Катрин Харт
Падналият ангел (4)

Четвърта глава

Тори нарочно отбягваше Джейк. Той го виждаше и известно време му беше забавно; щеше да бъде още по-щастлив, ако действително знаеше до каква степен я бе объркал. Поведението й подсказваше, че е смутена, но след като изминаха цели два дни, доброто му настроение бързо започна да се изпарява. А тя беше като в транс, но нямаше на кого да се довери, нямаше кой да й помогне да подреди обърканите си мисли и чувства. Майка й бе прекалено болна, за да я обременява с такива неща; тя не би могла да я изслуша, дори Тори да намереше начин да й обясни.

Девойката реши временно да изостави тази дилема, което означаваше да стои колкото е възможно по-далеч от Джейкъб. През деня, а често и вечерно време, седеше до майка си и почти не се срещаше с Джейк, освен когато се хранеха, но дори и тогава отговаряше само ако той се обърнеше към нея, като през цялото време не откъсваше очи от чинията си. Всеки път, когато се осмеляваше да го погледне, все й се струваше, че златистите му очи са изпълнени с многозначителен мъжки присмех. През повечето време успяваше да избегне саркастичните му подигравки и насмешки, като се усамотяваше в стаята си или отиваше при майка си.

Те все пак живееха под един покрив и Тори не можеше да не се сблъсква с него от време на време. И всеки път сърцето й отиваше в петите, а пулсът й се ускоряваше като биенето на боен барабан. Смущението й скоро смекчи гнева, който изпитваше по време на първата доста неловка закуска с него, след онази вечер, когато бе влязъл в стаята й и я бе заварил гола.

Джейкъб я желаеше. Беше й го казал съвсем недвусмислено и нямаше начин думите му да бъдат тълкувани по друг начин. Той я желаеше като жена. Но това беше само част от проблема на Тори. Конфликтът им все повече и повече я караше да мисли за него като за мъж, не като за брат. Изведнъж го видя с други очи, но не беше сигурна дали иска точно това. Колко по-просто бе да го смята за по-големия брат; братът, който й е превързвал раните като малка; братът, който я е учил да се катери по дърветата и да язди първото си пони; онзи, към когото е направила първите си крачки.

Сега го възприемаше като мъж, вглеждаше се в него и съзираше страстта, горяща в очите му — това я караше да се чувства неловко. Тя не го желаеше! Непрекъснато си повтаряше, че ако не обръща внимание на тези неща, те просто ще изчезнат като някакъв лош сън. Имаше свой живот в манастира и беше доволна от него. Защо ли Джейкъб трябваше да си идва и да разваля всичко? Защо ли всеки път, когато той беше наблизо, дъхът й спираше и ръцете й започваха да треперят?

Защо трябваше всичко да се промени? Един пожар, смърт, болест и изведнъж малкият й уютен свят бе преобърнат с главата надолу и тя вече не беше сигурна в нищо. Ех, да можеше да върне времето само с няколко седмици назад! И Джейкъб да не беше се превръщал в чужд човек пред очите й! Трябваше й време да размисли, да подреди мислите си! Отново имаше нужда от брат си — нейният довереник, нейният учител — само че сега той искаше да я научи на съвсем други неща — неща, които тя изобщо не бе сигурна, че иска да знае.

— Да не би да търсиш нещо, скъпа?

Тори рязко вдигна глава и се удари в капака на тежкия сандък, който усилено претърсваше.

— Ай! Дяволите да те вземат, Джейкъб! Така ли трябва да се промъкваш зад човек?

Гърленият му смях още повече изопна нервите й.

— Струва ми се, че ти си се промъкнала тук, Тори. Сандъкът, в който тършуваш е мой, и това е моята стая — добави той, като погледна към полуотворените чекмеджета на скрина и към кутиите, извадени изпод леглото. — Намери ли нещо по-интересно от долните ми гащи?

Лицето на Тори се изчерви като лятна роза.

— Изобщо не ме интересуват твоите дрехи. Търся си монашеските одежди.

— О, глупости! — изрече Джейк със закачлива усмивка. — Аз пък си помислих, че се опитваш да разбереш дали спя с нощница.

— Нямаш ли работа навън? — смотолеви тя, като търкаше цицината на тила си.

