Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (16)

Глава 15

Брейдън скочи пръв от коня и протегна ръце към Каси, за да й помогне да слезе. Тя постави ръце на раменете му и той бавно я пусна, искаше да продължи прекрасния миг, когато тялото й се допря до неговото.

Когато краката й докоснаха земята, Брейдън промълви дрезгаво:

— Благодаря ти, ma petite. Очарователна изненада.

— Радвам се — усмихна се Каси.

Брейдън докосни с пръст тъмните кръгове под очите й.

— Отново си имала кошмари.

Младата жена въздъхна.

— Говорил си с Маргарет.

— Тя се тревожи за теб. Както и аз.

Каси кимна.

— Не проумявам защо станаха толкова чести и мъчителни.

— Идвал ли е отново?

Каси разбра, че съпругът й има предвид баща й.

— Не. Не и от онзи ден. — Вдигна глава и срещна пронизващия поглед на Брейдън. — Съжалявам, че не ти казах, но исках да го забравя. А и знаех колко ще се ядосаш.

— Какво искаше той? Пари?

— Да.

— Това жалко копе…

— Брейдън, моля те — прошепна тя. — Той не го заслужава. Не мисля, че ще се появи отново. Казах му, че няма да му дам никакви пари.

— Той знае ли за кошмарите ти?

— Да — кимна младата жена. — Но винаги е смятал, че това са глупости. Убеден е, че единственият ми враг е богатото ми въображение.

Брейдън обаче не мислеше така.

— Разкажи ми за кошмарите.

Каси се отдръпна, обви ръце около себе си и се загледа в морето.

— Винаги се повтаря едно и също — промърмори накрая. — Поне доколкото си спомням. Тъмно е. Аз съм сама, вървя, уплашена съм.

— От какво?

— Не знам. От нещо.

„Или от някого“ — помисли си Брейдън.

— Тогава започва да ме преследва огромен черен звяр — продължи Каси и потрепери от студ. Брейдън я привлече към себе си, предложи й силата си. Но Каси сякаш не забеляза, бе се задълбочила в разказа си. — Опитвам се отчаяно да избягам, но знам, че е невъзможно. И тогава съм погълната… — Потръпна отново.

— От звяра?

— Не. От огромна и бездънна пропаст. Усещам как падам… падам, чувам писъци. Но никой не идва. Никой не ме спасява.

Брейдън я обърна към себе си и я прегърна.

— Няма да позволя на нищо и никого да те нарани — закле се младият мъж. — Никога.

Тя го погледна и по устните й затрептя несигурна усмивка.

— Знам. — Повдигна се на пръсти и го целуна. Очите й бяха влажни от напиращите чувства. — Липсваше ми.

— Е — усмихна се съпругът й. — Няма нищо по-хубаво от това да липсваш на една красива жена.

Но не това жадуваше да чуе Каси.

Усети как атмосферата около тях се пръсва на милион парченца и как цялата несигурност от изминалите няколко дни изплува на повърхността. Зачуди се дали Брейдън не е бил придружен по време на пътуването си от някоя жена.

— Защо се намръщи? — попита нежно той, неподозиращ приближаващата буря.

— С колко жени си бил преди мен? — изтърси изведнъж Каси.

Брейдън бе смаян.

— Моля?

Каси се изчерви и се отскубна от ръцете му.

— Попитах с колко жени си имал връзка, преди да се ожениш за мен?

— Що за въпрос е това? — строго попита Брейдън.

— Съвсем обикновен. Искам да знам колко жени са познавали интимно моя съпруг, освен лейди Абигейл Девън, разбира се. — Каси не можа да сдържи гнева си. Току-що му бе казала за себе си неща, които не бе споделяла с никой друг, бе разголила душата и сърцето си. А той не й даде нищо в замяна, само подсили огъня на нарастващото съмнение. Това болеше.

Брейдън прокара пръсти през косата си.

— Абигейл. Трябваше да се досетя. — Улови решително ръцете на Каси и силно я разтърси. — Каси, не вярвай на нито една дума, която тази жена изрича.

— Означава ли това, че не си имал връзка с нея?

Брейдън стисна зъби.

— Никога досега не си се сблъсквала с жени като Абигейл. Тя изобщо не прилича на теб…

Каси се освободи от ръцете му, а по страните й потекоха сълзи.

— Очевидно не.

— Какво, по дяволите, означава това? — Брейдън на свой ред започна да се гневи.

Каси не обърна внимание на въпроса му.

