Катрин Харт
Падналият ангел (18)

Осемнадесета глава

Малко преди зазоряване силно тропаше по вратата разбуди Джейк и Тори.

— Какво, по дяволите, става? — процеди Джейк, като се оглеждаше за панталоните си, захвърлени от Тори на пода предишната вечер.

— Кой ли може да е по това време? — прозина се жена му и отметна косите си от сънените си очи.

— Който и да е, трябва да има някакво много добро извинение! — Джейк нахлузи панталоните си и се опита да надвика продължителното тропане. — Идвам! Идвам! Престанете да чукате!

Независимо от объркването си, Тори се засмя, като гледаше как съпругът й се бори с копчетата на панталоните.

— Както виждам, май ще трябва да ги придържаш!

Тя беше любопитна да разбере кой е и затърси пеньоара си, докато Джейк затрополи по стълбите, за да отвори. Любопитството й се удвои, като чу развълнувания глас на Сюзън:

— Джейк! Слава богу, че си тук! — После приятелката им избухна в истеричен плач и извика: — Трябва да дойдеш! О, Джейк, трябва да го разубедиш! Това е пълно безумие! Ще го убият! Сигурна съм!

Тори забрави да обуе чехлите си и изтича боса по стълбите точно когато Джейк казваше:

— Сюзън, за бога, какво говориш? Моля ти се, спри да плачеш и ми разкажи всичко.

Джейк погледна безпомощно Тори и тя помогна на пребледнялата си приятелка да седне на най-близкия стол.

— Сюзън, скъпа, успокой се. Не можем да разберем за какво става дума. Да не би да се е случило нещо с Марк?

Сюзън кимна, сподави риданията си и избърса сълзите, замъглили погледа й.

— Той… той ще се дуелира! Трябва да ми помогнете! Помогнете му! О, боже, толкова ме е страх! Изобщо не може да стреля и все пак настоява да отиде.

— Дуел? Марк? — попита Джейк недоверчиво, а очите на Тори се разшириха от учудване. — Къде? Кога? С кого?

Сюзън стисна здраво юмруци, погледна го с ужас, но се опита да запази самообладание.

— С онзи комарджия, дето беше у Дрюмонови. Ще се срещнат тази сутрин при Дуълинг Оукс.

— Ревеню? — попита Джейк.

— Да, мисля, че така се казва. О, Джейк, трябва да го спреш! Марк не иска да чуе нито думичка от мен! Сега се опитва да вземе назаем два пистолета за дуел. Изпратил е един от прислужниците да пита съседите, а мен изпрати тук да те помоля да му станеш секундант.

Джейк се намръщи замислено.

— Да стана секундант на Марк?

— Ако си съгласен — рече Сюзън, — но първо поговори с него, Джейк! Той няма да може да се справи! Знаеш, че не умее да стреля!

— Щом като Марк трябва да избира оръжието, значи той е предизвиканата страна?

— Да. Разбираш ли, бяхме излезли да вечеряме снощи и съвсем случайно се натъкнахме на онзи Ревеню. От самото начало си знаех, че ще стане някоя беля. Опитах се да накарам Марк да напуснем ресторанта, но преди да успеем, тоя ужасен човек пак обвини Марк, че го бил измамил на карти оная вечер в „Мос Хейвън“. Естествено, Марк отрече, но нали знаеш, едното влече след себе си друго и преди да усетя, Ревеню вече беше обявил дуел на Марк или пък Марк на Ревеню — вече не знам. Не си спомням много ясно. Всичко стана така бързо! Във всеки случай, Марк се съгласи, сякаш това е нещо съвсем обичайно и му се случва всеки ден! Боже мой, още не мога да повярвам, че го склониха да се дуелира! — Сюзън отново избухна в плач и Тори започна да я успокоява.

Джейк взе нещата в свои ръце:

— Аз ще се погрижа за всичко, Сюзън. Кажи ми къде трябва да се срещна с Марк?

— У дома. О, Джейк, само да го видиш! — вайкаше се тя. — Цяла нощ не си легна и нервно сновеше насам-натам из стаята! Изглежда ужасно! Той… той дори написа завещанието си и извика един от слугите за свидетел, в случай че… — Сюзън се разплака и не можа да продължи.

Джейк вече се изкачваше с широки крачки по стълбите.

