Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dream Castle, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 80гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Xesiona(2010)
Издание:
Андреа Кейн. Замъкът на мечтите
ИК „Бард“, София, 2002
ISBN: 954-585-309-3
История
- —Добавяне
Глава 7
Каси плъзна пръсти по меките гънки на дантелата и прикова смаян поглед в отражението си. Нима това приказно създание, обвито в метри прекрасен сатен, бе тя?
Маргарет се отдръпна и я огледа с горда усмивка.
— Ето, милейди, вие сте толкова красива, колкото трябва да бъде всяка булка — заяви тя.
През шеметната седмица, която предшестваше сватбата, Маргарет бе взела Каси под крилото си и бе помогнала на обърканото момиче да се подготви за ролята си на бъдеща херцогиня на Шърбърг. Между Каси и пълничката, майчински грижовна Маргарет, бе пламнало мигновено приятелство и искрено разбирателство. Беше ясно, че след сватбата Маргарет ще продължи да се грижи за Каси като нейна лична прислужница.
Сияеща, Маргарет, постави изящното венче от сини и бели цветя върху косата на Каси и цъкна одобрително с език. Свежите цветя се открояваха сред блестящите черни кичури и подчертаваха синьо-зелените очи на младата невеста.
— Негова светлост ще бъде много горд с вас — рече Маргарет и стисна окуражително раменете на Каси.
Очите на Каси срещнаха в огледалото тези на прислужницата.
— Сигурна ли си? — попита тя с тих, но изпълнен с надежда глас и отправи замечтан поглед към отражението си в огледалото. Трябваше да признае, че никога не бе изглеждала толкова добре. Но кой не би изглеждал очарователно в подобна рокля, която навярно струваше цяло състояние?
Още не проумяваше как Брейдън бе успял да организира всичко толкова бързо. Цяла върволица превзети модистки й вземаха мерки безброй пъти, а след това й показаха огромни топове плат в най-различни цветове и нюанси. Брейдън бе настоял сватбата да се състои след седмица и за целта бяха наети повече от десетина шивачки, които да попълнят новия гардероб на бъдещата херцогиня на Шърбърг. Петима учители по танци обучаваха Каси на всички модни стъпки, като се започне от кадрил, шотландски рил, менует и се стигне, разбира се, до прекрасния валс.
Каси бе попаднала в зашеметяваща вихрушка от нови усещания и имаше много малко време за сън, а още по-малко за мъчителните кошмари.
— Разбира се! Негова светлост ще бъде запленен от вас! — без никаква нотка на съмнение отвърна Маргарет и изтупа някаква въображаема прашинка от блестящото сребристобяло творение, което обгръщаше Каси във водопад от шумоляща дантела. Вярната прислужница отстъпи назад и кимна уверено. — Време е — обяви тя и поведе Каси към вратата.
Младото момиче се усмихна и на страните й се появиха очарователните трапчинки.
— Прозвуча толкова заплашително — пошегува се тя.
— Не, милейди — поклати глава по-възрастната жена. — Като се има предвид начина, по който ви гледа Негова светлост, изобщо не се съмнявам, че ще бъдете много щастлива. А сега да вървим — херцогът сигурно е изгубил търпение.
Херцогът бе неспокоен и нервен като млад жребец.
— Чарлс, защо, по дяволите, се бави онзи свещеник? — избухна той, докато кръстосваше напред-назад зад затворените врати на параклиса.
— Няма да е тук преди десет часа, Брейдън. — Чарлс говореше тихо, за да не го чуят гостите. — Все още е рано.
Брейдън раздразнено въздъхна и за стотен път оправи безупречно вързаната си бяла копринена вратовръзка.
Чарлс изгледа загрижено приятеля си.
— Мислех, че тази сватба е това, което желаеш — отбеляза накрая.
Брейдън срещна погледа му.
— Така е. Искам това, което е най-добро за Каси, — „А това означава да обуздавам собствените си желания, проклетата си плътска страст — напомни си младият мъж. — Дори и това да ме убие.“
— Разбирам. Е, ти й предлагаш най-доброто — себе си. — Чарлс замълча за миг. — Ако, разбира се, възнамеряваш наистина да го направиш.
Очите на Брейдън потъмняха.
— И какво трябва да означава това?
— Мисля, че ти по-добре от всеки друг знаеш отговора на този въпрос. — Чарлс усети нарастващия гняв на приятеля си, но продължи — Тази прекрасна млада жена е влюбена в теб.
