Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (19)

Глава деветнадесета

Кити погледна капитан Джим Хардинг, по прякор Големия, и се ужаси. Пред нея се извисяваше невиждано едър, като канара мъж, с масивен гръден кош, какъвто тя досега не бе виждала. Русата му брада бе къдрава, но главата — олисяла. Навярно гръмовитият му глас ехтеше от кърмата до носа на внушителния презокеански лайнер, когато крещеше заповедите си на екипажа. Смееше се също така гръмогласно, а в устата му блестяха позлатени зъби.

— Джими! Джими! Стига си се мотал! Закарай тази лейди до каютата, в съседство до моята. Мадам, имам намерение да отплавам с вечерния прилив, затова ще съм ви много задължен, ако се настаните по-скоро в каютата си.

Капитанът кимна намусено и мълчаливо й посочи с глава посоката. Кити тръгна след юнгата по тесния коридор между кабините. Каютата се оказа доста тясна, с дървен нар, завинтен към стената. Нямаше нито шкаф, нито гардероб за дрехите й, а само една дървена закачалка. Цялото обзавеждане се изчерпваше с дървения нар и една ракла, която заместваше масичката за хранене, трикрако столче, газена лампа, кана за вода и нощно гърне. Подът бе покрит с голи дъски, без килим, но въпреки това на Кити й хареса. Миришеше на морска сол. Очевидно моряците бяха измили дъските с морска вода, след грижливо стъргане, може би с мидени черупки, защото жилките на дъските се очертаваха ясно на пода. Отпусна се на нара и поклащането на кораба я унесе в сън. Събуди се, когато юнгата Джими й донесе вечерята. Поне храната беше добра. Тъкмо привършваше с вечерята, когато отвън се почука и очертанията на тясната врата се изпълниха от внушителната фигура на капитан Хардинг. Кити се сепна, уплашена от неочакваното посещение, но сетне се засмя. Не можеше да повярва, че огромното туловище на Джим Хардинг-Големия ще се побере в тясната каюта. За миг си помисли, че ще се задуши, толкова потискащо бе присъствието на капитана.

— Вие ли сте жената на Айзък Болт? — безцеремонно започна капитанът.

— Как така! Аз съм вдовица! — разсърди се младата жена.

— Ами тогаз как сте с интимния живот? — захили се Джим Хардинг.

— Как смеете да ме обиждате! — изкрещя Кити.

Той отметна глава назад и смехът му изпълни тясното помещение.

— Хайде, стига! Само се помайтапих! Да не си въобразявате, че не знам с какви превзети целомъдрени дамички е пълна Англия днес? Лицемерни и треперещи за честта си. Нарочно носят рокли до петите и си запушват ушенцата при всяка по-солена моряшка дума. Човек се пита дали може с нещо да съблазни тези монахини, ха-ха-ха… — разсмя се той и могъщата му гръд се разтресе.

Стори й се, че стените на каютата потрепериха от смеха му.

— Мога да ви уверя, капитан Хардинг, че аз никога…

— По-добре не се заричайте — ухили се Джим. — Дори не подозирате какво сте пропуснали! Защо, според вас, мадам, в някои далечни страни девойките се разхождат напълно голи?

Кити разбра, че капитанът се забавляваше от гнева й, затова стисна зъби и сърдито процеди:

— Много ви моля, капитане, бих желала да остана сама в каютата. Има ли още нещо, за което да разговаряме?

— Можеш да ми казваш Големия Джим. Нима не знаеш, че ме наричат така във всички пристанища на петте континента?

Лицето й пребледня като платно.

— Не, не е това, за което си мислиш! Не ми е по-голям отколкото на покойния ти съпруг! — Той се засмя самодоволно и весело й намигна. — Но затова пък е доста твърд!

— Лека нощ, капитан Хардинг — гневно извика вбесената пасажерка.

Едва когато остана сама, Кити осъзна, ме цялата трепери, макар едрата фигура на капитана да бе изчезнала преди четвърт час.