— Трябва да се облека и да вървя. Тори, остани тук със Сюзън. Дай й малко бренди и я накарай да си легне.

Тори бе раздвоена — чудеше се дали да успокоява Сюзън, която като че ли всеки момент щеше да припадне, или да хукне след Джейк, за да разбере как смята да помогне на Марк. А точно в този момент Сюзън се свлече на пода и Тори нямаше избор. Докато довлече отпуснатото тяло на Сюзън до дивана и разхлаби яката и, Джейк вече се беше втурнал надолу по стълбите и преписваше кобура си в движение.

— Джейкъб! Чакай! — изкрещя тя след него.

— Не мога! — извика Джейк в отговор. — Няма време! Ще използвам файтона на Сюзън. Опитай се да я успокоиш, докато се върнем. — Последното, което той измърмори, едва долетя до нея. — Глупакът му с глупак, поне е имал малко акъл в главата си и е избрал пистолети, вместо шпаги.

Напълно отчаяна, Тори изрече една псувня, която Джейк произнасяше само когато не бе на себе си.

 

 

Джейк дори не си направи труда да почука, когато стигна до дома на Армстронг. Нахълта вътре и затръшна вратата зад себе си.

— Армстронг! Къде си?

Откри приятеля си в гостната, пребледнял като платно и вторачен в чифт пистолети за дуел в подплатена с кадифе кутия.

— Аз… аз даже не знам дали трябва да ги заредя предварително или чак като стигна там. — Гласът му бе глух, погледът — напрегнат, когато срещна гневните очи на Джейк.

— Не бива да се тревожиш за това, защото няма да имаш нужда от тях! — изрева Джейк.

— Трябва! — С мъка преглътна Марк и му се усмихна тъжно. — Не мога да се откажа. Много добре знаеш, Джейк. Трябва да отида.

— О, разбира се, че ще отидеш — съгласи се Джейк, — но не както си го планирал. Първо ми кажи ти ли избра пистолети? — Марк кимна нервно, а Джейк попита: — А вие с Ревеню уточнихте ли вида на пистолетите?

— Не, но обикновено се използва такова оръжие. — Марк подаде кутията на Джейк, но той я пъхна обратно в ръцете му.

— Ти наистина си щастливо копеле, Армстронг. Разбираш, нали? Ревеню можеше да почака с дуела, докато аз напусна града.

Марк учудено се намръщи.

— Какво значение има това? Аз съм този, който трябва да се изправи срещу него. Ти ще си там само като мой секундант, за да е сигурно, че дуелът се провежда по правилата. Естествено, ужасно се радвам, че ще си заедно с мен, та даже само за да докараш окървавеното ми тяло и да се погрижиш за Сюзън.

— Да, но ако нещо ти се случи и си възпрепятстван да се биеш, аз ще трябва да заема твоето място срещу Ревеню, нали?

— Точно така, но, както виждаш, аз съм на крак и напълно способен, освен ако не си изповръщам червата, когато стигнем там.

— Мисля, че няма защо да се безпокоиш за това, приятелю. При други обстоятелства за нищо на света не бих направил това, но съм уверен, че по-късно ще ми благодариш. Точно сега нямаме много време за губене. — Без повече обяснения, Джейк сви дясната си ръка в юмрук и здраво фрасна Марк по лицето. Приятелят му падна като отсечено дърво. Джейк коленичи, взе дясната му ръка и я изви рязко. Костта шумно изпращя и Джейк потръпна.

— Наистина ми е крайно неприятно — продума той на себе си и на приятеля си, който беше изпаднал в безсъзнание, — но е за твое добро.

Марк простена, когато Джейк го вдигна от пода и го повлече към чакащия ги отвън файтон, сетне припадна. Когато дойде на себе си, вече приближаваха мястото на дуела.

— О, боже! — проплака той и докосна ръката си. — Какво се е случило? Какво, по дяволите, си направил с мен?

Джейк равнодушно се облегна назад и спокойно го посъветва:

— Гледай да не се движиш. Ръката ти е счупена и нямахме време да я оправим. Навярно докторът ще се погрижи за теб по време на дуела. Осигурил си лекар, нали?

— Ах, ти, гадно копеле! — Марк го изгледа с очи, изцъклени от болка. — Това е ръката, с която пиша!

