Катрин Харт
Падналият ангел (26)

Двадесет и шеста глава

Град от куршуми се изсипа отново върху къщата.

— Бенър! Излез да се срещнем очи в очи!

Блейк се намръщи и улови погледа на Джейк.

— Този глас ми е непознат. Имаш ли някаква представа кому принадлежи? — попита той тихо.

Джейк кимна мрачно, а златистокафявите му очи святкаха от гняв.

— Това, приятелю, е човекът, когото преследвам от седем години насам. Той е единственият от убийците на Керълайн, когото не успях да очистя.

Джейк чу как зад гърба му Тори възкликна. Обърна се и видя как е втренчила в него огромните си очи.

— Джейкъб? Какво прави той тук?

— Сигурно е разбрал, че го търся, и е решил да нанесе пръв удара — предположи Джейк.

— Бенър! Чуваш ли ме? — отново се чу гласът.

— Роуан, ти ли си? — изкрещя в отговор Джейк.

Другият отвърна със зловещ глас:

— Да, Бенър! Изненадан си, че съм тук, нали? Май този път си разменихме ролите, а? Има едно нещо, дето го мразя най-много. И знаеш ли какво е то — все да се обръщам и да поглеждам през рамо. Това малко ме изнервя, чат ли си?

Джейк се изсмя — вледеняващ смях, който проехтя във въздуха.

— Колко мило от твоя страна, че ми спестяваш труда да те търся, Роуан. Даже няма да се налага да напускам собствения си имот, за да те убия.

— Да не смяташ цял ден да седим тук и да си приказваме, Бенър? Ние с момчетата имаме по-интересни занимания. Хайде, стига си се крил зад фустата на жена си, ами по-добре излез. Нали от толкова време чакаш да се изправиш срещу мен.

— Светът е пълен с глупаци, Роуан, но аз не съм един от тях — отвърна Джейк.

— Е, това поне изяснява кой и какво стои насреща ни — намеси се Блейк и посочи с глава към кабинета. — Джил и Сам ще прикриват задната част на къщата, ние с Меган отиваме откъм южната страна.

Джейк кимна:

— Добре. Не мога да оставя тия изчадия да ни нападнат. Не знаем колцина са отвън.

— Мисля, че са най-много десет души — Блейк намигна на Меган. — Хайде, скъпа, чака ни хубавичка работа, нали?

Усмивка се разля по лицето на Джейк, когато си спомни как Меган и Блейк бяха отблъснали петима главорези в планинската колиба.

— Май ще е по-добре да й дадем един тиган — предложи Джейк шеговито.

— Какво означава всичко това? — запита Тори. За втори път вече го споменаваха, а тя все още нищо не разбираше.

— Подсети ме дати разкажа някой друг път — отговори Меган. — Засега ти стига да знаеш, че с един железен тиган мога да направя много повече, отколкото някои мъже успяват да свършат с пистолети.

— Тори, мамо, вие вървете с Блейк и вземете пушки от шкафа в кабинета. И на връщане донесете достатъчно патрони — нареди напрегнато Джейк, когато стрелбата започна наново. — Ние тримата ще прикриваме предната част на къщата. О, измъкнете Ана изпод леглото — сигурно се е скрила там. Тя и Роза могат да зареждат пушките.

Докато другите бързо заемаха позиция, Джейк отвърна на огъня. Битката сериозно се разгаряше. Той чу няколко изстрела откъм обора и се усмихна злорадо. Беше сигурен, че работниците му ще се справят с нападателите откъм онзи край. Доколкото можеше да прецени по звука, те бяха въоръжени и се бяха разположили в и около обора. Той, Блейк и жените поне не бяха сами!

За Тори това беше повторение на нощта, когато с Меган се бориха с всички сили да отблъснат нападението на „индианците“. С малки изключения, разбира се, защото сега съпрузите им бяха до тях, за което бе благодарна. Но докато се прицелваше с пушката си през прозореца и стреляше отново и отново, й се искаше това нападение също да бе станало през нощта. Естествено, сега виждаше врага по-добре, но също така съзираше нанесените от нея поражения и предпочиташе да не узнае нищо за тях.

