Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fallen Angel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 46гласа)

Информация

Сканиране, допълнителна корекция и форматиране
Xesiona(2009)

Издание:

Катрин Харт. Падналият ангел

ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994

Редактор: Весела Прошкова

Коректор: Юлия Бързакова

ISBN: 954–19–0002-X

История

  1. —Добавяне

Девета глава

Тори можеше да напазарува много по-лесно от магазина на Алдер, вместо да обикаля из другите, но все пак успя да се оправи с покупките. По пътя бе принудена да понесе допълнителни подигравки, но гневът й помогна да не им обърне внимание. Също така й помогна и срещата с няколко жени — повечето от тях бивши приятелки, които предпочетоха да не обръщат внимание на разпространяваните за нея и Джейк слухове. Любезните им поздрави, сърдечните покани и благопожеланията им бяха като балсам за обтегнатите й нерви. Сърцето й се стопли при мисълта, че все още може да счита толкова много хора от града за свои приятели, независимо от презрителното отношение на други.

Междувременно Джейк имаше свои проблеми, докато се опитваше да се спазари с търговците от Санта Фе. Приятелите му от момчешките години се преструваха, че не го познават. Служителите и собствениците на магазини явно предпочитаха той да пазарува от друго място, но страхът им от него ги караше да го обслужват бързо и учтиво. Джейк не беше изненадан от подобно отношение — не му беше за пръв път, но всичко това го изнервяше. Защо бяха толкова убедени, че е непоправим? В края на краищата, почти всички знаеха, че се е прибрал окончателно, че е собственик на ранчото и че възнамерява да остане, особено след като с Тори се бяха оженили. По дяволите! Трябваше ли да минават покрай него като послушни зайчета и да се държат така, сякаш бе готов да ги застреля между очите, щом нещо не му хареса?

Джейк се отправи към адвокатската кантора и докато пресичаше улицата, се опита да обуздае гнева си. Тори бе права, като казваше, че ще е нужно време — хората от Санта Фе не бяха готови да го посрещнат с отворени обятия. Поне засега. Но когато видеха, че наистина смята да започне нормален живот и не ходи из града с вдигнат предпазител, готов да застреля всекиго, тогава може би щяха да го приемат отново.

Уейн Найстър го бе помолил при възможност да се отбие в кантората му. Имаше документи, които Джейк трябваше да подпише. Сега, седнал пред голямото дъбово бюро срещу адвоката на баща си, младият мъж реши да сподели с него подозренията си. Трябваше да чуе неговото мнение за случилото се в „Лейзи Бий“ и за това, кой би могъл да бъде отговорен за смъртта на Рой. Обаче реши да не казва нищо за изчезналия револвер, докато опознае Найстър по-добре и се убеди, че може да му вярва.

— Я да видим — провлечено изрече адвокатът, подпрял замислено с две ръце широката си брадичка. — От онова, което ми каза, изглежда, че пожарът не е случаен, както предположихме всички. Но нямаш кой знае колко доказателства, за които да се заловиш, момче. Възможно ли да е бил някой, който е искал да отмъсти лично на теб? При твоя занаят, човек непременно си създава доста врагове.

Прямото отношение на стария адвокат бе ако не приятно, то окуражително. Поне не говореше със заобикалки — това бе достойно за уважение.

— Не — поклати глава Джейк. — Не мисля така. Защо ще си правят труда, след като аз дори не съм си бил вкъщи? Дявол да го вземе, прибирал съм се само два-три пъти през последните седем години. Освен това не разгласявам наляво и надясно къде живее семейството ми. Мога да преброя на пръстите на едната си ръка хората, на които бих се доверил достатъчно, а освен това трима от тях са мъртви.

Найстър повдигна вежди и попита:

— А другите двама?

Джейк се усмихна кисело.

— Един мой приятел в Аризона и вие. За Блейк залагам главата си. А на вас ще доверя делата си с надеждата да не ме разочаровате.

Адвокатът отметна глава и се засмя толкова силно, че чак коремът му се разтресе.

— Харесваш ми, момче! Може да не сте се разбирали с баща ти, но все пак ми напомняш за него. Той беше много твърд и упорит човек.

Джейк кимна и побърза да смени темата.

— Искам да ми направите завещание.

Найстър се смръщи.

— Да не очакваш нови неприятности?

