Даниел Стийл
Корабите на съдбата (31)

31

През декември Рузвелт взе две седмици отпуск и замина на риболов в Карибите, откъдето се върна с революционна нова идея: програмата „Заем-наем“ за Англия. Това бе една система, с помощта, на която от Америка към Англия щяха да потекат големи количества освободени от всякакви мита муниции, в замяна, на което на Съединените щати се даваха под наем терени за военни бази от Нюфаундленд до Южна Америка. Тази програма позволяваше на Съединените щати да запазят своя неутралитет и същевременно да помагат на англичаните. В общи линии към края на 1940 година Америка бе запяла друга песен. Най-сетне всички признаха, че Хитлер представлява смъртна опасност за самото съществуване на Европа и възхищението от англичаните бе стигнало най-високата си точка. Те бяха храбър, благороден народ, който се бори за оцеляването си. Не оставаха нечути и призивите на Чърчил от Лондон: „Дайте ни инструментите и ние ще свършим работата…“. На 6 януари Рузвелт произнесе реч пред Конгреса. Със своята програма „Заем-наем“ той искаше да даде тези „инструменти“ на англичаните и предизвика ожесточени дебати. Те продължиха два месеца и все още бяха в разгара си, когато на 8 февруари Хилъри Бърнъм се върна от Рино като свободна жена.

Тя и Маркъм прекараха малко повече от месец и половина в хотел „Ривърсайд“, а когато получи развода, и тя както всички хвърли тясната златна халка от Ник в река Тръки. Диамантения пръстен, подарен й от него заедно с халката, запази, за да го продаде, когато се върнат.

Ала в Ню Йорк имаше да върши по-напред други неща. Опита да се срещне с Джони пред училището, но дежурният бодигард не й позволи да се доближи до него. И тъй Хилъри без предизвестие се появи в офиса на Ник и въпреки напразните усилия на секретарката да я спре, безцеремонно влетя през вратата. Застана на прага в новото си палто от самур, на ръката й блестеше нов пръстен с голям крушовиден диамант, който той не пропусна да забележи.

— Значи важната персона е в кабинета си. Все едно се опитвам да вляза при самия дядо Господ.

Изглеждаше извънредно самоуверена, много зла и ужасно красива. Ала Ник вече имаше имунитет спрямо нея. Той вдигна поглед от бюрото, сякаш не бе ни най-малко изненадан, че я вижда.

— Здравей, Хилъри. Какво искаш?

— Казано накратко, сина си.

— Опитай с нещо друго. Може да извадиш повече късмет.

— Забелязах. Какъв е онзи глупак, който бди над него като квачка?

Очите на Ник засвяткаха неприятно.

— Както разбирам, опитала си се да го видиш.

— Точно така. Той е и мой син.

— Вече не. Трябваше да помислиш за това преди доста време.

— Не можеш да ме махнеш от пътя си като с вълшебна пръчица, Ник, колкото и да ти се иска аз все пак съм майка на Джони.

Той стана и тръгна към нея, в израза на лицето му имаше нещо много опасно.

— Това дете изобщо не те интересува.

Но не беше прав. Интересуваше я. На дванайсети март щеше да се омъжва, а госпожа Маркъм вече подхвърляше разни забележки за скандалното дело между нея и Ник. Тя държеше Хилъри да получи родителските права, за да не тръгнат пак приказки. И без това двамата с Филип предизвикваха достатъчно клюки като живееха заедно.

— След месец и нещо се омъжвам и искам Джони да присъства.

— Защо? За да не говорят хората ли? Върви по дяволите.

— Мястото му е при мене. Ние с Филип го обичаме.

— Колко странно — опря се на бюрото Ник. Предпочиташе да не я доближава повече, имаше чувството, че от нея се отделя отрова. — Защо ми се струва, че той бе човекът, който опря пистолет в главата на детето ми?

— О, за бога, престани да говориш за това.

— Ти дойде при мен, не аз при тебе. Ако не ти харесва онова, което казвам, махни се от офиса ми.

— Не и преди да съм получила твоето съгласие да видя сина си. И ако не го получа — в очите й имаше толкова злост, колкото и в неговите, — ще взема съдебно решение и ще бъдеш принуден. — Филип вече я бе водил при своите адвокати и техният стил й бе допаднал. Те бяха банда безогледни мошеници.

— Така ли? Ами тогава защо не каза на твоите адвокати да се свържат с моите и да го обсъдят. Щеше да си спестиш разноските за таксито дотук.

— Мога да си го позволя.

— Вярно — усмихна се той. — Но годеникът ти не може. Чувам, че профукал собствените си пари и бил на подаянията на мамчето.

— Негодник такъв… — Ник бе бръкнал с пръст в раната. Тя тръгна към вратата и я отвори с трясък. — Адвокатите ми ще ти се обадят.

— Приятна сватба! — вратата се затръшна, той взе телефона и се обади на Бен Гриър.

— Зная, че няма да ти хареса, Ник, но трябва да й разрешиш да го види. Наел си телохранители за детето, тя не може да направи нищо.

— Джони не иска да я вижда.

— Не е достатъчно голям, за да решава.

— Кой го казва?

— Законите на щата.

— По дяволите.

— Смятам, че ще проявиш достатъчно разум и ще й позволиш да го види. След няколко срещи може да загуби интерес, а това ще ни е от полза в съда. Наистина искам да си помислиш.

Ник помисли и когато след няколко дни се срещна с Гриър в неговата кантора, все още не бе склонен да се съгласи.

— Разбираш ли, ако не го направиш, ще вземе съдебно решение и ще те принуди да я допускаш до момчето.

— И тя така каза.

— В случая е права. Впрочем кои са нейните адвокати?

