Вирджиния Хенли
Ирландска циганка (15)

Глава петнадесета

Кити се опита да се сдържа, докато младите джентълмени все още бяха в голямата трапезария, но Саймън недвусмислено й обясни какво се очаква от нея като домакиня на празненството. Тя бързо усвои новите си задължения и сега разбираше от половин дума какво се иска от нея. Надарена с вродена съобразителност, младата жена лесно се ориентираше във всяка обстановка, но едва сдържаше хапливия си език. По-лесно й бе преди сервирането на вечерята, защото мъжете тогава още не бяха пили толкова, че да започнат да се заяждат с нея, както впрочем и с всички присъстващи. След третата чаша Кити измисляше някакъв повод, за да извини отсъствието си, и бързаше да се усамоти в спалнята си.

Седмицата премина без прекалено неприятни инциденти, но ето че настъпи последната вечер от гостуването на младите лондонски джентълмени. На сутринта тя стана рано, за да закуси сама, на спокойствие, в малката трапезария, но за нещастие вече я бяха изпреварили двама от най-ранобудните гости. Кити настръхна, когато неволно чу зад вратата думите на Ниниън, един от най-лекомислените приятели на Саймън:

— Никога не съм очаквал, че могат да се видят толкова интересни неща в една дамска спалня през толкова тясно прозорче.

— Съгласен съм с теб — отговори Базил. — Когато се качиш на таванския етаж, през капандурата и отсрещния прозорец можеш да видиш всичко, което се върши в една спалня.

— Не бях виждал такива очарователни черни къдрици между женски бедра!

— И задничето й си го бива…

Кити побесня, когато разбра, че са я наблюдавали тайно, докато се е преобличала. Как е възможно Саймън, нейният съпруг, да е показал на долните си приятели стълбата към таванския етаж! Кръвта й закипя и мислено се прокле, че така лекомислено се бе съгласила да заживее под един покрив с този непоносим мъж. Рязко отвори вратата и извика още от прага на трапезарията:

— Какво пък, с повече глупаци винаги е по-весело, нали така се казва, господа? А сега си събирайте багажа и до час да сте се омели от къщата. Това е в сила и за останалите глупаци от вашата безмозъчна компания! Ясно ли е?

— Ще ти кажа какво става с нея, Базил. Тя изгаря от ревност — засмя се Ниниън.

— Не, не е така. Тя просто е една невъзпитана провинциалистка — провлечено промърмори Базил.

Този път нервите на Кити не издържаха. Скочи от стола си, приближи се към Базил, цапардоса го по ухото и изхвърча от залата.

Реши, че има нужда да поязди, за да освежи пламналата си глава. Нахлузи кожения брич за езда, облече първия жакет, който се изпречи пред погледа й и грабна камшика. Но в този миг в стаята се втурна Саймън. Още не бе пристъпил прага, когато тя видя, че съпругът й е разгневен не по-малко от нея. Беше облечен само в копринената си нощница, небрежно препасана с колан. Когато се приближи към нея, Кити видя, че под нощницата той е съвсем гол.

— Ти си обидила двамата ми приятели, затова ще те накажа така, както не си сънувала и в най-кошмарните си сънища! — гневно изсъска той.

Кити се изплаши, че отново ще я напляска по голия й задник, затова се нахвърли върху него с камшика в ръка. Погледът му застрашително блесна, а лицето му почервеня. Кити го удари веднъж, после още веднъж. Разкъсаната нощница се свлече от раменете му и пред ужасения й поглед щръкна възбуденият му член. Тя замахна и стовари отгоре му камшика с все сила, а Саймън внезапно изохка от наслада.

— Цялото ми търпение се изчерпа! Махай се от погледа ми! Да не си посмял втори път да се вясваш в спалнята ми, каквото и да се е случило! Ако твоите скъпоценни приятели са по-важни за теб от всичко останало на този свят, най-добре ще е да се пръждосаш заедно с тях в омразния Лондон. Защото повече не желая дори името ти да чуя!

— Може би ще го направя — заплашително процеди Саймън, но си личеше, че желанието му за съпротива се бе изпарило.

След като се изкъпа и преоблече, Кити с голямо облекчение разбра, че съпругът й наистина е заминал за столицата, но е взел със себе си и брат й Терънс. Въпреки това нещастната жена въздъхна облекчено и мислено се помоли на Бога да задържи ужасния й мъж поне един месец в Лондон. Когато седна пред огледалото, за да оправи прическата си, в спалнята й влезе мисис Хобсън, разтревожена и объркана.

— Моят мъж, мистър Хобсън, никак не изглежда добре, линее от ден на ден. И знаете ли най-загадъчното, мадам? Всичко около него започна да става все по-зле и по-зле от деня, в който закопах онези парчета от синкав мрамор. Какво да правя сега? — проплака старата готвачка.

Кити веднага разбра, че мисис Хобсън е станала жертва на опасността, която винаги бе застрашавала суеверните хора — веднъж повярвали в тъмните сили, те често сами стават плячка на предразсъдъците си.

— Мисис Хобсън, трябва веднага да изкопаете онези мраморни парчета — решително заяви тя.

Старата жена мрачно поклати глава.

