Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (17)

Глава 16

— Никога не съм виждала толкова красива коса, Ваша светлост — толкова гъста и мека, като черна коприна. — Маргарет прокара четката през блестящите къдрици, разпилени по гърба на господарката й.

— Хъм — разсеяно отвърна Каси, напълно безразлична към комплимента на Маргарет. Тя продължаваше да се взира в отражението си в огледалото на тоалетката, търсейки някаква физическа промяна. Беше сигурна, че има. Огромните синьо-зелени очи, които я гледаха отсреща, обаче не откриваха такава. Как можеше да изглежда все същата, когато бе напълно преобразена?

Каси изпусна блажена въздишка. Съвсем ясно усещаше промените в тялото си — болезнената чувствителност на гърдите си, както и леката болка между бедрата. Всички тези усещания я правеха щастлива, защото те бяха следствие от това, което се бе случило днес на морския бряг, когато Брейдън я бе направил своя.

Върху устните й затрептя малка доволна усмивка. Не знаеше какво да очаква, нищо не я бе подготвило за изгарящото желание и последвалото блаженство, което бе открила в прегръдките на Брейдън. Значи това означавало да бъдеш жена, да принадлежиш на един мъж. Беше прекрасно!

— Ваша светлост.

Каси примигна и с изненада видя, че Маргарет я гледа очаквателно.

— Извини ме, какво каза, Маргарет?

Многозначителният поглед на прислужницата предизвика лека руменина по страните на Каси и запали искри в очи й.

— Попитах дали бихте желали да ви донеса да пийнете нещо топло, което да ви помогне да заспите. — Маргарет сви устни. — Макар и да трябва да призная, че не изглеждате никак уморена.

Каси се усмихна и трапчинките се появиха мигновено. Беше в прекалено приповдигнато настроение, за да се почувства засрамена.

— Не съм — тихо призна тя. — Всъщност в момента най-малко си мисля за сън. — Завъртя се с табуретката и пое ръката на прислужницата си. — Толкова съм щастлива — прошепна младата жена.

Маргарет стисна леко ръката й.

— Виждам. Очевидно присъствието на Негова светлост у дома е всичко, от което се нуждаете.

— О, да, така е! — съгласи се Каси и задъхано продължи — Но не е само завръщането на Брейдън, най-после чувствам… — Замълча, защото здравият разум надделя над потребността й да сподели радостта си с тази мила и грижовна жена, която с всеки изминал ден чувстваше като своя майка. Как би могла да довери толкова интимно нещо на друг човек? Но и как можеше да го таи в себе си, когато й се струваше, че ще се пръсне — изпълнена с вълшебното чувство на току-що пробудила се жена?

Маргарет видя противоречивите чувства, изписани по лицето на Каси, и ги прие с разбиране и нежност.

— Знам, мила моя — нежно рече тя, а погледът й издаваше много повече, отколкото думите, — знам.

— В такъв случай сигурно знаеш, че изобщо не ми се мисли за сън!

— Чудесно! — засмя се Маргарет. — Леглото ви е оправено, а романът, от който бяхте толкова погълната, е върху нощната масичка до леглото. Защо не почетете малко?

Каси кимна и се надигна от табуретката.

— Ще го направя, Маргарет. А ти върви да си легнеш, вече е късно.

Жената погали лъскавите й коси.

— Само ще сплета косата ви и ще се оттегля.

— Остави я пусната.

Дълбокият баритон на Брейдън сепна двете жени. Нито една от тях не бе усетила появата му. Херцогът се бе облегнал на вратата. Все още бе напълно облечен, но дрезгавият му глас и пламъкът в очите го издаваха.

— Да, разбира се, Ваша светлост — избъбри Маргарет, успяла да се съвземе от изненадата, и кимна усмихнато на Брейдън. — Щом херцогинята не се нуждае повече от мен, ще ви пожелая лека нощ.

Каси се взираше в съпруга си.

— Лека нощ, Маргарет — промърмори младата жена. Смътно чу звука от затварянето на вратата, потвърждаващ излизането на прислужницата.

Брейдън запристъпва бавно към Каси, изпивайки с горещия си поглед чувствените и нежни извивки на тялото й. Всъщност той бе дошъл само да й пожелае лека нощ, да я подържи за миг, преди да си легнат, да се увери, че е добре след тяхното неочаквано и страстно любене. Мисълта да я обладае отново изобщо не му бе минавала през ума.

Докато не видя открития глад в очите й.

— Вече си готова за лягане — чу той прегракналия си глас.

— Не съм уморена.

Бързият й отговор накара слабините му да се напрегнат.

