Катрин Харт
Падналият ангел (17)

Седемнадесета глава

Марк и Сюзън Армстронг получиха покана да отидат в една плантация край Ню Орлиънс, за да участват в тържеството по случай годежа на дъщерята на някакъв техен приятел. На свой ред, те отправиха поканата към Тори и Джейк, В края на седмицата предстоеше забава в дома на Алекс и Емалин Дрюмон. Тя щеше да завърши с тържествен бал, какъвто не е бил организиран от времето на войната между щатите.

Тори бе във възторг! Никога преди не бе виждала плантация, а Сюзън я увери, че „Мос Хейвън“ няма да я разочарова. Къщата и земите били почти същите, както преди войната. Семейство Дрюмон бяха изгубили двама сина по време на сраженията, а Алекс — крака си, но „Мос Хейвън“ някак се беше запазила от опустошение. Плантацията за захарна тръстика отново процъфтяваше.

Най-бързото и удобно пътуване бе с лодка по реката — едно ново преживяване за Тори, което й достави огромно удоволствие. Пристигнаха в плантацията в петък следобед и бяха посрещнати на пристана и откарани с двуколка до главната сграда.

От пръв поглед Тори бе очарована от „Мос Хейвън“. Точно така си бе представяла една южняшка плантация. Дългата извита алея водеше към широка веранда, подкрепяна от осем изящни бели колони от предната страна на къщата. А самата постройка бе тухлена, но не от обичайните червено-кафяви или пък жълтеникави тухли, каквито Тори бе свикнала да вижда — те имаха някакъв необикновен и много приятен тъмнорозов оттенък. По-късно й обясниха, че са правени по поръчка и цветът им се дължал на парченцата от мидени черупки, които се намирали в глината.

Изящни плетеници от ковано желязо украсяваха прозорците и оформяха парапетите на многобройните балкони на втория етаж; цялата къща бе обградена от дванадесет огромни дъба, обрасли с мъх, които я предпазваха от слънцето и жегата — оттук идваше и името „Мос Хейвън“^[1].

Вътрешността на къщата беше прохладна и приятна. За Тори, свикнала с много по-малки семейни домове, „Мос Хейвън“ изглеждаше като цяло имение, каквото всъщност беше. Имаше толкова много и красиви стаи — огромна бална зала, оранжерия и безброй спални. Полилеите бяха великолепни. Украсената с метални орнаменти вътрешна стълба се извиваше величествено нагоре като в някаква приказка.

Без съмнение, „Мос Хейвън“ беше най-прекрасният дом, който Тори бе виждала, а Дрюмонови бяха много приятни домакини. Семейството, както и цяла дружина слуги, правеха всичко възможно да осигурят удобство на своите гости. Ако те искаха да яздят — веднага им се предоставяха коне; свежи цветя в кристални вази се поставяха всеки ден в стаите им. Сутринта Тори се събуди от леко почукване на вратата и докато още се изтягаше в леглото, веднага й бяха сервирани току-що опечени пирожки с плодове и димящо кафе. Тя продължи да се излежава, а в това време прислужницата й приготви сутрешната вана и дрехите. Имаше дори момиче, което среса косата й.

Никога преди Тори не бе познавала подобен лукс. Това беше направо греховно в сравнение със суровия живот в манастира!

— Наслаждавай се, скъпа — каза й Джейк с усмивка. — Само гледай да не ти хареса много, защото нямам намерение да играя ролята на прислужница, като се приберем.

— Не се безпокой, Джейкъб. Този живот в разкош е приятен до време и не е за мен. Вече имам угризения на съвестта, задето съм се отдала на такава леност. Забавлявам се, но май започва да ми липсва работата с децата в сиропиталището. Липсват ми мама и Роза и се чудя как еленчето се оправя без мен.

Джейк отметна мокрите къдрици от челото й и я целуна.

— Сигурен съм, че всички са добре, Тори. Иначе досега Блейк щеше да ми е съобщил.

Първата вечер в „Мос Хейвън“ не беше официална, тъй като повечето гости щяха да пристигнат на другия ден. След вкусната вечеря дамите се оттеглиха в музикалния салон, за да чуят един рецитал. Повечето мъже предпочетоха играта на карти — за тях това беше много по-въодушевяващо.

