Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (24)

Глава двадесет и четвърта

През първата седмица след пристигането си в Лондон Кити никъде не излизаше, за да се възстанови след дългото и уморително пътуване през океана. Но веднага след това светските ангажименти я засипаха и тя се оказа въвлечена в безкраен цикъл от балове, семейни тържества, следобедни визити, посещения на театър и опера. Постепенно се разсеяха опасенията й, че няма да бъде приета от висшето общество в столицата на всемогъщата империя. Дори напротив — стигна се дотам, че херцог и херцогиня Манчестър не успяваха да се отзоват на всички покани, с които ги отрупваха представителите на най-знатните фамилии в Англия. Чарлз не успя да устои на изкушението и държеше да се похвали със сина си пред всички гости, които ги посещаваха в разкошната им къща, недалеч от двореца Сейнт Джеймс.

Първото, което Кити направи след завръщането си в Англия, беше да изпрати брат си Терънс до Ланкашир, за да заведе дядо им Суоди в новопридобитото й имение в Ирландия. Успокоена, че се е погрижила за старините на дядо си и е помогнала на Тери, младата херцогиня отново се зае с нескончаемите грижи около избора на нови и нови тоалети, обиколки из най-луксозните магазини на столицата, организирането на приеми за многобройните приятели на сър Чарлз. Освен това не пропускаше нито една премиера на театрите, операта и Кралския балет. Неусетно се научи да се наслаждава на забавленията, които щедро й предлагаше големият град. Отначало се изнервяше, когато се озоваваше сред най-изтъкнатите представители на изисканото светско общество, но Чарлз неизменно намираше с какво да я окуражи, не се уморяваше да й повтаря, че най-разумната тактика е да бъде естествена, и тя скоро се успокои, усвоила умението да отминава със снизхождение опитите на по-любопитните и злонамерени дами да се ровят в миналото и произхода й. Научи се също да разговаря непринудено дори и с най-високопоставените особи, с които съпругът й я запознаваше. Веднъж, по време на поредния прием, сър Чарлз доста се посмя, след като неволно бе чул част от разговора между двама негови приятели:

— Помни какво ти казвам. Колкото е по-издигната една особа, толкова по-свободно се държи в обществото. Не мога да ти го докажа, но според мен във вените на тази млада лейди тече кралска кръв, щом си позволява да е така непринудена. Та тя се държи като незаконородена принцеса! Кой знае, наистина може да се окаже незаконна дъщеря на някой от многобройните братовчеди на Нейно величество…

Понякога сър Чарлз я придружаваше из скъпите лондонски магазини и благодарение на него Кити успя да се запознае с най-изисканите места в Лондон, като например „Хетън Гардън“ на „Бонд стрийт“. Фасадата на този нечувано скъп бижутерски магазин не блестеше с нищо и беше скрита под внушителна колонада, но вътре в полумрака, сред лавиците, покрити с кадифе, блещукаха великолепни огърлици, колиета, пръстени и обици.

Много мъже се опитваха да спечелят благоразположението й, но тя умееше само с два-три погледа и някоя реплика да подчертае дистанцията, която никой повече не се осмели да пристъпи, въпреки че най-дръзките ухажори бяха готови да изпълнят всяко нейно желание при най-лекия намек от нейна страна. На всеки прием някой от прочутите лондонски бонвивани се залепваше за нея и се стараеше да привлече вниманието й, като не спираше да й предлага помощта си за избора й от масите, претрупаните с ордьоври.

— Опитахте ли от тази великолепна салата, скъпа? — попита я лорд Макълсфийлд и неусетно се приближи плътно към нея.

Тя го изгледа изпитателно, но му отговори с напълно равнодушен, макар и вежлив тон:

— Според мен по-добре би било, ако бяха нарязали краставичките на по-ситни резенчета. И ако бяха добавили повече подправки.

— Очевидно не мога да се меря с вас — примирено въздъхна лордът. — Не трябва да се опитвам да ви давам повече съвети.

Към тях се приближи нисичкият Гренвил, който бе чул размяната на реплики между херцогиня Манчестър и лорд Макълсфийлд.