— Реших малко да си почина и да понагледам Кармен, но ако знаех, че ще те хвана в моята стая, щях да дойда много по-рано.

— Добре де, можеш още сега пак да излезеш навън.

Джейк й отвърна с похотливо намигване.

— Хайде, мила, не се смущавай чак толкова много. Любопитството е нещо съвсем естествено. Само трябваше да попиташ и щях да ти кажа, че спя гол. Нямаше нужда да си правиш труда да преглеждаш всичките ми вещи. Още нещо да искаш да знаеш?

— Да! — изсъска Тори с пламнали бузи. Стоеше с лице към него и с ръце, здраво стиснати в юмруци. — Кога се превърна в такова противно влечуго и къде, за бога, скри одеждите ми?

Джейк поклати глава със същата дразнеща я усмивка, а белите му зъби проблеснаха на фона на силно загорялото му лице.

— Никога няма да ги намериш, любима. Но бих ти дал това срещу малък откуп. — И той извади от джоба на ризата си молитвената й броеница и я размаха пред нея.

Когато Тори се пресегна да я вземе, той бързо я отдръпна.

— Тц-тц! Не, мила. Първо трябва да си платиш.

Лицето й помръкна и тя го изгледа свирепо.

— Каква е цената?

— Една целувка.

— Целувка? — тя глупаво повтори като ехо, а сърцето й започна силно да бие.

— Да — засмя се Джейкъб. По погледа му личеше, че всичко това го забавлява. — Само не ми разправяй, че си забравила какво значи целувка. Първо свиваш устни и…

— Знам какво е целувка, Джейкъб! — прекъсна го сърдито тя.

Той отвърна с престорена въздишка:

— Това ме радва! Вече бях започнал да се притеснявам, че съвсем са ти объркали главата в оня манастир с всичките им набожни бръщолевения.

— Ти си безсрамен звяр! — извика тя.

— Ако аз съм Звяра, тогава ти си Красавицата. Спомняш ли си тази приказка? Красавицата целуна Звяра точно така, както ти сега ще ме целунеш, ако искаш да ти върна молитвената броеница.

Тори почувства как краката й се подкосяват, докато стоеше, вперила поглед в Джейк, но не отстъпваше нито крачка назад. Най-сетне като разбра, че няма да може да се споразумее с него по друг начин, отвърна покорно:

— Печелиш, Джейкъб. Една целувка. Само една.

И преди да загуби остатъците от смелостта си, тя се протегна, за да залепи една бърза сестринска целувка на бузата му. Но Джейкъб разбра намеренията й и не остана по-назад — точно преди свитите й устни да докоснат лицето му, той извърна глава и бързо улови устата й със своята. Ръцете му я обгърнаха и притиснаха нейните безпомощно надолу.

Вик на изненада заседна в гърлото й. За миг тя се опита да го отблъсне, но вместо това усети как силните му пръсти се плъзнаха нагоре, стиснаха шията й и задържаха лицето й обърнато към неговото. Коленете й се размекнаха като разтопен восък, докато горещите му устни милваха нейните, примамваха я, възбуждаха я и я изкушаваха така, както дори не бе и сънувала досега. Внезапно лицето му се замъгли пред очите й, клепачите й се затвориха, а сетивата й се изостриха до крайност. Като че акробати се премятаха в корема й; не можеше да си поеме дъх; в ушите си усещаше силно туптене — като в сън си помисли, че това е лудешкото биене на собственото й сърце.

От натиска на устните му нейните се разтвориха съвсем малко, но достатъчно — колкото да може езикът на Джейк да се плъзне между зъбите. Езикът му докосна нейния и това я възпламени. Тя тихо изстена; тръпки полазиха по гърба й, когато зъбите му нежно захапаха долната й устна, преди да се отдръпнат и да разтворят устните й още повече. Обзе я дива страст — греховна, но прекрасна, — каквато никога не бе изпитвала, за каквато никога не бе мечтала.

Зави й се свят и Тори напълно се предаде на странните нови усещания, които я връхлитаха. Краката й се подкосиха и тя позволи на Джейк да я притисне още по-силно към себе си. Струваше й се, че костите й се размекват, сякаш се слива с него. Дори през дрехите топлината на тялото му я изгаряше и разпалваше огъня на желанието й.

