Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (18)

Глава 17

— Сигурна ли си, че деколтето не е прекалено дълбоко?

Каси извърна тревожните си очи към Маргарет, която решително поклати глава.

— Роклята ви стои чудесно, Ваша светлост. Ами тя е ушита по последна мода! Престанете да се тревожите. Херцогът ще онемее от възхищение! — Очите й заблестяха.

Каси повдигна скептично вежди.

— Съмнявам се, Маргарет. Още не ми се е случвало да видя Брейдън онемял. — Хвърли още един притеснен поглед към отражението си в огромното огледало. — Наистина ли мислиш, че изглеждам добре?

Лицето на Маргарет светна. Тъмносинята рокля се спускаше на ефирни вълни от коприна до глезените на Каси. Дълбоко изрязаното деколте и дългите тесни ръкави бяха обшити по края с кадифе, а подгъвът бе украсен с фина дантела. Страните на младата херцогиня бяха зачервени от вълнение, а цветът на роклята подчертаваше искрящо сините й очи.

Внимателно подредените й, черни като абанос къдрици, представляваха смайващ контраст с бялата й кожа, която разкриваше дълбокото деколте. Около шията й блестеше последният подарък на Брейдън — великолепна огърлица с диаманти и сапфири, същите като тези, които искряха върху сватбения й пръстен.

— Дали изглеждате добре? — повтори Маргарет и невярващо поклати глава. — Сигурна съм, че тази вечер няма да има друга жена, която да може да се сравни с вашата красота и грация!

Каси задъвка долната си устна, все още обзета от несигурност.

— Те са истински благороднички — напомни тя на прислужницата си.

— Вие сте херцогиня — възрази жената.

— Да, но само по име — тъжно рече Каси. — И най-красивите дрехи, и най-скъпите бижута на света не могат да ме направят това, което не съм.

— Благородството на кръвта бледнее пред благородството на сърцето! — бе категоричният отговор.

Каси хвърли нежен поглед към Маргарет.

— Жалко, че тази вечер не сърцето ми ще е на показ.

— Но тъкмо сърцето ви е това, което плени Негова светлост.

Лицето на Каси бе озарено от надежда. Маргарет бе изказала на глас най-пламенното желание на Каси, което с всеки изминал ден и нощ ставаше все по-реално. Дали бе възможно Брейдън да се е влюбил в нея?

Всички съмнения изведнъж й се сториха глупави, а притесненията й избледняха. Може и да отиваше в бърлогата на лъва, но съпругът й щеше да бъде с нея. А това имаше огромно значение.

Каси кимна решително на отражението си в огледалото, провери колко е часът и се насочи към вратата. Беше казала на Брейдън, че ще се срещнат след пет минути долу при стълбите и не искаше да закъснява.

— Благодаря ти отново, Маргарет — усмихна се младата жена. — Пожелай ми късмет, ще имам нужда от него!

Запъти се към балната зала, която Брейдън бе заповядал да украсят за приема тази вечер. Музикантите вече свиреха и в коридора достигаха нежни звуци, примесени със смях и приглушени разговори. През отворената врата на балната зала Каси видя Брейдън, който бъбреше с група джентълмени и търпеливо я чакаше да се появи. Гледката бе едновременно успокояваща и странно затрогваща. Очевидно съпругът й не бе забравил обещанието си да стои до нея и да й помогне по-лесно да се справи с безбройните представяния, които щяха да съпътстват дебюта й във висшето общество.

С високо вдигната глава Каси се понесе плавно към Брейдън и очакващото я предизвикателство.

— Здравейте.

Дълбокият и плътен мъжки глас зад нея я накара да подскочи.

— Ужасно съжалявам. Нямах намерение да ви изплаша.

Каси огледа високия, строен мъж пред себе си. Беше много красив — с тъмнокестенява коса и очарователна усмивка, облечен в елегантен, строго официален вечерен костюм. Светлокафявите му очи гледаха топло и с интерес.