— Не, това не е на добро. Вчера толкова се бях уплашила, че тайно отидох в ъгъла на градината и ги изкопах, но днес мъжът ми е по-зле и от вчера. Не може да се надигне от леглото. Лицето му така прежълтя, че ме е страх да го погледна. Не можете ли вие да направите някаква магия? Нали сте ирландска циганка, сигурно знаете някакъв начин да ми помогнете — разгорещено я замоли мисис Хобсън.

— Добре, ще направя всичко, което е по силите ми. Кой знае, може да помогне и някое доста просто средство.

Кити трескаво си припомни всички заклинания, които бе научила още от детските си години, за да открие ритуала, който би изглеждал най-убедителен в очите на изплашената готвачка.

— Трябва да вземете ключа от външната врата и да го поставите във вашата Библия. Мъжът ви веднага ще изпита облекчение от страданията си.

— Но дали ще подейства? — недоверчиво попита мисис Хобсън.

— О, да, разбира се — отвърна Кити с категоричен тон. — Ключовете са едно от най-древните магически символи и особено силно помагат, когато към тяхната сила се прибави въздействието на някоя свещена книга.

 

 

Измина още една седмица, преди Саймън да се върне с още по-шумна и многобройна тълпа от приятели. По цяла вечер не излизаха от библиотеката, превърната в игрална зала. Мъжът й често губеше и затова една вечер си втълпи, че Кити не трябва да става от масата, за да му върви на картите. Саймън се ядосваше само от факта, че е загубил, а въобще не обръщаше внимание на размера на загубите си.

— За бога, Севидж, върви ти като на бясно куче! — С тези завистливи възгласи пийналата компания посрещна поредната победа на херцог Севидж.

— Нали винаги съм ви учил, че щастието се усмихва само на смелите — самоуверено отвърна младият благородник и добави с презрителна усмивка: — Надявам се, че поне съпругата ти има вкус и няма да близне от това отвратително питие. Мирише ми на конска пикоч!

Саймън мълчаливо изгледа херцог Севидж, който не пиеше така настървено като останалите младежи. През цялата вечер херцогът не сваляше поглед от красивата съпруга на Саймън, но се досещаше, че ако прекали, младият мъж ще започне да ревнува. А всъщност зад разгневения поглед на Саймън се спотайваха съвсем други мисли: ако херцогът и Кити можеха да си уредят скришом някакво развлечение, то след това той можеше да предложи на херцога много по-пикантно забавление.

Херцог Севидж също разбираше, че братът на Кити може би ще му създаде затруднения. Цялата компания с нетърпение очакваше мига, когато херцогът ще поиска да му изплатят печалбите от залозите за тази вечер, но Севидж бе намислил нещо много по-добро за него. След като утре всички се натоварят в каретите си и потеглят за Лондон, той тайно ще се върне в имението в Елмс и ще поиска Кити да му плати с тялото си за загубите на съпруга й край игралната маса.

Терънс знаеше кога ще настъпи моментът, в който трябва да предприеме нещо. Когато всички се напиха до такава степен, че никой нямаше да забележи отсъствието му, младежът крадешком се промъкна до стаята на сестра си.

— Тери, аз си въобразявах, че Саймън повече с нищо не може да ме изненада, но сега установявам, че жестоко съм се лъгала.

— Повтарям ти, Кити, той те заложи на карти, отново изгуби и сега ти си собственост на херцог Севидж.

— Тери, той не е никакъв херцог. Просто така го наричат в компанията — унило отвърна Кити.

— Знаеш ли, тази нощ въобще не можах да мигна, защото мислех само за едно — как да се отървем от омразния Саймън.

— За бога, Тери, нима и ти си стигнал до тази ужасна мисъл? Обещай ми, че няма да извършиш някоя непоправима глупост. Аз съм виновна, че попаднахме в това свърталище на извратени типове, затова съм длъжна да открия начин как да се измъкнем оттук. В момента херцог Севидж ме притеснява много повече от Саймън. Тази вечер ще залостя вратата си. Ела с мен, искам двамата заедно да проверим дали някой от тях не се е скрил в гардероба ми. Страхувам се до смърт. Кълна ти се, че още утре ще се заема с плана за нашето бягство.

След като провериха спалнята й, Кити целуна брат си за лека нощ, а след това здраво залости резето. Отключи вратата чак на следващия ден по пладне, след като чу тропота на конските копита. Цялата компания отново се бе запътила към Лондон и тя остана в къщата само с мисис Хобсън. Мистър Хобсън постепенно се възстановяваше в резултат на „магията“ на Кити и двамата старци й бяха безкрайно благодарни.

— Мистър Хобсън, бих искала да ви помоля да отидете до селото и да намерите двама яки и млади мъже. Реших да преместя този тежък гардероб извън спалнята ми. Нямам толкова много дрехи, а тръпки ме побиват от тези стари и мрачни мебели.

— Още сега ще отида, мадам, и до час-два ще ви доведа двама яки младежи.

— Всъщност и аз бих могла да те придружа до селото. Не е зле да купя още яйца — обади се мисис Хобсън. — Ей сега ще дойда, само да взема кошницата за яйцата.

Денят се случи топъл и Кити се запъти към кухнята, за да изпие чаша студена вода. В този миг чу зад гърба си непознати стъпки. Обърна се и за свой ужас видя на три крачки зад себе си херцог Севидж. Тя веднага си представи ужасяващата сцена на бруталното изнасилване. Гърлото й пресъхна, сковано от леден страх. Намеренията му бяха очевидни — достатъчно бе само да погледне чувствената извивка на устните му. Опита се да се спаси с първата лъжа, която й хрумна.

