Катрин Харт
Падналият ангел (15)

Петнадесета глава

През следващата седмица Джейк осигури на Тори пълна почивка. Разбира се, беше необходимо да я примами с нещо наистина изключително. Затова, ако тя следваше съветите на доктора, ако бе наистина в добро здраве и ако не се случеше нищо особено, той бе решил да я заведе на сватбено пътешествие и да прекарат един малко позакъснял меден месец в Ню Орлиънс.

Тори бе във възторг. През целия си живот не бе ходила по-далеч от Олбъкуърк и очакваше пътуването с такова нетърпение, с каквото миньорът жадува за слънчева светлина. Прекарваше цели часове в малката библиотека и проучваше всичко, което можеше да се намери за Ню Орлиънз. Остана с впечатлението, че това е едно диво, малко порочно, но въпреки това прекрасно място. Дните преди заминаването бяха изпълнени с очакване, с предчувствия и с надежда, че нищо няма да го провали.

Когато в понеделник след обяд шерифът се появи в ранчото, сърцето на Тори отиде в петите. Бе сигурна, че е дошъл да арестува Джейкъб заради убийството на Рино. Тя цялата трепереше от притеснение и се успокои едва когато той си тръгна без Джейкъб. Мислеше си, че е пристигнал, за да го накара да напусне Санта Фе. За миг тя се уплаши, че Джейк ще предложи да отложат пътуването — напук на шерифа.

— Не, скъпа — увери я той. — Току-що му казах, че ще идвам и ще си отивам, когато поискам и той нищо не може да направи. Аз не съм предизвиквал Рино онзи ден — само се защитих. Колкото успя да хване убийците на Керълайн, толкова ще успее да ме накара да напусна града. Той е твърде стар и твърде страхлив, пък и доста обича чашката, за да бъде отново добрият защитник на законността. Може някога, като по-млад, да е бил, но вече не е. Нека дойдат изборите — хич няма да се изненадам, ако той загуби от човека, който ще направи нещо добро за Санта Фе. Ако изобщо някой пожелае да се занимава с тая работа.

Тори тревожно обърна големите си очи към него.

— Ти не се гласиш за нея, нали?

— Скъпа — отвърна той развеселено, — и без това имам достатъчно работа тук. Трудно ще мога да се справя наведнъж с теб и с това ранчо.

Тори се успокои. Точно сега животът им бе изпълнен с достатъчно опасности и, разбира се, не беше нужно да си създават нови, ако Джейкъб реши да си окачи шерифската значка и да се превърне в мишена за всеки бандит, минаващ случайно през града.

Най-после дойде денят на заминаването. Колкото и да бе развълнувана, Тори усети, че Джейкъб е угрижен. За него не беше лесно да вземе това решение и явно моментът не бе най-подходящият за пътуването. Тя положи глава върху рамото му и го погледна със съчувствие и разбиране.

— Взел си всички предпазни мерки, Джейкъб. Сигурна съм, че Блейк прекрасно ще се грижи за всичко тук, докато се върнем. Меган и Джозефа ще внимават мама да не се товари с много работа. Надали може нещата да се подредят по-добре за нас. Ако не бяха Монтгомъри, изобщо не бихме могли да мислим за някакво пътуване.

Джейк кимна. Тори беше права. Ако не беше Блейк, нямаше дори да му мине през ума да остави ранчото. Засега цареше спокойствие, нямаше повече инциденти с имота и стоката, но това не значеше, че всичко е свършило. Всъщност Джейк беше съвсем сигурен, че са се отървали от своите нападатели. Вероятно поради някаква причина те бяха решили да изчакат удобен момент.

— Може би чакат да замина — изказа той съмненията си пред Блейк, когато за пръв път бе обсъдил с него пътешествието и Блейк беше предложил да се грижи за ранчото вместо него.

