Катрин Харт
Падналият ангел (14)

Четиринадесета глава

Тори бе безкрайно щастлива. Преподаваше в училището, майка й бе почти напълно оздравяла, беше лудо влюбена, а Джейк споделяше любовта й. Изглежда нищо не можеше да наруши нейното щастие и пламъка на любовта, озарил дните й като разноцветна дъга. Напоследък бе започнала да се събужда с гадене и неприятно усещане в стомаха. Това неразположение изчезваше малко по-късно през деня. Тори бе готова да ликува, макар че трябваше да мине известно време, за да е съвсем сигурна. И все пак можеше да се обзаложи, че се е изпълнило най-съкровеното й желание — чакаше бебе от Джейк.

Не искаше да предизвиква съдбата, като разгласява предварително тази радостна вест и затова не я сподели с никого, а задържа приятните подозрения за себе си. Другите не намираха нищо странно в глуповатата усмивка, която понякога се появяваше на лицето й — тя беше млада и влюбена, а младоженците, особено в началото, често се държат така. Ако някой изобщо се досещаше, това бе само Меган, но и тя не отваряше дума за това, нито пък задаваше конкретни въпроси. С вдигнати вежди и замислен поглед само наблюдаваше как Тори сияе от радост.

Беше неделя и двете семейства — Бенър и Монтгомъри — отидоха заедно в града. Жените бяха планирали целия си ден. Първо щяха да накупят някои неща за ранчото. После, освободени от ежедневната досадна работа, бяха решили да прекарат остатъка от следобеда като се отдадат на лудо пилеене на пари. Като свършеха и с това, смятаха да се срещнат със съпрузите си в ресторанта на хотела. Мъжете бяха обещали, че ще им купят по един сладкиш с каймак и че ще им поръчат луксозна вечеря. Очертаваше се великолепен, безгрижен ден и Тори бе твърдо решила да не позволи нищо да го помрачи — дори и злонамерените подмятания и криви погледи на някои от хората в града.

— Сигурни ли сте, че ще се справите сами? — попита Джейк за трети път.

— Джейкъб, ти се превръщаш в истински досадник — засмя се Тори. — Блейк, отведи го оттук, моля те.

— В края на краищата, не сме съвсем сами — побърза да отбележи Меган. — Градът гъмжи от хора, пък и моят пистолет е тук, в чантичката ми. Много ще внимаваме Джейк, обещавам.

За Тори, която от много време не бе излизала и пазарувала с приятелка, този ден бе като посещение на цирк. Двете с Меган се кискаха като ученички, особено когато Тори разказа как Джейкъб й бе купил онова предизвикателно бельо при последното им пътуване. Влязоха в галантерийния магазин и само като видя физиономията на собственичката, Тори започна да се изчервява и да се кикоти безпричинно.

Меган на шега предложи да си купят най-скандалното нещо, което намерят, стига да не е много скъпо. Меган смело избра един екстравагантен черен корсет, поръбен с яркочервени панделки.

— Съпругът ми направо ме обожава, когато съм в черно — небрежно каза тя на зяпналата продавачка. — Разбира се, предпочита ме съвсем без нищо, но жената трябва да придаде малко вкус на играта, за да я направи по-пикантна, не сте ли съгласна?

Опулената продавачка само кимна глуповато.

Тори беше по-консервативна по природа и освен това знаеше, че в бъдеще, когато Меган се върне в Тусон, щеше да й се налага да пазарува от същия магазин. Затова си купи най-крещящите жартиери, които предлагаше магазинът. Единият беше ярко розов с пурпурна дантела; другият — така наситено зелен, че те заболяваха очите, като го погледнеш.

— По един за всеки крак, нали разбирате? — намигна тя дяволито на втрещената жена.

Тори и Меган излязоха от магазина и се запревиваха от смях. Тори не помнеше да се е смяла някога така. С Меган продължаваха да се кикотят и когато слязоха от тротоара и се отправиха към магазина за дрехи през улицата. В този момент Меган посочи към кръчмата, която се намираше малко по-надолу.

— Виж, любимите ни съпрузи излизат от бара на Спек. Искаш ли да ги причакаме и да им покажем какво сме си купили?

— О, не! — противопостави се Тори с лукава усмивка. Дръпна приятелката си за ръка и я поведе през улицата. — Ще е много по-добре да ги изненадаме довечера, нали?