— Забелязах, че не отрече връзката си с нея — обвини го тя и извиси глас.

— Не е твоя работа дали съм имал или не връзка с Абигейл Девън! — изкрещя на свой ред той.

— О, така ли? — Каси беше бясна. — Предполагам, че грешката е моя. А аз си мислех, че съм твоя съпруга. — Извърна се и затича по пясъка.

— Ти си моя съпруга, по дяволите, но не настойничка! — извика след нея младият мъж. Тя не спря. Брейдън усети как емоциите и безсилието от последните седмици се сляха ведно и експлодираха с всичка сила. — Каси! Върни се веднага!

Продължи, сякаш изобщо не го чу.

Брейдън хукна след нея. Кръвта пулсираше в главата му. Ще я настигне, а сетне ще извие красивото й вратле. Що за нахалство от нейна страна да го пита с коя жена е споделял леглото си, след като през изминалите седмици постоянно го бе изкушавала и дразнила с прекрасното си и недостижимо тяло!

Сграбчи я отзад и я извъртя към себе си.

— Пусни ме! — Нямаше страх в гласа и в блестящите очи на Каси, единствено гняв.

— Не и докато не ми обясниш. — Брейдън я привлече насила към себе си.

— Мисля, че бях достатъчно ясна, Ваша светлост — тросна се тя, докато се опитваше да се измъкне от ръцете му. — Но очевидно смятате, че нямам право да знам кого водите в леглото си!

— Нямаше да има нужда да водя друга жена в леглото си, ако не беше така ужасно недостижима! — Изрече последните думи, без да се усети. — Дяволите да те вземат, Касандра. Аз непрекъснато се гърча от болка, изгарям жив! И за кого? За теб, моя малка, наивна съпруго. За теб.

— Затова ли напусна Шърбърг? Доста странен начин да покажеш, че ме желаеш, Брейдън. — Тя отметна предизвикателно черните си къдрици, а очите й заприличаха на два синьо-зелени пламъка.

— Дали те искам? — изрече той прегракнало. — Искаш ли да видиш колко силно те желая? — Зарови ръце в косите й и обхвана главата й, за да не може да мърда.

Преди Каси да каже каквото и да било, Брейдън впи устни в нейните, вкусвайки я с цялата потискана досега страст, без да се опитва да се възпре, както правеше досега. Каси усети настойчивия натиск на устата му, която насилваше нейната да се отвори и с кратка въздишка на протест се предаде, давайки му това, което искаше. Езикът му нахлу и се преплете с нейния, ръцете му я стегнаха като железни скоби. Омайващи вълни заляха Каси и сякаш в транс тя се отпусна във владението му. Целувката бе дива, разтърсваща, ала в същото време младата жена усещаше нещо странно зад бушуващия вихър на страстта му. Приличаше на Брейдън, бе силно и завладяващо, но в същото време притежаваше някаква вътрешна мекота, която единствено тя можеше да достигне.

Отвръщайки на тази неизречена нежност, Каси мигом се предаде, обви ръце около врата му и се притисна без задръжки към силните бедра на съпруга си.

Сякаш мълния разтърси Брейдън.

Цялото му тяло потрепери, той простена името й, повдигна я и плъзна ръце по гърба й, за да я задържи към пулсиращото си тяло. Очакваше Каси да замръзне от страх и затова остана смаян, когато се изви към него, шепнейки името му със силен копнеж, който изгаряше слабините му.

Сексуалният глад надделя.

Светът съществуваше единствено за тях. Нямаше земна сила, която да е в състояние да ги спре. Каси усети пясъка под гърба си, слънчевите лъчи по лицето си, усети как Брейдън нетърпеливо разкопчава роклята й и издърпва дрехите от тялото й. Тя му помагаше — копнееше не по-малко от него да се отърве от преградите, които ги разделяха. Отвори очи и ослепителната светлина на слънцето се сля с бурната заслепяваща страст, която струеше от очите на Брейдън и озаряваше красивото му лице.

Желанието й бе по-силно от това, което можеше да понесе. Надигна се и протегна треперещите си ръце към ризата на съпруга си, опитвайки се безуспешно да разкопчее копчетата, за да го почувства до себе си. Брейдън се изправи на колене, отстрани ръцете й и с един замах разкъса ризата си. Копчетата се разхвърчаха настрани. Захвърли ризата върху пясъка и виждайки отражението на собствената си страст в очите й, притисна голото си тяло към нейното.