Колкото и опасно да бе положението, колкото и неточно да се целеше, тя все пак се опитваше да стреля колкото да рани мъжете отсреща. Не искаше да отнема още един живот, ако можеше да го избегне. След смъртта на Ред смяташе, че не би могла да понесе още един грях. Веднага й дойде наум старата поговорка: „Неведението е блаженство“ и в този момент изцяло бе съгласна с нея.

В действителност сражението трая около петнадесет минути, макар че, докато куршумите свиреха около ушите им, битката им се стори безкрайна. Изведнъж стрелбата секна. Проехтя крясък и Тори разпозна гласа на Сам, който се провикна тържествуващо:

— Шефе! Хванахме ги натясно! Май искат да се предадат!

Не се чуха повече никакви изстрели, които да опровергаят думите му. Джейк и Тори си размениха широки усмивки и двамата излязоха от къщата. Зад тях, все още с оръжие в ръка, вървяха Блейк и Меган. Откриха малката обезоръжена група бандити, обградени от работниците на Джейк, които зорко ги пазеха. Най-малко петима от главорезите бяха ранени, а един лежеше мъртъв встрани.

— Какво ще наредиш да ги правим, шефе? — попита Сам, докато горделиво се пъчеше, доволен, че е помогнал да заловят тези мъже.

— Отведи ги в обора и ги вържи здраво — заповяда Джейк. — Не искам да избягат, след като всички свършихте такава хубава работа.

Той огледа преданите си работници. Очите му, блеснали от задоволство, говореха колко високо оценява помощта им. Когато мъжете започнаха да блъскат пленниците към обора, Джейк сбърчи чело.

— Чакайте малко! Къде е Роуан?

В този миг нещо сякаш полази по врата на Тори и я накара да се обърне и да погледне назад. Очите й се разшириха от страх! Иззад едно дърво се показа човек с изкривено от злоба лице. Държеше пистолет, насочен право към гърдите на Джейк! Пръстът му вече натискаше спусъка!

Тревожният й вик накара всички да подскочат, но бе твърде късно. Джейк се обърна точно когато Тори се хвърли пред него. Изстрелът прогърмя миг след като той усети как тялото й конвулсивно се разтърси. Бе простреляна!

Слисан, Джейк успя да я хване точно когато се свлече върху него. Чу втори изстрел и несвързано си помисли, че Блейк е стрелял по Роуан, който изкрещя и изпусна оръжието си, но не падна. Побеснял от яд, със замъглен поглед, Джейк вдигна пистолета си. С едната ръка притискаше Тори към себе си, а кръвта й обагряше ризата му. С другата ръка той насочи своя колт към Роуан, после присви пламнали от омраза очи и се прицели.

Тори се размърда и простена, сетне отвори очи и прошепна прегракнало:

— Недей! — Сълзи се стичаха по бледите й бузи. — Не го убивай, Джейкъб!

Думите й го пронизаха и разкъсаха сърцето му. Той разчиташе, че Блейк и останалите ще се справят с убиеца, и затова само притисна дребничкото й тяло в обятията си. Тори стенеше; за миг затвори очи, като че ли се опита да се пребори с болката. Лицето на Джейк се изкриви от мъка.

— Тори! Не умирай! — прокънтя изтерзаният му вопъл. — Моля те, не умирай! Не мога да го понеса! Моля те!

С голямо усилие тя вдигна ръка и го погали по бузата, докато той я носеше към къщата. Погледът й отново срещна неговия.

— Всичко ще бъде наред, Джейкъб — въздъхна тя. После ръката й се отпусна върху гърдите му, клепачите й се затвориха, всичко се завъртя и тя потъна в мъгла.

Джейк беше като обезумял. Седеше до Тори и отказваше да се отдели от нея, докато Кармен и Меган превързваха раната й. Бяха изпратили един ездач да доведе доктор Грийн от Санта Фе. През две минути Джейк изтичваше към прозореца да види дали вече не са дошли, макар и Блейк да го уверяваше, че е твърде рано и обещаваше да го уведоми за пристигането им.

