Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dream Castle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 80гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona(2010)

Издание:

Андреа Кейн. Замъкът на мечтите

ИК „Бард“, София, 2002

ISBN: 954-585-309-3

История

  1. —Добавяне

Глава 30

Лъчите на следобедното слънце упорито се опитваха да пробият надвисналите облаци, когато Каси и Брейдън неохотно започнаха да обмислят завръщането си в къщата. Бяха прекарали цялата сутрин и по-голямата част от следобеда в пълна чувствена забрава — плискаха се в хладните води на потока, хранеха се с остатъците от хляба и сиренето, любеха се с бавна и всепоглъщаща страст. Всеки миг бе изпълнен с радост, сякаш обвивайки се в пашкул на удоволствие, можеха да се откъснат завинаги от света и всички мрачни сили.

Ала реалният свят не можеше да бъде изолиран завинаги.

Каси задъвка нервно долната си устна, докато Брейдън закопчаваше копчетата на гърба й.

— Чарлс крие нещо от нас — внезапно изрече тя и въпреки че не можеше да вижда лицето му, усети как той се напрегна и ръцете му преустановиха за миг дейността си.

— Какво искаш да кажеш? — попита той тихо, защото много добре знаеше какво бе отношението на Каси към Чарлс.

Каси се извърна с лице към него.

— Не вярвам, че Чарлс има нещо общо със смъртта на майка ми — отбранително започна тя. Брейдън нетърпеливо я изчакваше да продължи. Тя въздъхна и добави — Брейдън, толкова съм объркана.

— Слушам те — каза той със заповеднически тон.

Каси му разказа за разговора си с Чарлс, който бе провела по-рано през деня. — Сигурна съм, че е познавал майка ми — заключи тя.

Брейдън кимна. Всичко съвпадаше.

— Сигурен съм, че той е познавал Елена.

Имаше нещо в гласа на съпруга й, което накара Каси да застане нащрек. Тя го изгледа замислено.

— Ти знаеш нещо, което не си ми споделял досега.

Брейдън се усмихна леко, изумен както винаги от проницателността на жена си. Внимателно и нежно я привлече в обятията си.

— Чарлс е човекът, който е открил тялото на майка ти на брега — тихо отвърна той и усети как Каси трепна от изненада. — Аз самият узнах това само преди няколко седмици. Тогава нямаше смисъл да ти казвам. Но винаги съм се питал какво е правил Чарлс през онази нощ в подножието на онези скали. Доста странно съвпадение.

Каси обмисли думите му, пое дълбоко дъх и изрече на глас мисълта, която я бе измъчвала през целия ден.

— Мислиш ли, че Чарлс е мъжът, който е имал връзка с майка ми?

Брейдън се бе питал същото.

— Честно казано не знам, скъпа.

Каси се освободи от прегръдката му.

— О, защо не мога да си спомня? — задавено прошепна тя, а в гърдите й се надигна гняв, примесен с отчаяние.

— Ще си спомниш.

— Кога? — попита измъчено. — Кога ще си спомня? — И без да дочака отговора на Брейдън, добави — Брейдън, искам да отида до скалите — на мястото, където се предполага, че съм видяла падането на майка си. — На лицето й бе изписана решителност и само леко потрепващите устни издаваха завладелия я страх.

Брейдън я погледна учудено и попита рязко:

— Защо? — В главата му изплува образа на красивото изплашено петнайсетгодишно момиче, което никога не минаваше по пътеката, водеща към скалите. Отдавна се бе досетил за причината.

Каси срещна погледа му, без да трепне.

— Време е да престанем да избягваме очевидното, Брейдън. Ако искам да си спомня какво се е случило през онази нощ, трябва да се върна на мястото, където е станало. Може би това ще отвори вратата на спомените.

Брейдън енергично поклати глава.

— Не.

Долови познатото упорито вирване на брадичката й и пламъка в очите й, но този път остана непреклонен. Всички инстинкти му подсказваха, че последствията могат да бъдат ужасни.

— Не искам да се подлагаш на подобно мъчение. Има врати, които е по-добре да останат заключени.

— Кажи ми, съпруже, за какво се безпокоиш — за безопасността ми или за разума ми?

— И за двете — откровено отвърна Брейдън.

Каси замълча за миг, после започна да прибира остатъците от храната в кошницата.

— Трябва да се прибираме.

Брейдън се намръщи, обезпокоен от отговора й. Познаваше я прекалено добре, за да знае, че не може да бъде убедена толкова лесно.

— Каси — започна той, — искам да ми обещаеш…

— Много добре те разбирам, Брейдън — прекъсна го тя и взе одеялото. — Не е нужно да го обсъждаме повече.

Брейдън си отдъхна облекчено.

— Чудесно. Предполагам, че разбираш защо се тревожа за теб.