— Какъв грубиян, Господи! И толкова вулгарен и… мъжествен! — каза си тя. Страхуваше се безцеремонният капитан да не нахлуе в каютата й и да я изнасили. Изминаха няколко мъчителни часа, без Кити да посмее да затвори очи. Събуди се внезапно от рязко почукване на вратата на каютата.

Навън за нейно удивление грееше приказно утро. Отмести се от тясната врата, за да може юнгата Джими да внесе подноса със закуската й.

— Така ме изплаши! Помислих си, че капитанът отново е дошъл!

— Не се страхувайте от капитана, мем! Та той е прекрасен човек, опитен морски вълк, смел, щедър и прям!

— Да, може би си прав, но въпреки това ме плаши. Толкова е голям, груб… и вулгарен! А освен това никога не съм харесвала плешивите мъже със златни зъби и застрашителен поглед.

— Да, мем, външният му вид понякога изглежда отблъскващ. Ако го срещнете в някоя тъмна алея, сигурно ще се изплашите, но като го опознаете по-добре, ще се убедите, че мистър Хардинг е истински джентълмен.

— Джентълмен! Този грубиян? Хм… не бих казала… Убеден ли си в думите си?

— Трябва да го видите, мем, когато спрем в някое пристанище и излезем по улиците. Ако срещне някое момиченце, капитанът често му купува цветя. Или му подарява по някоя златна монета.

— Наистина ли? — удиви се Кити.

— Да, мем! Странен мъж е нашият капитан. А сега, моля ви, изяжте си закуската, преди яйцата да са изстинали.

Кити притегли трикракото столче към раклата, която служеше и за масичка, и се залови с пържените яйца. В този миг корабът потръпна и чаят се разплиска от чашата. Чинийката се плъзна по капака на раклата и падна на пода. Каютата се олюля пред смаяните й очи. Кити изохка. Стомахът й се сгърчи, прилоша й, изплаши се, че всеки момент ще повърне, но изведнъж й просвета. Ала в следващия миг отново й прилоша, надигна се с последни сили от столчето и протегна треперещата си ръка към нощното гърне. Подът пак се надигна изпод нозете й, а после рязко се спусна надолу. Не успя да се добере до нощното гърне и повърна в каната за вода. Веднага й олекна. Избърса устни с кърпата и се отпусна на нара. Но таванът се завъртя пред притворените й клепачи и стомахът й отново се сви на топка. Кисел вкус задави гърлото й, замириса й на нещо неприятно. Повърна още веднъж. Потръпна, ужасена от прилошаването, и се стовари безпомощна върху смачканата възглавница.

Юнгата взе изцапаната кърпа и почисти пода, без да обръща внимание на протестите й. Кити се надигна, изпи водата от чашата, която й подаде Джими, и пак легна на нара.

Пристъпите й не престанаха чак до вечерта на следващия ден. Не можеше да поема храна, само пиеше по няколко глътки вода през два часа.

На следващия ден, късно следобед, капитан Хардинг нахлу в тясната й каюта.

— Трябва да излезеш на палубата, да те лъхне малко свеж въздух. Хайде, ела, ще ти помогна да се качиш по стълбата.

— Моля ви… оставете ме — изхлипа омаломощената жена.

— Не, няма да те оставя да се мъчиш в тази килия. Ще излезеш, дори и ако се наложи да те мъкна на рамо по стъпалата.

С треперещи крайници, тя бавно се изправи от нара и внимателно пое към тясната моряшка стълба. Зад нея тежко пристъпваше капитан Хардинг, готов да я задържи, ако коленете й се подкосят, без да изпуска от погледа си красивите й глезени, подаващи се изпод роклята й. В един момент тя се олюля и Големия Джим веднага я хвана за лакътя, но Кити бе толкова изтощена, че дори не успя да извика. Най-после стигна до палубата. Силният вятър разпиля черните й къдрици, обрули лицето й, но й подейства освежително. Кити се вкопчи за парапета и след минута усети как стомахът й отново се надигна, но в този миг една силна мъжка ръка я стисна за рамото й, а друга започна да разтрива свитите от спазмите мускули на корема й. Тръпките й престанаха.