Джейк разбираше, че се държи безразсъдно, но не можеше да се овладее. Тори, неговата любима съпруга, бе простреляна! Кръвта й покриваше предницата на ризата му! Лицето й беше така бледо, докато я внасяше в къщата! А сега тя лежеше безмълвно — едва ли не спокойно, — докато Кармен разрязваше окървавената й рокля и лекичко смъкваше плата, за да открие раната. Обикновено не му прилошаваше, но този път стомахът му се преобърна при вида на зейналата рана на рамото на Тори. Нейната болка се превърна и в негова; идваше му да вие от мъка. Това беше неговата любима; неговият живот изтичаше тук! Ако я загубеше, нямаше смисъл да остава жив.

Разтреперан, той извърна очи, когато Кармен взе навлажнената кърпа от ръцете на Меган и внимателно започна да почиства раната, а после я превърза, за да спре кървенето, докато доктор Грийн пристигне и извади куршума. Никога преди Джейк не бе изпитвал толкова силна болка заради друг човек; никога не бе преживявал такъв вледеняващ ужас, нито пък се бе чувствал така безкрайно безпомощен. Тя може би умира! Защо докторът се бави толкова? Не разбира ли, че всяка секунда закъснение може да струва живота на Тори?

Джейк ту крачеше нервно, ту неспокойно заставаше край леглото. Копнееше Тори да се пребори за своя живот и за живота на детето им. От една страна, му се искаше тя да се съвземе, ако не за друго, то поне да се увери, че това е възможно; но, от друга страна, се надяваше да остане в безсъзнание, за да си спести мъките, които идват след това. И през цялото време не преставаше да се моли, както никога преди.

Най-сетне, когато Джейк вече мислеше, че не би изтърпял нито миг повече да гледа страданията на жена си, докторът пристигна. Той незабавно изведе Джейк от стаята. Последният се възпротиви, но докторът не отстъпи и с помощта на Меган го изведоха навън, за да може лекарят да се погрижи за пациентката си. За Джейк това беше един нов ад — да чака пред вратата на спалнята и да не знае какво става там. Сновеше насам-натам, ругаеше, молеше се. Когато и Кармен бе изгонена от стаята и само Роза и докторът останаха да се грижат за Тори, той се нахвърли върху нея като див звяр и я обсипа с въпроси. Накрая Блейк и Меган го накараха да седне в sala и да спре да тормози горката жена, която и без друго не можеше да му отговори.

— Извинявай, мамичко — промърмори той и прекара разтрепераните си пръсти през тъмната си коса. — Просто ме е страх, ужасно ме е страх.

Кармен безмълвно поклати глава и обърна тревожен поглед към коридора.

Блейк пъхна чаша уиски в ръцете на Джейк.

— Изпий го — заповяда той. — Ще ти помогне да се успокоиш.

Час по-късно те все още чакаха. Докторът влезе в стаята. Изглеждаше зашеметен.

Джейк си помисли най-лошото, изпъшка и отметна глава назад в болезнена агония.

— Тя е мъртва, нали? — попита той с треперещи устни и стисна очи, за да спре сълзите си.

— Не! — отвърна докторът с приглушен глас. — Не, тя ще се оправи!

Кармен нададе радостен вик — една прочувствена благодарствена молитва към Бога. Меган сграбчи Блейк за ръката и забравила добрите обноски, се разкрещя от възторг, Блейк широко се усмихна, а Джейк седеше слисан и не смееше да повярва на добрата вест. После извика от радост, скочи от стола и се втурна към коридора. Доктор Грийн го хвана за ръкава и го задържа.

— Чакай, Джейк. Тя сега почива, а аз трябва да поговоря с теб, преди да я видиш. Тук става нещо странно и се надявам някой да ми го обясни.

— Какво да обясни, докторе? — попита Джейк, нетърпелив да отиде при жена си. — Тя беше простреляна!

Докторът поклати глава и отведе Джейк до стола му.

— Седни — подкани го той. — Има още нещо.

Джейк пребледня.

— Бебето? — прошепна уплашено той. — Тя ще изгуби бебето?

Докторът поклати глава отрицателно:

— И тя, и бебето ще са добре, доколкото мога да преценя. Тори не изглежда много разстроена. Странното е, че няма отвор от другата страна на раната и че никой от вас не е изваждал никакъв куршум. Но аз, дявол го взел, изобщо не мога да го намеря!

— Докторе — рече Меган развълнувано, а в гласа й се отразяваше страхът на всички, — трябва да го намерите! Не можете просто така да го оставите в тялото й! Тя ще умре!

