Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (13)

Глава 12

Отблясъците слънчева светлина накараха натежалите клепачи на Каси да се повдигнат. Скоро щеше да се появи Маргарет, за да й помогне да се облече за урока по езда с Чарлс. Това се бе превърнало в ритуал през последната седмица и бе единственото, което Каси напоследък очакваше с нетърпение. След онзи ден край потока, след онзи разтърсващ миг в прегръдките на Брейдън.

С всеки изминал ден те се отдалечаваха все повече един от друг, напрежението помежду им ставаше все по-явно, а бъдещето изглеждаше мрачно и безнадеждно. Брейдън рядко се задържаше у дома. А когато оставаше, далеч не бе мил и приветлив. Затваряше се в кабинета или в конюшните, срещайки се единствено с деловите си партньори, чистокръвните си коне и Чарлс. Ако се случеше да останат насаме, или случайно да улови погледа му, Каси усещаше едва сдържания му гняв. В очите му се четеше обвинение и мъка. А тя се чувстваше безпомощна да я излекува.

Каси, която през целия си досегашен живот се бе сблъсквала единствено с шумни разправии, не бе способна да се бори с това неясно и болезнено напрежение, не бе способна да го проумее. Знаеше единствено, че помежду им се бе случило нещо невъзвратимо, което изведнъж бе променило всичко.

Вратата се разтвори и оживената и забързана Маргарет нахлу в спалнята на господарката си.

— Добро утро, Ваша светлост — поздрави прислужницата и отиде до прозореца, за да дръпне завесите докрай и да пусне повече слънчева светлина в стаята.

— Здравей, Маргарет — отвърна Каси, седна в леглото и се усмихна унило на камериерката си.

Маргарет огледа внимателно бледото й лице и се намръщи.

— Да не би отново да сте сънували кошмар? — загрижено попита по-възрастната жена.

Каси поклати глава.

— Не, Маргарет, нямах никакви сънища. Просто прекарах малко неспокойна нощ.

Всъщност нощта й бе доста неспокойна. Едно от хубавите неща на безсънието бе, че през изминалата седмица само два пъти бе сънувала ужасния кошмар. И в двата случая Брейдън отсъстваше от Шърбърг и Маргарет бе тази, която бе дошла да я успокои. Добрата жена не й задаваше никакви въпроси, само я милваше по косата, мърморейки утешителни слова, докато господарката й престанеше да трепери. Каси обожаваше Маргарет и й беше безкрайно благодарна за нежните грижи и майчинска подкрепа.

Ала желаеше Брейдън.

— Да ви донеса ли подноса със закуската, Ваша светлост? — попита Маргарет с надежда в гласа.

Каси въздъхна. Знаеше, че добрата жена се тревожи заради безсънието й и липсата на апетит. Тя бе единствената майка, която Каси бе познала от четиринайсет години насам.

Заля я вълна на благодарност и тя отметна завивките с усмивка.

— Няма да е необходимо, Маргарет. Струва ми се, че днес ще сляза долу и ще закуся в трапезарията.

Широка усмивка озари лицето на прислужницата.

— Прекрасно! Ще ви се отрази добре да бъдете сред хора, да прекарате известно време със съпруга си…

Гласът й замря, когато Каси извърна поглед настрани. Маргарет най-добре от всички знаеше как стояха нещата между Брейдън и младата му съпруга. Макар че Каси рядко говореше за това, чувствата към съпруга й бяха прозрачни като стъкло, а за Маргарет не бе тайна, че херцогът никога не посещаваше спалнята на жена си. Обаче мъдро предпочиташе да си държи езика зад зъбите, първо, защото си знаеше мястото и второ, защото усещаше, че в тази връзка имаше нещо повече, отколкото се виждаше на пръв поглед. Каквото и да не бе наред между херцога и херцогинята, те трябваше сами да се справят с проблемите си.