Джейк усети как тя се разтапя в ръцете му и се остави да я направлява в тази първа за нея целувка. Тихото стенание, което издаде, когато устните му се впиха в нейните, почти го влуди от страст. Първите несигурни опити на езика й да докосне неговия, първите неопитни движения на устните й караха кръвта му да бушува във вените като горски пожар. През изминалите години беше имал много жени, повечето от тях доста добре обучени в изкуството да доставят удоволствие на мъжете, но въпреки това невинните устни на Тори предизвикаха у него много повече радост и наслада, много по-силна и пронизваща страст, отколкото някога бе изпитвал.

Прилив на безкористно чувство за собственост се надигна в него и той я притисна още по-силно към себе си. Тори бе негова; принадлежеше му така, както слънцето принадлежи на утринното небе. Няма да допусне да бъде другояче. Толкова силно я искаше цялата: сърцето й, тялото й, разума й.

Много бавно и безкрайно внимателно, с цялото останало му самообладание, Джейк леко отдръпна устните си от нейните и прекъсна целувката колкото е възможно по-нежно. Силата на страстта му учудваше и самия него, но колкото и да желаеше Тори, той все пак съзнаваше, че всичко това е съвсем ново за девойката. Независимо от чувствата си той не искаше да я уплаши, не смееше да настоява прекалено много, и то толкова скоро. Тя бе тъй млада, невинна и предпазлива като необяздена кобилка. Необходимо й бе време, за да свикне с мисълта, че го желае; да свикне да го възприема като любовник. Трябваше й време, за да започне да смята себе си за жена, не за монахиня! Въпреки че му бе много трудно, този път щеше да й даде възможност да осмисли пробуждащите се у нея желания.

Когато Джейк откъсна устни от нейните и леко се отдръпна, сетивата на Тори отчаяно се опитваха да я върнат към действителността. Тя жадно пое въздух и безмълвно се втренчи в младия мъж. Толкова бе потресена, че не можеше да определи какво точно изпитва — яд, безсилие, удоволствие или смесица от трите, съчетани с нарастващо чувство за вина.

Целувката беше прекрасна — Тори сякаш летеше на падаща от небето звезда, но когато всичко свърши, тя бе по-объркана от всякога. Ядосваше се, че Джейк я изигра, че си позволяваше такива волности, които при други обстоятелства тя никога не би разрешила. Заедно с яда в душата й се надигаше някакво смътно желание и чувство за нещо изгубено. Искаше й се това великолепно усещане от силните ръце на Джейкъб около нея и топлите му устни върху нейните да продължи вечно.

Но припомняйки си как бе отвърнала на целувката му и колко бързо се бе подчинила на волята му, Тори се разгневи на себе си. Как можа да го допусне? Как можа така лесно да се отдаде на страстта, на земния повик на плътта? Толкова ли бързо забрави наставленията на майка си и на монахините? Това беше нередно; то бе греховно! Само няколко месеца я деляха от ръкополагането й като монахиня, нима подобно поведение е достойно за една бъдеща Христова годеница!

Отвратена от себе си и от Джейк, девойката извърна изтерзания си поглед от лицето му и с треперещ глас промълви:

— Джейкъб, не трябваше да го правиш.

Загрубели от работа пръсти сграбчиха брадичката й и обърнаха лицето й отново към неговото.

— Защо не, Тори? И на двамата ни хареса. Ако ми кажеш, че не е така, значи лъжеш.

— Но това е нередно — очите й се насълзиха от мъка и заблестяха като светулки в топла лятна нощ.

— Защото все още ме смяташ за твоя по-голям брат?

— Не. Защото ще ставам монахиня, Джейкъб. Трябва да дам обет с неопетнено сърце, дух и тяло.

Болка и ярост проблеснаха в очите му, лицето му помръкна и той изрече подигравателно:

— Да не би моето докосване да те опозорява? Така ли е, Виктория? Нима моите ръце и устни те омърсяват?

Самият факт, че я нарече Виктория, показваше колко е разгневен. Никога не я наричаше така, освен когато тя го вбесеше. Тори поклати глава, за да отрече обвиненията му.

