Катрин Харт
Падналият ангел (6)

Шеста глава

Състоянието на Кармен се влошаваше много бързо. Понякога изглеждаше, че най-сетне белите й дробове функционират нормално, друг път отчаяно се бореше за живот, сякаш всеки дъх ще е последен. Тори беше позадрямала в стола до майка си, но изведнъж, без да разбере от какво, трепна и се събуди. После осъзна, че това бе дишането на болната — силно затруднено, много по-лошо отпреди. Хвърли бърз поглед към нея и всичко й стана ясно. Лицето на Кармен бе почти мораво от усилията да си поеме дъх, а гърдите й зловещо свистяха. Ето от какво се бяха страхували всички — това, за което доктор Грийн многократно ги бе предупреждавал, че може да се случи. Колкото и нелепо да изглеждаше, Кармен бе хванала пневмония въпреки юнската горещина.

Тори постави ръка на челото на майка си и се убеди в онова, което вече знаеше. Кармен гореше от треска. Тя просто пареше, но в същото време трепереше от студ. Тори изхвърча от стаята и колкото я държаха разтрепераните й крака, се втурна да търси Джейкъб. Почука само един път и без да дочака отговор блъсна вратата и нахлу в стаята.

— Джейкъб! Ела бързо! Мисля, че тя умира!

Джейк бързо дръпна чаршафа върху голото си тяло и премигна смутено. Колко ли пъти бе мечтал да види Тори в собствената си спалня и в леглото си, а сега в първия миг дори не можа да повярва на очите си. Но после ужасните думи проникнаха през мъглата, обгърнала мозъка му, и моментално го избистриха.

— Връщай се обратно при нея. Остави ме само да си обуя панталоните и веднага идвам.

— Побързай, Джейкъб! Моля те, побързай! — крещеше Тори истерично. — Страх ме е! О, мили Боже! Просто не знам какво да направя за нея! Тя изгаря от треска!

— Ще изпратя някой от мъжете за доктора. Ти събуди Роза. Опитайте се да я наложите с мокри кърпи. Това може да свали температурата.

Тя изскочи от стаята, но се втурна обратно, точно когато Джейк ставаше от леглото.

— Джейкъб, добре ще е да извикаш и отец Ромеро! — тя се отправи към вратата. После се обърна тъкмо когато той се пресягаше за панталоните си и чаршафът падна на пода, но бе прекалено разстроена, за да обърне внимание на онова, което видя. — Мисля, че е пневмония! Няма ли студената вода да й навреди?

— Тори! — изкрещя той. — Прави, каквото ти казвам и се махни, по дяволите, от моята стая, за да се облека! Стегни се! При това положение, какво може да навреди малко вода? — Изведнъж съжали, задето й се бе разкрещял, когато бе така объркана. — Хайде, скъпа — каза той малко по-меко. — Хайде, идвам веднага, мила.

Трудеха се като обезумели и направиха всичко възможно, опитвайки се да намалят треската на Кармен, докато най-накрая пристигна доктор Грийн. Малко след него дойде отец Ромеро. Джейк и Тори, която всъщност бе вцепенена от страх и вече почти безполезна, бяха изведени от стаята на Кармен. Роза, по молба на доктора, остана, за да помага на него и на отец Ромеро.

Минутите бавно се точеха, докато Тори и Джейк седяха безпомощни и чакаха в sala. Тори отчаяно кършеше ръце, а Джейк за пръв път от години насам започна да пука кокалчетата на пръстите си.

— Няма ли да спреш с този ужасен звук! — сопна се Тори. — Настръхвам от това щракане и от непрекъснатото ти ходене насам-натам!

— Съжалявам — промърмори той, строполи се на дивана и прокара треперещи пръсти през разрошената си коса. А като я гледаше как си гризе ноктите, той не се сдържа да й го върне с остроумна забележка. — Мислех, че монахините трябва да ги учат на търпение. Да не си пропуснала и този урок?

За негов най-голям ужас тя избухна в плач и го накара да се чувства като най-нисшия звяр.

— О, боже, любима! Не плачи — умоляваше я Джейк. — Не мога да понеса и това. Много ни се събра. Моли се! Викай! Хвърляй и блъскай! Само, моля те, не плачи!

