Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (27)

Глава двадесет и седма

След като не стана една седмица от леглото, Кити най-после усети подобрение. Сър Чарлз бе намерил домашен възпитател за малкия Чарлз Патрик. За щастие момчето много бързо се привърза към учителя си.

— Чарлз, мистър Бромли се оказа много мил и млад мъж — каза Кити. — Тази сутрин най-после се запознах с него. Доста приятен събеседник.

— Да, засега се справя добре. Патрик ми го препоръча — внезапно добави съпругът й.

— По дяволите, докога ще се намесва в живота ни! — избухна Кити.

— Защо реагираш така гневно, скъпа, та ние не го виждаме с месеци? — Чарлз снизходително се усмихна. — Е, сега за последен път се уверих, че той, необяснимо защо, ти действа зле на нервите. Винаги се мръщиш, когато се сблъскаме с него.

През следващата седмица тя, съпругът й и Чарлз Патрик посетиха книжарницата на Хъмфри. Внезапно кръвта във вените й се смрази. На прага се показа Патрик, но този път придружен от някаква друга жена. Кити веднага грабна ръката на сина си, излезе от книжарницата и се запъти към отсрещния тротоар.

— Катлийн, та това беше твоят братовчед Патрик О’Райли. Защо го изгледа с такъв смразяващ поглед? — учуди се съпругът й.

— А какво очакваш да сторя? Не виждаш ли, че отново се е повлякъл с една от неговите уличници! — сърдито изкрещя Кити.

— Шт! Не говори така пред детето! — предупреди я Чарлз и погледна към момчето.

Патрик на няколко пъти се срещна тайно с момчето, когато учителят му го извеждаше на разходка в парка. Галеше черните му косици с трепереща ръка и жадно оглеждаше красивото му личице. Детето спокойно приемаше ласките му, но един ден вдигна лице към компаньонката на Патрик и неочаквано изтърси:

— Ти сигурно си една от неговите уличници!

Монокълът едва не падна от носа на мистър Бромли.

— Моля ви да не обръщате внимание на думите на момчето, сър! То не съзнава какво приказва!

— Но нали мама точно това каза — възмути се Чарлз Патрик.

Патрик се видя в чудо как да успокои дамата си. Тя бе жестоко обидена, защото нищо не обижда повече от истината.

 

 

Като управител на лондонската митница сър Чарлз трудно намираше свободна минута. Кити се гордееше с умението да се справя с тази неимоверно трудна задача, но се сърдеше заради честите закъснения на съпруга си. Понякога му се налагаше да обикаля и след мръкване кейовете на огромното пристанище.

Кити се вълнуваше и от неясното безпокойство, което въпреки всичките й усилия бушуваше в гърдите й. При една среща с Джулия Кити я покани да заминат заедно някъде извън Лондон през горещите летни месеци.

— С Чарлз решихме тази година да посетим имението му в Кент. Защо да не ни гостувате с Джефри? Ще яздим всяка сутрин, а твоят син ще прави компания на Чарлз Патрик — ентусиазирано я заговори Кити.

— Да не си полудяла? Какво ще правиш в проклетата провинция? На мен до гуша ми дойде от скука, когато пропилях най-хубавите си години в досадния Болтън. Ако чак толкова държиш да се вживяваш в ролята на селянка, заминавай, но, за бога, не ме въвличай в налудничавите си кроежи!

Кити се засмя.

— Както го описваш, човек може да си помисли, че става дума за посещение в лагер за каторжници! А всъщност Кент е едно от най-красивите места, като изключим Ирландия, разбира се.

— Ирландия ли? — потръпна Джулия.

— Тогава… какво ще кажеш, ако поканя Барбара вместо теб? Мислиш ли, че ще приеме поканата ми?

— Барбара ми съобщи, че щяла да заминава при някакъв неин приятел, някъде в Корнуел или нещо подобно. Напоследък не сме се срещали.

 

 

Когато в края на август се върнаха от Кент в Лондон, Джулия пристигна на следобеден чай още на следващия ден.

— Изглеждаш като някоя отвратителна домашарка — каза тя на Кити.

— Ще ме осведомиш ли за последните столични клюки? — Кити деликатно отклони темата.

— Ами… нека да си припомня какво се случи в твое отсъствие — замисли се Джулия. — О, да, сетих се за най-вълнуващото събитие. След четири дни херцогиня Марлбъроу дава грандиозен прием. Помниш онази прекрасна къща, „Марлбъроу Хаус“, на „Пел Мел“? Да, същата, която отвън прилича на царски палат? А влизала ли си някога вътре? Не? О, да знаеш какъв разкош цари в този дворец! Нямам думи да го опиша! О, да, щях да забравя… Има още една клюка. Патрик се е сдобил с нова компаньонка.

— Ами! Това ще е само поредният му флирт! — Кити лекомислено завъртя глава и махна с ръка.

— Хм… май и този път няма да се съглася с теб. Тази дама няма вид на… как ги наричаше неговите… ах, да, уличници! Тъкмо обратното, изглежда доста представителна и изискана млада жена, или поне така ми се стори. Надявам се този път нещо да се промени. На брат ми отдавна му е време да се ожени.

— А коя е тя? — попита Кити с престорено безразличие, въпреки студа, който скова сърцето й.

— О, някаква лейди. Запознал се с нея, когато оглеждал имението на баща й в Ирландия или нещо подобно. Не помня всички подробности. Пък и той не е много словоохотлив с мен, особено когато става дума за сделки, нали го знаеш какъв е потаен понякога? А сега ще споделиш ли с мен, както е редно между добри приятелки, с какъв тоалет ще се появи херцогиня Манчестър на приема в „Марлбъроу Хаус“?

