Катрин Харт
Падналият ангел (13)

Тринадесета глава

Тори изтича след Джейкъб към входа на къщата. Тя се закова на място, слисана от онова, което видя — яхнал коня си, с револвер, насочен към трима разтревожени работници от ранчото, се приближаваше Блейк Монтгомъри — най-добрият приятел на Джейк. До него, също на кон, беше красивата му съпруга Меган. Тя прикриваше бебето, привързано към седлото й в нещо наподобяващо индианска люлка, но през цялото време държеше на прицел мъжете, които ги застрашаваха.

Блейк забеляза Джейк и му хвърли раздразнен поглед.

— Много хубава „комисия по посрещането“ си имаш тук, Бенър. Бас държа, че пропъждат всички просяци, пък и другите хора. Май си имаш доста „приятели“ напоследък, а?

Джейк се засмя и махна с ръка на хората си да се приберат.

— Всичко е наред, момчета. Това е Блейк Монтгомъри, един от най-добрите мъже, които някога можете да срещнете. Той е и най-бързият стрелец в цяла Аризона, след като напуснах неговия район.

— Ти пак си си такъв скромничък както винаги, а Джейк? — рече сухо Блейк, скочи от коня си и хвърли юздите на един от мъжете.

Сетне помогна на Меган да слезе и попита:

— Какво, по дяволите, става тук?

— Напоследък си имахме малки неприятности, та сме взели допълнителни предпазни мерки.

Скоро след като се бяха оженили с Тори, Джейк беше изпратил телеграма на Блейк и Меган, в която им съобщаваше за пожара, смъртта на Рой и раните на Кармен. Затова Блейк вдигна вежди учудено.

— Искаш да кажеш, че освен пожара има и нещо друго?

— Да, но ще говорим за това по-късно. Бързам да ви представя моята жена Виктория Бенър или Тори, както всички я наричаме.

Меган се усмихна широко, дружелюбно; пристъпи напред и топло прегърна Тори.

— Радвам се да те видя отново, Тори — каза тя. — Последния път, когато се срещнахме, ти беше сестра Есперанса. Много ми беше мъчно за Джейк — той се чувстваше така самотен.

— Последния път, когато се срещнахме, вие бяхте само двама — отвърна приветливо Тори и с копнеж погледна бебето в ръцете на Блейк.

Той се засмя и й го подаде, като ухилен я предупреди:

— Внимавай, Тори, тя има навика да подмокря всекиго и всичко.

Меган се изкиска.

— Ако само това ти се случи, значи имаш късмет — никнат й зъби и е много нервна и сърдита, дето сме я карали да язди с нас.

— О, Тори много добре се разбира с децата — увери ги Джейк, като гледаше как Тори се наведе и допря лице до нежната бебешка кожа.

— Това не е лошо — каза Меган, а Блейк кимна в знак на съгласие, — особено след като ти си кръстник на Алита. Ако нещо се случи с мен и Блейк, вие ще трябва да се погрижите да отгледате това мило същество вместо нас и трябва да ви предупредя още отсега, че Алита, в повечето случаи, обича да се налага.

— Каквато майката, такава и дъщерята — подразни я Блейк, с което само си спечели едно силно смушкване в ребрата.

— Е — каза Джейк, — хайде да влизаме, после ще разказвате какво ви води чак насам. Закуската е на масата.

Като чу това, Меган възкликна радостно.

— Чудесно! Блейк така ме пришпори сутринта, че у леля Джозефа едва успях да сложа залък в устата си. Кълна се, че по целия път от реката до тук ми миришеше на палачинки и наденички!

— Не обръщайте внимание на жена ми, приятели. Тя винаги си е била малко дръзка и все се кълне за нещо. Опитвал съм се да я отуча от тоя навик, но…

Блейк се сви, защото жена му замахна шеговито с юмрук, без да го улучи. Сграбчи ръката й, плесна я отзад и я помъкна през отворената врата.

— Ту-ту, Меган — присмя й се той. — Май ще е по-добре да продължиш да ме замеряш само с тигани. Тогава се целиш много по-добре.