— Много се радвам — отвърна Джейк с нагла усмивка. — Не се сетих да те питам предварително, пък и не мисля, че щеше да си доволен, ако трябваше да се отбием от пътя, за да ти счупя и другата ръка.

— Какъв приятел си ми тогава? — изрева Марк и изскърца със зъби от болка. — Как ще се дуелирам в това състояние?

Джейк се изкиска кисело:

— Ти май започваш да схващаш. И предвид грубото ми отношение, даже няма да те таксувам по обичайната ми тарифа за такъв вид услуга. Така… значи щом ще се бия вместо теб срещу Ревеню, трябва да знам дали го искаш мъртъв, или предпочиташ само да го раня? И в единия, и в другия случай, уверявам те, той няма никога вече да предизвиква нито теб, нито когото и да било друг.

Преди Марк да успее да отговори, файтонът спря, а той се блъсна във вратата и изръмжа от болка.

— Е? — провлачено рече Джейк и весело го изгледа.

— Мисля, че ще е по-добре само да го раниш — дрезгаво отвърна Марк. — Не искам да ми тежи на съвестта, ако заради мен свършиш в затвора. Тори никога няма да ми прости. А даже и сега съм уверен, че Сюзън няма да ми проговори.

Кочияшът и Джейк помогнаха на Марк да слезе от файтона. Чарлз Ревеню, секундантът му и някакъв мъж с черна лекарска чанта стояха и ги гледаха, докато се приближаваха към тях.

— Какво значи това? — попита подозрително Ревеню, като видя как Марк придържа счупената си ръка.

Джейк се ухили:

— Съжалявам, че ви накарахме да чакате, но приятелят ми изгаряше от нетърпение да дойде, та се спъна в едно килимче и счупи ръката си. Много неприятно, но се случват такива работи.

— Мисля, че това е само хитър ход, за да отложим дуела — заяви Ревеню враждебно.

Самонадеяността на каджуна подразни Джейк, но той все пак отговори безгрижно:

— Нека докторът реши, но аз съвсем категорично мога да ви кажа, че ръката е счупена.

Лекарят прегледа Марк и потвърди думите на Джейк.

— Тогава значи съм си изгубил цялата сутрин за нищо! — изсъска с отвращение Ревеню.

— Е, хайде, не бързай да настръхваш, французино — бавно изрече Джейк. — Като секундант на Марк, аз съм готов да заема неговото място. Твоят безценен дуел ще се състои. — Златистокафявите очи на Джейк искряха предизвикателно към Ревеню и го накараха да се наежи още повече.

— Ти? — Младият французин надменно навири нос, като нахално измери Джейк с поглед. Очите му за миг се спряха на пистолета на бедрото му и избраното от Марк оръжие, затъкнато в колана му. В своето невежество той има безочието да се изсмее: — Какво разбира един… как му се викаше на това… кравар като теб? Какво разбира от дуели?

— Вика му се говедар, или по-точно каубой — поправи го Джейк учтиво, — а ти, ако все пак искаш да се състои този дуел, ще трябва да се задоволиш с мен като противник. Или — предложи той лениво, — ако те е страх да се изправиш срещу мен, можеш да се извиниш на моя приятел и ние всички да си тръгнем. След три часа трябва да хващам влака, затова предлагам да не си губим времето и да се споразумеем по-бързо.

— Мое право е да помоля дуелът да бъде отложен, докато мосю Армстронг се почувства достатъчно добре, за да посрещне лично моето предизвикателство — заяви Ревеню.

При тези думи Марк пребледня още повече, но Джейк само се усмихна тържествуващо:

— Аз не разбирам нещата по този начин. Ако и двете страни се появят — дуел има, дори и в случаите, когато се налага секундантът да замести предизвикания. Не са ли такива правилата, докторе?

Лекарят кимна.

— Е, хайде, тогава да уредим въпроса веднъж завинаги, тук и веднага! Стига си шикалкавил, Ревеню. Ще се дуелираме, или ще се извиниш?

Ревеню навири брадичка и изгледа Джейк със студените си черни очи.

— Ще се дуелираме. Къде е оръжието? Доколкото разбрах, ще използваме пистолети?