По-късно Кити посети лейди Дерби и предпазливо спомена за Патрик по време на привидно безгрижния разговор.

— Чухте ли с коя излиза той напоследък?

— О, вероятно имате предвид лейди Патриша Кавендиш!

Кити весело се засмя.

— Да не би да е решила да го заведе пред олтара?

— О, не, Кити, тази особа не е от кандидатките за женитба. Тя е доста приятна млада жена, при това от благородно потекло. Да видиш с какъв вкус се облича! Бих дала всичко, за да науча адреса на шивачката й…

— Искате да кажете, че е доста женствена? — предпазливо подметна Кити, едва сдържайки гнева си.

— Е, не бих я нарекла бляскава красавица, но трябва да й призная, че се носи доста изискано. Разбираш какво искам да кажа. Избира семпли тоалети, но подбрани със съвършен усет за стил.

„По дяволите, какво ли иска да каже тази стара клюкарка? — замисли се Кити. — Да не би да намеква, че се обличам прекалено претрупано? Е, скъпа, почакай, още нищо не си видяла!“

* * *

На следващия ден Кити се зарови в албума със скици в приемната на едно от най-прочутите ателиета за дамски дрехи на „Бонд стрийт“.

— Не, не, това е демоде. Дори баба ми не би го носила — рече Кити на французойката, която се суетеше около нея.

— Може би това ще ви хареса, ваша светлост. Този кринолин е с шестнадесет метра коприна.

— Тъкмо в това е работата. Чух, че кринолините също излизат от мода.

— Е, не съвсем, миледи. Но мога да ви покажа последните парижки модели. Новата линия се нарича турнюр. Много са предизвикателни. Платът плътно прилепва по всички очертания на тялото и отзад е набран на турнюр.

Когато видя скицата, очите й се разшириха от изненада.

— О, да! Тъкмо това ми е необходимо! — задъхано възкликна тя.

Ателието беше прочуто с богатия избор на тафта, моаре и брокат във всякакви нюанси, от оранжево до кехлибарено, от лимоненожълто до светложълто и от кораловочервено до бледозелено, подобно на цвета на шартрьоз. В мига, в който за пръв път зърна най-новите скици от парижките ателиета, Кити разбра, че на нейната кожа най-добре ще подхожда тъмен десен. Реши да избере тюркоазносиньо, в онзи удивителен цвят, напомнящ за южните морета, галещи нагорещените плажове. Тя дълго стоя замислена, докато асистентките на кроячката разстилаха пред нея прекрасния плат.

— Искам полата да бъде по-прилепнала — нареди тя.

Кроячката смутено промълви:

— Но… ваша светлост, ако я направя още по-тясна, няма да можете да се движите!

— Тогава добавете един шлиц отзад — безгрижно добави Кити. — И не забравяйте да спуснете деколтето с още три-четири сантиметра. Уверявам ви, че ще се гордеете с моята рокля.

Жената замислено поклати глава, но смъкна линията на деколтето според настояванията на Кити.

— Мразя да се обличам стандартно. Бих желала да наложа свой собствен стил. Виждате онова черно кадифе? Винаги съм си мечтала за брич за езда от такава материя. Мога да облека мъжки брич, но в него не изглеждам женствена. А сега, ако ми позволите, бих желала да проверя как ще ми стои това кадифе. Така… обгърнете ме отзад с него. Изпъкват ли добре заоблените ми форми? Прекрасно! Да, наистина е чудесно! След като приключим с пробите на роклята, ще ви поръчам два брича за езда от това кадифе. За мен ще бъде истинско удоволствие да се появявам сутрин в такъв костюм.

Опитната кроячка веднага схвана, че богатата клиентка иска да заложи примамка за някой мъж, затова, когато Кити погледна към витрината с нощниците, французойката инстинктивно разбра желанието на Кити. Нощницата, която привлече погледа на херцогиня Манчестър, бе извънредно нежна и почти прозрачна, от фина материя, подобна на тюл, с избродирани незабравки отпред.

В деня на бала Кити намаза обилно кожата си със скъп френски парфюм, а след това грижливо се напудри и гримира. Къдриците й бяха спуснати свободно и прекрасно лягаха над турнюра, като една-две бяха старателно нагласени така, че да придават вид на безгрижен безпорядък. Единственото бижу, което си позволи, бяха обиците — от аквамарини, инкрустирани с диаманти. Силно пристегнатият й корсет накара заоблените й гърди да изскочат почти наполовина извън деколтето й. Обу балните си обувки с високи токчета и изхаби почти цял час, за да се обръща и пристъпва напред-назад, докато накрая се увери, че може свободно да се движи с новата плътно прилепнала рокля.

В този миг Чарлз влезе в спалнята й.

— Изглеждаш фантастично! Сега съжалявам, че няма да присъствам на бала, за да видя какви физиономии ще направят твоите приятелки, когато се появиш в залата.

— Още не е късно да промениш решението си — обади се тя.

— Не, скъпа, утре рано трябва да потегля за Саутхемптън, а за тази вечер ми остават две дузини документи за проверка. Но ти тръгвай, не се бави, не искам да пропуснеш най-интересното. И ще се радвам, ако прекараш приятно!

В „Марлбъроу Хаус“ Кити с трепет очакваше пристигането на Патрик О’Райли. Появата й предизвика леко объркване сред десетките гости, но тя се престори, че не обръща внимание на ледените женски физиономии и на огнените мъжки погледи. Щом забеляза, че Патрик се показа на входа на залата, душата й, опъната досега като струна, се отпусна и тя зачака мига на своя триумф. Само един поглед към дамата на Патрик й бе достатъчен, за да се убеди, че във вените на лейди Патриша Кавендиш наистина тече синя кръв. Кити се усмихна мило на лорд Палмерстън, който не пропусна шанса да я покани на танц.

