Андреа Кейн
Замъкът на мечтите (30)

Глава 29

— Скоро ще се съмне, скъпа. Трябва да поспиш — промърмори Брейдън в косата на Каси.

Облегна доволно глава на дълбокото кресло в спалнята на Каси и я привлече в прегръдките си. Двамата седяха така вече с часове и наблюдаваха как мракът на нощта бавно отстъпва пред първите лъчи на новия ден.

Каси въздъхна и се сгуши в топлите обятия на съпруга си. Да спи? Как можеше да заспи, когато Брейдън най-после й бе казал жадуваните толкова дълго слова? Той я обичаше. Мечтите й най-после се бяха сбъднали.

Каси отри бузата си о мекия копринен халат на Брейдън. Плашещите разкрития от изминалата нощ бяха забравени.

— Е? — повтори той с дрезгав шепот. — Ще си починеш ли?

— Откога ме обичаш? — попита тя, без да обръща внимание на безсмисленото му предложение.

Брейдън се усмихна при този типично женски въпрос, зададен с типичната за Каси прямота.

— Още откакто не би трябвало… откакто беше малко момиче — отвърна той, убеден, че казва истината. Появата й бе предопределена от звездите, едно чудо, което бе влязло в живота му, дълго след като бе престанал да вярва, че чудесата съществуват. И дори всичко друго, в което бе вярвал, да се бе оказало лъжа, Брейдън знаеше, че любовта му към Каси е истинска.

— Ти си моето сърце… целият ми свят — тихо рече тон и я прегърна по-силно. — И аз те обичам.

— Радвам се — простичко отвърна тя и притисна устни към пулсиращата трапчинка в основата на шията му, — защото аз се влюбих в теб в мига, в който те видях. Обичам те още оттогава. — Целуна брадичката му. — И винаги ще те обичам.

Искреното й признание развихри буря от чувства и гърдите му. Тя го бе обичала три години безусловно и всеотдайно, тя самата бе такава. И нищо не бе разколебало тази любов, тя никога не е била помрачавана от съмнение, от ужасния й живот или от несигурността дали е взаимна. Брейдън се чувстваше от една страна засрамен и горд, от друга страна страстно решен да направи всичко за нея и да я закриля каквото и да му струва това.

— Каси, искам да те отведа оттук — внезапно заяви той.

Тя го погледна изненадано.

— Защо?

Сериозните му очи срещнаха погледа й.

— Защото, ако теорията на доктор Хауъл е вярна и убиецът на майка ти е още жив, ще бъде само въпрос на време, преди да се превърне в опасност за теб, ако вече не е.

Каси се намръщи.

— Брейдън, да не би да намекваш, че Чарлс…

— Не намеквам нищо! — остро я прекъсна той. — Казвам, че искам да те отведа далеч от Шърбърг, на място, където няма да бъдеш заплаха за човека, споменът, за когото е заключен в паметта ти. — Кимна решително, за да потвърди думите си. — Ще отидем в Париж. Ти никога не си била в чужбина и аз съм сигурен, че ще се наслаждаваш…

— Брейдън, престани! — Каси скочи от скута му. Очите й заблестяха от гняв и тя сложи решително ръце на хълбоците си. — Никъде няма да отида.

Брейдън също се изправи. Лицето му бе изопнато от гняв и тревога.

— Разбираш ли какво ти казах току-що? Там, някъде навън, сигурно се спотайва убиец. И ако той заподозре, че ти знаеш кой е…

— В такъв случай трябва да се постараем първи да узнаем самоличността му, нали?

Той я сграбчи за раменете, а пръстите му се забиха в нежната й плът.

— По дяволите, Каси, това не е игра!

— Знам — отвърна тя и предизвикателно вирна глава. — Не съм дете!

— Какво, по дяволите, означава това?

— Това означава, че е крайно време да престанеш да се отнасяш към мен като към малко момиче, Брейдън. Аз съм зряла жена — и то не само в леглото. — Притисна малките си юмручета към мускулестите му гърди, за да го накара да я чуе. — Отдавна вече не съм онова петнайсетгодишно дете, което срещна на морския бряг. Аз съм твоя съпруга и искам да имам съпруг, а не пазач. — Срещна твърдо погледа му. — Престани да се опитваш да ме защитаваш.

Той поклати изумено глава.

— Как можеш да искаш от мен да спра да те защитавам, когато току-що ти казах, че те обичам?