— Не се изплаших, само се стреснах — рече тя. — Нямах представа, че тук има някой.

— Нито пък аз — усмихна се мъжът. — Но трябва да си призная, че съм възхитен от изненадата.

Каси наклони глава и го изгледа с любопитство.

— Сега ли пристигате? — попита тя с обичайната си прямота.

Първоначалното му изражение на изненада се замени със задоволство. Всички жени, които познаваше, щяха да сведат престорено скромно очи и да се изчервят на явното му одобрение, докато тази красавица го гледаше право в очите с нескрит интерес. Може би вечерта нямаше да се окаже толкова досадна и скучна, колкото се опасяваше.

— Да, и изглежда съм пристигнал точно навреме — отвърна той с меден глас. — Извинете ме за неволната грубост, ние не сме представени. — Пое ръката й и я погали леко с палеца си. — Аз съм Грант Чандлинг, виконт Чисдейл. Двамата с нашия домакин сме стари приятели.

Лицето на Каси се озари от ослепителна усмивка. Тя изпита срам, че макар и за миг се бе заблудила в намеренията му. След като двамата с Брейдън са приятели от детинство, очевидно бе объркала искреното приятелство с безочливото флиртуване.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас, милорд — заяви тя с искрено въодушевление. — Извинявам се, че не ви познавам. Но, в интерес на истината, не си спомням Брейдън да е споменавал името ви.

— И с пълно основание.

Брейдън се появи със спокойно изражение на лицето, ала здраво стиснатите му зъби бяха знак, че едва сдържа гнева си. Каси го погледна озадачено.

Грант пусна ръката й, а веждите му се извиха изненадано.

— Как можеш да кажеш подобно нещо на тази прекрасна дама?

— Защото — Брейдън сложи собственически ръка върху рамото й, — тази прекрасна дама е моята съпруга.

Грант изглеждаше смаян, но това не му попречи да разбере съвсем ясно неизреченото предупреждение на Брейдън.

— Това е твоята съпруга? — Погледът му се върна към Каси и той поклати глава. — Нямах представа, но… ти винаги си проявявал съвършен вкус към жените, Брейдън.

Каси усети как Брейдън мигом се напрегна, когато виконтът отново пое ръката й. Този път леко я докосна с устни и промърмори:

— Ваша светлост, очарован съм.

Каси нямаше представа защо Брейдън е толкова сърдит на госта им. Усещаше някакво напрежение помежду им — може би е имало някакво приятелско скарване? Каквото и да бе, то не я засягаше, нито пък щеше да позволи да повлияе върху ролята й на възпитана домакиня.

— Благодаря ви, лорд Чисдейл — отвърна тя. — И моля ви, името ми е Касандра, а не „Ваша светлост“.

Грант прие тази волност, като кимна едва.

— Така да бъде, Касандра. А ти ще трябва да ме наричаш Грант.

— Разбира се — усмихна се Каси.

— Брейдън, никога не си ми казвал, че съпругата ти е толкова поразителна и очарователна жена.

Пръстите на Брейдън стиснаха ръката й.

— Не сме се виждали от известно време, Грант. Освен това бях сигурен, че и сам ще забележиш Каси. — Не дочака отговор и се извърна към съпругата си. — Ела. Искам да се запознаеш с останалите гости.

Каси се опита безуспешно да прочете какво се крие зад безизразната му физиономия.

— Разбира се, Брейдън.

— Ще бъдем в залата, Грант. — Думите на херцога прозвучаха като отпращане.

— Аз също. — Виконтът замълча за миг. — Надявам се, че съпругата ти ще ми окаже честта да танцува с мен.

— Надявай се.