— Внимавай! Не съм сама в къщата — пресипнало прошепна Кити.

Той насмешливо повдигна вежди.

— Тъкмо обратното, скъпа моя. Току-що видях как двамата старци поеха към селото. Сега тук няма никой, освен нас двамата.

Ароматът на мъжка похот се усещаше осезаемо в кухнята. На зачервеното му лице лъщеше нагло ухилена гримаса.

— Въпрос на чест е всеки да си плаща дълговете от играта на карти — прошепна Севидж.

Тя потръпна от алчността в погледа му.

— Въпрос на чест ли? — нервно се засмя Кити. — Кълна се, че ти въобще не знаеш какво означава тази дума.

— О, разбирам ги аз тези работи, при това много по-добре от теб. — Той протегна ръце, за да я обгърне през кръста и да я притисне към себе си.

Когато треперещите му пръсти докоснаха гърдите й, тя диво изкрещя, но мъжът веднага се спусна към лицето й и смаза устните й с безмилостна целувка. Не отлепи жадната си уста от нейната, докато тя не започна да се мята като ранено животно в обятията му. Едва не я задуши. Заговори задъхано какво възнамерява да стори с тялото й, използвайки най-живописните изрази, които раждаше порочният му ум, като се надяваше, че тя добре разбира за какво намеква. Кити се разтрепери цялата, уплашена, че съпротивата й още повече разпалва страстта му. Надяваше се, че ако запази спокойствие, ще успее по някакъв начин да се измъкне от този капан. Той погали гърдите й и прошепна:

— Обзалагам се, че ще ти бъде много приятно да се отъркаляме в някоя купа сено, нали, миличка? Знам, че Саймън не се интересува от теб. Сигурно си полудяла за мъж.

Кити направи отчаяно усилие да се изтръгне от ръцете му.

— Всъщност не искаш да се бориш с мен, нали? — Той я притисна към най-близкото кресло, измъкна носната си кърпа от джоба и върза китките й за облегалките.

— Сякаш си робиня в харем — пошегува се херцог Севидж.

Той бе застанал зад нея и младата жена потръпна от погнуса, когато усети възбудата му да се притиска към бедрото й. Надвеси лице над нейното, приковал поглед в устните й.

— С малко помощ от твоя страна ще си доставим удоволствие, без да свалям дрехите ти — задъхано рече той и пръстите му започнаха да разкопчават панталоните му.

Макар че Кити нямаше опит, тя схвана намеренията му. Погледна го в очите и твърдо заяви:

— Херцог Севидж, ако приближите това нещо до устата ми, обещавам ви, че ще го отхапя! Така ще го повредя, че повече няма да може да ви служи до края на живота ви. Това ще ми достави огромно удоволствие!

Мъжът разбра, че тя не се шегува и в погледа му проблесна възхищение.

— Хайде тогава да отидем в леглото. Така и двамата ще можем да се забавляваме.

Вдигна я на ръце и се запъти към стълбите, но в този миг на вратата се появи мисис Хобсън с двама яки селски младежи. Херцог Севидж я пусна и се извърна към новодошлите. Един от младежите го изгледа и попита Кити:

— Какво искате да преместим, мадам?

— Първо махнете този джентълмен от къщата ми! Не е зле преди това здравата да го набиете.

Севидж пребледня и позеленя.

— Да не сте посмели! Ще ви накарам да си платите за това в съда!

— Я си затваряй плювалника! — грубо изръмжа единият от селяните.

— Сигурна ли сте, че искате да направим това за вас, мадам?

Кити изгледа Севидж право в очите и сладко му се усмихна:

— Изритайте го!

 

 

Терънс бе решил да говори с Патрик за положението на Кити. Веднага щом пристигнаха в Лондон, той успя да се измъкне от компанията на Саймън. Тръгна из улиците, обмисляйки дали да отиде в къщата на Патрик, или да го потърси в кантората му. Накрая реши, че е по-добре да отиде в кантората, тъй като Патрик прекарваше там по-голямата част от времето си.

Патрик се изненада от появата му.

— Терънс! Самото ти присъствие ми подсказва, че се готвиш да ми съобщиш нещо лошо.

Тери нещастно кимна.

— Отнася се за Саймън — започна той и смутено млъкна.

— Продължавай — подкани го Патрик.

— Той не е нормален… той е извратен! Той спи с мъже.

Патрик застина.

— Откъде си чул тези отвратителни слухове?

— Не са слухове — тихо рече Тери.

— Откъде знаеш? — Патрик смаяно го изгледа.

— А откъде мислиш, че знам? — извика Тери.

Младият мъж пребледня.

— За бога, защо не ми каза по-рано? Той не я е наранил, нали? Тя не е споделяла леглото му, нали?

— Не, тя има отделна спалня, но той я използва, за да привлича млади мъже, и затова сестра ми е в постоянна опасност.

— След няколко дни заминавам за Америка. По дяволите, защо не ми се обади по-рано! — изкрещя Патрик. — Току-що реших да тръгна една седмица по-рано. Тя не трябваше да се омъжва за него, това беше ужасна грешка. Защо не ми се обади по-рано?

— Досега Кити не знаеше, че един мъж може да има сексуални връзки с други мъже, макар да се досещаше, че нещо около Саймън не е наред. Той я наричаше Кит, сякаш е момче, караше я да се облича в мъжки дрехи за езда и дори подстрига косата й.

