Катрин Харт
Падналият ангел (3)

Трета глава

Тори спа повече от едно денонощие, а през това време Роза и Ана — другата тяхна прислужница — на смени се грижеха за Кармен. Джейк беше наредил да не безпокоят Тори и да я оставят сама да се събуди, когато напълно отпочине. А девойката се възстановяваше бавно, тялото и духът й отказваха да посрещнат изпитанията, които тя подсъзнателно чувстваше, че й предстоят. Най-сетне тя повдигна клепачи и след като широко се прозина няколко пъти, осъзна, че се намира в собственото си легло в предишната си стая. Чак след няколко мига успя да си спомни как се бе озовала там и едва по-късно усети, че под тънкия чаршаф е чисто гола!

Този факт напълно я събуди и тя се запита: „Не е ли могла Роза да ми намери нощницата, след като ме е съблякла? Или може би се е страхувала, че ще ме разбуди, ако се опита да ме облече?“ Сетне сви рамене. „Това всъщност няма голямо значение“ — успокои се тя, защото, макар и греховно, беше приятно да се събудиш освободена от целия топ плат, който те омотава, докато спиш.

Когато се огледа и не намери одеждите си, Тори предположи, че Роза ги е взела да ги изпере, и мислено й благодари за грижите. „Наистина, трябва да намеря начин да облекча работата на Роза — рече си тя. — Тя ни е толкова предана, такъв отзивчив и прекрасен човек.“

Тори действително се чувстваше доста особено, облечена в лека и пъстра дреха след двете години, прекарани в тежки черни одежди. Беше избрала съвсем семпла зелена рокля, която преди обличаше само за работа в градината, и се чувстваше лека като перце в нея, сякаш щеше да хвръкне всеки момент. Също така й се виждаше много странно да няма нищо на главата си — не усещаше тежестта на покривалото, нито на косата. Като разрови чекмеджетата на скрина, Тори най-сетне намери някакъв шал и се забради с него, вместо с липсващото покривало. Почувства се по-удобно и се осмели да излезе от стаята си.

Срещна Роза точно когато прислужницата напускаше покоите на Кармен.

— Как е мама? — прошепна Тори, надникна през вратата и видя, че майка й спи.

— Сеньора Кармен е спокойна тази сутрин, сеньорита Тори. Докторът ще остане доволен, като чуе това.

— Добре. Благодаря ти, че си я гледала, докато спах. Сега аз ще постоя при нея.

— О, не, сеньорита Тори. Ана вече слага масата за обяд и сеньор Джейкъб ще ни убие, ако не седнете да ядете. Повече от денонощие не сте хапвали нищо. Първо трябва да ядете, после ще стоите при майка си.

— Цяло денонощие? Спала съм цяло денонощие? — повтори тя и смаяно изгледа прислужницата.

— Да. Ако сеньор Джейкъб не ви беше накарал да си починете, сигурно щяхте да припаднете. Трябва повече да се грижите за себе си, nina^[1], иначе не ще можете да гледате майка си.

— Да, да — съгласи се разсеяно Тори. — Права си, Роза. — Тя прегърна добрата жена. — Толкова много се грижиш за нас и сигурно си уморена от цялата допълнителна работа около мама. Не знам как да ти се отблагодаря, но ще се моля специално за теб.

Роза се изчерви от удоволствие.

— Gracias^[2].

Като се запъти към трапезарията, Тори изведнъж си спомни за липсващите й дрехи.

— А, Роза! Не искам да те безпокоя, но би ли ми донесла одеждите веднага щом изсъхнат. Не мога да ходя дълго с тая рокля.

— Вашите одежди? — зачуди се Роза.

— Да, а не можах да си намеря и обувките тази сутрин. Какво си направила с тях?

— Сеньорита Тори, не знам нищо нито за обувките, нито за дрехите ви — смутено поклати глава прислужницата.

Тори се вцепени. Ужасяваща мисъл премина през главата й.

