещ на рози.

— Ммм, колко хубаво мирише — промърмори младото момиче и приближи ръцете си към лицето му.

Той целуна дланите й и силно ги стисна. Тя остана възхитена от милия жест. Когато слязоха във всекидневната, завариха масата подредена. Мисис Харис бе сервирала студена вечеря. Икономката бе доволна, че двамата бяха в добро настроение, което означаваше, че ще си легнат веднага след вечерята и тя ще бъде свободна до сутринта.

Патрик разряза студеното пиле и наля от виното. За десерт й обели една праскова. Кити за пръв път вкусваше сладкия плод и много го хареса. Той взе двете чаши с вино и я отведе до канапето. Погледна я право в очите й вдигна чашата си.

— Да пием за този миг и за хубавите мигове, които ни предстоят — многозначително рече младият мъж.

Сърцето й се разтуптя от близостта му и в главата й проблесна една смущаваща и едновременно вълнуваща мисъл: „Сигурно това означава да бъдеш омъжена, да бъдеш сама с любимия си съпруг“.

— А сега какво искаш да правим? — дрезгаво попита той.

Тя го погледна изпод мигли и плахо промълви:

— Ще ми позволиш ли… да си поиграя с часовника ти?

Ето че отново го направи! Думите й бяха еротични и подканващи, сякаш бе опитна кокетка, макар че в същото време го гледаше с широко отворени невинни очи, по детски доверчиви. Обзе го желание, каквото рядко бе изпитвал и тихо промърмори:

— Сладка целувка, знак за нежна обич, и обещание за бъдещо блаженство. Най-скъп дар на първата любов, като кокичето чиста, предвестник на пролетта.

Той се наведе към нея. Ароматът й го възбуди още повече и устните му неусетно се доближиха до нейните.

Засрамената девойка скочи от канапето.

— Ти… ти имаш ли ключ от вратата на тази къща?

— Разбира се, че имам, мила моя.

— Чудесно. Тогава, когато решиш да си тръгнеш, няма да се наложи да те изпращам до външната врата. Моля те да не ми се сърдиш, защото изгарям от нетърпение да се изкъпя в новата си баня. О, Патрик, никога няма да мога да ти се отблагодаря за всичко, което направи за мен! Лека нощ… — набързо завърши тя и изтича към спалнята си.

Патрик се засмя и позвъни на мисис Харис.

— На миледи внезапно й хрумна да се изкъпе. Винаги е била доста капризно дете, затова не трябва да се отчайвате, ако започне да се държи прекалено властно. О, да, може би съм забравил, че вие сте преуморена от грижите за нас и желаете да се оттеглите? — продължи младият джентълмен и заговорнически й намигна. След това свали жакета и жилетката си, изпъна дългите си крака на канапето и си запали една от тънките пури с подрязани краища, предвидливо поставени от икономката в посребрената кутия на масичката.

— Ще се погрижа да бъде готова ваната ви, мадам — заяви мисис Харис.

— О, моля те, наричай ме просто Кити. Не искам нищо, освен ваната да е пълна с вода до ръба. И, моля те, сложи вътре от онези ароматни соли за баня. Тази вечер съм в превъзходно настроение!

Кити стегна къдравите си коси със сатенената панделка и се потопи в приятно ухаещата вода. Горещата вана възбуди сетивата й. Бедното момиче за пръв път опитваше вана. Не знаеше защо, но всичко наоколо й изглеждаше прекрасно.

След десетина минути мисис Харис надникна в банята, взе дрехите на Кити и с ловък жест остави на мястото им една фина, полупрозрачна нощница.

— Откъде намери тази нощница? — попита Кити.

— Извадих я от пакетите, които кочияшът донесе от магазина, който сте посетили днес заедно със сър Патрик.

— Не мога да облека такава предизвикателна нощница — възмути се девойката. — Та тя е съвсем прозрачна! Моля те, донеси ми долната риза.

— Глупости. По-бързо трябва да облечеш нощницата, преди господарят да се е качил по стълбите. Според мен търпението му вече се е изчерпило.

— Нима Патрик още не си е заминал? — учуди се Кити.

— Разбира се, че не си е заминал. И няма никакво намерение да си тръгва.

— Но къде ще спи?

— Разбира се, че в леглото при теб — твърдо отвърна мисис Харис.

— Как може мъж и жена да спят в едно легло, без да се женени? — попита шокираната Кити.