Тя се извърна към него и му се усмихна.

— Разбирам. И как би могло да бъде иначе? — На страните й се появиха очарователните й трапчинки. — Защото ме обичаш. Днес ми го каза безброй пъти.

— Наистина ли? — Благата му усмивка разтопи сърцето й. — Е, надявам се да го запомниш.

— Ще го запомня — тихо обеща младата жена. Двамата препуснаха обратно към Шърбърг.

Брейдън бе убеден, че тя го разбира и бе изпълнен с дълбока благодарност, че ще го послуша.

Но Каси нямаше намерение да бъде послушна.

Оттегли се в спалнята си, обмисляйки по-нататъшните си действия. Беше решена да разреши тази загадка, каквото й да й костваше това.

— Касандра.

Гласът на Чарлс я стресна. Не го бе видяла, защото той стоеше в тъмния ъгъл на стаята й.

— Да, Чарлс, аз съм. — Наблюдаваше го как приближава към нея, но не изпитваше страх, по-скоро облекчение.

Очите, които се взираха в нея, изразяваха мъка.

— Искаш ли да открехнеш вратата? — попита той с горчива нотка в гласа. — Бих искал да проведем този разговор насаме, но ще те разбера, ако се боиш да останеш насаме с един потенциален убиец.

Каси трепна, но остави вратата затворена.

— Не е нужно да отварям вратата, Чарлс — тихо отвърна тя и се вгледа внимателно в умореното му, помръкнало лице. — Никога, нито за миг не съм смятала, че имаш някаква вина, нито пък че си убиец.

Изражението на лицето му се смекчи.

— Благодаря ти.

Каси сви рамене.

— Не е нужно да ми благодариш затова, че казвам истината. Повече бих искала да ми отговориш със същото.

— Това и ще направя — въздъхна Чарлс.

— Ти си познавал майка ми — без предисловие заяви младата жена.

— Да, Касандра — кимна мъжът, — познавах майка ти… познавах я много добре.

— Любовници ли бяхте? — попита Каси с обичайната си прямота.

Чарлс я погледна изумено.

— Любовници? — Засмя се и поклати глава, сякаш въпросът й го развесели. — Понякога се удивлявам колко много приличаш на Елена. Тя беше също така откровена, а прямотата й предизвикваше възмущение. Не, Касандра, майка ти и аз не бяхме любовници. — Замълча за миг. — Елена беше моя сестра.

Каси се отпусна върху леглото.

— Твоя сестра?! — смаяно повтори тя.

Чарлс закърши пръсти, обхванат от познатата болка, която го завладяваше винаги, когато заговореше за Елена.

— Да, моя сестра. По-точно наполовина сестра. Макар че нито Елена, нито аз сме правили тази разлика, поне не между нас. — Приближи до прозореца и впери невиждащ поглед в пространството. — Но останалият свят не е толкова добър и снизходителен, Касандра, както сама си разбрала. Кръвната връзка може да бъде тежко бреме във висшето общество и това важеше с пълна сила за бащата на Елена, нашия баща. — В тона му нямаше горчивина, само мрачно примирение.

Каси трескаво се опитваше да си припомни дядо си, уважаван член на висшето общество, богат благородник. Бе го виждала само няколко пъти, защото той се отрекъл от дъщеря си, когато тя се омъжила за човек, недостоен за нейното положение. Доколкото Каси си спомняше, бе мъж със сурово и мрачно лице и побеляла коса. Редките му посещения в къщата винаги оставяха майка й обляна в сълзи.

