Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Dream Castle, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 80гласа)

Информация

Разпознаване, корекция и форматиране
Xesiona(2010)

Издание:

Андреа Кейн. Замъкът на мечтите

ИК „Бард“, София, 2002

ISBN: 954-585-309-3

История

  1. —Добавяне

Глава 9

— Ти си в безопасност, Брейдън.

Чарлс затвори вратата на конюшнята и хвърли многозначителен поглед на приятеля си.

— Наближава полунощ и цялата къща изглежда потънала в пълен мрак. Вече използва всяко възможно извинение, за да останеш по-далеч. Не смяташ ли, че е време да се върнеш у дома?

Брейдън се намръщи. Искаше му се поне веднъж Чарлс да не е толкова проницателен.

— Не си измислих деловата среща с Уилям Девън, Чарлс. Тя беше насрочена много отдавна, доста преди да знам, че тази седмица ще се женя. Присъствието ми бе наложително.

Чарлс повдигна невярващо вежди.

— Наистина ли? А наложително ли беше лично да наблюдаваш вечерната процедура в конюшните?

— След ездата Стар малко накуцваше. Просто исках да го погледна.

— Така ли? Не съм забелязал да е накуцвал. — Очите на Чарлс блеснаха, макар че запази невъзмутимия израз на лицето си. — Нито пък конярят Добсън, който го разтриваше след ездата заедно с мен.

Брейдън стисна зъби.

— Очевидно не е било нещо сериозно. Въпреки това исках лично да се убедя, че е добре. Той често е доста буен и дори Добсън невинаги е в състояние да го овладее. — Многозначителната физиономия на Чарлс го разгневи. Той се завъртя на пети и закрачи към къщата.

Чарлс побърза да го настигне.

— Няма да можеш да живееш по този начин, Брейдън — рече тихо по-възрастният мъж. В гласа му не се долавяше и следа от закачливи нотки. — Не е естествено и не е здравословно за теб.

— За мен, може би. — Брейдън престана да се преструва, че не разбира думите на Чарлс.

— Ала какво ще кажеш за Каси? — Поклати рязко глава. — Не, Чарлс, трябва да се придържам към решението си.

— И междувременно да полудееш.

Брейдън внезапно спря.

— И какво искаш да направя? Да я изплаша? Да я нараня?

— Не, разбира се, че не.

— Тогава какво? Да отида при друга жена? Никога не бих причинил подобно нещо на Каси. Тя не разбира нищо от мъжките потребности. Ще се почувства ужасно, ако узнае, че имам любовница. Нима не разбираш? Хванат съм като в капан в тази абсурдна ситуация, от която няма изход. В момента Каси е спасена от грубостта на баща си и от жестокостта на предишния си живот. Иронията е, че осигурявайки избавлението на Каси, аз създадох собствения си ад. — Той прокара пръсти през косата си. — Но ако въздържанието е цената за щастието на Каси, то аз трябва да я платя. — Объркан и неспокоен, той закрачи отново към къщата, към стаята си и към празното легло.

— Колко дълго?

Тихо изреченият въпрос накара Брейдън да застине на място. Чарлс бе задал същия въпрос, който го измъчваше ден и нощ, макар и да се опитваше да го изтласка от съзнанието си. Колко дълго можеше да продължава по този начин? Да желае Каси, да е изпълнен с болезненото съзнание, че е негова съпруга и въпреки това да не може да слее тялото си с нейното? Изминалата нощ бе цяло мъчение — да знае, че тя му принадлежи напълно и по закон, че трябва само да отиде при нея и да предяви правата си, за да облекчи непоносимата болка в слабините си.

За да я замени с много по-остра и мъчителна болка.

Нямаше да си прости никога, ако я нарани. Никога.

Брейдън пое дълбоко въздух. Очите му срещнаха загрижения поглед на Чарлс.

— Нямам отговор на този въпрос, Чарлс — искрено отвърна младият мъж. — Не си позволявам да се замислям над него. Живея ден за ден.

Чарлс кимна съчувствено.

— Времето ще ти покаже правилното решение — за теб и твоята съпруга.

— Може би. — Брейдън погледна към къщата и очите му инстинктивно потърсиха прозорците на спалнята на Каси. Бяха тъмни. Младата му съпруга бе заспала.

Със смесица от облекчение и разочарование стигна до входните стълби, извърна се към Чарлс и тъжно се усмихна.