— Всяко търпение има горчив вкус, но носи сладки плодове, скъпи лорде.

Кити намигна на лорд Макълсфийлд и развеселено отвърна:

— Никога не трябва да слушате съветите на мъже с къси крака. При тях мозъкът е прекалено близо до корема им.

— Очевидно не мога да се меря с вас, мадам. Вашият език понякога може да бъде по-остър от езика и на най-смелия мъж — засмя се Гренвил.

В този миг погледът й се кръстоса с погледа на херцог Портланд, който бе добре познат на всички редовни посетители на кралските приеми. Той се извърна към своята компаньонка, лейди Чатъм, и прошепна на ухото й:

— Ето я! Пристъпва като ангел, но, кълна се в Бога, някой ден ще успея да й подрежа крилцата. Но защо не мога да се откажа от желанието си да я отрупвам с комплименти?

Кити се приближи към него и го дари с една от своите ослепителни усмивки.

— Как успявате да го постигнете, ваша светлост? — запита го тя с най-любезния си тон.

— За какво намеквате, скъпа херцогиньо? — надменно вирна глава херцог Портланд.

— Как успявате да си внушите, че няма по-неотразим мъж от вас на всеки един от кралските приеми?

— Вие сте непоправима! — избухна в смях лейди Чатъм. — Елате с мен, бих искала да потърсим вашия щастлив съпруг. Струва ми се, че ще го намерим в игралната зала, край някоя от масите, покрити със зелено сукно. Видях го да се отправя натам подръка с престарялата вдовица херцогиня Греъм.

— Мили боже, само не ме карайте отново да разговарям с тази невъзпитана особа! Очевидно през първите й седем години не са я учили по методиката на мистър Уитърли да се храни с книги, притиснати под мишниците, и заради това сега не спира да ръкомаха, когато се настани около масата.

— Е, не бих казала, че е невъздържана само по време на вечеря — засмя се лейди Чатъм.

 

 

— Трябва на всяка цена да отървем Чарлз от нейното присъствие. На последния прием тя ме притисна в един ъгъл и едва дочаках гонга за вечерята.

Кити се приближи към стола на сър Чарлз и отпусна ръце на раменете му.

— Скъпи, надявам се, че скоро ще ме заведеш у дома. Днес навалицата е непоносимо шумна!

— Извинете ме, мадам — поклони се той пред херцогиня Греъм, — но дългът ме зове.

След посещението на някой от лондонските театри те често канеха някои от най-близките си приятели на лека вечеря. На тези вечери в интимна обстановка Кити се забавляваше много по-добре, отколкото в претъпканите салони на шумните светски приеми, защото разговорите около масата бяха много по-интересни и откровени. Постепенно сред тесния кръг от приятелите на семейство Манчестър Кити ставаше все по-популярна с вродената си дарба да имитира прочути светски особи.

— Къде беше снощи? Не те видях в операта — отбеляза лейди Дерби.

— Бях на соарето на виконтеса Палмерстън в Чарлтън Гардънс — обясни сър Чарлз.

— О, беше прекрасна вечер — въодушевено добави Кити, — макар че този път за мен се залепи херцогиня Съдърленд и ме затрупа с превзети чужди думи. Как я нарече, Чарлз?

— Редупликираща, многословна — усмихна се сър Чарлз, защото знаеше каква ще бъде реакцията на младата му съпруга.

— Брей! Колко сложно! — възкликна Кити и се зае да имитира жестовете на превзетата херцогиня Съдърленд. — Обикновено така говорят само празните глави, които всъщност няма какво да кажат. Толкова е блудкаво да се бъбри с часове за някаква модна дреха, колкото и да е красива! „… Ох, ама каква тъпканица е тази вечер! Хайде, миличка, да си вземем от онзи лакей по още едно питие, така… а сега да се чукнем, да си побъбрим още мъничко, а защо да не си поръчаме и по чаша шампанско? Не, не се стряскай, нищо няма да ти се случи… Уф, май пак се отплеснах. Ето че видях онзи интересен майор. Затова, мила, ще трябва да се разделим, макар и за малко.“

Всички избухнаха в смях и заръкопляскаха възторжено.