— Изопачаваш думите ми, Джейкъб. Изобщо не мисля така за теб. Исках да кажа, че това е неморално за мен. Не трябва да постъпвам така.

— Да се целуваш? Да ме докосваш? — попита напрегнато Джейк, а Тори кимна в знак на съгласие. Той се пресегна и отново сграбчи ръцете й, но този път я разтърси така силно, че зъбите й затракаха. — Ти си жена, Виктория. Красива, привлекателна жена от плът и кръв. Всичко останало да върви по дяволите! Не можеш ли да разбереш това? Може да имаш лице на ангел, но Бог ти е дал тяло на жена. То е създадено така, че да се съживява при всяко докосване на мъж. От теб се очаква да имаш желания и копнежи. Това изобщо не е нередно; именно това е имал предвид Бог, когато те е сътворил. Страстта не е нещо греховно, а добро и правилно. Гърдите ти са създадени да кърмят деца, ръцете ти — за да ги люлеят. Господ е изваял тялото ти така, че да приеме и семето на мъж, и да носи в себе си неговите деца, не да чезнеш в някакъв мрачен стар манастир, докато красотата ти повехне, а душата ти се почерни.

— Душата ми е застрашена повече тук, отколкото в манастира. Там тя се извисява, сърцето ми прелива от радост. Това се опитвам да ти обясня, но ти отказваш да ме разбереш. Не разбираш ли, че обичам живота при сестрите? Дните ми са запълнени с молитви и възхвала на Всевишния, с вътрешен мир, който не може да се опише. Само останалите сестри могат наистина да разберат какво се опитвам да ти кажа. Тишината е толкова благодатна, спокойствието — такъв еликсир за душата, предаността — толкова пълна, че не ми трябва повече. Всяка моя жертва не представлява нищо в сравнение с удовлетворението, което получавам, когато работя със сираците, когато виждам как личицата им светват от задоволство и радост.

— Трябва да имаш собствени деца — продължи да спори Джейк, намръщен и изпълнен с ненавист към блажения израз, който се бе появил на лицето й, докато говореше за живота си в манастира. Как би могъл човек като него да се пребори с такава безумна всеотдайност?

— Сирачетата са моите деца. Обичам всяко едно от тях.

— Знам, че ги обичаш, скъпа — промълви Джейк малко по-спокойно. — Но не е същото, като да родиш синове и дъщери от твоята плът и кръв, заченати в собственото ти тяло. Никога не ще почувстваш как дете расте и се движи в теб. Няма ли да жадуваш за това, Тори? Няма ли да се чувстваш измамена? Можеш ли да си представиш как държиш свое бебе в ръцете си и да знаеш, че е плод на любовта между теб и мъжа, който те обича? Аз наистина те обичам. Искам да те даря с тези деца, Тори. Искам да наблюдавам как се закръгляш, да почувствам как ритат в утробата ти. Искам, поглеждайки лицата на моите синове и дъщери, да откривам твоите очи, твоя нос, отразени в личицата им.

Сълзи заблестяха по лицето на Тори. Разкаяна, тя протегна ръце и нежно притисна пръсти към устните му, за да го накара да млъкне.

— Джейкъб. О, Джейкъб! Не постъпвай така с мен! Не прави така! Моля те! Караш ме да се съмнявам във всичко, което знам, че е добро за мен, което съм желала и което ме е правило щастлива досега. Ти разтърсваш из основи моя свят, моята вяра.

— Не искам да разрушавам вярата ти, мой малък ангел — увери я той нежно, като я гледаше пламенно със златистокафявите си очи, обхванал лицето й между дланите си. — Щом искаш да се молиш — моли се. Щом искаш да ходиш на църква — ходи. Искаш да учиш децата в сиропиталището? Съгласен съм. Не желая да ти отнемам вярата. Искам любовта ти, Тори. Дай ми твоето сърце, твоя разум, твоето тяло, а Бог нека задържи душата ти.

Целуна я нежно по челото и отпусна ръце. Изгледа я изпитателно, сетне се обърна и я остави да стои зашеметена и напълно объркана.