— В такъв случай това ще е добра възможност да разбереш, нали? — бе възразил Блейк. — Виж какво, Бенър, докторът каза, че това пътуване ще е полезно за Тори. Ти самият спомена по-рано, че ти се иска да заминете някъде двамата. Ако престъпникът се разкрие, докато теб те няма — още по-добре! Аз и твоите хора ще се справим с него толкова успешно, колкото и ти, и проблемът ще бъде разрешен, докато се прибереш. На харизан кон зъбите не се гледат, amigo^[1]. Върви, забавлявай се, поживейте си чудесно с Тори и остави грижите на мен. Освен това, аз ти дължа тази услуга, задето спаси и кожата, и ранчото ми.

— Не започвай есенното прибиране на добитъка. Ще се върнем навреме, за да ти спестим поне тази грижа.

— Ако се върнете — добре — вдигна рамене Блейк, — ако ли не — ние ще се справим и без теб. Върви и се опитай да не се безпокоиш за нищо тук.

Джейк и Тори най-после тръгнаха — Кармен ги целуна, Меган ги прегърна, а Блейк им се усмихна. Преди да се отправят на изток, те щяха да хванат влака за Олбъкуърк, а после дилижанса за Ел Пасо.

— Ще пътуваме съвсем спокойно — каза й Джейк загрижено. — Няма закъде да бързаме. Всеки път, като се измориш, можем да останем в някоя крайпътна станция до другия ден.

Тори обаче изобщо не се чувстваше изморена. Дори продължителното и досадно друсане в дилижанса не можеше да намали въодушевлението й. Всичко в това пътешествие бе от самото начало като огромно приключение за нея. Слънчевата й усмивка караше хората да й отвръщат със същото добро настроение. Единственото, което малко я разочарова, бе, че на някои от по-малките спирки трябваше да споделя една стая с другите пътуващи жени, но дори и това не я обезсърчаваше.

След пет дни стигнаха Ел Пасо. Това беше един от западните градове с пазар за добитък, в който вилнееха най-много престъпници и често го посещаваха някои от най-опасните главорези от двете страни на границата. Когато дилижансът спря пред хотела, Тори разбра колко покровителствено и собственически можеше да се отнася Джейк към нея. Тя беше много развълнувана и подскачаше жизнерадостно, но той стана раздразнителен като ранена мечка.

— Ще преспим тази нощ и утре хващаме сутрешния дилижанс — съобщи й кисело.

— О, трябва ли да тръгваме толкова бързо? — проплака младата жена и докато Джейк я въвеждаше във фоайето на хотела, тя въртеше глава наляво-надясно, за да зърне поне мъничко от града.

— Защо? Не си ли добре? — попита той, а очите му внезапно помръкнаха от тревога.

— О, нищо ми няма! — избърза тя с отговора, преди да съобрази, че това можеше да й послужи като добър претекст, за да останат. — Само си мислех, че бихме могли да поостанем един ден и да разгледаме някои забележителности. Божичко, Джейкъб! Не разбираш ли, че това е най-големият град, в който попадаме, откакто напуснахме Санта Фе.

— Престани да се инатиш, Тори. Това е нищо и никакъв град, който е неподходящ за една дама, повярвай ми. Не е безопасно да се ходи по улиците нито денем, нито нощем. Тук има петима погребални агенти, които работят по двадесет и четири часа, за да се справят с цялата работа, която им се отваря.

При тези думи Тори потрепери, целият й ентусиазъм се изпари и разочарование се изписа на лицето й.

— Като стигнем до Сан Антонио, с най-голяма радост ще те оставя да разглеждаш и пазаруваш — обеща той. — Тогава и на двамата ще ни се иска да си отпочинем от пътуването.

Тори обаче все още изглеждаше недоволна и за да спечели благоразположението й, той добави:

— Хайде, любима, поиздокарай се и ще ти поръчам най-хубавия обяд, който този хотел предлага. А за довечера ще имаме самостоятелна стая. Няма да миришеш нечии мръсни крака, нито да търпиш хъркане в ухото си. Само ние двамата в голямото легло!

— Е, добре — съгласи се тя с изкусителна усмивка, която съвсем го размекна, — но трябва да обещаеш да не хъркаш и да си измиеш краката!

Закачлива усмивка преобрази намръщеното му лице.

— Дадено, мила моя.