Брейдън стисна зъби. Това бе въпрос, който не желаеше да обсъжда с никого.
— Това, което изпитва Каси към мен, е благодарност и приятелско привличане. Не е любов.
— Сигурен ли си? — настоя Чарлс.
— Няма значение как ще го наречеш — отсече Брейдън. — В най-добрия случай е просто едно мимолетно увлечение. Каси ми вярва и аз нямам намерение да изгубя доверието й.
— Което ще рече?
— Което ще рече, че аз никога няма да й причиня болка, нито ще се възползвам от невинността й.
Очите на Чарлс се разшириха смаяно от явния намек в думите на Брейдън.
— Да не би да ми казваш, че…
— Този брак ще бъде формален — тихо, но решително заяви младият херцог. Чарлс нямаше време да отговори, защото вратите на параклиса се разтвориха, пропускайки мрачния Сирил Шефилд. — А, добро утро, Сирил — поздрави Брейдън чичо си. — Дали не си дошъл да опиташ за последен път да ме убедиш, че греша?
— Брейдън, вече е почти десет часа — започна Сирил.
— Да, виждам, че уреченият час наближава.
Сирил не обърна внимание на саркастичния тон на племенника си.
— Все още има време да размислиш и да промениш решението си.
— Няма за какво да размислям. — Брейдън стисна устни. — Ти винаги си искал да си избера съпруга, Сирил. Е, аз правя точно това.
Сирил се намръщи.
— Да, но тя не отговаря на общественото ти положение, нито пък е достойна да носи името ти.
Очите на Брейдън се изпълниха с гняв.
— Не желая никога повече да говориш за Каси по този начин! Тя е най-достойното човешко същество, което някога съм познавал, много по-достойна от онази лъжлива лицемерка, която родителите ми бяха избрали за моя съпруга.
— Аз не говоря за характера й — рече с примирен тон Сирил. — Да си загрижен за една млада жена, към която са се отнесли лошо, е едно, а да се ожениш за нея — съвсем друго. За Бога, Брейдън, та тя няма титла.
— Ще реша този проблем след — Брейдън погледна часовника си — пет минути. Много скоро тя ще бъде херцогиня и тутакси ще бъде приета от beau monde[1].
— Брейдън…
— Достатъчно! — Брейдън говореше през стиснати зъби, а гласът му трепереше от едва сдържан гняв. — Решението е мое, а не твое, Сирил. И вече е взето. — Вратата се отвори, за да пропусне свещеника. Брейдън го поздрави приятелски, погледна отново часовника си и се намръщи. — Защо се бави Касандра?
Сирил го изгледа студено.
— Ще отида да проверя какво е задържало госпожица Грей.
— Сирил. — Острият глас на Брейдън спря чичо му. — Предупреждавам те! Не казвай нищо, което би я разстроило.
Сирил се извърна.
— Нямам никакво намерение да я разстройвам, Брейдън. Аз ти казах какво мисля — този брак е грешка. Това няма нищо общо с госпожица Грей, тя е мила и очарователна млада жена. Просто имам чувството, че…
— Чудесно — прекъсна го Брейдън. — Тогава можеш да отидеш и да видиш какво задържа бъдещата ми съпруга.
Сирил излезе. Беше ядосан, но примирен.
— Нервен си, нали? При това, като се има предвид факта, че не чувствата те ръководят при сключването на този брак? — Въпросът на Чарлс бе зададен с насмешлив тон.
— Не започвай отново Чарлс, предупреждавам те! — изръмжа Брейдън. — За днес понесох достатъчно изтезания!
Чарлс проследи замислено отдалечаващия се Брейдън. Заявлението на младия херцог, че бракът ще остане неконсумиран, го бе озадачило. Инстинктът му нашепваше, че чувствата на Брейдън към Каси са много по-дълбоки, отколкото признаваше пред себе си. Може би все пак имаше надежда миналото да бъде заличено.
Вече навън, пред големия параклис на Шърбърг, Сирил възстанови самообладанието си и се зае да открие Каси. Не му се наложи да я търси дълго.
Неземно видение в бяло, със зачервено от вълнение лице, идваше насреща му. Сирил спря, не можеше да откъсне поглед от нея.
— Добро утро, милорд — промърмори девойката и го погледна свенливо. — Смятате ли, че изглеждам добре?
— Мисля, че Брейдън е най-щастливият мъж на земята да има такава невеста — отвърна той след миг на колебание.