— Не е ли чудесна? Кити, моля те, покажи ни как държи реч в Парламента министърът на външните работи.

Сър Чарлз се изкашля и любезно се намеси:

— Не ми се струва разумно да се подиграваме с негово превъзходителство тъкмо сега. Всички очакваме през идната седмица покана за Уиндзор. Катлийн ще бъде представена на Нейно величество.

— О, да, наистина ще бъде чудесно! Кралицата в никакъв случай няма да те хареса. Прекалено красива си, за да заслужиш височайшето одобрение. Не забравяй най-важното правило за приемите на кралица Виктория: Никакви ярки дрехи. Според неписаните правила на дворцовия етикет всички дами се обличат по-скромно и от слугините им.

— О, да, щях да забравя, че най-предпочитаният цвят е убито зелено! Или да си избера нещо от траурните ми тоалети? — засмя се Кити.

 

 

Сестрата на Патрик, Джулия, не жалеше усилия, за да възстанови приятелството си с Кити. Младата херцогиня Манчестър обаче не можеше да се отърве от подозрението, че това до голяма степен се дължи на промяната в мястото, което заемаше в строго регламентираната йерархия на висшето общество. Сезонът в Лондон беше в разгара си и баловете се редуваха с нестихващо темпо. Сър Чарлз държеше съпругата му да бъде с безупречен тоалет на кралския прием, по време на който се очакваше младата херцогиня Манчестър да бъде представена на Нейно величество. Очакваше ново назначение и макар да се надяваше да получи портфейла на министъра на финансите, би се задоволил и с по-скромен пост, например управител на лондонската митница.

В приемната господата оставиха цилиндрите и пелерините си на камериера, застанал до дясната врата, докато дамите се събраха до гардероба край лявата врата, за да свалят наметките си. Трябваше да влязат заедно, по двойки, защото майордомът обявяваше имената и титлите на новопристигналите, както при банкетите, давани от мера на Лондон. Когато се обърна, сър Чарлз с ужас видя, че под наметката си Кити е облякла яркочервена копринена рокля, а в черната си коса е затъкнала мак.

Прилоша му. Ще трябва да се прости с новото назначение!

— Негова светлост херцог Манчестър и нейна светлост херцогиня Манчестър — отекна силният глас на внушителния майордом.

В огромната зала надвисна застрашителна тишина. На Кити й се стори, че тази мъчителна пауза няма да има край. Защо ли й трябваше да избере толкова крещящ тоалет? В този миг от групата придворни, струпани около трона, се отдели един и бавно пристъпи към нея. Спря се на три метра от нея и се поклони.

— Може ли да ви поканя за следващия танц, мадам?

— Благодаря ви, принц Албърт^[1]. Очевидно вие сте най-смелият кавалер в тази зала.

Той й подаде ръката си, тя се отпусна на нея и двамата се завъртяха във вихрения валс. От устните на всички присъстващи се отрони въздишка на облекчение.

По-късно, когато танцуваше със съпруга си, Кити му прошепна:

— Ох, сега ще ми се наложи да се обучавам как да яздя грациозно, като истинска дама от благородно потекло. Съжалявам, скъпи, ако заради мен се провалят шансовете ти да се представиш добре пред Нейно величество.

— Глупости, с нищо не ме проваляш, Кити. Най-вероятно е кралицата да се смили над един толкова остарял, но предан на короната служител, какъвто съм аз. Дори може да ме съжали, тъй като съм се заел с непосилната задача да укротя такава млада и темпераментна жена — промърмори сър Чарлз и я притисна към себе си.

Най-после настъпи дългоочакваният миг. Младата херцогиня се поклони ниско пред кралицата и мълчаливо се изправи, очаквайки с трепет думите на Нейно величество. Според строгия дворцов етикет, всяка херцогиня трябваше да изчака кралицата първа да заговори.

— Ако не се лъжа, вие сте ирландка, нали? — попита я кралицата.

Кити направи лек реверанс и смутено заговори:

— Ваше величество, искрено съжалявам, че…

— Не е необходимо да се извинявате! Вие сте добре дошли в нашия двор. Освен това виждам, че се справяте отлично със задълженията си като херцогиня.