— Тери, веднага иди на „Кадогън скуеър“ и ми приготви багажа. Трябва да свърша някои работи, но след два часа мога да тръгна за Съри.

— Аз ще се върна в дома на Саймън, за да сме сигурни, че той няма да напусне Лондон. Колко време ще ти е нужно?

— Дай ни една седмица да останем сами. След това ще трябва да замина за Америка, а ти ще заведеш Кити при Джулия. Бъди сигурен, че завинаги ще се отървете от Саймън. Завинаги.

 

 

Кити спря коня недалеч от къщата, слезе от седлото и седна под сянката на едно дърво. Подухваше лек ветрец, листата на дърветата нежно шумоляха, сякаш си шепнеха любовни слова. Но Кити не забелязваше красотата около себе си. Седеше с невиждащ поглед и се опитваше да мисли за бъдещето си. Знаеше, че не трябва да остава със Саймън, но не беше сигурна какво да предприеме. Мечтаеше да се върне у дома, в Ирландия, но това едва ли бе възможно. Навярно щеше да бъде по-добре да отиде в Лондон и да се опита да си намери работа. Всъщност искаше да бъде с Патрик. Горските цветя бяха разцъфнали под топлите слънчеви лъчи и изпълваха въздуха със сладки упойващи ухания. Младата жена въздъхна, а очите й се изпълниха със сълзи. Помисли, че сънува, когато видя лицето на Патрик да изплува сред гъстите храсти. Той я гледаше, затаил дъх, очарован от красотата й. Тънката дантелена риза бе прилепнала по тялото й и очертаваше нежните извивки на гърдите й. Заля го изгарящо желание. Тя го гледаше с невярващи очи. В първия миг си помисли, че бълнува.

— Кити, как си? — тихо попита Патрик.

Сърцето й заблъска още по-силно в гърдите й, а когато се опита да заговори, на гърлото й сякаш бе заседнала корава буца. Преглътна с усилие и с мъка проговори:

— Всичко е чудесно… не бих могла да искам нещо по-добро… — Гордостта не й позволяваше да каже истината, но не можа да продължи.

Те се погледнаха в очите и в този миг душите им се докоснаха. Кити се изправи и, препъвайки се, се хвърли в прегръдките му. От гърдите й се изтръгнаха отчаяни вопли и тя несвързано започна да му обяснява какво е преживяла. Силните му ръце я обгръщаха здраво и тя се чувстваше защитена от всичко. Вече нищо не можеше да я нарани. Когато изплака болката си, вдигна мокрото си от сълзи лице към него и погледите им отново се преплетоха.

— Искам да си облечеш рокля. В тези прилепнали панталони си толкова възбуждаща, че трудно ще успея да държа ръцете си настрани от теб. А трябва да поговорим за толкова много неща, преди да се любим.

Очите й се разшириха, но преди да успее да протестира, устните му докоснаха нейните с едва сдържан копнеж. Кити отчаяно се вкопчи в него. Тялото й трепереше от желание. Патрик пръв се отдръпна от нея и нежно прошепна:

— Обичам те, скъпа.

— О, Патрик, и аз винаги съм обичала само теб. — Устните им отново се сляха.

Младият мъж я взе на ръце и я притисна до гърдите си. Страстта, го подлудяваше и ръцете му яростно я стиснаха.

— Ще ме задушиш…

Той нежно я положи на тревата.

— Прости ми, скъпа. Не искам да бъде както предишния път. Обещавам ти, че никога повече няма да ти причиня болка. Искам да станеш моя съпруга. Ти принадлежиш само на мен. Повтори след мен брачната клетва: „Докато смъртта ни раздели“.

Тя се притисна още по-силно към него, обзета от внезапен страх.

— А какво ще стане, ако Саймън се върне?

— Ще го убия — тихо, но решително отвърна Патрик.

 

 

Кити облече най-хубавата си рокля от бледолилава коприна, която падаше на вълни и шумолеше възбуждащо при най-лекия жест.

Мисис Хобсън отчаяно кършеше ръце и непрестанно се оплакваше, че няма с какво да нагости толкова фин мъж като Патрик. Младият мъж не издържа и любезно, но твърдо заяви:

— Не ни интересува какво ще ядем, мадам, искаме само да сме заедно. Останалото няма значение.

Старицата го изгледа смаяно и изчезна в кухнята.

Денят беше горещ, но вечерта бе хладна и Патрик запали огъня в камината. След вечеря двамата седнаха в креслата пред камината и Кити му подаде чаша чай. Младата жена въздъхна при мисълта какво би било, ако можеха да останат така до края на живота си.

— Скъпа, трябва да ти кажа, че когато Тери дойде при мен в Лондон, аз тъкмо щях да заминавам за Ливърпул. Моят кораб отплава утре за Америка.

— О, не! — отчаяно прошепна тя.

— Любов моя, само те моля… не се разплаквай отново. Ще отложа заминаването си с една седмица. Мислех да те взема със себе си, едва ли би могло да има по-голямо щастие за мен, но не мога да постъпя толкова егоистично. Ти все още си омъжена и можеш да ми бъдеш само любовница. Ще тръгнат клюки, а това ще те разстрои и нарани. Когато се върна, ще се оженим, както му е редът — решително заяви Патрик.

