Катрин Харт
Падналият ангел (2)

Втора глава

Тори се отпусна назад на пети, онемяла от изненада, сетне възкликна:

— Джейкъб Бенър, да не си полудял, та идваш тук с подобни смешни искания? Какво, за бога, ти става?

Той я изгледа изпитателно и невъзмутимо, без да помръдне, после й нареди:

— Прави каквото ти казвам, Тори.

— Нямаш право да ми заповядваш! Тук е моят дом сега и не изпитвам никакво желание да го напусна. Мисля, че още миналото лято ти обясних всичко това и се надявах, че си ме разбрал.

— Положението се промени — гласът му беше сериозен. — Нещо се случи.

Тя сякаш не го чу — мислеше как да го убеди.

— Не трябва да си тук, Джейкъб. Това е против правилата.

— Когато си тръгна, ще дойдеш с мен.

— Това също е против правилата — намръщи се момичето.

— Майната им на правилата! — изруга Джейк, при което зад гърба му се чуха възмутени възклицания, а Тори се изчерви до ушите и му се сопна:

— Джейкъб! Тук не се говори така!

— Няма ли да се изправиш най-после? — сряза я той. — Само се погледни! Ръцете ти са се зачервили от търкане и бас държа, че коленете ти са още по-зле! Затова ли дойде тук, Тори? За да работиш и да миеш подове, стени и стълби като някоя слугиня? Ако това ти доставя удоволствие, вкъщи с най-голяма радост ще те използваме.

Ако не ги наблюдаваха и слушаха толкова много жени, които попиваха всяка тяхна дума, тя сигурно щеше да му изкрещи. Но вместо това го изгледа надменно.

— Тук съм, за да се науча на набожност и смирение, и това е част от моята подготовка, Джейкъб. Ако не искаш да ме гледаш как стоя на колене, съветвам те незабавно да напуснеш манастира.

Търпението му се беше изчерпало. Той я сграбчи, вдигна я на крака и заплашително процеди през зъби:

— Събирай си багажа, или го остави тук, но във всички случаи тръгваме заедно. Имаме нужда от теб вкъщи.

Като се отскубна от ръцете му, девойката го изгледа гневно и изсъска в лицето му:

— Ти не си ми настойник, Джейкъб.

— По-късно ще обсъдим този въпрос — възрази той невъзмутимо. — А сега ще дойдеш ли с мен доброволно, или ще се наложи да те изнеса на гръб?

— Няма да посмееш!

— Няма ли? — стрелна се той като змия, грабна я, метна я на рамото си и бързо се спусна надолу по стълбите. — Майка ти те вика. Тя има нужда от теб.

— Не ти вярвам — задъхваше се тя и главата й се удряше в гърба му на всяко стъпало. Затвори очи, за да не й се завие свят. — Майка ме разбира. За разлика от теб, тя приема моя избор. Защо ще ме вика след толкова дълго време?

Като си проправяше път през морето от жени в черни дрехи, Джейк отговори:

— Болна е, Тори. Много е болна.

Момичето онемя от изненада, сетне възкликна:

— Джейкъб, пусни ме, моля те!

Той се подчини, обърна я с лице към себе си и я загледа тъжно. Огромните зелени очи на Тори се взираха изпитателно в неговите, но тя не бе в състояние да произнесе нито дума.

Джейк стисна ръцете й, за да й даде кураж, после промълви:

— Тя може би умира, Тори. Не исках да ти го съобщавам направо, повярвай ми. Де да можех да ти го кажа по заобиколен начин.

— О, господи! — притисна се тя несъзнателно към него. — Какво се е случило?

— Избухнал е пожар. Кармен е обгорена и докторът е много обезпокоен от състоянието на белите й дробове. Вдишала е много дим.

Тори затвори очи, сякаш да се скрие от жестоката действителност. Сълзи се процеждаха изпод спуснатите й клепачи и се стичаха по бузите й. Жални стонове се изтръгваха от гърлото й. Джейк я притегли към себе си и я прегърна. В този момент и двамата не усещаха погледите на монахините, много, от които сега открито споделяха скръбта на Тори.