След това придворните кавалери отрупаха Кити с молби за танци и тя се видя в чудо. Накрая си избра за партньор лорд Ливърпул. Засменият херцог успя да я прелъсти с остроумната шега, че не е редно да го пренебрегва, защото Ливърпул и Манчестър са две съседни графства, които винаги са се подкрепяли през цялата история на Англия.

— Уф, тъкмо сега ли трябваше да се появи премиерът — ядосано процеди лорд Ливърпул малко след като двамата се завъртяха в средата на разкошната бална зала.

Лорд Палмерстън се приближи към кралица Виктория и с недоумяващ израз огледа танцуващите двойки.

— Забелязвам, че уважаемите дами днес са много по-свободни в поведението си. Това несъмнено се дължи на благотворното влияние на нашата прекрасна кралица. Но се страхувам, че в близко бъдеще отново ще се възкреси матриархатът, изоставен в далечните тъмни векове.

— Не мога да се съглася с вас, лорд Палмерстън — обади се Кити. — Много по-разпуснати са били нравите по време на Регентството и в епохата преди него. Сега, под въздействието на пуританските ограничения, всички сме се превърнали в изкусни лицемери.

— Какво искате да кажете с тези думи, мадам?

— Ами например да вземем един напълно невинен на пръв поглед съвременен обичай като следобедния чай.

— Мила моя, нима допускате, че…

— Разбира се, че си го мисля! Разполагаме се около маси, огъващи се от храна и напитки, и всичко това наричаме скромно „следобеден чай“. Още оттук си проличава нашето лицемерие. Днешната светска жена е принудена да носи тежки официални тоалети, с подплънки и басти, корсети и фльонги, от главата до петите. Препречваме пътя на мъжете към нашите деколтета с какви ли не закопчалки и колани, да не говорим колко сложно е да се съблече една рокля, захваната за фустата и бельото. И защо е всичко това, моля ви се? Защото такава била последната мода! Не зная дали сте се замисляли, милорд, колко жени са били принудени да използват прословутия английски следобеден чай, за да се срещнат с любовниците си? И то защо? Защото са омъжени по сметка за благородници от прочути родове, но в тези бракове няма любов. Цялото ни светско общество затъва в примката на лицемерието и не виждам как ще се измъкнем от това блато. Необходимо ли е да ви изброявам колко са скандалните клюки, които научих само през последната седмица?

— Браво, браво, моето момиче! — заръкопляска лейди Дерби. — Позорно е да се пие чай следобед в компанията на дама, с чиито мъж си изневерявала предишния ден.

Лорд Палмерстън се поклони пред Кити, изправи се и дяволито я изгледа:

— Очевидно вашият съпруг, мадам, е щастлив мъж. Няма да пропусна възможността лично да му го съобщя, когато разговарям с него за новото му назначение.

 

 

Къщата в Лондон на „Стренд Лейн“ бе заобиколена от просторна морава, стигаща чак до брега на Темза. Кити и Чарлз Патрик се прибираха тичешком у дома. Обувките й бяха изкаляни след скитането по речния бряг, а косата й — разрошена от ръчичките на момченцето. И двамата бяха изпотени и задъхани, но очите им грееха от щастие. Кити го заведе в детската стая, а после отиде до трапезарията и се върна с чаша чай. Синът й на бърза ръка излапа сладкото от чинийката, без да пропусне да омаже добре розовите си бузки и дори краищата на непокорните си черни къдрици. Накрая се прозя уморено.

— Скъпи, май ти се доспа.

— Не! — упорито тръсна къдрици детето, но в следващия миг отново се прозя.

— Слушай, бъди така добър сега да си легнеш, а по-късно, когато дойде бавачката, ще те събудя, за да те изкъпе. И тогава ще се кача в стаята ти и ще ти прочета някоя приказка, докато заспиш дълбоко.

— Не те ли е страх, че ще те изпръскам с вода, като се къпя?

— О, скъпи, майка ти не е толкова неразумна, че да се доближи до коритото с тази скъпа рокля от кадифе.