— Не знам какви игри играете, мис, но е добре да побързате да облечете нощницата и да се пъхнете в леглото, иначе вашият благодетел ще бъде много сърдит.

— Няма да облека това нещо! — избухна девойката. — Донеси моята нощница.

— Тогава си легнете гола. И без това за него ще е за предпочитане да не сте много навлечена.

— Мисис Харис, вие сте ужасна жена и аз не ви искам повече в къщата.

— Послушай ме, миличка. И двете ще си живеем чудесно, ако си по-разумна. Всичко, което се иска от теб, е да разтвориш краката си и той ще е готов да направи всичко за теб. От друга страна, ако му се противопоставяш, той ще стане лош. Не ми прилича на мъж, когото можеш да водиш за носа.

— Не, нямам намерение повече да слушам тези отвратителни приказки! — отсече Кити с треперещ глас. Струваше й се, че всеки миг ще се разплаче. Излезе от ваната и се зави с голямата бяла кърпа.

— Къде са дрехите ми? — гневно запита тя.

— Няма да ги намериш — заяви икономката.

Младото момиче се спусна към скрина и рязко дръпна най-горното чекмедже. Прерови цялото му съдържание, но вътре нямаше нищо, освен няколко полупрозрачни нощници и финото долно бельо, което Патрик й бе купил от магазина на мадам Мартин. Сълзи на отчаяние изпълниха очите й. Помисли си, че изглежда ужасно непристойно, изтича в банята и взе бялата нощница. Тя беше с дълбоки цепки отстрани и се завързваше на кръста с широк копринен колан. Бързо я облече и мисис Харис одобрително кимна.

— Така е много по-добре. Тази нощница е ушита, за да доставя удоволствие на мъжа.

Кити едва се сдържа да не се разплаче и се втурна по стълбите към всекидневната на долния етаж.

В тъмната стая проблесна огънчето на пурата на Патрик и младото момиче се спусна към него.

— Патрик, слава богу, че още си тук!

— Какво има, скъпа? — Той я притегли към себе си, а тя зарови лице в гърдите му.

— Отнася се за мисис Харис. Тя е отвратителна! Наговори ми ужасни неща. О, няма да повярваш какво ми каза.

Мисис Харис се показа на прага и заговори:

— Съжалявам, сър, но тя не иска да си легне. Не мога да разбера какво толкова я разстрои.

— Оставете ни сами, мисис Харис. Аз ще се погрижа за нея — хладно рече Патрик.

Икономката се поклони и изчезна.

— Скъпа моя, с какво те обиди тази проклета жена? — нежно попита той.

— Аз… аз не мога да повторя думите й — прошепна девойката.

Патрик протегна ръка и светна лампата. Когато стаята се обля в светлина, Кити възкликна от изненада и скръсти ръце пред гърдите си.

— Кажи ми какво ти каза икономката? — властно запита Патрик.

— Тя ми каза… тя каза, че мъжът и жената трябвало да спят в общо легло. Никога не съм чувала подобно нещо. — Кити отново се разплака.

Той я целуна по челото и погали косите й.

— Кити, когато хората се обичат, те винаги спят в едно легло.

Прокара нежно ръка по гърба й и изчака сълзите й да спрат. Искаше да я успокои и да прикрие страстното желание, което го изгаряше.

— Обичам те, Кити. Не ме ли харесваш поне малко?

— Патрик, знаеш, че те обичам.

Тя вдигна поглед към лицето му, с блеснали от сълзи очи. Той се наведе и я целуна. Когато тя отдръпна устните си от неговите, видя върха на езика му. Нима щеше да се осмели да го пъхне в устата й?

— Не мога да мисля за нищо друго, освен за теб, котенце. — Гласът му бе дрезгав, а ръцете му бавно се плъзнаха надолу. Господи, как можеше да се сдържи да не я погали, когато бе толкова съблазнителна?

Той се наведе и отново я целуна, но Кити рязко се дръпна и го удари през лицето. Устните му се изкривиха в злорада усмивка.

— Цял ден изпълнявах твоите желания, а сега ти ми отказваш дори една целувка.

Ръцете му властно я обгърнаха и умело започнаха да събличат нощницата й.

Ужасена и уплашена, Кити се изтръгна от прегръдката му и хукна нагоре по стълбите. Той се втурна след нея. В ушите й кънтеше предизвикателният му и самоуверен смях.