— Дядо ти беше твърдоглав и надменен човек, за него репутацията му бе много по-важна от всичко друго, дори и от семейството му — продължи Чарлс, сякаш бе прочел мислите й. — Майка ми е една от многобройните жени в живота и в леглото му. Била е камериерка в дома му, едва шестнайсетгодишна, твърде млада, за да усети разликата между любовта и похотта. Когато разбрала, че е бременна, предположила, че Едуард ще бъде развълнуван като нея. — Изсмя се горчиво. — Обаче грешала. Той бил бесен. А когато се родило момче — потенциален наследник на богатството му — той изпаднал в ярост. Отрекъл, че е мой баща и заплашил майка ми, че ще пострада жестоко, ако се осмели да го обвини публично. Страхувала се не заради собствената си безопасност, а заради мен. Бил съм само на няколко месеца, когато ме отвела надалеч, където Едуард не можел да ме достигне. Казала на семейството, при което постъпила на работа, че е вдовица. Приели я, без да задават повече въпроси. Но тя никога не се възстанови от шока, затова че я бе отхвърлил. — На лицето му трепна мускул. — Майка ми умря осем години по-късно. Тя никога повече не видя дядо ти и след смъртта й никой, освен мен не знаеше тайната на моето рождение. Докато не се появи Елена. — Лицето му се озари от нежна усмивка. — Елена беше повече от десет години по-малка от мен и аз не знаех нищо за нейното раждане. Един ден моята малка любопитна сестра, вече голяма жена, открила някакви стари бележки на Едуард и разбрала истината. Извършила някои дискретни проучвания и открила, че съм коняр в Шърбърг. Дойде да ме види — очите му се напълниха със сълзи — не, за да ме осъди, а за да настоява да бъда признат за неин брат. Аз възразих, но майка ти беше много упорита млада жена. Накрая се съгласих тя да ме признае, но всичко да си остане между нас и никой да не узнае. Последиците от разкриването на тайната от страна на дядо ти щяха да бъдат ужасни. Тя се съгласи да се срещаме понякога тайно, но никога в имението на Едуард или в Шърбърг. По това време Елена срещнала баща ти и отчаяно се влюбила в него. Разбира се, баща й забрани да се среща с него, което го направи още по-привлекателен в очите на моята непокорна Елена. — Чарлс стисна зъби. — За пръв път бях съгласен с баща й. Защото въпреки красивото му лице и очарователните обноски, не изпитвах доверие към Робърт Грей — това бе чист инстинкт, ние никога не се бяхме срещали. Малкото, което знаех за пристрастеността му към хазарта и непостоянния му характер, бях узнал от очите на Елена, които сякаш крещяха своето предупреждение. Но бидейки твърдоглава, също като теб, Елена не се вслуша в здравия разум. Въпреки възраженията ми тя се омъжи за баща ти. Отначало двамата бяха безумно щастливи, толкова щастливи, че аз почти се убедих, че съм сбъркал. И тогава, няколко месеца по-късно, всичко се промени. Той стана болезнено ревнив, разви необикновено чувство за собственост и ограничи свободата на Елена. Тя се разбунтува, бори се с него, докато не се роди ти. Тогава тя се ужаси при мисълта, че по време на някое от ужасните си умопомрачения той може да излее гнева си върху теб. Нямаше при кого да отиде и затова се подчини на желанията му: никога не посещаваше приеми, никога не говореше с други мъже. — Чарлс пое дълбоко дъх. — Робърт имаше и друга мания. Бе изпълнен с омраза към благородниците, убеден, че той не по-малко от тях заслужава да има уважавано обществено положение, да притежава богатство и власт. Хвалеше се навсякъде с благородническия произход на жена си, която се бе отказала от всичко, за да се омъжи за достоен мъж като него. Аз накарах Елена да се закълне, че никога няма да разкрие моето съществуване, защото не се знаеше какво може да направи съпругът й, ако узнае, че има незаконен брат, при това син на някаква камериерка. Каква ирония! Дядо ти току-що беше починал и ние смятахме, че най-после сме се отървали от миналото. Оказа се, че настоящето е още по-зловещо. Нямаше изход, макар и Бог да ни е свидетел, че се опитахме да открием такъв. Безброй пъти умолявах Елена да ми позволи да ви взема при себе си, но тя прекалено много се страхуваше от баща ти. И тогава тя срещна някого. — Чарлс понижи глас и Каси се изправи трепереща, опитвайки се да чуе думите му. — Този мъж осмисли живота й, накара я отново да повярва в любовта. Блясъкът в очите й се завърна и аз нямах сърце да я моля да се откаже от това, което я правеше щастлива.

— Един мъж — повтори Каси и се приближи до Чарлс. — Какъв мъж, Чарлс? Кой бе той?

Чарлс избърса сълзите от лицето си.

— Не знам, Касандра. Елена се срещаше тайно с него и никога не ми каза името му. Каза ми само, че е по-добре аз да не знам, че и без това престъпването на забранените граници е причинило достатъчно болка.

Каси повдигна вежди.

— Забранените граници? За друга ли е бил женен?

Чарлс поклати глава.

— Не мисля.

— Тогава защо майка ми не е напуснала баща ми и не е отишла при мъжа, когото е обичала? — настоя тя.

— Защото бе омъжена за друг — тъжно отвърна Чарлс. Тя се страхуваше, че подобен скандал би могъл да се отрази върху теб. Винаги се опитваше да предпази малката си скъпоценна и красива дъщеричка — отвърна Чарлс с нежна усмивка.

Каси преглътна буцата, заседнала в гърлото й.

— Какво се е случило в нощта, когато майка ми умря?

Усмивката на вуйчо й помръкна.

— Бях много разтревожен за нея. През последните седмици бе толкова различна — тиха, напрегната. Умолявах я да ми каже какво не е наред, но напразно. Предположих, че баща ти отново я тормози. — Мъжът потрепери.