— Но как би могло да стане това? — изгледа го тя с изумление. — Не мислиш наистина да убиваш Саймън, нали?

Той не каза нищо, защото точно това смяташе да направи, ако онзи мръсник се опита да застане между тях.

— Има много начини… развод, анулиране на брака…

— Но… за да се анулира един брак, трябва да се докаже, че той… не е бил консумиран…

Патрик се вцепени.

— За бога, Кити, нали той не те е докоснал? — гневно извика той.

— Той не ме е докоснал, но ти го стори!

Той се отпусна и се засмя.

— Скъпа моя, да не би да смяташ, че ще те подложа на унизителни прегледи? Ти си толкова наивна! Всичко може да се постигне с пари.

— Искаш да кажеш, че ще си послужиш с подкуп? — удивено попита Кити.

— Разбира се! — Той се отпусна в креслото и се заля в самодоволен смях. Никога не се бе чувствал така уверен в себе си, триумфиращ, възбуден, сигурен в бъдещето си.

— Заминавам за плантацията „Багател“ в Северна Каролина, за да уговоря доставките на внушителни партиди американски памук, а след това ще се върна през Ню Йорк, където вече има филиал на „Хинт Фууд Къмпани“. Не искаш ли да си съпруга на милионер и да живееш в квартала на богаташите в Ню Йорк?

— С теб ще бъда щастлива навсякъде — срамежливо промълви Кити.

— Ти си моето обожавано момиче, но, моля те, не ме гледай така натъжено, защото ще объркам плановете си за нашето бъдеще.

— Колко време ще отсъстваш от Англия, Патрик?

— Ох, и аз все още не знам. Човек никога не може да бъде сигурен, когато заминава на презокеанско пътешествие… Но ще се радвам, ако всичко се уреди само за четири месеца. Ти, разбира се, ще останеш тук, искам да кажа, в дома на сестра ми Джулия, в Лондон. Ще й обясня, че се налага да изчакаш завръщането ми. И няма да пропусна да й заповядам да не допуска онзи мръсник Саймън да се навърта около къщата. Почакай ме малко, ще се върна след минута.

Очите й се разшириха от почуда, когато той се върна при нея с револвер в ръка.

— Това е „Колт“, калибър 45. Наскоро го купих от един магазин на „Риджънт стрийт“ в Лондон. Ще те науча как да боравиш с него.

— Не съм сигурна, че искам такава ужасна вещ в стаята си, Патрик. Та това е смъртоносно оръжие — опита се да протестира младата жена.

— Но аз ти го давам само за да се отбраняваш, Кити. За бога, нима допускаш, че ще те оставя сама, ако не съм уверен, че не можеш да се защитаваш? — сърдито промърмори той.

— Хм… ще го задържа, ако това ще ти помогне да се успокоиш.

— Скъпа — прошепна той, остави револвера на масичката за чай и извади кожена кесия от джоба си. — Тук има пари, от които ще се нуждаеш по време на отсъствието ми. В момента съм взел със себе си само петстотин лири, но на първо време те ще са ти предостатъчни. Ако все пак не ти стигнат, Джулия има сметка на свое име в една от банките ми и аз ще й дам указания да тегли оттам пари за твоите разходи, колкото и големи да са те.

— Петстотин лири! Та аз през целия си живот досега не съм похарчила толкова пари! — възкликна Кити.

— Може би ти изглеждат прекалено много, но тъй като ще отсъствам поне четири месеца, трябва да ги харчиш разумно, а не да ги прахосаш за първите няколко седмици.

Тя взе банкнотите и ги скри в чантичката си. Той не сваляше поглед от нея и си мислеше колко крехки бяха китките и глезените й. Страстно желание се надигна в гърдите му. Тя беше толкова нежна и деликатна, че му бе нужна стоманена воля, за да потисне порива си да се нахвърли върху нея и да я притисне към меката, дъхава трева. Кръвта в слепоочията му запулсира, дъхът му замря.

Кити стоеше, разколебана в чувствата си и решенията си, сред сгъстяващите се сенки на надвисналите дървета, притихнали във вечерния здрач. В следващия миг тя, без да разбере как стана, се озова в обятията му. Патрик бавно вдигна ръка и я зарови в косите й. Пръстите му погалиха кадифения мъх на лицето й. Устните му нежно разделиха нейните.

— Кити, скъпа — дрезгаво измърмори той, а погледът й потъна в сините му очи. — Не мога да повярвам, че вече си моя. — Шепотът му прозвуча като езическа клетва, като слова на древен жрец-заклинател. — Но не, ти няма да бъдеш моя — отчаяно тръсна глава Патрик. — Няма да те взема, преди да ми принадлежиш окончателно, пред Бога и пред хората.

— Ох, Патрик, Патрик, та аз вече не съм момиче, вече съм жена и искам да бъда жена докрай! — прошепна тя.