— Тогава ще изпръскам бавачката! — заинати се детето.

— Малко дяволче, кога ще се научиш да се държиш както трябва? — засмя се Кити.

— Кога ще се върне татко?

— Скоро, много скоро — успокои го тя, вдигна го на ръце и го понесе към леглото, така, както си беше облечен, само свали изкаляните му обувки.

— Обичам те — прошепна Кити и оправи възглавничката под къдравата му коса.

— А пък аз повече те обичам — засмя се детето.

Кити излезе на пръсти от детската стая, отиде в своята спалня и се изправи пред огледалото. Трябваше да оправи прическата си, преди Чарлз да се е прибрал. Наближаваше пет, а той винаги се връщаше точно по това време. Още не бе стигнала до стълбите, когато чу как пред входа изтрополя каретата на съпруга й.

— Катлийн, ела бързо! Имам изненада за теб! — весело извика сър Чарлз.

Тя повдигна краищата на роклята си и бързо се спусна по стъпалата, но в този миг чу следващите думи на съпруга си и се закова насред стълбата.

— Можеш ли да си представиш, че този наш стар приятел се мотае в Англия от няколко месеца и въобще не му е минало през ума, че трябва да се отбие поне веднъж в дома ни?

Погледът й съзря в полумрака на преддверието някаква фигура зад гърба на сър Чарлз. Сърцето й замря, сковано от ледено предчувствие.

— Не, не се плаши, не е привидение. Наистина е Патрик, твоят братовчед.

В първия миг Патрик се олюля, а сетне пристъпи неуверено напред, изненадан не по-малко от нея.

— Срещнах го съвсем случайно и го довлякох тук едва ли не насила — весело продължи сър Чарлз.

Стъпалата се разклатиха под нозете й. Трябваше да се вкопчи с изстинали пръсти в парапета, за да не падне надолу по стълбата. Сякаш времето спря за нея. Не можеше да откъсне очи от него. Горчиви бръчки обрамчваха устните му, цялото му тяло беше напрегнато като за скок. Но в следващата минута благородното му лице се килна леко назад и той промълви с треперещ глас:

— Как сте, скъпа братовчедке?

В гърдите й се надигна гняв. Бавно слезе по стъпалата с искрящи от мъка очи.

— Нима си се измъкнал от опасността да се ожениш в Америка? — язвително попита Кити.

— О, не, предпочитам да оставя други да бързат да сключват брак — отвърна й той със заплашителен тон.

— Ех, Патрик, не знаеш колко ни липсваше — намеси се сър Чарлз, без да подозира колко близо бе до истината.

Вцепенен, Патрик не можеше да откъсне пламналия си поглед от нея. С женската си интуиция тя усещаше безкрайната омраза, която любимият мъж изпитваше към нея в този съдбоносен миг, но нищо не можеше да направи. В крайна сметка нямаше ли тя самата много повече основания да го ненавижда след всичко, което бе изтърпяла заради него?

Сър Чарлз отиде до масата в трапезарията и се върна с три чаши, напълнени с шери.

— Хайде, да се настаним около масата. А сега те очаква най-милата изненада. Още не си видял сина ми. Само да не ревнуваш, ясно ли е? — засмя се домакинът и тръгна по стълбата към детската стая.

— Чарлз, недей! — извика Кити. — Детето тъкмо задряма. Знаеш, че не понасям, когато някой се опита да наруши съня му.

— Глупости! Но какво става с теб днес? Много добре знаеш, че не мога да издържа на изкушението да го покажа на всеки мой гост. — Обърна се към Патрик и му намигна весело.

Патрик се изчерви и смутено промърмори, опитвайки се да бъде любезен:

— О, да, чух, че имате дете.

Стояха мълчаливо един срещу друг като обречени. Патрик здраво стисна челюсти. Долната устна на Кити продължаваше да трепери. Принуди се да я захапе, за да не се издаде. Всеки усещаше яростта в погледа на другия.

— Ето ни и нас… Ела, синчето ми, да ти покажа чичо ти Патрик. Той е дошъл чак от Америка — рече Чарлз.