— Да, а не знам точно какви — призна Джейк. — Човекът, убил баща ми, може да се опита да убие и мен — независимо от слуховете, нямам очи на тила си. Също така, както отбелязахте, съм си създал много врагове. Ще се разчуе, че сега живея тук, и някои от старите ми съперници може да си наумят да ми направят не съвсем приятелско посещение. Искам да съм сигурен, че Тори ще наследи всичко, ако нещо се случи с мен. Освен това исках да ви разкажа за подозренията си — надявам се ако наистина ме убият, да се погрижите за жена ми.

— Хубав план — одобри Найстър. — Веднага ще се заема с изпълнението му и ще помисля кой би могъл да убие баща ти. Между другото, Виктория знае ли нещо?

— Още не. Не искам да й казвам, докато не се наложи. Тори и без това си има достатъчно грижи покрай Кармен и всичко, което се случи напоследък.

— Добре, другата седмица ще намина към вас със завещанието. И поздрави младоженката. Много хубаво и мило момиче си имаш, Бенър.

 

 

Джейк тъкмо излизаше от банката, когато някой изскочи зад гърба му и енергично го тупна по рамото. Джейк се извърна със стиснати юмруци и се оказа лице в лице с Бен Къртис, приятел от детството му, когото не бе виждал поне четири години.

— Джейк, стари мошенико! Не повярвах на ушите си, когато чух, че си се върнал.

Широката, искрена усмивка на лицето на Бен накара Джейк да понамали бдителността си.

— Бен, винаги си бил малко безразсъден — каза той и раздруса ръката на приятеля си. — Как можеш да се промъкваш зад гърба на такъв злодей, за какъвто ме смятат? Можеше да те фрасна по носа.

— Нее — проточи Бен спокойно. — Да не мислиш, че вярвам на всички тези измислици? Не съм чак толкова тъп, колкото изглеждам. Хей! Искаш ли да пийнем по нещо? Устата ми е пресъхнала.

— Сигурен ли си, че искаш да те видят с мен? — попита Джейк с тон, който въпреки усмивката на лицето му показваше, че говори сериозно.

Бен сви рамене.

— Предпочитам да поприказвам с теб, отколкото да обикалям из оня магазин за дрехи с Нанси Елън и двамата пакостници — нашите скъпоценни отрочета — пошегува се той. — Това си е истинско мъчение, стари приятелю.

— Предполагам, че скоро ще сполети и мен — засмя се Джейк.

— Да, чух, че си се оженил за Тори. Боже, Джейк, да можеше да чуеш само какво се разправя из града за вас. Човек ще си помисли, че никой няма мозък да си спомни, че не си й наистина брат. И ако ги слушаш, излиза, че направо си я отвлякъл от манастира, завлякъл си я вкъщи за косата и си я накарал да се венчаете.

Джейк присви очи и стисна зъби от яд.

— Проклети клюкари — изръмжа той. — И да ги вържеш, пак ще дрънкат, вместо да си гледат работата.

— Хич да не ти пука — рече Бен. — Другата седмица ще клюкарстват за нещо друго и тая новина ще е вече стара.

— Естествено, но дотогава Тори ще страда най-много от всички. Някои от тия самодоволни гъски вече я гледат от високо.

— Тогава, надявам се да завали. Да настъпи потоп, та всичките да се изподавят, преди да са си показали човките навън.

Джейк отново се засмя и двамата с Бен влязоха в кръчмата. Изведнъж всички разговори секнаха. Муха да бръмне, щеше да се чуе. Всички наблюдаваха как Джейк и Бен седнаха на една маса.

— Я глей, Джейк — каза Бен достатъчно високо, за да чуят всички. — Ти въдворяваш тишина по-добре от стария отец Мигел!

Те седяха на масата, пиеха и, без да обръщат внимание на присъстващите, говореха за миналото и за това, което им се бе случило напоследък. Тогава един пиян каубой се заклатушка към тях. Въпреки наболата брада и зачервените очи, Джейк позна друг свой другар от младежките години, но Ед Дженкинс не бе настроен да се държи любезно.

— Ехе, това е великият и всемогъщ Джейк Бенър — рече той с пиянски глас. Алкохолните изпарения от устата му бяха достатъчни да възпламенят помещението. — Големият гангстер удостоява с присъствието си своя роден град, а? — Ед се оригна и се изправи в пълен ръст, доколкото това бе възможно в неговото състояние. — Но мен хич не ме е страх от теб, господинчо. Да, изобщо не ми пука — продължи той.