Джейк и Марк бяха оживени и възбудени като малки момчета, а Тори им се смееше. Мислеше си колко отдавна Джейк не е бил в компанията на приятел. Покрай неприятностите в ранчото от доста време не се бе забавлявал като истински мъж сред други мъже.

По време на закуската на следващата сутрин стана ясно, че приятелската игра на карти изведнъж се развалила, след като един джентълмен — креолец, друг гост на Дрюмонови — обвинил Марк, че го мами на покер. Чарлз Ревеню бе изгубил тлъстичка сума в тази игра не само заради Марк, но и заради Джейк и още неколцина мъже. Но тъй като Марк прибрал по-голямата печалба, той трябвало да опере пешкира и да понесе гнева на Ревеню. Наложило се Джейк, Алекс и още няколко души да успокояват креолеца, но той продължавал да се сърди. Съвсем недвусмислено поискал да предизвика Марк на дуел, за да уредят този въпрос. Единствено уважението му към домакина го възпряло да извърши подобно нещо.

Сюзън бе ужасена, но после се успокои, като разбра, че обстоятелствата и благоприличието са предотвратили опасността. Дори сега, когато дуелите бяха официално забранени, беше съвсем обичайно опонентите да си уреждат уж „случайни“ срещи на „Еспланейд Роуд“.

Джейк улови погледа на Тори и й намигна:

— Виждаш ли, скъпа? И тук, в така наречения „цивилизован свят“, не е по-различно от лошия див Запад, а?

— Да, струва ми се — съгласи се Тори замислено. Съзнаваше, че ще трябва да промени малко начина си на мислене. Изглежда, дори и в тази част на света, която се предполагаше, че е по-културна, мъжете все още разрешаваха споровете си чрез насилие. Чудеше се дали това ще продължава вечно или някой ден хората ще проумеят, че жестоката разправа не е най-добрият начин за разрешаване на разногласията.

Този и следващият ден бяха прекрасни. За съботата бе заплануван пикник с обяд край реката, а за неделя — голямо барбекю, последвано от бал. Имаше игри за стари и за млади, а като специално развлечение бе организирано конно надбягване. Джейк бе любопитен да узнае как се управлява плантация за захарна тръстика и Алекс Дрюмон го разведе из полетата и рафинерията, разположена в пределите на неговия имот. Той даже подари на Джейк бутилка домашен ром — един много приятен и в същото време доходоносен вторичен продукт от преработката на тръстика.

Сега Тори бе много доволна, че Джейк бе настоял да й купи такива хубави дрехи. За всеки случай, тъй като не знаеше какво я очаква, като пристигне в плантацията, тя бе взела новите си рокли и знаеше точно коя ще подхожда най-много за бала по случай годежа.

Роклята беше от блестящ бледооранжев атлаз. От подгъва нагоре и назад се диплеха метри широки контрастиращи волани в какаово кафяв цвят, които оформяха турнюра и се спускаха по цялата задна част на роклята. Покрай украсеното с волани деколте, кафява дантела гарнираше широко бледооранжево жабо. Този двоен набор се спускаше ниско и оформяше деколтето на роклята, която прикриваше само върха на гърдите й. От външната страна на всяко от разголените й рамене воланите се събираха в прелестна малка фльонга. Тънка оранжева панделка, изпъстрена с мънички шоколадовокафяви цветчета, подчертаваше пристегнатата талия.

Тори изгаряше от нетърпение да я облече и да разбере как Джейкъб ще реагира, като я види. Сигурно кръвта му щеше да закипи — не че имаше нужда от още повече разпалване на страстите му, но все пак й беше особено приятно, че той е влюбен в нея, след като толкова години го беше смятала за свой брат. Освен това й дойде наум, че скоро кръстът й няма да е толкова тънък, та да може да носи такава рокля. Затова се закле да използва докрай тази възможност.

— Ммм! Ти не само изглеждаш прекрасно, но и ухаеш много хубаво, скъпа. Като узряла прасковка, която само чака да я захапя — дъхът на Джейк гъделичкаше шията и ухото й, докато се въртяха на дансинга под звуците на музиката.

Възбудата я накара да потръпне в ръцете му, когато отговори кокетно:

— Хей, господине! Много сте смел тук, на публично място!