— Моля те именно защото ме обичаш — тихо отвърна младата жена. — Ти най-добре от всички знаеш колко съм силна. Щом не съм рухнала досега, то няма да го допусна никога. Моля те, Брейдън — вкопчи се тя в ръцете му, — позволи ми сама да определям бъдещето си. Моля те!

Той се взря в нея. В гърдите му бушуваше буря от противоречиви чувства. Добре разбираше за какво го молеше тя, какво искаше от него, ала в същото време я обичаше толкова много, толкова силно се нуждаеше от нея. След като най-после бе разбрал силата на чувствата си, как можеше съзнателно да я изложи на подобна опасност?

Но молбата в очите й, стопи решителността му.

— Добре, Каси — каза той и поклати глава, когато тя облекчено въздъхна. — Но само за ден или два. Ако след това не сме намерили някакво решение на проблема, със или без твоето съгласие ще те отведа оттук. Ясен ли съм?

Очите й грееха от любов.

— Напълно ясен, съпруже мой — нежно отвърна тя. — Благодаря ти.

Младият мъж я привлече към себе си, молейки се горещо, тази благодарност да не му струва прекалено скъпо.

Каси нямаше търпение да каже на Чарлс.

Веднага след закуска тя побърза да го намери. Конюшните бяха празни и затича из поляната, викайки името му свила ръце пред устата си във формата на фуния. Отговори й единствено Пърси, който се спусна към господарката си. Радостният му лай се смеси с нейния зов.

Каси тъкмо се канеше да се откаже и да се върне в къщата, когато се сблъска с човека, когото търсеше.

— Касандра… съжалявам, не те видях. — Чарлс изглеждаше замислен и напрегнат.

— Търсех те навсякъде! — каза тя и улови ръцете му, сияеща от щастие.

— Какво има? Какво се е случило? — Погледът му се проясни и сините му очи се взряха настойчиво в светналото й от радост лице.

Смехът напираше в гърдите й.

— Той ме обича! — извика младата жена и обви ръце около врата му. — Брейдън ми каза, че ме обича!

Чарлс я прегърна, заразен от радостта й.

— Касандра, това е прекрасно! — топло и искрено възкликна възрастният мъж. — Наистина прекрасно!

Каси го пусна и отстъпи назад.

— Къде беше? Търсих те цяла вечност!

Лицето му помръкна.

— Разхождах се. Трябваше да обмисля доста неща.

Каси го изгледа замислено и внезапно каза:

— Брейдън иска да ме отведе оттук. В Париж.

Чарлс присви очи.

— Защо?

— Смята, че съм в опасност. — Каси замълча за миг. — Кошмарите ми се влошиха. Миналата нощ… беше ужасно. — Потрепери.

Мислите на Чарлс се залутаха в търсене на отговор.

— Не виждам връзка между кошмарите и решението на Брейдън да те отведе в Париж — каза накрая той, опитвайки се да потисне надигналия се в гърдите му страх.

Каси не се поколеба нито за миг. Вече бе решила. Чарлс заслужаваше да знае истината.

— Доктор Хауъл вярва, че съм присъствала на смъртта на мама. — Замълча, опитвайки се да прецени реакцията му. Мълчанието му бе доказателство, че това, което му каза, не бе тайна за него.

— Ти знаеш.

— Да, Касандра, знам — отвърна той уморено и безучастно.

— Той смята още, че падането на мама не е било нещастен случай?

Чарлс преглътна с усилие, а очите му се навлажниха. Не каза нищо.

— И Брейдън, и доктор Хауъл са убедени, че е било убийство.

Чарлс подскочи, сякаш го бяха ударили.

— Убийство? — извика той с пребледняло лице и целият се разтрепери. — Убийство — повтори с дрезгав шепот, сякаш искаше да отрече думата, като я повтаряше.

Каси изпита благодарност, задето никога не се бе усъмнила в невинността му. Реакцията му доказваше, че е била права.

— Да, убийство. — Тя облиза пресъхналите си устни и му изложи подробностите, сковано, с глас, който сякаш не бе неин. — Отначало и двамата смятаха, че баща ми е виновен за смъртта й, но сега си задават въпроса защо кошмарите продължават да ме измъчват, след като причината за тях вече не съществува. Следователно има голяма вероятност истинският убиец да е все още жив… и да е някъде наблизо.

Чарлс изглеждаше като замаян, погледът му блуждаеше. Поклати няколко пъти глава, опитвайки се да се съвземе, но не успя. В душата му цареше смут, имаше чувството, че губи сетните си сили, разсъдъка си.