Извърна се и го изгледа с ненавист. Дори и да умираше, не искаше някакъв мъж, почти непознат, да я вижда в такова отчаяно състояние. Но щом зърна съчувствието в очите му, Кити се изпълни с благодарност. Чу как капитанът тихо прошепна:

— Pauvre petite^[1]…

„Не очаквах, че този груб моряк знае френски“ — за миг си помисли тя.

— А сега — грубо заповяда капитанът, — трябва да се поразтъпчеш по палубата. Но не пускай ръката ми! Не искам да вдигам тревога заради човек зад борда, ясно ли е?

Почти целият екипаж се струпа на палубата и с весели викове я приветства, когато тя запристъпя покрай струпаните въжета. Отново я обхвана страх. Небръснатите мъже около нея приличаха повече на престъпници, отколкото на моряци. Един от тях се приближи толкова стремително към нея, че тя едва не се сблъска с него. Но капитан Хардинг, без да отрони дума, рязко протегна ръка и изтласка нахалника от пътя й. Морякът се претърколи на палубата и блъсна главата си в една от опорите на лебедката. На Кити й се стори, че юмрукът на капитана е по-тежък от каменарски чук. Ако Големия Джим удареше нея с такава сила, сигурно повече нямаше да се изправи на крака!

Капитанът я изгледа напрегнато. Въпреки свежия солен въздух лицето й оставаше все така бледо. Той се притисна към нея, за да я скрие от пронизващия вятър, но тя се отдръпна изплашено.

— Никога не излизай сама из кораба, нито денем, нито нощем. Особено нощем! И не забравяй да слагаш резето, щом се прибереш в каютата си.

Тя кимна, благодарна за съвета, но не можа да отрони нито дума. Големия Джим се опасяваше, че Кити отново ще припадне, но я застави да обиколи с него палубата още веднъж, след което я изпрати до каютата й. Отиде до своята каюта и се върна с бутилка вино.

— Изпий две-три чаши, но без да бързаш. При твоето състояние, за да възстановиш силите си, по-добре е да пиеш вино вместо вода. Браво, момиче, така те искам! А сега право в леглото! Трябва да спиш непробудно чак до сутринта. За закуска юнгата ще ти донесе сухи бисквити. Ще ги гризеш полека, хапка по хапка, за да не ти прилошее отново. — Капитанът се обърна към вратата и на излизане не забрави да я предупреди: — И не забравяй да пуснеш резето!

— Благодаря ти — едва чуто прошепна Кити.

 

 

Изминаха две седмици. Кити не напускаше каютата си, освен в случаите, когато капитан Хардинг идваше да я вземе за разходка по палубата. Понякога той я канеше на вечеря и тя, отегчена от самотата, с радост приемаше поканата. Когато за пръв път влезе в каютата на капитана, младата жена се стъписа от луксозната обстановка. Покривката и салфетките бяха снежнобели и грижливо колосани, в средата на масата се извисяваха два изящни сребърни свещника, а около тях — кристални чаши за вино и чинии от севърски порцелан. Капитанът я посрещна в строго официален тъмен костюм и колосана риза, в която изглеждаше по-скоро неудобно, отколкото елегантно. Явно се бе постарал да се облече специално заради нея и Кити се зарадва, че бе избрала бледозелената вълнена рокля и тъмнозелена кадифена наметка.

— Ти си истински празник за очите ми — ласкаво й се усмихна Големия Джим.

Кити скоро се увери, че той не иска нищо друго, освен да разговаря с нея. Понякога говореше доста грубо и цинично, но тя се преструваше, че не го е чула. Не можеше да си обясни защо в началото бе решила, че капитанът е грозен мъж. Русата му брада бе великолепна и когато се усмихваше, бронзовото му лице засияваше, а около изумително сините му очи се появяваха добродушни бръчки. Дългото пътуване ги бе сближило и те постепенно се сприятелиха. Капитан Хардинг обичаше да стои с часове с нея и да й разказва за своите пътешествия и приключения из далечни страни и морета.