Обядът наистина беше много вкусен; или може би в сравнение с онова, което бяха яли в различните крайпътни станции, сега всичко им изглеждаше направо великолепно. След като приключиха с храната, те останаха още дълго на масата — Джейкъб бавно пиеше своето бренди, а Тори бе взела нещо по-леко. Тя едва отпиваше от шерито. Харесваше й просто да седи и да наблюдава множеството посетители на хотелския ресторант. Джейкъб забелязваше единствено красивата си съпруга.

Разговаряха и се смееха тихо. Приятно им беше да бъдат насаме. Забавляваха се, докато край масата им спря една млада жена. Беше висока и елегантна, с буйна червена коса и Тори не пропусна да забележи пищните й форми, изпълнили стегнатата й, дълбоко деколтирана рокля.

— Я, гледай! Да вярвам ли на очите си! — възкликна непознатата и се надвеси над Джейк така, че да разкрие набъбналите си гърди, от които лъхаше парфюм. — Не е ли това Джейк Бенър! Ех, скъпи, толкова време не си стъпвал в тоя проклет прашен град — вече си мислех, че си умрял. Никога не си пренебрегвал малката стара Айрис толкова дълго.

Жената даде да се разбере, че е забелязала присъствието на Тори на масата, като й хвърли един бърз злобен поглед, а когато отново обърна черните си очи към Джейкъб, в тях нямаше и следа от студенината, отправена към Тори. Тя примигваше с дългите си гримирани мигли и му се усмихваше с на червените си устни.

Тори бе като онемяла. Тя стрелна Джейкъб през масата. Изненада се, като видя как нейният обикновено невъзмутим съпруг сега се изчервява от неудобство. Това вече беше прекалено! Беше направо унизително! За каква ли я мислеше тая повлекана, та да показва „прелестите си“ на Джейкъб така нагло пред очите й.

Накрая Джейкъб успя донякъде да се овладее, покашля се и смотолеви:

— Айрис, мисля, че ще е по-добре да ни оставиш. Току-що прекъсна един личен разговор между мен и съпругата ми.

За миг по лицето на Айрис се изписа ужас, който скоро се смени с надменно презрение. Тя отново се вторачи в Тори, която вече съвсем открито й хвърляше злобни погледи.

— Никога не съм предполагала, че ще се ожениш — замърка червенокосата. — Особено за някоя толкова морална и почтена. Та тя изглежда неопитна и невинна като агънце.

До този момент Тори не познаваше ревността. Изведнъж тя я прободе като светкавица. Преди Джейк да й се притече отново на помощ, Тори кипна и изсъска:

— Виж какво, безсрамна курво! Давам ти точно три секунди да се разкараш от тук, иначе ще ти размажа боядисаната физиономия върху масата!

Айрис отметна глава назад и нагло се изсмя.

— Тая няма да я бъде, миличка!

— Ще я бъде! — заяде се Тори.

Преди Джейк да реагира, тя се пресегна, сграбчи непознатата за голямото деколте и с всичка сила я дръпна към масата.

— Ето, това наистина ще разкраси лицето ти! — възкликна тя злобно и напъха лицето на Айрис в чинията със залоените остатъци от храна. — Ето ти един хубавичък мазен грим — продължи Тори със съвсем спокоен глас. — Сигурна съм, че ще бъде прекрасно допълнение към онова, с което вече си наклепала лицето си! О, трябва да направим нещо и за евтиния ти парфюм — добави Тори с омраза, без да обръща внимание на обърнатите към тях погледи. — Така ужасно смърди! — яростта й даде нови сили. Айрис се гърчеше и се мъчеше да се отскубне, но Тори я натисна надолу и изля върху главата й остатъците от своето шери и брендито на Джейкъб. После с достойнство на кралица стана от стола си и царствено излезе от залата. Зад гърба й целият ресторант избухна в радостни викове и силен смях, които заглушиха яростните писъци на Айрис.

Джейк я настигна в подножието на стълбите и сграбчи ръката й. Тя се опита да го отблъсне — толкова му беше сърдита, че й идваше да го заплюе в лицето.

— О, не, недей! — мрачно рече Джейкъб. — Не можеш да ме обвиняваш за това!

