Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Dream Castle, 1992 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- , 2002 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 80гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Разпознаване, корекция и форматиране
- Xesiona(2010)
Издание:
Андреа Кейн. Замъкът на мечтите
ИК „Бард“, София, 2002
ISBN: 954-585-309-3
История
- —Добавяне
Глава 6
Най-важното бе свършено.
Брейдън се бе изправил пред Робърт Грей и бе заплашил живота му, ако някога отново приближи Каси. Сега тя щеше да е в безопасност, защото баща й бе прекалено голям страхливец, за да рискува живота си за когото и да било. Освен това, помисли си Брейдън с отвращение, имаше и добавка от сто хиляди лири. Само това би трябвало да държи онзи негодник по-надалеч.
Брейдън протегна дългите си крака и се загледа мрачно през прозореца на каретата. Нещо продължаваше да го измъчва. Притисна пръсти към пулсиращите си слепоочия и затвори очи, за да анализира причината за това.
В съзнанието му изплува образът на Каси, ала това не бе жизненото и красиво момиче, което оживяваше сънищата му през изминалите три години подобно светъл лъч, а изплашена и съсипана млада жена, която се бе вкопчила в него, търсейки безопасност и утеха. Цялата радост, кипящата й жизненост, светлината, която струеше от нея, всичко бе помръкнало сякаш завинаги. Отдалечаването й от пагубното влияние на баща й бе само началото на възстановяването й. Тя се нуждаеше от време, за да се излекува, за да събере отново отломките на разбития си живот, да се възстанови от унижението, да възвърне гордостта и себеуважението си.
„Искаш да я направиш своя любовница, нали?“ — отекна в съзнанието му въпросът на Робърт Грей.
Брейдън внезапно осъзна реалното положение на нещата. Грей бе отвратителен грубиян, низък и подъл човек, достоен за презрение, но в случая бе прав. Какво щеше да стане с Каси сега? Къде щеше да отиде, при кого щеше да остане? Брейдън сбърчи вежди. Доколкото му бе известно, Каси нямаше други живи роднини. Нямаше пари, нито ценни вещи. Имаше само един приятел. Него.
Бръчката между веждите му се задълбочи. Каси не можеше да живее в Шърбърг само с него и Сирил. Нямаше значение, че в имението имаше много слуги. Само след няколко дни, в салоните на висшето общество щяха да започнат да я одумват и след седмици Каси щеше да бъде в очите на всички само една паднала жена. Брейдън не даваше и пукната пара какво мислят или говорят за него, но мнението на обществото за Каси бе нещо съвсем различно.
Тъжно започна да прехвърля през ума си всички възможности. Би могъл да използва многобройните си връзки и да уреди Каси да живее в някое чудесно семейство, където ще получи всички привилегии, които би могла да желае една млада жена.
Бързо пропъди тази мисъл. Никога нямаше да изостави Каси така, нямаше да я отпрати на някое далечно място. Никой друг нямаше да разбере ада, през който бе преминала. Брейдън бе уверен, че нейната гордост нямаше да й позволи да довери болките и страданията си на непознати. Не. Тя му принадлежеше. Имаше само един-единствен начин да я задържи при себе си, само едно достойно решение на проблема.
Брак.
Опънатите устни на Брейдън започнаха бавно да се отпускат, докато обмисляше важната стъпка, която бе на път да предприеме. Трийсет и една години много успешно бе избягвал обвързването си с жена. Проваленият годеж с Абигейл го бе опазил от подобни намерения досега.
За Каси това щеше да бъде идеалното решение. Щеше да има закрилата на името и титлата му, както и богатството и целия изтънчен разкош, от които нечестно е била лишена в миналото. Като херцогиня на Шърбърг, Каси щеше да бъде приета незабавно от най-влиятелните членове на висшето общество, за близостта й щяха да се надпреварват най-известните и богати хора, щяха да я канят на толкова много балове, обеди и закуски, че дните на седмицата нямаше да й стигнат да присъства на всичките. Брейдън се усмихна. Бракът щеше да му достави удоволствието да покрие Каси в коприна и сатен, да я обсипе с бижута и други скъпи подаръци, да й предложи живот, за какъвто едва ли бе мечтала.