— Добре. — Спря на сантиметри от нея, преди да се протегне и да прокара пръсти през гъстата й коса. — Надявам се, че нямаш нищо против молбата ми. Би било истински грях да се скрива подобно съкровище.

Каси едва дишаше.

— Нямам нищо против — прошепна тя.

Без да откъсва поглед от нея, Брейдън напълни шепи с уханните й къдрици и зарови лице в тях.

— Радвам се — промълви той, — защото има някои неща, които са твърде редки и твърде красиви, за да се крият. Плъзна другата си ръка по голото й рамо и усети как потръпна при докосването му. — Косата ти е едно от тях. — С ловко движение пусна косата й, хвана двете презрамки на нощницата й и ги смъкна от раменете й. Ефирната дреха се свлече на пода, образувайки малка сребриста купчина в краката й. — Както и тялото ти — добави с дрезгав шепот.

— Брейдън… — Каси се протегна и погали лицето му, без да усеща срам от голотата си.

Огромни и бурни вълни на желание заляха тялото на Брейдън, запулсираха във вените му и експлодираха в океан от копнеж и страст, който едва не го погълна. Без да каже нито дума, вдигна Каси на ръце, отнесе я в спалнята си и я положи върху голямото легло. Поради някаква неясна причина, изпитваше нужда да се люби с Каси тук, в своето царство, да я притежава докрай, да се увери отново и отново, че тя е негова и само негова — сега и завинаги.

Изправи се и се взря в Каси, попивайки с поглед всяка подробност от красотата й. Очите им се срещнаха. Жарките пламъци, лумнали в лешниковите глъбини на неговите, сякаш я изгаряха цялата.

— Господи, колко те искам! — простена той.

Каси разтвори ръце и без да промълви дума, му предложи цялата си същност.

Брейдън разкъса дрехите си и се хвърли върху й като обезумял.

— Касандра — прошепна нежно името й и покри устата й със своята, за да вземе всичко, което тя безмълвно му бе обещала. Целуваше я пламенно и страстно. Тя обви ръце около врата му, после ги плъзна надолу по гърба му. Знаеше, че е загубен. Дълбоко в него един глас крещеше предупрежденията си, ала той не го чуваше. Единствено Каси имаше значение, както и изгарящата нужда да я направи отново своя.

Възбуден до самозабрава, Брейдън с огромно усилие се сдържаше да не притисне Каси под себе си и да проникне с един тласък дълбоко в нея. Копнееше за тялото й, както не бе копнял за нищо през живота си. Безпомощно се молеше да го пусне в себе си. Искаше да привърже Каси към себе си завинаги, да се слее докрай с нея, така че споменът за тяхното единение да остане в паметта и сърцето й.

Вдигна глава.

— Искам те — повтори той с хрипкав глас.

— Имаш ме, Брейдън — прошепна в отговор тя. — Винаги си ме имал.

— Цялата — настоя той.

— Цялата — тихо потвърди тя.

Сякаш за да я предизвика, Брейдън хвана ръцете й и ги вдигна над главата й. Зарови устни във врата й и започна да хапе леко нежната и гладка кожа. От гърлото й се надигнаха тихи звуци на удоволствие, които затрептяха върху устните му.

— Кажи ми какво искаш, Каси… кажи ми коя част от тялото ти жадува за мен. — Устните му бавно се преместиха към гърдите й. — Тази ли, любима? Искаш ли ме тук?

Отвърна му с тих вик, а тялото й се надигна безпомощно към търсещите му устни. Това бе достатъчно.

Брейдън взе това, което му предложи, дръпна силно набъбналото зърно, а в същото време ръката му разтвори тръпнещите й бедра и завладя топлата й, влажна мекота. От гърдите й се изтръгна стенание и тя заби пръсти в раменете му.

Брейдън се спусна надолу по тялото й, докосвайки всеки сантиметър с устни и език, а пръстите му продължаваха да галят пулсиращата, жадна плът между краката й. Каси се извиваше и гърчеше под него, неспособна да понася неподвижно това болезнено удоволствие, достигащо до всяка фибра на тялото й.

— Брейдън… спри… не мога — замоли се тя.

Този път той разбра, че молбата й няма нищо общо със страха.

— Да — прошепна той в отговор, — да, можеш. — Езикът му облиза едното й зърно, а пръстите му се плъзнаха дълбоко в нея.

Каси извика и мускулите й се стегнаха инстинктивно около пръстите му.

Брейдън усети как тялото му се напрегна.

— Толкова си тясна — задъхано изрече той, придвижи се към долния край на леглото, разтвори широко бедрата й и пъхна ръце под нея.