— Тя е била една от твоите… мръсници! — просъска Тори, като не можа да намери по-подходяща дума.

— Никога не съм твърдял, че съм живял като монах — напомни й той рязко и я повлече нагоре по стълбите, като бързаше да стигнат до стаята, преди да направят още една сцена.

Отключи, напъха я в стаята и затръшна вратата, сетне заяви:

— Добре — спал съм с нея. Спал съм с много жени през живота си.

— Предполагам, че спането няма нищо общо с това — вметна остроумно Тори.

— Така е, но то беше, преди да се оженим. Не можеш да ми държиш сметка какво съм правил преди това, Тори.

— Обичаше ли я? — попита тя тихо, а долната й устна издайнически трепереше. Дори и в полумрака на стаята се забелязваше как насълзените й очи проблясват като бледозелени звезди.

— Не, скъпа — отвърна Джейк нежно, прегърна треперещото й тяло със силните си ръце и я целуна по косата. — Никога не съм бил влюбен в друга жена и винаги ще обичам само теб.

— О, Джейкъб! — проплака младата жена, заровила лице в ризата му. — Толкова ме е срам! Така се изложих! Честна дума, просто побеснях! Идваше ми да оскубя боядисаната й коса!

Джейкъб се изсмя гърлено и я притисна към себе си.

— Скъпа, мисля, че и без това направи достатъчно поразии. Не че тя не си заслужава всичко онова, което буквално й сервира в лицето — прости ми за каламбура! — добави той бързо.

Тори се разсмя. Не можеше да се сдържи. Джейк се присъедини към нея и скоро двамата се кикотеха истерично, вкопчени един в друг. Джейк избърса сълзите, които се стичаха по лицето му, и се опита да потисне смеха си.

— Трябваше да останеш още малко, та да видиш произведението си — задъха се той. — Тя беше такава гледка! Никога няма да я забравя.

— Ако срещнем още някоя от твоите любовници, ще има често да виждаш подобни гледки, обещавам ти — закани се тя.

— Ако това се случи, помни, че аз обичам само теб с цялото си сърце и душа. Никога няма да ти изневеря, Тори. Как бих могъл, след като самата мисъл за теб ме кара да забравя всяка друга жена! Възпламеняваш ме по начин, какъвто не вярвах да съществува.

— Сигурно е заради мексиканската ми кръв — отговори Тори със закачлива усмивка. — Доста сме пикантни, а?

Езикът й се подаде и спря между блестящите й зъби. Тази съблазнителна гледка запали истински огън в златистокафявите очи на Джейк.

— Дразниш ме, а, сладка моя! — каза той дрезгаво и я повлече след себе си към леглото. — Ела да ти покажа какво мога да направя с едно такова малко люто зеленооко чушле като теб.

Джейк се строполи по гръб върху кревата, Тори падна върху него. Ръцете му я стискаха здраво. Гърдите й примамливо се показаха от деколтето й и разкриха цялата си прелест пред жадния поглед на съпруга й.

— Точно това събужда апетита на мъжа — изръмжа той гърлено. — Такова вкусно угощение.

Тори ахна — горещият му влажен език премина по гърдите й. Джейк нежно задърпа корсажа със зъби и го смъкна още малко, за да се покажат зърната й. С върха на езика си очерта всяко от тях. Възбуждаше я безмилостно, желанието се надигаше у нея, а лукавият му смях се сливаше с нейните страстни стенания.

— Ммм… — премлясна той и гризна едното й розово връхче. — Зрели черешки, готови да ги откъсна. Винаги съм обичал черешите за десерт. — Зъбите му леко захапваха зажаднялата й плът, а влажните му устни се затвориха и обгърнаха гърдата, после я задържаха и засмукаха, сякаш искаха да я погълнат.

Огнени потоци лава заливаха и изгаряха Тори, загнездваха се дълбоко в нея, там, където само Джейкъб можеше да успокои нарастващата болка. Неусетно за нея, той беше отпуснал кръста й и бе преметнал полата й над бедрата. Сега галеше меката копринена плът на краката й и я придърпваше още по-силно към собствената си болезнена възбуда. Ръцете му се плъзнаха нагоре и я докоснаха през бельото й. Започна да я търка и дразни, докато почувства топлината и влагата, предизвикани от този допир, а Тори вече се гърчеше върху него, обзета от безумен копнеж.