— Елена — несъзнателно прошепна той. — Елена, не…

Каси се смая. Изуми я не фактът, че Чарлс знае малкото име на майка й, а агонизиращият тон, с който го бе произнесъл. Сякаш той…

— Чарлс, познаваше ли мама? — Сърцето й заби учестено.

Той я погледна право в очите. Отнесеният му поглед показваше, че не бе чул въпроса й.

— Трябва да заминеш със съпруга си, Касандра — изрече той с треперещ и далечен глас. — Така ще е най-добре.

Каси усети как на гърлото й засяда огромна буца. Ако Чарлс се опитваше да я изплаши, бе успял напълно. Но тя поклати решително глава.

— Няма да бягам, Чарлс. Трябва да се примиря с миналото си, да го разбера. Това е единственият начин душата ми най-после да намери покой.

— Дори и ако това ти причини болка? — Ръцете му се свиха в юмруци.

— Да — прошепна тя. — Дори и тогава.

Чарлс затвори очи.

— Върни се в къщата, Касандра — каза накрая. — И послушай Брейдън, защото той много те обича.

— Чарлс — започна младата жена, но спря. Искаше да му зададе толкова много въпроси. Бе убедена, че каквато и тайна да криеше Чарлс, тя бе свързана с майка й, дори и да не касаеше смъртта й. Но не биваше да го притиска. Той явно още не бе готов да й се довери и рискуваше никога да не узнае истината. В едно обаче бе сигурна: каквато и тайна да криеше Чарлс, той не беше убиец. Трябваше да има търпение, колкото и да бе трудно това.

— Добре, Чарлс — тихо се съгласи тя. — Ти си ми приятел и ще ти дам време. Но ще се върна още днес. И тогава очаквам да ми кажеш това, което трябва да знам.

Чарлс чу отдалечаващите се стъпки, но очите му останаха затворени. Вътрешният й усет бе почти свръхестествен. Тя знаеше, че има нещо, така както той знаеше, че часът бе настъпил.

Беше убеден, че Елена би искала да стане така.

 

 

Когато Каси влезе в спалнята на Брейдън, завари Хардинг, който весело си подсвиркваше. Тя спря изненадано. Обикновено камериерът на съпруга й не бе толкова шумен.

— Добро утро, Хардинг — поздрави го тя. — Виждал ли си Брейдън?

Мъжът спря да си подсвирква, а на лицето му грейна широка усмивка.

— Добро утро, Ваша светлост. Не, не съм виждал херцога.

Каси го изгледа неразбиращо. Изглежда фактът, че не знае къде се намира господарят му, му доставяше огромно удоволствие.

— Разбирам — промърмори тя. — Е, ще имаш ли нещо против да ми кажеш кога го видя за последен път? Трябва да поговоря с него.

Усмивката на Хардинг стана още по-широка.

— Боя се, че от снощи не съм разговарял с Негова светлост, макар че го видях за малко тази сутрин, когато дойде да се преоблече. — Доволният му поглед се насочи към непобутнатото легло. — Но той бе нетърпелив да започне новия ден. В повишено настроение, бих добавил. — Лицето му засия. — Не се съмнявам, че той е не по-малко нетърпелив да говори с вас.

Каси не знаеше дали да избухне в смях или да се свлече засрамено на пода. Очевидно Хардинг бе стигнал до заключението, че двамата с Брейдън са прекарали нощта заедно. И ако се съдеше по реакцията му, идеята явно му допадаше.

— Благодаря ти, Хардинг — промърмори младата жена и се измъкна от стаята с порозовели страни. Не й даваше сърце да му каже, че са прекарали със съпруга си една напълно целомъдрена нощ. Това щеше да разбие на пух и прах илюзиите на камериера.

— Здравейте, хубавице! — Маргарет се присъедини към нея, докато отиваше към стаята си. — Тъкмо отивах да избера роклята ви за вечеря. — Намигна многозначително на Каси. — Възнамерявах да го направя преди часове, но не исках да ви безпокоя. — Щастливият й глас отекна в коридора.

В къща, пълна с добронамерена прислуга, изглежда нищо не бе тайна.

Каси се заизкачва по стълбите. На устните й затрептя лека усмивка. Само преди минути бе напрегната и преследвана от въпроси, останали без отговор. Сега усещаше как в душата й се разлива топлина. Слугите в Шърбърг бяха за нея по-скоро семейство, отколкото наемни работници. Нежните им грижи бяха превърнали замъка в истински дом.