Тори знаеше, че Джейкъб иска да говори с доктор Грийн след прегледа на Кармен, затова тръгна да го търси. След като не го откри в главната част на къщата или в най-близките пристройки, тя си помисли, че е отишъл с коня си да нагледа добитъка. Затова се отправи обратно към къщата, но когато премина край изгорялото крило, надникна през зейналия прозорец и видя Джейкъб в опустошената спалня на баща му. Единствено след убийството на Керълайн бе изглеждал така обезсърчен. Изпълнена със съчувствие, девойката реши да сподели мъката му.

Без да обръща внимание на развалините и остатъците от обгоряло дърво, тя безшумно се отправи към него. Джейк стоеше почти с гръб към нея и тя забеляза как приведените му рамене се разтърсват от сподавени ридания. Очите й се насълзиха, като наблюдаваше мъката му. Младият мъж я забеляза едва когато се приближи. Очите му блестяха от неизплакани сълзи, а скръбта още по-ярко подчертаваше бръчките по лицето му, носещо отпечатъка на двадесет и седем години тежък живот.

Очите им се срещнаха и в един безкраен миг погледите им останаха приковани един към друг.

Тори безмълвно протегна ръце към него, като го приканваше да сподели болката си, да намери утеха в прегръдките й. За миг Джейк се поколеба, че го е заварила притеснен в момент на слабост. Мъжката гордост го подтикваше да се отдръпне. Сетне двамата пристъпиха един към друг и тя силно го притисна към себе си.

Положи главата му на крехкото си рамо, а широките му рамене се разтърсваха от ридания.

— Няма нищо, Джейкъб — напевно повтаряше Тори. — Поплачи си за него. Беше твой баща и ти го обичаше. А той също отвръщаше на любовта ти.

Нежно го придърпа надолу, докато двамата седнаха на почернелия от сажди под, без да забелязват мръсотията. Тя притегли главата му върху гърдите си и я притисна до сърцето си. Галеше тъмната му коса, полюшваше го и шепнеше успокояващи думи.

Джейк се разплака — силни ридания разтърсваха огромното му тяло, докато се вкопчваше в Тори като дете. Сълзите му попиваха в корсажа на роклята й, а нейните падаха като дъждовни капки върху приведената му глава. Сърцето на девойката се късаше, споделяйки мъката му от болезнената загуба.

Риданията му стихнаха, но когато смутено се опита да се отдръпне, тя не пожела да го пусне.

— Не, Джейкъб. Позволи ми да те подържа, да ти дам от моята сила.

Младият мъж отново отпусна глава върху гърдите й и прегърнати, двамата дълго мълчаха. Най-после той продума печално:

— Мисля, че съм го обичал повече, отколкото съм предполагал. Никога не съм мислил, че смъртта му ще ме засегне толкова силно. Старият глупак ми липсва — гласът му секна от нов изблик на сълзи.

— Зная, Джейкъб — утеши го Тори. — Зная. — Тя го задържа още малко в прегръдката си. После, като си спомни за какво всъщност бе отишла да го търси, нежно го целуна по главата и прошепна: — Джейкъб, докторът скоро ще си тръгва. Все още ли искаш да говориш с него за мама?

С дълбока въздишка Джейк леко отмести глава от нейните гърди. Опитваше се да държи лицето си извърнато встрани, за да скрие от погледа й страданието си, но гласът му беше дрезгав и рязък.

— Да. Кажи му, че след малко ще бъда при него.

Тънките и деликатни пръсти на девойката погалиха горещото лице на Джейк и въпреки желанието му, внимателно го обърнаха към нейното. С нежност, която накара дъхът му да спре и едва не го принуди да се разплаче отново, Тори леко докосна с хладните си устни подпухналите му от плач очи. После съвсем неочаквано езикът й нежно се плъзна по мокрото му от сълзи лице. Тори го успокои с топлите си, влажни милувки като котка, която мие котенцето си.

Джейк нямаше да забрави този момент до края на живота си и винаги щеше да го пази в сърцето си. Ето защо той изпита съжаление, когато смущението на Тори надделя над желанието й да го успокои и тя се отдръпна, осъзнала, че проявява прекалено голяма интимност. Руменина обля лицето й, тя побърза да се изправи на крака я смотолеви:

— Отивам да съобщя на доктор Грийн, че идваш.

После бързо изскочи от стаята, като не искаше и нямаше сили да срещне изумените му златистокафяви очи.