Патрик вдигна поглед и видя едно малко момченце, което слизаше по стълбите и влачеше подире си едно малко дървено магаренце с откъсната опашка. Очите му се присвиха. Изненада го възрастта на детето. Кити си помисли, че синът й ще се уплаши от високия непознат мъж и го притисна към гърдите си, сякаш искаше да го защити от нещо.

— О, господи, та аз си мислех, че той е още бебе! — възкликна Патрик.

— Не съм бебе! — изкрещя малкият Чарлз Патрик и размаха малките си юмручета.

Очите на Патрик се разшириха от неочакваното подозрение и той впи изпитателен поглед в Кити.

„Господ да ми е на помощ, той разбра, че е баща на Чарлз Патрик!“ — отчаяно си помисли Кити.

Лицето на Патрик омекна, докато гледаше към детето, което се опитваше да намаже с конфитюр кадифеното му сако.

— Сигурно твоите родители не те бият, но ми се струва, че трябва да го правят — меко каза той.

Момчето го погледна и му се усмихна толкова чаровно, че Патрик изпита желание да го грабне в прегръдките си.

— Чарлз, моля те заведи го в леглото — бързо рече Кити. — Наистина не бива да го разглезваме.

— Да вървим, приятелю. Явно тази вечер майка ти не е в настроение. — Чарлз извинително погледна към Патрик. — Обикновено двамата цяла вечер си играят и измислят все нови и нови лудории.

— Не се и съмнявам — студено промърмори Патрик. — Утре вечер ще те чакам на „Халфмуун стрийт“ — каза Патрик, когато останаха сами. — Настоявам да ми дадеш някои обяснения.

— Няма да дойда! — гневно извика Кити.

— Струва ми се, че не чух добре отговора ти — тихо процеди през зъби Патрик. Погледът му я накара да замръзне. В този миг Чарлз се върна в стаята.

— Е, как ти се струва моят син? — попита той.

— Той е едно чудесно хлапе, макар и доста разглезено — замислено отвърна приятелят му.

— Остани за вечеря. Джулия и Джефри също ще дойдат — настоя Чарлз.

— Не мога, приятелю. Имам няколко досадни задължения, които трябва да изпълня — излъга Патрик.

— Добре, но настоявам в близко време да дойдеш на гости и да прекараме цялата вечер заедно.

Патрик многозначително изгледа Кити.

— Да, много скоро ще прекараме заедно цялата вечер.

На вечеря Кити сменяше темата на разговора всеки път, щом се споменеше името на Патрик. И въпреки че се преструваше, че слуша бъбренето на Джулия, не изпускаше от поглед Чарлз и Джефри и се опитваше да разбере за какво си говорят.

— Той е продал и трите тъкачници и май окончателно се е отказал от този бизнес — каза Джефри.

— Чудя се къде ли е вложил парите си? Питам, защото, ако и ние постъпим като него, сигурно няма да сбъркаме — рече Чарлз.

— Тези дни имаше работа с онзи Болт от Ливърпул — обади се Джулия. — Предполагам, че е вложил парите си в покупка на роби. Търговията с роби носи големи печалби.

Кити изстина. Остави вилицата на масата и притисна салфетката към устните си. Преглътна и се обърна към съпруга си:

— Чарлз, нали не вярваш, че той е способен на подобно нещо?

— Скъпа, разбирам отвращението ти от такива сделки, но в миналото и аз за кратко се занимавах с търговия с роби. Джулия има право, работата наистина е много печеливша.

Искаше й се да стане от масата и да избяга някъде, но вместо това благоразумно смени темата. По-късно Джефри сложи ръка на рамото й и тихо каза:

— Тя говори празни приказки. Нима мислиш, че Патрик ще обсъжда сделките си с Джулия?

— О, разбира се, не го очаквам. — Усмихна се, но вътрешно не бе много убедена. Бе решила, че няма да се подчини на заповедта на Патрик, но сега разбра, че няма избор. Трябваше да говори с него насаме.