— Ваша светлост! — Изпълнителният както винаги Пъркинс забърза към нея. — Имам съобщение за вас.

Каси се запита дали новината за сближаването й с Брейдън не бе достигнала и до ушите на усърдния иконом. Видя блясъка в очите му и подозренията й се потвърдиха.

— Съобщение? — попита тя, опитвайки се да не се изчерви.

— От херцога. Той ви моли да се срещнете край потока в дъното на имението. — Пъркинс замълча и сбърчи вежди. — Мисля, че точните му думи бяха: „На нашето място за пикник.“ Това говори ли ви нещо?

Устните й се извиха в усмивка.

— Да, Пъркинс. Говори ми много.

Мъжът кимна.

— Добре. Литъл лейди е оседлана и ви чака пред парадния вход.

Каси го дари със сияйната си усмивка.

— Благодаря ти, Пъркинс. Веднага тръгвам.

Каси препускаше бързо, доколкото тежката рокля й позволяваше това. Вече се чувстваше съвсем уверена върху седлото на Литъл лейди. Когато стигна до поляната край потока, лицето й се озари при вида на гледката, разкрила се пред очите й.

Върху тревата бе разстлано одеяло, а отгоре се кипреха кошница за пикник, бутилка вино… и Брейдън.

Чул тропота на конски копита, Брейдън се надигна леко и присви очи към съпругата си.

— Добре дошла, моя прекрасна херцогиньо — поздрави я той, изправи се грациозно и приближи до Литъл лейди. — Тази сутрин си спомних, че преди седмици прекъснахме на това място нашия пикник тъкмо преди да достигне естествения си завършек. — Протегна ръце, вдигна Каси от седлото и бавно я пусна на земята.

— Не съм забравила — задъхано прошепна младата жена, докато се държеше за ръцете му.

— Нито пък аз — дрезгаво отвърна той. Плътният му глас бе изпълнен с обещание. — Не съм забравил… нищо.

Каси почувства как думите му сякаш проникват във всяка пора от тялото й и я изпълват с удивителна топлина. Пулсът й се ускори и синьо-зелените й очи заблестяха с неприкрит копнеж.

Може би в крайна сметка слугите нямаше да останат разочаровани, мислеше си тя с нарастващо вълнение. Може би днешният ден щеше да сложи край на дългите й самотни нощи.

Брейдън забеляза как гърдите й започнаха да се повдигат в нарастваща възбуда, как устните й се разтварят и го зоват. С пламнал поглед плъзна ръце по стройните извивки на тялото й, пъхна пръстите си под ръкавите на роклята й и почувства как тя настръхна от удоволствие.

— Не още — промълви той. Първо, моя нетърпелива съпруго, ще се насладим на храната.

— Храна? — промърмори тя в унес.

— Аха — шепнеше младият мъж, докато разтриваше с палец долната й устна. — Първо ще се нахраним.

— Не съм гладна — запротестира тя. Брейдън се усмихна широко.

— Трябва да хапнеш — настоя той, но като забеляза явното разочарование, изписано върху лицето й, се опита да прикрие усмивката си и я поведе към одеялото с думите:

— Седни.

Тя се подчини, опъна крака пред себе си и се облегна на ръце.

— Добре, Ваша светлост. — Отметна косата от раменете си, която се разстла по гърба й като блестящ черен водопад, и го погледна дяволито.

— А сега, какво?

Брейдън бе замаян от съвършената й красота, изгарян от желанието да разкъса дрехите й и да слее тялото си с нейното.

— А сега ще ви сервирам, херцогиньо, — отвърна той и се отпусна до нея, като започна да изважда храната от кошницата: хляб, сирене, пресни ягоди и бутилка порто.

— Храната, която бях приготвила за предишния ни пикник, бе доста по-обилна — изтъкна младата жена, а в очите й заиграха весели пламъчета.

— Днес съм предвидил много малко време за ядене. — Изгарящият му поглед сякаш я поглъщаше цялата, изпълнен с обещания за предстоящата наслада.

Каси усети как гърдите й болезнено набъбват.

Сякаш отгатнал възбудата й, погледът на Брейдън се спря върху деколтето на роклята й. Ненаситните му очи се опиваха от гледката на щръкналите й от желание зърна.

— Брейдън… — задъхано прошепна Каси.

Той отчупи мълчаливо парче сирене и го поднесе към устните й.

— Отхапи!