— Доста съм нервна — призна Каси с обичайната си прямота.
— Да не би да сте разколебана в решението си да се омъжите за племенника ми?
Каси се сепна от острия — или може би изпълнен с надежда — тон на Сирил. Не, не бе възможно, просто нервите й си правеха шега с нея.
— Изобщо не съм разколебана — припряно го увери тя. — Просто се чувствам неподготвена за това, което ме очаква. — Мислеше за задълженията си като херцогиня, а не за тези на съпругата.
Сирил огледа изпитателно лицето й, явно разбрал погрешно думите й.
— Решението на Брейдън за този брак бе доста внезапно. Той заслужава съпруга, която да бъде негова във всяко едно отношение. Ако се чувствате неспособна да изпълните ролята…
— О, не! — възрази пламенно Каси и Сирил разбра, че е сгрешил в предположенията си. — Уверявам ви, че съм напълно предана на Брейдън. Ще направя всичко, което е по силите ми, за да му бъда добра съпруга.
Сирил кимна.
— Щом сте сигурна…
— Сигурна съм.
— Тогава елате. — Той й подаде ръката си. — Те ви очакват, за да започне церемонията.
Дъхът й секна при вида на внушителния параклис. Прекрасните цветни стъкла на прозорците и високият сводест таван придаваха на помещението тържествена атмосфера, изпълнена с божествен покой и величие. Тук Каси щеше да прекрачи границата между предишния си живот и новия, който й предстоеше. Животът й като съпруга на Брейдън.
Спря на прага и всички в параклиса притихнаха, вперили очи в младоженката. Каси сякаш не забелязваше втренчените и открито любопитни погледи на гостите. Подпряна на скованата ръка на Сирил, тя пристъпи по пътеката към олтара. Погледът й се насочи към предната част, където я очакваше Брейдън. Той изглеждаше великолепно в официалното черно сако и елегантната бяла жилетка. Магнетизмът и мъжката сила, които излъчваше, омагьосаха сетивата на Каси. Погледите им се срещнаха и тя го дари с ослепителната си усмивка, казвайки му без думи колко много означава за нея този миг.
Брейдън не виждаше нищо, освен Касандра.
Тя изпълваше параклиса с присъствието си, с несравнимата си красота. Никоя друга жена не бе му се струвала толкова привлекателна, колкото тя в този свещен миг — сияеща от щастие, със светнали, искрящи по-ярко от скъпоценни камъни очи. Всичко, което бе тя, цялата сила и чистота на душата й, бяха отразени в тези бездънни синьо-зелени бистри езера. Брейдън се почувства изпълнен едновременно със смирение и гордост, и друго, по-силно чувство, което бавно се надигаше, изпълвайки гърдите му. Чувство, което той нито разбираше, нито пък искаше да анализира по-внимателно. Чувство, което просто съществуваше.
Каси приближи до него и отвърна на усмивката му. Този миг принадлежеше само на двамата.
Сирил отстъпи назад, оставяйки Каси на съдбата й.
С чувство на вътрешен покой, Каси и Брейдън се извърнаха един към друг, за да се закълнат във вечна вярност. Това бе предопределеност, която не зависеше от обстоятелствата.
Каси гледаше с благоговение как Брейдън поставя венчалната халка на пръста й. Златният пръстен охлади пламналата й кожа, сапфирите и диамантите заискриха на меката светлина на свещите.
— Тези скъпоценни камъни са толкова редки, колкото синьото и зеленото в очите ти — нежно промълви той и наведе глава, за да я целуне.
Сърцето на Каси щеше да изхвърчи от радост. Кратка размяна на думи, леко докосване на устните на Брейдън до нейните и тя вече му принадлежеше. Сега и завинаги. Фактът я опияняваше.
Последваха поздравленията към младоженците и традиционната сватбена закуска, поднесена в една от красивите бални зали на Шърбърг. Главният готвач на Брейдън бе надминал себе си, приготвяйки апетитно суфле от сьомга, сочно телешко печено, желирана шунка и много и най-разнообразни плодове и десерти. Масите се огъваха под голямото изобилие. Сватбената церемония предостави на Каси възможност да се запознае с представителите на висшето общество. Преди сватбата Брейдън я бе държал настрани от любопитните им очи и злостни езици.
Това бе преживяване, което Каси никога нямаше да забрави.