— Да — отговори Джейк лениво, после извади пистолета от колана си и го подаде на каджуна. — Ето твоя. Можеше да провериш дали е зареден, преди да започнем. Надявам се, че знаеш как да боравиш с колт, тъй като съвсем случайно нито аз, нито Марк притежаваме чифт специално изработени пистолети за дуел.

— Шегувате се, мосю — каза другият с нервен смях и погледна оръжието, което Джейк пъхна в ръката му.

— О, аз никога не се шегувам, когато става дума за убиване — увери го Джейк със сериозно изражение. — Не се тревожете — този калибър 45 е ужасно точен и много подходящ за целта. Ако желаете, първо можете да постреляте за упражнение — предложи благосклонно той, — колкото да свикнете.

Ревеню претегли с ръка пистолета и го заразглежда. С опитно движение, което опровергаваше непознаването на подобно оръжие, той бързо провери дали е зареден: После си избра едно листо на дърво, отдалечено на няколко метра, прицели се и стреля. Злорада усмивка изкриви устните му, когато листото падна. Опита още веднъж със същия успех. После се обърна към Джейк и заяви надменно:

— Доволен съм от оръжието, мосю. Да започваме.

— Един момент — прекъсна го Джейк и измъкна собствения си пистолет от кобура. За изненада на всички, той бързо извади два куршума от него. — Няма да е честно, ако имам два изстрела повече от вас, нали?

Докато вървяха към затревената площ, където щеше да се състои дуелът, Джейк отбеляза:

— Нали е много по-спортсменски така, отколкото ако използваме някои от ония пищовчета за пъзльовци, дето гърмят само по веднъж? А при това положение можете да опитате пак, ако не ме улучите първия път.

— Аз винаги улучвам от първия път, мосю — похвали се французинът със студена усмивка.

— Добре — отвърна Джейк също така невъзмутимо. — От всичко на света най-много мразя да се изправям срещу глупак.

Докторът бе определен за главен секундант. Той издекламира правилата с примирение, което наведе Джейк на мисълта, че го е правил много пъти преди.

— Ще застанете с гръб един към друг и когато ви дам знак да започнете, всеки един ще се отдалечи на петнадесет крачки от своя противник с оръжие, насочено нагоре и подпряно на рамото му. При последното отброяване ще се обърнете и ще стреляте. Ако някой от вас пожелае да прекъсне дуела преди този момент, трябва да стреля във въздуха и по този начин ще покаже, че се извинява на другия. Ако това се случи, противната страна трябва да приеме жеста, като не стреля по своя съперник. Двете страни приемат ли тези правила?

Двамата мъже се съгласиха, както и приятелите им, които щяха да наблюдават дуела. С въздишка докторът нареди:

— Моля, заемете местата си.

 

 

След като съживи Сюзън с порядъчна доза бренди, Тори я остави да лежи разплакана на дивана и реши, че трябва да си облече нещо прилично, преди Джейк и Марк да са се върнали. Не знаеше как Джейкъб е намислил да предпази приятеля си от тази глупава история, но той имаше такъв решителен вид, когато излезе от къщата, че бе почти сигурна в успеха му. Надяваше се, че ще бъде така, поне заради Сюзън. Самата тя беше преживявала подобно нещо и затова напълно й съчувстваше. Ако ще и сто години да доживееше, Тори знаеше, че никога няма да забрави онзи ужасен ден, в който Рино предизвика Джейкъб.

Ръцете й трепереха толкова силно, че едва успя да закопчее роклята си. Усмихна се тъжно на собствената си несръчност. Беше толкова разстроена, колкото и Сюзън. Но някакво ужасно чувство за вина я обзе, като установи, че всъщност е благодарна, задето не Джейкъб, а друг човек рискува живота си тази сутрин. Веднага се укори, че изобщо си го е помислила. Та нали животът на Марк е изложен на риск! Макар че се бе запознала с него наскоро, той, както и Сюзън, се бяха превърнали за нея в скъпи приятели. Беше отвратително от нейна страна да се радва, че именно Марк, а не Джейк, е въвлечен в този дуел… Тя смирено отправи пламенна молитва към Бог да й прости лошите мисли и да пощади живота на Марк.

Тъкмо бе нахлузила обувките си, когато чу външната врата да се затръшва. Помисли си, че мъжете се връщат, и се втурна към стълбите, нетърпелива да се увери, че всичко е наред. Притича през гостната и се спря намръщена — нямаше никого. Мократа кърпа, която бе поставила на челото на Сюзън, се въргаляше на пода, а самата Сюзън бе изчезнала.