Брейдън съвсем честно признаваше пред себе си, че перспективата да се ожени за Каси бе изключително примамлива за него. Тя бе умна, красива, честна, грижовна, със силен характер, на който Брейдън се възхищаваше и едновременно с това уважаваше. И най-важното, тя бе като него — човек, който притежаваше силен и неразрушим дух, страстно желание за независимост и това щеше да й помогне да преодолее всяка трудна ситуация и да оцелее.
Но съществуваше и вероятност Каси да отхвърли предложението му. Брейдън я познаваше достатъчно добре и бе сигурен, че ще му откаже, ако заподозре, че то е плод на вина или съжаление. Истината бе, че не беше така. Това, което Брейдън изпитваше към Каси, бе много силно и сложно, и нямаше нищо общо нито с вината, нито със съжалението.
Младият херцог се усмихна, припомняйки си как бе описал бъдещата си съпруга на Сирил. Жена, която не само да харесва, но и да уважава. Е, Каси със сигурност бе всичко това, дори повече. Много повече. Идеята му се струваше все по-привлекателна, колкото повече я обмисляше. Така или иначе един ден трябваше да се ожени, за да осигури наследник на Шърбърг.
Наследник. В съзнанието му мигом изникна прекрасно видение — Каси в неговото легло, в прегръдките му. Най-после щеше да може да се отдаде на необикновеното привличане, което изпитваше към нея. Представи си всяка подробност. Картината бе така необичайно ярка, че той почти я усещаше, вкусваше, чуваше я да го моли да…
Да го моли какво?
Брейдън се насили да се върне към реалността. Спомни си как бе потреперила Каси, когато я бе прегърнал. За нея докосването бе символ на болка и жестокост. Как можеше да очаква да приеме с радост един акт, който със сигурност щеше да й се стори плашещ и насилнически? Ами болката? Независимо от вниманието и нежността, които щеше да прояви, Брейдън знаеше, че първия път винаги боли. И как щеше да й обясни, че е неин дълг да задоволи нуждите му, да дойде в леглото му и да изпълни ролята си като негова съпруга? Нима нямаше да възприеме това, като демонстрация на физическо превъзходство. Нима за нея това нямаше да е ужасът, от който толкова отчаяно искаше да избяга?
Брейдън пое дълбоко дъх. Остра болка прониза сърцето му, когато най-сетне призна пред себе си чувствата си. Той бе привлечен към нея от самото начало, но след деня, прекаран в нейния дом, имаше нещо повече, нещо много повече.
Желаеше я. По начина, по който един мъж можеше да пожелае една жена. Копнееше да почувства тялото й под своето. Да я чуе как стене в прегръдките му. Гола и пламнала от страст. Да вика името му, докато телата и душите им се сливат ведно. Възбуди се само от представата за нея, желанието го обзе, подобно на море от огън. И това бе само при мисълта за нея.
Брейдън простена и се облегна на копринените възглавници в каретата. Преди да помоли Каси да стане негова съпруга, трябваше да бъде напълно сигурен, че ще може да понесе всички последствия. Защото въпреки че не изпитваше съмнения, че Каси го харесва, бе напълно сигурен, че тя още не е готова за истински брак — да бъде негова не само душевно, но и физически. Така че ако се оженеха, Брейдън трябваше да се подготви за нещо, което не му се бе случвало от четиринайсетия му рожден ден — продължително въздържание. Не можеше да рискува да нарани Каси физически, отвеждайки я в леглото си, нито пък искаше да нарани и унижи чувствата й, като потърси облекчение с други жени. О, последното бе нещо съвсем обичайно във висшето общество, но Брейдън бе сигурен, че това няма да бъде прието от почтената и принципна Касандра.
Всъщност, въздържанието от интимна близост с друга жена нямаше да представлява особен проблем за Брейдън. Напоследък, докато беше в леглата на любовниците си, той си представяше, че е с Каси, че тя е тази, която се извива и охка в обятията му. Не, истинският проблем щеше да бъде самата Каси. Или по-скоро, усилието да се владее, докато е близо до нея. Дали ще може да понесе мъчението да живее с нея и да не я направи своя?
В крайна сметка нямаше друг избор. Нуждата да я закриля, да я види усмихваща се и щастлива, бе много по-силна от всички възражения, които Брейдън можеше да изтъкне относно този брак.
Изведнъж го обзе нетърпение да се прибере по-бързо у дома. Изправи се и със задоволство забеляза, че каретата наближава портите на Шърбърг. Мисълта, че Каси е там, че е в безопасност и го очаква, го изпълни с безкрайна радост и с чувството, че постъпва правилно.
