Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (32)

Епилог

— Щастлива ли си? — Напълно задоволен, след като току-що се бяха любили, Брейдън притисна устни до шията на Каси, вкусвайки солените капчици пот, които бързо съхнеха под лъчите на лятното слънце. Топлият бриз подухваше над земите на Шърбърг, изпълнен със същия покой, който цареше в сърцето на младия херцог.

Каси въздъхна от задоволство.

— Хм, да — промълви тя и отвори замъглените си синьо-зелени бездънни очи, които достигаха до най-съкровените кътчета на душата на Брейдън. — Много щастлива. — Протегна се върху измачканото одеяло й погледна дяволито съпруга си. — През последните месеци започвам все повече и повече да се наслаждавам на нашите пикници.

Брейдън се зарадва на доволното й изражение.

— Освен това през последните месеци започваш да наедряваш все повече и повече — пошегува се той и прокара ръка по издутия й корем. Почувства ответен ритник и се изпълни с гордост и благоговение, все още изумен от новото чудо в живота си — Каси носеше тяхното дете. — Струва ми се, че много скоро ще трябва да сложим край на нашите пикници — додаде той и се намръщи загрижено. — Поне докато моята дъщеря се роди.

При тези думи Каси се повдигна на лакти и сбърчи вежди.

— Твоята дъщеря? — усмихна се младата жена. — Казваш го така, сякаш си напълно уверен, че бебето ще бъде момиче! А пък аз си мислех, че всички джентълмени искат да имат синове, които да продължат рода и да носят фамилното име.

Очите на Брейдън блеснаха дяволито.

— Е, в такъв случай предполагам, че сигурно не приличам на джентълмените, които познаваш.

Каси се засмя и обви ръце около врата му.

— Определено — съгласи се тя и привлече главата му, за да го целуне.

Брейдън усети още един силен ритник и поклати глава.

— Струва ми се, че нашето дете ни казва да престанем — каза той и разтри зачервената буза на Каси. — А и трябва да се връщаме, скъпа. Скоро ще се стъмни.

Каси въздъхна.

— Предполагам, че трябва. Макар че не съм сигурна дали ще липсваме на някого — оплака се тя. — Маргарет прекарва половината ден в шиене на бебешки дрешки, а през другата половина чете лекции на доктор Хауъл относно правилните методи за израждането на дете. Пъркинс постоянно спори с Хардинг кой пръв ще държи бебето, а този месец Чарлс вече три пъти ходи до Татърсол, за да купи първия кон за бебето. Както и да е — додаде и устните й се извиха нагоре, — смятам, че Чарлс има и друга причина да ходи толкова често до Лондон. Намекна ми нещо. — Наведе се заговорнически към съпруга си. — Мисля, че Чарлс е срещнал някаква дама. — Видя изненадания поглед на Брейдън и кимна енергично. — Предчувствието ми рядко греши, Брейдън. И никак няма да се изненадам, ако много скоро се окаже, че нашето дете ще има не само вуйчо, но и вуйна. — Усмихна се и трапчинките се появиха на лицето й. — О, Брейдън, нали е прекрасно? — Хвърли се в обятията му и прошепна — Толкова съм щастлива и искам всички, които обичам също да са щастливи.

Брейдън я прегърна и зарови лице в косите й. Щастие не бе съвсем точно определение на това, което изпитваше, откакто бе срещнал Каси. Тя бе придала ново значение на живота му, бе изпълнила света с доброта, радост и любов. Бе му дала всичко, от което се нуждаеше, всичко, което дотогава му бе липсвало. За пръв път Брейдън се чувстваше жив.

— Благодаря ти — дрезгаво промърмори той.

Каси се отдръпна и го изгледа учудено.

— За какво?

— За всичко — отвърна той, а очите му сияеха от любов. Ти ми даде всичко, което някога съм желал, даде ми себе си.

Каси притисна чело о неговото, а очите й се навлажниха.

— В такъв случай сме на равно, любов моя — прошепна в отговор тя. — Защото ти ми даде точно това, което винаги съм искала.

— И какво е то? — тихо попита съпругът й, а топлият му дъх опари устните й.

Каси го погледна многозначително, като жена, която знае, че е обичана, забравила завинаги онова малко и уплашено момиче.

— Спомняш ли си? — нежно му напомни тя. Щастието струеше от очите й. — Преди четири години аз те помолих да ме изчакаш, докато порасна. — Целуна го. — И ти направи точно това, което исках.