— О, боже! — промълви Тори, когато осъзна какво се е случило, след това се обърна и хукна към вратата. — Сюзън!

Веднага я забеляза — две къщи по-нататък от тяхната. Сюзън махаше като обезумяла на един наемен файтон. Тори прибра полите си с две ръце и се спусна надолу по улицата.

— Сюзън! Чакай!

Точно когато кочияшът плесна коня с камшика, Тори се хвърли върху седалката до Сюзън. Запъхтяна, тя с всички сили се държеше да не падне, докато файтонът трополеше по неравната улица.

— Сюзън! Това е нелепо! Сигурно Джейкъб вече е тръгнал насам заедно с Марк. Каза ми да стоим тук и точно това трябва да направим.

— Нищо не разбираш! — проплака Сюзън. — В този момент може би кръвта на Марк изтича! Може би той умира! Трябва да отида при него! Не мога просто да си седя и да чакам да ми съобщят дали е жив, или мъртъв!

— Много добре те разбирам! — заяви Тори, вперила пламнали очи в Сюзън. — Сигурно знаеш как Джейкъб си е изкарвал прехраната, преди да се върне и да се заеме с ранчото. Той е бил гангстер, Сюзън. Ден след ден в продължение на години е рискувал живота си. Дори и сега враговете му го преследват. Тъкмо се бяхме оженили, и в Санта Фе пристигна друг гангстер да го търси. Никога няма да забравя колко бях изплашена в деня, когато той предизвика Джейкъб! Само като си помисля за това, и направо усещам вкуса на страха в гърлото си! Разбирам какво преживяваш. Аз самата съм го изпитала през онзи ужасен ден и се моля на Бога никога вече да не ставам свидетел на подобно нещо.

— Извинявай, но аз трябва да знам — отговори Сюзън с израз на отчаяние върху лицето. — Отивам в Дуълинг Оукс. Ако искаш да слезеш, ще кажа на кочияша да спре и ще продължа сама — нищо не може да ме спре!

Тори отметна глава върху меката облегалка на седалката. Доплака й се. Знаеше, че ако бе на мястото на Сюзън, щеше да се чувства по същия начин. Ще не ще — налагаше се да присъства и на това кръвопролитие.

— Не можеш да отидеш сама — въздъхна тя.

Сякаш мина цяла вечност, докато файтонът спря до колата, която Джейк и Марк бяха наели по-рано. Тори ахна — пред очите й се откри смразяваща гледка. Както обикновено при такива случаи, двама мъже стояха с гръб един към друг с вдигнати пистолети, но единият от тях не беше Марк Армстронг, а Джейкъб! Вцепенена от ужас, тя се вторачи в кошмарната сцена, разиграваща се там. Дори не чу възгласа на облекчение, който се изтръгна от Сюзън, и последвалия го уплашен вик, когато тя забеляза как Марк държи наранената си ръка. Нито пък можа да разбере, че се бе наложило техният файтонджия да възпира Сюзън, когато се бе опитала да скочи от колата и да изтича при съпруга си.

Сетне мъжете започнаха да се отдалечават един от друг и парализиращата вцепененост изчезна. Изведнъж сетивата на Тори се изостриха болезнено. Макар че очите й останаха приковани към двамата участници в дуела, тя чу кочияшът да съветва Сюзън да остане на мястото си, за да не им пречи да се съсредоточат. Тръпки на ужас полазиха Тори и я накараха да се разтрепери. Не можеше да откъсне очи от Джейкъб и противника му, когато и двамата рязко се обърнаха и насочиха оръжията си един към друг.

Само за миг вниманието на Джейк се отклони, когато чу пристигането на втора кола и изплашения вик на Сюзън — щом като тя е дошла, значи и Тори е там. „По дяволите!“ — изпсува той наум. Изобщо не знаеше как ще й подейства гледката. Само това му липсва — Тори да стане свидетел на още една престрелка! Даже и да не го ранят, тя можеше да изгуби бебето заради шока от такава сцена.

