Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (15)

Глава 14

Унесен в мислите си, Сирил вървеше към спалнята си.

Идеята бе страхотна — точно това, от което Брейдън имаше нужда, за да прогледне и да сложи край на този невъзможен брак. Сирил се намръщи при мисълта за болката и унижението, които Касандра несъмнено щеше да изпита, ако планът му се осъществи. Всъщност нямаше защо да се тревожи. Някой ден щеше да му бъде благодарна, когато осъзнае, че бъдещето й с Брейдън е невъзможно.

В дъното на коридора тихо се затвори врата. Сирил се извърна изненадано, питайки се кой ли може да е в този късен час. За свое изумление той видя как личната прислужница на Касандра забърза надолу по стълбите.

— Маргарет — извика той. Очевидно Маргарет излизаше от спалнята на господарката си. Какво, за Бога, би могла да иска Касандра в два часа през нощта?

Чувайки името си, Маргарет се сепна и бързо се извърна.

— О, милорд, това сте вие — облекчено въздъхна тя, когато видя Сирил.

— От стаята на Нейна светлост ли излезе? — попита той и свъси загрижено вежди.

— Да, милорд — кимна Маргарет.

— Защо?

Острият въпрос смути жената. Лорд Сирил винаги бе мил и внимателен с нея, а и нямаше причина да не му вярва. Но редно бе, херцогът пръв да узнае за страданията на съпругата си и да реши как да се справи с тях.

Маргарет се окопити и му каза само част от истината.

— Нейна светлост се измъчва от безсъние, милорд — обясни с почтителен тон прислужницата. — Надникнах да видя дали е добре.

Сирил видимо си отдъхна.

— Напоследък ми се струва доста бледа — съгласи се той. — Иска ми се да можех да направя нещо.

— Вие сте изключително внимателен към новата херцогиня, милорд — тутакси отвърна Маргарет. — Тя много цени вашата загриженост. Мисля, че ще се оправи, когато Негова светлост се върне в Шърбърг. Той много й липсва.

Сирил замълча, замислен над думите на Маргарет.

— Това ли е всичко, милорд? — попита след малко Маргарет.

Сирил примигна.

— Моля?

— Попитах това ли е всичко, милорд — повтори Маргарет. — Вече е късно и ако нямате други въпроси…

— Извини ме, Маргарет, разбира се — забързано отвърна Сирил. — Нямах намерение да те задържам. Върви да поспиш. Скоро ще съмне.

— Благодаря ви, милорд. Лека нощ.

— Лека нощ, Маргарет.

Сирил се втренчи в затворената врата на спалнята на Каси. Въздъхна дълбоко, обърна се и отиде да си легне.

 

 

— Господи, хубаво е да се върнеш отново у дома! — Брейдън протегна крака и погледна през прозореца на каретата. Наслаждаваше се на познатата гледка на Шърбърг.

Чарлс огледа мълчаливо приятеля си. Никога досега Брейдън не е бил толкова неспокоен по време на пътуване, никога не е бил толкова нетърпелив да се завърне у дома. И всичко това заради една красива млада жена, която бе намерила пътя към сърцето му.

Чарлс се усмихна. О, Брейдън никога не би го признал, дори пред себе си. Но Чарлс го познаваше от дете и бе забелязал признаците на промяната, както и причината за тях.

Брейдън Шефилд беше влюбен.

— Днес си особено замислен — отбеляза херцогът и погледна с любопитство спътника си.

— Мислех си, че по време на това пътуване не осъществи всичко, което възнамеряваше първоначално.

Брейдън повдигна изненадано тъмните си вежди.

— Срещата бе изключително плодотворна. А кобилата, която купихме на търга в Татърсол, е истинска красавица.

— Не говорех за бизнеса, Брейдън.

Настъпи тишина.

— Имах предвид решението ти относно брака.

Отново мълчание.

Чарлс се наведе напред. Лицето му имаше сериозно изражение.

