Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fallen Angel, 1994 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Румяна Благоева, 1994 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,4 (× 46гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, допълнителна корекция и форматиране
- Xesiona(2009)
Издание:
Катрин Харт. Падналият ангел
ИК „Калпазанов“, Габрово, 1994
Редактор: Весела Прошкова
Коректор: Юлия Бързакова
ISBN: 954–19–0002-X
История
- —Добавяне
Осма глава
Пробуждането на Тори бе прелестно. Нещо нежно и благоуханно я гъделичкаше по бузата. Клепачите й потрепнаха и се отвориха, за да види как Джейкъб прекарва кадифените листенца на една роза по гърдите й и накрая я поставя между тях. Той се усмихваше лениво, грейналите му светлокафяви очи се взираха в нея с любов.
— Събуди се, поспаланке. Толкова много ми струваше да ти донеса закуската в леглото, че ще е по-добре да я изядеш, докато е гореща — той й намигна многозначително и се пресегна за подноса в долния край на кревата. — Трябва да се подкрепиш, ангелче.
— Закуска в леглото! Боже господи, Джейкъб! Какво те е прихванало?
Тори подуши одобрително. Кафе, палачинки, хрупкав препържен бекон… и пресни диви ягоди! Джейкъб трябва да е станал много рано, за да ги набере. Дано закуската да е толкова вкусна, както изглеждаше по миризмата — тогава щеше да се наслаждава на всяка хапка. Беше така изгладняла!
— Е, скъпа, да речем, че просто те ухажвам. В края на краищата всичко стана толкова бързо, а пък всяка жена има нужда от ухажване поне веднъж в живота си, нали? — смутено повдигна той рамене и се засмя.
Тори му отвърна с усмивка и цялото й лице се озари.
— Не знам дали жените наистина имат нужда от ухажване, но го оценяват. Надявам се, че ще ми хареса твоето внимание.
Да седи съвсем гола под тънкия чаршаф и да яде закуската, докато Джейкъб се наслаждава на голите й гърди, между които все още бе притисната розата, бе ново, непознато усещане. Той не й бе разрешил да си вземе нощницата от пода, твърдеше, че гледката му доставя такова голямо удоволствие, че няма да й позволи да му го отнеме. Докато тя се хранеше, Джейк лежеше в долния край на леглото, без да сваля очи от нея.
Когато Тори изяде всичко и останаха само ягодите, съпругът й седна по-близо до нея. Премести подноса и започна да й подава вкусните плодове един по един. Сладък лепкав сок покри устните й и покапа по разголените й гърди, защото Джейк държеше сочните плодове на такова разстояние, че тя всеки път трябваше да се протяга, за да ги достигне, като успяваше да отхапе само по малко. При всяка хапка капеше все повече сок, докато най-накрая започна да се стича на розово-червени струи по голите й гърди и между тях.
Това бе най-чувственото преживяване, което Тори можеше да си представи, особено след като видя пламъчето на страстта да се разгаря в очите на Джейк. Нейните сетива също бяха болезнено възбудени.
— Няма ли да хапнеш и ти? — гласът й трепереше от копнеж.
— След минутка, любов моя. След минутка.
Последната ягодка едва не заседна в гърлото й — езикът на Джейкъб жадно облизваше лепкавата течност върху едната й гръд.
— Вкусно! — отбеляза той нежно.
В отговор Тори успя само сподавено да простене. Зъбите му уловиха оцветеното в розово връхче. Той леко го захапа, после облекчи слабата болка с нежно поглаждане с език. Сантиметър по сантиметър Джейк усърдно облизваше лепкавия нектар от пламналото й тяло, докато накрая Тори бе извън себе си от копнеж. Ласка след ласка възбудата й нарасна така, че тя възнегодува срещу това блажено мъчение и започна да го моли да дойде при нея.