— О, Джейкъб! — изхленчи тя тихо и скри пламналото си лице в тъмната му коса, изви се върху него и притисна лицето му към напрегнатите си гърди.

Дрехите се оказаха преграда, от която трябваше да се отърват незабавно. Пръстите на Джейкъб непохватно се опитаха да разкопчаят роклята й отзад. После той изгуби търпение и с рязко дръпване оголи гърба за допира на горещите си ръце. Младата жена сподавено извика, когато деколтето на роклята й се скъса от нетърпеливото дърпане.

— Роклята ми! — тя вече бе останала без дъх, потопена в бурна страст. Неговата енергичност караше копнежът й да става още по-неудържим.

— Ще ти купя друга! Ще ти купя десет! — изрече той дрезгаво и смъкна роклята й. После скъса връзките на фустата, а след това тези на долната й риза. Още няколко опитни движения и Тори остана само по чорапи и жартиери. Гърдите й, освободени от всякакви дрехи, се полюшваха съблазнително точно над устата на Джейк. Краката й бяха обвити около неговите, а ръцете му обхващаха напреко гърба и задните й части.

Устните му отново нетърпеливо стиснаха едната й гръд и той бавно я засмука в устата си. От гърлото на Тори се изтръгна дрезгаво скимтене. Пръстите й рязко се впиха в раменете му. Той отпусна гърдата й, за да потърси другата, и прегракнало попита:

— Това харесва ли ти, любов моя?

— Да! О, да! — Тори се разтапяше като восъчна свещ.

Ризата му се беше разкопчала и тя слепешката издърпа краищата от панталоните му. Искаше да почувства горещата му топла кожа с цялото си тяло.

— Помогни ми! — прошепна младата жена. Нежният й дъх гъделичкаше ухото му и го караше да тръпне от удоволствие. Ризата полетя към купчината дрехи на пода. Ноктите на Тори сладострастно драскаха корема на Джейк, докато търсеха токата на колана и копчетата на панталона. Това го възбуди още повече.

— Чакай, чакай — мълвеше той между целувките, сетне докосваше с език гърдите и шията й. — Ботушите ми — промърмори и привлече съпругата си на леглото.

Тори изпъшка, разочарована от това прекъсване, а той бързо си свали ботушите и шумно ги захвърли на пода. Останалите по него дрехи ги последваха. После Джейк се озова върху нея. Устните им се сляха в изпепеляваща целувка, а тялото му се впи в кадифената й плът. Тя се изви под него като котка, която моли да я погалят. Харесваше й допирът на грубите му мускулести крака, космите на гърдите му дразнеха чувствителната й гръд.

Дъхът му миришеше на тютюн и на сладко бренди, докато езикът му се бореше с нейния, стрелваше се в устата й и откриваше недостъпните й тайни. Мускусният аромат на страстта ги опияняваше като еротичен парфюм. Устните му изпиваха нейните, хапеха ги лекичко и я приканваха да направи същото.

Пръстите й нежно галеха разгорещената му кожа; забиваха се в мускулестата плът всеки път, когато огнените й чувства се разгаряха, стихваха, сетне я издигаха към нови висини.

Докато устните му предизвикваха нейните, ръцете му търсеха гърдите й, бедрата и стегнатите мускули на гладкия й корем. Дългите му загрубели пръсти се заровиха в тъмните влажни къдри и затърсиха източника на нейната страст. Тори почувства члена му от вътрешната страна на бедрото си — той пулсираше и я изгаряше като огън. Понечи да го хване — искаше, трябваше да му достави още по-голямо удоволствие.

— Не, скъпа — прошепна Джейк. — Не сега.