— Няма ли прибори? — промърмори тя и топлият й дъх опари пръстите му.

— Нито един.

— Колко жалко. — Отхапа от сиренето и започна да дъвче като облизваше трохите от устните си.

— Херцогините са длъжни да ядат от ръцете на херцозите, когато са на пикник — пресипнало изрече той. Погледът му не се отделяше от бавно движещите й се устни. — Позволи на мен. — Наведе се и нежно захапа устните й, а езикът му облиза последните трохи. Каси затвори очи и отметна глава. Не усещаше нищо друго, освен устните на Брейдън върху своите. — Така по-добре ли е? — с натежал от страст глас попита той.

— Значително.

Брейдън взе бутилката порто.

— Искаш ли глътка вино?

— Има ли чаши?

— Нито една — отвърна той и приближи отворената бутилка към устните й. — Кристалът също е забранен за херцогините.

— Когато са на пикник — допълни тя и нагласи уста към гърлото на бутилката.

— Когато са на пикник — меко се съгласи той. — А сега, пий.

Вино потече по устните й и студената и гладка струя се плъзна надолу по гърлото й. Малки капчици порто се търкулнаха по брадичката й и Брейдън мигом ги облиза с език, наслаждавайки се едновременно на ароматното вино и сладкия вкус на Каси.

Каси се задъха.

— А десерт? — едва успя да пророни тя. — Доколкото си спомням… десертът е… първото блюдо… когато си… на… пикник. — Потръпна, когато устните на Брейдън се впиха в нейните.

— Да… десерт. — Притисна я към одеялото и я покри с тялото си. — Смятам, че десертът е там, където го оставихме преди няколко месеца, не мислиш ли?

Не дочака отговора й. Захвърли бутилката и се отдаде на неутолимия глад, който го измъчваше, на отчаяния копнеж, който го терзаеше от мига, в който съпругата му слезе от коня. Засмука устните й, езикът му нахлу в кадифената мекота на устата й и се преплете с нейния, зарови ръце в буйните й коси и се предаде изцяло на гласа, който зовеше Каси, на изгарящата нужда, която бе по-голяма, отколкото можеше да понесе.

— Касандра… — Обсипа с целувки лицето й, шията, засмуквайки уханната й кожа, сякаш искаше да я погълне цялата. Устните му се плъзнаха по нежните извивки на гърдите й, изскочили от дълбокото деколте на роклята. С треперещи ръце задърпа ръкавите й, докато разкри раменете й, чиято изящна извивка обожаваше. Загали ги с пръсти, после ги облиза с език. Каси издаваше тихи стонове на удоволствие, тялото й се извиваше и надигаше под неговото, жадно за още милувки.

Звукът на молбите й и безусловното й отдаване не останаха незабелязани от мъжа, който стоеше скрит зад дърветата. Очите му горяха с безумен пламък. Вдигна почти празната бутилка към устните си и отпи щедра глътка от изгарящата го течност. После впи поглед в преплетените тела на поляната и красивото му лице се изкриви от гняв и лудост.

„Тя беше моя… моя — мислеше той. — Недокосната и невинна, нуждаеща се от всичко, което само аз можех да й дам. А сега… — трепереше, а юмруците му се свиваха и разпущаха. — Сега е също като майка си. Измамна и коварна уличница. Проклетата й красота обещава сякаш целия свят, а в действителност тя е само една лъжлива и измамна кучка. Също като Елена, Елена…“

Стомахът му се сви и той съсредоточи погледа си само върху Касандра. Касандра в прегръдките на Брейдън, гърчеща се и стенеща в тревата като най-долната проститутка.

Прехапа устните си и усетил вкуса на кръвта, го отми с голяма глътка.

„Всичко можеше да бъде толкова различно, Касандра, толкова различно. Но ти сама набеляза съдбата си… избра друг… друг… Ще си платиш. И двамата ще си платите.“

Обърна се и като се клатушкаше, изчезна между дърветата.

Неподозиращи нечие присъствие, Каси и Брейдън се опиваха един от друг. Той плъзна ръка под гърба й, повдигна я и започна трескаво да разкопчава малките копчета на роклята й. Тя му помогна и извивайки се, се измъкна от нея. Брейдън би се усмихнал на нетърпението й, ако самият той не бе обезумял от страст. Бързо смъкна останалите й дрехи и в същото време се освободи от своите.

Когато най-после бяха напълно голи, той я привлече към себе си, притискайки мекото й тяло.

