Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (19)

Глава 18

Каси стана бяла като платно, когато осъзна целия ужас на ситуацията. Съпругът й и Абигейл Девън или току-що се бяха любили, или се канеха да го направят. С други думи, тя бе прекъснала любовната им среща.

Каси имаше чувството, че целият свят се срутва в краката й. Беше преживяла физически и емоционален тормоз, но нищо не можеше да се сравни с разрухата и опустошението на този миг. Ако можеше да е мъртва!

Извърна се, за да избяга от отвратителното доказателство за предателството на Брейдън, когато видя жестоката усмивка на Абигейл и победоносния израз в очите и. Каси се разбунтува вътрешно — нямаше да си позволи да се прекърши пред унижението. Ако не друго, можеше да спаси поне гордостта си.

Вдигна високо глава и пристъпи към разхвърляното легло.

— Махай се от къщата ми! — „Неин ли бе този властен глас?“

Очевидно бе неин, защото усмивката на Абигейл изчезна, заменена от смайване, последвано от гняв.

— Как смееш? — възмути се тя.

— Как смея ли? — Не й остана длъжна Каси и дръпна чаршафа от голото тяло на съперницата си. — Как смееш ти да използваш къщата ми за отвратителните си, неморални игрички?

Абигейл пусна крака от ръба на леглото и се вгледа в лицето на Каси, за да разбере колко знае.

— Това е домът на Брейдън, Касандра, а не твоят — изрече тя с презрителна насмешка и зачака реакцията на Каси. — Това е неговата стая и неговото легло. И аз съм тук по негова покана.

В гърдите на Каси избухна гняв какъвто не бе изпитвала досега. Сграбчи дрехите на Абигейл и ги запрати върху й.

— Аз съм херцогинята на Шърбърг, Абигейл и съпругата на Брейдън! Следователно тази къща е и моя и аз искам незабавно да се махнеш оттук! В противен случай ще повикам слугите, за да те изхвърлят независимо как си облечена! — каза тя задъхано, а очите й заблестяха предизвикателно.

Абигейл се изправи. Трепереше от гняв.

— Нима наистина вярваш, че едно дете като теб ще може да задоволи в леглото мъж като Брейдън? — саркастично попита тя. — Ти си глупачка, Касандра, една наивна и лошо възпитана глупачка. Брейдън се нуждае от истинска жена. От жена, която може да задоволи всичките му нужди. От жена, която ще бъде достойна за страстта му и за титлата му. — Тя отметна предизвикателно русата си коса. — Веднъж вече бях достатъчно глупава, за да го отблъсна. Но втори път няма да направя същата грешка. Ти може и да имаш титлата му, глупаво дете, но аз имам тялото му.

Без да мисли, Каси вдигна ръка и с все сила удари Абигейл през лицето.

Двете жени замръзнаха за миг, потресени от постъпката на Каси. Треперещите пръсти на Абигейл опипаха мястото, където се бе залепила оглушителната плесница на Каси. Каси вцепенено се взираше в белия отпечатък, който ръката й бе оставила върху лицето на Абигейл — единственият недостатък върху иначе съвършената й алабастрова кожа.

В следващия миг пронизителният писък на Абигейл отекна сред стените на Шърбърг.

Брейдън взе две стъпала наведнъж. Тъкмо се бе прибрал у дома, замаян от питиетата, които бе изпил в местната кръчма, когато чу писъка. Нахлу в спалнята си съвсем навреме, за да види напълно голата Абигейл да се хвърля към разрошената и отстъпваща Каси. Брейдън мигом изтрезня.

— Какво, по дяволите, става тук?

Сепната от вика на Брейдън, Каси се извърна, все още разтърсвана от силата на реакцията си.

— Изглежда се появих малко неочаквано, съпруже мой! — Брейдън не познаваше тази Касандра, чийто поглед бе пропит от изпепеляваща омраза. — Но няма да те задържам повече. Любовницата ти и без това е изгубила търпение да те чака. — Мина покрай него, избягвайки всякакъв контакт, сякаш й се повдигаше само от допира му. На прага се обърна и под омразата Брейдън зърна болката и унижението. Самообладанието я напускаше. Устните й трепереха, а по тъмните й, гъсти мигли блестяха сълзи. Но главата й бе високо вдигната и погледът й не трепна.

— В бъдеще ти и лейди Абигейл — изричаше всяка дума с отвращение — ще трябва да намерите друго място за срещите си. Ако кракът на Абигейл Девън отново стъпи в тази къща, ще наредя да я изхвърлят от имението. Лека нощ, Брейдън.