 

 

Още преди да отвори вратата на гардероба, знаеше какво ще облече за срещата. Избра скъпия тъмнооранжев костюм, поръбен със самурена кожа. Вдигна нагоре косата си, като остави един къдрав кичур да се спуска до лявото й рамо, и елегантно килна кокетната си шапчица на една страна. Извади пакета, който лежеше в долното чекмедже на бюрото, и с решителен вид се отправи към „Халфмуун стрийт“.

Патрик сам отвори вратата и от погледа й не убягна фактът, че не се виждаха никакви слуги. Когато я съзря, на лицето му се изписа самодоволна усмивка.

— Знаех, че ще дойдеш.

— Ти си едно отвратително копеле! Не съм дошла тук, защото ми заповяда — изсъска тя.

Той презрително я изгледа.

— Можеш да живееш и сто години, но никога няма да станеш истинска дама — тихо рече той. — Време е да престанеш да се държиш като слугиня.

Кити потрепери от гняв, но в себе си призна, че той бе прав. Трябваше да се научи да сдържа чувствата си, както правеше той.

Пое дълбоко въздух и вече по-спокойно продължи:

— Изглежда, смятате, че сте ощетен с нещо, мистър О’Райли, и че ви дължа обяснение. Позволете ми да разсея заблужденията ви.

Сега бе негов ред да избухне.

— Ти си една лекомислена малка кучка, която си въобразява, че е достатъчно да съчини някакво обяснение и всичко ще бъде наред. Ти се опита да съсипеш живота ми и почти успя.

Тя се огледа за стол.

— Бих искала да седна, преди да изслушам обвиненията ти.

Патрик се надвеси заплашително над нея с блеснали от ярост очи. Краката й трепереха толкова силно, че Кити си помисли, че ако не седне веднага, сигурно ще се строполи на пода.

— Помолих те за нещо толкова просто — да ме почакаш, докато се върна от Америка. Оставих ти достатъчно пари и ти обещах, че ще се оженим веднага щом се върна в Англия. Но ти си постъпила глупаво, безразсъдно и егоистично и на своя глава си тръгнала за Чарлстън. Това е най-глупавата постъпка, за която съм чувал. Всички разправят, че ирландците са твърдоглави, и, за бога, имат право! Трябваше да го знам, преди да се забъркам с теб! Ти си една дива и необразована циганка и такава ще си останеш! — Той млъкна и се вгледа в нея. Необикновената й красота прониза сърцето му като кинжал. — А най-ужасното е, че ти дори нямаш представа за мъката и страданията, които ми причини — продължи той с по-тих глас. — В плантацията ми казаха, че си умряла от треска, дори ми показаха гроба ти. Аз стоях и скимтях край гроба ти като ранено животно. Не исках да оставам в Америка, но не можех да понеса мисълта, че ще те оставя в онзи студен гроб. Едва не полудях. Мислех, че за мен няма друг изход, освен да те последвам в смъртта. Тогава внезапно узнах, че не си мъртва, а са те продали в робство. Нямам думи да опиша какво преживях. Хиляди пъти бих предпочел да си мъртва, отколкото да са те продали в някой публичен дом. — Гласът му заглъхна. Патрик се изсмя горчиво и продължи: — Трябваше да те познавам по-добре и да знам, че няма защо да се безпокоя за теб. Ти можеш отлично да се грижиш за себе си, нали, Кити? Е, надявам се, че сега си доволна от себе си. Вече си задоволила безумните си амбиции за благородническа титла и богатство, дори с цената на това, че ме лиши от сина ми!

— Ще ми разрешите ли и аз нещо да кажа, милорд? — иронично попита тя.

— Да чуем — кимна Патрик, отпусна се в едно кресло и запали пура.

Кити не искаше да го обвинява в нищо. Реши само да му опише преживяванията си.