Брейдън се отдалечи, отвеждайки Каси със себе си. Знаеше, че гневът му е неоправдан, ала споменът за предателството на Грант, отпреди три години, все още бе твърде жив в съзнанието му. Ако зависеше от него, тази вечер Грант нямаше да присъства в дома му. Но Сирил го убеди, че отсъствието на Грант от списъка на гостите само ще накара отдавна замлъкналите злобни езици да заработят отново. Не си заслужаваше да се дава повод за клюки в жадното за скандали висше общество. Трябваше просто да се преструва, че не забелязва Грант. Но не биваше да забравя, че мъжа, когото бе смятал за свой приятел, не притежаваше никакви морални скрупули.

Брейдън усети как Каси се поколеба, когато стигнаха до входа на залата. Очите на съпругата му бяха разширени от безпокойство, докато оглеждаше елегантното помещение, пълно с оживена светска тълпа. Проследи погледа й, изненадан от реакцията й. За Брейдън това бе просто поредният семеен прием.

Каси бе залята от вълни на неувереност. Това събиране не можеше да се сравнява с малкото тържество, организирано след сватбената им церемония. Тази вечер не можеше да види и сантиметър от дебелия ориенталски килим, скрит под краката на присъстващите. Безценните картини в позлатени рамки, които украсяваха стените, представляваха само неясни петна от цветове и сенки, скрити зад полите на роклите и забързаните слуги. Единственото съкровище в стаята, което оставаше открито, бе огромният кристален полилей, който висеше гордо, с целия си блясък и хвърляше светлина върху залата. Величествената му красота правеше помещението да изглежда още по-застрашително. Празна, една зала с тези размери, би била само респектираща. Пълна с хора, тя бе наистина зашеметяваща.

Притесненият поглед на Каси бе привлечен към единия край на залата, където група натруфено облечени и окичени със скъпоценности благороднички, стояха заедно, шепнеха си и се взираха в Каси със студените си преценяващи очи.

Това едва ли можеше да се нарече малък семеен прием. По-удачно би било да се назове огромно сборище на неблагосклонни съдии.

Брейдън видя изплашеното изражение на Каси и сърцето му се разтопи от изпълнилите го чувства.

— Казах ли ти колко ослепително изглеждаш тази вечер, ma petite? — промърмори тихо младият мъж.

Тя го погледна със светнали от надежда очи и поклати глава.

— Не, не си.

Той се усмихна.

— Тогава ми позволи да поправя този пропуск. — Той я огледа с пламнал поглед от главата до петите и я накара да забрави всичко друго, освен съпруга си. — Твоята прелест секва дъха ми — дрезгаво прошепна Брейдън.

И наистина мислеше така. Това, което видя, го изпълни със смесица от гордост, желание и чувство за притежание. Тя беше напълно съвършена, много по-красива от всички останали жени в залата. И беше негова.

Каси му се усмихна несигурно.

— Благодаря ти.

— Няма за какво. — Взе ръката й и я стисна. — Не забравяй колко ниско мнение имаш за дамите, с които се познавам — нежно се пошегува херцогът и я поведе навътре.

С периферното си зрение Брейдън виждаше, че мъжете ги наблюдават и че при вида й устите им буквално се пълнеха със слюнка. Той се намръщи, надявайки се, че мнението на съпругата му за благородниците ще бъде също така ниско, както и за дамите. Но неизвестно защо се съмняваше.

Каси държеше главата си високо вдигната и се стараеше погледът й да не трепва. Ала навсякъде бе заобиколена от любопитни очи, които преценяваха дали е достойна за положението си или не. Брейдън представяше гостите тихо, с дълбок и надменен глас. Скоро главата на Каси се замая от усилието да запомни всички имена. Лорд Локършам я наблюдаваше с жаден поглед от средата на залата, но не отвърна на топлата й усмивка. На Каси й бяха необходими няколко секунди, за да разбере причината. До графа стоеше внушителна жена, със сива коса и огромен бюст, който заплашваше да изскочи от деколтето на роклята й. От собственическото й държание Каси заключи, че това вероятно е лейди Локършам, графинята, която беше „болна“ по време на сватбената церемония. Тя хвърли разбиращ поглед към граф Локършам и сърцето й се изпълни със състрадание към него. Фактът, че гледаше на стария развратник като на приятел и съюзник, бе още едно доказателство за вцепенението й.