— Благодаря ти за съвета и за компанията. Вече е късно. Върви да си лягаш.

Чарлс го изгледа с неразгадаемо изражение на лицето.

— Всичко ще бъде наред, Брейдън — рече накрая. И без да каже нищо повече, мина покрай него и влезе в къщата. — Лека нощ.

— Лека нощ, Чарлс. — Младият херцог се запъти към стаята си, сякаш бе осъден.

Освободи камериера си Хардинг и се съблече в тъмното, небрежно захвърляйки дрехите си на пода. Пъхна се гол под завивките и скръсти ръце под главата си. Погледът му се насочи, сякаш по собствена воля към междинната врата, която водеше към спалнята на Каси. Представи си я в леглото, облечена в ефирна копринена нощница — единствената преграда пред него, очите му, ръцете му, устните му.

Брейдън простена, а тялото му се напрегна от незадоволения копнеж.

Очертаваше се още една дълга и безсънна нощ.

 

 

Кошмарът се върна.

Потънала в съня си, Каси хлипаше тихо, търсейки място къде да се скрие. Напразно.

Лепкавият и гъст мрак се спускаше над нея, задушавайки я в смъртоносната си прегръдка.

Студът проникна в треперещите й крайници и скова ръцете й, а зъбите й затракаха.

Трябваше да се махне.

Да избяга. Трябваше да избяга.

Но той беше по петите й.

Колкото и да се опитваше, не можеше да му се изплъзне. Тичаше все по-бързо и по-бързо. Отвори уста, за да извика.

Не излезе нито звук. В ушите й отекваше единствено задъханото й дишане и тропота на бягащите й нозе, както и усещането, че я следва.

Изведнъж се озова пред нея и вече нямаше накъде да бяга. Чу вика, но той не излезе от нейните устни, а отнякъде другаде. Той се изправи пред нея — тъмен и заплашителен.

Щеше да я убие.

Падаше в безкрайна пропаст, летеше към собствената си смърт.

„О, Господи, не искам да умра! Не сега. Моля те! Помогни ми! Някой да ми помогне…“

Брейдън скочи от леглото и прекоси стаята, преди викът да е заглъхнал. Отвори рязко междинната врата и с три крачки се озова до леглото на Каси. Стоеше изправена, а широко разтворените й очи се взираха с ужас в мрака.

— Каси! — Той я притегли към гърдите си. — Какво има? Да не си наранена?

Тя не отговори само продължи да се взира в тъмнината. От гърлото й продължаваха да се изтръгват тихи и накъсани вопли. Допирът му я сепна и тя започна да се бори, молейки се истерично:

— Не, моля ви… не! — По лицето й се стичаха сълзи.

— Каси, аз съм, Брейдън. — Гласът му заглъхна, когато осъзна, че не може да го чуе. Тя спеше. — Каси… Каси! — Прегърна я нежно. Единственият отговор бе още един ужасен вопъл, придружен от отчаян опит да се отскубне от ръцете му.

Това, че не го позна и не откликна на присъствието му, го изплаши. Накрая я сграбчи за раменете и силно я разтърси.

— Каси, събуди се, любима, събуди се! Всичко е наред. Аз съм тук. Всичко е наред!

Изведнъж чертите на лицето й се отпуснаха. Изразът на неподправен ужас изчезна.

— Брейдън? — прошепна младата жена. Гласът й бе слаб, а лицето й — мокро от сълзи.

— Да, скъпа, аз съм. — Брейдън въздъхна облекчено и нежно привлече главата й към рамото си. — Шшт, не се плаши. Било е само лош сън. — Погали леко разрошената й коса, която се спускаше по раменете й като водопад от черна коприна. Намръщи се, когато усети лудото препускане на сърцето й и студената пот, избила върху нежната й кожа. — Каси?

Тя се сгуши неистово в прегръдките му, когато понечи да се отдръпне.

— Моля те, Брейдън, не си отивай! Не ме оставяй! Моля те!

Той усети как в гърдите му се надигна познатото желание да я закриля.

— Няма. Няма да ходя никъде, любов моя. Тук съм, при теб. — Целуна нежно главата й и я притисна по-силно към голите си и силни, покрити с гъсти косъмчета гърди, шепнейки й успокояващи слова.

Тя с благодарност се вкопчи в него, за да прогони ужаса, който винаги идваше след мъчителния кошмар. Искаше да се слее със силното тяло на Брейдън, да забрави всичко останало. Ако я пуснеше, щеше да умре.