Половин час по-късно, измита и облечена, Каси влезе в просторната трапезария на Шърбърг. Спря се на прага, чудейки се дали някога тази стая ще престане да я плаши. Не бяха само огромните й размери, но и изящното и внушаващо респект обзавеждане. Редки и безценни статуетки стояха навсякъде между високите колони, които стигаха до високия позлатен таван и ослепителния кристален полилей. В отдалечения край на стаята, до стената, имаше бяла мраморна камина, в която пращеше буен огън. Погледът на Каси се плъзна по масивната махагонова маса с изящна дърворезба и високите столове покрай нея. Неколцина внимателни и вежливи лакеи сновяха безшумно наоколо, сервирайки чинии с топла храна на лорд Сирил Шефилд, който седеше спокойно на масата и ядеше закуската си, както и на Негова светлост, херцога на Шърбърг, настанил се начело на масата и заровил глава в „Таймс“.

Когато я видя, Сирил се изправи, а тъмните му вежди се повдигнаха учудено.

— Добро утро, Касандра. Истинско удоволствие е, че ще се присъединиш към нас на закуска.

— Добро утро, Сирил — усмихна се Каси. — Реших, че е време да престана да мързелувам и да се науча да ставам в приличен час.

Брейдън бавно остави вестника на масата и се изправи.

— Добро утро, Брейдън — тихо рече младата жена. Видя отново онова притеснено, изпълнено с болка изражение — мярна се за миг в очите му и изчезна.

— Добро утро, Каси. — Присъствието й го подлудяваше. Проклинаше се за желанията, които не можеше да овладее. Нищо не се бе променило от онзи ден край потока — нито решителността му, нито противоречивите му чувства.

Забеляза нежния и в същото време въпросителен поглед, който отправи към него, докато сядаше край масата, и почувства необясним изблик на гняв. Какво искаше от него? По дяволите, та тя вече не беше дете. Със сигурност имаше някаква представа за това, през какво му се налага да премине.

До онзи пикник Брейдън бе готов да поеме цялата отговорност за потискане на желанията си, както и цялата вина, ако не успее да се овладее. Но изведнъж всичко се бе променило, защото както бе сигурен, че до този ден не бе познал истинската страст, така нито за миг не се съмняваше, че Каси изпитва същите чувства към него. Тя отвърна на докосването му без колебание, нито пък отвращение. Бе го умолявала да продължи. Без думи, но с тялото си, говореше, че иска да му принадлежи изцяло. Беше го почувствал, вкусил, бе се насладил. Никога досега не бе пожелавал жена толкова бурно и изцяло. Чувстваше се като неопитен ученик, който не разбира нищо, освен отчаяната потребност да се слее с нея, да съединят телата си, да й достави удоволствие.

И тогава тя го бе отблъснала. Защо?

Страхувала се е, обади се съвестта му. А той бе един долен негодник, ако позволи гневът да се смеси с вината и разкаянието му.

Стисна ръце в юмруци, докато я наблюдаваше как бъбри приятелски с Чарлс над чинията с бъркани яйца.

Беше толкова дяволски красива, така неописуемо желана. Тялото й бе прекрасно. Само спомена за него накара Брейдън да се почувства като неопитен юноша. А търсещите му ръце и жадният му взор бяха познали само част от него. Най-голямото съкровище бе останало скрито и неизследвано.

Господи, колко силно я желаеше! Желание, което се превръщаше в мания и изпълваше сънищата му. Тялото му отказваше да се подчинява на заповедите на разума и това го вбесяваше.

Ала в същото време искаше тя да го пожелае, да го приеме с радост в прегръдките си, в тялото и в сърцето си. Подобна мисъл го ужасяваше.

През цялото време се питаше кое чувство щеше да надделее у Каси — страхът или желанието.

— Брейдън, ще отсъстваш ли днес от Шърбърг? — попита Каси и извърна питащите си синьо-зелени очи към него.

Брейдън сгъна вестника и го остави до чинията си.

— Всъщност трябва да поговоря с Чарлс и да уредя някои неща. Утре сутринта двамата с него ще потеглим за Лондон.

— Защо? — В мига, в който попита, изпита желание да не го бе правила. Беше чула достатъчно от Чарлс и знаеше, че тази седмица ще има голям търг в Татърсол.