Каси мислено започна да брои колко часа остават до лягане.

— Мога ли да убедя прекрасната ти съпруга да ме удостои с един танц? — прозвуча познат глас.

— Това зависи изцяло от Каси, Уилям — отвърна Брейдън и отмести поглед от приветливото лице на Уилям Девън към тревожното и притеснено лице на съпругата си. — Каси?

Каси излезе от унеса си.

— За мен ще бъде удоволствие, Ваша светлост — усмихна се тя и изоставила сигурността, която чувстваше до Брейдън, се понесе заедно с херцога към дансинга.

— Изглеждаш очарователно, скъпа моя — одобрително рече възрастният мъж и я дари с любезна усмивка.

— Благодаря ви, Ваша светлост. Надявам се, че облеклото ми се е подобрило от последната ни среща.

В очите на лорд Девън проблеснаха весели искри.

— Не подценявай силата на красотата си. Тя беше очевидна въпреки изцапаните и измачкани дрехи. Брейдън се ожени в крайна сметка за теб, нали?

Каси настръхна.

— Уверявам ви, Ваша светлост — чу се да казва тя, — че моята красота е малка част от причината, поради която се оженихме с Брейдън.

Уилям я изгледа слисано, но бързо се съвзе.

— Очевидно притежавате и други качества, Ваша светлост.

Каси осъзна по какъв начин е била разбрана забележката й и лицето й пламна. Тъкмо се канеше да каже нещо остро, когато внезапно й хрумна, че щом на приема присъстваше Уилям Девън, то с него вероятно е и Абигейл. Бързо огледа залата, опитвайки се да различи лицето й сред тълпата.

— Търсиш ли някого, скъпа моя?

Погледът на Каси се върна към лицето на Уилям, но изражението му изразяваше само искрено любопитство.

— Чудех се дали и семейството ви е дошло в Шърбърг заедно с вас. — О, защо винаги трябваше да бъде толкова дяволски честна?

Лордът се изкашля.

— Ако имаш предвид Абигейл, не. Тя е… не е тук тази вечер. — Прозвуча така, сякаш му се искаше да каже още нещо, но предпочете да си замълчи.

— О, разбирам. — Каси се чудеше дали Брейдън има нещо общо с отсъствието на Абигейл.

Тя му бе заявила съвсем открито неприязънта си към другата жена, може би именно поради това Брейдън бе пропуснал Абигейл в списъка на гостите. Това предположение я замая от удоволствие.

— Може ли да взема обратно съпругата си, Уилям? — Неустоимо привлекателният й съпруг вече я притегляше в обятията си, повеждайки я в плавните стъпки на валса. Молбата му бе чиста формалност.

— Не исках да те оставям толкова дълго — промърмори той и нежно погали дланта на ръката й.

Каси почувства как тялото й започна да излъчва горещи вълни. Обичаше начина, по който той я държеше, както и собственическия блясък в очите му, когато я гледаше. Обичаше силата му, завладяващата му мъжественост, обичаше го целия.

— По-късно — хрипливо рече той.

Каси се сепна.

— По-късно… какво?

Той я помилва с поглед.

— По-късно… ще ти дам това, за което ме молиш.

— Не съм казала нито дума.

— Не е и нужно. Очите ти говорят. Разбирам езика им.

Каси усети как се изчервява.

— Май ще трябва да се погрижа очите ми да не са толкова открити и прями.

Брейдън се засмя.

— Това е нещо, което не можеш да контролираш, моя прекрасна съпруго. Твоите чувства, мислите ти, цялата ти душа се отразяват в тези красиви синьо-зелени глъбини. Не бих искал да е другояче.

Сърцето й заби учестено.

— Брейдън…

— Хайде, Брейдън, не бъди толкова свидлив. Време е да споделиш съпругата си и с нас! — Уинстън Блак, маркиз Съмърсет, потупа Брейдън по рамото. — Струва ми се, че този танц беше обещан на мен!