— Брейдън, през последните пет дни много успешно избягваш да произнесеш името на Касандра. Крайно време е да разрешиш този проблем. Какво възнамеряваш да правиш?

— Това, че не съм говорил за Каси, не означава, че не съм мислил за нея — бързо отвърна Брейдън. Всъщност не беше вярно. Бе мислил върху това едва откакто напуснаха Лондон.

— И…

— И както обикновено не знам какво да правя — въздъхна херцогът. — Вече осъзнах, че съм бил глупак, като съм смятал, че ще съумея да потуша желанието си към Касандра. Много е просто — тя е моя съпруга и аз я желая. — Пред очите му изникна образа на Каси, легнала полугола в прегръдките му край потока. Брейдън стисна зъби. — Въпросът е какво иска Каси. Боя се, че и тя не знае какво иска. Тя е наполовина жена, наполовина уплашено дете. Силна и в същото време много крехка и уязвима. Страхувам се, че мога да я нараня или да отворя старите рани.

Чарлс кимна в знак на съгласие.

— В такъв случай какво мислиш да правиш?

— Ще трябва да почакам тя сама да дойде при мен.

— Разбирам. Щадиш чувствата й.

Чарлс не добави, че според него става въпрос не само за чувствата на Каси, но и за тези на самия Брейдън. Бе убеден, че дълбоко в себе си приятелят му бе наясно какво точно изпитваше към съпругата си, макар и да не искаше да признае това, още по-малко да го приеме. Щеше да се бори с подобно емоционално обвързване с всяка клетка на тялото си.

— Освен това съществува и проблемът с Робърт Грей — продължи Брейдън, вперил поглед през прозореца.

Лицето на Чарлс се изопна.

— Касандра каза, че не е идвал от деня на сватбата.

Брейдън кимна.

— Знам. Но инстинктът ми подсказва, че ще се срещна отново с това копеле. Убеден съм, че именно той е отговорен за повтарящите се кошмари, които преследват Каси.

— Тя разказа ли ти подробности от сънищата си?

Брейдън поклати глава.

— Не още. Но възнамерявам да разреша проблема още тази вечер. Ще проведа дълъг разговор със съпругата си, след който, надявам се, ще знам точно какво я измъчва и ще мога да реша какво да правя. — Стисна зъби. — И Господ да е на помощ на Робърт Грей, ако той е причината за страданията й.

Чарлс сложи ръка върху рамото на приятеля си.

— Не знаеш дали Грей има връзка със сънищата на Касандра.

Брейдън извърна погледа си към него.

— Съмняваш ли се, че Грей е способен на всичко, когато е пиян?

Чарлс пребледня.

— Не.

— Нито пък аз. И ако по някакъв начин нарани Каси, ще го убия.

Каретата спря. Двама лакеи в ливреи побързаха да помогнат на херцога да слезе от каретата. Предната врата на къщата се отвори и на прага се появи изпълнителният Пъркинс.

— Добре дошли у дома, Ваша светлост.

— Благодаря ти, Пъркинс — кимна Брейдън. — Къде е жена ми?

Чарлс потисна усмивката си.

Пъркинс примигна.

— Ами, според мен тя отиде на ез… на разходка из градините — бързо се поправи икономът. Нейна светлост му бе дала ясно да разбере, че иска да изненада съпруга си с умението си да язди. Добсън го бе осведомил, че се справяла забележително добре, въпреки злополуката със Стар в началото на седмицата. А Пъркинс не би сторил нещо, което да потуши радостния блясък в прекрасните очи на херцогинята.

— Сама ли излезе на разходка, Пъркинс?

— Ами, да, Ваша светлост. Струва ми се спомена, че иска да остане насаме.

Брейдън се обърна, присви очи и обходи с поглед градините.

— Не я виждам, Пъркинс.

— Става дума за градините в южната страна на имението, Ваша светлост — побърза да се поправи прислужникът.

— Няма градини в южната част на имението, Пъркинс — нетърпеливо възрази Брейдън.