Хвана двете й ръце, вдигна ги нежно и ги задържа над главата й — това още повече повдигна гърдите й, те сякаш молеха за ласки. Блестящите светлокафяви очи на Джейк се впиха в очите на съпругата му, после се преместиха върху изпълнените с очакване гърди. Взорът му ги накара да потръпнат от предчувствие за неговия допир, розовите им връхчета се втвърдиха още повече и болезнено набъбнаха. Джейк гърлено се засмя и сведе глава, за да вкуси прелестите, които тя му предлагаше.

— Превръщаш ме в истински лакомник, мила моя — прошепна той. — Не мога да ти се наситя.

Тори потъваше в море от страст, цялото й тяло се бе изопнало от мъчителен копнеж, но Джейк едва бе започнал. Бавно, сантиметър по сантиметър, той проправяше огнена пътека по нейното гърчещо се тяло, хапеше го, жадно пиеше от него и сладострастно прекарваше език, устни и зъби по жадуващата за ласките му плът. Това бе приятна мъка, която още повече се усилваше от това, че Тори не можеше да освободи ръцете си, за да го спре, или да отвърне на милувките му.

Сърцето й заседна в гърлото, когато усети устните му между краката си. Топлият му дъх я гъделичкаше през влажните къдри, скрили нейната женственост. После езикът му се спусна като камшик, парна я и тя не можа да сподави пронизителния стон, който сякаш отекна в стаята.

— О, колко сладко и пикантно! — чу тя шепота му, а дълбокият му дрезгав глас накара кръвта й да забушува. — Разпалвай се за мен, скъпа моя. Възбуждай се диво, само за мен.

Пламъците на страстта отново я обхванаха, докато накрая й се стори, че ще изгуби съзнание. Джейк продължаваше да милва и хапе влажната топлина между краката й. Нервите й се бяха сплели на кълбо от най-силното желание, което някога бе изпитвала. Това великолепно терзание я караше да повтаря името му безкрай, да го моли да я обладае и да сложи край на болезнената наслада, преди да е умряла от нея.

Изведнъж нервите й се отпуснаха и Тори сякаш се превърна в някакво огромно, цветно кълбо. Почувства, че се преобръща, гърчи се и скимти, разтърсвана от страстта като от удари на камшик. Тялото й все още потръпваше конвулсивно, когато Джейк легна върху нея и заби своето горещо, пулсиращо копие дълбоко в нейната атлазена ножница.

Тори отново бе обзета от екстаз — този път по-силно от всякога. Устните на Джейк й пречеха да изкрещи. Езикът му се преплиташе с нейния, наподобявайки движенията на телата им. В ушите й звучеше странно бучене, сякаш хиляди барабани биеха в такт с ударите на собственото й сърце. Чувстваше главата си празна, усещаше единствено тялото на Джейкъб, което обладаваше нейното в този древен, страстен ритуал на живота, любовта и красотата.

В последния момент страстта й достигна връхната си точка и Тори едва не изгуби съзнание. Тя напълно се отдаде на тези емоции и сякаш се понесе върху пастелни облаци, далеч от изтощеното си от страстта тяло. Това беше някакъв миг извън времето, извън плътта, извън всичко земно — един златен момент на свръхестествено великолепие.

Малко по-късно, когато се съвзеха от бурните си страсти, Тори преодоля смущението си и попита съвсем наивно:

— Джейкъб, ще ме научиш ли как да ти доставям удоволствие… както ти правиш това с мен?

Джейк беше стъписан, но все пак приятно, задето Тори искаше да отвърне на неговите ласки по подобен начин. Скоро той разбра, че тя е една много усърдна и любознателна ученичка в това отношение и притежаваше дарба, която бе доста изненадваща за една начинаеща в изкуството на любовта. Докато лежеше задъхан, целият треперещ със здраво стиснати зъби в блажена агония, той се чудеше дали не бе отприщил силите на някаква жена-демон, на ненаситна изкусителка, решила да го люби до смърт.

Изтощени и преситени, те затвориха очи едва преди зазоряване. Сънят вече оборваше Джейк, когато Тори се прозина и попита:

— Джейкъб, какво е онова, което жени като Айрис знаят, а почтените — не?

Джейк стреснато отвори очи и бързо се разсъни.

— Какво? — задави се той, като едва не глътна езика си.