При първото погалване на езика му, тя отвори смаяно очи.

— О, Брейдън… недей… не можеш…

Той бе опиянен от вкуса й, уханието й, от най-съкровената й тайна.

— Да — простена Брейдън, — мога.

Каси не осъзна кога протестите й се превърнаха в молби. Знаеше единствено, че ще умре, ако той спре, че никога досега не бе познавала подобно удоволствие, което бълбукаше у нея, надигаше се все повече и повече с всяко движение на езика на Брейдън, с всяко докосване на устните му. Накрая Каси застена на глас, молейки го да облекчи този непоносим копнеж.

Отново и отново Брейдън я довеждаше почти до самия връх, отказвайки да й да даде така жадуваното освобождение. Искаше този миг на пълно притежание да няма край. Накрая, когато стенанията на Каси се превърнаха в неистови викове, когато собствената му нужда стана толкова силна, че повече не можеше да се въздържа, той откъсна устни от влажната сладост и се придвижи нагоре по мекото и тръпнещо тяло.

Тя го прие без колебание, обви ръце около шията му и се взря в него с глад, обожание и вяра.

Брейдън спусна пръсти надолу по тялото й, повдигна бедрата й и обхвана хълбоците й.

— Аз… не искам… да те нараня… — процеди през стиснати зъби, опитвайки се със сетни сили да си възвърне контрола, който отдавна се бе изпарил. Сякаш движени по собствена воля, мускулестите му бедра се тласнаха напред, насочвайки твърдия му, огромен член в топлата кадифена мекота на тялото й. — Каси — изстена той, затвори очи и се опита да забави проникването.

Неопитното младо тяло на Каси жадуващо отчаяно за освобождение, бе на самия ръб на пълното блаженство. Тя усети, че той се сдържа заради нея, но не се интересуваше дали ще я нарани или не. Беше обезумяла от желание.

Нетърпеливо пъхна ръка между телата им и пръстите й се сключиха около пулсиращата му мъжественост, забивайки я във влажното й, извиващо се тяло.

Брейдън отвори очи.

— Касандра… — Избута ръката й и проникна дълбоко в нея със сила, която накара и двамата да извикат.

Вече нямаше връщане назад, нито забавяне. Портите на страстта им се разтвориха широко и Брейдън я облада с диво отчаяние, каквото не бе подозирал, че може да изпитва. Отново и отново се заравяше дълбоко в нея, безпомощно покорявайки се на чувства, които едновременно бяха и не бяха страстно желание за обладание. Усети как ноктите на Каси се забиваха в гърба му, как бедрата й се напрегнаха. Тя се изви към него със сподавен вик. Брейдън я притисна към себе си, преплетените им тела сякаш се сляха ведно, а устните му поеха вика й. Тя потрепери под него, вътрешните й мускули ритмично се свиваха и отпускаха, милвайки го в спазмите на забравата.

Бе негов ред. Върховното удоволствие, което бе разпалило у него пламъци, по-буйни от тези на ада, карайки кръвта да кипи като огнена лава във вените му, избухна с невиждана сила, изтръгвайки дрезгав вик от глъбините на душата му.

Викаше името й отново и отново, шепнеше го в косите й, дълго след като достигна мига на върховна наслада. Бавно се претърколи на една страна и все още в нея я прегърна, а тя се сгуши до него.

Каси продължаваше да трепери. Чувстваше се изстискана докрай и в същото време напълно обновена и по-влюбена, отколкото си бе представяла някога. Затвори очи и зарови лице в топлината на силните гърди на съпруга си, наслаждавайки се на нежността му, на радостта от страстта и удоволствието, които му бе дарила. „Той ме обича — помисли си с почуда тя. — Знам, че ме обича.“ Нито един мъж не можеше да се люби с жена с такава безумна страст, без да чувства нищо друго, освен плътско желание.

Младата жена въздъхна от удоволствие и се притисна към мускулестото и потно тяло на съпруга си.

— Продължавай по този начин и ще те любя отново. — Гласът на Брейдън бе като милувка, а устните му се заровиха в косите й.

Каси се отдръпна назад и го дари с ослепителна усмивка.

— Толкова ли лошо ще бъде?

Брейдън я погледна слисано, после се засмя, очарован от пламенния отклик на страстта му.

— Не, моя красива и откровена съпруго, това би било прекрасно. — Потърка замислено палец по устните й, подути от целувките му. — Никога нямаше да чакам толкова дълго, за да те направя своя — пресипнало призна той, — ако не се боях, че ще те нараня, ще те изплаша.

Каси разтвори устни, а топлият й дъх погъделичка пръста му.