— Не ме ли съблече ти? — тихо и колебливо попита тя.

— He, nina, не съм аз.

Двете жени се спогледаха безмълвно, една и съща мисъл се въртеше в главите им.

— Това влечуго! — изсъска Тори, когато най-после се окопити. — Това противно, гадно влечуго!

Когато се втурна да търси Джейк, за да му иска сметка за стореното, цялото й набожно обучение през последните две години се стопи като пролетен сняг. Обзета от ярост, изобщо не се сещаше за молитви или примирение. Забравени бяха всички нравоучения на добрите монахини. Гласът й бе пронизителен, а не тих и благ; крачките й не бяха премерени, а ускорени; огнени чувства бушуваха в гърдите й; изражението й съвсем не бе смирено. Откри Джейк, седнал да обядва. Когато я видя, лукава усмивка разтегна устните му.

— Джейкъб! Ще те убия със собствения ти пистолет!

— Проблеми ли имаш, Тори? — попита подигравателно той.

Разтреперана от яд, тя почти не можеше да говори. Когато се окопити, му изкрещя:

— Искам си дрехите, Джейкъб, и то веднага!

— Монашеското одеяние на вресливата и опърничава жена? Не, не си познала. Доколкото виждам, добрите сестри не са успели кой знае колко да те укротят.

— Звяр такъв! Ти си ме съблякъл!

Джейк сви равнодушно рамене и отвърна:

— Е, и? Не ми е за пръв път, предполагам, че няма да ми е и за последен. Само исках да се чувстваш по-удобно.

— И добре си се нагледал през това време! Нямаш ли капчица уважение към мен, Джейкъб? Нямаш ли срам?

— Много малко — изсмя се той на нейното смущение.

— Как си посмял да го направиш?

— Защо вдигаш толкова много шум, Тори? Толкова пъти съм ти сменял пелените. Освен това не виждам за пръв път гола жена. Пък и само преди няколко години имаше навика да си сваляш всичките дрехи, когато се къпеш в реката. Не помниш ли колко пъти татко те е съдирал от бой заради това?

— Това е съвсем друго — тогава бях дете, а сега съм жена.

— Точно това забелязах и аз — иронично подметна той.

— Ти си най-долното животно на света! Би трябвало да ти издера очите.

— Само опитай, малката ми. Опитай, може и да ти помогне.

Стиснала здраво юмруци, Тори буквално се тресеше от безсилна ярост. Проклет да е! Как е възможно да е толкова спокоен и надменен. И двамата знаеха, че нейните заплахи не означават нищо. Пред Джейкъб Тори изглеждаше като недохранено сираче. Тя едва стигаше до брадичката му и беше тридесетина кила по-лека от него. Когато бяха малки, тя непрекъснато се молеше поне за няколко минути да е силна като него, за да го направи на пух и прах. Сега отново копнееше за същото.

Опита се да обуздае гнева си, като дишаше дълбоко. Когато се съвзе, бе слисана от факта, че толкова лесно е изгубила контрол над себе си. Какво ли щяха да си помислят сестрите в манастира, ако я видеха сега? Игуменката също щеше да бъде потресена и ужасена! Какъв срам! Тори се намръщи при мисълта за следващата си изповед и наказанието, което щяха да й навлекат греховете само от този единствен ден. Ако не се научи да сдържа нервите и езика си, положително ще остане най-обикновена послушница до края на живота си!

Като си наложи да говори тихо, Тори произнесе смирено:

— Съжалявам, че изгубих самообладание, Джейкъб, но трябва да се съгласиш, че не е никак редно да ме събличаш. Не трябва никога да го правиш, независимо от добрите ти намерения — Джейк срещна погледа й безмълвно и уверено, което я смути. — Ще благоволиш ли да ми върнеш монашеските одежди, за да се облека прилично?

— Ти и в тези дрехи изглеждаш добре — отговори той. — Не са кой знае колко ярки, но все пак са по-нормални.