Младият херцог погледна разочарованото лице на съпругата си и почувства как гневът му се стопява.

— Двамата с Чарлс трябва да присъстваме на търга, а и аз искам да се срещна с един от членовете на жокей клуба в канцеларията. Ще обсъждаме възможността да закупим допълнително земя в Нюмаркет. — Усмихна се въпреки желанието си. — Ще отсъствам само няколко дни, ma petite. В края на седмицата ще съм си у дома.

Каси кимна, ужасена от себе си. Та тя почти го бе помолила да не заминава! Овладя се и отвърна:

— Ясно. Разбирам.

Сирил се прокашля, опитвайки се да разсее напрежението в стаята.

— Докато те няма, аз ще се погрижа за Касандра, Брейдън — увери той племенника си.

— Сигурен съм, че ще го направиш. — Брейдън изпи последната глътка от изстиналия си чай и се изправи. — По-добре да тръгвам.

— Ще те видя ли, преди да заминеш? — Този път Каси успя да зададе въпроса си със спокоен тон.

Брейдън кимна.

— Ще се видим довечера, преди да се оттеглиш за сън — отвърна той и излезе от стаята.

Каси се изчерви. Сирил трябваше да е сляп и глух, за да не разбере последната забележка на Брейдън, от която ставаше ясно, че двамата живеят отделно, а не като истински съпруг и съпруга.

Дори и да бе разбрал, не каза нищо, а довърши спокойно закуската си, продължавайки да разменя любезни реплики с нея.

— Наслаждаваш ли се на уроците си по езда с Чарлс?

Каси го погледна изненадано.

— Не знаех, че си осведомен за уроците, които ми дава Чарлс.

Той се усмихна и попи устните си с ленена кърпа.

— Вчера ви видях заедно. Впечатлен съм от напредъка ти. Нали каза, че досега не си яздила?

Каси го изгледа замислено.

— Казах. Чарлс ми помага да се науча. Шърбърг разполага с великолепни коне.

— Да, така е — съгласи се той. — Сигурен съм, че Брейдън много ще се зарадва, когато станеш опитна ездачка. Той обожава чистокръвните си коне.

— Знам — усмихна се младата жена. — И мога да разбера защо. Те са обичливи, бързо се привързват и са много нежни.

Сирил наклони леко глава на една страна.

— Да, но могат да бъдат и доста своеволни, капризни и плашливи, особено с нов и неопитен ездач. Просто бъди внимателна. Не бих искал да се нараниш.

Каси бутна назад стола си и се изправи.

— Благодаря ти, Сирил — топло рече тя. — Благодаря за загрижеността ти. Няма да позволя ентусиазма ми да повлияе на предпазливостта, обещавам.

— Добре — засмя се по-възрастният мъж. — А сега бягай да се преоблечеш и върви да пояздиш. През следващите няколко дни двамата с теб ще имаме доста време, за да разговаряме. Та нали работата ми ще е да се грижа за теб в отсъствието на Брейдън.

Проследи я с поглед да излиза от трапезарията, доволен от разговора. Като се имаше предвид как се развиваха нещата между Брейдън и съпругата му, работата му нямаше да се окаже никак трудна.

 

 

Каси се хвърли на леглото и сълзи на отчаяние замъглиха погледа й. Колко още щеше да издържи, без да спи? Беше напълно изтощена, тялото й жадуваше за почивка, но бурните чувства, които я измъчваха, не й даваха нито минута покой, не й позволяваха да се унесе в блажения сън на забравата.

През затворената врата на стаята си чуваше дълбокия баритон на Брейдън, докато даваше последни инструкции на Хардинг. Мисълта, че Брейдън ще напусне Шърбърг я караше да се чувства още по-самотна и уплашена, отколкото в деня, когато бе избягала от бащиния си дом. Изведнъж осъзна, че бе станала много зависима от съпруга си, нещо, което досега не си бе позволявала с друг човек. Нуждаеше се от него емоционално и физически. И тъкмо това прозрение я бе накарало да се отдръпне през онзи ден край потока.