Джейк изпсува под носа си. Никога не бе успял да се сприятели с Ед, особено след като той беше хвърлил око на Тори и Джейк бе принуден да поохлади страстите му.

— Здрасти, Ед — проточи Джейк и се отмести малко назад от масата, готов да скочи, ако се наложи. — Мога ли да направя нещо за теб?

— Да, мръсно копеле — изръмжа Ед. — Можеш да си изнесеш скапания задник от града и гледай да вземеш и оная малка курва, сестра си, като тръгнеш. Монахиня! Мамка му стара! Хей, братче, по-голям майтап не съм чувал.

Преди Ед да усети какво става, Джейк скочи върху масата. Бен също се изправи, готов да се бие на негова страна.

— Ти си пиян, Ед — просъска Джейк през зъби. — Вонящ пияница. Ако беше трезвен, сигурно щях да те убия заради тези думи за жена ми. Но при това положение мисля още един път само да ти сменя физиономията.

Блъсна масата и тя се прекатури заедно с чашите. Ед стоеше и мигаше на парцали, а тълпата в кръчмата чакаше да види кой ще нанесе първия удар. Тогава Ед политна напред, замахна с всичка сила и боят започна. Джейк отскочи и заби два яки юмрука — единия в лицето на Ед, другия — в стомаха му, ала в това време един от пияните приятели на Ед реши да се включи. Бен го сграбчи, но в този момент още няколко мъже се присъединиха към сбиването и кръчмата се превърна в полесражение.

Юмруци хвърчаха наляво и надясно, падаха чаши, маси и столове летяха наоколо, носеха се цветисти псувни, както и тъпи удари, последвани от пращене на кости. Най-накрая на кръчмаря му дойде до гуша от тази безсмислица, опустошаваща заведението му, вдигна двуцевката си към тавана и натисна спусъка. Всички замръзнаха на място. Неколцина комично заразглеждаха телата си за някоя огнестрелна рана, а собственикът изрева:

— Има още един куршум за оня, който иска да продължи да се бие в моето заведение! Ако искате да си трошите главите, вървете навън!

Мъжете гневно замърмориха, но повечето предпочетоха да останат и да продължат да си пият мирно и кротко. Масите и столовете бяха изправени и подредени. Поръчаха се нови питиета. На Джейк и Бен им бе дошло до гуша, Ед лежеше стенещ на пода, главата му — наполовина скрита под един счупен стол, а от разбития му нос обилно течеше кръв.

— Да вървим — каза Бен и тръгна към летящите врати на бара.

— Да, преди на някого друг да му хрумне нова блестяща идея — съгласи се Джейк и го последва, като разтъркваше ударената си челюст.

Бяха стигнали средата на бара, когато космите по тила на Джейк настръхнаха като котешка козина.

— Хей, Бенър — викът на Ед отекна във въздуха и тръпки пронизаха Джейк. Той се извърна, извади пистолета си и стреля по-бързо от мълния. Револверът, който Ед бе извадил, изхвърча от ръката на нападателя, който сграбчи ожулените си пръсти.

— Приеми го като предупреждение, Дженкинс — озъби се Джейк. Очите на изваяното му лице се присвиха като малки святкащи процепи. — Предупреждавам само веднъж.

Бен изумено и със страхопочитание поклати глава и се помъкна след Джейк. Зад гърбовете си чуха шушукането на смаяните каубои: Не бях виждал досега някой да стреля така бързо! Видя ли го? Даже не се прицели, а направо като тапа изби пищова от ръцете на Дженкинс! Май дори не одраска пръстите на Ед! Изобщо не искам да си имам работа с него. Така е. Тоя Бенър е истинска гърмяща змия. Чувал съм да казват, че убил четирима наведнъж при престрелка в Ел Пасо и му останали два куршума в пищова.

— Още вода във воденицата на клюкарите — промърмори Джейк.

— Защо не го застреля? — колебливо запита Бен. — Бога ми, той си го търсеше и никой нямаше да те обвини.

— Така ли мислиш? — гласът на Джейк прозвуча мрачно. — Още преди вечеря ще има дванадесет различни версии на онова, което се случи тук и в десет от тях ще се разправя как аз нарочно съм устроил боя с добричкия стар Ед. Глупости! Ако бях убил пияния глупак, целият град щеше да е готов да ме линчува още преди да се е разнесъл димът от изстрела ми. И на Тори щеше да се наложи да преживее това на всичкото отгоре.