— Плачи, ангелче — промълви Джейк напевно, като несъзнателно употреби предишното й галено име. — Изплачи си мъката.

Сестрите се разотидоха една по една, тихо и незабележимо; само игуменката остана да наблюдава печалната сцена. Най-сетне, когато девойката се поуспокои, Джейк каза предпазливо:

— Има още нещо, Тори.

— Кажи ми го — притисна се тя още по-силно към гърдите му.

— Татко е мъртъв. Умря при пожара.

— О, боже, Джейкъб… — проплака Тори. — Съжалявам! Съжалявам!

— И аз, скъпа — прошепна той, — повече, отколкото предполагах.

— Ти го обичаше, въпреки че вечно воювахте за нещо. Знам, че го обичаше нежно, както и аз. Ако щеш вярвай, но той също държеше на тебе.

— Да, мисля, че ме обичаше, макар и посвоему — съгласи се Джейк тъжно.

Едва след няколко минути двамата си спомниха за игуменката, която търпеливо стоеше встрани и чакаше. Тя прегърна разплаканото момиче и започна да го успокоява. После примирено въздъхна.

— Предполагам, сестра Есперанса, че ще си тръгнете при това положение.

Тори кимна:

— Да, майко. Съжалявам, но трябва да се прибера у дома.

— Върни се пак, сестро — усмихна се игуменката на младата си послушница. — Всички ще се молим за теб, докато се завърнеш при нас.

Тори беше безкрайно учудена, че пожарът бе избухнал преди седмица, а сестрите нарочно я бяха държали в неведение. Но още по-шокирана бе, когато видя милата си майка за пръв път след близо две години. Разстроена и със сълзи на очи, тя гледаше бледото, изкривено от болка лице, оградено с провиснала побеляла коса. Възможно ли е това да е нейната майка — жената, която винаги е била силна, с неизчерпаема енергия и жизненост? Кога красивата й черна коса е побеляла? Дали само болката изкривяваше чертите й, или годините са сложили отпечатъка си върху любимото лице.

— О, мамо!

Дочула гласа на дъщеря си, Кармен се размърда и промълви сънено:

— Тория.

Тори придърпа един стол към леглото. Очите й бяха плувнали в сълзи.

— Аз ще остана при нея — прошепна тя на Роза, която ги наблюдаваше.

Прислужницата кимна и тихичко се измъкна от стаята, но Джейк остана — стоеше край вратата, загледан с любов и мъка в майката и дъщерята. След малко промълви:

— Радвам се, че си тук, Тори. Ти си единственият човек, който би могъл да й вдъхне воля за живот.

Цели два дни Тори не се отдели от леглото на майка си, дори не напускаше стаята, за да хапне нещо; караше Роза да й носи там поднос с лека храна, която тя почти не докосваше. Спеше на един стол край леглото, без да обръща внимание на неудобството и болките в гърба и врата. Всеки път, когато надникнеше в стаята, Джейк я заварваше да се моли коленичила. Известно време той се примиряваше с това, но после решително се противопостави.

На третата сутрин влезе при Кармен и заяви на Виктория, която го гледаше със зачервени от безсъние очи:

— Отсега нататък ще се храниш на масата, Тори. Наредих на Роза да не ти сервира тук. — Като се приближи към стола, в който момичето се отпускаше уморено, той го хвана за ръка, изправи го на крака и го повлече към вратата.

Тори се запрепъва, напразно опитвайки се да се отскубне от здравите му ръце; беше толкова изтощена, че усилията й бяха напразни.

— Джейкъб, не мога да я оставя! — продума тя едва чуто, като внимаваше да не събуди майка си, която бе прекарала доста неспокойна нощ.

— Нищо няма да й се случи — увери я младият мъж. — Роза ще я наглежда, докато се нахраниш и си отпочинеш — в твоята стая и в твоето легло.