Преди Меган да успее да отговори, някакъв мъж съвсем близо до Тори изкрещя:

— Бенър!

Тори се сепна и едва не подскочи. Рязко спря и се втренчи в непознатия. Целият беше облечен в черно и носеше червена копринена кърпа около врата. Стоеше в средата на улицата и не гледаше нея, а Джейк.

Меган хвърли един бърз поглед към него и едва не си прехапа езика. Ръката на мъжа бе на сантиметри от дръжката на пистолета; беше леко приведен и готов за стрелба.

— О, мили, боже! — тихичко възкликна тя. Бе схванала положението съвсем точно. Почти инстинктивно сграбчи ръката на Тори и буквално я помъкна по улицата извън обсега на стрелбата.

В един момент Тори стоеше в средата на улицата, а в следващия — Меган вече я тикаше през отворената врата на магазина за дрехи. Тя залиташе и се опитваше да си поеме дъх. После се обърна към приятелката си.

— Какво, по дяволите, правиш, Меган? Защо изведнъж толкова се разбърза?

Меган я погледна с учуден, но и искрено съчувстващ поглед.

— Наистина ли не разбираш, Тори? Изобщо нямаш представа какво става навън?!

Тори изведнъж проумя всичко и се втурна към вратата, но Меган й препречи пътя.

— Не, Тори! Недей! За бога, не гледай! Не се подлагай на такова изпитание!

Меган разпери ръце, готова да попречи на младата си приятелка да види сцената навън.

Сърцето на Тори биеше бясно. Дори без да поглежда, разбра, че мъжът, който бе извикал на Джейк, е друг гангстер. Докато тя стоеше закована на мястото си, мъжът предизвикваше съпруга й на дуел, след който само единият щеше да остане жив.

Тори изпищя от ужас и блъсна ръката на приятелката си, като едва не я повали върху изложените рокли. Меган сграбчи ръката на Тори и я задържа. В този миг прозвуча изстрел, който отекна в ушите на Тори. Секунда след това прогърмя още един и кръвта й замръзна във вените.

Младата жена извика и се отскубна от ръцете на Меган. Втурна се през вратата, изхвръкна на тротоара и трескаво заоглежда опустялата улица. Вляво от себе си съзря Джейкъб, а револверът му още димеше. Когато го видя — висок и силен, сърцето й заби. Една-единствена мисъл пронизваше съзнанието й: „Той е невредим! Слава богу! Жив е!“

После неволно очите й потърсиха другия гангстер. Той лежеше проснат в прахта на не повече от десет крачки от нея — зяпнал и ужасен. Шапката му бе паднала, русата му коса се развяваше над челото и му придаваше съвсем момчешки вид. Лежеше напълно неподвижен и Тори от пръв поглед разбра, че е мъртъв — светлосините му очи бяха безжизнено втренчени в ясното небе, а отпред на ризата му се очертаваше яркочервено петно.

— Не! — простена тя. — О, боже мой, не!

Стомахът й се преобърна, тя залитна от тротоара и започна да повръща без дори да усети, че Меган внимателно я прикрепя; не забелязваше множеството очи, които я наблюдаваха с интерес. Когато отново се изправи, все още пребледняла и трепереща, й се зави свят. И точно преди да я обгърне пълен мрак, лицето на Джейкъб изплува пред замъгления й поглед. Тя издаде тих, жален стон и припадна в ръцете му.

Двамата с Блейк тъкмо излизаха от бара, когато Джейк чу как Рино извика името му. Той смъкна козирката на шапката си, за да предпази очите си от ослепителното слънце и заразглежда улицата с надеждата да зърне Тори и Меган и да се увери, че все още са добре. Беше ги забелязал, броени секунди преди Рино да го извика, и сърцето му се беше преобърнало, като видя, че в този момент Тори бе рамо до рамо с младия гангстер. Единствено дългите години на желязна самодисциплина му позволиха да запази хладнокръвие и да не издаде страха си. Ледени тръпки полазиха по гърба му — жените се бяха оказали в ужасна ситуация!

Блейк усети как приятелят му настръхна.

— Съсредоточи се върху Рино, Джейк — пошушна му през зъби той. — Аз ще се погрижа за момичетата.