Каси простена и затвори очи. Никога не се бе чувствала така добре. Меките косъмчета по гърдите на Брейдън се търкаха чувствено о нейните голи гърди, чиито зърна мигом набъбнаха от желание. Тя се изви назад и се притисна към него. Обзе я почти непоносимо удоволствие.

— Каси… Господи… — Брейдън бе обхванат от пламъци и за миг се запита дали ще може да се контролира достатъчно, за да я съблече докрай. Нищо на този свят нямаше значение, освен да я има гола под себе си.

Изправи се отново на колене, тръпнещ от очакване. Каси отвори очи и се взря в него. Погледът й бе пълен с почуда и незадоволен глад.

— Брейдън… моля те…

Обезумял, той разкъса останалите й дрехи. Смъкна панталоните и ботушите си и се втренчи в нея. Дори най-смелите му фантазии бледнееха пред съвършенството, разкрило се пред погледа му. Плъзна ръце под гърба й, повдигна я и подпъхна ризата си, за да предпази нежната й кожа. После се отпусна до нея, галейки тялото й, любейки го с поглед и милувка. Каси почувства благоговението му, усети нежните като шепот ласки и цялата й свенливост и съмнения се изпариха. Това бе Брейдън, нейният съпруг и тя му принадлежеше изцяло и завинаги.

— Каси… ти си толкова красива, толкова безкрайно и несравнимо прекрасна — прошепна той задъхано и напрегна цялата си воля, за да не я обладае веднага. — Имаш ли представа колко много те желая? — изохка той. Обсипа с целувки раменете и гърдите й, дразнейки втвърдените зърна с устни и език. — Никога — пое зърното дълбоко в устата си, — никога — дръпна го, — никога досега не съм се чувствал, както в този миг. Задъхано се надвеси над другото зърно. Каси извика от удоволствие.

— Брейдън… — Изви се нагоре, предлагайки му още от себе си. Тялото й пулсираше, разкъсвано от неподозирано желание, а между бедрата й сякаш гореше огън. Инстинктивно разтвори крака, без да разбира какво иска. Знаеше единствено, че Брейдън може да й даде жадуваното освобождение, да отнеме пулсиращата вътре в нея болка.

Невинната покана освободи задръжките му.

Самообладанието му се стопи. Завладя устните на Каси с изгаряща целувка и плъзна пръсти между треперещите й бедра. Влажната мекота накара възбудената му мъжественост да се вкамени, а очакването се превърна в непоносима агония.

— Каси… любима… съжалявам… — Докато говореше, се движеше над нея и се нагласяваше над разтворените й бедра. Очите им се срещнаха. В тях нямаше и следа от страх, само страст, копнеж и още нещо — по-красиво дори от мечта. — Позволи ми да те любя — прошепна младият мъж, откривайки най-съкровената част на тялото й. Позволи ми да се потопя в теб, Каси. — Отново и отново нашепваше името й, докато се притискаше към влажната й, пламтяща женственост. Подпря се на ръце, без да откъсва поглед от нея и въпреки нетърпението си напредваше бавно, за да я подготви за сливане то им. Видя как очите й се разшириха, отначало от изненада, заменена с учудване и накрая в тях пробягна болка. Ала тя не отдели поглед от неговия, не понечи да се отдръпне.

И двамата усетиха как нежната мембрана се разкъса.

Тихият вик на Каси се сля с възторженото стенание на Брейдън.

— Каси, о, Каси, най-после. — Не каза нищо повече, наведе се над напрегнатото й тяло, обви го с ръце и плъзна длани към нежното й задниче. — Отпусни се, любима — промърмори в ухото й. — Почувствай ме. Аз съм вътре в теб, любима. Аз ти принадлежа. Ах, Каси, да, така. — Усети как тялото й се отпуска и го повдигна към своето.

Каси попадна в свят, какъвто не бе подозирала, че съществува. Първоначалната болка от проникването на Брейдън вече бе забравена. Усещаше го как пулсира в нея, как собственото й тяло се свива и отпуска конвулсивно, в синхрон с неговото. Постепенно движенията й станаха по-бързи, по-трескави, усетила инстинктивно, че само така и двамата ще потушат огъня, който ги изгаряше.

Брейдън я водеше, помагаше й, шепнеше пламенни слова в ухото й, докато ускоряваше тласъците си — по-силно, по-дълбоко, по-навътре. Каси обви бедра около неговите. Полудял от страст, Брейдън я повдигна и притисна към себе си, докато не достигна до сърцевината й. Тя вкопчи ръце в гърба му, опивайки се от влажната му от потта кожа и разтваряйки се докрай за неустоимите му тласъци.