— Жената винаги бяга, за да може мъжът да я настигне. — Патрик я сграбчи за глезена. — Не се притесняваше да ми покажеш глезените си в пробната на мадам Мартин. Мисля, че ти прави удоволствие да ме дразниш, Кити. — Той седна на стъпалото и я притегли в скута си. Ръцете му колебливо се плъзнаха по крака й, като повдигаха все по-високо края на нощницата. — Имаш красиви крака, скъпа моя. А какви са тези прелестни къдрици между тях?

— Ти се каниш да ме изнасилиш! — смаяно възкликна момичето, едва сега осъзнала опасността. — О, господи, дядо ми винаги ме предупреждаваше да се пазя от похотливи мъже!

Патрик се сепна за миг и отпусна ръце. Кити бързо изтича по стълбите, втурна се в спалнята и се скри в най-отдалечения ъгъл.

— Това ли са ти разправяли за отношенията между един мъж и една жена? — недоверчиво попита той.

Сега очите му я гледаха меко и тя се помоли:

— Прекарах толкова чудесен ден. Защо искаш да развалиш всичко, като се държиш по този начин? О, Патрик, кажи ми, че преди малко само си се пошегувал, че това е само някаква игра — умолително го погледна Кити.

— Разбира се, че е игра, скъпа моя. Обичам игрите. Възрастните си играят на такива игри и аз искам да те науча на тях. Не можеш винаги да си останеш малко момиченце. Време ти е да станеш жена.

— Страхувам се! — протестира тя.

— Моя малка любима, няма нищо страшно. Обещавам ти, че няма да те нараня. Искам само да те целувам и да те държа в прегръдките си — започна да я увещава той.

— Но това е грях — поклати глава Кити.

— Кити, любовта не е грях. Целувката е нещо прекрасно. Всеки път е различна, както е различен всеки божи ден. Нека да ти покажа. — От погледа му не убягна колебанието, изписано на лицето й. — Ти се срамуваш, защото никога досега не си била с мъж, а това ме възбужда повече от всичко друго. Благодаря на Бога, че те срещнах чиста и невинна. Довери ми се, Кити. Аз ще бъда много нежен и внимателен с теб.

Искаше й се да му вярва. Желаеше го с цялото си сърце. Обичаше Патрик и копнееше за любовта му още от първата им среща в Ирландия, преди толкова много години. Мислено прокле собственото си невежество. Той бе образован, богат и опитен мъж. Как можеше да се надява, че той ще се ожени за нея, ако не му позволи да я научи на всички неща, които би трябвало да знае? Позволи му да се приближи до нея и да я прегърне. Ръцете й бавно и плахо обгърнаха врата му, а Патрик сведе устни към нейните. Не можеше да отрече, че й харесваше да бъде целувана. Всичко в него я привличаше. Харесваше уханието му. Харесваше силата му. Когато я прегръщаше, забравяше за всичко наоколо и се чувстваше сигурна и защитена. Ръката й докосна лицето му. Той бе толкова мъжествен… Пръстите й се плъзнаха по коравата му брада.

Патрик изохка и с един жест смъкна нощницата й. Тя остана напълно гола в ръцете му. Изплашена от голотата си, Кити побягна към другия край на леглото. Не повярва на очите си, когато той разкопча ризата си и я захвърли на пода.

— Ако ми се отдадеш доброволно, обещавам, че няма да те нараня.

Тя разбра, че никакви молби няма да го спрат и в гърдите й се надигна гняв.

— Изглежда, никога досега не са ти отказвали! До такава степен си свикнал да получаваш всичко, което пожелаеш, че ти се струва напълно естествено. Но аз ще се боря с теб докрай, арогантно и самодоволно копеле! — изкрещя Кити.

Зъбите му блеснаха в полумрака и той с рязък жест разкопча панталоните си. Очите й се разшириха от ужас, когато зърна огромната му възбудена мъжественост. В яда си бе забравила за голотата си, а Патрик си помисли, че няма по-красиво и съблазнително създание от нея.

— Тялото ти е великолепно, като на древна богиня, и е създадено само за любов! — възкликна той.

За миг останаха неподвижни, загледани един в друг. После с един скок Патрик се озова до нея, сграбчи я, а тя започна диво да се мята, да го дращи и хапе. Ала той я притисна към леглото, изви ръцете й и задъхано прошепна:

— Моята дива ирландска циганка…

Никога досега не бе желал друга жена толкова силно. Обсипа я с нежни целувки, докато тя накрая се притисна към него. Той усети, че бе събудил в нея искрата на желанието, която щеше да се разгори в буен огън, който ще погълне и двамата. Впи устни в нейните, предвкусвайки победата си.