— Скандалите им ставаха все по-чести и той се позволяваше да я удря. Исках да го убия. — Стисна ръце в юмруци. — Бих могъл да го убия. Но не съм го направил. — Извърна се към Каси. Лицето му бе изкривено от болка. — Знаех, че Елена обича да се разхожда край скалите. Винаги казваше, че единствено там намира спокойствие и утеха. През нощта, в която тя умря, аз се чувствах неспокоен и напрегнат. Не можех да пропъдя предчувствието, че ще се случи нещо ужасно. Накрая отидох при скалите с надеждата да я открия там и да се уверя, че е добре. — От гърдите му се изтръгна мъчително ридание. — Но беше твърде късно. Тя вече си бе отишла… лежеше там върху земята… бледа и прекършена и… — Закри лицето си с ръце, неспособен да продължи.

С мокро от сълзи лице, Каси отиде при Чарлс и нежно отдръпна ръцете му.

— Ти си мой вуйчо — прошепна младата жена. — Защо не ми каза?

Чарлс се втренчи в съвършеното копие на сестра си, в тази изключителна и необикновена жена, в която се бе превърнало детето на Елена.

— Как бих могъл? — задавено промълви той. — Толкова се страхувах за теб. След смъртта на Елена нямаше кой да те защити от онова чудовище, което се наричаше твой баща. — За пръв път Каси разбра колко дълбока бе омразата на Чарлс към Робърт Грей. Гласът му бе пропит от нея. — Наблюдавах те тайно, дискретно проверявах как си, толкова често, колкото имах възможност. Особено след онзи ден, когато двамата с Брейдън доведохме баща ти в дома ви от Йорк… пиян. — Изрече последната дума с безкрайно отвращение. — По онова време Брейдън ме улесни, като ме помоли да те държа под око. Това ми осигури извинение да правя открито това, което дотогава вършех тайно. — Поклати глава. Красивото му лице бе посивяло от мъка. — Нима смяташ, че не съм искал да ти кажа кой съм? Да споделя с теб моята любов към Елена? Но какъв щеше да бъде резултатът? Ако Грей узнаеше, не смеех да мисля, какво можеше да ти причини. Макар че — добави горчиво — той все пак го направи, нали? Той те нарани и аз не можах да направя нищо, преди да стане прекалено късно. Както бе прекалено късно и за Елена. — Взе ръцете й в своите. — Прости ми, Касандра — изрече с глас, който разкъса сърцето й. — Аз те предадох… предадох и двете ви. — Отпусна глава, напълно сразен.

Каси обви ръце около кръста му.

— Ти никога не си ме предавал, Чарлс — Пламенно го увери тя. — Нито си предал мама. Тя те е обичала. Също както и аз те обичам… обичам те дълго преди да узная, че си мой вуйчо. Но сега, след като вече знам, се чувствам двойно благословена, че те имам не само като приятел, но и като роднина.

Чарлс я притисна силно към себе си.

— Елена щеше да бъде толкова горда с теб, Касандра — каза той тихо, — толкова горда. — Погали нежно косата й. — Както и аз. Ти си също толкова красива като майка си, не само външно, но и по душа. Освен това си най-вярната и любяща съпруга, точно такава, каквато бих пожелал на Брейдън от все сърце.

Каси вдигна глава и срещна нежния поглед на вуйчо си.

— Ти много обичаш Брейдън, нали, Чарлс?

— Той е синът, който никога не съм имал.

— Тогава му го кажи. — Тя отстъпи назад и стисна ръцете му. — Такъв съвет ми даде самият ти преди време — добави тя и се усмихна през сълзи. — И беше правилен. Говори с него, Чарлс. Разкажи му всичко, което разказа и на мен. Дай му шанс. Спомням си, че веднъж един много мъдър и прекрасен човек ми каза: „Знам, че го обичаш. А сега си иди у дома и го покажи на Брейдън.“

Чарлс се вгледа за миг в нея, после се наведе и я целуна нежно по челото.

— Добре, Касандра, ще го направя. — Стисна ръцете й. — Благодаря ти, че се появи в живота ми. — И като каза това, той излезе от стаята.

Каси усети, че краката й се подкосяват и се отпусна на леглото. Опита се да овладее закъснялата реакция от изповедта на Чарлс. Той беше неин вуйчо. Вкопчи се в този факт, защото това бе единственото хубаво нещо, което бе произлязло от цялата тази лудост.

Но загадката си оставаше. Каси започна да трепери, имаше странното предчувствие, че отговорите са близо, че скоро ще узнае истината. За пръв път се насили да приеме факта, че звярът в съня й, бе неизвестният любовник на майка й.

Неизвестен за всички, но не и за Каси.

Взела решение, тя надраска набързо една бележка на Брейдън, забоде я на възглавницата и напусна стаята.

Един мъж я видя да излиза.