Ръцете й трескаво се опитаха да му помогнат, докато Джейк смъкваше дрехите си. В следващия миг той бе върху нея, потънал дълбоко в нея, изпълнил празнотата — задоволяваше огромното, ненаситно желание, което бе събудил у двамата, и в същото време го усилваше. Страстта им нарастваше и ги издигаше неумолимо до шеметни висини, към върховете на неописуемото блаженство.
Тогава, като в някакъв чуден сън, Тори полетя — понесена на крилата на възторга, тя се въздигаше през цветните като дъга облаци на екстаза и се докосваше до самия рай. Бездиханна от учудване, здраво се притискаше към Джейкъб, единствената й котва в този божествен, ефирен летеж. Те се извисиха докъдето сърцата им стигат и цяла вечност останаха зареяни извън времето, после плавно се понесоха надолу, нежно притиснати един до друг.
Тори бе напълно омагьосана. Ако Джейкъб ухажваше по такъв начин, то тя, разбира се, нямаше от какво да се оплаче! Доброто й настроение се повиши още повече, когато надникна при майка си и видя, че Кармен е по-добре от предишния ден. Най-сетне всичко вървеше добре. Навън слънцето грееше, птиците пееха; Бог седеше на своето небе и всичко на света беше наред!
Младата жена си каза, че поне днес нищо няма да помрачи радостта й, но сгреши. Скоро след обяда Ана й съобщи, че Милисънт Мур, една от най-старите и скъпи приятелки на Тори, я чака в sala. Зарадвана, че приятелка от детските й години я е посетила, Тори се спусна да я поздрави. Едва бе прекрачила прага, когато Мили скочи от стола си и започна да я обсипва с въпроси и дори не й даде възможност да я посрещне както трябва.
— Вярно ли е, Тори? Из целия град са плъзнали слухове, че си напуснала манастира и си се омъжила за брат си! Да избереш точно своя брат — от всички други мъже!
Слисана, Тори успя само да кимне и каза:
— Да, омъжих се за Джейкъб, но…
— Как си могла? — прекъсна я Мили с неистов писък. — Това е незаконно! Това е неморално! О, небеса, Тори! Да не си се побъркала? Та това е грях, да не говорим, че е противозаконно!
— Мили, моля те! — извика Тори. — Успокой се и просто ме изслушай за минута!
Тя посочи към стола, който Мили току-що бе освободила, и приятелката й отново се отпусна в него с унила въздишка и израз на безпомощна недоверчивост.
— Няма нищо грешно в женитбата ми с Джейкъб — побърза да обясни Тори. — Джейкъб не е мой брат, макар че много хора са склонни да забравят това. Той е само завареният ми брат, а сега е мой съпруг. Господи! Не мога да повярвам, че хората толкова обичат да клюкарстват; винаги правят от мухата слон и преувеличават, докато изопачат истината до такава степен, че човек не може да я познае. Наистина ли мислиш, че мога да направя такова нещо, Мили? Можеш ли дори да си представиш, че отец Ромеро ще оправдае подобна церемония, камо ли да я извърши?
Мили облекчено въздъхна, поклати глава и призна:
— Не. Но все пак остава фактът, че ти действително си напуснала манастира и че той все още е гангстер. Едва не припаднах, когато чух! Все още не мога да повярвам, че си го направила, нищо че не ти е роден брат.
На Тори й идеше да удуши приятелката си. Защо хората винаги си пъхат носовете в чуждите работи? Мили би трябвало да е щастлива заради нея, не да я осъжда, и Тори побърза да й го каже.
— Мислех, че си ми приятелка, Мили. Когато реших да вляза в манастира, ти изпадна в истерия и много ясно си спомням как ми казваше, че хвърлям живота си на вятъра. Сега съм отново у дома и най-малкото, което можеш да направиш, е да ми пожелаеш щастие в брака.
— Аз съм твоя приятелка Тори и наистина искам да си щастлива. Точно затова съм така загрижена за теб сега. Обичам те като сестра и не искам да страдаш.