Но още преди Блейк да се отдалечи, Меган вече бе сграбчила Тори за ръката и я влачеше към близкия магазин.

— Благодаря ти, Меган — отдъхна си Джейк.

Блейк също въздъхна облекчено. Хората, усетили какво ще става, трескаво затърсиха прикритие.

Джейк не изпускаше Рино от очи, но усети как приятелят му се отдръпна назад и застана нащрек, готов да се притече на помощ в случай, че Рино е подготвил мръсен номер — например ако е докарал няколко свои приятели, които може да са скрити в магазините или в страничните улички. Не му се вярваше, че Рино ще постъпи така просто защото младият самохвалко не би искал да споделя славата си с никого, но все пак беше доволен, че Монтгомъри е край него, та било то само за морална подкрепа.

Джейк бе приковал зорко поглед върху лицето на Рино. Златистокафявите му очи не трепнаха нито за миг и неотлъчно следяха погледа на другия. Джейк слезе от дъсчения тротоар, тръгна бавно, спокойно, сякаш нравеше неделната си разходка и имаше много време на разположение. Онези, които го наблюдаваха как се придвижва към средата на улицата, се възхитиха на спокойствието му.

И наистина, Джейк бе съсредоточил цялото си внимание върху тази среща на живот и смърт. Бе изхвърлил всички други мисли от съзнанието си. Докато пристъпваше към средата на улицата, той пое още един път дъх, за да отпусне напрегнатите си мускули. Пръстите на дясната му ръка едва забележимо се доближиха към дръжката на колта. Очите му бяха леко присвити под периферията на шапката, не толкова заради блясъка на слънцето, колкото, за да не примигне в неподходящ момент. Много бавно се отправи срещу Рино, стараейки се да се движи под такъв ъгъл, че да не се наложи да вади пистолета и да се цели през собственото си тяло. В това опасно състезание на сръчност и бързина, само една-единствена изгубена секунда можеше да му струва живота.

— Търсех те, Бенър — провлечено изрече Рино. — Все ме избягваш и се криеш, страхливец такъв.

Джейк не си направи труда да му отговори. Това бе един от най-старите трикове — да се присмееш на противника си, за да го накараш да направи някое необмислено движение. Но Джейк отдавна се бе научил да не обръща внимание на тези неща. Единственото обидно нещо в случая бе искреното убеждение на Рино, че Джейк ще се хване на въдицата.

Джейк още не беше стигнал до средата на улицата, когато в очите на съперника му сякаш премина сянка. Докато Рино измъкна револвера от кобура си, Джейк вече беше извадил своя колт и куршумът му летеше право към сърцето на врага. Русокосият бандит погледна смаяно, сякаш не вярваше на очите си, когато куршумът се заби в тялото му. За момент остана неподвижен. После краката му се огънаха и той се строполи на прашната улица. Докато падаше, пръстът му инстинктивно натисна спусъка на револвера. Той гръмна напосоки и само откърши парче дърво от парапета на верандата над бара. Рино обаче не можа да види това. Той дори не чу гърма на оръжието си. Беше вече мъртъв.

Джейк не помръдваше, стъпил здраво на земята. Чувство на облекчение се разля по цялото му тяло, когато Тори се втурна към него откъм магазина. Тя погледна към него и Джейк забеляза, че щом го съзря, ужасът, изписан по лицето й постепенно намаля. После Тори отмести очи към проснатото тяло на Рино и дори от това разстояние съпругът й видя отвращението й. Джейк се втурна към нея, но тя се наведе и започна да повръща. Докато тичаше с широки крачки, той прибра пистолета си в кобура. Когато се озова до младата си жена, тя го изгледа с помътнели очи и се олюля. Сетне безмълвно се хвърли в ръцете му и припадна.

Измина цяла вечност, докато лекарят излезе от малкия си кабинет, където лежеше Тори. Джейк скочи на крака и попита загрижено:

— Как е тя, докторе?

Доктор Грийн успя да се засмее и намръщи едновременно.

— Будна е и е доста разстроена, но ако си почива и малко я поглезите, тя и детето ще бъдат добре.

Джейк така зяпна от учудване, че долната му челюст увисна едва ли не до коленете. Тогава докторът разбра, че вестта за очакващото го бащинство, го бе заварила напълно неподготвен.