На Тори й се стори, че Меган промърмори: „Ти знаеш по-добре, скъпи!“

Докато закусваха, семейство Монтгомъри уведомиха Джейк и Тори, че ще останат няколко седмици в Санта Фе. Още преди Алита да се роди, лелята на Блейк — Джозефа отишла да живее при тях в ранчото им край Тусон. Чак сега намерили малко време да дойдат да приберат някои от вещите й.

— Решила е да продаде къщичката си и да остане при нас за постоянно — каза им Блейк. — Тя и цялата й менажерия от животинки.

Меган кимна.

— Тя е много мила старица, на моменти малко побъркана и ужасно разсеяна, но обича Алита, а бебето просто я обожава. Обаче, не изгарям от нетърпение да прибирам разни бележници, рецепти и книжа, събирани цели шестдесет години. Бабата е истинска мишка! Цяла седмица ни отне да се ровим в нещата й, докато намерим доказателство за брака на родителите му. Страхувам се, че ще ни трябва много повече време, за да съберем багажа й и да заключим къщата.

— Аз сигурно ще мога да помогна — промълви Тори. Великодушното й предложение бе посрещнато от Джейк с много сърдита физиономия.

— Какво има, Бенър? — учуди се Блейк. — Не искаш младата ти съпруга да се отделя от теб?

— Не е точно така — рече Джейк, а Тори се помъчи да не се изчерви. — Просто не искам да се отдалечава от ранчото точно сега, при всичките проблеми, които ни се струпаха в последно време — и той продължи да разказва на приятелите си за сполетелите ги беди.

Тори добави с въздишка:

— Сега Джейкъб се страхува да ме изпусне от очи. Дори, преди да се оправят нещата, ми забрани да преподавам в сиропиталището.

Всички останаха учудени, когато Меган подкрепи Джейк.

— Сигурно е прав, Тори. Не трябва да се разхождаш без охрана. Но все пак сигурно ще си в безопасност, ако ние с Блейк сме с теб. — Меган повдигна вежди към мъжете и попита: — Е, какво мислите?

Блейк сви рамене.

— Ако Джейк няма нищо напротив, аз съм съгласен.

Всеки отказ щеше да бъде обида за Блейк и подценяване на възможностите му, а Джейк беше първият му учител по бърза стрелба. Той знаеше, че Монтгомъри може да защити Тори не по-зле от него.

— Ще си помисля — отстъпи той. — Може да уредим нещо. Знам, че на Тори й омръзна да стои затворена в двора на ранчото. — Лицето на Тори светна обнадеждено и това го убеди да склони, въпреки че все още имаше сериозни съмнения относно разумността на подобно решение. — Ще опитаме и ще видим как ще тръгне.

Тори скочи от стола си и го прегърна още преди да бе изрекъл това.

— О, Джейкъб! Благодаря ти! Няма да съжаляваш! Ще видиш, че всичко ще е наред.

— Надявам се — промърмори смръщен той. — Божичко, дано да е така!

Накрая бе решено семейство Монтгомъри да останат в „Лейзи Бий“ и да ходят в града само в дните, когато ще трябва да помагат на леля Джозефа. Къщата й бе прекалено малка за тях двамата и бебето им, пък и по този начин щяха да са в състояние да придружават Тори до Санта Фе. Освен това Блейк щеше да е под ръка в случай на ново нападение над ранчото — едно добре дошло и много ценно попълнение на малката отбранителна армия на Джейк.

Тори бе толкова щастлива, че й идеше да хвръкне от радост! Така поговорката „и вълкът сит, и агнето цяло“ се изпълваше със смисъл — без да се откъсва от Джейкъб и живота си в ранчото, сега тя можеше да се среща с приятелките си от града и една-две сутрини в седмицата да преподава в училището. Единственото, което можеше да се желае, бе да открият кой им причинява всички беди и да го видят в затвора, откъдето не би могъл да им навреди повече.

И все пак Тори бе доста доволна от сегашното положение и от новопридобитата си свобода. Когато си беше вкъщи с Джейкъб, тя правеше всичко възможно, за да му покаже колко много цени него и любовта му. Вярно е, че прекарваха по-малко време заедно, но за сметка на това го използваха пълноценно, не пропиляваха нито минутка и рядко се случваше да си разменят груби думи.