 

 

Брейдън се усмихваше, докато вървеше към спалнята си, за да се преоблече за вечеря. Сега, след като бе признал любовта си пред Каси, тялото и сърцето му най-после бяха в мир.

Оставаше и умът му да намери покой.

Усмивката му помръкна и той спря пред затворената врата на спалнята на Каси. Вдигна ръка, за да почука, но застина във въздуха. Може да е заспала, помисли си младият мъж и се поколеба — и двамата не бяха мигнали през изминалата нощ. Реши, че само ще провери как е. Натисна дръжката и влезе в полутъмната стая.

Трябваше му по-малко от минута, за да разбере, че я няма. Откритието го изпълни с безпокойство, но не и с паника. Докато не видя бележката.

С три скока се намери до леглото, грабна я от възглавницата, отиде до отворената врата и я прочете на светлината, идваща от коридора.

„Скъпи, Брейдън, скоро ще се върна. Много те моля, междувременно да поговориш с Чарлс. Той има да ти казва много неща. Моля те да го направиш, ако не заради себе си, то заради мен. Обичам те много. Каси.“

От устните му се изтръгна тихо проклятие и Брейдън смачка бележката. Какво бе намислила Каси и каква бе ролята на Чарлс във всичко това? Тъкмо се канеше да захвърли бележката, когато думите на Каси отекнаха в главата му: „Моля те да го направиш, ако не заради себе си, то заради мен.“ Младият мъж бавно разтвори ръка и се втренчи в парчето смачкана хартия. „Добре, Каси — каза си той — ще го направя. Заради теб.“

 

 

— Чарлс, трябва да поговорим.

Брейдън стоеше на прага на конюшнята и наблюдаваше как Чарлс гали разсеяно Литъл лейди. При звука от гласа на Брейдън той се обърна. Очите му бяха зачервени и подпухнали.

Брейдън тръгна към него, без да се замисля и го улови за ръката.

— Чарлс, мили Боже, какво има? Какво не е наред? — За трийсет и една години Брейдън никога не го бе виждал толкова съсипан и нещастен.

Чарлс се втренчи в ръката на Брейдън, която стискаше неговата.

— Говори ли тази вечер с Касандра? — попита той с пресипнал глас.

— Не директно. Оставила ми е бележка, в която ме моли да поговоря с теб. — Брейдън отпусна ръката си.

Чарлс кимна.

— Разбирам — каза той и притисна пръсти към пулсиращите си слепоочия. — Тогава имаме да обсъдим доста неща.

Брейдън усети как сърцето му заби учестено.

— За Каси?

— Да, за Касандра… и за Елена, нейната майка.

Брейдън се подготви за най-лошото. Очакваше много неща, но не и сърцераздирателната история, която узна, докато Чарлс му разкриваше това, което преди малко бе разказал на Каси.

Не каза нищо, но когато приятелят му свърши, очите му бяха влажни от напиращите сълзи.

— Никога не си ми споменавал за това — успя да промълви той.

— Вярваш ли ми? — задавено попита Чарлс.

Не бяха нужни много думи, а само една и Брейдън я изрече.

— Да.

Чарлс отиде при него и двамата мъже се прегърнаха мълчаливо.

— Съжалявам, че се усъмних в теб — каза Брейдън.

— А аз съжалявам, че толкова време не ти споделих тайната си — отвърна Чарлс, когато отново бе в състояние да говори. — Но докато Елена беше жива, й бях обещал, че ще мълча. Когато умря, бях ужасно изплашен за Касандра. Не исках Грей да узнае кой съм — едно презряно копеле, обвързано с роднински взаимоотношения о неговата благородна съпруга, — защото това можеше да го накара да излее гнева си върху красивата им и невинна дъщеря. Роднинството й с мен можеше да предизвика скандал, а и като се има предвид склонността на Грей към насилие, предпочетох да наблюдавам Касандра отдалеч и затова трябваше да остана неизвестен за света. Тя бе всичко, което ми бе останало от Елена, не можех да рискувам да загубя и нея. Така че не казах на никого, дори и на теб. — Чарлс преглътна. — Когато видях реакцията на Сирил спрямо Касандра — нежеланието му една жена без титла да стане господарка на Шърбърг — бях убеден, че съм взел правилно решение. Тя бе преживяла толкова страдания, не можех да я подложа на още. Сирил вече я презираше заради неблагородния й произход. — Изсмя се дрезгаво. — В сравнение с огромната империя на Шефилд, Касандра можеше да се похвали единствено с дребна дворянска титла от страна на майка си и нищо откъм баща си. Доста нищожно положение в очите на висшето общество. Представи си реакцията им, ако разберат, че има за вуйчо един жалък коняр. — Чарлс поклати глава. — Не. Бях длъжен да защитя Касандра на всяка цена, дори и с живота си, ако това бе необходимо.