— Чарлз няма ли да се появи тази вечер? В такъв случай непременно трябва да се възползвам от удобния случай — шеговито подхвърли министър-председателят.

Затаил дъх, Патрик не можеше да откъсне поглед от нея. При всяко нейно завъртане във вихъра на валса той очакваше гърдите й да изхвръкнат от деколтето й. Накрая не издържа, прекоси залата и затанцува редом със застарелия министър-председател.

— Доста смелост се изисква, за да ме открадне под носа на главата на британското правителство — засмя се Кити.

— Е, всички знаем, че е прочут донжуан и изкусител… — сърдито промърмори лорд Палмерстън.

— Означава ли това, сър, че във вашите прегръдки съм в безопасност?

В душата му се бореха гняв и изкушение, но изкушението надделя, когато жадният му мъжки поглед се спусна по прилепналата й рокля. Когато музиката спря, той неохотно отдели ръце от нея, но намери сили да й се поклони галантно. А в това време Кити не сваляше очи от младата дама, която танцуваше с Патрик. От погледа й не убягна нито една подробност от тоалета на непознатата лейди — нито скъпият бял сатен, нито скромното й деколте, нито нежните очертания на лицето й, лишени от грим и пудра.

— Патрик си въобразява, че може да ме защити, но аз ще му дам добър урок как може една дама да се справя с мъжете — предизвикателно заяви Кити. — Винаги съм знаела за въздействието, което оказвам върху мъжките сърца. — Сведе поглед, съзнателно забавено, към издутината между бедрата на Патрик. Той застрашително присви очи, ала тя не обърна внимание на предупреждението му. — Здравей, Патрик. До мен достигна слухът, че търсиш да купиш земя в Ирландия. Аз притежавам там едно имение, което някой ден мога да реша да го предложа за продажба. Искаш ли да го посетим следващата седмица, за да ти го покажа на спокойствие?

„Дяволите да ме вземат, ако тя не се опитва да ме съблазни пред очите на всички присъстващи!“ — помисли си Патрик. Но кръвта му закипя от горещия прелъстителен поглед на Кити.

— С радост ще приема такава покана.

— Отлично! Какво ще кажеш за следващата сряда? Ще ти пратя бележка с указания за маршрута до „Уиндръш“.

— Заедно ли ще пътуваме? Моята яхта е закотвена в пристанището на Ливърпул.

— Предпочитам да не пътуваме заедно. Ще те чакам в имението — каза Кити.

Един от гостите покани Патриша Кавендиш на танц. Веднага щом тя се отдалечи от Патрик, той се приближи към Кити и повдигна брадичката й с пръст.

— Тя не ти е съперница, котенце. Ние сме само приятели.

— Ха! — изсмя се Кити и величествено се отдалечи от него.

 

 

Кити отклони предложението на Мими да я придружи в Ирландия.

— Не, не, предпочитам да останеш с Чарлз Патрик. През есента отново ще го заведем в „Уиндръш“.

— Ирландците са изключително привързани към родината си — обади се Чарлз от съседната стая.

Кити се опитваше да прогони чувството за вина към Чарлз и се стараеше да мисли само за предстоящите коледни празници.

Във вторник Кити пристигна в „Уиндръш“. През цялата сутрин валя дъжд, но рано следобед слънцето се показа иззад облаците и огря тухлените стени на замъка. Никога нямаше да се насити на това прекрасно място. Пое дълбоко въздух и забърза към предната врата. Чу шум от леки стъпки и си помисли, че някоя от прислужниците идва да я посрещне.

— Барбара! О, господи, ти ли си наистина? — изненадано възкликна Кити.

— Страхувам се, че съм аз — смутено отвърна Барбара и погледна назад към Тери.

— Нима докато всички ние мислехме, че си в Корнуел, ти си била тук?

— Да, така е — отговори вместо нея Тери и прегърна Барбара, която се сгуши до гърдите му.

— Знаете кого ще обвинят за всичко това, нали? — изкрещя Кити. — Аз ще бъда виновна за вашето лекомислие!

— Защо ще те обвиняват? — озадачено я погледна брат й.

— Защото Патрик ще пристигне утре. Как, по дяволите, ще ви скрия от него?

Барбара се изкиска.

— Когато пристигне, заведи го в леглото и го задръж там поне за седмица.

— Барбара! — възкликна Кити, напълно шокирана.

— По дяволите, омръзна ми да се преструвам и да се крия — извика Тери. — Нека всички да разберат за мен и Барбара.

— Е, много ви благодаря и на двамата — изгледа ги Кити с ръце на кръста си. — Планирах една тайна среща, а вместо това подушвам задаването на семейна буря.

— Съжалявам, Кити. — Барбара се спусна към нея и я прегърна.

— О, аз също. Обичам и двама ви и знам, че се влюбихте един в друг още от пръв поглед, но, Барбара, да дойдеш тук и да спиш с Тери… За бога, Патрик ще полудее от ярост!

Кити съблече палтото си, свали шапката си и седна пред огнището в кухнята, за да обмисли какво да предприеме.

— Днес можете да правите каквото искате, Барбара, но след двадесет и четири часа не искам да те виждам в имението. Очаквам Патрик да пристигне утре следобед. Ти, Терънс, ще вечеряш с нас и ще го забавляваш през цялата вечер.

— Но нали той ще иска да остане насаме с теб? — възрази Барбара.

— Именно! Запомни най-важния урок за отношенията си с мъжете, Барбара: никога не давай на един мъж всичко, което поиска от теб. В коя стая спиш?

— В западното крило, в стаята над кухнята — отговори Тери вместо нея.

— О, това е добре. Двете големи спални в предното крило са доста отдалечени от твоята стая. В едната ще се настаня аз, а в другата Патрик.