— Тогава защо не намерим някое не толкова претъпкано с хора местенце — моето легло например? — провлечено заяви той и се ухили похотливо.

С искрящи очи Тори размаха ветрилото си, изсмя се и предложи:

— Една разходчица из градината или в оранжерията може да се окаже доста уместна.

— Хм — рече той, повдигна вежда и продължи замислено, — не си спомням да съм правил любов на ни едно от тези места. Сигурно ще е интересно, щом го предлагаш.

С изящно движение на китката Тори сгъна ветрилото си и рязко тупна Джейкъб по ръката.

— Джейкъб Бенър, ти си голям палавник!

— А на теб това ти харесва — продължи да се заяжда той. — Е, кое избираме — градината или оранжерията?

— Заради твоя бял задник — прошепна тя на няколко сантиметра от устните му — предлагам оранжерията. Там поне има по-малко комари.

Джейк се ококори от изненада и удоволствие, сетне гръмко се изсмя.

— Ах, ти, малка немирна изкусителко! — После я хвана за ръка и я поведе през балната зала и през вратата към оранжерията. — Само че, ако ни хванат, да не започнеш да отричаш, че ти си ме накарала да направя това.

Без да забелязват нищо около себе си, кикотейки се като избягали от час ученици, те влязоха в остъкленото помещение.

— Тихо! — изшътка Джейк. — По-тихо, глупачето ми, иначе наистина може да ни хванат.

— Със смъкнати панталони, а? — изкикоти се тя, но бързо закри уста с ръка, за да заглуши хихикането си.

— А, не, по-скоро тебе ще те пипнат с вдигната пола и с корсажа под главата ти вместо възглавница! — сподави той собствения си смях.

Като се промуши зад две саксии с растения, високи като малки дръвчета, Джейк зърна едно усамотено ъгълче, покрито с дебел пласт талаш.

— Това местенце изглежда подходящо. Чистичко, достатъчно отдалечено, дори се чува музиката.

— О, Джейкъб! Дали е редно да правим това? Ами ако наистина ни видят? Може би не трябва. — Тори вече изпитваше извести угризения, задето се бе подчинила на импулса си.

— Няма връщане назад, скъпа — противопостави се Джейк. Гласът му бе глух и изпълнен с копнеж. — Не се тревожи. Тук е прекалено тъмно и даже някой случайно да мине, няма да ни види. Освен това, единственото, което ще се показва, е голото ти задниче и тия твои дълги крака, които, заклевам се, никой, освен мен няма да разпознае.

Той се ухили лукаво и в полумрака Тори видя как зъбите му проблеснаха. Очите му святкаха към нея като златни монети и я предизвикваха да бъде смела и дръзка. И всичко това се прибави към възбуждащото обаяние на забраненото, към риска пред откриването на нещо ново. Това подейства като стимулатор на желанието и сърцето й започна да бие бързо и неравномерно. Почувства се замаяна още преди устните му да се впият в нейните за пламенна и нежна целувка, от която дъхът й спря.

— Ако ни открият, Джейкъб — прошепна тя, докато Джейк бавно я положи на земята, — ще те застрелям, кълна се!

— Наистина, много ме е страх, скъпа — изкиска се съпругът й, а горещите му устни прокараха огнена пътека по шията й, докато пръстите му милваха нежната копринена кожа на бедрото й под гънките на полата, — особено като знаем и двамата, че не можеш да улучиш даже от три крачки широката стена на хамбара.

Ако в този момент можеше да говори, Тори щеше да му каже, че откакто се упражнява с Меган, вече се прицелва много по-точно. Но когато тялото му покри нейното, думите останаха неизказани, а от устните й се изтръгна само страстен стон.

Малко по-късно, цялата изчервена и със стърготини, заплетени в къдриците й, Тори влезе след Джейк в балната зала. Никой не ги беше видял, въпреки че за малко щяха да бъдат открити — една двойка, тръгнала на разходка, мина покрай усамотеното им кътче. Единствено устните на Джейкъб върху нейните успяха да възпрат уплашения писък на Тори. Двамата влюбени не ги бяха забелязали. Тори дори се учуди как не са чули трескавото туптене на сърцето й.

Приглади измачканата си рокля и направи неуспешен опит да изгледа съпруга си свирепо. Но той беше толкова смешен, докато тайничко се опитваше да се изчисти от стърготините, проникнали под жилетката му, че гневният й поглед се смени с усмивка.

