Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (20)

Глава 19

Задъхана и премръзнала, Каси спря и облегна пулсиращата си глава върху ствола на най-близкия дъб. Пърси подскочи, доволен, че господарката му най-после е пристигнала там, накъдето се бе запътила. Дори и той се бе изтощил.

Конюшните бяха съвсем наблизо — нейното убежище. С часове бе обикаляла земите на Шърбърг, опитвайки се да избяга от мъката си. Тялото й бе уморено, бе изпаднала в някакво емоционално вцепенение. Трябваше първо да възстанови силите си и после да реши какво да прави. С треперещи нозе се добра до вратата на конюшнята. Промъкна се безшумно покрай спящия Добсън и се отправи към клетката на Стар — най-голямата в помещението. Говорейки тихо на изненадания, но приятелски настроен жребец, тя се отпусна уморено на земята и гушна Пърси в прегръдките си.

Въпреки изтощението не можа да заспи веднага.

Болезнените събития от вечерта изплуваха отново и отново в съзнанието й и младата жена осъзна, че тази вечер, за пръв път в живота й, гневът я бе накарал да нарани човек. За своите осемнайсет години тя никога не бе вдигала ръка срещу друг човек, нито пък бе подозирала, че е в състояние да го стори. Дори жестокостта на баща й не бе способна да предизвика у нея желание за отмъщение. През онази последна нощ бе избягала от дома, за да се спаси от лудостта му. А само пет минути насаме с Абигейл Девън бяха достатъчни, за да я накарат да се нахвърли срещу й. И което беше още по-лошо, не изпитваше никакво разкаяние за постъпката си. Каси не се съмняваше, че би го направила отново.

Припомни си самодоволното изражение на Абигейл, тържествуващия блясък в студените й сини очи. Бе й намекнала не само че двамата с Брейдън са все още любовници, но и че в миналото са имали сериозна връзка — връзка, която Абигейл, а не Брейдън е прекъснала. Възможно ли бе това? Нима Брейдън наистина бе влюбен в тази студенокръвна вещица? Нима все още изпитваше чувства към нея? Колкото до сексуалната близост, Каси не се съмняваше, че съпругът й и Абигейл Девън бяха прекарали много часове в едно легло. И защо не? Абигейл беше хубава, и с дрехи и без дрехи, припомни си Каси. И очевидно знаеше как да доставя удоволствие на един мъж в леглото. Беше ясно, че има голям опит — всяка пора на тялото й излъчваше безсрамна сексуалност.

Стомахът на Каси се сви от обзелото я съмнение. Нима тя наистина бе толкова наивна, както бе заявила Абигейл? Дали връзката между нея и Брейдън бе не дълбокото и вечно обвързване, за което тя се молеше и надяваше, а само загриженост и приятелска привързаност?

Боеше се да си отговори на тези въпроси. Бе сигурна обаче в едно — не можеше да спи в Шърбърг след сцената с Абигейл, след като я бе видяла в леглото на Брейдън. Щеше да остави съмненията и обясненията за утре.

Усети, че умората я надвива, подпъхна роклята под себе си и сгуши лице в пухкавата козина на Пърси. Последната й мисъл, преди да потъне в неспокойния си сън бе, че Брейдън навярно изобщо не бе забелязал отсъствието й.

 

 

Трябваше да намери Каси.

Брейдън спря, облегна гръб върху затворената врата на библиотеката и няколко пъти пое дълбоко въздух, за да се успокои. Сирил имаше късмет, задето не го бе ударил заради това, което бе причинил. Каси бе наранена — и това в името на някакви лицемерни класови различия!

Брейдън тръгна към втория етаж, решен на всяка цена да заличи погрешните заключения, до които навярно бе стигнала съпругата му. Взимаше стъпалата по две наведнъж, молейки се да я завари в стаята й. Но дори и да не беше там, щеше да говори с Маргарет. Ако някой знаеше нещо за Каси, то това щеше да бъде вярната й лична прислужница.

Каси не бе в спалнята си. Маргарет кръстосваше неспокойно напред-назад и кършеше тревожно пръсти.

— Маргарет — започна Брейдън.

Жената се извърна рязко, изненадана от появата му.

— Виждала ли си Каси? Имаше известно недоразумение, търсих я навсякъде, но напразно. Надявах се, че ще можеш да ми помогнеш.

Маргарет го изгледа слисано.

— Да ви помогна?

По тона на гласа й човек можеше да си помисли, че Брейдън току-що бе поискал от нея да извърши убийство.

— Да, Маргарет, да ми помогнеш. Видяла си Каси тази вечер. Как ти се стори?

Прислужницата се намръщи.

— В началото на вечерта бе развълнувана заради приема, решена да ви достави удоволствие, Ваша светлост. — Обвинителните нотки в тона й го накараха да потрепери.