— Не мисля, че Патрик ще иска отделна спалня! — засмя се Тери.

— Остави ме аз да се оправям с Патрик. Разбрахте ли какво искам от вас? От утре никой не бива да вижда Барбара в замъка, а ти ще ми помогнеш да забавляваме нашия гост. Той пристига тук под предлог, че ще купува имението „Уиндръш“.

— Що за дяволско представление е това? Знаеш много добре, че никога няма да продадеш това място, дори и да си останала без пукнат грош!

— Не се бъркай в работите ми, Тери! Изпълнявай това, което ти кажа. Двамата с Барбара сте се забъркали в голяма каша и сега трябва да ме слушате. Къде са слугите? Надявам се, че в имението всичко е наред.

— Престани да се тревожиш, Кити. Домакинството се поддържа в безупречен порядък. Слугите не ни досаждат с присъствието си, защото знаят, че предпочитаме да бъдем сами.

— Искам да поговоря с мистър Бърк — рече Кити и се упъти към стаята на прислугата.

— Добре дошли у дома, мадам — икономът сърдечно се усмихна.

— Благодаря ви, мистър Бърк. Утре очаквам един джентълмен. Ще ми помогнете ли за приготовленията? Никога няма да забравя колко отзивчив бяхте, когато се грижех за дядо си.

— За мен е удоволствие да работя за вас, мадам.

Кити тръгна към стълбите.

— Ще се настаним в двете големи спални в предното крило.

Икономът отвори вратата на първата спалня.

— Стаята е много добре поддържана. Ще изпратите ли един от слугите да запали огъня в камината? Проветрете другата стая и сменете спалното бельо. — Кити се приближи към вратата, свързваща двете спални, разтвори я широко и със задоволство огледа просторната стая.

— Нека да си помисля какво още е необходимо. Донесете гарафа с бренди и чаши. Гостът ми е пушач, затова не забравяйте да потърсите пепелник. Когато пристигне, погрижете се да има топла вода за ваната. Мисля, че той се бръсне по два пъти на ден, така че ще му трябва топла вода и за вечерта.

Кити се върна в спалнята си.

— О, щях да забравя най-важното, мистър Бърк. Бих искала да ми дадете ключа за свързващата врата между двете спални.

— Ще изпратя чисти кърпи по камериерката, мадам.

— Мистър Бърк, бих желала да държите прислужничките на долния етаж. В момента не виждам нито една от тях, но съм сигурна, че когато мистър О’Райли пристигне, ще му налетят като мухи на мед. Аз нямам нужда от камериерка.

— Джентълменът е много привлекателен, така ли, мадам? — запита икономът с непроницаемо изражение на лицето.

— Мистър Бърк, той е способен да очарова дори и патиците в езерото — усмихна се Кити.

— Отивам да потърся ключа — поклони се той и тя видя как в очите му проблесна весело пламъче.

Мистър Бърк се върна с гарафа с бренди, остави я на масичката и се зае с камината. Кити бе застанала до един от високите прозорци и гледаше към зелената ливада, сред която пасяха конете.

— Обичам „Уиндръш“. Тук е толкова тихо и спокойно. Винаги ли е така, или само на мен ми се струва така?

— В имението съществува отличен ред. Терънс се грижи за конюшнята, а аз за домакинството. Нямаме никакви проблеми.

— Наистина ли? В такъв случай съм длъжна да ви предупредя, мистър Бърк, че това спокойствие може да бъде нарушено. Джентълменът, когото очаквам, е брат на мис Барбара.

— О, господи, предполагам, че той не подозира за връзката между сестра му и вашия брат?

Кити кимна.

— И възнамерявам да го държа в неведение колкото е възможно по-дълго.

— Разбирам. В избата има чудесно ирландско уиски.

— Мисля, че брендито е достатъчно, мистър Бърк. Не искам да напивам госта си.

— Разбирам, мадам — важно кимна икономът.

— Сигурна съм, че ще се справите с всичко, мистър Бърк — мило му се усмихна Кити, заключи свързващата врата и прибра ключа в джоба си.

* * *

На следващата сутрин Кити се събуди от веселата песен на чучулигите. Реши да набере два букета от полски цветя. За стаята на Патрик избра букет от маргаритки, а за своята — от рози. Въздухът веднага се изпълни с упойващия аромат на розите. След закуската облече новия брич за езда от черно кадифе и тръгна към конюшнята.

— Днес утрото е великолепно и искам да пояздя. Но кой кон да избера? — попита тя брат си.

Той я изгледа с усмивка. Бедният Патрик нямаше никакви шансове срещу красивата му сестра…

— Повечето от кобилите се ожребиха през последния месец. Може да вземеш онази. Наричаме я лейди Джейн. При последния опит не успя да зачене от онзи жребец, който наскоро купихме от Англия. Ще я оседлая за теб, но не се отдалечавай прекалено много от имението. Не искам да си навлека гнева на Патрик, ако се случи нещо с теб по време на ездата.

— Аз имам грижата за Патрик, но не забравяй, Тери, че те очаквам за вечеря. Искам да не се отделяш от него, каквото и да се случи, дори и ако се опита да се отърве от присъствието ти! — предупреди го Кити.

Върна се от ездата освежена и зачервена. Дишаше дълбоко свежия въздух, а на гърдите й бе леко — чувство, което от години не бе изпитвала. Вятърът разнасяше упойващия аромат на розите. Косата й в безпорядък се стелеше върху раменете й. Кити открехна вратата на оградата между конюшнята и съседната морава, където извеждаха конете. Вътре имаше само един кон, който с буйно цвилене се изправи на задните си крака. Тогава тя го позна — това бе онзи охранен черен жребец с поразително лъскав косъм, който бе любимец на Тери. Кити няколко пъти го бе яздила и винаги се възхищаваше от бързината му. Великолепното животно очевидно бе обезпокоено от присъствието й. Тя скочи от седлото на кобилата и стисна поводите в ръка. Жребецът извърна глава към нея и рязко изцвили. Кити се стресна и се опита да отмести гредата, препречваща широката дървена врата.