Брейдън освободи Каси неохотно, като позволи на приятеля си да я поведе в игривия ритъм на рила. Каси изглеждаше не по-малко недоволна от съпруга си, че трябваше да прекрати валса. Но целта на този прием, напомни си Брейдън, е Каси да се запознае с хората и да започне да се чувства по-удобно в своя нов свят. Всичко вървеше по план. И все пак гледката на Каси в обятията на друг мъж го притесняваше… и то доста.

Вместо да продължи танца с някоя друга дама, Брейдън си взе още една чаша шампанско.

Тъкмо я допиваше, когато към него приближи Грант.

— Не мина ли достатъчно дълго време, Брейдън — тихо попита той.

Брейдън го изгледа с безразличие и сви рамене.

— Това е едно от онези неща, които времето не може да излекува, Грант.

Грант поклати объркано глава.

— Абигейл Девън едва ли заслужава да жертваме приятелството си заради нея. Тя е ненаситна малка уличница и двамата го знаем. Никога не си давал и пет пари за нея! Всъщност аз ти направих услуга, като те спасих от нежелан брак.

Брейдън остави празната си чаша.

— Ти все още не разбираш, нали? Гневът няма нищо общо с това, Абигейл също. Това беше и продължава да е въпрос на доверие и на приятелство, а ти предаде и двете.

— Та тя е просто една жена, за Бога! — Грант изглеждаше напълно объркан.

Брейдън усети безнадеждността на ситуацията и въздъхна.

— Ако това има някакво значение за теб, чувствата ми относно постъпката ти са се променили оттогава. Преди три години аз не изпитвах нищо друго, освен гняв. Сега изпитвам само жалост. Наистина те съжалявам, Грант. — Огледа залата. — Всъщност изпитвам съжаление към цялата ви проклета пасмина — добави той и се отдалечи с бързи крачки. Внезапно изпита потребност да бъде единствено със съпругата си.

Потребност. Дълбочината на собственото му емоционално обвързване му подейства така, сякаш бяха излели върху лицето му кана със студена вода. Кога се бе случило това? Кога нежната загриженост и страстното физическо желание се бяха превърнали в нещо много повече? Кога бе станал толкова дяволски уязвим спрямо собствената си съпруга?

Разтревожен от мислите си, той пренебрегна купите с пунш и вместо това си наля чаша чист коняк. Изпи го на един дъх. Алкохолът опари стомаха му. Наля си още една, после потърси с поглед Касандра.

Тя танцуваше кадрил с Хорас Блакбъри, граф Уелборн. Двамата се смееха — явно се забавляваха. Каси оказваше удивителен ефект върху всички. Тя бе като свеж пролетен полъх и изпълваше света с великолепното си обаяние.

Влюбеният поглед, с който я гледаше Уелборн го вбеси. Изпита внезапна ревност. Не можеше да гледа жена си с други мъже. Макар и неоснователна, ревността забиваше отровното си жило в сърцето му. Досега тя бе принадлежала само на него — и това бе така, откакто бе навършила петнайсет години. Каси нямаше ухажори, нито претенденти за ръката й. Тя бе дошла при Брейдън не само девствена, но и съвършено невинна. Отдаде му девствеността си, но невинността бе характерна нейна черта. Брейдън искаше това никога да не се променя. Не желаеше Каси да живее сред неговия грозен свят на повърхностни връзки и краткотрайни авантюри. Ако можеше да я защити от всичко това, да я запази недокосната завинаги. Заради нея самата.

Кого се опитваше да заблуди? Благородството нямаше нищо общо с това. Истината бе, че той искаше да я запази единствено за себе си. Поне за известно време.

— Брейдън. — Каси нежно докосна ръката му.

Той я погледна с изцъклен поглед и вдигна чашата си в знак на поздрав.

— Здравей, съпруго.