След това я отведе до масата, където имаше чиния с яйца и бекон, от които се вдигаше пара.

— Яж!

Тори беше толкова изтощена, че почти не съзнаваше какво прави. Когато седна безмълвно на стола, Джейк тикна между треперещите й пръсти вилица и нареди отново:

— Яж, Тори! Ако продължаваш така, ще се разболееш и няма да можеш да гледаш майка си. Станала си кожа и кости, а сенките под очите никак не ти отиват. Истинско чудо е, че Кармен още не е обезумяла от страх, като те гледа. Заприличала си на лешояд, който кръжи над болната.

Тори се намръщи.

— Много ме ласкаеш, мили братко! Нищо чудно, че още не си се оженил, щом възнаграждаваш с такива цветисти комплименти всяка дама.

Джейк й отвърна с кисела усмивка:

— В моя занаят нямам много вземане-даване с истински дами, Тори. Те обикновено се отдръпват и навирват нежните си нослета, ако изобщо ме забележат, и припадат по-скоро от страх, отколкото от възторг пред красивото ми лице. Гангстерите в повечето случаи не се харесват на благовъзпитаните жени. И все пак навремето успявах да привлека вниманието на не една от тях.

— Безсъмнено — нацупи се Тори пренебрежително — те са били от ония изрисуваните, дето искат да им се плаща за времето и за нежностите.

Джейк се ухили лукаво и заядливо възкликна:

— Ах, ти, ревниво момиченце! Ако захвърлиш този безформен черен чувал, който наричаш одежди, ти също ще привличаш мъжките погледи, дори и без да се „рисуваш“. Бога ми — стига само да премрежиш поглед с тия дълги мигли и всички мъже ще ти паднат в краката. Не разбирам защо предпочиташ да се криеш в някакъв загубен манастир, вместо да имаш съпруг и собствени деца.

Тори въздъхна и остави вилицата.

— Джейкъб, вече сме говорили за това. Доволна съм от живота, който съм си избрала. Когато ти реши да тръгнеш след убийците на Керълайн и да отмъстиш за смъртта на сестра си, не те упрекнах. Затова не ме съди сега, моля те.

— Ако не ме лъже паметта — отговори Джейк, като си припомни за този мрачен период от живота си, — ти също се опита да ме разубедиш. Плака, спори с мен и дори припадна.

— И каква полза от това? Ти замина и не ни обърна никакво внимание. Татко продължи да се кара и да вилнее цял месец след като ти ни напусна, а мама непрекъснато плачеше и се молеше за теб. Обстановката беше ужасно потискаща, през цялото време имах чувството, че стъпвам по тънък лед. Притеснявахме се за теб и всеки момент очаквахме да получим вест за смъртта ти. И като прибавим към всичко това загубата на Керълайн и на цялото й семейство — беше направо непоносимо.

Джейк отново й тикна вилицата в ръката и строго я подкани да яде, сетне се помъчи да се оправдае:

— Трябваше да замина, Тори. Знам, че тогава бе твърде млада, за да ме разбереш. На колко беше — на единадесет?

— Да — промърмори тя, — знам защо ни напусна. Ако бях мъж, и аз щях да тръгна с теб. Знаеш, че аз също обичах Кери, но теб обичах повече. Толкова се страхувах да не ти се случи нещо! Ти бе само на деветнадесет и преследваше неколцина убийци, много по-опитни в стрелбата от теб.

— Много добре се справях и сам.

При спомена за първата акция очите на Джейк потъмняха като старо злато. Керълайн, сестра му, по-голяма от него с две години, бе застреляна на улицата от банда развилнели се пияни разбойници. Тя държала бебето си и когато паднала, главата на детето се ударила в тротоара. Майка и син загинали на място. Стъписан и разгневен, младият съпруг на Керълайн, Чарли, извадил пистолета си, но преди да стреля, бил повален от куршума на един от бандитите. Трима невинни нелепо загинали този ден, едно младо семейство намерило смъртта си за броени минути.