— Кити, недей! — отекна силен мъжки глас зад гърба й. Патрик внезапно изскочи пред нея и спусна гредата, за да залости вратата.

От конюшнята към тях се затича един от конярите, за да отведе кобилата на Кити. Кити уплашено погледна към Патрик.

— Жребецът усети миризмата на кобилата и беше готов да се нахвърли върху нея! — задъхано й обясни той. — А щом го обземе страстта, погледът му се замъглява и е способен да премаже с копитата си всеки, който се изпречи на пътя му.

Тери дотича при тях.

— Какво става тук? За бога, Патрик, нямах представа, че сестра ми ще прояви такова детинско лекомислие!

Патрик забрави за опасността в мига, в който я видя.

Тери прикри усмивката си и си помисли докога ли Патрик ще устои на желанието си да сграбчи Кити в прегръдките си.

— Добре дошъл в „Уиндръш“ — задъхано промълви Кити.

Студеният вятър опъваше копринената й риза и гърдите й ясно се очертаваха под тънката материя. Ръката на Патрик бе все още около кръста й и той разбра, че е гола под копринената риза. Тери се извърна настрани и се престори, че не забелязва напрежението между двамата.

Кити се освободи от ръката на Патрик и се обърна към брат си:

— Хайде да заведем Патрик в къщата и да му дадем възможност да си почине от пътуването.

— Не бива да го отвличаме от работата му, Кити — възрази й Патрик.

— Глупости! Не е толкова зает, че да не може да забавлява гостите — увери го тя.

Патрик многозначително изгледа Тери, но той безпомощно сви рамене.

— Ще се влюбиш в „Уиндръш“ и никога няма да искаш да го напуснеш, не съм ли права?

— Да, тук е много красиво — отвърна Патрик, без да отделя поглед от нея.

— Да позвъня ли да ни донесат чай? — оживено попита Кити, когато влязоха в къщата.

При мисълта, че ще трябва да си губят времето със следобеден чай, мъжете се спогледаха отчаяно и Кити тайно се усмихна.

— Колко съм глупава, Патрик. Сигурно ще предпочетеш да пийнеш нещо в стаята си.

Погледът му я изгаряше и тя сведе очи.

— Мистър Бърк, моля ви занесете багажа на мистър О’Райли в спалнята му — обърна се домакинята към иконома.

Мистър Бърк, следван от Кити, се отправи към стълбата. Патрик тръгна след тях, но не можа да се сдържи и ръцете му обхванаха талията й.

— Вие се самозабравяте, сър! — възмутено се извърна тя.

— По-добре не ме изкушавай — промърмори Патрик и неохотно отдръпна ръцете си.

Мистър Бърк остави куфара на госта и отиде да запали огъня в камината. Кити наля чаша бренди и я подаде на Патрик. Той я изпи на един дъх и погледна нетърпеливо към прислужника. Искаше час по-скоро да остане насаме с нея. Икономът сложи още дърва в огъня и се запъти към вратата.

— Един момент, мистър Бърк. Ще дойда с вас. Трябва да се погрижа за вечерята.

— Вечеря ли? — глупаво попита Патрик.

— Разбира се, че трябва да се погрижа за вечерята — невинно отвърна Кити. — Нали не мислиш да останеш в стаята си за вечеря?

Мистър Бърк излезе, но преди Кити да успее да го последва, Патрик й препречи пътя. Хлопна рязко вратата и я хвана за ръката.

— О, господи, не си играй с мен… — Устните му се впиха грубо в нейните и тялото й омекна от изгарящо желание.

В този миг вратата се отвори и мистър Бърк влезе в спалнята.

— Донесох ви топла вода, сър.

— По дяволите! — гневно изруга Патрик.

Кити се изплъзна от прегръдката му.

— Може би топлата вода ще ти помогне да успокоиш възбудата си! — изсъска тя.

Той се подпря на вратата, изпълнен с безпомощен гняв. Тялото му отчаяно копнееше за нея. Младият мъж сви юмруци и стисна зъби. Дали някога ще успее да овладее желанието, което тази жена събуждаше у него?

 

 

Вечерята се състоеше от печено говеждо, гарнирано със зеленчуци, а за десерт имаше плодов пай, полят със сметана. Ала ако го попитаха, Патрик едва ли би могъл да каже какво е ял. Цялото му внимание бе съсредоточено върху Кити.

Хранеха се в малката уютна трапезария и след като приключиха с десерта, Кити наля на мъжете по чаша бренди. Патрик извади пура и тя се наведе, за да я запали. Пръстите му обхванаха ръката й, за да закрепят пламъка, а очите му се впиха в нейните с такава настойчивост, че дъхът й спря. Тери я побутна под масата. Кити явно се забавляваше да го измъчва. Тя внезапно се прозя и мило се усмихна.

— Тери, сигурна съм, че Патрик има стотици въпроси към теб относно „Уиндръш“, така че ще ви оставя с брендито и пурите ви. — Тери я изгледа вбесено, сякаш искаше да я удуши, а Патрик застрашително повдигна вежди.

— Ще ви пожелая лека нощ. — Тя се изправи. — О, Патрик, моята стая е до твоята, така че можеш да ме извикаш, ако се нуждаеш от нещо.