Каси потрепери. Тя, по-добре от всеки друг, разпознаваше признаците на пиянството и те я ужасяваха.

— Мисля, че вече пи достатъчно, не си ли съгласен с мен?

Ако беше по-трезвен, Брейдън щеше да усети притеснението в гласа й, но беше толкова пиян, че не можеше да я разбере. Обектът на силните му и объркани чувства само наливаше масло в огъня.

— Пил съм достатъчно? Тъкмо обратното, моя прекрасна съпруго. Още не съм започнал да се забавлявам. — Изгледа я преценяващо. — А ти забавляваш ли се? — Надяваше се, че отговорът ще бъде отрицателен.

Каси не разбираше странното поведение на съпруга си. Но каквато и да бе причината, нямаше извинение за пияното му състояние. Гневът надви загрижеността й.

— Как бих могла да се забавлявам, когато съпругът ми е толкова пиян, че не може да говори свързано? — остро попита тя.

Той долови гнева, но не и болката. Сякаш някой сипа сол в отворената рана на новооткритата му уязвимост. Присви очи и се напрегна.

— Ти се самозабравяш, Касандра. Това, което правя, не е твоя грижа.

Очите на Каси се разшириха. В тях се четеше смесица от неверие и болка. Не можеше да проумее как може да се отнася така жестоко към нея, след като бяха толкова близки през изминалата седмица. Отвори уста, за да изрази учудването си, когато оживлението и глъчката на прага на залата привлякоха вниманието й.

— Виждаш ли, Сирил, бях права. Ужасно сме закъснели!

Каси видя как очите на Брейдън се насочиха по посока на гласа, а после потъмняха от някакви неопределени чувства. Обърна се навреме, за да види как лорд Сирил се движи през препълнената зала, говорейки усмихнато на пленителната жена, увиснала на ръката му.

Беше Абигейл Девън.

Брейдън промърмори нещо неразбираемо и без да погледне съпругата си, се запъти към Абигейл. Каси наблюдаваше със свито сърце как той поздрави чичо си, после поднесе облечената в ръкавица ръка на Абигейл към устните си. Собственическото изражение върху лицето на Абигейл само потвърди това, което Каси отдавна подозираше. Тази надменна и красива аристократка, облечена в метри тъмночервено кадифе, възнамеряваше да предяви претенциите си към Брейдън още тази вечер.

Каси отново се почувства ужасно несигурна.

Тя се извърна, борейки се със сълзите си. Младостта и неопитността й не можеха да съперничат на светското очарование и сексуалното излъчване на Абигейл. В задаващата се битка единственото оръжие на Каси бе любовта й към Брейдън. Но щеше ли да се окаже достатъчно?

— Здравей, Касандра, ето че отново се срещаме — разнесе се омразният глас зад гърба й.

Каси изправи рамене и се обърна.

— Добър вечер… Абигейл. — Поздрави се мислено за пропуснатото „лейди“. — Не знаех, че тази вечер ще бъдеш тук. Нито пък баща ти.

Абигейл отметна с царствен жест русите си къдрици.

— Реших го в последната минута. Сирил бе така любезен да ме покани да присъствам. Не можех да му откажа.

Сирил. На Каси й се искаше да го удуши, но вместо това отвърна хладно:

— Колко мило от негова страна. И какъв късмет за всички нас.

Студените очи на Абигейл обхождаха неспокойно залата.

— Ах — възкликна тя с нехайна усмивка, — като че ли там се нуждаят от мен. Ако ме извиниш… — И тя прошумоля с роклята си покрай нещастната Каси.

— Едва ли има извинение за теб — промърмори младата херцогиня.

— Касандра? Говориш ли с някого?

Погледът на Каси бе лишен от ентусиазъм.

— Да, със себе си.

Сирил я погледна загрижено.

— Нещо не е наред ли, скъпа?

— Защо я доведе тук? — предизвикателно попита Каси.

Лорд Шефилд изглеждаше изненадан.