Когато се срещна с Тори, Джейк беше в отвратително настроение. Хвърли пакетите зад седалката и й каза кисело:

— Надявам се, че си си купила някоя и друга рокличка. Може би ще ни се оправи настроението, ако си облечеш нещо по-ярко и по-хубаво.

Понечи да я повдигне на седалката, но забеляза физиономията й.

— Добре де, скъпа. Какво значи това?

— Е — призна тя колебливо, — наистина си купих две нови рокли, но мисля, че не са точно такива, каквито имаш предвид.

Джейк я спусна обратно край каруцата и попита:

— Къде са? Няма да мръднем оттук, докато не ги видя.

Тори посочи пакета и прехапа устни.

— Джейкъб, това е смешно! Хайде да си вървим вкъщи.

Като разкъса опаковката, Джейк разгърна скромните рокли и ги разгледа. Намръщи се още повече.

— О, небеса, защо трябваше да купиш точно тези? Та те стават само за бабички и приюти за бедни!

— Престани да преувеличаваш — възрази тя с ръце на кръста. — Това са абсолютно подходящи дрехи за омъжена жена. Дамите не трябва да носят ярки цветове и дантелени рокли, след като се омъжат.

— О? — Повдигна той вежди. — Искаш да кажеш, че след като си хванат мъж, няма защо да изглеждат красиви?

— Стига си изопачавал думите ми, Джейкъб. Много добре знаеш, че съм права. Неприлично е да се обличам така… така…

— Привлекателно? — помогна й Джейк, след като тя не можа да намери подходящата дума. — Любима, ти си млада, очарователна булка. Не си някоя застаряваща домакиня или превзета стара мома. Искам да те виждам в светли, красиви цветове. Трябва да си облечена в рокли с волани и дантели, да носиш цветя в косите си.

Като видя, че тя продължава да упорства и се мръщи неодобрително, младият мъж продължи назидателно:

— Виктория Бенър, на кого искаш да се харесаш — на своя съпруг или на този малък еснафски град?

Щом поставяше въпроса така, на Тори не й оставаше друго, освен да отстъпи. Добрата съпруга винаги се опитва да се хареса на мъжа си във всяко отношение, а Тори все още бе прекалено неопитна в брака, за да се опъва. Поне не и по отношение на една-две рокли, които и тя смяташе за доста грознички. Бе ги купила само защото мислеше, че сега от нея се очаква да се облича по-консервативно. Джейк я повлече обратно към магазина за дрехи, откъдето бе купила роклите. Само след минути той й бе помогнал да избере три хубавички всекидневни рокли, които подчертаваха огромните й зелени очи и дребничката й фигура. После, за нейна изненада и пред смаяните погледи на няколко жени в галантерийния магазин, той я поведе покрай шапките и бонетата и настоя да разгледа най-новите френски копринени нощници и бельо.

Тори бе унизена! Лицето й пламна, когато Джейк купи една прелъстителна червена атлазена роба и пеньоар от бледооранжева коприна. Едва не припадна, когато той, без дори да попита за размера, купи няколко комплекта прозрачно бельо!

Но Джейкъб все още не бе доволен. Преди да напуснат магазина, под негов контрол тя си избра една кокетна шапка, подхождаща на най-хубавата рокля. Тори се чудеше как ли ще може отново да погледне хората в града, след като се разнесе новината за последната лудория на Джейкъб, което естествено щеше да стане в мига, щом излязат от магазина!

По-късно същата вечер Тори все още бе разгневена. Денят започна така многообещаващо, а завърши ужасно. Първо се натъкна на такова отвратително отношение, особено след като с нищо не го бе заслужила. После Джейк я унизи допълнително — да избира бельото й пред очите на половината град.

Джейк наблюдаваше как съпругата му почти не докосва вечерята си. По обратния път към къщи беше успял да изкопчи от нея всичко, включително и скарването й с госпожа Алдер. Чувстваше се ужасно, защото знаеше, че главно той е отговорен за това отношение към Тори, но в същото време безкрайно се гордееше с нея. Отново бе защитила и него, и себе си. Тори все повече и повече се отърсваше от оная свенливост, която бе възприела в ролята си на монахиня. С всеки изминат ден все повече заприличваше на онази Тори, която познаваше отпреди — мила и нежна, но същевременно изпълнена със смелост и дързост.