Вратата се затръшна зад нея.

Брейдън се вторачи в затворената врата. Учудването му се примесваше с гордост и възхищение. Неговата невинна малка съпруга бе зашеметяваща и великолепна жена. Жена, която бе ревнива като тигрица.

— Брейдън. — Дрезгавият глас на Абигейл проникна в замъгленото му съзнание. Тя вървеше бавно към него, без да прикрива голотата си. Спря се и го погледна изкусително. — Чакам те от часове.

— Така ли? — равнодушно попита той.

Тя плъзна ръце под ризата му.

— Сирил каза, че може би се нуждаеш от мен. Сега виждам, че е бил прав.

Той не помръдна.

Абигейл погали тила му.

— И двамата знаем колко добре ни е заедно, Брейдън. Нищо не се е променило. Всичко, което искаш от мен — погледна подканващо надолу — е твое.

Погледът му се плъзна по тялото й.

— Облечи се, Абигейл — каза той студено и се отдалечи от нея.

— Какво? — Тя бе смаяна.

— Казвам ти какво искам от теб. Искам да се облечеш и да си вървиш.

Тя го зяпна невярващо.

— Но Сирил каза…

— Не ме интересува какво е казал Сирил! — прекъсна я той. — Чу какво казах аз. — Устните му се извиха в усмивка. — И което е по-важно, чу какво каза съпругата ми. Предлагам ти да се вслушаш в предупреждението й и никога повече да не се връщаш в Шърбърг. Моята съпруга не отправя напразни заплахи.

С тези думи Брейдън изхвърча от стаята.

 

 

Сирил стоеше, скрит в мрака, когато Касандра прекоси пустия коридор и изтича през предната врата. Потръпна, като чу как вратата се затръшна зад нея и си помисли, че е истински късмет, задето крилото за гости се намираше в отдалечения край на къщата. Никак не би било добре, ако някой бе дочул вдигналата се врява — първо писъка на Абигейл, а сега и шумното излизане на господарката на дома. Слуховете щяха да са във вихъра си, злобните езици щяха да се опиват от скандала.

Той изчака, докато отново се възцари тишина. После се обърна и потърси уединение в библиотеката. Върху лицето му бе изписано доволно изражение. Изглежда, че планът му протича великолепно. Касандра бе открила Абигейл в компрометиращо положение, а Сирил подозираше, че строгият морал на младата херцогиня не би й позволил да приеме безропотно изневярата на Брейдън, въпреки че бе негова съпруга само по име.

Лорд Шефилд се отпусна на дивана и облегна глава на възглавниците. При малко повече късмет Абигейл можеше да промени съдбата им. Безсрамният й подарък и зажаднялото за женски ласки тяло на Брейдън щяха да допринесат за естествения завършек на нещата. Погледна часовника си. Навярно това се случваше точно в този момент. Абигейл може и да бе прекалено обиграна и опитна в любовта, но много по-подходяща за херцогиня, отколкото Каси. А що се отнася до Касандра…

Вратата се разтвори с трясък и се разлюля на пантите. Сирил едва успя да се изправи, когато Брейдън нахлу в стаята с блеснали от гняв очи.

— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — прогърмя гласът на Брейдън.

Сирил примигна.

— Моля?

Брейдън ритна вратата и стисна юмруци.

— Да не си посмял да се преструваш, че не разбираш какво ти казвам, Сирил. Предупреждавам те, че търпението ми е на изчерпване.

— Предполагам, че имаш предвид късната поява на Абигейл на приема?

— Имам предвид появата на Абигейл гола в леглото ми! — отвърна той и махна с ръка, за да пресече протестите на чичо си. — Доколкото разбрах, ти си я изпратил в спалнята ми. А сега искам да знам защо.

Сирил въздъхна и се подготви за неизбежната схватка е племенника си.

— Направих го с най-добри намерения, Брейдън.

Брейдън му хвърли изпепеляващ поглед.

— С най-добри намерения? Знаеш, че презирам тази жена и не желая да възстановя връзката си с нея — в леглото или извън него. Освен това сигурно си спомняш, че съм женен или тази малка подробност е убягнала от паметта ти?

— Много добре знам какво е семейното ти положение. Може би по-добре, отколкото си мислиш. — Сирил впери в него суров поглед, а гласът му бе твърд като стомана. — Анулирай този брак, Брейдън. И то веднага! Преди да е станало твърде късно.