След като открили огън по няколко магазина из Санта Фе и тероризирали гражданите с пиянската си оргия, бандитите напуснали града. Шерифът, който през цялото време се криел зад бюрото си, не посмял да ги подгони.

В сърцето на Джейк тогава нямаше място за страхове и съмнения. Той се прибра с безжизненото телце на бебето на ръце и докато водеше коня с телата на сестра си и зет си, преметнати върху него, сълзите се стичаха по бузите му. Още същата вечер той си събра багажа, оседла коня и препаса пистолета. Оставайки глух за отчаяните молби на мащехата си и на по-малката си сестра и за предупрежденията и заплахите на баща си, Джейк тръгна след главорезите с желание за мъст в сърцето.

Така бе станал гангстер преди цели седем самотни години. През това време беше развил способностите си до съвършенство.

Мъжът, който сега седеше на масата срещу Тори, изобщо не приличаше на веселото и безгрижно момче, с което тя бе израсла. Младежката боязливост се бе сменила с груб цинизъм, който придаваше хладен блясък на светлокафявите му очи, брадичката му бе упорито вдигната. Братът, когото бе познавала цял живот, сега беше един напълно непознат за нея човек.

Потънала в собствените си спомени за онова ужасно време, Тори се взираше в Джейк и се питаше доколко се е променил през последните седем години. Колко ли хора е убил? Джейк никога не бе споменал дали е успял да проследи и се разправи с всички убийци на Керълайн и нито Тори, нито майка й се бяха осмелили да го попитат. През цялото това време Джейк се бе връщал в ранчото само два пъти и при последното му идване Тори беше вече при монахините. Тогава го видя само за няколко минути, през които той се опитваше да я убеди да напусне манастира, а тя — да го накара да разбере съображенията й. Младата жена се надяваше, че сега, когато бе заета с гледането на майка си, Джейк няма да продължи с тези спорове, но в същото време съзнаваше, че той не ще пропусне тази възможност.

— Джейкъб — поде тя неуверено, тъй като знаеше, че подхваща тема, по която е по-добре да не се говори, — ще ми трябват повече дрехи, ако се наложи да остана с мама. Взела съм си само тези. Така бързахме онзи ден и бях в такова състояние, че изобщо не ми бе до събиране на багаж. Удобно ли е да изпратиш до манастира някого от работниците да вземе част от вещите ми?

Неумолимите му светлокафяви очи я пронизаха гневно. Гласът му стана рязък:

— Имаш си дрехи в стаята, Тори! Мама е запазила повечето от старите ти рокли. Гардеробът и скринът ти стоят така, както си ги оставила.

Уморена въздишка се изтръгна от гърдите й, но тя твърдо реши да продължи спора.

— Не мога да нося старите си рокли, Джейкъб. Трябва да ми се донесат монашеските дрехи. Ще изпратиш ли някого за тях?

— Не! — с този рязък отказ между тях бе обявена война.

— Тогава лично ще помоля някого от мъжете — отвърна Тори с решителен поглед, макар гласът й да остана тих и спокоен.

Джейк поклати глава.

— Не, няма! Който се опълчи срещу мен, ще бъде уволнен от „Лейзи Бий“ и мисля, че никой от тях няма да рискува да изгуби такава хубава работа само за да ти угоди.

— По-скоро едва ли ще рискуват да си навлекат гнева на такъв ужасен гангстер, нали Джейкъб?

Тонът й беше вече определено хаплив, гласът й преливаше от негодувание.

Джейк се усмихна и сви рамене.

— Това е почти едно и също, скъпа.

— Ти си направо жесток, Джейк Бенър! Но твоята тактика на мен не ми минава. Сама ще си прибера багажа от манастира.

— И ще оставиш майка си? — повдигна той вежди.

При тези думи Тори се поколеба, но после възрази:

— Както ти вече каза, Роза ще е тук, пък и манастирът е съвсем наблизо. С кон мога да отида и да се върна само за няколко часа.