— Но вие не разбирате — отвърна той озадачено, — вече сондирах раната; прегледах я — куршумът просто го няма! Изчезнал е!

Джейк се опита да схване какво говори докторът и поклати глава:

— Не може да бъде!

— Повярвайте ми, няма никакъв куршум в раната и което е още по-необяснимо — тя вече напълно престана да кърви. Подобно нещо не съм наблюдавал през цялата си лекарска практика!

Четири чифта смаяни очи се впериха въпросително в него.

— Не ви се сърдя, задето ме смяташе за побъркан — неуверено се засмя той. — Може и така да е, но ви казвам онова, което току-що видях. Кървенето беше спряло още преди да сваля превръзката. Никаква кръв не избликна през цялото време, докато търсех куршума. Казвам ви, това е най-мистериозното нещо, което съм виждал! А пък Тори! — продължи той изумен. — Какво да ви кажа? Виждал съм възрастни мъже с по-малко смелост и сила на духа! Трябваше доста да се потрудя, докато я убедя да остане в леглото! Държи се така, сякаш си е убола крака, а не е ранена от куршум! Не е изпаднала в шок, няма температура и дори твърди, че болката не е толкова силна. На всичкото отгоре, иска да яде — разправя, че била пропуснала обяда и сега е гладна като вълк. Нищо не разбирам.

Последва мълчание. Възгласът на Меган отекна в тишината:

— Талисманът! — възкликна тя с широко отворени очи. — Това е заради талисмана!

Всички погледи се обърнаха към нея. По лицата на присъстващите бе изписана изненада. Горкият доктор Грийн изглеждаше по-объркан от всякога. Долната челюст на Джейк провисна и известно време той остана със зяпнала уста, докато най-накрая се окопити и я затвори отново.

— Меган — поде той скептично, но в тона му имаше известно съмнение, а също и удивление.

— Сигурно е така, Джейк! — настоя Меган. — Какво друго би могло да бъде?

— Какъв талисман? — попита доктор Грийн, напълно объркан. — Някой би ли ми обяснил за какво, по дяволите, говорите?

Джейк остави обясненията на другите, защото в този момент Роза влезе в стаята.

— Синьор Джейкъб, сеньора Тори ви вика. Страхувам се, че ако не отидете веднага, тя ще се опита да стане от леглото, за да дойде при вас.

Джейк се втурна при жена си. Когато влезе в спалнята, тя седеше подпряна на възглавниците.

— О, Тори! — въздъхна младият мъж, а очите му поглъщаха блясъка и великолепието на красотата й. Разбираше, че за малко не я бе изгубил. Обгърна я нежно с ръце, а огромното му тяло се разтърси от ридания. — О, мили боже! Толкова ме беше страх, любима! Толкова се страхувах, че ще те загубя. Ти си моят живот, Тори! Ти си въздухът, който дишам!

Със здравата си ръка Тори погали тъмната му коса, а очите й искряха от любов.

— Добре съм, Джейкъб. Наистина. Нищо няма да ми се случи — поне не преди да се роди нашият син.

— Бих искал и аз да вярвам в това — каза той колебливо. — Меган е убедена, че талисманът е спасил живота ти.

— Аз също — призна усмихната Тори. Когато Джейк понечи да й възрази, тя само поклати глава и промълви: — Джейкъб, има неща, които просто не могат да се обяснят. Това е едно от тях. Понякога трябва да повярваш, без да си задаваш въпроса „защо?“ — Искаше да го помоли за нещо, въпреки че бе сигурна, че Джейк няма лесно да я разбере. — Джейкъб, искам да ми обещаеш, че няма да убиеш мъжа, който стреля по мен. Не искам животът му да тежи на съвестта ми, нито кръвта му да мърси ръцете ти и все да си мисля, че си го убил, за да отмъстиш за мен.

Той я изгледа, смаян от предложението й.

— Тори, не мога просто така да го пусна, та да ни нападне отново.

Но тя пак поклати глава и рече:

— Не искам да го освобождаваш, скъпи. Само искам да го предадеш в ръцете на закона и да оставиш правосъдието да вземе справедливо решение.

Джейк не можа да се въздържи, изсумтя възмутено и попита с недоверие:

— При положение, че имаме такъв шериф?