Думите на Чарлс извадиха Брейдън от унеса му и заличиха напълно радостта от подновеното им приятелство.

— Къде е Каси?

Чарлс го погледна изненадано.

— Предположих, че е в стаята си и изчаква резултата от нашия разговор.

Брейдън се намръщи.

— Не. Намерих бележката в спалнята й, но тя не беше там. — Преглътна с усилие, обзет от внезапна паника. — Чарлс, Каси отчаяно иска да разреши загадката, причинила кошмарите й. Мислиш ли, че е отишла при скалите сама… — Въпросът увисна във въздуха.

По-възрастният мъж пребледня, после се насили да се овладее.

— Нека помислим разумно, Брейдън. Каквито и да са били намеренията й, Касандра не е могла да стигне далеч. — И като погали кадифеното чело на кобилата, добави — Очевидно е излязла пеша. Литъл лейди е все още тук. Касандра не би се опитала да язди сама друг кон.

Още преди да изрече това, Чарлс замръзна, а тревожният му поглед срещна този на Брейдън. Двамата мъже изпаднаха в паника.

Само след секунда най-лошите им страхове бяха потвърдени.

Стар не беше в клетката си.

 

 

Когато слезе от коня, ръцете й приличаха на две буци лед. С падането на здрача вятърът се бе усилил и свистеше зловещо покрай зъберите на скалите. Отдолу се чуваше плисъкът на вълните, които се удряха в брега, и Каси виждаше следите, които оставяха върху пясъка.

Стана още по-студено.

Стар изцвили в знак на протест, сякаш искаше да изрази загрижеността си към младата си господарка, докато го завързваше за едно голямо дърво. В отговор Каси поклати глава — нямаше намерение да излага любимеца си на опасност, като му позволи да се доближи до края на скалата.

— Благодаря ти, че ме доведе тук толкова бързо, мой храбри приятелю — промърмори младата жена. — Ако всичко мине добре, ще се върна у дома излекувана.

При тези думи тя се обърна и пое решително по пътеката между стръмните скали. Вятърът се усилваше с всеки удар на сърцето й и Каси обви ръце около себе си. Зъбите й затракаха.

Достигна края на скалите.

Дълго стоя така, загледана към безлюдния бряг долу. Страхът й растеше с всяка изминала секунда. Дали майка й бе изпитвала същия безименен и неназован ужас, докато е стояла тук преди толкова много години? Или Елена е познавала онзи, от когото се е страхувала?

Нещо проблесна в паметта й, нещо тъмно и забравено се появи за миг и изчезна. Тя поклати глава, искаше да го извика обратно, но мозъкът й, сякаш решен да се защити, отказа да се подчини.

Мракът се сгъсти, нощта наближаваше. Усещаше, че нечии очи я наблюдават, изчакват…

Това беше повече, отколкото Каси можеше да понесе. Треперейки трескаво, тя се отдръпна от края на скалите, от страха от миналото, от болката… и се сблъска с нещо твърдо. Беше мъжко тяло.

Тя се извърна, премаляла от облекчение, че съпругът й е дошъл да я прибере.

— Брейдън… — Гласът й секна от изненада. — Сирил?

Сирил Шефилд се взираше в нея. Лицето му бе в сянката на падащия мрак.

— Какво правиш тук? — прошепна младата жена. — Откъде знаеш…

— Тревожех се за теб — сковано отвърна той. — Затова, когато те видях да препускаш към скалите, те последвах. Винаги го правя, когато виждам, че не си на себе си.

Протегна ръце, за да я привлече към тялото си. — Не бива да идваш сама тук, Касандра. Не е безопасно.

Каси кимна, неспособна да се отърси от сковаващия я ужас.

— Прав си, Сирил. Оценявам твоята загриженост. По-добре да се връщаме — каза тя и се опита да се освободи от ръцете му.

Сирил не я пусна.

— Загриженост? — тихо повтори той. — Едва ли бих описал чувствата си като загриженост, Касандра.

Каси още веднъж се опита да се измъкне от хватката му.

— Моля те. Сирил, пусни ме, плашиш ме.

— Нито пък страхът е това, което жадувам — продължи той, сякаш не я бе чул. Повдигна кичур от косата й и го поднесе към лицето си. — Казвал ли съм ти колко е красива косата ти? Как блести на слънчевите лъчи? Колко прекрасно изглежда, разпиляна върху одеялото, дори когато й се наслаждава друг мъж?

Очите на Каси се разшириха от надигащия се в гърдите й ужас.

— Не знам за какво говориш. — Издърпа кичура коса от ръцете му. — Но искам веднага да ме пуснеш.

Усети някаква промяна в напрегнатото му тяло.