— Остави тая работа, Тори. Скоро няма да се върнеш на онова място.

Самонадеяният му тон я вбеси още повече.

— Не можеш да ме спреш, Джейкъб!

— Така ли мислиш, ангелче? — саркастично подхвърли той.

Няколко минути останаха, загледани упорито един в друг, докато във всекидневната старият стенен часовник шумно отброяваше секундите.

— На колко години си, Тори — попита небрежно Джейк, сякаш изведнъж бе решил да смени темата, — скоро ще имаш рожден ден, нали?

От другия край на масата Тори се намръщи, като се чудеше какво ли е намислил сега.

— Да, в края на август ставам на осемнадесет.

— До този ден остават още три месеца, мила моя — кимна той, после млъкна със сатанински блясък в очите. — Дотогава, според завещанието на татко, аз съм твой законен настойник. Имам пълна власт над теб и всичко, което вършиш. Да не говорим за това, че напълно мога да разполагам с твоите пари, включително тлъстичката сума, която татко е завещал да получиш, когато се омъжиш или навършиш двадесет и една години.

— Толкова ли дълго мислиш да останеш тук, Джейкъб? — погледът й беше лицемерно ласкателен и язвителен. — Единственият случай, когато остана тук по-дълго, беше, когато татко получи удар и трябваше да помагаш на мама да управлява ранчото. После, щом татко се пооправи и пое отново работата, ти пак хукна в неизвестна посока — върна се към твоите пищови и славната ти репутация на велик гангстер.

Джейк гневно я изгледа.

— Ти пък, като те прихванат дяволите, си пак същата малка вещица с остър език, а? — Той изкриви устни в усмивка, от която сърцето й се сви. — Но не се притеснявай. Ще остана достатъчно дълго, за да те отуча от този навик. Един такъв велик, лош гангстер като мен трябва да умее да се справя с такава нагла и невъзпитана глезла, дори и едната му ръка да е вързана. Освен това, положението е вече по-различно. Татко го няма. Този път той няма да оздравее и да поеме контрола както преди.

— Това има ли някакво значение, Джейкъб? За какво си тук — дали защото мама и ранчото непрекъснато имат нужда от теб, или заради това, че татко вече го няма да те тормози и да ти нарежда какво да правиш? Този път ще останеш ли вкъщи?

Джейк лениво повдигна рамене, за да прикрие болката, която му причиниха тези думи. Имаше много истина в тях.

— Може би. Ще видим как ще тръгнат нещата. Може пък да опитам някои от онези идеи, с които татко така и не се съгласи. Толкова е голямо това ранчо, но за единия от нас тук нямаше място.

— Така е, защото всеки искаше да се наложи и никой не отстъпваше на другия.

— Не е съвсем вярно, Тори — напомни й Джейк. — Знаеш какви бяха отношенията ни. През целия си живот се стараех да оправдая очакванията му, но той все нещо не одобряваше. Исусе Христе! — изстена младият мъж. — Дори по водата да ходех, той пак щеше да е недоволен, че едновременно не правя и двойни салта.

Тори примигна.

— Ако обичаш, не споменавай името на Всевишния в мое присъствие, Джейкъб. Достатъчно зле постъпи, като ме довлече вкъщи, и не влошавай нещата с ругатни и истерични сцени.

Джейк арогантно повдигна вежди.

— Само не ми казвай, че не се радваш, задето си отново при Кармен, колкото и да е лошо положението сега.

— Мама ужасно ми липсваше през последните две години — съгласи се Тори. — Мъчно ми е да я гледам така болна, но съм щастлива отново да съм до нея — добави тя, а очите й се наляха със сълзи. — Липсваше ми.

— И на мен, мило дете — въздъхна Джейк. — И на мен.

— Само заради татко ли не се върна вкъщи по-рано? Не разбра ли, че той щеше да те приеме по всяко време, ако се беше отказал от този живот на насилие?