— Градини ли казах? Имах предвид земите.

— Земите — повтори херцогът. — Пъркинс, нали каза, че тя искала да бъде сама.

Икономът преглътна.

— Ами, да, Ваша светлост.

Брейдън се напрегна.

— В южната част на имението са къщите на моите арендатори, Пъркинс. Това едва ли е място, където човек може да остане насаме със себе си.

— Може би съм се объркал. — По челото на прислужника избиха капчици пот. — Може би е отишла в северната част на имението.

Леден страх завладя сърцето на Брейдън.

— Да не би да криеш нещо от мен, Пъркинс?

Пъркинс се изпъна в цял ръст, видимо оскърбен от несправедливото обвинение в нелоялност.

— Съвсем не, Ваша светлост. Просто се опитвах да си припомня…

— Къде е тя, Пъркинс? — изръмжа Брейдън. Вече едва се владееше.

— Ето я и нея, Брейдън — намеси се Чарлс и посочи в далечината.

Брейдън и Пъркинс си отдъхнаха с видимо облекчение при вида на Каси. Младата жена не подозираше за завръщането на съпруга си и крачеше разсеяно към къщата. Бе въодушевена от ездата си с Литъл лейди. Днес се бе представила отлично.

Брейдън гледаше към Каси и чувстваше как го облива топла вълна на нежност и обич. Елегантните й дрехи за езда стояха чудесно върху дребното й, но чувствено тяло, гъстата й черна коса бе вързана с тъмносиня панделка и се спускаше на блестящи къдрици по гърба й. За своя изненада Брейдън изпита краткотрайна тъга. Някогашното непринудено малко момиче се бе превърнало в истинска херцогиня.

В този миг Каси го видя и възкликна:

— Брейдън!

Забравила всякакво благоприличие, тя повдигна поли над глезените си и се затича към съпруга си. Без да се колебае се хвърли на гърдите му и обви ръце около врата му, като едва не го събори на земята.

Петима лакеи и трима градинари наблюдаваха слисано възторженото й посрещане.

Чарлс и Пъркинс се усмихваха сдържано.

Брейдън се засмя високо и прегърна здраво жена си, за да не паднат.

— Здравей, скъпа — каза той и целуна върха на носа й. — Означава ли това, че се радваш да ме видиш?

Каси се изчерви, осъзнала едва сега, че няколко чифта очи са вперени в нея.

— Брейдън — започна тя.

— Ти също много ми липсваше — нежно рече той и я пусна на земята. Това бе самата истина, макар и да не бе го осъзнавал. Вгледа се в красивото й лице и се намръщи, когато забеляза тъмните кръгове под очите й и бледите й страни. — Добре ли си?

Тя кимна и отвърна бързо:

— Напълно.

Брейдън огледа внимателно лицето й. Виждаше много повече, отколкото му казваше тя. После погледът му се плъзна по-надолу и върху красивото му лице се изписа искрено изумление.

— Да не си била в конюшните? — попита той, забелязал чак сега костюма й за езда.

— Ами… — заекна младата жена.

— Брейдън, Чарлс. Добре дошли у дома. — Сирил бе застанал на предните стълби и без да дочака отговор, добави замислено — Добре е, че се върнахте.

— Съгласен съм с теб. — Брейдън отправи към Каси една от прелестните усмивки, които я караха мигом да се разтапя.

— Питах се, преди да започнеш с разопаковането на багажа, дали не мога да разменя някоя и друга дума с теб — продължи бързо Сирил.

— Разбира се — отвърна Брейдън, забелязал обезпокоеното лице на чичо си и усетил сериозния му тон. Проследи с поглед как Сирил влезе в къщата и се извърна с нарастваща тревога към Каси — Няма да се бавя.

— Брейдън. — Тя го улови за ръката. — Чудя се дали, след като говориш със Сирил, ще можеш да направиш нещо за мен?

Видя развълнувания блясък в очите й — това беше предишната Каси — и малко си отдъхна.