— Каси! — Името й бе дрезгав вик, излетял от глъбините на душата му. Усещаше, че скоро ще достигне желания връх, но искаше повече.

Надигна се и пъхна ръка между телата им. Докосна я там, където отчаяно копнееше да бъде докосната. Продължи да се движи, а пръстите му навлизаха все по-навътре. Усети как ноктите й се забиха в гърба му, а тялото й се напрегна.

— Ето, това е, скъпа — задъхано промълви той. — Остави го да се случи. Отдай му се. Отдай ми се цялата… сега. Никога няма да те нараня. Никога. Каси! — Името й избухна като див рев в гърдите му. — Сега, любима, сега…

Откликвайки на дивата му молба, тялото на Каси сякаш полетя, разтърсвано от конвулсивните спазми на върховното удоволствие, което я отнасяше в един свят на безкрайна наслада.

Той чу вика й, усети бурните тръпки на тялото й и се остави на собственото си освобождение. Радостта им, виковете на пълно задоволство, топлите сокове на телата им се сляха в море от съвършено, почти непоносимо удоволствие, оставяйки ги напълно изцедени и бездиханни.

Дълго време никой от двамата не помръдна. Брейдън усещаше сърцето на Каси, което пулсираше до неговото, меката й влажна кожа се притискаше до неговата, а телата им продължаваха да тръпнат в сладостна отмала. До съзнанието му бавно проникна плисъкът на морските вълни, топлината на слънцето, обливаща голия му гръб, тихото цвилене на конете, които изразяваха нетърпение.

Усмихна се, отдаден на изпълнилото го задоволство. Каси се размърда под него и той вдигна глава, за да я погледне.

— Нараних ли те?

В отговор на тихия му въпрос тя се протегна и докосна красивото му, разтревожено лице. Поклати глава и му се усмихна със замъглен поглед.

— Не. А и да си го направил, вече съм забравила.

Брейдън се усмихна бавно и собственически като мъж, който току-що бе направил най-красивата жена на земята своя истинска съпруга.

— Означава ли това, че сме сложили край на нашия спор? — подразни я той и се изтърколи внимателно от нея.

Тя се засмя и се протегна. Приличаше на прекрасна морска сирена, току-що излязла от сребристата морска пяна.

— Предполагам, че да.

— По-добре да се върнем у дома, преди Чарлс и Добсън да дойдат да ни търсят — рече той и се изправи. Засмя се като видя ужасеното й изражение. — Не се тревожи, любима — успокои я той. — Те няма да ни намерят.

Каси кимна и го погледна с благоговение.

— Ти си великолепен.

Неподправената й честност го трогна не по-малко от възхищението й. Сега, когато възбудата бе изчезнала и разумът се бе върнал, той очакваше тя да се чувства засрамена от голотата им, ужасена от необуздаността на първото им сливане. Беше очаквал много неща, но не и това.

— Благодаря ти — отвърна Брейдън и срещна погледа й. Усети как отново се възбужда под пламналия й взор и побърза да се извърне, не искаше да я изплаши със силата на желанието си. Докато обуваше панталоните и ботушите си, се сепна от мисълта, че я иска отново. След това, което двамата бяха споделили току-що, смяташе, че поне седмица ще се чувства задоволен. Трябваше да го подозира. В крайна сметка ставаше въпрос за Каси.

Обърна се, събра разпръснатите й дрехи и й протегна ръка.

— Ела, любима — нежно я подкани той.

Тя му подаде ръка и се изправи. Припряно навлече роклята си.

Брейдън взе ризата си и се намръщи като видя малкото кърваво петно — дръзко напомняне за това, което се бе случило преди малко. Усети, че Каси го гледа и вдигна глава. Тя се изчерви и сведе очи. Брейдън приближи до нея.

— Добре ли си? — попита я нежно.

— Да.

— Знаеш, че повече няма да има кръв, така е само първия път.

Тя кимна.

— Вече знам.

Той я привлече към себе си и я целуна по главата. После, без да каже нищо повече, отиде до водата и потопи ризата си. Държа я във водата докато и последната следа от кръв — заедно с девствеността на Каси — изчезна. Изстиска мократа риза и после я облече.

Когато Брейдън се върна, Каси тъкмо закопчаваше последното копче на роклята си.

— Ела, съпруго — тихо рече той, — да си вървим у дома.