Той едва не се задави с брендито. Кити бавно се отправи към вратата, сигурна, че само след минута Патрик ще се извини и ще я последва. Спусна завесите на прозорците и сложи още дърва в огъня. Докато окачваше роклята си в гардероба, чу как Патрик неспокойно крачи из стаята си. Облече копринената прозрачна нощница и разпусна косите си. Сърцето й бясно заби, когато чу стъпки пред свързващата врата. Продължи да разресва косите си. Видя, че дръжката се завъртя. След това настъпи тишина. Кити потръпна при мисълта за неговото докосване.

— Котенце — чу се тих глас откъм вратата.

Тя затаи дъх. Очите й се разшириха, когато внезапно осъзна, че това е стаята, която толкова пъти се бе появявала в сънищата й. Искаше й се той да разбие вратата и да превърне сънищата и фантазиите й в реалност.

Нещо изпука и вратата се отвори. Той се бе приготвил за битка, но целият му гняв се стопи като сняг, огрян от слънчевите лъчи, когато я видя на меката светлина на свещите. Сякаш гореща лава потече по вените му.

Той я сграбчи в прегръдките си, а в следващия миг я отдалечи от себе си, за да се полюбува на изкусителната гледка. Сетне отново я притисна до голите си гърди. Краката й се разтрепериха и Кити безпомощно се отпусна в ръцете му. Патрик я вдигна и я понесе към леглото. От устните му се отрониха нежни любовни слова. За негова изненада тя бе толкова зажадняла за ласките му, колкото и той за нейните. Тялото й откликваше страстно и мигновено на всяко негово докосване. Виковете й отекнаха в нощната тишина и заглъхнаха в страстни въздишки. Той се движеше бавно в нейната копринена мекота, като постепенно тласъците му се засилваха и ускоряваха. Усещането бе толкова силно, че Кити си помисли, че ще експлодира от наслада. Впи зъби в рамото му. Патрик силно изпъшка, но не от болка. Тялото му потръпна във вълните на екстаза и огнената лава на освобождението ги понесе към върховете на неземно блаженство.

— Не си представях подобно нещо! — прошепна той.

Лицето й бе мокро от сълзи. Никога не се бе чувствала толкова изпълнена с любов и щастие.

— Господи, Кити, повече не можем да живеем така! Това ще убие и двама ни. Трябва да го напуснеш. Не искам да живея без теб!

— О, моля те, скъпи, имаме толкова малко време. Всеки миг е прекалено скъп, за да го губим в подобни разговори.

— Щом не искаш, няма да говоря за това, но рано или късно ще трябва да вземеш решение — твърдо отвърна той.

Патрик се събуди преди зазоряване. Все още не можеше да повярва, че държи любимата си в прегръдките си. Погледна към красивото й лице. Гъстите й черни мигли хвърляха сенки върху гладките й страни, а косата й бе разпиляна по възглавницата. Точно това най-много му липсваше — да се събужда сутрин до нея в леглото, когато всички страсти са утихнали и между тях е останала само нежността. Не искаше само да се люби с нея, искаше я цялата — да споделя живота и леглото му, да разговарят, да се смеят, да пътуват, да отгледат децата си. Кити се размърда и сънено се притисна към него. Патрик нежно я прегърна и погали къдриците й. Тя доверчиво се сгуши в обятията му и въздъхна в съня си. Той се опита да заспи, но бе прекалено възбуден. Струваше му огромно усилие да се сдържи и да не я обладае в съня й. Бе сладко мъчение да я държи в прегръдките си.

Тихо стана от леглото и отиде в стаята си. Погледна към възхитителната зелена морава пред замъка. Сърцето му бе изпълнено с щастие, не помнеше откога не бе изпитвал такова въодушевление.

На вратата тихо се почука. Той бързо навлече панталоните на пижамата си и се пъхна в леглото.

— Нося ви топла вода, сър.

— Влезте, мистър Бърк. Благодаря ви. Май тази сутрин се успах. Дано не сте ме чакали дълго пред вратата. — Патрик изпитателно изгледа иконома и се успокои, като видя, че той очевидно не подозираше нищо. — Терънс сигурно се чуди защо още не съм станал. Кажете му, че след малко ще сляза в трапезарията.

— Не се безпокойте, сър. Мистър Терънс също още не е станал.

— Така ли? — изненада се Патрик.

Икономът излезе и затвори вратата. Патрик се приближи към огледалото и за свой ужас видя големи червени драскотини по раменете и гърдите си. Мистър Бърк сигурно е видял тези белези. Младият мъж безсрамно се ухили. Как успяваше този приятел да поддържа такова каменно изражение на лицето?

Върна се в спалнята на Кити и приседна на ръба на леглото. Тя щастливо се протегна и обви ръце около врата му.

— О, вече си се измил и обръснал?

— Би трябвало, тъй като минава десет часа — усмихна се той.

Те се спогледаха, сякаш още веднъж искаха да се уверят, че изминалата нощ не е била само сън.

— Когато снощи нахлу през тази врата, приличаше на жребец, готов да стъпче всичко по пътя си.

Патрик не можеше да откъсне поглед от нея.

— Виковете ти сигурно са събудили цялата къща. Надявам се стаята на Тери да не е много близо — засмя се той.

Кити се изкиска.

— Не, той е в западното крило.

— Добре. Сега ще отида и ще го измъкна от леглото му. Представяш ли си, още не бил станал?

Преди тя да разбере какво възнамерява да прави, Патрик излетя от стаята. Кити скочи от леглото и извика:

— Не, Патрик, спри!

Но той не спря. Тя се спусна по коридора след него.

Патрик рязко отвори вратата на спалнята и се закова на прага. Тери и Барбара смаяни се надигнаха в леглото, забравили за голотата си.