В лицето на Меган Тори откри нова скъпа приятелка. Досега не бе срещала такъв жизнен и прям човек като тази червенокоса жена. Тя казваше каквото мислеше, колкото и скандално да звучеше то понякога и беше пълна противоположност на хрисимите и любезни монахини, с които Тори бе свикнала да общува. Меган беше добра майка и любяща съпруга, но в същото време сама си бе господарка и знаеше коя е и какво иска. Ако й се яздеше по мъжки, тя правеше точно това и хич не я бе грижа дали другите го одобряват. Харесваше й да носи бебето си на гръб като индианче и така провокираше околните да я критикуват. Също така, тя имаше собствено оръжие и знаеше как да го използва.

— Преживяла съм толкова много, че не мога да рискувам да изгубя близките си — казваше Меган на смаяната Тори. — Ако някога се наложи, готова съм да убия всеки, който се опита да навреди на семейството ми.

— Блейк ли те научи да стреляш? — попита Тори и й разказа как и Рой, и Джейкъб са се мъчили да я научат и колко непохватна била.

Меган, смеейки се на тези преживявания, рече:

— Блейк не ме е учил. Предполагам, че това ми е вродено. Разбира се, той ми даде някои наставления. Не съм много бърза в стрелбата, но обикновено улучвам целта.

— Мисля, не съм способна да отнема чужд живот, каквото и да става — призна Тори. — Мразя оръжието и насилието. Не се правя на превзета моралистка, но не те ли притеснява мисълта, че проливаш кръвта на друг човек?

— Тори! — възкликна през смях Меган. — Аз не стрелям по всекиго, скъпа. Просто искам да съм подготвена да защитя любимите си същества, ако се наложи.

Тори се замисли за момент и неохотно отстъпи.

— Може би и аз трябва да се науча да боравя с пушка. Може никога да не ми се наложи да застрелям нещо — най-много някоя змия, но сигурно ще е по-добре да се чувствам по-сръчна, пък и това ще накара Джейкъб да се тревожи по-малко за мен.

— Ще те науча, ако искаш, но ми обещай, че никога няма да говориш за змии пред мен — потрепери Меган. — Ненавиждам тези същества! Направо оглупявам от страх! Веднъж една ухапа Блейк и си помислих, че ще умре пред очите ми!

— Мен пък ме плашат пушките — смутено призна Тори. — Мислиш ли, че в такъв случай ще можеш да ме научиш?

Меган вдигна рамене.

— Преди да опитаме, не мога да кажа нищо, нали? Но ти гарантирам, че ще бъда много по-търпелива от един мъж. Може би там е част от проблема ти. Започвам да си мисля, че всички мъже са се родили нетърпеливи и колкото повече растат, става по-лошо. Бог да ми е на помощ, ако този път ми се роди момче! Алита е такова малко дяволче, че и само тя ми стига!

Тори ококори очи от учудване и зяпна новата си приятелка.

— Ти чакаш второ дете? — попита тя с благоговение в гласа.

Меган кимна и потупа плоския си корем.

— Той или тя трябва да се роди някъде през февруари. Така съм го изчислила. Алита дотогава ще е на две години и се надявам, че вече няма да е в пелени.

— Но ти не изглеждаш… ъъ… не си по-различна.

— Все забравям, че си още съвсем невежа — каза през смях Меган. — Още е много рано, за да ми личи, но само след месец-два ще приличам на клатушкаща се патица.

— А не трябва ли да лежиш, да си почиваш? — попита заинтригувана Тори. — Сигурно не трябва да пътуваш и да яздиш през цялото време.

— Тори, аз съм бременна, не съм смъртно болна! — изкиска се Меган. — Чувствам се добре! Не започвай да ме глезиш. Наситих се на такова отношение от страна на Блейк още първия път.

— Но не те ли боли, не ти ли е лошо или нещо подобно? — настояваше Тори, като си спомни какво бе чувала от приятелки и познати.