— Само след няколко седмици ще има избори — напомни му тя. — И, както ти каза, вероятно ще изберем нов шериф. Надявам се да е по-добър от сегашния. Независимо от това, искам да ми обещаеш, че този път няма да поемеш отмъщението в свои ръце, а ще оставиш законът да се справи с него.

Докато чакаше отговора му, очите й блестяха с надежда и вяра.

— Имаш думата ми — промълви той.

Само след два дни Тори вече ставаше от леглото; след пет дни се разхождаше, сякаш нищо не се бе случило. Раната й заздравяваше бързо и не показваше никакви признаци на възпаление. Тори се кълнеше, че не чувства болка. Една вечер, за да докаже това, им показа талисмана. Подаде го на Джейк и рече:

— Виж, Джейкъб. Не забелязваш ли нещо различно в талисмана?

Джейк го взе, разгледа го внимателно и очите му изненадано се разшириха, когато видя какво е станало.

— Няма я! Дупката в рамото на фигурката! Изчезнала е!

Учудени, всички се скупчиха около него; всеки искаше лично да се убеди.

— Да, така е. Изчезнала е и раната на рамото ми. Тя беше на същото място, както дупката върху талисмана. Сякаш никога нищо не се е случвало!

Шестимата присъстващи в стаята се спогледаха, смаяни и удивени. Първо, Тори бе оздравяла така бързо, толкова лесно, а сега и промяната в талисмана! Кой би повярвал на такова нещо! Всички се питаха каква огромна магическа сила притежава този негърски талисман. Беше страшно да си го представиш, камо ли да го повярваш!

— Ако наистина приема, че този талисман е спасил живота ти, бих паднал на колене и бих целувал краката на оная стара вещица — призна най-накрая Джейк с тежка въздишка.

— Май ще трябва да отида лично до Ню Орлиънс и да открия каква магия използва тази знахарка — каза доктор Грийн, все още поразен от случилото се. — Може да обединим силите си и да спасим света!

— А може би ще е по-добре да вземеш и мама, за да те пази от опасните лапи на мадам Лавю — подразни го Тори. При тези думи докторът и Кармен се спогледаха нежно.

Майка й все още бе безкрайно объркана.

— Тория, как е възможно да повярваш на такова нещо? — поклати тя глава. — Това е греховно. Бог, естествено, не би го одобрил.

— Но аз не съм ходила при мадам Лавю, мамо. Тя дойде при мен. Помислял ли е някой от вас, че е възможно Бог да я е изпратил при мен с талисмана? В края на краищата, Всевишният действа по свои загадъчни начини и кои сме ние, та да се съмняваме в тях?

Наистина, кои бяха те, че да поставят под въпрос странните събития, на които напоследък бяха свидетели?

Когато Джейк й върна талисмана, тя го пусна в джоба на роклята си.

— Няма ли да го носиш повече? — попита с любопитство Меган.

— Не. Вече нямам нужда.

Именно това, повече от всичко, ги убеди, че този път опасността действително бе отминала.

Семейство Монтгомъри най-сетне хванаха влака и се отправиха към дома си с една седмица закъснение. Когато най-накрая Джейк и Тори останаха насаме, той нежно я притисна към себе си и каза:

— Тори, дори и цял живот да търся, не бих могъл да намеря друга жена като теб — толкова любяща и всеотдайна. Мислех, че зная какво е любовта, но всъщност, преди да те срещна, бях видял само една малка частица от нея. Тя е нещо много по-дълбоко, отколкото някога бих си представил. Тя е всеопрощаваща. Тя е едно пълно себеотдаване, една безкрайна саможертва. Ти го доказа, когато прие куршума, предназначен за мен. Никога не съм познавал такава чиста и безкористна любов като твоята и истински се прекланям пред нея.

— Тогава ще ми направиш ли още една услуга, Джейкъб?

Той малко се наежи, сякаш се страхуваше да чуе следващото й предложение, но после пак се отпусна — щеше да се опита да изпълни молбата й, каквато и да бе тя. Тори бе готова да пожертва живота си, за да спаси неговия, и затова не можеше да й откаже нищо.

— Каква е тя?

— Ще идваш ли понякога с мен на църква? Знам, че няма да можеш да ме придружаваш винаги, но ще се опиташ ли да го правиш поне от време на време?