— Джейкъб по-скоро ще умре, отколкото да ме наскърби — възрази Тори. — Ти знаеш това.
— Така ли? Тори, толкова време мина, откакто бяхме малки. Да, той беше любещ брат тогава, но сега — кой знае? Хората се променят и се страхувам, че Джейкъб може да се е променил повече от другите. Той е убиец, Тори. Печели пари, като застрелва хора на улицата! Нима можеш да живееш с тази мисъл? Не можеш просто така да затвориш очи и уши и да се преструваш, че това не е вярно.
Обидена и сърдита, Тори се сопна на бившата си приятелка:
— Би трябвало да те изхвърля оттук, Мили Мур! Но преди това ще се опитам още веднъж да те убедя, че Джейкъб не е такъв, какъвто го изкарват. Никой ли не помни какво го накара да стане гангстер? Нима не помниш колко бе съкрушен, когато Керълайн, Чарли и бебето бяха убити от онези пияни престъпници? Той бе единственият човек с достатъчно здрав разум, за да тръгне след тях, макар да беше толкова млад, уплашен и неопитен. Вярно е, че взе отмъщението в свои ръце, но какво друго можеше да направи? Трябваше ли да седи, да гледа как шерифът не предприема нищо и да остави онези убийци да избягат ненаказани?
— Добре де, но като постъпи така, Джейкъб стана също като тях, нали? — изтъкна Мили.
— Не! Не вярвам. Никога няма да повярвам в това за него и няма да слушам злословия по негов адрес. Освен това сега Джейкъб се е отказал от предишния си живот. Върнал се е завинаги и ще управлява ранчото, ще остави миналото зад гърба си, а аз ще му помогна да го стори.
Мили примирено поклати глава.
— Тогава и на двама ви желая късмет, тъй като имате пред себе си доста стръмен път, мила моя, колкото и да ти се иска да бъде другояче. Хората просто няма да оставят Джейкъб да забрави миналото си така лесно. Той има много лоша слава. Дори приятелите, които са го познавали цял живот, ще го загърбят. Ако ще само половината от онова, което са чували да е вярно, то пак ще е достатъчно да ги накара да се отдръпнат от него. Животът няма да бъде лек и за двама ви, но от това ще страдаш най-много ти, Тори.
— А ти, Мили? — попита колебливо Тори, съзнавайки, че приятелката й говори истината. — И ти ли ще му обърнеш гръб, без да му дадеш възможност да докаже, че не си права? Ще ми обърнеш ли гръб? Ще се преструваш ли, че дружбата ни изобщо не е съществувала през всичките тези години?
Мили стана от стола. Очите й блестяха от сълзи, когато прегърна приятелката си.
— Как бих могла да постъпя така с теб, Тори? Това ще нарани повече мен, отколкото теб, струва ми се. Просто исках да знаеш срещу какво се изправяш и какво ще кажат хората. Надявам се, скъпа, че не си сбъркала за Джейкъб. Моля се да излезеш права за него.
Джейк трепна, събуди се и изведнъж седна в леглото. Сърцето му силно блъскаше в гърдите; в главата му се въртеше сънят, който го беше събудил. Преди Тори да разбере какво става, той бе скочил от леглото и нахлузваше панталоните си.
Докато спяха, главата й бе лежала върху рамото му и когато той стана така рязко, младата жена замалко не падна на пода.
Тя разтърка очи и примижа в мрака на стаята.
— Какво става, Джейкъб? Колко е часът? Къде отиваш?
— Всичко е наред, скъпа. Заспивай.
— Какво става? — повтори сънено тя.
— Току-що си спомних нещо, което трябва да проверя. Не се тревожи.
— Среднощ е — възрази тя. — Каквото и да е то, не може ли да почака до сутринта?
Джейк почти бе прекосил стаята, но се върна и бързо я целуна по бузата.