— Трябва да са хората на Маркъм. Фултън и Матюс.

Като чу имената, Гриър се намръщи.

— Познаваш ли ги?

Адвокатът кимна.

— Те са много трудни, Ник. Много трудни.

— По-трудни от тебе ли?

— Не, надявам се.

— Надяваш се? Ама че скапан отговор! Можеш ли да се справиш с тях или не можеш?

— Мога и съм се справял, но и те са ме побеждавали няколко пъти. Истината е, че тя е наела най-опасните негодници в града.

— Не бих и очаквал друго от нея. Сега какво?

— Ще я пуснеш да види момчето.

— Прилошава ми от това.

— Ако те принуди, пак ще ти прилошее.

— Добре, добре.

Още същия следобед Ник нареди на секретарката си да се обади на Хилъри и да й предложи посещение в края на седмицата. Очакваше тя да каже, че няма да е в града, но Хилъри се съгласи и в уречения час се яви в апартамента. Ник бе инструктирал бодигарда, ако Маркъм дойде с нея, да се обади в полицията, за да го арестуват. Заповедта за ограничаване на достъпа бе още в сила и една такава мярка би била напълно оправдана. Ала Филип прояви достатъчно разум и не се показа наблизо. Хилъри дойде сама, облечена в скромен морскосин костюм и подареното й от Ник бизоново палто.

Ник остана долу в кабинета, а бодигардът стоеше на пост пред стаята на детето. На Хилъри бе наредено да остави вратата отворена. Така или иначе посещението не мина непринудено. На тръгване тя вдигна кърпичка към очите си и целуна Джони.

— Скоро ще дойда пак, скъпи.

След като си тръгна, детето бе очевидно объркано и раздвоено от сълзите на майка си.

— Татко, тя казва, че всяка вечер плаче в леглото. Наистина изглеждаше тъжна… — с ужасно нещастен вид Джони показа на баща си подаръците, които му бе донесла: нова бейзболна шапка, няколко пистолетчета, голямо плюшено мече, за което бе твърде голям, и влакче. Хилъри нямаше представа какви играчки харесва сина й, тъй че бе накупила от всичко. Ник с усилие се сдържа и не каза нищо. Щеше само да разстрои момчето. Тя си играеше с него и той реши, че ще е най-добре да не го обърква още повече.

Но положението не се подобряваше. Всяка неделя тя пристигаше, натоварена с подаръци, и горчиво ридаеше в стаята на сина си. Джони започна да отслабва и стана много неспокоен.

Ник каза това на адвоката.

— Слушай, тя ще побърка детето. То не знае какво да мисли. Седи там, плаче и му разправя разни глупости, като например как всяка вечер заспивала със сълзи на очите. — Ник нервно прокара ръка през косата си. Сутринта бе имал разправия със сина си, загдето я бе нарекъл кучка. Джони бе защитил майка си.

— Казах ти, че ще бъде трудно. Преди всичко да свърши, ще става още по-лошо. Фултън и Матюс не са глупаци, те й казват точно какво да прави. Изработили са сценария и тя го изпълнява без грешка.

— Разиграва страхотна драма.

— Разбира се. А ти какво очакваше?

— Тя е способна на всичко.

Хилъри продължи посещенията си до деня на сватбата, след която прекараха с Филип триседмичен меден месец на Карибите. Тя наистина имаше нужда от тази почивка. Не беше в обичайната си форма още от аборта, който Филип бе уредил в Рино, а посещенията при Джони бяха страхотно напрежение за нея. Беше й дошло до гуша да му купува подаръци и да размахва мокра кърпичка.

— Виж — заувещава тя Филип на плажа в Сан Кроа, — той не е лесно дете, дявол да го вземе, и е луд по баща си. Какво още очакваш от мене? Вече изкупих играчките от целия проклет „Шварц“. А сега какво?

— Ами постарай се да измислиш нещо. Майка ми казва, че ако този скандал продължи и след като се върнем, ще ми отреже парите.

— Вече не си дете. Кажи й да пукне! — Страните й пламтяха като рози, на всичкото отгоре я изнервяше и жегата на Карибите. — Какво, по дяволите, очакваш да направя?

— Не знам. Какво ще кажеш за твоите пари? Може би ще е по-лесно, отколкото да накараме Бърнъм да се откаже от момчето.

— Не мога да ги пипам, докато не навърша трийсет и пет. Това са още шест години. — Доходите, които получаваше от тях, им идваха добре, но не бяха достатъчни, за да живеят по начина, по който им се искаше. Ето защо им бе нужна помощта на госпожа Маркъм.

— Тогава трябва да вземем детето. Ник е глупак, ако стигнем до съда, ще загуби делото.

— Кажи го на него — въздъхна тя и вдигна очи към небето. — Той е упорит човек. — Бе имала предостатъчно възможности да се убеди в това.

— Бърнъм е нещастен глупак. Защото ще загуби. Но дотогава майка ми ще ме побърка — и Филип впери поглед в океана.

Хилъри стана и се заразхожда покрай водата. Тази зависимост на Филип от майка му вече започваше да я дразни. Преди не го бе забелязвала, ала сега нещата стояха именно така. Върна се, отново легна до него и с въздишка затвори очи под яркото слънце. А когато съпругът й се претърколи върху нея и започна да смъква горнището на банския, проблемът за Джони бързо изчезна от главата й.

— Филип, недей! — но го каза със смях. Той беше ексцентричен тип, това й се бе понравило у него още в самото начало.

— Защо? На километри няма жива душа.

— Ами ако мине някой?

Ала той запуши с устни устата й и след миг банският костюм бе смъкнат и захвърлен на пясъка заедно с неговите гащета, а те лежаха на плажа и се любеха. И последното нещо, за което мислеха, бе Джони.