— Одеждите ми! — повтори тя упорито.

— Отървах се от тях — каза Джейк, като спокойно набоде парче месо от чинията пред себе си.

— Какво! — изпищя тя.

— Я не се тормози заради тая вехта дрипа, Тори. Боже мой, виждал съм конски чулове, които изглеждат по-добре! Ще трябва обаче да се задоволиш с онова, което имаш в гардероба си, докато ти купим някои нови неща. Разполагаш с доста хубави дрехи, така че не вдигай излишен шум.

— Джейкъб, не можеш да постъпваш така! — проплака Тори. — Това е нередно! Можеш ли да си представиш с колко постене и медитация ще изкупя греховете си?

— Не разрешавам никакво постене в тази къща, Тори — заяви той и посочи стола. — Сядай и яж, преди храната ти да е изстинала. После ще видим какво ще правим с тази ужасия, която някога е била коса. С какво, по дяволите, са я окълцали така — с някое тъпо мачете? Главата ти прилича на щъркелово гнездо.

Тори инстинктивно посегна към шала, който покриваше главата й. Изчерви се до корените на остриганата си коса, но все пак успя да каже набожно:

— Суетата е грях, Джейкъб.

— По дяволите, какво общо има суетата с това, Тори? Косата ти беше красива. Откога красотата се смята за зло? Залезът греховен ли е? Ами новороденото жребче? А какво ще кажеш за изяществото на лятната роза или на многоцветната дъга?

— Това е по-различно — промълви тя и смутено сви вежди.

— Как така? По какво се различава? Хората се радваха, когато гледаха как косата ти пада по раменете ти на тъмни вълни, как се спуска по гърба ти, лъскава като атлаз, или пък се развява зад теб, докато препускаше на коня си. Спомням си как се плъзгаше между пръстите ми като коприна. — Очите му блестяха като разтопено злато, докато се взираше в нейните. — Помниш ли как те вчесвах, когато беше малка? — попита той нежно и прелъстителната нотка в гласа му предизвика тръпки по цялото й тяло. — Искам пак да те реша. Искам да прекарвам пръсти през косата ти и да я гледам как блести като среднощен водопад, как меко пада по гърдите ти.

Тори стоеше безмълвна и го гледаше с широко разтворени, яркозелени очи. Какво й става? Защо гласът му предизвиква такава реакция у нея? Как е възможно очите му да държат нейните в плен и само един негов поглед да предизвиква у нея такова напрежение? Защо кожата й гори и сърцето й затуптя силно?

Джейк усети смущението й и прикри усмивката си. Добре! Тори започва да го възприема като мъж, макар че тя едва ли съзнава източника на вътрешния си смут, и сигурно причината за това вълнение няма да й се понрави. По-вероятно бе отначало тя да се бори с тези чувства, като ги смята за нещо порочно и забранено. Но и това беше достатъчно засега; то беше знак, че не е безразлична към неговия мъжки чар. С малко повече търпение и усилия всичко между тях ще се уреди.

 

 

След като излезе от ваната, Тори стъпи мокра върху хавлията. Приятно й беше да остави тялото си да изсъхне от хладния нощен въздух, който нахлуваше през прозореца на спалнята й. Денят беше горещ и уморителен, независимо, че бе спала доста. Беше прекарала дълги часове край леглото на майка си в очакване на редките моменти на просветление, когато Кармен се събуждаше; беше се молила на Бога и терзала за нея, когато викаше от болка.

Докторът отново дойде и макар да ги беше предупредил да не хранят големи надежди, изглеждаше доволен от състоянието на Кармен. Остави още мехлем и болкоуспокояващи и даде нови указания за храненето и грижите около пациентката. Сега Кармен по-често се събуждаше и можеше да поема повече течности, така необходими за човек с тежки изгаряния.