— Какво, за бога, става тук! — изкрещя Патрик. Лицето му бе изкривено от гняв. — Как се осмеляваш да се държиш със сестра ми като с уличница?

Терънс скочи от леглото.

— А ти как използваш моята сестра?

Думите му още повече вбесиха Патрик. Кити безпомощно стоеше зад него.

— Ще те убия, негоднико!

Терънс бе почервенял от ярост.

— Не знаеш колко пъти съм я молил да се омъжи за мен. Но тя винаги ми отказваше, и то само заради страха си от теб! Ти си само един отвратителен тиранин. Тя се страхува от теб, всички се страхуват от теб! — изкрещя Тери.

— Струва ми се, че ти не се страхуваш! — избухна Патрик.

— Не искам целият ни живот да бъде провален заради теб!

— Целият ви живот ли? Няма да ме трогнеш с подобни приказки. На колко години сте и двамата? На деветнадесет? Или на двадесет? Аз отдавна навърших тридесет години и имам право да уредя живота си, но нямам съпруга, и дори ми е отказано правото да гледам как синът ми расте. Прилошава ми от вас! — Обърна се с гръб към леглото, опитвайки се да потисне гнева си. Погледът му попадна върху Кити. — Покрий се с някаква дреха! — диво изкрещя той и изскочи от стаята.

— Кити, моля те, настигни го — изхлипа Барбара.

— Да не си полудяла? Сега е побеснял от гняв и не искам да се мяркам пред очите му.

Барбара протегна треперещите си пръсти към нощницата.

— Трябва да съм била сляпа, щом досега не съм разбрала, че Чарлз Патрик е син на брат ми. Съжалявам, Кити.

— Всички забъркахме ужасна каша. — Тери тъжно поклати глава.

 

 

За обед Патрик не се прибра в къщата. Към пет следобед, когато седнаха в малката трапезария да пият чай, Кити се опита да убеди Барбара да хапне нещо:

— Стига си плакала! Цял ден не си сложила дори една троха в устата си! Ела да се нахраним. Не очаквам тази вечер някой от нас четиримата да прояви желание да седне на масата.

— Брат ми се държа ужасно обидно с мен! Докато се караха с Тери, дори не ме погледна… — изхлипа Барбара.

— Естествено! Според мъжките разбирания за всичко са виновни жените. Ние трябва да треперим от страх и да не смеем да пристъпяме в територията, запазена само за мъже. Затова не ти обърна внимание, но Господ да му е на помощ, ако се опита да постъпи по същия начин и с мен! А сега се успокой и се нахрани, а след това трябва да се скриеш от него. Мъжете много се засягат, когато някой посегне на честта на сестрите им. Собствените им прегрешения не им пречат да се държат като праведници.

Тази вечер Патрик се прибра късно от ездата и се оказа сам на масата. През ума му премина мисълта, че другите трима са организирали заговор срещу него — разбира се, с Кити начело — и са решили да го избягват. Нищо чудно да са се скрили в нейната спалня. Тази вечер се лиши от брендито и пурата си. Веднага след като приключи с вечерята, Патрик тръгна с решителни стъпки към горния етаж. Почука на вратата й и влезе, без да дочака отговора й. Но вътре не намери никого. В първия миг се стъписа, а сетне ядосано се извърна и отиде в своята стая. Този път изненадата му бе пълна. Тя се бе сгушила в неговото легло! Устните му нервно потръпнаха, но не каза нито дума. Съблече се бавно, съвсем бавно, като следеше леглото с крайчеца на окото си. Ала Кити не помръдна. Накрая беше принуден да легне до нея, скръстил ръце под главата си. Впери сърдит поглед в белия таван и зачака. Стори му се, че измина цяла вечност, преди да осъзнае, че тя няма да направи първата крачка към сдобряването им.

— Ти си непоносимо нахална! Неканена си се намъкнала в леглото ми, а сега се преструваш, че не ме забелязваш. На никого няма да помогнеш, като се преструваш на заспала. — Наведе се и я притисна към себе си. Кити отвори очи и го погледна изплашено. Опита се да се изплъзне от него, но мускулестите му ръце още по-здраво се сключиха около кръста й, а в следващия миг се спуснаха по бедрата й и нетърпеливо заповдигаха края на нощницата й. Опитите й да се изтръгне от прегръдката му, само увеличаваха насладата му.

— Какво ще правим с Тери и Барбара? — попита Кити с отпаднал от вълнение глас.

— Да вървят по дяволите! — сърдито изръмжа той. — Интересува ме само едно: какво ще стане с Патрик и Кити?

Тя смутено се усмихна.

— Страхувам се, че не можем да ги разделим. След като веднъж е преспала с мъж с циганска кръв във вените си, вече нищо не може да я накара да го забрави. Много добре познавам това състояние.

— Така ли? А какво ще кажеш за кръвта на мъжете и жените от семейство О’Райли?

— И вие притежавате прекалено гореща кръв — засмя се Кити.

— Нима? — В гласа му звучеше неприкрита гордост. — А ти още ли искаш да използваш зъбите си и ноктите си, за да ме накараш да се подчинявам на волята ти?

— Това само доказва, че съм по-страстна от теб — предизвикателно отвърна тя.

— А какво ще докаже, ако сега аз те ухапя? — засмя се Патрик и устните му се впиха в зърното й. Тя изпищя, едновременно изплашена и възбудена от горещия му език, който жадно обходи върха на гърдата й.

След като задоволиха страстта си, тя се изтегна до него, доволна и изтощена.

Патрик задъхано прошепна:

— Винаги мъркаш като котенце, когато свърша в теб.

Тя се надигна в леглото и отметна завивката.

— Какво ти става, скъпа? — изуми се Патрик.

— Трябва да се прибера в спалнята си. Не мога да си позволя сутринта слугите да ме заварят при теб.