— Ти искаш? — грубо повтори той. — Знам точно какво искаш, Касандра. Видях го съвсем ясно този следобед край потока. За нещастие Брейдън никога няма да може да ти го даде.

Мисълта, че Сирил ги е гледал, докато се любят, я изпълни с гняв.

— Как се осмеляваш? — възмутено извика тя, извън себе си от ярост.

— Как се осмелявам ли? — изрева той в отговор. — Осмелявам се, защото тъкмо аз, а не Брейдън е този, който има право да притежава тялото ти. Аз, Касандра. — Впи ръце в нейните и я повдигна от земята, докато тя не се озова на едно ниво с тъмните му обезумели очи. — Аз исках да платя седемдесет хиляди лири, за да те притежавам. Ти ми принадлежиш. На мен, малка измамна уличнице. На мен! — разтърси я толкова силно, че зъбите й затракаха.

— О, Господи! — ахна Каси и спомените заприиждаха в съзнанието й. — Ти си мъжът, когото чух да се пазари с баща ми, мъжът, който искаше да ме купи…

— Мъжът, комуто принадлежиш по право! — изкрещя той. — Трябваше да очаквам подобно предателство, такава долна измама! Ти си същата като нея. Не само по външност, сърцето ти е също толкова вероломно и измамно. — Вятърът понесе безумния му смях. — Трябваше да го зная, нали? Можех да ти дам всичко, Елена, всичко, за което някога си мечтала — богатство, титла и мъж, който те обожава. Вместо онзи жалък пияница, за когото се омъжи…

Той продължи да нарежда, но гласът му стана някак си далечен. Думите му засегнаха скрита струна в душата на Каси. Тя затвори очи, докато звукът продължаваше да отеква в главата й. Един далечен глас нахлу в съзнанието й. „Защо искаш да останеш с този жалък пияница, за когото си се омъжила, Елена? Само заради едно дете? Напусни го… ела при мен. Аз ще ти подаря света… знаеш, че мога да го направя. Толкова ни е добре заедно… и аз те обичам, обожавам те. Проклета да си, не ме оставяй… проклета да си… Елена… Елена…“

Каси се чу как извика и ехото от миналото се сля с настоящето. Отвори очи и се втренчи като обезумяла в зеленото сако на Сирил — същото сако, което носеше вчера, когато я успокояваше. Зелено. Толкова много зелено. Също както в кошмара й.

Каси изкрещя.

Сирил. Трябва да е бил Сирил. Човекът, който бе убил майка й.

Внезапно всички парченца от мозайката се подредиха по местата си. Била е едва на четири години, уплашила се е от разправията между родителите си и е решила да попречи на майка си да ги напусне. Последвала е Елена до скалите, където е чула гневния изблик на непознатия мъж, чула е измъчените ридания на майка си… и скрита е наблюдавала и слушала разиграващата се трагедия.

Картината бавно изплува пред очите й: жестоката разправия, тежките думи, Елена, която удря Сирил през лицето. И после неговия гняв, безумната му лудост, когато я сграбчва и я хвърля през ръба на скалата…

И писъкът на Елена… ужасеният й, заглъхващ писък, докато лети към смъртта си.

Сирил бе наблюдавал как пада със сатанинска усмивка на лице. Той се бе извърнал… и бе погледнал право към мястото, където се бе притаила Каси, свита зад дърветата.

Тя бе побягнала ужасена към къщи.

И оттогава все бягаше.

Вече всичко бе на мястото си.

Сирил я наблюдаваше с хищнически поглед.

— Ти си бил! — прошепна младата жена. — Ти си убил майка ми…

— Майка ти беше една уличница, Касандра. — Гласът на Сирил бе груб и злобен. — Каквато си и ти. А твоят баща бе един самонадеян глупак. Той те обеща на мен, но ме предаде и умря заради това. Много пъти го предупреждавах. Но алчността и алкохола го бяха направили слаб и негоден за нищо. Само един удар бе достатъчен, за да сложи край на нещастния му живот.

Каси се взираше с угаснал поглед в него, неспособна да възприеме истината.

— И Елена, моята Елена, тя също ме предаде — продължи Сирил със смразяващ тон. — И умря заради това. А сега и ти…

Каси не разбираше нищо, докато не усети как я сграбчва и я тегли към края на скалата.

Тогава инстинктът й за самосъхранение надделя.

— Не! — извика тя, освободи едната си ръка и го заудря по гърдите. — Не, няма да ти позволя… не…

— Каси!

Агонизиращият вик на Брейдън разцепи тишината. Той скочи от седлото още преди Литъл лейди да е спряла и се спусна към Сирил, който продължаваше да държи Каси.

— Остани на мястото си, Брейдън, или съпругата ти ще полети надолу! — извика Сирил.

Брейдън се опита да се овладее. Чичо му изглежда бе полудял.