— Бебе? — задави се Джейк.

— Доколкото разбирам, все още не знаеш — рече докторът и се усмихна кисело. — Е, не се притеснявай. Мисля, че жена ти също не беше сигурна, докато не й го казах преди няколко минути. Може да се е досещала, но все пак не е била сигурна. Знаеш ли, вие сте щастлива двойка. Виктория преживя днес истински шок. Виждал съм жени, които помятат поради много по-незначителни причини. Все още е напълно зашеметена. Съветвам те да я отведеш вкъщи и няколко дни да я пазиш. Грижи се за нея и в никакъв случай не й разрешавай да върши тежка работа. Ако не се случи нещо непредвидено, след около седмица тя отново, ще се заеме с ежедневните си задължения.

— След колко време ще може да пътува, докторе? — попита Блейк, а жена му и Джейк го погледнаха учудено.

— Нека си почине хубавичко една седмица, сетне, мисля, че пътуването няма да й навреди. Дори може да й е от полза, ако смени обстановката и се срещне с нови хора, което да отвлече мислите й от онова, което се случи днес. Разбирате какво имам предвид, нали? Препоръчвам ви едно спокойно пътуване с дилижанс или влак. Младата ви жена не бива да язди. — Докторът сведе проницателните си очи към Джейк. — И по възможност никакви престрелки повече. Още един силен шок и може да изгуби детето.

 

 

Късно същия следобед Тори — мълчалива и унила — пътуваше към дома заедно със съпруга си и приятелите им. Никой от тях не бе в настроение да остане в града за планираната преди това вечеря. Затова от лекарския кабинет си тръгнаха веднага за вкъщи.

Тори не се възпротиви, когато Джейк настоя да я отнесе на ръце до двуколката. Всъщност тя все още изглеждаше замаяна, седеше като статуя по целия път до ранчото и не пророни нито дума. Щом като се прибраха, Джейк отново настоя да я занесе в спалнята й. Внимателно я постави върху леглото, зави я с одеялото и го подпъхна под нея така, както правеше едно време, когато Тори беше дете.

— Почивай си, скъпа — прошепна той и целуна челото й.

Единствената реакция на Тори бе да му обърне гръб и да се свие на кълбо под одеялото. Подсъзнателно разбираше, че го оскърбява, но тя също беше наранена. Сгуши се под завивките и се разтрепери. Струваше й се, че се раздвоява — едната й половина трепереше на леглото и се опитваше да изтрие от паметта си младежа, проснат в прахта, а другата стоеше встрани и спокойно наблюдаваше всичко. Тори се чувстваше наранена до дъното на душата си. Беше вцепенена и безкрайно уморена.

Макар да не спеше, тя лежеше кротко и не помръдваше. Малко по-късно Джейк се върна с поднос храна. Тори не се престори, че спи, но изобщо не му обърна внимание. След като не можа да я накара да седне и да яде, Джейк си отиде. След малко майка й тихо влезе в стаята.

— Тория, трябва да ядеш, peqiiena^[1] — започна нежно да я придумва тя, като седна на края на леглото и отметна косата от челото на дъщеря си. — Помисли за бебето, ако не за себе си. Моля те.

Нежният глас на майка й, нейното съчувствие сякаш стопиха леда, сковал сърцето на Тори. Ридание, последвано от други, разтърсиха крехкото й тяло. Горещи сълзи изгаряха лицето й. Безмълвно се обърна, зарови измъченото си лице в скута на Кармен, здраво я стисна през кръста и си поплака, сгушена в сигурната прегръдка на майка си — плачеше, сякаш сърцето й бе разбито.

Когато изплака всичките си сълзи, тя позволи на майка си да я нахрани. Подпряна на възглавниците, поглъщаше всичко, което Кармен наливаше с лъжицата в устата й — без да му усеща вкуса, без да се интересува какво е. Накрая имаше чувството, че при следващата хапка ще припадне отново и затова отблъсна лъжицата.

— Искаш ли да поговорим за станалото, Тория? — попита кротко Кармен.

Джейк вече й бе разказал какво се е случило в града, без да спести нито една подробност. Кармен познаваше дъщеря си и разбираше, че Тори е много разстроена.

— Може да ти стане по-добре, като поговорим.