Устните й бяха сладки и изкушаващи като див мед. Плъзна език по очертанията на долната й устна. Желанието изгаряше гърдите му. Не можеше повече да устои на голото тяло под себе си. Страстта, която тя събуждаше в него, го заслепяваше и зашеметяваше. Имаше намерение да бъде нежен и внимателен, постепенно да събуди чувствеността й с нежни ласки и целувки, но жаждата да я притежава го лиши от разсъдък.

Кити лежеше неподвижно. Още не можеше да повярва, че лежи гола с мъж в леглото. Това, което той правеше с тялото й, я караше да се задъхва и да тръпне от удоволствие. Знаеше, че тези усещания са греховни, но независимо от мисълта за собствената й порочност, тялото й неволно се притискаше към неговото, жадно за още милувки.

Патрик изтръпна, когато видя, че е събудил страстта й. Тя повече не се съпротивляваше. Вече бе готова да му се отдаде.

Горещото му дихание опари нежната й кожа, когато жадната му уста се спусна по шията й. Малките й заоблени гърди бяха твърди като ябълки и той страстно засмука набъбналото зърно.

Главата й се завъртя. Разкъсваха я противоречиви чувства. Знаеше, че не бива да му позволява да прави тези неща с нея. Но в същото време го желаеше. Искаше да спечели любовта му, закрилата му, но неприкритата похот в очите му я плашеше до смърт. Страхуваше се, защото инстинктивно усещаше, че щом веднъж страстта се събуди в нея, тя повече няма да може да се владее.

Струваше й се, че е упоена от допира на гладкото му мускулесто тяло, от изгарящите целувки, от пламенните му ласки. Неопитното й тяло откликваше на умелите му движения. Знаеше, че това, което той прави с нея, е грешно и лошо, но не можеше да го спре.

Внезапно той я стисна по-силно, а устните му грубо се впиха в нейните. Малките й бели зъби захапаха долната му устна. Патрик извика от болка, но още по-силно притисна устни към нейните. Очите й диво заблестяха, докато търсеше уязвимо място по тялото му. Видя пресния белег на рамото му, изви глава и го захапа.

Младият мъж изрева от болка, рязко разтвори краката й и грубо проникна в нея. Тя бе гореща и тясна и той никога не бе изпитвал подобен екстаз.

Съвкуплението беше дивашко и брутално. Патрик сякаш напълно бе загубил разсъдъка си. Когато тя се изви и изкрещя под него, си помисли, че би продал душата си и на дявола, за да изпита този миг. Ала инстинктът му подсказа, че тази вечер тя достатъчно бе изстрадала и той реши, че не бива повече да забавя освобождението си. Кулминацията го разтърси като експлозия и тялото му потръпна от спазъма. Отдръпна се от нея и нежно я прегърна.

Кити не можеше да се опомни. Вече нямаше смисъл да се бори. Бе твърде късно. Ужасният грях бе сторен. Тя беше толкова виновна, колкото и той. Лежеше вцепенено и си повтаряше, че трябваше да го спре по някакъв начин. По зла ирония на съдбата точно сега, когато се нуждаеше от утеха, можеше да я потърси само в неговите обятия.

— Котенце, съжалявам — промърмори той, заровил уста в косите й. — Не ти доставих удоволствие, нали? Ако не се бе опитвала да се бориш с мен, щеше да бъде много по-лесно и по-приятно за теб. Обещавам ти, че следващия път ще бъда много по-нежен и ще те накарам да изпиташ наслада.

Думите му бавно достигнаха до съзнанието й. Знаеше, че той може да я накара да тръпне от греховни усещания. И ще го направи още тази нощ, ако не намери сили в себе си да му се противопостави. Обещанието му, че следващия път ще бъде по-хубаво, я накара да потръпне от ужас. Знаеше, че ако има следващ път, тя ще бъде завинаги погубена. Навярно след втория път сама ще моли за ласките му. Бе изгубила целомъдрието си и бе омърсила душата си, заради тайните копнежи на тялото си.

Патрик леко я целуна зад ухото и промърмори:

— Мисля, че ти е толкова трудно, защото си още много млада.

Думите сломиха окончателно съпротивата й. Тя се сви на кълбо, зарови лице във възглавницата и безутешно заплака. Опита се да стане от леглото, но той я дръпна обратно при себе си. Притисна бедрата й с мускулестите си крака, а ръцете му се стегнаха около кръста й.

— Спи сега — властно рече той.