— Можеш ли да отгатнеш колко е гръдната ми обиколка? — внезапно я попита той и предизвикателно я изгледа.

Кити прикри усмивката си и предпазливо отговори:

— Деветдесет и шест сантиметра.

— Ами! Метър и дванадесет! Дори и аз не мислех, че е толкова много. Ти май не ми вярваш? Ела, вземи този шивашки метър и сама се увери.

Не й оставаше нищо друго, освен да вземе метъра. След това Големия Джим я накара да му измери бицепсите. Те наистина бяха невероятно развити.

— Разказах ли ти за онзи случай, когато попаднах в най-фантастичния бардак на света?

Кити изслуша разказа му, без да обръща внимание на вулгарните подробности.

Друг път й рецитираше сонетите на Шекспир, а веднъж я порази с разказа си за една книга, която бе прочел.

— Нарича се „Фантастично пътешествие“ и е написана в 1656 г. от философа Атанасиус Кирхер. Той описва пътешествие до други планети. Според него най-хубавата от тях е Венера. Въздухът бил наситен с аромат на мускус. Наоколо пеели божествено красиви ангели, докато танцували сред прекрасни цветя. Знаеш ли, Кити, струва ми се, че съм виждал подобно място. Според мен той е описал остров Цейлон.

— А какво е писал за слънцето? Аз обожавам слънцето — запита тя, запленена от разказа му.

— Слънцето се обитавало от ангелите на огъня, които плували в море от светлина около един огромен вулкан. Това описание ми напомня за островите в южните морета. Сатурн бил пълен със зли духове, които поддържали огъня под казаните с вряло масло и изтръгвали душите на грешниците — бръчките около очите му се присвиха. — Не знам дали е бил гений или луд.

Тя го изгледа замислено. Той беше особен човек, отвън — груб и недодялан, а отвътре — нежен и чувствителен.

— Женен ли си, Джим?

— Хм, да, бях женен — замислено отвърна той. — Но тя ми изневеряваше… Обичаше да танцува и избяга с един развратник, който я водеше на танци.

— Това, че е танцувала, не означава, че ти е изневерявала — меко рече Кити.

— О, да, изневеряваше ми! Една нощ я проследих и ги хванах в леглото! Едва не го убих още с първия удар. На следващия ден те избягаха с дилижанса. Тя не ми липсва, защото беше уличница, но ми е мъчно за децата.

Тя го изгледа със състрадание. Очите на Големия Джим бяха пълни със сълзи.

През втория месец от пътуването попаднаха в ураган. Когато Джими влезе в каютата, намери Кити свита в ъгъла.

— Капитанът ми заповяда да не се мотая по палубата и да дойда при вас, мем. Каза още, че какъвто съм лек, силният вятър ще ме издуха зад борда.

Двамата прекараха един час в каютата, но накрая Кити не издържа и се изправи:

— Ще се кача горе, за да видя какво става. Не мога повече да се крия тук като плъх.

— На палубата е много опасно, мем. Нямате представа колко е страшно — извика юнгата, но думите му се загубиха сред рева на океана.

Още щом отвори вратата, вятърът я събори на палубата. Очите й се разшириха от ужас при вида на гигантската водна стена, която се издигаше над кораба. Стори й се, че се спускат към дъното на дълбока долина. Внезапно корабът се разклати и се озова на гребена на вълната, а от двете им страни зейнаха страхотни бездни, заплашващи да ги погълнат. Кити не смееше да помръдне. Чуваха се виковете на моряците и скърцането на мачтите. Внезапно отекна изстрел и смразяващите кръвта звуци секнаха. Тя побягна към каютата.