— Обичам те — прошепна в косите й останалият без дъх млад мъж. Цялото му същество тръпнеше от новооткритата радост да изразява на глас толкова дълго потисканите чувства. — Каси, обичам те толкова много.

Каси притисна отворените си устни към топлата му плът, дразнейки с език малките къдрави косъмчета на гърдите му. Колко бе мечтала да чуе тези думи и най-сетне мечтата й се бе сбъднала. Сега жадуваше съпругът й да ги докаже.

— Покажи ми — прошепна тя. — Покажи ми колко много ме обичаш.

Силният копнеж в гласа й отприщи дълго сдържаната страст. Той я претърколи по гръб, пъхна колене между бедрата й, а ръката му се протегна, за да се увери, че е готова за него.

Тя бе повече от готова.

В този миг погледите им се срещнаха и любовта, която видя да сияе в очите й, му каза всичко, което трябваше да знае.

— Брейдън — простена младата жена и се надигна към него, поднасяйки му тръпнещото си тяло.

Той промълви името й, зашепна любовни думи, притисна се и влезе нежно в нея. Заляха го вълни на удоволствие. Когато тялото й се изпъна, за да го приеме, той затвори очи и проникна по-надълбоко. Изпълни я докрай и зачака да чуе задъханите й ридания от удоволствие, преди да започне да се движи върху нея.

Земята сякаш се разтресе, когато оставиха телата си да изразят любовта, която изпълваше душите и сърцата им.

Брейдън навлизаше отново и отново във влажната й сладост, обвиваше ръце около нея и я повдигаше, за да посрещне дивите му тласъци. Чу тихите й стенания, усети как тялото й се стегна около неговото, под неговото и в този миг нищо нямаше значение, освен удоволствието на Каси. Повдигна краката й на раменете си, за да я накара да се отвори докрай за него, докато телата им се триеха в лудешкия ритъм на любовта.

Каси бе изгубена във вихрушката от усещания, които я теглеха към знойния си център. И преди бе желала Брейдън, но никога както в този миг. Никога с тази сила, която я изгаряше докрай, никога не бе мислила, че ще умре, ако той спре, никога докосването на ръцете и устните му не я бе карало да тръпне с копнеж, толкова силен, че чак й причиняваше физическа болка. Никога очакването не е било така непоносимо.

— Брейдън — замоли се тя, чувствайки, че губи последните остатъци от разсъдъка си, — нуждая се от теб… аз…

— … те обичам — довърши вместо нея той и я видя как се изчерви, докато се извиваше и стенеше, жадна за освобождение.

— Обичам те — повтори тя като ехо.

Достигнаха едновременно върховния миг. Каси извика и затрепери в конвулсивните спазми на насладата, а Брейдън изля семето си в нея на силни и пулсиращи тласъци, в синхрон с нейния ритъм.

Двамата останаха дълго така, преплели уморените си тела. Брейдън зарови устни в уханния облак на косите й и промърмори, като се надигна, за да се подпре на лакти:

— Не искам да те нараня.

Но Каси не искаше да го пусне.

— Не си отивай — възрази тя и още по-плътно обви крака и ръце около него. Целуна потното му рамо. — Моля те, остани в мен.

Той се загледа в прекрасното й лице и в гърдите му се надигна огромна вълна на любов и нежност.

— Искам да заченеш дете от мен — внезапно рече той. — Искам едно малко момиченце с коси тъмни като нощта и очи като морето. — Докосна устните й със своите и усети вкуса на сълзите й — сълзи на радост и върховно щастие. — Искам тя да притежава не само зашеметяващата красота на майка си, но и нейната смелост, необикновения й дух и нейната рядка и неопетнена невинност. И ако някога тя срещне някой много самотен и преситен от света мъж, може би ще го научи да обича. — Вгледа се сериозно в очите й. — И когато го направи, той ще я накара да забрави цялата болка на миналото и ще я пази и закриля до края на дните им.

Каси примигна през замъглените от сълзите очи и прошепна:

— Обичам те, Брейдън.

— И аз те обичам, моя прекрасна съпруго. Сега и навеки.

С тези думи Брейдън се врече завинаги в сърцето си на нежния и самоотвержен ангел, сгушен в прегръдките му. С цялата си душа, с цялото си същество усещаше, че тя е благословията на живота му. И макар че Каси му повтаряше толкова често, че я е спасил от един истински ад, Брейдън знаеше каква бе истината.

Каси бе тази, която го бе спасила.