Все още не й бяха съобщили за смъртта на Рой, но с всеки изминат час ставаше все по-трудно да запазят това в тайна. Скоро щяха да бъдат принудени да й разкрият всичко и на Тори не й оставаше нищо друго, освен да се моли майка й да е достатъчно силна, за да приеме съкрушителната вест. Добре, че тя и Джейкъб си бяха вкъщи, тъй като Кармен, сякаш успокоена от тяхното присъствие, имаше по-голямо желание да се бори за живота си.

Дори сега, след като вече знаеше всичко, на Тори й беше трудно да повярва, че сестрите и игуменката са скрили от нея известието за тежкото състояние на майка й. Ако не беше Джейк и неговата арогантна настойчивост, тя щеше още да е в манастира в блажено неведение за трагедията, сполетяла семейство Бенър, а майка й все още щеше да плаче за нея и да се пита защо единствената й дъщеря не идва да я види. Стотици пъти на ден Тори благодареше на Бога за ината на Джейкъб. За нищо на света не би оставила майка си да страда, искаше непрекъснато да е тук, за да се грижи за нея и да я успокоява.

Опитваше се да вникне в строгите правила на манастира, които забраняваха контакти с външния свят, но й се струваше жестоко и безсърдечно, че я бяха оставили неосведомена при такива ужасни обстоятелства, когато майка й беше толкова близо до смъртта. Как са могли да направят такова нещо? Кармен можеше да умре с нейното име на уста и никога да не разбере, че дъщеря й не е дотичала при нея, защото не е знаела нищо за пожара и раните й. Сигурно щеше да си мисли, че Тори не я обича достатъчно, за да дойде, и щеше да се чуди как е възможно нейната любяща дъщеря да я пренебрегне по този начин. А Рой беше мъртъв и погребан дни, преди Тори да научи за неговата смърт.

Беше толкова несправедливо, че всеки път, когато се замислеше за всичко това, Тори не можеше да спре надигащия се в нея бурен гняв. Не можеше да обуздае възмущението си, макар че всеки ден се молеше яростта да я напусне, за да се върне в манастира без никакви лоши чувства към сестрите. Просто няма смисъл да се връща, ако все още таи злоба в сърцето си, а тя, независимо от заплахите на Джейк, все още искаше да се върне в манастира, когато майка й оздравее.

През последните две години манастирът се бе превърнал в неин дом и тя беше силно привързана към монахините. Обичаше усамотението, спокойната атмосфера и взаимната обич. Покоят, който постигаше чрез молитвите си, напълно компенсираше дългите часове, прекарани на колене. Мирът, изпълващ душата й, я караше да забрави болките в гърба и коленете. Дори покаянието и цялата тежка работа биваха забравени след една усмивка на някое от сирачетата, на които помагаше в учението. Точно това се бе опитала да обясни на Джейкъб миналото лято, но някак си не бе успяла да го накара да я разбере. Може би сега щеше да го убеди, но той изглеждаше твърдо решен да я задържи тук.

Като се пресегна за нощницата, Тори зърна отражението си във високите огледала на вратите на гардероба. Струваше й се странно да се оглежда в многобройните огледала, поставени навсякъде из къщата, тъй като в манастира нямаше нито едно. Сега се изненада, като видя отражението не само на собственото си лице, но и на цялото си тяло — гладко и голо.

Знаеше, че трябва да отвърне поглед, но така и не можа да си го наложи, дори неволно се приближи и застана пред огледалото като хипнотизирана. Усмивка се плъзна по устните й, когато видя косата си и си спомни старанието и усилията, които малко по-рано този следобед Джейкъб положи с ножиците. Отхвърляйки помощта на Роза и Ана, той се беше заел сам с тази досадна работа, като мърмореше и ругаеше под носа си през цялото време, но резултатът никак не беше лош. Сега косата й поне беше равно подрязана, вместо краищата й да стърчат във всички посоки — но, господи, колко къса беше!