— Добре, ако трябва, и камбаните нека бият — пошегува се Джейк.

Тори се разсмя с глас. Този весел смях бе като музика за ушите му.

— Точно така, Джейкъб! — продължи да се киска тя. — Монахините са сформирали камбанен оркестър и, ако наистина покажеш някакъв талант, игуменката може да ти позволи да се присъединиш към него.

Той също се разсмя. О, колко бе хубаво да се живее! Колко бе прекрасно, че стои там и я прегръща силно, и чувства как сърцето й бие в такт с неговото! И в този миг изведнъж усети някакво едва доловимо потрепване в корема, притиснат до неговия. Погледите им се срещнаха — учудени и изненадани.

— Бебето! — прошепна той, сякаш щеше да събуди детето в утробата й, ако заговори по-високо.

— Твоят син! — радостно кимна с глава Тори.

Този път Джейк не се опита да опровергае думите й.

 

 

Няколко месеца по-късно, през един бурен ден в края на март, Бретън Рой Бенър се появи на белия свят. Родилните мъки на майка му не траяха много кратко, нито много дълго; раждането не беше много тежко, нито много лесно. Когато всичко свърши и бебето лежеше сгушено в обятията й, чистичко и малко, баща му влезе, за да погледа как за пръв път се храни от майчината гръд.

— Не е ли красив? — въздъхна Тори с благоговение. Възхищаваше се от мъничките, съвършено изваяни пръстчета, свити върху гръдта й.

Джейк се усмихна иронично.

— Е, ако си падаш по яркочервени сушени сливи, мисля, че можеш да наречеш сина ни красавец.

Тори сбърчи нос и го погледна закачливо.

— Хайде, хайде, Джейкъб! Признай си — и ти смяташ, че той е най-великолепното нещо от сътворението на света насам, не е ли така?

— Разбира се! Той е мой син! Но не бих стигнал дотам, та да кажа, че е красив. Може би по-скоро е хубав — нали е момче.

— Трябва да пишем на Блейк и Меган и да им съобщим — напомни му Тори. — Толкова се зарадвах, като чух, че този път си имат момче.

— Да, но се обзалагам, че Брет изглежда по-добре — заяви Джейк, обзет от бащинска гордост.

Бебето вече се беше нахранило и Тори нежно го постави до себе си на леглото. Опита се да стане, но Джейк й направи знак да не мърда.

— Кажи ми какво искаш и ще ти го донеса. Днес си свършила достатъчно работа, като си довела нашия син на бял свят.

Тя му се усмихна с благодарност.

— В най-горното чекмедже на моя скрин ще намериш талисмана на мадам Лавю. Би ли ми го донесъл?

Джейк се намръщи.

— Защо, скъпа? Да не се безпокоиш, че ще се случи нещо?

— О, не! Просто съм любопитна и искам да го погледна за момент.

Той вдигна рамене, но изпълни желанието й. След като й го подаде, по лицето на Тори се разля загадъчна усмивка.

— Точно както предполагах — промърмори тя.

— Какво има?

Тори му показа талисмана и рече:

— Едно от семенцата липсва и се обзалагам, на каквото си пожелаеш, че дори да претърсиш цялото чекмедже или цялата къща, няма да го откриеш.

Когато Джейк разгледа талисмана, наистина се оказа, че едното от семената в средата е изчезнало.

— Как мислиш, какво ли означава това?

— Означава — отвърна тя, — че ти няма да получиш ония шест деца, за които говорихме. — Тя замълча за момент. — Ще бъдат само три. Ако мадам Лавю се окаже права — всяко семенце отговаря на едно от децата, които ще имаме. Сега липсва едно, защото Брет вече се роди.

— И три ни стигат, скъпа — съгласи се Джейк. Вече нямаше намерение да оспорва загадъчните способности на мадам Лавю и магията на талисмана. Разгледа отблизо дървената фигурка и отбеляза: — Тези две семенца не са еднакви. Какво ще кажеш — дали това означава, че поне едно от трите ще е момиче?

— Възможно е. Смятам, че ще е прекрасно, а ти?

Джейк се наведе и я целуна.

— И аз мисля така — отвърна той нежно, а устните му леко докоснаха нейните. — Много бих желал да имам една дъщеря — мъничко копие на любимата ми жена, на моя паднал ангел.