— А какво стана след това? — настоя младият мъж.

Маргарет вдигна глава, давайки ясно да се разбере, че ще отговори на въпроса му единствено защото положението й в този дом я задължаваше да го направи.

— Тя беше много разстроена и искаше да остане сама, Ваша светлост. Но аз я чух да плаче. Плачеше така, сякаш сърцето й щеше да се пръсне. Имаше ужасен вид. Все едно целият свят се е срутил.

Брейдън почувства как стомахът му се свива на топка.

— Каза ли ти защо, Маргарет?

Жената поклати глава.

— Не, Ваша светлост. Както вече ви казах, херцогинята искаше да остане сама и аз нямах друг избор, освен да си тръгна. Когато малко по-късно дойдох да проверя как е, нея вече я нямаше. Не съм я виждала оттогава. Устните й потрепериха. — През последните седмици тя беше толкова щастлива. Не знам какво се е случило, какво я е наранило толкова много.

Брейдън почувства неодобрението й и срещна погледа й.

— Ще я намеря, Маргарет — закле се той с измъчен глас. — Имаш думата ми, ще я намеря и ще оправя нещата. — Обърна се и излезе от стаята.

Претърси целия втори етаж, после първия, като безпокойството му нарастваше с всяка изминала минута. Наближаваше два часа. Отдалеч се чуха приглушени гласове и смях — последните гости си лягаха. Които и да бяха те, сигурно вече бяха доста пийнали, за да усетят бъркотията, помисли си с отвращение Брейдън и се запъти с бързи крачки към главния коридор.

„Къде би могла да е Каси? — запита се за кой ли път младият мъж и спря в зеления салон. — И какво ли си мисли?“

Припомни си съвсем ясно лицето на съпругата си, когато връхлетя в спалнята си и я завари с Абигейл. Мъка и болка от предателството, отчуждение. Очевидно смяташе, че той продължава да спи с бившата си любовница, което бе абсурдно.

Отврати се от себе си, като си припомни колко време бе прекарал на бала в опити да се помири с тази разглезена и отмъстителна малка кучка. Една от причините за това бе желанието му да я държи по-далеч от Каси, защото Каси щеше да е безпомощна срещу отровния й език. „Но — каза си Брейдън с безпощадна честност — имаше и нещо повече.“ Истината бе, че с Абигейл той се чувстваше в безопасност. Тя не събуждаше у него нищо друго, освен презрение, не можеше да събуди чувства, които желаеха да останат недокоснати. Може би тъкмо заради това някога бе смятал да се ожени за нея. С Абигейл нямаше опасност да бъде наранен и можеше да принадлежи изцяло на себе си. Някога бе смятал, че това е достатъчно основание за един брак. Ала не и сега.

Не и след като Каси се бе появила в живота му.

Брейдън се намръщи, осенен от тревожна мисъл.

Ами ако Робърт Грей по някакъв начин бе успял да се промъкне в Шърбърг и да нарани Каси? Ами ако я е отвел?

Ужасен от подобна вероятност, Брейдън се спусна към предната врата. Трябваше да се увери, че това не би могло да се случи. Нямаше как, опитваше се да се успокои. Никой не можеше да се промъкне незабелязано покрай многобройните слуги, които охраняваха границите на имението. И все пак…

В същия миг по мраморния коридор се появи Пъркинс и Брейдън го улови за ръката.

— Пъркинс, виждал ли си херцогинята? — тревожно попита той.

— Не, Ваша светлост. — Пъркинс видя уплашения поглед на господаря си и дълбоките кръгове под очите му. — Но през изминалия час разпитах дискретно повечето от слугите. Никой не е виждал херцогинята, откакто по-рано тази вечер напусна балната зала.

Брейдън повдигна вежди.

— Не си спомням да съм ти споменавал досега за изчезването на моята съпруга. Откъде знаеш за това?

Пъркинс високомерно изсумтя.

— Ако ме извините, Ваша светлост, много малко неща могат да се случат в Шърбърг, без да знам за тях. — Без да обръща внимание на слисаното изражение на господа ря си, икономът продължи — Както и да е, сигурно се случило нещо ужасно, за да накара херцогинята да изчезне по този начин. — Погледна многозначително към Брейдън. — Някой трябва много да е разстроил това необикновено момиче, в противен случай тя никога не би си тръгнала…

— Вече каза мнението си, Пъркинс — изръмжа Брейдън. Първо Маргарет, а сега и Пъркинс. Последното, което можеше да понесе в този миг, бе неодобрението на слугите. — Можеш да се върнеш към задълженията си — нареди той на иконома със заплашителен тон.

Пъркинс не трепна.

— Ще продължа търсенето — заяви той, изсумтя и се оттегли с достойнство.