След като бурята отмина, Джими се качи на палубата, за да огледа пораженията. Върна се при Кити и й съобщи, че една от мачтите е паднала и е премазала един от моряците, а капитанът го е застрелял, за да сложи край на мъките му.

— За бога, как е могъл хладнокръвно да убие човек? — ужаси се младата жена.

— Длъжен е бил да го стори, мем. Онзи нещастник е бил прерязан на две от падащата мачта.

През следващите три дни капитанът не излезе от каютата си.

На третата сутрин Кити взе от юнгата таблата със закуската на капитана, почука на вратата му и влезе. Големия Джим седеше на края на леглото с бутилка бренди в ръка. Извърна подутите си зачервени очи от подноса със закуската и изкрещя:

— Махни това от очите ми!

Кити мълчаливо остави подноса в коридора и отново влезе в каютата.

— Какво става с теб, Джим?

— Вкусът в устата ми е непоносим, сякаш съм дъвкал мръсни чорапи. — Той се намръщи, отиде до мивката и се погледна в огледалото. — Господи, на какво приличам! Очите ми мязат на две дупки от пикня в снега!

Кити сви устни. Ирландците също бяха вулгарни, но никой не можеше да се сравнява с Големия Джим. Трябваше да го остави и да изчака да дойде на себе си.

Когато се върна в каютата, с ужас откри, че парите й бяха изчезнали. Изтича на палубата и заговори гневно на капитана в присъствието на подчинените му. Той можеше да я наругае, да й заповяда да се прибере в каютата си, но вместо това я вдигна на ръце, целуна я и я понесе надолу по стълбите.

— Гадни, крадливи копелета! — извика Кити. — Трябваше да очаквам подобно нещо!

Той я гледаше с разбиране и търпеливо изчака да се успокои.

— Свърши ли? А сега ме изслушай. Когато една жена пътува сама, тя трябва да си намери най-едрия и най-силния моряк, който да я защитава.

— А в замяна тя ще трябва да спи с него, така ли? — изфуча Кити.

— Кити, в този живот за всичко се плаща — тихо отвърна той. — Най-силният и най-смелият моряк на този кораб съм аз. Искаш ли да бъдеш моя жена, Кити?

Големия Джим хвана ръцете й и се наведе да я целуне. Целувката му бе приятна и нежна. Устните му бяха твърди и сухи, а меката му брада леко погали бузата й. Очите му я гледаха с възхищение. Миришеше на приятно, а ръцете му я обгръщаха здраво, ала тя се изскубна от прегръдката му.

— Моля те, не ме насилвай! Аз съм девствена — излъга тя. — Ако ме изнасилиш, ще изгубиш работата си! — заплаши го тя.

Очите му се присвиха.

— Кой е приятелят ти?

— Патрик О’Райли — прошепна Кити.

Капитанът отметна глава назад и звучно се разсмя.

— Триста морски дяволи, май този път ще изгубя не само работата си, но и живота си! Плавал съм с мистър О’Райли и добре го познавам. Кити, това, което чувствам към теб, е любов, а не похотливо желание. Ако си момичето на Патрик О’Райли, кълна ти се, че няма да те докосна. — Очите му дяволито проблеснаха, когато й върна кесията с парите. — Взех парите ти само за да ги опазя, защото се опасявах, че някой може да ги открадне. — Наведе се към нея и тя го целуна по бузата.

* * *

Кити лежеше в леглото и мислеше за Джим. Бе разбрала, че може да съществува различни видове любов. Това, което изпитваше към Патрик, бе нещо специално, дива и всепоглъщаща страст, едновременно ад и рай, болка и наслада. С Джим Хардинг бе съвсем различно и объркващо. Той имаше вид на човек, който можеше да я убие и в същото време се отнасяше към нея като към богиня.