Неканен, в съзнанието й изплува споменът за пикника. Да бъде в прегръдките на Брейдън, да му позволи да я докосва, да го моли да я докосва с безпомощно увлечение и сляпа страст — това я бе лишило от воля и в последния миг тя се бе изплашила. Целият й досегашен опит я предупреждаваше да не се оставя да бъде толкова уязвима спрямо друг човек.

Младата жена затвори очи. Вече нямаше връщане назад. Трябваше да поеме риска. Обичаше съпруга си и независимо от всичко бе твърдо решена да го накара да я обикне.

Ала утре той ще замине, помисли си Каси и почувства как я полазиха ледени тръпки.

Потъна в сън.

Нощ. Сама е. Разхожда се, завладяна от ледено, смразяващо предчувствие. Във въздуха се носи сладкият дъх на лилии. Цари странна, злокобна тишина. Изведнъж чува глас — груб и умоляващ. Движение, шумолене, тежки стъпки. Студът става все по-остър. Предчувствието й се превръща в ужас. Тя се затичва. Отчаяно се опитва да избяга. Знае, че не може. Пронизителен писък разцепва нощта. Звярът ръмжи, отстъпва назад, после се хвърля напред. Тя пада… надолу, надолу, в бездънен кладенец от лепкав мрак.

Смехът на звяра отеква в ушите й, докато се приближава към смъртта си.

Някой я извиква, повдига я, измъква я от мрака. Каси се мята яростно срещу силните ръце, които я обгръщат и внезапно чува риданията и накъсаното си дишане.

— Каси! Престани да се бориш с мен! Няма да те нараня! Скъпа, аз съм… Брейдън. Отвори очи!

Каси чу заповедта и с огромно усилие отвори очи. Вгледа се объркано в разтревоженото лице на съпруга си.

— Брейдън?

Той кимна и я прегърна по-силно.

— Да, любима, аз съм. Тук съм.

— Сънувах — промърмори тя. Каза го на глас, защото се надяваше, че действителността ще погълне по-бързо кошмара. Бавно започна да осъзнава къде се намира. Брейдън седеше върху леглото й, притискаше я към гърдите си и галеше влажните кичури, полепнали по потното й чело.

— Да, сънуваше — нежно отвърна той и се вгледа в очите й, за да потърси признак на временно разстройство. Нямаше. — Каси, колко често сънуваш тези… сънища?

Тя въздъхна и отпусна натежалата си глава върху рамото му. Забеляза, че този път той бе облечен, вероятно още не си бе лягал.

— Различно — отвърна тя. Сънят още не си бе отишъл съвсем, студът и страхът я караха да трепери. — Бяха изчезнали напълно през първата ми седмица в Шърбърг — промърмори младата жена по-скоро на себе си. — Но напоследък кошмарът е безмилостен и се появява по-често от всякога. След онзи ден, когато баща ми беше тук…

— Баща ти е бил тук? — Всички мускули по тялото на Брейдън се напрегнаха при думите й.

Тя осъзна глупостта си, но бе твърде уморена, за да я поправи и кимна.

— На следващия ден след сватбата.

— По дяволите, Каси — изруга тихо той в мекия облак на косите й, — защо не ми каза?

— Нямаше смисъл да ти казвам, Брейдън. Той не ми стори нищо лошо. А и оттогава не се е връщал.

Брейдън искаше да я разпита за всяка подробност от срещата, да изтъкне, че Робърт може да й причини не само физическа болка. Но се отказа, виждайки в какво състояние се намира Каси в момента. В същото време логиката му подсказваше, че завръщането на кошмара след посещението на баща й не е просто съвпадение. Явно имаше някаква връзка.

Ядосан и объркан, Брейдън обви закрилнически ръце около съпругата си, като си отбеляза мислено да увеличи броя на слугите, които пазеха земите и входните порти на Шърбърг. Щеше да се чувства притеснен по време на неколкодневното си отсъствие.

— Скъпа, за кошмара… — нежно започна той.