Брейдън бе твърде разтревожен, за да продължи спора. Страхът му нарастваше, докато обмисляше вероятностите. След като никой не бе открил Каси, значи тя навярно не бе в къщата. А ако е така, къде би могла да отиде?

На морския бряг.

Брейдън забърза към конюшните. В помещенията бе тъмно и тихо. Заспалият до вратата Добсън се размърда, но не се събуди. Брейдън влезе вътре. Преброи бързо конете и установи, че всички са налице. За да се увери още веднъж, погледна в клетката на Литъл лейди. Кобилата беше там, приготвена за сън.

Обзе го паника. Ако Каси бе навън, то бе тръгнала пешком и бе уязвима. Трябваше да я намери.

Можеше да изключи морския бряг. Ако върви пеша, ще й е нужна цялата нощ, за да стигне до там, бе твърде далеч. Щеше да има нужда от кон.

Втренчи се невиждащо в мрака, а мислите се тълпяха в главата му в ужасен безпорядък. Къде другаде би отишла Каси, за да потърси утеха и спокойствие?

Сякаш в отговор на въпроса му в съзнанието му изникна споменът за щастливото лице на Каси, мелодичният й смях отекна в главата му. „Но, Брейдън, тук е толкова красиво! Водата е така освежаваща, а тревата толкова мека…“

Потока. Тя сигурно е край потока!

Не се върна, за да оседлае кон. По-добре да върви пеша, за да може да претърси всяко скрито кътче зад дебелите дървета, които покриваха обширните му земи. Затича се.

— Брейдън. — Гласът на Чарлс го спря. Брейдън се извърна, надявайки се да открие отговора върху лицето му. Но думите на приятеля му стопиха всичките му надежди.

— Пъркинс ми каза, че търсиш Касандра, че е изчезнала.

— Така е. Не знам къде е отишла, Чарлс, но знам, че беше разстроена. — По лицето му нервно затрептя мускул. — Много разстроена. Трябва да я намерим.

Чарлс не зададе повече въпроси.

— Започвам веднага да претърсвам земите около имението, ти провери по-далечния край. — Замълча. Сините му очи гледаха пронизващо Брейдън, а устните му бяха сурово стиснати. — Смяташ ли, че е възможно Грей…

— Не знам! — сопна му се Брейдън. Не искаше да мисли за подозренията на Чарлс. Прилошаваше му от тревога и вина. — Ще я намеря, Чарлс. Не ме е грижа, дори и да трябва да я търся през цялата нощ.

— Ще я намерим, Брейдън — подкрепи го Чарлс. — Обещавам ти, че ще я намерим.

Въпреки студения нощен въздух, когато стигна до потока, Брейдън целият бе плувнал в пот. Лунна светлина озаряваше гладката повърхност, наоколо цареше тишина.

Младият мъж сведе отчаяно глава, страхът го обори. Ако Каси не бе тук, нямаше представа къде другаде би могъл да я търси. Очевидно не искаше да бъде намерена. И нима можеше да я обвинява след ужасната сцена с Абигейл? Не можеше, нито пък очакваше тя да повярва в невинността му.

И какво бе направил, за да я убеди, че е невинен? Нищо. Сякаш не бе достатъчна любовната афера, ами и той беше толкова пиян, мозъкът му така замаян от алкохола, че дори не можа да реагира.

Замаян от алкохола. Брейдън стисна юмруци. Как можа да се прояви като глупак и да се отдаде на единствения порок, от който Каси най-много се страхуваше? Херцогът прокле глупостта си за сетен път. Припомни си пребледнялото лице на съпругата си, докато го гледаше как се напива. Навярно е била изплашена. Само че той бе твърде погълнат от собствените си тегоби, твърде объркан и зает да се противопоставя на новооткритите си чувства към жена си, за да забележи това. Ами ревността му. Не можеше да понесе да я гледа с Грант — не можеше да понесе да я гледа с който и да било мъж — защото тя принадлежеше на него. Само на него.

Силата на реакцията му бе му подействала като силен удар в корема и го бе извадила от равновесие — нещо, което не си бе позволявал от детството. Ала след като Касандра се бе появила в живота му, всичко се бе променило. Той се бе променил. От първия миг знаеше, че Каси се нуждае от него и той неусетно бе обзет от желанието да я закриля, както и от безумната страст, която тя пробуждаше.

Не бе предвидил, че той също ще започне да се нуждае от нея.

Луната се скри зад облак и Брейдън се втренчи в тъмната и пуста нощ. Каси бе някъде там, а той нямаше никаква представа къде. Затвори очи, обзет от страх и отчаяние. Господи, къде бе тя?

— Касандра! — болезненият рев отекна зловещо сред дърветата и се върна обратно — без отговор.