— Никога вече, Джейкъб! — предупреди го тя шепнешком. — Никога, докато съм жива, няма да се оставя да ме убедиш да правя нещо толкова нелепо!

— „Никога“ означава много време, скъпа, а, доколкото си спомням, идеята беше твоя. Аз имах намерение да си отидем в стаята.

— Щеше да е много по-удобно — съгласи се тя, после измърмори под носа си някакво проклятие.

— Дявол да го вземе, имам стърготини даже в гащите си!

Джейк избухна в смях и няколко глави се обърнаха към тях.

— Леглото щеше да е много по-удобно, но не можеш да отречеш, че добре се позабавлявахме там, ангелчето ми — беше много възбуждащо.

— Едно нещо е сигурно — призна Тори и докато изтърсваше талаша от обувчиците си, де облегна върху Джейк: — Отсега нататък всеки път, като чуя думата „оранжерия“, ще се хиля глупаво. Надявам се, че поне Емалин няма да ни пита дали сме харесали прекрасните й цветя!

— Тогава й кажи, че миришат много хубаво, а градинарят трябва да ги натори отново!

Тори сподавено въздъхна и се пресегна да махне една стърготина от ревера на Джейк.

— По-добре й кажи ти, тя тъкмо се е запътила насам, а аз смятам да се измъкна към дамската тоалетна.

— Страхливка! — изсъска Джейк, когато съпругата му понечи да се отдалечи.

— Точно така! — изкикоти се Тори и забърза, защото Емалин се спусна към тях. — Разчитам на теб да спасиш репутацията ми, скъпи. Така ще е най-правилно, разбираш ли, след като съм жена на такъв голям, силен и неотразим мъж.

Остави го да размишлява върху последните й думи и да се чуди какво, по дяволите, да каже на Емалин, ако забележи стърготините по косата и по дрехите му.

Независимо от целия разкош в „Мос Хейвън“, Тори с радост се върна в Ню Орлиънс. Оставаше им да прекарат там още два дни, а й се искаше да посети и да разгледа още много забележителности и не на последно място — да отиде отново в бижутерийния магазин и да купи сватбен подарък на Джейк. Също така искаше да си купи нова нощница за последната нощ от медения им месец. Възнамеряваше да я превърне в една незабравима нощ, в която да се сбъднат и най-смелите мечти на съпруга й.

Рано на следната вечер, Джейк стоеше на вратата на спалнята и с благоговение наблюдаваше красивата жена, която имаше щастието да нарича своя съпруга. Беше дал на Тори достатъчно време да се изкъпе и подготви за последната им нощ в Ню Орлиънс, като междувременно и той бе направил същото в спалнята в другия край на коридора. Сега, когато я съзерцаваше, направо си бе глътнал езика. Не съществуваха думи, с които да се предаде въздействието й върху него.

Тя бе зашеметяваща. Като че ли бе по-уверена и по-привлекателна от всякога. За него винаги бе красива, но тази вечер имаше нещо по-различно; нещо по-скоро дяволско, отколкото ангелско се прокрадваше в светлозелените й очи. Когато дръзко срещна втренчения му поглед, едва доловимата усмивка на пухкавите й устни бе подчертано греховна. А зелената й нощница бе действително най-изкусителната дреха, която някога бе имал щастието да види.

В тишината на стаята се чу само неговото ахване и съблазнителното шумолене на нощницата й. При всяка крачка дългите й красиви крака се очертаваха под прозрачния плат. Беше съвсем очевидно, че не носи нищо под нея и това му се стори някак много по-привлекателно, отколкото ако да беше напълно гола. Долови нейния аромат — току-що изкъпана, тя ухаеше на ванилия и нещо много приятно. Като вдъхна тази съблазнителна миризма, ноздрите му се разшириха, а докато приближаваше, очите му следяха грациозното полюшване на тялото й.

Под неговия възбуден и настойчив поглед зърната на гърдите й се втвърдиха и изпъкнаха под плата на дълбоко изрязаното й деколте. Възбудено до крайност само от вида и уханието й, тялото на Джейк се напрегна мъчително. Очевидно тази вечер тя бе решила да играе ролята на изкусителка и ако съдеше по нарастващата болка в слабините му, тя наистина се справяше много добре.

