Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (30)

Глава тридесета

Родилните болки започнаха към десет вечерта.

— Аз ще остана при нея — каза Кати на Мими, — а ти изтичай да доведеш акушерката.

Към полунощ болките й се усилиха, но бебето все още не се бе родило. Акушерката се опитваше да се успокои, че всичко ще бъде наред, но опитът й подсказваше, че тази лейди, с прекалено нежна фигура, няма да роди лесно.

Кати облече пелерината си и се измъкна навън. Пред врата се сблъска с висок мъж, загърнат в черна наметка.

Замаяна от болката. Кити чу някакви гласове и позна сърдития тембър на Патрик.

— Той не е чужд в този дом. Пуснете го да влезе — прошепна тя на акушерката.

Патрик коленичи до леглото и взе ръката й в своята. Кити се трогна като видя разтревоженото изражение на лицето му. Следващите четири часа той не се отдели от леглото й. Когато най-после бебето се роди, Патрик облекчено въздъхна.

— Имаме дъщеря — нежно прошепна той. Кити бе твърде изтощена, за да говори. Той се обърна към акушерката. — Колко дълго трябва да остане на легло?

— Около две седмици.

— Ще се върна след месец, Кити. Не ми пука какво ще се говори в обществото. Повече няма да се крия, любов моя.

Тя затвори очи и кимна разбиращо.

* * *

Всяка сутрин получаваше букет цветя от Патрик. Нямаше нужда от картичка, тя знаеше кой ги изпраща.

Не бе изтекъл един месец, когато той нахлу в будоара й. Тя току-що бе накърмила дъщеря си и я слагаше в креватчето.

— Кити, всичко е уредено — засмя се той и размаха някаква телеграма. — Пред теб е новият президент на „Хинд Фууд Къмпани“ в Ню Йорк. Но ако не ти хареса Ню Йорк, можем да се преместим във Филаделфия. В Америка никой няма да се интересува от миналото ни. Ще се оженим още преди да отплаваме. Кога ще си готова?

Тя го наблюдаваше с възхищение. Колко красив беше нейният Патрик Джон Френсис О’Райли! Когато поискаше, можеше да очарова дори Сатаната.

— Аз няма да дойда с теб — тихо отвърна тя.

Смехът замря на устните му.

— Няма да дойдеш с мен?

Кити пое дълбоко въздух. Трябваше да се опита да му обясни, без да го нарани.

— Едно пътуване през океана ще бъде гибелно за мен.

Той се вгледа в крехката й фигура. Скулите на лицето й бяха толкова изпъкнали, сякаш щяха да пробият прозрачната й кожа. Китките й бяха изтънели като на малко дете. Тя казваше истината и Патрик осъзна, че за пръв път в живота си няма да спечели.

— Ще отида в Ирландия — уморено каза тя.

Можеше да крещи и да беснее, но това нямаше да промени нищо. Тя бе взела решението си. Патрик смачка телеграмата и я пъхна в джоба си. Наведе се над дъщеря си, целуна я по челото и безмълвно излезе от стаята.

Мълчаливи сълзи бликнаха изпод гъстите й черни мигли.

Беше й необходима една седмица, за да опакова багажа си. Повери имението на грижите на банкера на сър Чарлз и го помоли да уреди продажбата. Кати и Мими се съгласиха да дойдат с нея в „Уиндръш“.

 

 

Една юлска вечер малката група стъпи на пристанището. От Ирландско море духаше студен вятър и Кити се загърна по-плътно в кожената си наметка. Носеше на ръце дъщеря си, а синът й вървеше до нея. След нея пристъпваха двете млади прислужници с тежки чанти в ръце. Кити се огледа за носач, но в този миг двама мъже се приближиха към нея. Тя смаяно се втренчи във високата фигура на единия от тях.

— Патрик!

Той повдигна шапката си и дълбоко се поклони. Кимна с глава към придружителя си, който пое чантите от ръцете на прислужничките. След това взе бебето от ръцете на Кити и го подаде на Кати. Вдигна Чарлз Патрик на раменете си и кратко заповяда:

— Върви след мен!

Тя подтичваше след него, а сърцето й пееше от щастие.

— Мадам, има жени на този свят, които са готови заради любимия мъж да отидат накрай света. Но колко мъже са способни на подобно себеотрицание? Смятате, че няма такива? Грешите, мадам. Позволете ми да направя този изключителен жест. — Той извади писмото и договора, скъса ги на парчета и ги хвърли на земята.

— Но, Патрик — объркано запита Кити, — какво си решил?

— Да се оженя за вас, мадам, преди отново да се изплъзнете от мен — отвърна Патрик и нежно се усмихна.

Минаха по мостчето и се качиха на яхтата му. Патрик пусна сина си на палубата.

— Децата трябва да си лягат. Тази вечер заедно ще ги сложим да спят.

Кати и Мими нахраниха децата, а Патрик и Кити им пожелаха лека нощ. След малко котвата бе вдигната. Най-после се прибираха у дома!

Патрик взе ръката на Кити и я поведе към палубата. Загърна я с кожената наметка и тихо рече:

— Това трябва да се прави на лунна светлина. — Притисна я в прегръдките си и впи устни в нейните. Телата им потръпнаха от желание. — Кити, ще се омъжиш ли за мен? — смирено попита той.

Тя вдигна грейналите си от щастие очи към него.

— Да, скъпи мой. Кога?

— Сега! Капитанът ни чака в каютата си.

Когато най-после останаха сами, тя все още не можеше да повярва, че всичко е истина. Той не й остави време да помисли или да промени решението си. Кити облече нощницата си и пристъпи към леглото, но Патрик я вдигна на ръце и силно я притисна до сърцето си. Тялото й потръпна от божествена наслада. Най-съкровеното й желание се бе сбъднало. Той я целуна и я понесе към леглото.

— Патрик, какво смяташ да правиш сега, след като се отказа от кариерата си? — внезапно го запита Кити.

Той погали нежната извивка на рамото й.

— Не знам. Може би ще се заема с политика или отново с търговия. Наистина не знам, но и не ме интересува. Сега всичките ми грижи са свързани с теб — Лекият аромат на парфюма й го замая. — Какво име си избрала за дъщеря ни? — попита той, опитвайки се да овладее надигащото се желание.

— Ще я нарека Пегън^[1]. Пегън О’Райли!

— Господи, котенце, момиче с подобно име може да има много неприятности.

Тя притисна за миг глава до гърдите му, а сетне го погледна в очите.

— Аз винаги си прося неприятностите, нали? — Кити изкусително го целуна. — А ти винаги си успявал да ми ги създадеш.