Брейдън се усмихна. Съдбата бе решила вместо него. Бъдещето му бе определено през една топла юнска вечер, на един пуст морски бряг преди три години.
— Благодаря ви, господин Грейвс. — Каси подаде празната чаша на Чарлс и се усмихна.
Откакто Брейдън бе излязъл тя бе успяла да възвърне голяма част от самообладанието си. Помогнала й бе топлата вана, както и майчинските грижи на камериерката Маргарет. Пъркинс също бе свършил добра работа, доставяйки като с магическа пръчка сива муселинена рокля и чифт пантофки. Беше се извинил за скромната рокля и остана потресен, когато Каси му благодари със сълзи на очи.
Истината бе, че не бе свикнала на подобно любезно отношение. Дори и в този момент, докато седеше отпочинала и освежена в гостната на Шърбърг, бе изненадана от вниманието и грижите, с които я обсипваше Чарлс Грейвс. Не по-малко смайващо бе и поведението на Сирил Шефилд, който бе седнал на дивана до нея и през пет минути я питаше дали не се нуждае от нещо и дали не предпочита да си легне.
А скоро и Брейдън щеше да се върне и тогава замъкът на мечтите щеше да стане съвършен.
— Сигурна ли сте, че не искате да хапнете още малко? — попита Чарлс и остави празната чаша върху масичката до дивана.
— Ако изям само още една хапка, със сигурност ще се пръсна — засмя се Каси. Не спомена, че никога досега не бе виждала да се поднася толкова много храна. Шърбърг разполагаше с прекрасен готвач, който бе приготвил огромна закуска, включваща блюда с месо и риба, огромна чиния с бъркани яйца, както и най-вкусната плодова пита с боровинки, която Каси някога бе вкусвала. Девойката много бързо откри, че въпреки преживените страдания бе доста изгладняла и погълна внушително количество от вкусната храна в компанията на чичото на Брейдън и господин Грейвс.
— Вие наистина трябва да си легнете, госпожице Грей — каза за пети път Сирил, изучавайки бледото и насинено лице на младата си гостенка.
Тя се извърна и му се усмихна топло.
— Ще си легна след малко. Бих искала да почакам… — Тя извърна поглед към вратата.
— Брейдън скоро ще се върне — увери я Сирил. — Но ще ми се разсърди, когато разбере, че съм позволил да се преуморите.
Каси тихо се засмя.
— Едва ли може да се каже, че съм се преуморила, милорд. Всъщност не съм направила нищо, освен да се възползвам от гостоприемството ви.
Той се намръщи, а погледът му остана прикован в нея.
— И така да е, изглеждате ми доста изморена. Малко сън ще ви освежи.
— Мили Боже! Наистина ли изглеждам толкова ужасно? — шеговито възкликна Каси.
— Разбира се, че не — побърза да отрече Сирил. — Вие винаги ще изглеждате красива, но се боя, че сте преминали през доста сурово изпитание.
Каси сведе очи под въпросителния му поглед. Още не бе готова да обсъжда с когото и да било обстоятелствата, довели я в Шърбърг.
Сирил не разбра правилно реакцията й и помисли, че не вярва на думите му.
— Госпожице Грей — рече той, — уверявам ви, че вашето очарование ни най-малко не е пострадало от раните ви. Доколкото си спомням, вие много приличате на майка си, а тя бе рядка и несравнима красавица.
Каси вдигна изненадано поглед.
— Вие сте познавали майка ми?
Сирил кимна.
— Всъщност познавах и двамата ви родители. Разбира се, не много отблизо. Ние се движехме в различни кръгове — додаде той дипломатично.
Каси се изчерви. Ако лорд Сирил познаваше баща й, той със сигурност знаеше колко бе изпаднал.
— Разбира се, от доста време не съм виждал баща ви — продължи Сирил, сякаш бе прочел мислите й. — От приказките, които чувам, съдя, че той живее доста затворено след смъртта на майка ви.
Каси го погледна с благодарност.
— Той много обичаше майка ми. Смъртта й бе голям удар за него.
— Мога да си представя — съчувствено кимна лорд Шефилд.
Чарлс прекоси стаята и си наля чаша коняк.
— Струва ми се, че е по-добре да сменим темата на разговора — предложи той. — Госпожица Грей е достатъчно разстроена. Гласът му звучеше напрегнато.