Брейдън съвсем съзнателно бе поканил само ограничен кръг хора — искаше внимателно и постепенно да въведе Каси в новата й роля. Но на Каси, непривикнала на подобни сбирки, стаята се струваше препълнена с красиви и изящно облечени жени, както и със строги и влиятелни мъже.
— Значи вие сте новата съпруга на Брейдън — обърна се към нея възрастен мъж, чийто достолепен външен вид се нарушаваше от похотливия пламък в очите му.
Брейдън не бе до нея и Каси събра сили, за да се справи с първото си и, дай Боже, успешно представяне като херцогиня на Шърбърг.
Озари непознатия със сияйната си усмивка и отвърна мило:
— Да, аз съм. Но вие ме поставяте в неудобно положение, милорд, защото още не сме представени един на друг.
Ненаситните му очи поглъщаха стройната й фигура и Каси можеше да се закълне, че този стар развратник едва се сдържа да не му потекат лигите.
— Извини ме, скъпа моя — рече накрая мъжът. — Аз съм Джордж Маршъл, граф Локършам. — Той докосна с влажните си устни ръката й и ги задържа за миг. Каси трябваше да призове на помощ цялото си самообладание, за да се сдържи да не потрепери от отвращение.
— За мен е удоволствие, лорд Локършам — отвърна тя, отдръпвайки ръката си. Усмивката й не трепна нито за миг. — И коя от красивите дами е лейди Локършам?
Мъжът се намръщи.
— Графинята е у дома, болна е.
Огромните синьо-зелени очи на Каси се изпълниха с искрено състрадание.
— Колко ужасно! Надявам се, че не е нещо сериозно?
Той се смръщи още повече.
— Просто още един пристъп на меланхолия. — Огледа се и сниши заговорнически глас. — Нали разбирате, от години страда от подобни пристъпи.
Каси с мъка потисна напиращия смях.
— О, разбирам.
Графът засия.
— Все пак това ми предоставя доста голяма свобода. — Пристъпи по-близо. — Свобода да се отдавам на това, което си пожелая.
— Лорд Локършам, що за безобразие!
Каси не успя да отговори на нелепото неприлично предложение, което бе получила току-що, защото към тях се присъедини възрастна дама с бяла като сняг коса и огромна диадема.
— Трябва ли да монополизирате цялото внимание на тази млада жена? Всички бихме желали да я опознаем по-добре. — Усмихна се на Каси, но усмивката бе смразяваща. С малките си остри зъби, дългия и извит нос и малките лъскави очички тя приличаше на хищна риба.
Каси преглътна, готова да се защити.
— Аз съм Агата Уърлингтон, вдовстващата херцогиня на Кромсмайър — обяви с такава гордост тя, сякаш титлата принадлежеше на самия крал Джордж[2].
— За мен е удоволствие, Ваша светлост — отвърна Каси, питайки се с нарастваща паника къде ли е отишъл Брейдън.
— Хм — процеди херцогинята, докато оглеждаше критично младоженката. — Не е трудно да се разбере защо Брейдън е бил запленен от вас. — Забележката звучеше по-скоро обвинително, отколкото като комплимент и Каси обви студените си пръсти около брачната халка, сякаш търсеше в нея сила и утеха.
— Много неща ме привличат в моята съпруга. Несравнимата й красота е само едно от тях. — Брейдън се бе появил като по чудо, подавайки й чаша с пунш. — Извини ме, скъпа — рече той със спокоен тон, — че ме нямаше толкова дълго. Задържаха ме по някакъв делови въпрос.
Каси го погледна с благодарност.
— Разреши ли го? — мило попита младата жена, знаейки отлично, че всички погледи са насочени към тях.
Брейдън се усмихна, наслаждавайки се на представлението.
— Не, ще се наложи да почака. — Намигна й той. — В момента искам да бъда със съпругата си. — При тези думи се извърна към Агата Уърлингтон. — Представиха ли ви вече?
Възрастната жена кимна:
— Да, вашата херцогиня и аз току-що се запознахме.
Брейдън я удостои с любезна усмивка.
— Ще трябва да ви помоля да продължите разговора си друг път. Има толкова много хора, с които искам да запозная Каси. Предполагам, разбирате… — не изчака да узнае дали вдовстващата херцогиня разбира или не и поведе Каси към другия край на стаята. Чу облекчената й въздишка и тихо се засмя. — Толкова лошо ли беше?
— Още по-лошо — призна тя.
— Ти се справяш чудесно. Почти съм убеден, че ти, а не аз си родена за този свят.
— Не ме оставяй — прошепна младата жена.