Току-що измита и вече почти изсъхнала, косата й леко се завиваше на малки къдрици. Освободена от тежкия монашески воал, тя вече не беше сплъстена и прилепнала към черепа й, а бе лека и бухнала като пухкавата козина на кученцето, което имаше като малка. Косата ограждаше дребното й овално лице и караше очите й да изглеждат по-големи и по-блестящи от всякога.

Погледът на Тори неволно се премести по-надолу и лека руменина обля страните й. От месеци не беше разглеждала собственото си тяло и сега изпита странно вълнение и неудобство. Ето какво беше видял Джейкъб, когато я бе съблякъл предишната нощ. Какво ли си бе помислил за тялото й — сега, когато вече не беше дете, а зряла жена? Дали в сравнение с гърдите на други жени нейните му се бяха сторили малки? Дали краката й не бяха много къси, а коленете — прекалено груби? Дали не бе помислил, че ходилата й са грозни, а глезените — дебели? Дали е останал доволен от онова, което бе видял?

Не е лесно да оглеждаш критично собствената си фигура, но Тори се опита да направи точно това. Намръщи се, като видя колко е слаба и бяла. Нямаше го предишният мек, златист блясък, тъй като от месеци кожата й не бе докосвана от топлите милувки на слънцето. Макар бедрата й все още да бяха заоблени, а талията — тънка, гърдите й наистина изглеждаха малки. Тя бе смъкнала килограми — ръцете и краката бяха твърде слаби, ребрата се брояха. Дори скулите й изпъкваха още повече заради хлътналите бузи и тъмните сенки под очите. Кожата на лактите и коленете беше загрубяла, ръцете вече не бяха гладки, а зачервени и захабени.

Неволно дланите й погалиха дългата шия, спуснаха се към гърдите и останаха там. Все едно беше напуснала тялото си и отстрани наблюдаваше някаква непозната в огледалото; сякаш виждаше как тъмните зърна на другата жена нарастват, докато нежните пръсти леко ги докосват. Но всъщност самата тя чувстваше как нещо в нея се надига, представяйки си какво усещане биха предизвикали ръцете на мъж върху тялото й — ръцете на Джейкъб да я докосват там…

Като в транс пръстите на Тори преминаха по потръпващия корем и се осмелиха да се плъзнат към вътрешната страна на бедрата. Сега тя трепереше и цялата пламтеше от възбуда, като си представи големите мургави ръце на Джейкъб върху бледата си кожа. Дали той ще изпита удоволствие от допира до нейната нежна като кадифе, топла плът? А на нея ще й хареса ли неговото докосване? А дали той ще…

Внезапно Тори се осъзна. Какво, за бога, прави! Как допусна такива мисли в главата си?

Ръцете й с ужас се вдигнаха към пламналите бузи — изпита срам от собственото си поведение и потъна в море от самообвинения. Опита се да отхвърли греховните мисли, като отново се втренчи в отразеното си тяло, но този път, за да го разгледа по-реалистично с всичките му недостатъци. Опита се да си внуши, че нито един мъж, особено Джейкъб, не би открил нещо привлекателно в нея и че мисълта за това изобщо не я притеснява.

— Сигурно това е една от причините да няма огледала в манастира — промърмори строго Тори, — та да не се налага да се изправяме пред собствената ни грозота и недостатъци. Така няма да узнаем колко бледи и слаби ставаме и хич няма да ни е грижа. А ходим забрадени, може би, за да скрием една от друга тия ужасни прически и да не се плашим, когато се разминаваме по коридорите или случайно се огледаме в лъскавото дъно на някоя тенджера и разберем колко сме грозни.

— Ти съвсем не си грозна, скъпа.

Дълбокият познат глас сякаш проехтя в спалнята. Тори се обърна и видя своя заварен брат пред себе си. Засрамена, тя грабна нощницата с изплашен писък и прикри с нея тялото си. Джейкъб затвори вратата зад гърба си и двамата застанаха един срещу друг в стаята, която като че ли стана съвсем тясна от неговото присъствие.