Тори спря на достатъчно разстояние от него, за да не може да я достигне, после се завъртя и му показа предизвикателната кройка на нощницата си.

— Харесва ли ти? — прошепна с глас, който прозвуча като мъркане.

Джейк се изсмя прегракнало, от което още повече го заболя.

— Знаеш, че я харесвам, хитруша такава. Мъжете трудно могат да скрият реакциите си.

Палавият й поглед се стрелна надолу към издутината в панталоните му.

— А, да, виждам — подразни го тя и леко навлажни устните си с език, което му подейства безкрайно възбуждащо.

— Ела тук — изръмжа Джейк, но Тори поклати глава и му се усмихна ослепително.

— Още не, скъпи. — Тя лениво повдигна ръце и започна да изважда фибите от прибраната си нагоре коса. Една по една те падаха безшумно върху покрития с килим под, а тъмният водопад на косите й се спускаше по раменете и заливаше Джейк с нова вълна от нейния греховно сладък аромат. Тя разтърси разпуснатата си коса, после пристъпи напред и прокара ръце надолу по гърдите му през ризата, а след това отново нагоре към първото копче. Бавно и възбуждащо, започна да ги разкопчава едно по едно, като след всяко спираше, за да докосне току-що разголената му плът.

Дъхът на Джейк спря. Усещаше допира на пръстите й по гърдите си като малки нажежени въгленчета. Най-сетне тя разтвори ризата, зарови пръсти в тъмните косми, откри плоските зърна на гърдите и лекичко ги одраска с нокти. Тогава той дълбоко и шумно си пое въздух.

— Жено, ако в плановете ти за тази вечер си включила и моето разсъбличане, по-добре действай, иначе може да те просна по гръб направо тук, на килима. — В този момент му се стори, че никога няма да успеят да изминат няколкото крачки до леглото.

Тори му се усмихна многозначително:

— Просто се наслаждавай, Джейкъб. Сега е мой ред да си поиграя. И на теб ще ти дойде времето.

— И то по-скоро, отколкото предполагаш — промърмори той през зъби, докато ръцете й смъкваха ризата от раменете му. Малките й бели зъби го хапеха по гърдите, а пръстите й търсеха катарамата на колана му. Тори леко докосна подутата му плът и от гърдите му се изтръгна стон.

Той я последва сляпо, когато Тори го поведе към леглото и го накара да седне. Сетне коленичи пред него и смъкна панталоните му; този път нямаше да се занимава с ботушите му, защото, току-що изкъпан, той бе дошъл при нея само по риза и панталони. С няколко изкусни движения Джейк бе напълно разголен пред закопнелия й взор.

— Толкова си красив! — въздъхна Тори и вдъхна от неговия мъжки аромат.

— Мъжете не могат да бъдат красиви — възрази той задъхано и усети как пръстите й бавно се плъзгат по вътрешната страна на краката му.

— Но ти си! — увери го тя. — О, да! Повярвай ми, много си красив!

Джейк едва не падна от кревата, когато езикът й премина по ходилото му. Тори се изсмя доволно и силно стисна глезена му, когато той шумно се възпротиви:

— Хей! Гъделичкаш ме! Спри! — Наистина това беше гъдел, но не можеше да се сравни с приятната агония, която последва. В този момент той изцяло се бе оставил в нейни ръце. И двамата разбираха това, ако се съдеше по нейния гърлен смях. Тори чуваше как зъбите му скърцат, докато мърмори неразбираемо и се мята върху завивките, но сега тя усещаше, че упражнява цялата си женска мощ върху него, и не искаше да покаже никакво снизхождение. Много пъти бе лежала на неговото място и той я бе измъчвал до смърт с ласките си. Тази вечер ролите бяха разменени и бе решила да се възползва от това докрай. Нека Джейк потърпи, както тя е трябвало да прави толкова пъти.

С език, със зъби, с устни тя прокарваше пътечка нагоре по мускулестото му тяло. Ръцете му се вкопчиха в косата й и я задърпаха, когато горещите й устни се затвориха, обхващайки извора на неговата страст, и после го поеха дълбоко навътре. Ръцете и устата й се превръщаха в истински инструменти за сладостно мъчение. Те извършваха своята магия с дълги нежни тласъци, които го побъркваха от изгарящо желание. Удоволствието беше толкова огромно, че граничеше с болка; за Джейк това беше раят и адът, слети в едно.