Тори само поклати глава — не искаше отново да си спомня всичко — и без това цялата картина беше съвсем жива в съзнанието й.

— Изморена съм, мамо. Така съм изморена.

Кармен не настоя повече и Тори си отдъхна. Майка й остана при нея — седеше тихо в падащия здрач. Самото й присъствие бе като балсам за измъчената душа на Тори.

— Спи, mi angelita^[2] — промълви Кармен. — Спи, мое сладко ангелче.

Докато се носеше някъде между съня и будното състояние, Тори чу как майка й запали лампата и се измъкна на пръсти от стаята. Малко след това влезе Джейк. Този път тя се престори на заспала. Опита се да диша леко и равномерно и се стараеше влажните й мигли да не потрепват, когато съпругът й се надвеси над нея и нежно целуна следите от сълзи по бузата й.

— Така съжалявам, любов моя — прошепна той на ухото й. — Не можех да постъпя по друг начин.

Тори се вслушваше напрегнато. Джейк духна лампата, после смъкна дрехите си и легна до нея. Чак когато простря ръка през кръста й и се опита да я притегли към себе си, вдървеното й тяло издаде, че е усетила присъствието му. Тя рязко се отдръпна от него и се сви колкото може по-далеч в другия край на леглото.

— Не ме докосвай, Джейкъб — едва прошепна тя, сякаш буца беше заседнала в гърлото й. — Не желая да ме докосваш.

Потръпна от отвращение, а Джейкъб тежко въздъхна, но я остави на мира. Легнал по гръб и загледан в тъмния таван, той се питаше колко ли време ще мине, докато младата му жена го приеме отново. В този момент с най-голяма радост повторно би убил Рино — човекът, който бе унищожил най-светлата му мечта, най-щастливата мечта, в която с Тори живееха само часове преди това.

За изненада на всички, на другия ден Тори стана рано, облече се и пожела да отиде на църква. Изправи се пред съпруга и приятелите си с безизразно лице и решителен блясък в очите и ледено заяви:

— Отивам на литургия, ако ще и пеш да вървя дотам. — Гласът й бе съвсем прегракнал от плакането.

Отначало Джейк упорито отказваше и настояваше тя да почива, както бе наредил докторът.

— Искаш да рискуваш да изгубим бебето? — попита той, а очите му горяха от насъбралата се мъка.

— Аз съм добре, Джейкъб — отвърна рязко Тори. — Моля те, позволи ми сама да преценявам какво мога и какво не мога да правя, без да навредя на детето ни.

Накрая Джейк отстъпи, но едва след като Кармен поговори с Тори насаме и всички се увериха, че тя наистина се чувства добре.

— Мисля, че ще е по-добре да рискуваме и да й разрешим да отиде до града, защото в противен случай много ще се разстрои и това ще й навреди повече — каза Кармен замислено. — Смятам, че посещението на литургията е необходимо за душата й, Джейкъб.

Пътуването до църквата бе съвсем безмълвно. Тори отново седеше вцепенена на седалката до Джейк. Той почти усещаше как цялото й същество излъчва неодобрение и укор. Може би това ходене до църквата щеше де е полезно и за двамата — ако разбира се, помогнеше на Тори да подреди чувствата си. Може би отново ще се вразуми, като поговори с отец Ромеро или с някоя от сестрите.

Джейк отиде в кръчмата да си ближе раните и прекара там близо час над една чаша уиски. След предишния ден никой не смееше да го закача. Накрая той се върна пред църквата да прибере жена си, но установи, че тя се е затворила в манастира и отказва да го напусне.

— Какво значи това — не иска да си тръгне? — учудено попита той.

— Съжалявам, сеньор Бенър — отвърна отец Ромеро, — опитах се да вразумя Виктория, но тя не желае да слуша. Накрая не можех да направя нищо друго, освен да я оставя да отиде със сестрите, с надеждата, че те ще успеят в това, в което аз се провалих. Защо не говорите с игуменката? Може би тя ще ви помогне повече. Всички сестри уважават нейната мъдрост и тя има голямо влияние над тях. Сигурен съм, че ще даде разумен съвет на Виктория и ще я накара да разбере кое е правилно.