— Имаш красиво тяло, Тори. А лицето ти е толкова прекрасно, че и ангелите ще ти завидят.

Когато най-после успя да намери думи, девойката задъхано възкликна:

— Джейкъб! От кога стоиш тук?

Възбуденият му поглед обходи цялото й тяло, сетне Джейк отговори бавно и провлечено:

— Достатъчно дълго.

— Ка-какво искаш? — заекна тя напълно смутена от ласкавия му тон и погледа, който я оценяваше.

— Теб — отвърна направо той. — Искам теб, Тори, но чак когато и ти ме пожелаеш толкова силно.

— Не говори така, Джейкъб! — Дъхът й спря, цялата трепереше, пръстите й едва задържаха дрехата, която прикриваше тялото й. — Моля те! Това е греховно! Дори не трябва да мислиш за такива неща!

Той иронично повдигна вежди и отговори нежно:

— Защо не, ангел мой? Ти мислиш за това. Видях те как се докосваш — сигурен съм, че си представяше как би се чувствала, ако ръцете ми галят тялото ти.

— Не! — извика тя. — Не е вярно!

— О, вярно е, да, моя малка лъжкиньо. Този поглед в очите ти бе на жена, мечтаеща за ласките на своя любим.

— Грешиш! Не бих могла да мисля за теб по такъв начин! Ти си ми брат, Джейкъб! Дори самата мисъл за това е греховна!

— Но аз не съм ти брат, Тори, така че няма нищо лошо в това. Не сме една кръв. Не е греховно да ме искаш, нито да те желая. Няма да ни порази гръм. Душите ни няма да бъдат осъдени да попаднат в ада, заради това че се харесваме.

— Но ти си мой брат — промълви неуверено Тори. — Винаги съм те смятала за такъв!

Джейк бавно поклати глава:

— Не мога да се съглася, любов моя. Отричай го колкото си щеш, но и двамата го съзнаваме много добре и колкото по-скоро ти го приемеш, толкова по-щастлива ще бъдеш. Не се самоизяждай от чувството си за вина, скъпа — да желаеш един мъж и особено ако този мъж съм аз, е нещо хубаво и съвсем естествено. — Той се усмихна и продължи: — И, за бога, не стоварвай въображаеми грехове върху себе си. И без това през последните пет минути изрече достатъчно лъжи, че да накараш твоята игуменка да кърши ръце, докато й отмалеят.

Тори притвори очи.

— Моля те, Джейкъб. Не си прав. Не постъпвай така с мен. Това е безумие и не искам повече да обсъждаме този въпрос. Остави ме на мира.

— Добре — той отстъпи толкова лесно, че девойката се ококори от изненада. — По-късно пак ще поговорим.

— Не, няма. Не искам да чуя нито една дума по този въпрос.

— Ще говорим по-късно — повтори той. — А през това време спи сладко и ме сънувай, Тори.

Ръката му беше вече на дръжката на вратата, когато пак се усмихна и кимна към огледалото зад нея.

— Между другото, отпред беше покрита, но през цялото време се наслаждавах на гърба ти в огледалото. Много съблазнителна и влудяваща гледка, скъпа.

Тори пое рязко въздух, тъй като последните му думи я накараха да пламне от срам. С гневен писък сграбчи първото нещо, което й попадна подръка — огледалцето от тоалетката — и го запрати по мургавата му глава. Със силен трясък то се разби на парченца, без да улучи целта. Подигравателният смях на Джейк долетя иззад вратата и още повече опъна нервите на младата жена.

Бясна и унизена, Тори се втренчи безмълвно в парчетата стъкло край вратата. Горещи сълзи се стичаха по бузите й.

— Проклет да си, Джейкъб Бенър! — безразсъдно възкликна тя. — Погледни какво ме накара да направя! Като че ли си нямам достатъчно други проблеми, та сега ме очакват и седем години несподелена любов!