— Нали чу — каза тя кротко. — Какво толкова особено правят, че мъжете ходят при тях и им плащат за услугите? Какво толкова има в тях, което ние не притежаваме.

— Н-нищо — заекна Джейк. От години насам за пръв път се почувства като ученик. Беше съвсем объркан и смотолеви с пресипнал глас: — Хайде заспивай, Тори. Скоро ще ставаме.

— Хм! — изсумтя тя. — Просто не искаш да ми кажеш, нали?

Джейк удари възглавницата с юмрук, пъхна я под главата си и заяви:

— Не, не искам. Не е прилично един съпруг да води подобен разговор с жена си. Не се занимавай с това, Тори.

Стори му се, че чува как мислите кръжат в главата й. Надзърна крадешком през полуотворените си клепачи и я видя да седи в кревата и да го гледа, нацупила подутите си от целувки устни.

— Ти си истински мръсник, Джейк Бенър! — заяви тя обидено. — Аз само исках да знам дали те притежават някакви… ъъ… способности, които примамват мъжете. Това е единствената причина, според мен, която може да накара един мъж да потърси такава жена, особено ако вкъщи си има прекрасна съпруга.

Джейкъб се предаде. Той беше напълно сигурен, че тя няма да го остави на спокойствие, докато не задоволи любопитството й. Въздъхна тежко и седна в леглото, като се подпря на възглавницата. После я настани между бедрата си, обхвана с две ръце лицето й и го обърна към себе си.

— Слушай ме, Виктория Бенър, няма нищо по-особено у тези „жени за удоволствия“, нищо загадъчно или кой знае колко привлекателно. Ако беше така, защо всички те не са си намерили съпрузи? Защо все си изкарват прехраната с тялото и живеят по такъв начин?

Тори смутено вдигна рамене.

— Не знам — призна тя и прехапа устни, — но тогава защо мъжете търсят тяхната компания, след като има толкова свестни жени, между които могат да избират?

Джейк внимателно подбираше думите си.

— Мъжете имат свои нужди, скъпа. И, разбира се, не могат да отидат при добрите и порядъчни дами, за да задоволят тези нужди — поне не преди сватбата. Та нали ще бъдат полети с катран и овъргаляни в пера, а после изгонени от града от глутница разгневени жени още преди да са разбрали какво им се е случило! Нито едно почтено момиче няма да допусне мъж в леглото си, ако първо не е сложил сватбения пръстен на ръката й.

— И затова те ходят при пропадналите жени за… за удоволствие? — предположи Тори. Когато Джейк кимна, тя попита: — А защо тогава женените мъже продължават да ходят при тях?

— Не знам — отвърна Джейк. — Може би техните съпруги не са така отзивчиви и любещи като теб. Може би тези мъже не са такива късметлии като мен и нямат такива нежни и прелестни жени. Или пък са глупави, похотливи и ненаситни животни, които не могат да оценят онова, което имат вкъщи. Но аз го оценявам, скъпа. Повярвай ми, знам какво рядко съкровище си ти.

Той я целуна по вирнатото носле. Тя се намръщи и колебливо попита:

— Какво ли ще се случи, когато започна да се закръглям и да дебелея заради бебето и няма да мога да задоволявам твоите нагони, Джейкъб? Дали ще потърсиш друга жена, когато вече няма да бъда достатъчно елегантна и красива, за да ме желаеш?

При тези думи очите му се разшириха от учудване. Той я придърпа и плътно я притисна към себе си.

— О, скъпа! За мен ти винаги ще си красива! Особено тогава. Винаги ще те искам с всяка частичка на тялото си. Аз не съм някакъв разгонен звяр, че да не мога няколко месеца да контролирам страстите си. Обичам те. След теб никоя друга жена не може да ме задоволи.

Джейк усети как топлите й солени сълзи мокрят гърдите му.

— Обичам те, Джейкъб — промълви тя. А после плахо добави: — Джейкъб, как изглеждат отвътре онези места — домовете за удоволствия?

Джейк затвори очи и изпъшка.

— Стига толкова, Тори! Моля те, млъкни и заспивай! Този разговор ми дойде до гуша.