Никога преди това Джейкъб не се беше чувствал толкова засегнат. Малко по-късно той влезе в кабинета на игуменката за втори път през живота си. Жената се приближи и се ръкува с него. Големите й сиви очи, които преди изразяваха решителност, сега излъчваха само съчувствие към него.

— Вече май ни стана навик, сеньор Бенър — каза тя тихо и го поведе към един стол.

— Ще говорите ли с нея, майко? — попита Джейк смирено.

Тя кимна и рече:

— Да, ще говоря, ако почакате тук и обещаете да не претърсвате всички помещения, както миналия път. Страхувам се, че другите сестри още не са се съвзели напълно от шока, който преживяха тогава.

Джейк неволно се усмихна. И двамата си спомниха първия път, когато бе дошъл да заведе Тори вкъщи и бе нахлул в тяхната обител.

— Ще чакам най-търпеливо — обеща той. Часовникът на стената отмерваше времето, а нетърпението на Джейк нарастваше. Горе, в една от малките килии в спалното отделение на сестрите, игуменката съветваше бившата си послушница.

— Виктория, ти направи своя избор преди няколко седмици и сега, независимо дали ти харесва, или не, трябва да го приемеш. Жалко, че обстоятелствата се стекоха така при теб, но отец Ромеро се опита да те предупреди. Сега вече е много късно. Имаш съпруг, който, изглежда, доста те обича, а освен това научих, че очакваш дете. Имаш задължения към новото си семейство и не можеш да обърнеш гръб на всичко.

Тори вдигна насълзените си очи към своята наставница и промълви:

— Той уби човек, майко! Застреля го насред улицата. Как мога да се върна при него, след като знам това? Длъжна ли съм да търпя допира с него, след като той отне живота на друг човек със същите тези ръце, с които ме докосва?

— Когато се омъжи за него ти знаеше, че е гангстер — кротко отбеляза игуменката. — Знаела си го в продължение на години и все пак винаги си обичала този мъж дори когато това е било сестринска любов. Какво се е изменило сега? Защо изведнъж реши, че трябва да го осъждаш, след като той не е по-различен, отколкото преди една година?

— Но аз го видях! — в трескавите й зелени очи бе отразен целият ужас на предишния ден. — Видях онзи мъж, толкова млад, почти колкото мен, лежеше там на земята и животът изтичаше от него! Очите му бяха толкова сини — като бистро планинско езеро, и се взираха безжизнено в небето! И за всичко това виновен бе Джейкъб! Неговият пръст натисна спусъка, неговият пистолет изстреля куршума, който уби бедното момче.

— Значи — разсъждаваше старата жена, — ти си знаела какъв е Джейкъб, но просто до този момент не си искала да мислиш за това. Права ли съм? Тази мисъл само понякога е минавала през главата ти. Вчера тя се е превърнала в нещо действително, нещо по-ужасно, отколкото можеш да си представиш, нали?

Тори кимна и преглътна сълзите си.

— Да, донякъде е вярно.

— А твоят съпруг могъл ли е да постъпи по друг начин? Ако правилно разбирам, младежът е предизвикал Джейкъб на улицата. Ти вярваш ли със сърцето си, че мъжът ти е можел да отхвърли това предизвикателство и в същото време да си тръгне жив оттам? Щеше ли той сега да седи долу в моя кабинет и да чака жена си, ако беше постъпил така? Или може би сега щеше да лееш сълзи за него, не за себе си. Кажи ми, ако не съм права, Виктория.

Тори се съгласи и смирено наведе глава, за да скрие срама си.

— Така е, ако това се бе случило, сега сигурно Джейкъб нямаше да е жив.

— И ти предпочиташ твоят съпруг да бе паднал мъртъв на улицата, вместо младежа, когото оплакваш сега?

— Не! Никога не бих пожелала подобно нещо! Само искам да не се беше налагало да убива онзи човек и да погубва един толкова млад живот. Едва ли щеше да ми се струва така ужасно, ако Джейкъб просто го беше ранил, но той стреля, за да го убие. Куршумът му уцели момчето право в сърцето.

— Нападателят е бил достатъчно голям, за да прецени какво върши, Виктория. Сигурна съм, че е знаел каква смъртоносна игра започва, когато е предизвикал съпруга ти. Не е бил някакъв безобиден новак. Може би щеше да е по-добре и за теб, и за Джейкъб, ако съпругът ти беше стрелял с намерение само да го нарани, но кой знае? Сигурно ако човекът беше останал жив, щеше някой ден да се върне и да убие Джейкъб. Кой би могъл да каже? Само Бог знае какво е можело да се случи и какво ни очаква.