— Всичко — недвусмислено изрече той.

— Преоблечи се в дрехите си за езда и ще се срещнем в конюшните.

Брейдън отново придоби озадачен вид.

— Сега? Защо? Има ли нещо…

— Моля те — прекъсна го съпругата му. — Заради мен. Просто го направи — добави тя и зачака с умолителен поглед.

Чарлс се изкашля. Каси го стрелна с поглед и Брейдън видя за миг трапчинките по страните й. После те изчезнаха и тя отново придоби сериозен вид.

Брейдън погледна подозрително Чарлс, но по-възрастният мъж съзерцаваше съсредоточено листата на близките дъбови дървета.

— Касандра, какво си намислила? — Тонът на Брейдън бе суров, но лешниковите му очи блестяха. Когато не получи отговор, повдигна брадичката й, опитвайки се да проумее изражението на лицето й — беше напълно безизразно. — Е, добре — въздъхна накрая херцогът. — Разбирам, че единственият начин да узная, е да изпълня молбата ти. Ще се срещнем в конюшните колкото е възможно по-скоро.

Каси се повдигна на пръсти и го целуна по брадичката.

— Благодаря ти. — И побързай! Чакам те! — каза тя и се отдалечи забързано.

Чарлс се запъти към къщата.

— Ти знаеш нещо — обвини го Брейдън.

— Подозирам — поправи го приятелят му. — И ако това, което мисля е истина, те очаква чудесна изненада. — Чарлс изчезна през входната врата, за да избегне по-нататъшните обяснения.

Развеселен и заинтригуван, Брейдън влезе в къщата и се насочи към библиотеката. Колкото по-скоро свърши разговора със Сирил, толкова по-скоро щеше да узнае малката тайна на Каси.

Ала веселото му настроение помръкна, когато видя мрачното лице на Сирил.

— Какъв е проблемът, Сирил? — Той затвори вратата зад гърба си.

Чичо му разтри замислено брадичката си.

— Не съм сигурен. Но имам неясното усещане, че на Касандра й е трудно да се приспособи към новия си живот.

Брейдън се намръщи.

— Не съм изненадан и не смятам, че това е проблем, Сирил. Минал е по-малко от месец, откакто сме се оженили, а промяната е твърде драстична за Каси.

— Не е свикнала с нашия начин на живот, нито с нашите принципи.

Брейдън понечи да изтъкне, че неговите принципи доста се различават от тези на Сирил и че не желае съпругата му да се придържа към последните, но вместо това попита.

— Какво по-точно имаш предвид?

— Тя има проблеми със съня си — отвърна Сирил.

— Откъде знаеш? — смаяно попита Брейдън.

— Видях Маргарет, прислужницата на Касандра, да излиза от спалнята й късно през нощта. Попитах я дали има някакъв проблем и тя ме осведоми, че Касандра не е могла да заспи.

„Кошмарите“ — помисли си Брейдън.

— Освен това — продължи Сирил — Касандра се запозна — поколеба се за миг — с някои от нашите приятели.

Брейдън забеляза колебанието му.

— О, така ли? И кои приятели по-точно?

Сирил преглътна, знаейки какво ще последва.

— Уилям и Абигейл се отбиха, за да се видят с теб…

— Позволил си Каси да бъде в компанията на онази кучка! — избухна племенникът му.

— Те не бяха сами — прекъсна го Сирил. — Аз и Уилям също бяхме там. Не се каза нищо неудобно.

— О, сигурен съм, че Абигейл, както обикновено, е била очарователна. — Тонът на Брейдън бе пропит със сарказъм, а сърцето му се сви при мисълта за разигралата се сцена. Плахата невинност на Каси не можеше да си съперничи с острия език на Абигейл.

— Касандра изглеждаше малко притеснена, след като те си тръгнаха. — Нямаше смисъл да лъже. Касандра сигурно сама щеше да си каже истината. А и фактът, че е била неподготвена за срещата, можеше само да му е от полза.