— Да го анулирам? Защо? — избухна Брейдън, загубил самоконтрол. — Защото Каси не е от благороден произход като онази тълпа, която в момента изпълва дома ни? Онези принципни, благородни хора, които сменят партньорите си в леглото по-често отколкото носните си кърпи?

— А защо си толкова сигурен, че Касандра е различна? — не се предаваше Сирил. — Доколкото си спомням, твоята невинна малка съпруга прекара неопределено дълго време насаме с приятеля ти лорд Чисдейл.

Очите на Брейдън се присвиха застрашително.

— Повече от сигурен съм. Грант може и да е безскрупулен негодник, но Каси не е като жените от висшето общество. Тя не притежава тяхното двуличие и е неспособна на измама. Знаеш го не по-зле от мен.

— Да, знам го — раздразнено отвърна Сирил. — Тъкмо това имах предвид. Висшето общество е нашият свят, Брейдън. И Касандра никога няма да свикне с него. Тя просто не е за теб.

— Това е мое решение, а не твое!

— Да, но ти си сляп и глух, когато става въпрос за Касандра!

Самообладанието на Сирил бързо го напускаше.

— Знам, че изпитваш състрадание към момичето и Бог ми е свидетел, че много добре те разбирам, но жалостта не е основата на един брак!

— А какво е основата на един брак, Сирил? Недоверието и презрението?

— Общият произход, както и да се осигури наследник на Шърбърг.

— За това ли се тревожиш, Сирил? Че трябва да осигуря наследник на имението? — Очите на Брейдън заискриха. — Е, успокой се, чичо. Уверявам те, че ще изпълня задължението си и при това ще съм сигурен, че детето е мое.

— И как ще създадеш дете, след като двамата със съпругата си не споделяте едно легло?

Думите отекнаха в стаята и Брейдън изгледа смаяно чичо си. Но Сирил продължи, без да го е грижа за добрия тон.

— Да не мислиш, че не знам, че Касандра е недокосната, както в деня, когато дойде в Шърбърг? Да не би да смяташ, че съм сляп? Как една жена може да зачене дете, когато е твоя съпруга само по документи?

Лицето на Брейдън придоби убийствено изражение, а тонът му бе заплашително тих.

— Касандра е моя съпруга във всяко едно отношение — каза той и забелязал ужасената реакция на чичо си, продължи:

— Очевидно си изпаднал в дълбока заблуда, Сирил. Факт е, че Касандра е не само моята херцогиня, но и моята съпруга. Тя споделя не само името ми, но и леглото ми. Тя ще зачене моите деца и бъдещите наследници на Шърбърг. Това са неоспоримите факти, Сирил, и аз ти предлагам да ги приемеш. — При тези думи се запъти към вратата и стисна толкова силно дръжката, че кокалчетата на пръстите му побеляха. — Ако и за в бъдеще се опитваш да се месиш в живота ми, ще бъда принуден да реагирам. И двамата ще съжаляваме за последствията. — Отвори вратата. — Ще смятам въпроса за приключен. Няма да разстройвам повече моята съпруга, като й спомена за твоето участие в разигралата се тази вечер драма. Но, Сирил — обърна се той, — не желая никога повече да виждам Абигейл Девън в моята къща. Никога!

Сирил го проследи с поглед, завладян от някакво странно чувство за нереалност. „Касандра е моя съпруга във всяко едно отношение“. Думите на Брейдън отекваха в замаяното му съзнание. „Във всяко едно отношение… във всяко едно отношение…“.

Стисна силно очи, опитвайки се да прогони фаталната обреченост на събитията. Кога се бе случило? И как е могъл да не разбере!

Но се бе случило. Видя истината, изписана върху лицето на племенника си. И сега плановете му за бъдещето бяха разрушени завинаги. Беше твърде късно… твърде късно…

В гърдите му избухна дива ярост, която изкриви красивите черти на лицето му, превръщайки го в злобна маска. Очите му блестяха, а поражението горчеше в устата му.

Ръката му докосна края на ореховата масичка, замъглените му очи я проследиха като в някакъв транс. После бавно вдигна масичката и я запрати с всичка сила в стената, наблюдавайки как се разцепва на стотици трески.

— Не! — Дивият рев отекна в стаята и се сля с трясъка на дървото.

Гостите спяха. Никой, освен Сирил не подозираше за настъпилата безвъзвратна разруха.