Когато гърлените му стенания се превърнаха в нечленоразделни вопли, тя най-после го съжали и устните й се отправиха нагоре по гърчещото се тяло, като го хапеха нежно. Краищата на косата й го докосваха като извити пръсти, докато тя напредваше, за да възседне бедрата му, а набраните поли на нощницата се разгърнаха върху тях. Устните на Джейк веднага затърсиха нейните с неудържим копнеж.

За миг той забрави за огромната си сила и я притисна така здраво към себе си, че замалко щеше да й счупи ребрата. После сякаш се опомни. Пъхна дългите си треперещи пръсти в деколтето, освободи копринените й гърди и ги обхвана с ръце. Загрубелите пръсти подразниха напрегнатите им връхчета. От гърлото й се изтръгна стон, но бе заглушен от устните, които жадно се впиха в нейните. Огнени вълни обляха цялото й тяло, кръвта й бушуваше във вените.

Когато ръцете му оставиха гърдите, за да обгърнат бедрата й, тя му помогна и се намести върху него. После, с мощен тласък, те се сляха в пламенно, сладко, блажено единство, което отне дъха им. Тя го приемаше с цялото си тяло и му се отдаваше докрай, докато той направляваше движенията й отгоре — отначало по-бавно, а после все по-бързо и силно проникваше в загадъчните й глъбини.

Между тях сякаш избухваха искри, пред очите на Тори играеха светлини — наближаваше мигът на безумен екстаз. Тя откъсна устни от неговите, подпря ръце върху широките му гърди, отметна глава назад и в трепетно очакване се изви като дъга. Остър писък се откъсна от гърлото й и се сля с ликуващия вик на Джейк, когато едновременно шеметно се понесоха на крилете на екстаза.

Джейк бе останал без сили. Преситен и изстискан като лимон, той целият трепереше. Бе прекалено отпуснат, за да говори, но използва последната си енергия и прошепна:

— Скъпа, ти ме изумяваш. Откъде знаеш всички тези прекрасни неща? Знам, че в манастира не ви учат на това.

Тори потърка носа си в къдравите косми на гърдите му и се изкикоти:

— От теб ги научих, глупчо, откъде другаде?

— Божичко! Тогава май съм по-добър учител, отколкото предполагах — възкликна Джейк и леко подсвирна. — А какво ще кажеш за оня номер с краката? Никога не съм те учил на подобно нещо и ти много добре го знаеш.

Тя повдигна глава колкото да целуне брадичката му. После се усмихна загадъчно:

— И жените имат своите малки тайни, Джейкъб!

— Тори! — извика той заплашително.

— Пфу! Добре де, но няма да ми повярваш, като ти кажа.

Джейк само повдигна вежда в очакване.

— Емалин ми го подсказа.

Ако го беше ударила с чук по главата, едва ли щеше да изглежда по-зашеметен.

— Емалин? Емалин Дрюмон? Не мога да повярвам.

— Знаех си, но наистина тя ми даде тази идея и се оказа по-ефикасна, отколкото твърдеше. Е, какво ще кажете за това, господин Всезнайко? — Тори го изгледа самодоволно и се разсмя.

Той й се ухили накриво:

— Мисля, че пръстите на краката ми така са се извили, че ще ми трябва цяла седмица да се оправя! И нямам търпение да го изпробвам на теб, дръзка малка магьоснице!

В прилив на нова енергия, Джейк се хвърли върху нея, прикова я към леглото и сграбчи краката й, а съпругата му се гърчеше и пищеше. Смехът им отекваше в стаята, разнасяше се навън в тихата нощ, нарушавайки спокойствието на няколко заспали съседи и на две котки, които се съвкупяваха на улицата. С примирени въздишки по-възрастните обитатели на „Джексън Скуеър“ придърпваха възглавниците върху ушите си и се радваха, че буйните младоженци си заминават на следващия ден. Може би чак тогава щяха да поспят на спокойствие. А по-младите двойки французи се усмихваха с разбиране и се опитваха да си представят какво става в апартамента на Понталба, нает от господин и госпожа Бенър.