Протегна ръце и я дръпна в скута си, притисна я силно към себе си и сподави силните ридания, които вече разтърсваха и двамата.

— Ще… ще… пла… плача, ако искам, Джейк Б-Бенър! — хлипаше Тори и удряше с малките си юмручета по гърдите му.

Той ги хвана в голямата си ръка, придърпа девойката още по-близо до себе си и нежно й заговори, докато тя се обливаше в сълзи:

— Ще ти стане много лош навик, малката ми. Ако скоро не престанем да леем сълзи, ще трябва да почнем да строим лодка.

— Или дори Ноев ковчег — неувереният й смях премина в хълцане.

— Е, скъпа, и аз като всеки друг човек обичам животните, но хайде да не се увличаме.

Беше спряла да плаче, но не се опита да напусне сигурността и спокойствието на прегръдката му. Ето така ги завари Роза, когато се втурна в стаята.

— Бързо! — задъхано извика тя. — Кармен ви вика и двамата.

Тори пребледня като платно и ако Джейкъб не я подкрепяше по късия коридор, никога нямаше да може да стигне до стаята на майка си. Точно пред вратата тя се спря.

— Джейкъб! Страх ме е! Не мога да вляза вътре! Не мога да гледам как майка ми умира!

— Ще бъда с теб. Няма да те изоставя нито за миг — Но разтрепераните й крака все още отказваха да се помръднат и той добави: — Тори, скъпа, тя те вика! Тя има нужда от теб! Знаеш, че никога няма да си простиш, ако не влезеш.

Тя кимна и се сгуши още по-силно в него.

— Стой при мен, Джейкъб. Стой при мен!

— Добре.

Тори влезе в стаята, и макар че Джейкъб беше плътно до нея, тя трепереше толкова силно, че трябваше да стиска зъбите си, за да не тракат. На пръсти, колебливо се приближи до леглото и проплака:

— Мамо? — Бинтованата ръка леко потрепна и Тори нежно я хвана. Усети как Джейкъб положи силните си ръце върху раменете й, за да я подкрепи, и каза: — Тук съм, мамо. И двамата с Джейк сме тук. Няма да те изоставим.

Кармен прошепна нещо със съвсем немощен глас и Тори погледна към доктор Грийн, който седеше от другата страна на Кармен.

— Какво каза тя?

— Венчай се… де… те м-мое — повтори тихо Кармен; думите едва се откъснаха от устните й.

— Венчай се… Де… ва Мария? — загледа се Тори въпросително в бледото лице на майка си. — Каква венчавка? Какво иска да каже тя?

Кармен с усилие едва поклати глава.

— Не… Ти… Джейкъб… Венчайте се… Тук. — Пристъп на кашлица я обзе отново и не можа да види учудването, което тези думи предизвикаха по лицето на дъщеря й.

Очите на Тори се разшириха, погледът й се отмести към отец Ромеро, който втренчено я наблюдаваше. За нейно учудване свещеникът потвърди онова, което тя бе уверена, че е чула неправилно.

— Тя желае вие двамата да се ожените, да станете мъж и жена, преди да умре.

Безкрайни мигове в ушите на Тори ехтяха само звукът от затрудненото дишане на майка й и ударите на собственото й сърце. Не можеше да повярва, че всичко това е истина. Собствената й скъпа майка да я кара да се омъжи за Джейкъб! Предсмъртно желание! Как би могла да откаже? И все пак, как с целия си здрав разум би могла да се съгласи? Ще бъде ли честно спрямо Джейкъб, спрямо самата нея да се съгласи на такова нещо? Беше така внезапно, така неочаквано. Но нямаше време за губене; трябва да реши още сега, в този миг.

Кармен простена и сграбчи ръката й — и решението вече беше взето.

— Да, мамо. Ако Джейкъб е съгласен, ще се оженим.

Джейк конвулсивно стисна раменете на Тори. Кармен току-що беше изрекла най-съкровеното му желание. Не можеше да не се зачуди дали е знаела колко силно бе копнял и бе мечтал за този момент. Все пак и той се подвоуми дали е правилно да принудят Тори да се омъжи, когато не беше подготвена за това. Може би е твърде рано.