Сякаш усетил силата на желанието й, Брейдън стоеше притихнал, без да задава въпроси. Затвори очи, усещайки, че бесните удари на сърцето й започват да се успокояват, а нежното й тяло постепенно спира да трепери. Продължи да я гали по мократа от пот копринена нощница, залепнала за гърба й, и да мълви, че никога няма да я изостави, че всичко ще бъде наред.

Сякаш времето бе спряло.

Накрая Каси пое дълбоко въздух и се отдръпна назад. Колкото и да й се искаше, не можеше да остане така завинаги.

— Благодаря ти — промълви младата жена и се вгледа в разтревоженото му лице. — Вече съм добре.

Той прокара палец по решително вдигнатата й брадичка.

— Сигурна ли си?

Каси кимна.

— Да. — Събра сили, за да посрещне неизбежния въпрос.

Брейдън внимателно изучаваше лицето й.

— Това се е случвало и преди, нали?

Каси бе изумена. Очакваше да я разпитва, но не и да я разбере. Все пак би трябвало да знае.

Та нали това бе Брейдън.

— Да. — Не можеше да го излъже.

— Искаш ли да ми разкажеш за това?

— Да. Но не сега. Моля те. — Тя стисна копринените чаршафи в малките си юмручета. — Мислех, че най-после всичко е свършило. Не бях сънувала този сън, откакто дойдох в Шърбърг. — Затвори очи, а дългите й мокри мигли, хвърлиха дълбока сянка, подобно копринено ветрило, върху бледото й лице.

Брейдън усети болката й. Случилото се тази нощ не го изненада. То само потвърди подозренията му, че белезите в душата на Каси са много по-дълбоки, отколкото би могъл да предположи.

Взе лицето й в шепи и я целуна нежно по челото.

— Ще поговорим за това по-късно, когато си готова — промърмори младият мъж.

— Благодаря ти — прошепна тя. Отвори очи и впи поглед в широкото му загоряло рамо, сега мокро от сълзите й. Той беше гол. Знаеше го, макар че не можеше да го види в тъмното. Странно, но голотата му не я изплаши, само извика познатите тръпки по цялото й тяло. Тя бавно и неуверено прокара пръст по силните мускули на рамото му.

— Съжалявам, измокрила съм те.

Нощното напрежение бе притъпило сетивата му, но студените й пръсти, които се движеха нагоре-надолу, мигом ги събудиха отново.

Той преглътна мъчително, напомняйки си, че тя е твърде невинна, за да осъзнае какво въздействие му оказваше.

— Нямам нищо против да предложа рамото си за подобна услуга — отвърна той с дрезгав тон, макар да възнамеряваше да прозвучи закачливо.

— Ти беше прекрасен.

Нима наистина нямаше никаква представа за това, което му причиняваше? Усети колебливата й ласка по врата си, пръстите й, които лекичко подръпваха кичурите му. Несъзнателно раздвижи глава настрани, търсейки още и още от нежния допир.

Каси почувства, че помежду им се заражда нещо… нещо, което бе усетила и преди, когато се докосваха. То бе замайващо и засилващо се чувство, което първо се появи в стомаха й, а после бързо премина по цялото й тяло, достигайки до най-съкровените му кътчета. Беше прекрасно… и тя искаше повече.

Младата жена се отдръпна леко и се вгледа в прекрасното му лице с търсещи очи, озарени от пробудена чувственост, която накара Брейдън да потръпне от незадоволен копнеж.

— По-добре ли си? — Той потисна надигналото се желание и отметна един влажен кичур от челото й. Прокара пръсти по зачервеното й лице и високите скули.

— Да. — Тя се размърда неспокойно, а ръцете й продължиха да галят топлата му, гладка кожа.

— Каси… — Предупреждаващи звънчета зазвъняха в главата на Брейдън, но този път нямаше сили да им обърне внимание. Сведе глава и докосна леко устните й със своите. Спря, вкусвайки сладостта на топлия й дъх. Отчаяно се опита да запази контрол, но не успя.

Въздъхна и я притегли към себе си, притисна я към гърдите си и покри устните й със своите.

Бе мечтал да я държи в обятията си и да я целува, но нито един сън не бе толкова сладък.