— Пусни я, Сирил. Аз съм този, когото искаш, не Каси. Аз съм този, който ти я е отнел. Аз съм този, когото мразиш. Ако искаш да убиеш някого, убий мен!

Сирил грубо се изсмя.

— Колко благородно от твоя страна, Брейдън. Но боя се, напразно. Твърде късно е. Касандра ме предаде и трябва да си плати, да си плати с живота си.

Обърна се към ръба на скалата. В същия миг Брейдън се хвърли към него и го събори на земята.

— Брейдън! — извика Каси, която почти се бе освободила.

Обезумелият мъж скочи върху й с див рев. Но Брейдън го изпревари.

— Стой там, Каси! — заповяда той и застана пред нея, защитавайки я от лудия си чичо.

Напълно обезумял, Сирил се нахвърли срещу племенника си, откъсна го от Касандра и го повлече към пропастта. Каси остана да лежи, парализирана от страх.

— Ти трябваше да си мъртъв! — задъхано изкрещя Сирил. Омразата му придаваше свръхестествена сила. — Камъкът, който хвърлих, трябваше да те убие. Но този път няма да се измъкнеш, Брейдън. Няма. — Замахна с ръка, за да бутне Брейдън от ръба на скалата.

Брейдън политна напред, но в последния миг се вкопчи в една издатина на скалата, краката му се залюляха във въздуха, безброй малки камъчета полетяха към тъмната пропаст.

Сирил се изсмя зловещо и протегна ръка, за да отскубне ръката му.

Мисълта, че Брейдън е в смъртна опасност й придаде нови сили. Каси скочи на крака, взе най-големия камък, който бе наблизо и го стовари с всичка сила върху главата на Сирил.

Затаи дъх, когато Сирил насочи за миг невиждащите си очи към нея, преди да полети надолу към пропастта. Каси стисна очи. Не искаше да чува пронизителния писък на Сирил, докато се носеше към смъртта си. Звукът се сля с оживелите спомени за смъртта на Елена и отекна като зловещо ехо в съзнанието й. Тя притисна длани към ушите си, извика от болка и се свлече на земята.

Някъде отдалеч дочу приближаващия се конски тропот, последван от човешки стъпки. Все още като в транс, Каси отвори очи и видя Чарлс да се надвесва над скалите, да протяга ръце към Брейдън и да го издърпва от пропастта.

Отърси се от обзелото я вцепенение едва когато усети, че Брейдън я прегръща и чу гласа му.

— Той я е убил, Брейдън! Той е убил мама — изплака младата жена и зарови лице в гърдите на съпруга си.

— Знам, любима, знам. — Сърцето му се късаше от мъка. — Но вече всичко свърши.

Каси продължи, все едно не го чу.

— Как е възможно човекът, който е направил мама толкова щастлива, да бъде такова чудовище? — задавено прошепна тя, сграбчвайки го за ризата. — Как? Той се опита да ме купи, а когато се омъжих за теб, ме е преследвал тайно, убеден, че съм мама, мразел ме е, защото не съм. — Пое дълбоко дъх. — Той искаше да ме убие, Брейдън, и теб. Убил е майка ми, баща ми. — Внезапно млъкна. — Аз го убих — промълви тя примирено. — Аз го убих и дори не съжалявам затова.

— Той беше луд, Каси. — Брейдън повдигна мокрото й от сълзи лице и го обхвана с ръце, за да я накара да се отърси от миналото. — Но него вече го няма. Никога повече няма да те нарани. — Целуна мократа й буза. — Всичко свърши, скъпа, свърши.

Брейдън продължи да повтаря тези думи, за да не й позволи да изпадне отново в предишното вцепенение.

Каси се притискаше към съпруга си, впила поглед в любимото му лице, и през цялото време усещаше силната ръка на Чарлс върху рамото си.

— Свърши — повтори накрая младата жена, повярвала в това за първи път.

— Да, ma petite, всичко свърши. — Брейдън я привлече в обятията си и мислено отправи благодарност към Бога. Осъзнаваше, че двамата едва не се изгубиха. — Господи, колко много те обичам! — възкликна той. Думите му заличиха сякаш с магическа пръчка раните й.

— И аз те обичам — откликна Каси, отмести поглед от смелия си съпруг и го насочи към вуйчо си. Най-после осъзна, че миналото повече нямаше да ги измъчва. — Обичам ви и двамата.

Брейдън се изправи, като продължаваше да притиска Каси към гърдите си.

— Да си вървим у дома, моя смела съпруго — промърмори той.

Каси не погледна назад. Чувстваше се сигурна в обятията на Брейдън и само кимна.

— Да, съпруже, да си вървим у дома. Кошмарът свърши там, където бе започнал. А мечтата се превърна в действителност.