— Да не искате да кажете, че Бог е наредил да стане така? Че Джейкъб е бил предопределен да убие онзи мъж вчера? — попита Тори недоверчиво.

Игуменката вдигна рамене.

— Онова, което казвам, е, че трябва да престанеш с този плач и самосъжаление, Виктория.

Като чу това, Тори широко отвори очи и се опита да опровергае веднага твърдението на игуменката, но преди да проговори, нейната наставница махна с ръка.

— Да, Виктория. Трябва поне пред себе си да признаеш, щом като държиш да скриеш истината от другите. Цялата тази мъка, целият този гняв у теб е насочен към съпруга ти заради нещо, което е направил, без да има друг избор. Макар да изразяваш съчувствие и жал към оня млад гангстер, той за теб не означава нищо и не би искала да си разменят местата с твоя съпруг, нали? Не изпитваш състрадание към нито един от двамата, а единствено към себе си. А в това време съпругът ти, на когото си обрекла своята любов, седи долу и те чака. Той също скърби, Тори, може би много повече от теб. Той е човекът, който е отнел чуждия живот; той е човекът, който винаги ще трябва да носи това бреме в душата си и мисля, че то много му тежи. Съпругът ти има нужда от подкрепа, Виктория, помощ, която може да получи само от теб — жената, която обича най-много на света и й се доверява изцяло. Като негова съпруга твое задължение е да му помогнеш.

— Мое задължение? — повтори глупаво Тори.

— Да! От деня на сватбата ти си се заклела да обичаш, да почиташ и да се подчиняваш на този мъж, но освен това, свети Павел съветва съпругите да правят допълнителни жертви. Той им казва: „Нека жената да не напуска своя мъж“, а днес ти направи точно това. Светецът казва още: „Жени, подчинявайте се на своите мъже, като длъжност към Господа, защото мъжът е глава на жената, както Христос е глава на църквата. Но както църквата се подчинява на Христа, така и жените нека се подчиняват във всичко на своите мъже.“ Тези слова не трябва да се приемат на шега, Виктория. Моля те да ги обмислиш внимателно и да потърсиш отговора в сърцето си. Според мен, най-важното е да си дадеш отговор на въпроса дали наистина обичаш този мъж; ако е така, трябва да намериш сили да му простиш всички негови деяния, които те наскърбяват. На свой ред също трябва да си готова да го помолиш за прошка, защото съм сигурна, че твоето бягство и липса на доверие са му причинили голямо страдание.

Малко по-късно Тори се изправи съвсем покорна пред разтревожения си съпруг.

— Съжалявам, Джейкъб — прошепна тя разкаяно. Очите й молеха за прошка. — В сърцето си чувствам, че не си имал друг избор. Но за мен беше голям шок да видя всичко това. Съмнявам се, че някога ще забравя човека, проснат на улицата с твоя куршум в гърдите.

При тези думи Джейк трепна и Тори разбра, че го е наранила още повече.

— Аз също няма да го забравя, Тори — отвърна той сериозно. — Колкото и пъти да ми се случвало, колкото и хора да съм бил принуден да убия, всеки един случай остава запечатан дълбоко в съзнанието ми като някакъв бродещ призрак — така жив и ясен е споменът за всяка жертва, сякаш е било днес. И никога не избледнява. Трябва да знаеш, че не убивам за развлечение, Тори, ако си стигнала до подобно погрешно заключение.

— О, Джейкъб! Знам, скъпи! — сълзите й падаха като дъждовни капки. Тя се хвърли в обятията му и го прегърна силно. — Знам точно какъв си и те обичам повече от въздуха, който дишам. Ако мога, ще забравя болката и спомените, Джейкъб. Ще излекувам раните със сълзите си, ако това е възможно. Обичам те и обещавам никога вече да не те разочаровам.

Сърцето на Джейк щеше да се пръсне от благодарност и радост. Той я притисна към себе си, задържа я за един безкрайно дълъг миг, после леко я отмести и избърса сълзите й.

— Да тръгваме, ангелче.