Меган омекна и реши да каже на Тори онова, което тя искаше да знае и което трябваше да научи някой ден, когато установи, че носи в утробата си детето на Джейк.

— Отначало, като се събудя сутрин, ми се гади малко; а мирисът на кафе, което иначе много обичам, направо ми обръща червата. После до края на деня обикновено се чувствам добре. Опитвам се да се храня хубаво, да пия достатъчно мляко, което ужасно мразя, а сухите бисквити ми оправят стомаха. Докато бях бременна с Алита, от време на време ми се замайваше главата — сега поне това не се случва. А колкото до болките — само дето гърдите ми са по-напрегнати и вече малко са нараснали, но изобщо не ме боли. Да чакаш дете, Тори, не е нещо неприятно. Това е радост, най-голямата радост, която може да изпита една жена. Единствената истинска болка идва само когато бебето действително се ражда, но дори и това се забравя бързо, щом за пръв път поемеш в ръце детето си. Не мога дори да ти опиша колко прекрасен е този момент! Пожелавам ти скоро и сама да изпиташ всичко това.

— Дано! — прошепна Тори с блеснали очи. — Обичам децата. Искам да имам много собствени деца и да се грижа за тях.

— Много? — изкикоти се Меган. — Какво значи „много“?

— О, поне пет или шест — уверено отвърна Тори.

— Е, тогава искрено се надявам и Джейк да обича децата като теб — рече Меган със закачлива усмивка. — Може би ще е добре, ако успееш да му родиш един-двама сина за негово успокоение.

Завладяна от мечтите за свои собствени деца, Тори отвърна едва чуто:

— О, Джейкъб е много добър към децата. Нали знаеш, той ме е отгледал.

 

 

Джейк бе повече от доволен, че Блейк е при тях тези дни. Имаше доверие на всичките си работници, но само неколцина от тях бяха привързани към „Лейзи Бий“ като него. Биха му помагали да защитава ранчото, но това все пак беше неговият дом, неговото наследство, неговата отговорност.

Блейк Монтгомъри разбираше всичко това, а дори и повече. Той самият бе не само собственик на ранчо и съзнаваше добре проблемите около поддържането на стопанство с подобни размери, но и като бивш гангстер беше един от малкото познати на Джейк мъже, който успешно бе преминал от този рискован занаят към онова, което повечето хора наричат „нормален“ живот. Блейк знаеше колко е трудно — предразсъдъците, които дълго след това тегнат над теб, постоянното безпокойство, че предишният живот може някой ден отново да те повлече и да застраши семейството и крехкия ти душевен мир.

— Хубави земи имаш — отбеляза Блейк.

Двамата с Джейк бяха излезли да огледат ранчото и Джейк бе показал на приятеля си отровения вир и новия канал откъм реката, който вече бяха прокопали.

Джейк кимна.

— Щеше да бъде още по-добре, ако можех да пипна оня негодник и мръсен пор, дето ни докара всички тия ядове.

— Имаш ли някого предвид?

— Не. Може да е всеки. Отначало мислех, че е някой местен, някой, който е искал да отнеме земята на Рой или пък му е имал зъб. Това изглеждаше най-правдоподобно, защото преди Джил да ми телеграфира за пожара, изобщо не бях помислял да се връщам вкъщи.

Джейк беше в Аризона в ранчото на Монтгомъри, когато пристигна телеграмата. Той помагаше на Блейк и Меган да си организират работата, та всичко да тръгне пак гладко, след като те си бяха взели обратно ранчото от един техен крадлив братовчед. Сега Блейк навярно щеше да му върне услугата, като му помогне да разреши проблемите си.

— Изглежда логично — каза Блейк.

— Да, и аз мислех така до онзи ден, когато отидох в града и чух, че оня млад гангстер Рино е разпитвал за мен. Появил се е в града само седмица-две, след като стреляха по нас с Тори на връщане от планината. Чудя се дали е бил той или някой подобен на него.

— Хм. Така ли мислиш? От малкото, което съм чувал за Рино, това не е в негов стил.

— Точно това е дяволски объркващото — измърмори Джейк. — Може и да е стрелял по нас онзи ден, но не смятам, че точно той е отровил водата, или е подпалил къщата.