Внимателно я вдигна на ръце и я понесе по стълбите. Не посмя да каже нито дума, само с многозначително повдигане на веждите си я попита къде е спалнята й и тя с поглед му посочи съкровената врата. Инстинктът му подсказа, че жената в прегръдките му се срамува да направи първата крачка, затова без колебание се зае с най-горните копчета на светлолилавия й корсаж. Разгърна коприната и впи устни в извивките на гърдите й. Кити обожаваше този възхитен израз на лицето му, който го озаряваше винаги когато надвесваше устни над тялото й. Когато я освободи от дрехите й, той я отнесе в леглото. Стаята бе изпълнена с лунна светлина. Патрик съзнаваше, че тази нощ е решаваща за опитите му да я научи да се радва на любовта, да се отдава на насладата, да следва поривите на кръвта си. Той плахо отметна завивката и плъзна жаден поглед по изящните очертания на снагата й. Зърната й го възхитиха с бронзовия си оттенък, възбудиха го, възпламениха кръвта му, заслепиха очите му.

— Господи, котенцето ми, толкова си красива — задъхано изрече разгорещеният мъж. — Сигурно съм бил полудял, щом не съм се оженил за теб още преди години.

— А защо не го направи? — засмя се самодоволно тя.

Той погали раменете й, шията й, гърдите й и я погледна в очите, замислен за безвъзвратно отлетелите дни.

— Мислех си, че си прекалено… как да го кажа… странна, за да бъдеш моя съпруга. Един мъж може да копнее да му станеш любовница, защото си по-красива от всички останали жени на света, а не съпруга, към която изискванията са далеч по-семпли и скучни. Когато ме погледнеш с този твой сладострастен поглед, започвам да си мисля, че си бесарабска циганка, но черните ти къдрици ме карат да си въобразявам, че си страстна одалиска от Ориента. А в същото време не мога да забравя, че само танцьорките от остров Бали имат такива изящни китки и глезени, като твоите.

Тя изпадна в транс от възхитените слова, с които Патрик описваше прелестите й и събуждаше чувствата й.

— А пък има и моменти, когато си толкова еластична и гъвкава, като котка, та започвам да вярвам, че във вените ти тече египетска кръв.

— Забрави ли, скъпи, че аз съм циганка? — усмихна му се тя.

— Моя очарователна, възхитителна ирландска циганка! — Патрик жадно впи устни в нейните. След това алчните му устни обходиха лицето й, клепачите й, слепоочията й, спуснаха се към шията й и се скриха сред високите й гърди. Погали бедрата й и спря ръката си върху нежните черни къдрици между тях. — Ох, чакай… почакай, мила, нека само се опитам да те отпусна. — Тя пламваше в треска от всяко негово докосване, особено когато той протегна ръка към крема й върху масичката и започна нежно да гали гънките между бедрата й. — Кажи ми, скъпа, дали ти харесва? Кажи само да или не — продължи да настоява той, без да спре настойчивите си пръсти. — Приятно ли ти е?

— Ммм…

Той увеличи темпото и усети, че тя се възбужда все повече и повече.

— А така харесва ли ти, скъпа моя? Защото аз вече едва се удържам!

Тя изстена от наслада, докато ловките му пръсти трескаво я водеха по огнената пътека към екстаза. Кити се изви в дъга и се притисна към ръката му. Непознато, опияняващо усещане я прониза от главата до пръстите на краката. За пръв път изпита толкова чувствено наслаждение и още не можеше да си поеме дъх. Патрик не я изпускаше от ръцете си и не спираше да й шепне любовни слова, а тя усещаше как се разтапя до последната си фибра, как вълните на насладата заливаха всяка частичка от тялото й. Той не бързаше. Беше успял да си наложи да я изчака, да се нарадва на екстаза й, без да бърза да получи своя дял от щастието. Притисна я до гърдите си и погали голия й гръб. Ръцете му се извиха около врата й, обгърнаха главата й, а тя се долепи до силните му рамене и извика от уплаха, усетила пулсирането на набъбналата му мъжественост до корема си. Патрик побърза да успокои страховете й с нова вълна от ласки и нежни думи. Отново я обсипа с целувки, отначало съвсем нежни, а после все по-дръзки. И ето че тя отново се възбуди и устата й трескаво затърси неговата.

— Ох, Патрик! Не мога! Много си голям за мен! — простена тя.

— О, да, можеш, мила моя, можеш да го поемеш! Само си разтвори бедрата още малко… Да, ето, така е по-добре.

Вече не можеше да се спре. Проникна решително в нея, тръпки разтърсиха тялото й, пръстите й се вкопчиха в рамената му. Но за нейна изненада тя усети само неописуема, безкрайна наслада, разливаща се от бедрата й до всички кътчета на тялото й, същата както преди малко, но стократно по-силна. Когато й се струваше, че повече няма да издържи и сърцето й ще се пръсне от щастие, той стигна до върха на своя екстаз с няколко бързи прониквания и в следващия миг се отпусна задъхан в обятията й. Само ръцете му продължиха да я милват, докато и двамата се унесоха в сън.

Още не се бе зазорило, когато Патрик се събуди и остана загледан в прелестното й тяло, изтегнато сред разпилените и изпомачкани възглавници. В слабините му отново се надигна вълната на желанието. Наведе глава към нея и нежно докосна устните й, но в този миг се спря. Не трябваше да я отвращава с прекалено алчните си желания, затова само въздъхна примирено и затвори очи, макар че опитите да заглуши огнената си страст, му причиняваха непоносима болка.