— Притеснена? — бавно повтори Брейдън.

— Да. Притеснена. — Сирил приближи към племенника си. — Ако иска да оцелее в нашия свят, Касандра трябва да се научи да общува с жени като Абигейл, Брейдън. Както знаеш, Абигейл далеч не е изключение.

Брейдън се засмя.

— Напълно си прав.

Чичо му кимна.

— Имам предложение. Защо не дадеш прием? Нищо претенциозно, само за най-влиятелните членове на висшето общество.

— Това означава четиристотин или петстотин души — сухо вметна Брейдън.

Сирил пренебрегна забележката му.

— Рано или късно Касандра ще трябва да се запознае с тези хора, Брейдън. Не можеш завинаги да я държиш заключена в Шърбърг, изолирана от света. Така ще може да се срещне с тях под твоя покрив, ти ще бъдеш до нея. — Замълча, опитвайки се да отгатне реакцията на племенника си. — Смятам, че така ще бъде по-лесно за нея. — Предусещайки победата, Сирил изтъкна най-убедителния си аргумент. — Освен това замислял ли си се някога, че може би се чувства самотна и жадува за компанията на други жени? Сигурен съм, че сред изобилието от млади дами все ще се намерят една или две, които да й подхождат. В крайна сметка в Шърбърг е заобиколена само от мъже, а личната й прислужница е единствената жена, с която общува. Касандра е мила и грижовна млада жена, откъсната напълно от своя свят. Длъжен си да помислиш за щастието й, Брейдън, и да спреш да се държиш така покровителствено към нея. Не отричам, разбира се, че женитбата й с теб е най-хубавото, най-вълнуващо нещо, което й се е случвало.

Пое дълбоко дъх и зачака.

Брейдън се втренчи в пода. Макар че бе озадачен от нетипичната загриженост на Сирил, не можеше да отрече, че голяма част от казаното е истина. Може би Каси наистина жадуваше за женска компания. Истина бе и фактът, че рано или късно трябваше да започне да изпълнява светските си ангажименти. Защо не сега, когато ще бъде сред близка и позната обстановка?

Брейдън вдигна глава и кимна.

— Разбирам мотивите ти, Сирил. Ще си помисля и ще го обсъдя с Каси. — Отвори вратата. — Като говорим за нея, обещах й да се срещнем в конюшните колкото се може по-скоро.

— Разбира се.

Брейдън спря.

— Благодаря ти за добрия съвет, Сирил. Надявам се, че от предложението ти ще има полза.

— Ще има, Брейдън — увери го Сирил с мила усмивка. — Не се съмнявам в това.

Брейдън отиде в спалнята си и облече костюма си за езда. Преди да излезе от къщата, се отби в стаята на Каси, за да потърси Маргарет. Пълничката прислужница приготвяше вечерния тоалет на съпругата му.

— Маргарет — Брейдън влезе в стаята с обичайния си властен маниер.

— Ваша светлост! Вие сте се върнали!

Радостта на възрастната жена го накара да се усмихне.

— Сега вече всичко ще бъде наред — въздъхна с облекчение Маргарет.

Усмивката му помръкна.

— Защо, Маргарет? Нещо не е ли наред? За Каси ли става дума?

Жената забеляза угриженото лице на херцога. Каквото и да ставаше между двамата млади, Маргарет бе сигурна в едно — херцогът на Шърбърг бе загрижен за съпругата си. Уверена в това, тя кимна.

— Да, Ваша светлост, страхувам се, че нещо не е наред. — Отиде до вратата и провери дали има някой в коридора. Върна се при Брейдън. — Херцогинята почти не може да спи.

— За кошмарите ли става дума? — попита Брейдън без заобикалки.

— Да, Ваша светлост. По време на отсъствието ви станаха по-чести и по-мъчителни. — Прислужницата се намръщи. — Ужасно се тревожа за Нейна светлост. Тя не се храни, отслабнала е и изглежда бледа и уморена.