— А не си ли помислял, че може да имаш два съвсем отделни ребуса за разрешаване? Наскоро Рино е бил край границата. Чух, че направил истинско шоу, като застрелял някакъв човек в Томстаун миналия месец. Може да е чисто съвпадение, че е пристигнал в Санта Фе тъкмо когато си затънал до гуша в неприятности.

— Не знам вече какво да мисля, Блейк. Само искам да сложа ръка на гадното копеле, което уби баща ми, и да свърша веднъж завинаги с тези грижи. Кармен вече се възстановява и ми се иска да направим сватбено пътешествие с Тори, преди да остареем толкова, че да не можем да се забавляваме!

 

 

Тори никога не бе виждала Джозефа — лелята на Блейк Монтгомъри.

— Предстои ти нещо много забавно — изкикоти се Меган.

Макар да беше предупредена, Тори не бе съвсем подготвена. Джозефа беше много мила възрастна дама, но, както бе казала Меган — ужасно разсеяна. Къщата, останала затворена цяла година, миришеше на застояло и мухъл. Паяжини висяха като дантелена украса по ъглите на стаите, а мебелите, покрити с чаршафи, за да се запазят, приличаха на прегърбени призраци. Къщата бе претъпкана до покрива с купища стари вестници, вехтории, дрехи и най-различни безполезни предмети, които имаха стойност само за леля Джозефа. Тори се оглеждаше наоколо и учудено клатеше глава. Трябваха цели седмици само за да си пробие човек път сред всичко това, камо ли да въведе някакъв ред.

Цялата работа съвсем определено беше женска, но Блейк не беше напълно изключен от нея. Докато газеха през безпорядъка, Блейк и няколко наемни работници се заловиха с дребни ремонти по външната страна на къщата. Ливадата, обрасла с плевели, трябваше да се разчисти и къщата да се вароса, преди да я обявят за продан.

На Блейк се падна също така и задачата да унищожи едно малко семейство гърмящи змии, които по време на дългото отсъствие на Джозефа си бяха направили гнездо под къщата. Това бе работа, която го плашеше и затова пристъпи към нея изключително предпазливо, тъй като веднъж бе вече ухапван от змия и не искаше да се повтори това мъчително преживяване. Меган бе в паника през цялото време, докато най-сетне той благополучно успя да прогони змиите. Тори се възхищаваше от новата си приятелка, но й се видя много чудно, че Меган реагира така храбро в други случаи, а пребледнява като платно само при споменаването на думата „змия“.

За нейна радост Блейк я придружаваше до училището за сираци два-три пъти седмично и се връщаше да я вземе и заведе в къщата на Джозефа. Понякога Меган ги придружаваше, като вземаше и малката Алита.

— Трябва да свиква с други деца — обясняваше тя. — Сега като единствено дете, тя няма развито чувство да споделя вещите си с другиго. А след като скоро ще си има братче или сестричка, трябва да се учи как да си играе с тях. Общо взето е доста разглезена.

— Но тя е толкова сладка! — възкликна Тори и гушна детето.

— Вярно е, но когато не стане нейното, е истински ужас.

— Не ме интересува. Мисля, че е съвършена, такава каквато е — настоя Тори.

Меган сбърчи нос и изрече с кисела усмивка:

— Ти си толкова предана кръстница, че само й помагаш да се разглези още повече. Но скоро ще се отървеш от нея — след няколко седмици си тръгваме с Блейк и ти няма да търпиш нейния рев и глезотия. Само почакай, ще те видим, когато си родиш свое дете! Тогава няма да ти е толкова приятно, ако малкото ти сладурче реши да не слуша.

Очите на Тори искряха.

— Нямам търпение — довери й се тя. — Толкова много искам да си имам дете, че понякога чак ме боли отвътре. — После като се изчерви силно, добави засрамена: — А и Джейкъб прави всичко възможно това да стане.

Жизнерадостен смях се изтръгна от устните на Меган.

— А за какво друго са съпрузите? — хитро подметна тя и намигна. — Освен това самите опити да се сдобиеш с дете са така приятни…