Той погледна към нея и очите му нежно заблестяха.
— Няма, скъпа. Можеш да разчиташ на това.
Тази сутрин ръката на Каси бе целувана много повече, отколкото през целия й осемнайсетгодишен живот. Всеки път щом успешно се справеше с поредното представяне, тя си отдъхваше с облекчение. Брейдън също. Той не се отделяше от нея, готов да я защити от неочаквани забележки или неудобни въпроси. Сякаш усетили неизказаното предупреждение на домакина, гостите се държаха подчертано добре, дамите — ласкателно и приятелски, а джентълмените — очарователно и забавно. Всички бяха толкова увлечени в разговори и шеги, че никой не обърна внимание на шумната врява пред вратите на Шърбърг. Никой, освен Чарлс Грейвс.
— Пуснете ме! Моята дъщеря се омъжва! — Залитайки, Робърт Грей се опита да избута настрани лакея, който здраво му препречваше пътя.
— Не, сър. Имам заповеди — невъзмутимо отвърна прислужникът.
— Заповеди? От кого?
— От Негова светлост. Никой няма право да влиза в къщата без покана.
Робърт се намръщи.
— Сигурно съм загубил моята.
Едрият лакей изгледа намръщено раздърпания мъж.
— Съжалявам, сър, но заповедите на Негова светлост бяха категорични.
— Но аз съм баща на младоженката! — изрева Робърт и се промъкна покрай слугата. Но не направил и крачка, се сблъска с ново препятствие. Когато успя да проясни погледа си, видя пред себе си едър, широкоплещест мъж и отстъпи назад.
— Предлагам ви веднага да напуснете този дом, господин Грей — тихо, но настоятелно заяви Чарлс, — преди Брейдън да ви е видял.
Робърт разтърси озадачено глава.
— Кой си ти? Познаваме ли се?
По лицето на Чарлс премина сянка на отвращение и презрение. Грей дори не го позна.
— Срещнахме се на надбягванията в Йорк — отвърна кратко той.
Робърт присви очи.
— О, да! Ти си приятелят на херцога.
Чарлс кимна.
— Да, аз съм приятел на Брейдън. А сега настоявам да напуснете Шърбърг. Незабавно.
— Аз само исках да видя дъщеря си — не се отказваше Робърт.
Търпението на Чарлс се изчерпа и той пристъпи застрашително напред. Гневът надделя над доброто възпитание.
— Махай се оттук, Грей! Веднага. Или аз лично ще те изхвърля.
Робърт примигна смаяно.
— Но…
— Веднага!
За миг Робърт се втренчи в Чарлс, опитвайки се да реши доколко е сериозна заплахата. Но свирепият поглед, който срещна, го убеди, че би било глупост от негова страна да настоява да остане.
Стисна гневно устни и бавно отстъпи назад.
— Много добре. Отивам си. Засега — каза той и се заклатушка към вратата, мърморейки злостни проклятия. След три неуспешни опита, най-после успя да завърти дръжката и да излезе навън.
Чарлс проследи с поглед отдалечаващата се разнебитена карета на Робърт. Нямаше смисъл да разстройва Брейдън или Каси. Този гнусен паразит си бе отишъл, поне засега.
Той стисна юмруци. Дълбоко в себе си знаеше, че това далеч не е краят. Грей щеше да се върне, което щеше да е добре дошло, защото имаха сметки за разчистване.
— Маргарет, колко е часът?
Прислужницата се усмихна и приглади копринените чаршафи, с които бе застлала леглото на Каси.
— Почти полунощ е, Ваша светлост.
Каси въздъхна и прехапа устни.
— Къде, за Бога, е Брейдън? — запита се тя на глас.
Маргарет се засмя.
— Не мисля, че трябва да се тревожите, Негова светлост не би пропуснал първата си брачна нощ.
Каси се изчерви.
— Нямах предвид това… не точно това. Помислих си само, че би трябвало вече да се е върнал. Излезе късно следобед. Колко дълго може да продължи тази делова среща?
Маргарет огледа внимателно красивата млада жена с пламнало лице — херцогинята на Шърбърг. Черните й коси се стелеха по раменете й, сатенената нощница в цвят на слонова кост подчертаваше нежните извивки на тялото й. Не би трябвало да се тревожи дали тази нощ ще направи Негова светлост щастлив. Мисълта я накара да сбърчи вежди.
— Ваша светлост… — Навлажни устни и извърна глава, за да избегне въпросителния поглед на Каси.