— Гледай леглото да не изстине, аз ще се върна, преди да усетиш — обеща й и излезе, преди тя да го обсипе с нови протести.
Джейк вървеше бързо, с широки крачки към другото крило на къщата и опустошената спалня на баща си и си припомняше онова, което внезапно го бе събудило. В съня си той отново бе видял как Кармен дава на Тори сватбения пръстен. Кармен бе посочила чекмеджето на нощното шкафче, а Тори бе протегнала ръка да го отвори. Но вместо да извади оттам златната верижка и пръстена, Тори бе измъкнала пистолет. После, както обикновено става в сънищата, Тори внезапно се обърна към Рой, хванала в ръце револвера — калибър 44, с дръжка от слонова кост, който той бе носил по време на Гражданската война.
Джейк стисна устни при мисълта за баща си и за барабанлията, който бе гордостта и радостта на Рой. Рой беше подменил обикновената ръкохватка с дръжка от инкрустирана слонова кост. Инициалите му бяха гравирани от външната страна. Рой много се гордееше с този пистолет.
Джейк знаеше, че баща му винаги го бе държал подръка, особено след като се бе парализирал. Нощем оръжието стоеше в чекмеджето на нощното му шкафче. То още трябваше да е там, но Джейк някак си бе забравил за него и от разсеяност бе пропуснал да провери, докато този сън не му го напомни. Сега вече разбра какво го смути онзи следобед в стаята на Кармен. Щом като тя посочи към шкафчето, Джейк смътно си припомни за чекмеджето в шкафчето на баща си.
Джейк се пресегна към шкафчето, почерняло и изкорубено от пожара, и се зачуди защо Рой не се бе събудил и не е грабнал оръжието през онази съдбовна нощ. Пистолетът му е бил подръка и той е можел да предотврати убийството си, ако действително там е имало нападател, както подозираше Джейк.
Чекмеджето беше заяло и младият мъж трябваше да го блъска и дърпа, докато най-сетне успя да го измъкне напълно. Заопипва с ръце из него, но не намери пистолета. Намръщи се, извади кибрит от джоба си и запали клечка над чекмеджето. Вътре намери овъглена хартия, полуобгорена книга, няколко изгорели кибритени клечки и също толкова овъглени пури — всичките жертва на пламъците, които бяха съсипали останалата част от стаята. Пистолетът липсваше.
Джейк не искаше да се откаже от търсенето на толкова важна улика и затова донесе една газена лампа от кабинета и продължи огледа. Прерови всяко кътче и ъгълче, всяко чекмедженце в стаята, но не откри револвера. Сутринта ще разпита прислугата дали някой от тях е виждал пистолета, но в този момент Джейк беше готов да се обзаложи на цялото си състояние, че човекът, беше убил Рой, сега притежава револвера. Като знаеше колко много Рой цени това оръжие, той побесня при мисълта, че убиецът на баща му е взел любимата му вещ. Все пак беше някак си доволен, защото това щеше да улесни търсенето — когато открие сегашния притежател на пистолета, е много вероятно да открие и убиеца на баща си.
— Ще го намеря, татко — прошепна той тихо в празната стая. — Заклевам се, ще го намеря!
Джейк хвърли един последен непоколебим поглед към овъглените останки от мебели, обърна се и излезе.
След това щателно претърсване на господарската спалня, Джейк вече знаеше, че не е останало нищо, което да уличава убиеца или да дава някакъв допълнителен ключ към загадката. Утре с неговите хора ще започне от тази стая ремонта на изгорялата част от къщата. Джейк смяташе, че повече не би могъл да минава покрай стаята, нито пък да влиза в нея, докато не бъде изчистена от всичко, напомнящо трагичната смърт на баща му. Може би чак когато напълно се ремонтира и обзаведе с други мебели, с Тори ще се преместят в нея и ще я изпълнят с щастливи спомени за новия господар и господарката на ранчото „Лейзи Бий“.