Той скри усмивката си, когато чу съпругата му да мърмори под нос за „омразните дърти клюкарки“ и „любопитните интриганти“, сдържа смеха си, когато тя негодуваше срещу „вбесяващите властни съпрузи“. Начинът, по който реагираше на тези неща, го успокояваше. Вместо да се облива в сълзи, да се свие в черупката си и да си ближе раните, Тори бе разгневена. Тя бясно се съпротивляваше и това беше много по-добре, отколкото да се държи като наранено беззащитно животинче. Джейк усещаше, че трябва да внимава да не й се изпречва на пътя, когато наистина избухне.

Всъщност, когато забеляза моравата драскотина на брадичката му, тя се ядоса на него толкова, колкото и на хората от града. Тогава се наложи Джейк да й разкаже за караницата с Дженкинс и последвалия бой в бара, макар че скри от нея обидите, които Дженкинс бе изрекъл. Знаеше, че Тори ще научи всичко от някой друг и затова й разказа как Дженкинс се е опитал да го застреля и как, вместо да го убие, той просто е избил оръжието от ръката му с един изстрел. Тори остана доволна поне от този последен момент — това доказваше, че мъжът й се опитва да остави насилието зад гърба си.

Те се приготвяха да си лягат и Джейк си мислеше, че има лек за яда на Тори. Постави я на края на леглото и каза:

— Затвори очите, скъпа. Имам нещо за теб, но не искам да гледаш, докато ти кажа.

Тори се подчини с въздишка и плачливо заяви:

— Джейкъб, много съм изморена за такива шеги.

Чу как той извади нещо изпод леглото и шумно започна да разопакова някаква твърда хартия; това възбуди любопитството й. Установи, че нетърпението й нараства — прииска й се да види какво е донесъл съпругът й.

— Сега можеш да погледнеш — каза най-сетне той.

Тори отвори очи — пред нея бе най-прекрасният шал, който някога бе виждала. Беше изработен от най-фината, най-нежна бяла дантела, толкова ефирна, че изглеждаше като сложно изплетена, прозрачна паяжина. Тънки сребристи нишки преминаваха през белоснежната тъкан, улавяха светлината и шалът заблестяваше с хиляди звезди.

— О, Джейкъб!? Къде го намери? Никога не съм виждала по-хубав — задъхано изрече тя и докосна дантелата.

Безкрайно нежно Джейкъб надипли шала на главата и раменете й.

— Създаден е за теб, скъпа. Никоя друга жена не може да допълни красотата му, както ти. — В погледа му се четеше възхищение от нейната прелест.

Тори го погледна разчувствано и промълви:

— Ах, Джейкъб! Сигурно струва цяло състояние! Не бива да си толкова разточителен.

— Това е твоят сватбен подарък, Тори. Човек се жени само веднъж, ако има късмета да намери подходящата жена и да я запази, така че всеки има право да похарчи малко повече пари за подарък на съпругата си.

— Но аз не съм ти дала нищо — възрази тя.

— Напротив, ангелче. Ти се изправи срещу ония стари клюкарки и ме защити, макар че сигурно не съм достоен за това. Ти ме даряваш със слънчевата си усмивка и озаряваш мрачните ми дни, ти ми даде себе си, нежно и страстно. Това е повече от достатъчно за всеки мъж, Тори, и е много повече, отколкото заслужавам или съм очаквал.

Сълзи като смарагди заблестяха в очите й, тя го прегърна.

— О, Джейкъб! Аз наистина толкова много те обичам!

Гласът му бе прегракнал, когато каза:

— Мисля, че за пръв път изричаш тези думи точно така, както толкова дълго съм очаквал да ги чуя — така както всяка жена ги казва на любимия си, на съпруга си.

— Ти си нещо повече от мой любим, Джейкъб, и повече от мой съпруг. Ти си сърцето ми. Най-скъпото ми същество. Ти си моята любов!

След това в усамотението на тяхната стая тя му доказа дълбоката вечна истина на думите си; отдаде му се напълно, горещо, без никакви ограничения. Не скри от него нищо, а предложи цялото великолепие на своето тяло и сърце, без да иска нищо в замяна, освен любовта му, която да я топли.