Каси поклати глава. Не бе готова да го обсъжда. Брейдън въздъхна тревожно.

— Не можем просто да се преструваме, че не съществува, Касандра. Трябва да поговорим за това.

— Не тази вечер.

Той се намръщи, усетил молбата в гласа й.

— Тогава кога?

Каси се отдръпна назад и се взря в хипнотизиращите му лешникови очи, които в този миг бяха потъмнели от тревога.

— Когато се върнеш. Обещавам. Само моля те, нека да не е сега. — Потрепери. — Все още го усещам… виждам го… моля те, не ме карай да го съживявам. Не мисля, че ще мога да го понеса.

Младият мъж обхвана треперещото й лице.

— Добре, ma petite, добре. Сега няма да говорим за това. Но веднага щом се върна…

— Както кажеш — бързо се съгласи тя.

Той се вгледа в нея и поклати глава.

— Какво ще правя с теб?

— Прегърни ме. — Каси се вкопчи в мускулестата му ръка. — Моля те, само ме прегърни.

Той я привлече към себе си и усети как гърдите му се стегнаха, когато малкото й меко тяло се сгуши доверчиво до него. Колкото и да се опитваше, не можеше да се освободи от безбройните чувства, които събуждаше у него. Искаше да излекува цялата й болка, да види как усмивката й озарява всичко наоколо.

Искаше да я люби, докато и двамата останат без дъх. А нямаше никаква представа какво иска тя от него.

— Ти ме нарече Касандра — измърмори дрезгаво тя.

Брейдън се усмихна и я целуна по главата.

— Предполагам, че съм го направил.

— Ще ми липсваш — прошепна Каси тихо, почти неуловимо.

Но Брейдън я чу.

— Ти също ще ми липсваш, скъпа.

Младата жена се отдръпна назад и го погледна несигурно.

— Наистина ли? Заради начина, по който се държиш напоследък, си помислих, че… — Гласът й замря.

— Изглежда, че ние двамата имаме да обсъждаме доста неща — отвърна херцогът и я положи внимателно върху възглавниците. Забеляза сенките под красивите й очи и се намръщи. — Но не сега му е времето. Ти си напълно изтощена, а аз трябва да довърша приготовленията за пътуването си. Когато се върна, ще поговорим за кошмарите ти, за посещението на баща ти, за твоето поведение напоследък…

— И твоето — бързо добави младата жена.

Той се изправи.

— Брейдън. — Каси се облегна на лакът. — Ще останеш ли с мен само докато заспя? Моля те!

Той седна до нея. Помисли, че с този поглед, дори да бе поискала луната, щеше да намери начин да й я даде.

— Ще остана — отвърна той, — докато заспиш.

Тя се надигна и нежно докосна устните му със своите.

— Благодаря ти. — Бе доволна като малко дете. След минути вече спеше дълбоко.

Брейдън наблюдаваше съня й, разсеяно поглаждайки блестящия черен водопад, който се стелеше по раменете й и се спускаше надолу по нощницата. Тъмните й мигли, подобни на черно копринено ветрило, изящните очертания на лицето й и фините високи скули, които правеха кадифената й кожа да изглежда още по-бледа. Тя бе най-прекрасната жена, която бе срещал… и най-възбуждащата смесица от противоречия. Прокара върха на палеца си по меките й чувствени устни, усети дълбокото й дишане. Трябваше да се опита да проумее силните чувства, които го вълнуваха… и то много скоро. Нещата не можеха да продължават по този начин, това причиняваше и на двамата твърде много болка.

Брейдън подпъхна нежно одеялото под брадичката й и се изправи. Разкъсваше се от противоречиви чувства. Не искаше да я оставя сама, дори и за няколко дни. Но се налагаше да отиде в Лондон. Херцогът се успокояваше при мисълта, че нямаше да бъде сама. Сирил бе обещал да се грижи за нея, а и цялата къща бе пълна със слуги. А междувременно Брейдън можеше да използва отсъствието си, за да прецени трезво връзката със съпругата си.

Причината бе убедителна.

Ала тревогата оставаше.