— Да, Маргарет?
— Знаете ли… какво да очаквате тази нощ? — притеснено попита по-възрастната жена.
Каси й се усмихна.
— Имам много добра представа какво да очаквам.
Не беше истина. Единственото нещо, в което бе сигурна, бе, че ще споделя леглото с Брейдън, в резултат на което би могла да има бебе. Това не я плашеше. Би било божествено да се отпусне в прегръдките на Брейдън, а мисълта, че може да има дете от него, бе повече от вълнуваща. Така че, както и да бяха свързани тези две неща, всичко щеше да бъде наред. Брейдън никога не би я наранил.
Маргарет въздъхна облекчено.
Тъкмо отвори уста, за да каже нещо, когато вратата, която свързваше спалнята на Каси със стаята на Брейдън, се отвори. Каси се обърна и видя своя съпруг да влиза. Бе облечен в черен копринен халат.
— Извини ме, Каси — каза той накрая. Изглеждаше смутен. — Мислех, че си си легнала вече.
При тези думи Маргарет промърмори пожелания за лека нощ и бързо излезе от стаята.
Брейдън продължаваше да гледа озадачено, а Каси се изсмя леко и приближи към него.
— Мисля, че Маргарет има нужда от време, за да свикне с новата си роля, както и аз — обясни тя.
Брейдън преглътна с усилие. Думите й му напомниха за взетото решение. Погледна надолу към нея. Опитваше се да не обръща внимание на това, колко силно я желае. Женствените извивки на тялото й, очертани съвсем ясно под тънката коприна, оказваха непреодолимо въздействие върху копнеещото му тяло.
— Каси — започна той, притиснал ръце към тялото си.
— Тъкмо започнах да се тревожа за теб — нежно отвърна тя. Изопнатото му от напрежение лице я озадачи.
— Трябваше да свърша една работа. — „Не вярвах, че ще остана насаме с теб“ — призна си той. — Смятах, че вече ще си заспала. Нямах намерение да те безпокоя.
Каси се намръщи и заяви колебливо:
— Не бих си легнала, преди да съм те видяла.
Да я безпокои? Каквото и да очакваше, то със сигурност не бе това.
Брейдън кимна.
— Добре ли си? Знам, че денят беше доста изморителен за теб.
Тя несъзнателно прокара език по долната си устна и слабините на Брейдън се втвърдиха толкова бързо и болезнено, че той едва не изохка на глас. До ноздрите му достигна упойващото й ухание — сладко и свежо — и го замая.
— Чувствам се чудесно — отвърна Каси и го погледна с надежда. — Само малко съм уморена.
Не забелязваше колко го измъчва.
Брейдън се извърна настрани. Отчаяно търсеше върху какво да се съсредоточи, за да не забелязва прекрасната жена, която бе вече негова съпруга.
— В такъв случай не смятам повече да те държа будна — каза накрая младият мъж, извърна се и пристъпи към вратата.
— Брейдън.
Той спря.
— Какво има? — Не искаше гласът му да прозвучи толкова остро, но тялото му щеше всеки миг да се пръсне от желание. Бавно се извърна към нея.
Каси се взираше в блестящия пръстен, който искреше върху лявата й ръка.
— Мислех, че ще останеш. Предположих, че ще искаш да… че очакваш да… — Гласът й заглъхна.
— Не.
Тя вдигна сепнато глава.
— Не?!
— Не. — Брейдън бе категоричен. — Каси, това не е причината, поради която се ожених за теб. Направих го, за да бъдеш в безопасност, да се чувстваш защитена. А не за да задоволя своята… не и да те нараня… не за това. — В гласа му звучеше мъка.
— Искаш да кажеш, че не искаш… — Тя все още не можеше да повярва на това, което чува.
Разбрал погрешно изненадата й като облекчение, Брейдън се усмихна тъжно.
— Не, скъпа, няма. — Повдигна ръката й и я целуна. — Никога няма да направя нещо, което ще те изплаши или нарани. Никога.
Беше убеден, че постъпва правилно.
— Лека нощ, Каси. — Вратата се затвори зад него.
Последва безсънна нощ.
Брейдън лежеше буден, с пламтящо от желание тяло, опитвайки се отново и отново да се убеди, че е постъпил правилно и че по този начин ще направи Каси щастлива.
Каси лежеше будна, обляна в сълзи. Имаше чувството, че сърцето й ще се пръсне от мъка.