А дотогава, при малко повече късмет, убиецът на Рой щеше да гори в ада, така както самият Рой бе изгорял тук, и спомените за случилото се в тази стая не биха измъчвали Джейк толкова много.
За да започне ремонта на къщата, Джейк трябваше да пропътува дванайсетте километра до Санта Фе, откъдето се снабди със строителни материали. Докторът ги бе посетил отново и бе много доволен от възстановяването на Кармен, затова Тори смяташе, че няма да е опасно, ако остави майка си само за един ден в опитните ръце на Роза. Толкова време не бе напускала дома си за повече от няколко минути, камо ли за пътуване чак до Санта Фе. Освен това имаше да прави някои покупки и почти не можеше да си спомни кога за последен път бе купила нещо за себе си. Почти две години бе прекарала в манастира.
Джейк се радваше от факта, че Тори ще го придружава. През цялото време му се искаше да й предложи да дойде с него, но се опасяваше, че ще му откаже заради Кармен. Беше му приятно тя да седи до него в двуколката и като слънчев лъч да озарява досадното пътуване. С крайчеца на окото си забеляза как тя със стеснение приглади късата си коса. Като си спомни колко отдавна Тори не бе ходила в града — разходка, която всяка жена в нейното положение правеше веднъж месечно, Джейк изведнъж осъзна колко притеснена е съпругата му заради външния си вид.
Усмихна й се и побърза да я успокои:
— Изглеждаш много хубава днес, скъпа.
Тя направи гримаса и приглади една немирна кафява къдрица.
— Косата ми е прекалено къса. Всички ще забележат и ще ме зяпат.
— Ако те зяпат, то ще е само защото си най-красивата жена по тия места.
— Джейкъб! — възкликна Тори и принудено се изкикоти. — Струва ми се, че си голям флиртаджия.
— Но само с най-красивата жена в областта — засмя се той и се наведе да я целуне леко по устните.
— Много хитро от твоя страна — пошегува се Тори и го смушка здраво в ребрата. — Особено ако искаш да останеш читав, господин Бенър.
Наистина, докато преминаваха през града, хората зяпаха двуколката им, но това нямаше нищо общо с дължината на косата на Тори. Джейк, и Тори се опитаха да не обръщат внимание, но не можеха да не забележат как почти всеки, край когото преминеха, се заковаваше на място, заглеждаше ги и после бързо продължаваше, сякаш бързаше да разгласи мълвата, че Бенърови са в града. Въпреки трополенето на двуколката, Тори сякаш чуваше одумките им. Стана й мъчно — Мили беше права.
Тори се увери колко права е била Мили, когато Джейк спря двуколката пред магазина на Алдер и й помогна да слезе. Три жени на тротоара веднага демонстративно й обърнаха гръб с явно пренебрежение. Тори бе ужасена и не можа да го скрие, макар че се опита да се усмихне весело на съпруга си.
Челото на Джейк се набразди от отвращение и яд.
— Съжалявам Тори — прошепна й на ухото. — Трябваше да се досетя, че ще стане точно така. Струва ми се, че аз самият така съм свикнал с всичко това, че изобщо не се притеснявам какво мислят хората за мене. Но когато те подложат на унижение, това вече е друга работа.
Тори леко докосна бузата му, без да сваля ръкавицата си. Очите й бяха малко тъжни, но въпреки това искряха от любов.
— Няма нищо, Джейкъб. Очаквах подобно отношение след посещението на Мили. Просто ще трябва време, това е всичко. Освен това е и много добра възможност да разбера кои са истинските ми приятели, и кои — само на думи.
— Отец Ромеро е прав — учудено поклати глава той. — Ти си прекалено мъдра за годините си.
Тори широко отвори очи.
— Джейкъб! Ти си подслушвал!
— И също така научих някои много интересни неща онази сутрин — потвърди той, след като вече се беше издал.