— Моля те, легни до мен. И се опитай да поспиш. Не ми стига да съм с теб само един час. Искам цяла седмица да не ставаме от леглото.

 

 

На сутринта, щом се събуди, Кити разбра, че Тери и Барбара са заминали. Замисли се къде може да потърсят убежище и зачака със страх реакцията на Патрик.

Слезе в преддверието, отиде до конюшнята и заповяда да оседлаят два коня — за нея и за Патрик. Двамата дълго яздиха до най-отдалечения край на имението. Накрая спряха край реката.

— Не съм виждал такава прелестна местност — въздъхна Патрик, зареял поглед към хълмовете, синеещи се в далечината. — Сигурно вече си разбрала, че не искам да те лиша от това прекрасно имение.

— Не искам да бъде мое, нито твое. Искам да бъде наше. Наше завинаги… — замислено промълви Кити.

Преди да се спусне вечерният мрак Кити се показа на прозореца и дълго се взира в смълчаните поляни. Нима очакваше Терънс и Барбара да се върнат преди настъпването на нощта? Преди един час Патрик бе отишъл в кухнята на долния етаж и още се бавеше там. Внезапно вратата на стаята й се разтвори широко и на прага се показа сияещата Барбара.

— Днес се венчахме! Тайно!

— Как така? И къде? — извика Кити и коленете й се подкосиха.

— Патрик ни помогна да го уредим със свещеника в селото — обясни й Тери.

— Сега четиримата ще го отпразнуваме! — извика Патрик от коридора и нахлу в стаята, понесъл по една бутилка шампанско във всяка ръка.

— Къде, по дяволите, изчезнахте през миналата нощ? — попита Кити, все още не успяла да се съвземе от изненадата.

— Не помниш ли какво ти казах? Мога да те накарам да занемееш от изненада.

Тя се изчерви, щом си припомни какво си бе помислила при тези негови думи.

Тери се засмя и възкликна весело:

— Не се сърди. Може ли на една сватба да не се чуе някоя по-солена шега?

— Помниш ли онзи виц за херцогинята, която…

— Стига вече! Нахалник! — изпищя Кити и запрати една възглавница към главата му.

Сватбената вечеря беше прекрасна. Кити не помнеше друга вечер да е била толкова щастлива. Тостовете в чест на младоженците се редуваха един след друг чак до полунощ.

Много по-късно, когато Кити се отпусна на рамото му, омаломощена от любовните изживявания, Патрик въздъхна и горчиво прошепна:

— Ох, Господи, да знаеш как им завиждам… Щом се върнем в Лондон, веднага ще отида при Чарлз, за да го убедя да ти даде развод.

— Не! Да не си посмял! — изкрещя тя. — Обещай ми, че никога няма да го направиш! Моля те, скъпи, ако ме обичаш, не го прави!

— Но ти ми връзваш ръцете… Не мога да те разбера. Желаеш ли ме или не? — сърдито попита той.

— Обещай ми! — натъртено рече тя.

Патрик безпомощно изпъшка.

— Мога да ти обещая да не се карам с него, но ще направя всичко, което е по силите ми, за да те разделя от Чарлз. За да бъдеш завинаги моя и само моя! — В този миг ръцете му се обвиха около нея и я стиснаха тъй силно, че й се стори, че ще припадне.

Патрик отметна завивката от нея и коленичи, обзет от необуздана страст.

— Мили боже, сега ще те накарам да се разтрепериш! — закани се той.

Езикът му се плъзна бавно от шията й до бедрата й, без да пропусне нито сантиметър от копринената й кожа, нито едно кътче сред извивките на тялото й. Накрая Кити се отпусна на възглавницата, разтърсена от хиляди тръпки.

— Обичам да правиш всичко това с мен, любими, без да се замислям дали е позволено или не — задъхано прошепна тя.

Той се опита да измърмори нещо, без да отлепя устни от вътрешната страна на бедрата й.

— Когато сме двамата в леглото, всичко е позволено. Няма грях, няма и добродетел. — Дръпна ръката й към члена си, за да й докаже колко силно му въздейства. Пръстите й погалиха кадифената му главица и усетиха първите капки на неговия любовен сок.

Кити изпитваше непреодолимо желание да го вкуси. Поднесе пръстите си към устните си и ги облиза. Усети смесицата от неговите миризми: на сол, на тютюн, примесена с онзи чисто негов мъжки аромат. Никой друг мъж на света не ухаеше като него. Плъзна се надолу покрай гърдите му и го пое целия в тръпнещата си уста.

Викът на Патрик отекна в тавана на стаята и тя разбра, че копнее отново и отново да чуе тези негови диви стенания, изтръгнали се от дъното на душата му. Но когато наближи моментът на върховна наслада, той рязко я обърна по гръб и проникна в горещото й тяло.

— Знаеш, скъпа, че… повече от това не мога да ти дам… Защото сега съм целият в теб… — щастливо простена той.

Но тя бе прекалено завладяна от насладата, за да го чуе.

Дойде краят на тяхното бягство от реалността. Кити лежеше на седалката в каретата на Патрик, сгушена в прегръдките му.

— Ще ми дадеш ли време да взема решение? — помоли го тя с насълзени очи.

Той я целуна по челото и промърмори:

— „Довечера ще дойда в твоя сън и никой няма да ме види, ако вратата не заключиш ти…“

Тя му поднесе устните си, разтреперена от мисълта за раздялата.

— Струва ми се, че съм обречена да умра от любов по теб — разплака се тя.

— А аз знам как да те излекувам — обеща й той. Отвори прозорчето и се провикна към кочияша на капрата: — Спрете на първата странноприемница по пътя! Моята лейди е болна и се нуждае от лекар.