Когато сутринта слънчевите лъчи достигнаха до леглото им, Кити се събуди и изпадна в паника. За бога, думите, които той й шепнеше през тази незабравима нощ, и това, което бяха сторили, й се струваха непростими сега, на дневна светлина. Очевидно той се държеше с нея като господар към слугиня и сега нищо не му пречеше презрително да я отблъсне, изгубил всякакво уважение към нея. Искаше й се да зарови лице във възглавницата и да потъне в сълзи, но не можа да издържи на изкушението и крадешком надникна изпод гъстите си черни мигли. Патрик не сваляше възхитения си поглед от нея. В очите му се четеше нескрито обожание. Тогава я заля вълна на успокоение. Надигна се рязко от леглото, обгърна главата му се ръце и простена, опиянена от щастие:

— О, Патрик, Патрик, така те обичам!

— Кажи ми го пак, Кити. Още веднъж! И още веднъж! Моя сладка малка глупачке, как можа да си помислиш, че ще избягам от теб? Та ти си моето момиче. Моето! И само моето! Ще те опазя, кълна се в честта си. Никога няма да те изоставя. Никога! Никога! Само ме обичай, а аз ще се погрижа за всичко останало.

Кити се уплаши, че този път наистина сърцето й ще се пръсне от радост.

 

 

По-късно през тази прекрасна сутрин Патрик приготви въдиците и я заведе до близкия поток, където уловиха чудесни пъстърви. Увиха рибите в листа, откъснати от храстите, и ги изпекоха, докато придобият нежно златист цвят. Когато свършиха с обяда, Кити отпусна глава на скута му. От горещината й се доспа, макар че всеки път, когато Патрик се навеждаше да я целуне, тръпки я побиваха и за сетен път двамата влюбени се питаха кога ще настъпи нощта.

После се разходиха нагоре по течението на бистрия поток и стигнаха до широк тъмен вир. Той настоя да се потопят в хладните води, ала тя бе прекалено срамежлива, за да се разсъблече под върбите и да полудува гола във водите на потока. А Патрик не пожела да се къпе без нея, само се задоволи да я притисне силно до себе си и да изтръгне от нея обещанието, че ще се съгласи да взима от него уроци по плуване. Когато пръстите им се сплитаха или погледите им се срещаха, и двамата забравяха за всичко останало на този свят, освен за магията да си принадлежат един на друг. Сякаш времето престана да тече за тях. Денят бавно угасна и отстъпи място на нощта, а те с нетърпение предвкусваха насладата, която ги очакваше.

След един от поредните пристъпи на любовната страст Кити внезапно го попита:

— Защо, щом като любовта се оказа най-възхитителното, най-пълното щастие на този свят, ти не се нахвърли върху мен още когато ме зърна за пръв път?

— Защото винаги досега съм бил само един самодоволен глупак. Защото си въобразявах, че трябва да си моя собственост. Исках да бъда твой господар, да те притежавам като ориенталска робиня, но ето че вместо това аз се оказах твой роб.

Всяка от нощите им се различаваше по нещо от предишните. Понякога се любеха необуздано, горещо и страстно, като две диви зверчета, до пълно изтощение и пресищане. А имаше и нощи, в които Кити го изненадваше с привързаността си към него, граничеща едва ли не с обожание, за което той и се отплащаше с не по-слаба страст. Но на следващата нощ тя го приемаше в леглото си срамежлива, в скромна бяла нощница, и се любеше с него като неопитна девойка, безкрайно ласкава и кротка, което изтръгваше от сърцето му цялата нежност, на която бе способен, придружена с всепоглъщащо желание да я закриля и пази.

Понякога се унасяха в мечти за бъдещия им семеен живот.

— Ако се преселим в Америка, ще ти купя разкошна къща в квартала на милионерите в Ню Йорк. Ще те отрупам със скъпоценности и коприна, така че ще се превърнеш в обект на всеобща завист.

— А ще имам ли своя карета? — попита разгорещено тя.

— Ти и сега си оставаш онази непокорна и своенравна девойка, която помня от дните ни в Болтън — пошегува се той.

— Ех, Патрик, в Ню Йорк ще се забавляваме по цели нощи! Отсега можеш да разчиташ на мен, че в този загадъчен американски град няма да има по-гостоприемна домакиня от мен — засмя се Кити и погали с върха на езика си нежните очертания на устните му.

— Не, скъпа, не позволявам всяка вечер да се пълни къщата ни с досадни гости! Не, искам те само за себе си! — отсече той и двамата отново се разсмяха.

— О, Патрик, но какво ще стане, ако Джулия откаже да ме приеме в дома си? Все още съм съпруга на Саймън и Джулия навярно няма да се съгласи да живея при нея.

— Скъпа моя, сестрите ми са напълно зависими финансово от мен и ще направят това, което им наредя.

— Патрик, винаги ли си толкова арогантен? — изгледа го тя с укор.

— Лорд Негодник, така ли? — засмя се той.

— Точно така! — съгласи се Кити.

— Да си властен, невинаги означава да си арогантен. Позволи ми да ти го докажа — прошепна той и я притисна към леглото.

 

 

Една вечер попаднаха на цигански катун край гората.

— И аз мога да танцувам този танц. Искаш ли да ти покажа? — прошепна Кити на ухото му.

— С най-голямо удоволствие — отвърна Патрик, въодушевен от блясъка в очите й.

Тя се приближи до циганите край огъня, взе едно дайре и започна бавно да се полюшва в ритъм. Един млад циганин се приближи и започна да танцува около нея. Той бе много слаб, с мургаво лице, а зъбите му проблясваха в мрака, когато погледите им се срещнеха. Те се приближаваха все по-близо един към друг, увлечени в хипнотизиращия ритъм, без да се докосват. Патрик с негодувание наблюдаваше как младият циганин я изпиваше с очи. „А тя се осмелява да ме упреква, че съм бил арогантен!“ — възмутено си каза той.