— Когато си гангстер, не можеш просто да се откажеш, Тори — поклати той глава. — Не можеш просто да си идеш вкъщи, да прибереш пистолетите и всичко да бъде постарому. Хората няма да ти го позволят, колкото и да ти се иска. При тоя занаят си създаваш доста врагове и онези, които не успееш да убиеш, те преследват до края на живота ти. Лошата слава те съпровожда като някаква тъмна сянка, която те следва навсякъде, и каквото и да правиш, не можеш да се отървеш от нея. Винаги някъде някой ще те чака, за да ти докаже, че умее по-бързо да вади пищова си и по-точно да се прицелва. Вечно някой ти има зъб и крои заговор срещу теб. Ако се бях върнал, нямаше да се налага да търся сам опасността, скъпа — тя скоро щеше да ме намери. Ето защо почти не съм се прибирал. Не исках да ви излагам на такъв риск.

— Ами сега?

— Сега нямам друг избор. Трябва да остана — прониза я той с поглед. — Ти също, Тори. И двамата имаме задължения към онези, които се нуждаят от нас и ни обичат. Сега те предупреждавам съвсем откровено — ще направя всичко възможно, за да ти попреча да се върнеш в онзи манастир. Мястото ти е тук и ще се погрижа да останеш. Няма да ти позволя да си тръгнеш.

— Не можеш да ме накараш да остана, Джейкъб — каза тя и предизвикателно вирна брадичка. — Щом се оправи мама, ти не ще ме спреш.

Джейк се усмихна — не бе виждала по-нагла, подла и самодоволна усмивка.

— Не само че мога, но и ще те спра, дори ако се наложи да те вържа за себе си, та да си ми под око всеки миг. Трябва да останеш тук, Тори, независимо дали ти харесва, или не, така че ще е най-добре да свикнеш с тази мисъл. Сега, когато татко го няма, аз управлявам ранчото и всичко в него, включително и теб. Моята дума е закон и никой няма да посмее да ти помогне. Аз съм твой настойник, твой пазител, твой…

Тори беше разярена, страните й горяха, зелените й очи проблясваха.

— Ти си едно омразно, долно дяволско изчадие! — изкрещя тя. — Колкото и да роптаеш, че татко е бил тиранин, ти си два пъти по-лош от него, защото се осмеляваш да се разпореждаш с хорските съдби. Ненавиждаше точно това негово качество, Джейкъб, а сега бързо заприличваш на него само дето си още по-лош.

Ако през изминалите години не беше свикнал да прикрива чувствата си, сега Джейк щеше да потръпне от гневните й думи. Тори го беше улучила в най-уязвимото място и той знаеше, че го е направила нарочно. Да го сравнява с баща му, беше едно от най-обидните неща, които можеше да направи, особено сега, непосредствено след погребението на Рой. През по-голямата част от живота на Джейк с баща си бяха на нож, но за негово най-голямо учудване точно сега той наистина скърбеше за стареца. Още не беше наясно с обърканите и противоречиви чувства, които го бяха обзели след смъртта на Рой.

— Думите ти са съвсем неуместни, Тори. Това си е чисто заяждане. Ако така те учат да се държиш в оня манастир — да бъдеш толкова злобна и подла, — тогава, сигурен съм, че това не е подходящо място за теб.

— Подъл и отвратителен си ти, Джейкъб.

Изведнъж Тори се почувства прекалено уморена да спори. Изминалите няколко дни я бяха съсипали. Майка й беше на смъртно легло в съседната стая и девойката се безпокоеше за нея. Още нямаше достатъчно сили да превъзмогне скръбта от загубата на Рой — човека, за когото майка й се беше омъжила, когато Тори бе само на няколко месеца, но който се бе грижил за нея през целия й живот като роден баща. Мъчно й беше за Джейкъб, бе сигурна, че той също страда. Чувстваше се предадена от сестрите в манастира, защото бяха скрили от нея толкова важна новина. Беше спала съвсем малко през последните три дни и всичко беше объркано в съзнанието и в сърцето й. А на всичкото отгоре — този безумен спор с Джейкъб! Това вече беше прекалено!