С цялото си сърце Джейк я желаеше за своя съпруга, но искаше тя да дойде при него доброволно, искрено, без никакви съмнения и резерви. Но времето за размисъл вече беше изтекло и като в транс той се чу да казва:

— Съгласен съм, мамичко. Ще се грижа за нея, обещавам ти.

— Хайде сега, хванете се за ръце да започнем церемонията — предложи отец Ромеро с известна настойчивост.

— Тук? Сега? — попита Тори объркано. — Ами обявяването на имената ни в църквата?

— Няма време, дете мое. При подобни обстоятелства тази процедура може да бъде избягната.

Тори преглътна истеричното си ридание и изрази съгласие, като постави трепереща ръка в протегнатата длан на Джейкъб. Там, край леглото на болната си майка, с доктор Грийн и Роза за свидетели, тя стана съпруга на Джейкъб. Коленичила по нощница, с къса коса, стърчаща във всички посоки, с боси крака, тя се закле да го обича, да го уважава и да му се подчинява, докато смъртта ги раздели. А Джейк, гол до кръста и бос, намъкнал само панталоните си, обеща да я обича, да се грижи за нея и да я пази през всеки един ден от живота им заедно.

Нямаше пръстен, нямаше сватбена рокля, нямаше цветя — само една целомъдрена целувка запечата тяхната клетва и това беше всичко. Нямаше тълпа от близки приятели, за да ги поздрави — само един доктор с неприветливо лице и по една целувка от Роза за всеки от тях. Но дори и най-пищната сватба на света не би означавала нищо за Тори в сравнение с радостта, която изпита, когато чу как майка й въздъхна облекчено и видя лека усмивка да пробягва по изкривеното й от болка лице — усмивка, която за миг отново я подмлади.

— Обичам те, мамо — прошепна девойката и целуна порозовялата буза на Кармен. — Обичам те.

— Направи го щастлив — отвърна Кармен.

— Да, мамо.

— На… надари го с деца.

Тори се изчерви до корените на косата си, но кимна.

— Красиви дечица, мамо. Деца, които ще люлееш на ръце, когато оздравееш.

Джейк се наведе и допря устни до челото на Кармен.

— Почивай си сега, мамичко. Не се опитвай да говориш повече. Просто почивай и си пази силите.

Останаха при болната, докато заспа. Тори почти изпадна в паника, защото помисли, че майка й умира в този момент, но докторът спокойно я увери, че Кармен само е заспала. Предложи двамата с Джейк да се опитат също да поспят.

— Нощта може да се окаже дълга — каза им той. — Ще накарам Роза да ви събуди, ако има някакви промени в състоянието на Кармен.

Джейк и Тори прекараха остатъка от първата си брачна нощ толкова необичайно, колкото беше и започнала — сгушени безмълвно на дивана в sala. Той я държеше, без да проронва дума, защото разбираше колко е объркана, чувстваше болката й, предлагаше закрилата на своите прегръдки и с голямата си груба ръка нежно галеше чупливата й коса.

Постепенно Тори се отпусна в обятията му и намери утеха в огромната му сила. Съзнателно се отърсваше от ужасното неудобство, което я караше да го смята за чужд човек. Това беше онзи Джейкъб, когото през целия си живот бе познавала, на когото се бе доверявала. Единствената разлика беше, че сега той бе неин съпруг. Все още беше същият мъж отпреди половин час, както и тя беше същата жена. Така поне се опитваше да мисли — това й помагаше да разсее напрежението, което заплашваше да я задуши всеки път, когато помислеше за себе си като за съпруга. Нямаше защо да се страхува от него. Джейкъб никога няма да я нарани. Мама знае това. Мама го бе пожелала. Мама беше щастлива сега. Мама умираше.

Тори се събуди вдървена и схваната — двамата с Джейк все още бяха вкопчени един в друг. Лежаха на дивана, Джейк проснат по гръб, Тори — полуизлегната върху него. При всяко вдишване и издишване къдравите косми върху гърдите му гъделичкаха носа й. По някое време през дългата нощ двамата бяха заспали. Сега навън беше светло. Утрото бе настъпило, но до този момент никой не бе дошъл да ги събуди и Тори се питаше дали това означава добра или лоша вест.