— Абигейл? Тя винаги е присъствала на нашите приеми. Защо? Има ли някакъв проблем?

Каси преброи бавно до десет, за да възвърне самообладанието си.

— Няма проблем — каза накрая. — Поне не нещо, с което да не мога да се справя, уверявам те.

Сирил кимна, изгледа я изпитателно за миг, после протегна ръка.

— Ще ми окажеш ли честта?

Каси пое ръката му.

— Разбира се.

Сирил бе приятен и забавен партньор, както и следващите трима мъже, които помолиха Каси да танцува с тях. Но за младата жена магията на вечерта бе изчезнала. Изглежда всеки път, когато погледнеше към Абигейл Девън, тя танцуваше, отпусната в прегръдките на Брейдън и се смееше в лицето му. Откъслечни реплики достигаха до ушите на Каси и смразяваха кръвта й.

— Винаги си бил великолепен танцьор, Брейдън — шепнеше му Абигейл.

— Наистина ли? — учудваше се той. — Забавно. Не си спомням да сме прекарвали много време на дансинга заедно.

— Е — игриво го подразни тя, с тон, който накара сърцето на Каси да се свие от болка, — това е защото си много по-умел в други, по-приятни начини за приятно прекарване на времето.

— Касандра? Добре ли си? — Загриженият глас на Грант прекъсна изтезанието й. Тя примигна и вдигна поглед към него.

— Не… всъщност, Грант, чувствам се леко замаяна. Ще имаш ли нещо против, ако поизлезем малко на чист въздух?

Той се вгледа в бледото й лице, после проследи погледа й.

— Разбира се, че не — отвърна и я поведе към френските прозорци. Каси излезе на терасата и пое дълбоко въздух, опитвайки се да овладее чувствата си.

— По-добре ли си? — попита Грант.

Тя кимна.

— Да, благодаря ти.

— Защо да не се поразходим из градината?

Каси се поколеба.

— През нощта? Сами?

Грант я озари с очарователната си усмивка.

— Посещавам Шърбърг от малко момче. Уверявам те, че познавам отлично всичко наоколо. Няма изгледи да се изгубим. — Очите му блеснаха.

Каси нямаше предвид точно това, но споменът за разговора между Брейдън и Абигейл прогони и последните й колебания.

— С удоволствие ще се разходя с теб, Грант.

— Прекрасно! — Грант се усмихна мило, протегна й ръка и двамата потънаха в нощните сенки.

Сирил ги наблюдаваше замислено. Всичко се развиваше дори по-добре, отколкото го бе планирал.

Брейдън бе вече доста пиян и ставаше все по-зле. Сирил се намръщи.

— Последния път, когато видях съпругата ти, беше на терасата с твоя приятел, лорд Чисдейл — услужливо осведоми той племенника си и видя как Брейдън ядно стисна зъби. — Нямам представа къде са отишли след това.

Брейдън изруга, излезе на терасата и се втренчи в мрака.

— Къде, по дяволите, са се дянали? — изръмжа той на висок глас.

Сирил бързо приближи до него.

— Не знам, Брейдън. Но говори по-тихо. Не е нужно цялото висше общество да знае, че съпругата ти е сама с друг мъж.

Брейдън го изгледа свирепо и процеди през зъби:

— Извини ме пред гостите.

— Къде, по дяволите, отиваш? — строго попита лорд Шефилд.

— Навън — отвърна херцогът троснато. — Вече нямам настроение за прием. — И без да каже нито дума повече, се запъти към изхода.

— Сирил. — Абигейл Девън се приближи до него.

Сирил се усмихна.

— Идваш точно навреме, скъпа моя. Струва ми се, че Брейдън се нуждае от малко утеха. Утеха, каквато само ти можеш да му дадеш.

— Не казвай нищо повече. Вече съм тръгнала — отвърна тя на усмивката му и започна да си проправя грациозно път през пълната бална зала.