Устните й бяха меки, топли и възбуждащи. Той почувства как ръцете й се обвиха около врата му, как отвърна на целувката му с желание, което запали пожар в цялото му същество. Брейдън впи устни в нейните със страстен плам, покривайки тялото й със своето. Целувката им избухна с естествена сила, както здрачът се стопява в светлината на деня, и Каси отвори уста, за да приеме търсещия му език.

Първото им сливане бе смесица от нежност и копнеж, чувства и желания се преплетоха в експлозия на сетивата, която остави и двамата без дъх. Брейдън не можеше да й се насити, пиеше уханието й, докато потъваше в нея, отново и отново вкусваше божествената сладост на устата й, езикът му милваше нейния, всмукваше го, обвиваше се около нейния. Ръцете му се плъзнаха по раменете й, после по голата кожа на ръцете й.

Каси бе понесена от огромна вълна на удоволствие. Не знаеше накъде са се запътили, знаеше единствено, че отчаяно иска да отиде там с Брейдън. Искаше да предаде това ново и великолепно чувство на съпруга си, ала не знаеше как да го стори. Продължи да го прегръща и да се притиска към него и отново и отново да отвръща на омайващите му целувки.

Брейдън сплете пръсти в косите й, чувствайки как самообладанието му бавно, но безвъзвратно се изплъзва. Повдигна я от леглото и я притисна към горещото си голо тяло.

Това не му стигаше.

Сякаш по своя воля треперещите ръце на Брейдън се спуснаха към гърдите й. Тялото му потрепери, когато докосна нежната й женска мекота.

Каси простена и извика името му.

В следващия миг се озова сама върху леглото.

— Брейдън? — Гласът й бе слаб, а питащите й очи се взираха в отдръпналия се съпруг.

Младият мъж се облегна на едната колона на леглото и няколко пъти пое дълбоко дъх, за да се успокои и да възвърне контрол върху тялото си. Втренчи се в съпругата си и почувства как го залива вълна на разкаяние. Тя изглеждаше толкова объркана и невинна, толкова красива, толкова доверчива, че сърцето му се сви от болка.

Какво си мислеше, че прави? Бе дошъл да я успокои и приласкае. Вместо това загуби разума си и едва не се поддаде на проклетата си страст.

— Каси… Съжалявам. Нямах намерение това да се случва.

— О! — Гласът й бе едва доловим шепот.

Младият мъж приседна в края на леглото и се зави с едно одеяло, за да прикрие голотата и възбудата си.

Повдигна брадичката й.

— Погледни ме.

Тя вдигна очи.

— Никога няма да те нараня. Никога. Това, което се случи тази нощ…

— Ти само ме целуна, Брейдън. Едва ли е нужно да се извиняваш за това.

Резкостта на тона й го сепна. Предположи, че е ядосана. И имаше основание. Но, по дяволите, та той бе само един мъж!

— Каси — започна отново той. — Искам да разбереш…

— Разбирам. — По някакъв начин успя да запази гласа си спокоен, ала долната й устна потреперваше въпреки всички усилия.

Брейдън се усмихна на картината, която представляваше. Младата му съпруга приличаше на малко обидено момиченце.

— Съмнявам се, че наистина разбираш — меко рече той. Наведе се и целуна върха на носа й. — Сега трябва да си починеш.

Видя, че страхът се завърна отново в очите й.

— Моля те, не ме оставяй сама — прошепна младата жена. След това, което току-що се бе случило между тях, той добре разбираше какво й струва тази молба.

Погледна към голото си тяло и осъзна, че никога няма да може да понесе да прекара нощта близо до нея, без да я докосва, без да я люби.

— Ами ако оставя свързващата врата отворена?

Каси кимна и върху лицето й се изписа облекчение.

— Благодаря ти. Това ще е голяма утеха за мен.

— Добре. — Брейдън я настани да легне върху възглавниците. — А сега, заспивай. Аз ще съм в съседната стая. Ако имаш нужда от мен, извикай ме.

Каси се усмихна едва и затвори очи.

— Ще го направя — обеща тя.

За един миг той остана, загледан в нея, потънал в мислите си. После се изправи и побърза да напусне стаята.

Каси отвори очи и се втренчи в тавана. Сънят бе последното нещо, за което мислеше в този момент. Тялото й гореше, напрегнато и обзето от някакво странно безпокойство. Кошмарите бяха забравени. Страхът й бе забравен. Всичко, което можеше да си спомни, бе Брейдън и усещането, когато бе в прегръдките му.

И тя се запита защо той не я желае.