Като се надигна, все още седнала в скута на Джейк, Тори измъкна краката си и издърпа краищата на нощницата си изпод коляното му. Но мислите й не бяха съсредоточени върху интимността, в която бяха спали, или дори върху тяхната прибързана среднощна сватба. Съзнанието й бавно се проясняваше и тя си помисли дали докторът е все още при Кармен. Дали още се грижи за майка й? Дали майка й все още е жива или е умряла, докато Тори е спала? Къде ли е отец Ромеро? Дали й е дал последно причастие? Какво ли прави Роза? Защо още никой не е дошъл да ги събуди?

Погледът й падна върху лицето на Джейк. Нейният съпруг — колко бе странно да мисли за него по такъв начин след всичките години, в които го бе гледала през очите на по-малка сестра; бе му се възхищавала, бе го уважавала и боготворяла, както никой друг мъж. Никой не бе отговарял до такава стенен на нейните идеали. Дори и в съня чертите на лицето му бяха сурови, а наболата през нощта брада му придаваше още по-твърд вид. Единствено тъмният перчем над челото измамно го подмладяваше — всъщност Джейк не бе познал младостта.

Тори се пресегна и нежно отметна немирните кичури от лицето му. Дълбока въздишка се надигна в гърдите й, докато мислеше какви ли изненади може да крие този ден за тях двамата. Несъмнено и досегашните тревоги щяха да им стигнат за цял живот.

Отдръпна се от скута на Джейк, като внимаваше да не го събуди и тръгна да търси Роза. Надзърна в стаята на Кармен и видя доктора да похърква тихичко, отпуснат в един стол край болната. Трябваше да събере цялата си смелост, за да се приближи до леглото, но когато го стори, въздъхна облекчено. Майка й спеше и дишаше много по-леко, отколкото предишната нощ.

Намери Роза в кухнята да приготвя закуска за отец Ромеро. Когато влезе, и двамата вдигнаха към нея зачервени от безсъние очи. Тя съжали жената, която бе направила толкова много за тях, особено напоследък, и предложи съчувствено:

— Нека аз да се заема с работата, Роза, ако искаш малко да си починеш.

Роза кимна с благодарност.

— Gracias, сеньорита Тори — но веднага се усети и поправи досадната си грешка. — Perdoname^[1]. Вече сте сеньора Тори. Трябва да го запомня.

— И на мен ще ми трябва време, докато свикна с това, Роза — смутено повдигна Тори рамене и с лека усмивка я изпрати от стаята.

Постави пред свещеника чинията с яйца, картофи и бекон и наля по една чаша силно черно кафе. Смутена, тя се настани на масата срещу него.

— Искам да ви благодаря за всичко, което направихте, и че дойдохте посред нощ, за да бдите над майка ми. Сигурна съм, че вашето присъствие й е помогнало да се успокои.

Отец Ромеро се покашля нервно.

— Сестра Есперанса — започна той, но после се усети, изчерви се и се засмя. — И аз сбърках като Роза, нали? Та нали аз самият извърших брачната ви церемония!

Тори отвърна на усмивката му.

— Май ще трябва да нося някакъв надпис на врата си, за да напомня на мен и на всички останали за новото ми име. Сигурно ще е по-лесно да ме наричат само Тори и толкоз.

Отец Ромеро кимна.

— Тори — започна отново той. — Исках да говоря с теб за неочакваното ти бракосъчетание снощи. Прости ми за ненавременния разговор, но имам чувството, че бе принудена да го сториш поради молбата на майка ти, като си мислеше, че това може да е последното й желание. Знам, че беше щастлива в манастира, и искам да знаеш — аз разбирам, че онова, което направи, беше от любов към майка ти. Ти си добра и любяща дъщеря, но бракът може да бъде разтрогнат, ако желаеш. Не е задължително да останеш омъжена за сеньор Бенър, разбираш ли. Щом майка ти оздравее, сигурен съм, че тя ще разбере и ще се откаже от волята си, ако този брак те прави нещастна.

Тори зяпна от учудване и втренчи широко отворените си зелени очи в свещеника.

— Предлагате ми анулиране? — изпищя тя, като думата направо заседна в гърлото й.

— Si. Преди бракът да е консумиран, ако ти пожелаеш, може да бъде разтрогнат, сякаш никога не е съществувал.