— Разказвала ли ти е някакви подробности от сънищата си? — тревожно попита херцогът.

— Не.

— По дяволите! — изруга тихо младият мъж и по лицето му затрептя мускул.

Маргарет търпеливо зачака следващите му думи.

— Благодаря ти, Маргарет — рече тихо младият мъж.

— Аз ще се погрижа за всичко.

— Разбира се, Ваша светлост. — Маргарет се поклони и излезе от стаята. В коридора спря, надявайки се, че бе постъпила правилно. Сърцето й казваше, че е така.

Брейдън пристигна в конюшните, решен да стигне до корена на проблема на Каси. Беше се заклел да се грижи за нея и за щастието й. И щеше да го направи.

— Каси — извика той.

— Здравейте, Ваша светлост. — Добсън водеше Стар. Великолепният жребец бе оседлан и готов за езда.

Брейдън поклати глава.

— Добсън, не знам кой ти е казал да приготвиш Стар, но сигурно си се объркал. Дойдох тук, за да се срещна…

— Аз казах на Добсън да приготви Стар.

При звука от гласа на Каси Брейдън рязко се обърна. Съпругата му седеше грациозно върху гърба на Литъл лейди и му се усмихваше. Синьо-зелените й очи искряха от удоволствие, а трапчинките по страните й станаха още по-дълбоки, когато видя смаяното изражение на съпруга си.

— Каси… кога… как…

— От няколко седмици и най-вече с помощта на Чарлс, а последната седмица с упорство и професионална помощ от страна на Добсън. — Двамата с младия коняр се засмяха заговорнически.

— Твоята прекрасна съпруга е много скромна — разнесе се гласът на Чарлс от вътрешността на конюшнята. Заслугата е нейна. Упражняваше се много съвестно, изпълняваше всички инструкции и стоически понасяше добронамерените шеги и подмятания — додаде той и се усмихна. Вече бе чул за инцидента на Каси със Стар.

Каси се засмя. Сега, когато случилото се бе минало, можеше да се присмива на себе си.

— Искаш ли лично да се убедиш в новите ми умения? — нетърпеливо попита младата жена.

— Стар е готов, Ваша светлост — подкани Добсън господаря си, който се взираше в сияещите очи на Каси.

— За мен ще бъде удоволствие — каза Брейдън и се метна върху седлото.

Каси наклони леко глава и изгледа преценяващо Стар.

— Мисля, че ще трябва да изгладим недоразуменията си и да общуваме помежду си особено след като Брейдън вече си е у дома — заяви тя на жребеца, който наостри уши. — Признавам, че до голяма степен вината е моя, бях прекалено неопитна и необосновано самонадеяна. Но ти също имаш вина. — Каси придружи смъмрянето си с обидено подсмърчане. — Затова предлагам да забравим цялата неприятна случка.

Стар изсумтя в знак на съгласие.

— Добре. — Каси не изглеждаше изненадана от отговора му. — Значи се разбрахме.

Брейдън погледна слисано Чарлс.

— Не вярвам на очите си.

— Касандра притежава усет към конете — отвърна Чарлс и се засмя. — Те изглежда се разбират отлично.

— Виждам. Очевидно съм пропуснал доста неща, докато съм отсъствал.

Чарлс и Добсън не казаха нищо. Гледаха Брейдън с безизразни физиономии.

Каси ги дари със сияйната си усмивка.

— Благодаря ви. Вие сте истински джентълмени — каза тя и се извърна към Брейдън. — Ще тръгваме ли?

— Води — кимна той.

Двамата поеха в мълчание. Брейдън забеляза колко естествено изглежда върху гърба на коня — сякаш бе родена върху него. Разбираше, че го прави заради него и в гърдите му се надигна топла вълна на признателност и обич.

И двамата знаеха накъде са се запътили. Това бе едно от нещата, което бе останало непроменено помежду им — мястото, където търсеха успокоение, мястото, където се срещнаха за пръв път.