— По-късно ще поговорим пак за това — закани му се закачливо Тори, — а сега защо не си свършиш работата, пък аз да напазарувам, иначе няма да приключим навреме и да се приберем по светло.
— Сигурна ли си, че ще се справиш? — попита Джейк и погледът му се отклони към жените, които стояха наблизо.
— Разбира се, всичко ще е наред. Върви, Джейкъб. Имай ми доверие, ще се оправя сама с покупките.
— Имам ти пълно доверие, скъпа — каза той сериозно, отдалечи се и я остави да се взира след него със смаяна усмивка.
Когато влезе в магазина, Тори бе посрещната почти по същия начин, макар че някои от дамите бяха достатъчно хитри, за да прикрият чувствата си по малко по-изискан начин. Няколко от тях действително я поздравиха с престорени учтиви усмивчици и се осведомиха за здравето на майка й. Всички крадешком поглеждаха към пръста й, за да видят дали е възможно разпространяваните слухове да са верни.
Тори се разкъсваше от противоречиви чувства. От една страна, й се струваше, че едва ли не е задължена да носи на врата си табелка с надпис: „Джейкъб Бенър не е мой брат. Да, ние сме женени“, от друга страна, с Джейкъб не дължаха никакви обяснения на тези клюкарстващи гъски. Някои от тях, откакто се помнеше бяха нейни и на майка й приятелки или поне се преструваха на такива. Сега те показваха действителния си лик! Надяваше се всичките да си изкълчат проклетите вратове, докато се протягат да видят ръката й, косата й, скандалния й съпруг.
Докато стоеше пред тезгяха и чакаше Хариет Алдер да й изпълни поръчката, около нея се събра малка групичка любопитни жени. Ушите им направо щръкнаха от напрягане да чуят какво ще каже Тори.
— Добро утро, Виктория — поздрави я госпожа Алдер. — Отдавна не си идвала.
— Да, сеньора — лаконично отвърна Тори и се зае да изрежда необходимите й стоки.
Суетейки се насам-натам, за да изпълни поръчката, Хариет отбеляза небрежно:
— Всички чухме за пожара у вас. Моите съболезнования за баща ти. — Тори мълчеше — нарочно не поправяше очебийната грешка, че Хариет говореше за Рой като за неин баща. След кратка пауза жената продължи: — Как е майка ти? Преди няколко дни докторът беше тук и каза, че е била доста зле.
— Сега е много по-добре — отвърна Тори. — Ще й предам, че сте питали за нея.
— Разбира се, миличка — Хариет постави цяла купчина от стоката си на тезгяха пред Тори и я погледна лукаво. — Чувам, хората приказват, че при теб има и още нещичко. Разправят, че си оставила манастира и си се омъжила за оня негодник — сина на Рой.
Тори повдигна брадичка готова да се защитава.
— Трябва да сте чули неправилно, госпожо Алдер. Рой Бенър имаше само един син и според мен той никога не е бил негодник.
Хариет дрезгаво се изсмя:
— Е, тогава, госпожичке, мненията ни малко се различават. Доколкото си спомням, Джейк Бенър е доста известен с бързата си стрелба и ако на него не му викат негодник, не знам тогава на кого.
Очите на Тори заискриха от справедлив гняв. Погледна възрастната жена право в лицето.
— Не си спомням да съм ви искала мнението, госпожо Алдер. Нито пък ме интересува какво мислите. Вие сте ограничена жена и клюкарка, а това е една доста жалка комбинация! Съчувствам на вашия съпруг!
Като каза това, Тори тикна нещата от тезгяха в провисналите от изненада ръце на Хариет и се обърна към слисаната жена и към всички:
— Ще пазарувам другаде — там, където няма да ми се налага да се боря с празни клюки и зли езици.
Сетне се отправи към вратата с царствена походка.
— Довиждане, дами — насочи тя последния си удар към всички. — Искрено се надявам довечера на масата да сервирате на горкичките си съпрузи нещо повече от глупави клюки.