— Никога не бих се страхувала от теб, Брейдън — нежно пророни тя. — Никога.

Брейдън наблюдаваше като хипнотизиран движението на езика й и тялото му мигом реагира на думите и устните й.

— Не — рече високо. Освободи се нежно от уханната й топлина, ала ръцете му продължиха да я прегръщат. — Горкото ти тяло изтърпя достатъчно за един ден.

Каси го погледна озадачено и плъзна отново ръце по раменете му.

— Но, Брейдън — прошепна тя и леко потрепери, — това бе истинско блаженство.

Дали някога щеше да свикне с нейната изумителна и чиста невинност, с простодушното й очарование? Младият мъж усети как гърдите му се стягат от напиращите чувства.

— Радвам се, че съм те направил щастлива, скъпа — нежно рече той и погали топлите й страни с кокалчетата си. — Но днес е първото ти любовно преживяване. Мисля, че трябва да си починеш.

Каси се изчерви и засрамено си помисли колко ли наивна изглежда в очите му. Брейдън е познал толкова много жени… дали и с тях е споделял същите интимности? Мисълта засенчи за миг щастието й, но тя бързо я пропъди. Брейдън бе неин… неин.

— За теб беше трудно, нали, ma petite?

Каси се напрегна. Той все пак не можеше да знае какво си мислеше тя.

— Трудно? — повтори младата жена.

— Аха. — Целуна рамото й, искаше му се да не си бе обещавал, че за днес няма да я люби повече. Огънят на желанието се разгаряше с нова сила. Въздъхна решително и се претърколи по гръб, като сложи главата й на гърдите си. — През последните седмици беше много самотна.

Каси го погледна изненадано.

— Свикнала съм с това, Брейдън. През по-голямата част от живота ми съм била сама.

Каза го без следа от горчивина или гняв, но Брейдън потрепери.

— Когато дойде в Шърбърг, исках за теб много повече. Исках да си щастлива.

Тя се усмихна и се протегна като доволно котенце.

— Аз съм щастлива.

Погледът му се плъзна по пълните й голи гърди и тялото му се напрегна от болезнения отклик. Тя бе толкова невероятно красива, така свободна и без никакви задръжки в прегръдките му. Наведе се и докосна леко с език зърното й.

— Какво би казала за един семеен прием? — попита той, мислейки, че само след миг щеше да е забравил за всичко друго, освен за прекрасното й тяло.

Очите на Каси бяха замъглени от страст.

— Прием? — повтори тя и плъзна пръсти по стегнатия му плосък корем.

Дишането на Брейдън се учести.

— Да. Прием. Тук в Шърбърг — успя да отвърне той, усещайки единствено пръстите й, които се плъзгаха все по-надолу и надолу.

— Звучи чудесно — промърмори тя и се надигна, за да види как мъжката му гордост се втвърдява от желание, а очите му потъмняват от страст.

Той улови китката й.

— Ще поканя ограничен брой гости. Вече е време светът да се запознае с моята херцогиня. — Пламтящият му поглед срещна нейния.

— Да, Брейдън — тихо отрони тя, освободи ръката си и се намести по-близо до него. — Мисля, че идеята е великолепна.

Той вдъхна уханието на кожата й, мускусния дъх на тяхната любов и почувства как цялата му решителност се стопява.

— Ще обсъдим списъка за гостите — изхриптя той и облиза пресипналите си устни — и ще отговоря на всичките ти въпроси, за да се чувстваш… подготвена… — Замълча, защото малката ръка на Каси откри и започна да изучава твърдия му, пулсиращ член. Милваше го нежно, с благоговение, очарована от кадифената мекота на неговата плът.

— Имам само един въпрос — прошепна тя и се свлече надолу в леглото.

— Какъв? — Брейдън не усещаше нищо друго, освен докосването й.

— Така, както ме люби преди малко… с устата си. Ще ти достави ли удоволствие, ако и аз те любя по този начин?

Брейдън не отговори. Нямаше нужда. Каси получи своя отговор в начина, по който ръцете му се вплетоха в косите й и притеглиха главата й надолу, в дивото подскачане на тялото му, когато устните й поеха тръпнещия му член, в накъсаните възбуждащи думи, които изригнаха от устата му и накрая в стремителността, с която я отскубна от себе си, притисна я под тялото си, заравяйки се в тръпнещите й глъбини.

— Ти си моя, Каси — извика той, изливайки топлото си семе дълбоко в нея. — Моя. Сега. Винаги. Ти ми принадлежиш.

Думите отекнаха в сърцето на Каси, унасяйки я в сладък сън в обятията на Брейдън.

През тази нощ нямаше кошмари.