Сирил се смая.
— Разбира се, Чарлс, прав си. — Изправи се и се усмихна. — Елате, госпожице Грей. Позволете ми да извикам камериерката, която ще ви отведе в стаята ви. Можете да си починете малко, преди да се върне Брейдън.
Тя отвори уста, за да отговори и в този миг се дочу тропота от приближаващи колела на карета.
— Брейдън — нетърпеливо промълви тя и обърна поглед към вратата.
Миг по-късно той се появи в стаята. Погледът му тутакси потърси Каси, видя, че е добре и видимо се отпусна.
— Добре ли си? — разтревожено попита младото момиче.
Брейдън примигна, после се засмя.
— Струва ми си, че си се объркала. Аз съм този, който трябва да зададе този въпрос.
Каси не отвърна на усмивката му, защото много добре знаеше къде бе ходил Брейдън. Той кимна.
— Както ти обещах, всичко е наред. — Погледна към Чарлс и Сирил. — Ще ни извините ли, моля? Бих искал да говоря с Каси насаме.
Двамата мъже доста се изненадаха, но бързо се съвзеха и напуснаха стаята.
Брейдън изчака вратата да се затвори след тях и чак тогава заговори.
— Срещнах се с баща ти — започна той без предисловия.
— Разбирам — прошепна тя. — Така и предположих.
Той постави двете си ръце върху слабичките й рамене и се вгледа в питащите й очи.
— Няма да го видиш никога вече. — Поклати глава, като видя ужасеното изражение на лицето й. — Не, не съм го докоснал, макар че едва се сдържах да не го убия. Просто му предложих сделка.
— Платил си му. — Каси потъна от срам и заби поглед в пода.
Тъжният й и отпаднал глас го накара да потрепери. Той улови брадичката й с ръка, повдигна лицето й и я принуди да го погледне.
— Изслушай ме, Каси. Бих направил всичко — всичко — за да те махна завинаги от онази къща. Просто се договорих с баща ти, давайки му нещо, което иска, в замяна на това, което аз желая.
Очите на Каси бяха плувнали в сълзи.
— И какво притежава той, което искаш да имаш и ти?
— Теб.
Отговорът я сепна, но тя срещна нетрепващия му поглед и прочете истината в очите му.
— Мен? — попита тихо Каси. Сърцето й се изпълни с радостно блаженство.
Брейдън кимна.
— Да, моя красива Каси, теб. Искам да останеш тук и Шърбърг да стане твой дом, да бъдеш с мен и… Какво толкова казах? — Смая се той, когато тя се извърна с пребледняло лице.
— Искаш да остана тук… с теб — повтори девойката. Преглътна мъчително. Знаеше, че е дошло време да забрави някои от принципите си. Щеше да има дом, сигурност… и Брейдън. Сигурно щеше да е за кратко, но си струваше.
Извърна се към него с високо вдигната глава.
— Разбирам какво очакваш от мен. — Въпреки волята си, не можа да изрече думите, без да трепне.
Брейдън забеляза това и за сетен път се убеди, че решението му, бракът да бъде неконсумиран, е било правилно. Беше съвсем очевидно, че дори само мисълта за интимност с него я кара да се свива от страх. Отвори уста, за да я увери, че може да бъде спокойна, но Каси го изпревари.
— Нямам опит и не знам какви са задълженията на една любовница — заяви тя направо, — но ще се постарая да не те разочаровам.
Брейдън избухна в смях.
— Радвам се да го чуя. Но аз не те моля да станеш моя любовница, скъпа, а моя съпруга.
Каси смаяно отвори уста.
— Твоя съпруга? — повтори тя, чудейки се дали не е умряла и не е отишла на небето.
Младият мъж се усмихна, взе ръцете й в своите и целуна пръстите й.
— Ако ме искаш. Госпожице Грей — продължи той, без да откъсва нежния си поглед от изумените й, широко отворени очи, — ще ме удостоите ли с най-голямата чест да станете моя съпруга?
— Брейдън, не е нужно да го правиш. — Дължеше му поне това — да му даде последна възможност да размисли и да не се обвързва с нея.
— Искам го!
— Аз също.
Брейдън я дари с ослепителна усмивка.
— Това „да“ ли означава?
Каси нямаше намерение да изкушава съдбата за втори път.
— Да, Брейдън, това означава „да“.