Ритъмът се ускори и двамата танцьори се завъртяха по-бързо. Полите на роклята й се вдигнаха високо над коленете и разкриха дългите й стройни бедра. Патрик усети как в гърдите му се надигна гняв. Ревността го заслепи, той не издържа, скочи на крака, хвана Кити за ръката и грубо я притегли към себе си.

— Стига толкова. Хайде да се махаме оттук!

— Ти си ядосан. Нима танцът ми не ти хареса?

Тя много добре знаеше какво изпитва Патрик в този миг, но искаше да го накара да признае ревността си.

— Твоят танц ме възбуди, но възбуди и партньора ти — изръмжа той.

— Но той е само едно момче — засмя се тя.

— Да, но изпитва мъжки желания към теб.

— Скъпи, нима ревнуваш?

Устните му грубо се впиха в нейните и той я притисна силно към себе си.

— Хайде!

— Къде ме водиш? — попита тя, макар много добре да знаеше отговора.

— Нали ми обеща? — напомни й той и я поведе към вира.

Когато Патрик започна да я разсъблича с треперещи пръсти, Кити не се възпротиви. Той свали дрехите й и тя застана пред него в цялата си прелест, огряна от меката лунна светлина. Патрик забрави за намерението си да поплуват и протегна ръце към нея.

— Скъпи Патрик, няма нужда да ме ревнуваш. За мен ти си най-красивият мъж на земята.

— Котенце, желанието и гневът са много опасна комбинация. Предупреждавам те, че тази нощ ще бъда неудържим.

Когато Патрик се наведе над нея, кръвта запулсира в слепоочията й. Те се любиха с безкрайна страст, а след това охладиха пламналите си тела в хладните води на потока.

 

 

В три часа посред нощ Кити се събуди, стана от леглото и се приближи до прозореца. Остана така, загледана в градината, а по бузите й тихо се стичаха сълзи. Патрик сякаш усети отсъствието й и също се събуди. Измъкна се от леглото и се приближи към нея.

— Скъпа, ще изстинеш тук, до прозореца. Какво има?

— Чувствам, че сърцето ми ще се пръсне от мъка. Утре ще заминеш и аз може би няма да те видя никога повече — проплака тя. — Може да стане корабокрушение, да се разболееш от треска в Америка или да те нападнат индианците.

— Индианците ли? — Той недоверчиво се засмя. — О, скъпа, отново се проявява ирландската ти природа. Недей да очакваш най-лошото, винаги мисли само за хубавото. Ще се върна, преди да се усетиш, а дотогава Саймън ще е изчезнал от живота ти и ние веднага ще се оженим. — В този миг Патрик реши да потърси услугите на онзи негодник, който го бе наръгал с нож в Болтън. — Ела да си легнем и да те стопля, скъпа.

Той я вдигна на ръце и я понесе към леглото. Смъкна нощницата й и тя потръпна от хладния въздух. Топлите му ръце се плъзнаха по гърдите й, а горещите му устни жадно се впиха в нейните.

Грубият му език облиза възбудените й зърна и след това жадно ги засмука едно след друго. От гърлото й се изтръгна глухо стенание, което го накара да изтръпне. Искаше да чуе любовните й викове, когато езикът му открие сърцевината на нейната женственост.

Силните му ръце обгърнаха кръста й, а устните му бавно се плъзнаха към корема й.

Кити вече не усещаше студа. Тя изохка, когато разбра намеренията му. Никога не бе допускала, че той може да я целува там.

Опита се да се извие настрани и да избегне устните му, но ръцете му я стискаха в желязна прегръдка. Целувките му я подлудяваха, тя впи пръсти в косите му, а тялото й се изви под неговото.

— Колко си красива! — промърмори той.

Страстните му думи възбудиха в нея желание, каквото никога досега не бе изпитвала. Пръстите му разтвориха нежните къдрици между бедрата й. И езикът му се плъзна в кадифената мекота на женствеността й.

Кити стенеше и се извиваше. Чувстваше, че повече не може да издържа на това сладострастно мъчение. И когато вече си мислеше, че ще експлодира от желание, той проникна дълбоко в нея. Тя ненаситно се вкопчи в него. Отметна глава назад и изкрещя, докато тялото й потръпваше в конвулсиите на екстаза и освобождението.

Патрик се плъзна настрани. Той знаеше, че я бе накарал да изпита невероятен оргазъм и копнееше отново да преживеят това невероятно щастие.

— Не ме напускай! Може би никога повече няма да бъдем заедно — изхлипа Кити, когато той се отдръпна от нея.

— Ще те взема със себе си в Лондон. Няма да те оставя тук сама! — решително заяви той.

Ала съдбата сякаш бе против тях. На сутринта Кити разбра, че мисис Хобсън има маларичен пристъп.

— Не мога да я оставя сама, Патрик. А освен това вече не се страхувам. Говори с Джулия, а когато Тери се върне, ти обещавам, че ще отидем в Лондон.

Раздялата бе мъчителна и за двамата, но нямаше смисъл да я отлагат. Патрик я целуна страстно и след прошепнатите обещания никога да не се разделят, потегли за Лондон.