— В онази нощ, когато ме остави и замина за Лондон, се събудих от ужасяващи викове. Съпругът ми и един негов приятел се опитваха да изнасилят Тери. Убих съпруга си с изстрел в главата. Стана случайно, но трябваше да обяснявам надълго и нашироко в полицията. След погребението на Саймън заминах за Лондон, като се надявах, че още не си отплавал за Америка. И тогава срещнах Чарлз. Той беше изключително мил с мен и ме помоли да се омъжа за него. Аз обаче не можех да си представя, че ще се омъжа за друг, освен за теб, дори когато разбрах, че съм бременна от теб. Единственото ми желание беше час по-скоро да те намеря. Исках да се оженим колкото може по-бързо, защото мисълта, че детето ми ще бъде незаконородено, ме ужасяваше. Твоята любовница ме окова във вериги и ме продаде като робиня. Заведоха ме в един публичен дом на островите, но Чарлз ме намери и ме спаси от позора. Чарлз прие не само мен, но и детето ми, ожени се за мен и дори ме боготвори. — Тя разкъса пакета, извади парцаливата памучна рокля с петна от кръв и кал и му я подаде с гневен жест.

Вместо да се отдръпне с отвращение, Патрик притисна дрипата към лицето си и прошепна:

— Прости ми…

— Може би имаш право и по-голямата част от вината е моя. — Гласът й затрепери и очите й се изпълниха със сълзи. — Господи, какво да правя? Животът ми е погубен.

Патрик извади носната си кърпа и избърса сълзите й.

— Не говори така — тъжно се усмихна Патрик. — Аз съм истински негодник.

— Да, тази роля напълно ти подхожда! — изкрещя Кити, грабна кърпата и си издуха носа.

— Кити, скъпа, колкото и да се обвиняваме взаимно и колкото и да си крещим един на друг, това няма да промени истината — ти си моя, само моя и аз не мога без теб!

— Патрик, вече е твърде късно… — отчаяно промълви тя.

— Чуй ме, котенцето ми. Аз убих човек заради теб. Това ме направи много по-жесток и сега няма да се спра пред нищо, за да те имам. Знам, че и ти ме желаеш.

— Патрик, трябва да ме изслушаш. Единствената причина, заради която сега съм при теб, е, защото Джулия ми спомена, че си вложил парите си в търговията с роби. Дойдох да те помоля да се откажеш от тази сделка. Не искам да погубиш душата си.

— Джулия е една кучка! Тя лъже, за да се развлича. Пък и не забравяй, че Америка е пред прага на гражданска война. Президентът Линкълн възнамерява да ликвидира робството. — Той започна да разкопчава копчетата на роклята й.

— Ох, Патрик, не го прави… Не мога да остана.

Тя протегна ръце, за да го спре, и в този миг усети колко напрегнати бяха мускулестите му ръце. Гласът му бе станал дрезгав от желание. Устните му докоснаха шията й.

— Нали не мислиш, че ще те оставя да си отидеш?

Тялото й потръпна от желание, но Кити се опита да го отблъсне. Отстрани ръцете му от гърдите си, но те се спуснаха към бедрата й и я притеглиха към неговите. Тя усети колко е възбуден. Патрик се наведе, за да я целуне, и видя, че очите й са разширени от страх.

— Аз те плаша… — неохотно отдръпна ръце той.

— Патрик, ти си толкова силен и лесно можеш да ме изнасилиш, но тази вечер не съм дошла тук, за да се любя с теб.

— Не те искам само за тази вечер. Искам да бъдеш с мен до края на живота ми! Искам и сина си! Искам да напуснеш Чарлз и да се ожениш за мен. Аз те обичам, Кити. Това не е само плътско желание. Защо се страхуваш от мен?

— Ти си опасен мъж и можеш да сломиш съпротивата ми. Не мога да напусна Чарлз. Той е прекрасен човек и винаги е бил толкова добър с мен. Той призна Чарлз Патрик за свой син. Ако му отнема детето, той няма да го преживее. Не мога да бъда толкова жестока.

— Повярвай ми, котенце, ти си способна и на по-големи жестокости — язвително отвърна той.

— Патрик, аз те обичам с цялото си сърце и душа и знам, че съм много виновна пред теб, но не мога да напусна Чарлз.

В очите му проблесна триумф. Вдигна брадичката й и я погледна.

— Засега и това ми стига. Наистина е по-добре да тръгваш. Отлично разбираш колко много те желая и ако останеш още малко, не отговарям за себе си.

На следващата сутрин тя получи кошница с лилии, придружени с картичка с надпис: „Някъде, някога, в някой ден!“.