Сирил се присъедини към гостите, убеден, че е посял семената на раздора. Касандра никога нямаше да оцелее в този свят, бе прекалено невинна.

В този миг невинната Касандра удари звучна плесница на Грант Чандлинг.

— Как смееш? — ахна смаяно тя, вбесена от проявените волности.

Грант разтри обидено бузата си.

— Но това беше само една целувка, Касандра.

— Само целувка? Нужно ли е да ти напомням, че съм омъжена за приятеля ти?

— Но аз не те моля да избягаш с мен, за Бога!

— О, нима? Тогава за какво ме молиш? Или няма защо да питам? — Докато говореше, цялата трепереше от задушаващия я гняв. — Всички си приличате до последния член на благородната ви класа — неморални, егоцентрични и покварени! — С тези думи повдигна полите на роклята си и мина бързо покрай него. Искаше й се да избяга от целия свят. — Ще се прибера сама. Сбогом, лорд Чисдейл. Присъствието ви в Шърбърг е нежелано повече.

Мина през задната врата на къщата и, незабелязана от никого, се запъти към спалнята си. Утре щеше да се срещне с тях, но не сега… Неприятностите и огорченията й стигаха за тази вечер! Затръшна вратата зад гърба си и закрачи гневно из стаята.

Що за безпринципни хора и как изобщо се осмеляваха да се наричат благородници? За тях нямаше нищо свято, нито дори неприкосновеността на брака!

Каси се отпусна върху леглото и зарови лице в шепите си. Светостта на брака… Каси знаеше какво означава това. Защото, ако някога е имало мъж, който да е обожавал жена си, то това бе Робърт Грей.

Неканени, в съзнанието й изплуваха спомени от детството й. Майка й, облечена в коприна и ухаеща на лилия и Робърт — застанал смирено до нея, втренчен в Елена с поглед, пълен със страст и болезнено притежание. Дори едно малко дете можеше да разбере това. В очите на Робърт Елена бе светица, за него не съществуваше друга жена. Не можа да понесе загубата й.

Спомени. Баща й, скоро след смъртта на майка й — съсипан, завладян от болка, вина и съмнения мъж.

„Елена, не ме напускай, не ми причинявай това!“

Повтаряше го с часове, плачеше с глас и умоляваше Елена да не го изоставя, в следващия миг я проклинаше, задето го бе направила. Никога не й прости, че го бе напуснала, нито пък на себе си, че не можа да я спаси.

Каси потрепери и си припомни нощта, когато избяга при Брейдън — последната й нощ в бащината къща. Грубото нападение на Робърт бе придружено от неразбираеми брътвежи за предателството на Елена. Нямаше съмнение: всичко хубаво и добро у Робърт бе умряло заедно със смъртта на Елена.

Но изневяра? Робърт би сметнал за богохулство дори само да погледне друга жена.

Каси повдигна мокрото си от сълзи лице и се насили да се върне към реалността. Всъщност тя вярваше, че Брейдън е прекалено принципен, за да се подиграе с брака им и да престъпи свещените клетви, като си намери любовница. Той може и да не обичаше Каси така, както тя го обичаше, но доверието помежду им бе силно и непоклатимо.

И въпреки това поведението му тази вечер бе непростимо. Нима не осъзнаваше колко много я бе унижил с действията си? Да флиртува с онази вещица, и то пред очите й?

Каси решително се изправи. Безсрамното флиртуване може и да бе приемливо за извратените стандарти на висшето общество, но не и за нейните. Отвори свързващата стаите им врата, решена да го чака, без значение колко късно ще си легне. Двамата трябваше да поговорят — още тази вечер.

— Брейдън? Радвам се, че се върна. — От леглото на Брейдън се разнесе мек женски глас.

Каси се вцепени. В полумрака на стаята тя различи гола, увита само в тънък чаршаф жена, която се надигна и срещна смаяния й поглед.

— О, Касандра, колко неудобно — измърка жената, а устните й се извиха в тържествуваща усмивка.

Беше Абигейл Девън.