Той се бе постарал да направи пътуването й по-приятно и забавно и тя наистина изпитваше обич към него. Толкова дълго време бяха откъснати от света, че се сближиха неимоверно много. Когато времето бе лошо, Джим правеше всичко възможно, за да я успокои, да я накара да забрави за тревогите си. А когато слънцето изгрееше, Кити излизаше на палубата, за да се порадва на топлите слънчеви лъчи. Коремът й наедря и преди всяко излизане на палубата тя се пристягаше с корсета и прикриваше тялото си с широка наметка. По време на вечерите с капитана винаги се увиваше с дълъг шал.

Една вечер един от моряците се нахвърли върху нея. Тя успя да го отблъсне и побягна като обезумяла. Обляна в сълзи, връхлетя в каютата на капитана и зарови лице в широките му гърди. Той я притисна здраво и зашепна утешителни думи. Не я пусна от мощната си прегръдка, докато сълзите й не секнаха.

С тих глас Джим започна да й рецитира поемата на Шели „Философия на любовта“:

„Потоците се вливат в реката,

реките пък моретата намират,

а ветровете горе в небесата

в сладостно вълнение се сбират.

И всички те се търсят и обичат,

от обич няма кой да ги лиши.

Душите на нещата се привличат —

защо не нашите души?

Виж как върхът целува синевата,

вълна вълната гони и прегръща;

прокълнато е цветето, когато

на любовта на брат си не отвръща.

И милва слънцето земята росна,

до океана месецът трепти.

Но всички тия ласки за какво са,

ако не ме целуваш ти?“^[2]

Когато свърши, устните им се сляха. Ръцете му бяха нежни, а устните — твърди и топли. Голямото му тяло покри нейното. Детето в нея се помръдна и в следващия миг й прилоша. Тя изохка, а Джим веднага се отдръпна от нея, изплашен, че я е наранил. Кити не успя да стане от леглото. Започна да повръща и изцапа роклята си и леглото. Когато най-после Джим успя да запали фенера, видя, че Кити се е свила нещастно в ъгъла на нара.

— Моля те, Джим, остави ме сама. Не искам да ме виждаш в това състояние.

Той махна с ръка и без да обръща внимание на протестите й, отиде да донесе кана с вода и чиста кърпа. Помогна й да съблече роклята си и тя остана по долна риза.

— Скъпа, та ти си бременна! Защо не ми каза? — смаяно възкликна той.

Тя нещастно поклати глава и отново започна да повръща.

— Успокой се, момичето ми, успокой се — промърмори Джим, намери чиста нощница и я нахлузи през главата й.

— Не можеш да спиш в това легло. Трябва да се почисти и да се сменят чаршафите. Хайде, скъпа, ще те отведа в моята каюта. Тук всичко смърди.

Заведе я в каютата си, наля й чаша вино и я настани в леглото си. Дори ако беше негово дете, нямаше да се отнася към нея с по-голяма любов и нежност. След като почистиха каютата й, капитанът я заведе там, помогна й да си легне и се настани до леглото й. Всеки път, когато се събудеше, Кити виждаше милото му лице, загрижено надвесено над нейното.

— По-добре ли си сега? — попита той рано на другата сутрин.

— Да, Джим. Съжалявам за станалото — смутено промърмори Кити.

Когато по-късно отново се събуди, вместо капитана в каютата й седеше юнгата Джими.

— Знаете ли колко се е променил нашият капитан, мем?

— Джими, той е светец.

Момчето се усмихна.

— По-добре да не чува тези думи. Предпочита да го мислят за дявол.

— Но ние с теб знаем, че истината е съвсем друга — лукаво се усмихна тя.

След закуската капитан Хардинг влезе в каютата й.

— Защо не си ми казала, че очакваш дете? Твоят малък заоблен корем изглежда толкова сладък. Влюбен съм в теб, скъпа моя, но, изглежда, между нас нищо не може да има. Ти обичаш друг, а аз не съм от онези мъже, които застават между двама влюбени. Все пак прекарахме интересно. Никога няма да забравя вечерите с теб…

Тя протегна ръка и нежно докосна къдравата му брада.

— И аз няма да ги забравя, Джим.

— А сега си почивай. Утре ще видим брега.