Опитът от годините на самодисциплина отново му дойде на помощ — Джейк изцяло съсредоточи вниманието си върху онова, което вършеше в момента. С върховно усилие се концентрира единствено върху гласа на доктора, който отброяваше стъпките:

— Четири… пет… шест…

Когато лекарят изрече „петнадесет“, Джейк се обърна. Колтът му се насочи към Ревеню, а пръстът му вече натискаше спусъка. За части от секундата, преди дори да успее да примигне, той видя как противникът му подскочи и чу вика му, когато куршумът разкъса дясното му рамо. Ръката на Ревеню потрепна непохватно и изстрелът му отиде във въздуха. Учуден и невярващ, Джейк го наблюдаваше. Възхити се от непоколебимостта на Ревеню, когато, независимо от болката, той с усилие вдигна оръжието си, за да стреля повторно. Преди обаче да успее да се прицели, Джейк стреля още веднъж и този път улучи китката му. Пръстите му изпуснаха оръжието, а Ревеню изкрещя, сграбчи ръката си и падна на колене върху тревата.

Дори и без да му казват, Джейк знаеше точно колко му е навредил. Не бе нужно да чуе диагнозата на доктора, за да разбере, че Ревеню никога вече няма да използва дясната си ръка. Никога няма да се дуелира, освен ако не се научеше да стреля с лявата. Бе съмнително обаче някога да свикне да стреля достатъчно изкусно с нея, за да предизвиква, когото и да било на дуел. Самонадеяният каджун никога вече нямаше да представлява заплаха за съперниците си под широките клони на тези прословути дъбове, видели толкова кръвопролития.

След като бе изпълнил дълга си на приятел, първата грижа на Джейк бе съпругата му. Когато се обърна към файтона, Тори вече слизаше от него. Дори и от това разстояние той забеляза колко е разстроена, колко е бледа и разтреперана. Тръгна към нея. Тя се препъна, но успя да запази равновесие и в следващия миг се затича към него с развята поли. Джейк я пресрещна, здраво притисна треперещото й тяло в сигурността на своите обятия и обви ръце около нея. За момент тя развълнувано положи глава върху гърдите му, после вдигна лице към неговото. Устните им се сляха в тръпнеща страстна целувка, която издаваше страх, успокоение и безмерна любов.

Най-сетне, задъхана и потресена, Тори се отдръпна колкото да може да погледне любимото лице. Сълзи проблясваха в очите й. След ужаса, преживян заради него, руменината отново се бе върнала върху лицето й.

Тя прошепна на пресекулки:

— Джейкъб, заклевам се, че ако това се повтаря много често, ще трябва да прекарам повече часове в молитви, отколкото ако бях останала в манастира! Имах чувството, че сърцето ми ще се пръсне от страх!

Думите й го изумиха. Къде бяха острите упреци, гневът и порицанията, които очакваше да чуе? Той се вгледа в лицето й и видя сълзи, но това бяха сълзи на облекчение и радост. Възможно ли е тя да се е примирила с рисковете в живота му? Дали пък любовта й към него е толкова силна, че да понесе дори това, и тя да го обича, независимо от всичките му недостатъци и слабости, макар че ненавижда всякакво насилие? Възможно ли е Бог да е толкова добър, та го дари с жена с такава милостива и всеопрощаваща душа?

Сърцето на Джейк подскочи — никой на света не е имал по-голям късмет. Вярата на Тори в Бог и молитвите го накараха да се почувства покорен и смирен. Сълзи пареха очите му, докато я притискаше към себе си. Почти незабележимо издутият й корем му напомни за детето, което очакваха — бебето, чийто живот можеше да бъде изложен на голяма опасност заради преживяния страх.

— Добре ли си? — попита той тихо, като търсеше погледа й.

Тори му се усмихна и устните й потрепериха от усилието.

— Ако спра да треперя, сигурно ще съм по-добре. Наистина ми се иска в бъдеще да избягваш такива страшни ситуации.

— Бебето? — нежно попита Джейк, а ръката му се плъзна надолу и погали корема й.

Тори уверено поклати глава.

— Добре е — за момент тя притвори очи разтреперана, въздъхна, после ги отвори и тъжно го погледна. — Това дете има нужда от баща, Джейкъб. Не искам да го отглеждам сама.

— Скъпа, нямам намерение да умирам още много, много време. Ще остана жив заради двама ви — обеща той сериозно и запечата клетвата си с целувка.