Неочаквано й за двамата, тя изхлипа. Риданията й бързо се усилиха и колкото и да се опитваше, Тори не можеше да ги спре. Те се изтръгваха от гърдите й на пресекулки, а горещите и солени сълзи се стичаха по лицето й. Седеше загледана безпомощно в Джейк, ужасена, че не успява да контролира чувствата си.

Внезапно Джейк коленичи край стола й, а тя протегна ръце и потърси утехата, която винаги бе намирала в обятията му. Младия мъж я грабна и бързо я понесе по коридора към спалнята й. После седна до нея на края на леглото, прегърна я, залюля я като малко дете, докато двамата споделяха мъката си.

— О, Джейкъб, мъчно ми е! Толкова ми е мъчно! — изхълца Тори и опря лице в гърдите му.

— Знам, ангелче. Знам! — Гласът му беше дрезгав, сълзи го задавяха. Ръцете му я притискаха конвулсивно.

Малко по-късно, когато тя се поуспокои и само от време на време сподавено проплакваше, той я положи върху възглавниците. С треперещи ръце избърса сълзите от лицето й, нежно загледан в подутите й, зачервени очи, сетне ги целуна и промълви:

— Поспи малко, Тори.

Тя уморено въздъхна и сънено произнесе:

— Не бъди толкова жесток и сърдит, Джейк. Обичам те и ми е мъчно, когато ми се сърдиш.

Ако очите й бяха отворени, щеше да види, че тези думи го нараниха; щеше да забележи как трепна, като че му беше ударила шамар.

— И аз те обичам, ангелче. Не искам никога да ти причинявам страдания, но мисля, че понякога се налага. Струва ми се, че това е неизбежно. — И като не можеше повече да се владее, той се наведе и целуна блестящите капчици сълзи по гъстите й мигли. Тя вече спеше дълбоко. — О, Тори — въздъхна младият мъж. — Как да постъпя с теб? Как да прикрия чувствата си? Казваш, че ме обичаш, но съм сигурен, че говориш за любовта между брат и сестра. И все пак знаеш, че не съм ти роден брат, не сме една кръв. Как ли ще се почувстваш, когато разбереш, че вече не те обичам като брат, а както мъж обича жена. — Джейк уморено прекара ръка по лицето си и прошепна: — Надявам се, че няма да ме презреш, ангелче. Имам нужда от любовта ти и ако някога ме намразиш, това ще ме убие. Ти, малка моя монахиньо, си най-голямата ми слабост. Това може да е последната ми възможност да спася и двама ни от нещастие, любов моя, и трябва да съм най-големият глупак, за да я изпусна.

Като внимаваше да не я събуди, Джейк се пресегна и свали силно колосаното бяло покривало от главата й. Ахна ужасен и потресен при вида на подстриганата й коса, макар и да беше очаквал да види точно това. Нямаше ги вече дългите копринени къдри — те бяха заменени от прилепнала към черепа тъмнокафява коса, къса почти колкото неговата. Сърцето му се сви от болка, когато прекара пръсти през неравните кичури. Нямаше да се чувства толкова зле, ако бяха й отрязали ръцете, защото според него те нарочно я бяха обезобразили и по този начин — унищожили нещо възвишено и красиво от неговия свят.

— Проклети да са, задето са го направили! — изруга Джейк тихичко.

Когато й махна воала, той просто искаше девойката да се почувства по-удобно. Но остриганата й коса го вбеси, а когато тежките и грозни обувки с копчета му се опряха, той още повече се разгневи. Твърде ядосан, за да търси закопчалките, той измъкна ножа от ботуша си и разряза грозните обувки. После стори същото с вълнените чорапи, прекалено топли и неудобни за късната пролет на Ню Мексико. Накрая се изправи и за момент се поколеба, борейки се със съвестта си, която, за негово учудване, все още му бе останала.

— О, какво пък толкова — промърмори най-сетне. — И без това ще си имам неприятности, поне да знам за какво.