Джейк стоеше незабелязан на вратата на кухнята с гневно изражение на лицето. Докато чакаше отговора на Тори на това предложение, сърцето му сякаш заседна в гърлото и едва не го задуши. Искаше да нахълта в стаята да издърпа отец Ромеро от стола и да го бие до припадък, но нещо го държеше закован на място. В сърцето си знаеше, че трябва да чуе отговора на Тори. Неговото бъдеще, тяхното общо бъдеще може би щеше да зависи от думите й.

Тори бавно поклати глава.

— Не. — На другия край на стаята сърцето на Джейкъб отново започна да бие. — Зная, че мислите за щастието ми, отец Ромеро, но не мога да постъпя така. Такова е желанието на мама. Дълбоко в сърцето си мисля, че винаги е искала точно това. Дори и да остане жива, за което най-горещо се моля, тя ми каза, че желае да надаря Джейкъб с деца. И аз й обещах това, ако волята божия е да бъда майка. Дала съм обет да отдам живота и любовта си на Джейкъб и няма да се отметна от клетвата си.

— Но дали това е и твое желание, Тори? — възрази отец Ромеро. — Ще бъдеш ли щастлива, ако се омъжиш за този човек? Ти се подготвяше да станеш монахиня, а той е гангстер, убиец. Можеш ли някога истински да обикнеш такъв човек?

Усмивка пропълзя по устните й.

— Аз вече го обичам, отче — призна тя чистосърдечно. — Винаги съм го обичала.

— Само че като брат, не като съпруг. Ще го обикнеш ли като съпруга?

Със затаен дъх Джейк пак напрегнато зачака отговора й.

— Едва ли ще е много трудно. Джейкъб е най-прекрасният мъж, когото познавам. През целия си живот съм сравнявала други мъже с него, но все нещо не им е достигало. Може би това е една от причините да отида в манастира, защото никой друг мъж не отговаря на идеала, който съм си изградила благодарение на Джейкъб.

— Но това е било, преди той да стане гангстер. Можеш ли да живееш с него такъв, какъвто е сега?

Свещеникът бе засегнал болното й място. Дълбоко в сърцето си Тори не бе уверена дали ще издържи, ако Джейкъб продължи гангстерския си живот. Тя мразеше насилието. Призляваше й само като си помисли за това. Но този път Джейкъб се бе прибрал, за да остане вкъщи. Вече се бе заел с управлението на ранчото. Явно нямаше да има повече кръвопролития, никакви причини да убива, нямаше вече да се притеснява, че самият Джейкъб може някой ден да бъде убит. Ако той успееше да загърби миналото си, несъмнено и тя щеше да го забрави.

— Ще се опитам, отче — смирено отговори девойката.

— А какво ще стане със заниманията ти с децата? — упорстваше свещеникът.

— Джейкъб е разумен човек — защити го Тори. — Казал ми е, че щом мама оздравее, ще мога да продължа работата със сираците, ако желая. — Тори го удостои с още една мила усмивка. — Моля ви, отче. Не трябва да се тревожите за мен. Всичко ще стане така, както е отредил Господ. Вероятно бракът ми с Джейкъб е негова воля. Сигурно, в края на краищата, никога не съм била създадена да бъда монахиня и Бог през цялото време е знаел това, но ние с вас не сме могли да го разберем.

— Ти си много мъдра за годините си, nina — поклати глава и се усмихна младият свещеник. — Мъжът ти е човек с късмет, щом е намерил такава жена за съпруга.

Тези думи отекнаха в сърцето на Джейк. Той по принцип не обичаше да се моли, но сега мислено отправи благодарност към Бога, сетне, все още незабелязан от никого, тихо се измъкна от стаята. Никога не му е било така леко на сърцето, както след като чу отговорите на Тори. Тя има намерение да си остане омъжена за него! Тя смята да роди неговите деца! Тя наистина призна, че го е сравнявала с други мъже и е установила, че нещо не им достига!

Искаше му се да запее, макар и да не можеше.

Те ще се справят! Техният брак ще успее! Ще направи всичко, което е по силите му, за да й осигури спокоен и щастлив живот и да се погрижи тя никога да не съжалява, че е станала негова жена.

— Благодаря ти, Боже — прошепна Джейк. — Благодаря ти, Кармен. Благодаря и на теб, Тори — скъп ангел мой!